№ 8
гр. С., 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Яника Т. Бозаджиева
Членове:Мариета Неделчева
Андон Г. Миталов
при участието на секретаря Корнелия Ив. Лилова
в присъствието на прокурора М. Ил. М.
като разгледа докладваното от Мариета Неделчева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221800600454 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 327 и следващите от НПК.
С присъда №3 от 11.02.2022 г., постановена по НОХД № 177/2019 г. по
описа на Районен съд - гр. Е. П., подсъдимият М. Д. С. е признат за виновен в
това, че на 19.07.2018 г., около 11.00 часа, в землището на село М., община С.,
като помагач в съучастие с извършителя К. Г. Г. и помагача К. Т. П. от гр. С.,
с цел да набави за себе си имотна облага, неустановена част от парична сума
в размер на 8 500 – 9 000 евро, оставена на доверено лице в офис в И.,
противозаконно подпомогнал съвместно с К. Т. П. за осигуряване на
„отцепка“, безпрепятствено транспортиране в посока от гр. К. към гр. Л., на
превозвани от К. Г. 8 броя И.ски граждани, с установена по делото
самоличност да преминат в страната в нарушение на чл. 8, ал.1, чл. 19, ал.1,
т.1 ЗЧРБ и Приложение 1 на Регламент /ЕО/№ 539/2001 г. на Съвета, като
деянието е извършено чрез използване на лек автомобил марка „Фолксфаген“,
модел „Голф“, рег. № *******, управляван от помагача и собственик на
автомобила К. Т. П., съпровождащ и осигуряващ „отцепка“ на лек автомобил
марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, рег. № ******, управляван от К. Г. Г.,
собственост на В. Н. Н. и деянието е извършено по отношение на повече от 1
лице - 8 лица, както и по отношение на ненавършило 16 - годишна възраст
лице - С. С. /S. S./, родена на ******* г., в гр. С., И. - престъпление по чл. 281,
ал. 2, т. 1, предл. 1-во, т. 4 и т. 5, вр. ал. 1, вр. чл.20, ал.4 и ал.2, вр. ал.1 НК
като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година,
1
изпълнението на което е отложено за срок от 3 години. Кумулативно му е
наложено и наказание „глоба“ в размер на 5000 лева.
С посочения съдебен акт е признат за виновен и подсъдимият К. Т. П. в
това, че на 19.07.2018 г., около 11.00 часа, в землището на село М., община С.,
като помагач в съучастие с извършителя К. Г. Г. и помагача М. Д. С., с цел да
набави за себе си имотна облага, неустановена част от парична сума в размер
на 8 500 – 9 000 евро, оставена на доверено лице в офис в И., противозаконно
подпомогнал съвместно с М. Д. С. за осигуряване на „отцепка“,
безпрепятствено транспортиране в посока от гр. К. към гр. Л., на превозвани
от К. Г. 8 броя И.ски граждани, с установена по делото самоличност да
преминат в страната в нарушение на чл. 8, ал. 1, чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗЧРБ и
Приложение 1 на Регламент /ЕО/№539/2001 г. на Съвета, като деянието е
извършено чрез управлението на собствения му лек автомобил марка
„Фолксфаген“, модел „Голф“, рег. № *******, съпровождащ и осигуряващ
„отцепка“ на лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Паджеро“, рег. №
******, управляван от К. Г. Г., собственост на В. Н. Н. и деянието е
извършено по отношение на повече от 1 лице - 8 лица, както и по отношение
на ненавършило 16 - годишна възраст лице - С. С. /S. S./, родена на ******* г.,
в гр. С., И. - престъпление по чл. 281, ал. 2, т. 1, предл. 1-во, т. 4 и т. 5, вр.
ал.1, вр. чл. 20, ал. 4 и ал. 2, вр. ал.1 НК, като му е наложено наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 година, изпълнението на което е отложено
за срок от 3 години. Кумулативно му е наложено и наказание „глоба“ в размер
на 5 000 лева.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК двамата подсъдими са осъдени да
заплатят сума от по 50 лева по сметка на ОД МВР – гр.С. и по 50 лева по
сметка на Районен съд – гр.С., представляващи направени разноски по делото.
