№ 5591
гр. С., 16.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично
заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Николай Димов
Членове:Велина Пейчинова
Г. Кацаров
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а
като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело №
20241100504686 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК .
С решение № 1914 от 03.02.2024 г., постановено по гр.дело № 27912/2023 г. по
описа на СРС, Г.О., 65 състав, е отменено, като незаконосъобразно дисциплинарното
наказание „забележка”, наложено на П. Г. Б., ЕГН: ********** на длъжност
„машинист ,локомотивен“ със Заповед № Д-48/24.03.2023 г. на директор на ППП С.,
БДЖ-ППП, гр.С. за дисциплинарни нарушения на чл.187, ал.1, т.3, пр. първо от КТ
„неизпълнение на възложената работи“ и чл.187, ал.1, т.10 предложение първо и
последно от КТ „неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и
др. нормативни актове или определени при възникването на трудовото
правоотношение“. С решението на съда е осъдено „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА П.П. - С.“ КЪМ
„БДЖ - П.П.“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.С., бул.****, да заплати
на П. Г. Б., ЕГН: **********, с адрес в гр.Перник, ул.****, на основание чл.78,ал.1 от
ГПК сумата в размер на 750 лева, представляваща деловодни разноски. С решението
на съда е осъдено „ПОДЕЛЕНИЕ ЗА П.П. - С.“ КЪМ „БДЖ - П.П.“ ЕООД, със седалище и
адрес на управление: гр.С., бул. „****, да заплати ,на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
държавна такса по сметка на Софийския районен съд в размер на 80 /осемдесет/ лв.
1
Срещу решението на СРС, 65 с-в е постъпила въззивна жалба от ПОДЕЛЕНИЕ
ЗА П.П.- С./ППП-С./, към „БДЖ-П.П.“ ЕООД, гр.С., подадена чрез юрк.Р.Х. с искане
същото да бъде отменено и вместо това да бъде постановено друго, с което предявения
иск да бъдe отхвърлен. Твърди се, че решението е неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата страна- ищец П. Г. П., чрез пълномощника си адв.Г. Б. оспорва
жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по делото писмен отговор
по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата, като неоснователна да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционното решение -потвърдено, като правилно и
законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на разглеждане във въззивното производство е предявеният от ищеца
иск с правно основание чл.357, ал.1 вр. с чл.188, т.1 от КТ за отмяна на дисциплинарно
наказание „забележка”.
Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка
се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата
въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от
ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва
да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при
постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и
процесуалноправни норми на закона. Решението е и правилно, като постановено при
спазване на съдопроизводствените правила и материалния закон, и при обоснованост
на правните изводи, поради което настоящата въззивна нстанция споделя
окончателния извод на първоинстанционния съд за основателност на предявения от
2
ищеца П. Г. П. срещу ответника ПОДЕЛЕНИЕ ЗА П.П.- С., към „БДЖ-П.П.“ ЕООД,
гр.С., иск с правно основание чл.357, ал.1 вр. с чл.188, т.1 от КТ за отмяна на
атакуваното