С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд се е произнесъл и
по отношение на веществените доказателства по делото.
С Определение № 91 от 20.06.2019 г. ВКС е изпратил наказателното
дело за разглеждане от РС – Е. П., тъй като съдиите от РС – С. са се отвели от
разглеждането му на осн. чл.31, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.29, ал.2 от НК.
Недоволен от първоинстанционния акт е останал подсъдимият М. С.,
който чрез своя защитник - а. С., е подал въззивна жалба и допълнение към
нея. С жалбата се прави оплакване, че обжалваната присъда е неправилна,
необоснована и незаконосъобразна като е постановена при съществено
нарушение на процесуалните правила, а наложеното наказание на подс. С. е
явно несправедливо. Сочи се, че по делото не са били събрани доказателства,
от които да се установява, че подс. С. е извършил престъплението, за което е
признат за виновен. Твърди се наличието на множество пропуски в
аналитичната дейност на първоинстанционния съд, а именно необсъждане на
констатираните от защитника противоречия в показанията на свидетелите Д.
К., Г. Г. и А. Л., както и позоваването на показанията на свидетел с имена К.
Г., като такъв свидетел не е разпитан по делото.
На следващо място във въззивната жалба се прави оплакване, че по
делото е останала неизяснена фактическата обстановка по отношение на
твърдението изложено от държавното обвинение, че подсъдимият е получил
имотна облага. Сочи се още, че първоинстанционната присъда е била
поставена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
изразяващи се в това, че протоколът за оглед от 19.07.2018 г. е приет за годно
2
доказателствено средство, след като при изготвянето му са били допуснати
редица пропуски съгласно процесуалния закон. На следващо място
защитникът на подс. М. С. намира, че наложеното наказание е следвало да се
определи след като се приложи разпоредбата на чл.55 НК, но този факт не е
бил съобразен от първоинстанционния съд. В резултат на този пропуск е
наложено явно несправедливо наказание на подсъдимия. Въз основа на така
изложените аргументи е направено искане от адв. С. постановената присъда
да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подзащитният му М. С.
да бъде признат за невинен. При условията на евентуалност са направени
искания за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на друг състав на
първоинстанционния съд или да бъде изменена първоинстанционната
присъда, като се приложи разпоредбата на чл.55 НК и бъде намалено
наложеното наказание на подсъдимия.
Срещу първоинстанционната присъда е подадена въззивна жалба и
допълнение към нея от подс. К. Т. П., чрез неговия защитник - а. Б.. С
въззивната жалба и допълненията към нея са наведени идентични оплаквания
с тези отправени с въззивната жалба на подсъдимия М. С.. Прави се искане за
отмяна на обжалваната присъда, с която подсъдимият е осъден и
постановяване на нова, с която същият да бъде признат за невинен. При
условията на евентуалност се прави искане за отмяна на съдебния акт и
връщане на делото на друг състав на първоинстанционния съд или да бъде
изменена първоинстанционната присъда, като се приложи разпоредбата на
чл.55 НК и бъде намалено наложеното наказание на подсъдимия.
Представителят на Окръжна прокуратура – С. – прокурор М. оспорва
депозираните жалби, намира постановената присъда за правилна и
законосъобразна и моли съдът да я потвърди.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция защитниците адв. С. и
адв. Б., поддържат подадените жалби на посочените в тях основания,
изложените съображения и направените алтернативни искания.
На първо място обжалваната присъда следва да бъде проверена за това
дали при постановяването й не са допуснати съществени процесуални
нарушения, които да са отстраними, като въззивният съд има правомощието
да констатира и служебно наличието на такива. В случай, че съдът намери, че
липсват процесуални нарушения следва да премине към обсъждане на
възраженията, свързани с оценка на доказателствата и с обосноваността на
фактическите изводи.
Мотивите на първоинстанционната присъда следва да съдържат
фактически обстоятелства, такива, каквито са били приети за установени,
анализ и преценка за допустимостта и относимостта на доказателствените
материали, правните съображения за взетото решение и отговор на
направените от страните възражения (Решение № 181 от 30.04.2019 г. на ВКС
3
по н. д. № 697/2018 г., III н. о., НК). Настоящият въззивен състав намира, че
първоинстанционният съд при изготвяне на мотивите е допуснал
процесуално нарушение от категорията на абсолютните - по чл. 348, ал. 3, т. 2
вр. ал.1, т.2 от НПК, поради което постановената присъда следва да бъде
отменена и делото върнато на РС – Е. П. за разглеждане от друг състав на
съда. Съдът е следвало да мотивира съдебния си акт съобразно изискванията
на чл. 305, ал. 3 от НПК, което не е направил. Видно от мотивите към
постановената присъда РС – Е. П. не е обсъдил в пълнота и взаимовръзка
всички относими доказателства и доказателствени средства, за да изложи
вътрешното си убеждение, което му е дало възможност да приеме изложената
в мотивите фактология. Така въпреки изложените пространни аргументи от
защитниците на подсъдимите – адв. С. и адв. Б. първоинстанционният съд
само декларативно е заявил, че кредитира протокола за оглед на
местопроизшествие от 19.07.2018 г. без да изложи своите правни
съображения и да отговори на възраженията изтъкнати от подсъдимите и
техните защитници относно процесуалната негодност на това писмено
доказателствено средство. Така адв. С., защитник на подс. М. С. е посочил в
пледоарията си в хода на съдебните прения по делото, че от доказателствата
по делото се установява, че същият е изготвен в разрез със закона, тъй като
местопроизшествието било запазено от свид. К., за който се е установило, че
не е имал видимост към местопроизшествието. Сочи също така, че в
протокола за оглед незаконосъобразно са били включени и двата процесни
автомобила. Намира на следващо място, че протоколът не е одобрен от
съдебен орган въпреки, че с него са били иззети чужди движими вещи, което
също само по себе си представлява нарушение на процесуалните правила.
Тези възражения са останали без отговор в мотивите към постановената
присъда, които са декларативни и не удовлетворяват изискването за
обективно, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото.
Следва да бъде отбелязано, че протоколът за оглед и иззетите с него
веществени доказателства – мобилни телефони, са едни от основните
доказателствени източници, въз основа на които първоинстанционният съд е
изградил изводите си за виновността на подсъдимите лица.
На следващо място без отговор в мотивите към присъдата са останали
възраженията на адв. С. за допуснато процесуално нарушение при
провеждане разпита на свидетелите Д. С. и А. Х. Х. пред съдия в хода на
4
досъдебното производство. Сочените процесуални нарушения се състоят в
това, че подзащитният му М. С. е имал качеството на обвиняем, но не е бил
призован за участие в разпита на тези двама свидетели, каквото е изискването
на закона, съгласно правилата на чл.223 от НПК, по който се провежда
разпита. Ако по отношение на доказателствените материали се констатират
процесуални нарушения при събирането им, те е необходимо да се посочат и
подробно да се анализират, като съдът следва ясно и недвусмислено да изрази
съображенията си защо възприема за годни едни доказателства и не приема
други и респ. ги изключва от доказателствената съвкупност.
Следва да бъде отбелязано, че показанията на свидетелите К. С. А., А.
Х. Х. и Д. С., които са дадени по реда на чл.223 от НПК пред съдия,
неправилно е посочено в протокола от проведено съдебно заседание от
09.07.2020 г. (л. 129-130 от НОХД №177/2019 г.), че са прочетени на осн.
чл.281, ал.3 във вр. с ал.1, т.4 от НПК. В случая нормата на ал.3 е
неприложима, тъй като касае показания дадени пред орган на досъдебното
производство, а не пред съдия по реда на чл.223 от НПК, какъвто е настоящия
случай.
На следващо място въззивният съд констатира липсата на изложени
мотиви по отношение на субективната съставомерност на деянието по чл.281,
ал.2, т.1, предл.1-во, т.4, т.5 във вр. с ал.1, във вр. с чл.20, ал.4 и ал.2 във вр. с
ал. от НК, за което е повдигнато обвинение на подсъдимите М. С. и К. П..
Съгласно определението дадено в чл.20, ал.2 от НК помагач е лице, което
умишлено е улеснило извършването на престъплението чрез съвети,
разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняването на
спънки, набавянето на средства или по друг начин. В мотивите към присъдата
постановена по НОХД № 177/2019 г. по описа на РС – Е. П. на л.130 (л.253 от
номерацията на НОХД №177/2019 г. по описа на РС – Е. П.) се сочи, че
подсъдимите са съзнавали, че са подпомогнали повече от едно лице – а
именно осем чужди граждани да преминат през територията на страната, без
да имат право на това. От така изложеното в мотивите не става ясно какво
приема съдът относно това налице ли е връзка между действията на
извършителя на деянието К. Г. и двамата подсъдими С. и П., които в
обвинителния акт се сочи, че са изпълнявали ролята на помагачи, а именно
имали ли са общност на умисъла с осъдения Г. да извършат престъплението
по чл.281, ал.2 от НК и съзнавали ли са същите, че с действията си
5
целенасочено улесняват осъдения Г. да извърши престъплението.
Неизлагането на дължимия правен анализ е пречка да се извърши проверка от
въззивната инстанция според правилата по НПК и представлява съществено
нарушение на процесуалните права на страните. Очертаното процесуално
нарушение опорочава постановената присъда и е основание за нейната
отмяна, защото неминуемо накърнява процесуалното право на страните да
получат в пълен обем охрана на своите интереси и да разберат какви са
съображения на съда, за да признае подсъдимите М. С. и К. П. за виновни.
За пълнота на съдебният акт съдът намира, че следва да бъде
отбелязано, че в мотивите си съдът се е позовал на доказателствени
източници, които са били приобщени незаконосъобразно към материалите по
делото. Фактическите изводи на решаващия съд следва да бъдат формирани
само на базата на доказателства, събрани по реда и със способите на НПК,
като аргументите в полза на кредитираните от тях е необходимо да почиват
на обективна основа и да са съобразени с изискванията на процесуалния
закон. В противоречие с правилата на наказателно-процесуалния кодекс
първоинстанционният съд е приобщил към материалите по делото
показанията на свидетелите Р. Б., Х. С., С. С., А. С., Х. С. Н. по реда на чл.281,
ал.4 във вр. с ал.1, т.4 от НПК (л.130 от НОХД № 177/2019 г. по описа на РС –
Е. П.). Показанията на тези свидетели са снети от орган по разследването и РС
– Е. П. неправилно е приел, че основанието да ги прочете се намира в чл.281,
ал.4 във вр. с ал.1, т.4 от НПК. Разпоредбата на чл.281, ал.4 от НПК е
категорична, че показанията на свидетели от досъдебното производство, без
съгласието на защитника и подсъдимия, могат да бъдат прочетени единствено
и само, когато решаващият орган намери, че са налице основанията на чл.281,
ал.1, т.1 от НПК – наличие на съществени противоречия между показанията
на свидетеля, дадени в хода на съдебното следствие и в досъдебното
производство и т.2 – свидетелят отказва да даде показания или твърди, че не
си спомня нещо. Така цитираната разпоредба не включва хипотезата на т.4 от
ал.1 на чл.281 от НПК, а именно, когато свидетелят не може да бъде намерен,
за да бъде призован. По чл.281, ал.1, т.4 от НПК показанията на свидетел,
който не може да бъде намерен, могат да бъдат приобщени единствено,
когато е налице съгласие от подсъдимите и техните защитници по реда на
чл.281, ал.5 вр. ал.1, т.4 от НПК, като подсъдимите и техните защитници не са
дали такова по делото.
6
С оглед на гореизложеното и обстоятелството, че съдебната практика е
константна в това, че липсата на мотиви винаги съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна
на съдебния акт, страдащ от такъв порок.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 334, т. 1 вр. с чл. 335,
ал.2 вр. с чл.348, ал.3, т.2 вр. ал.1, т.2 от НПК, С. окръжен съд,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Присъда № 3 от 11.02.2022 г. постановена по н.о.х.д. № 177 /
2019 г. по описа на РС – Е. П., 5-ти състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – гр.Е. П..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7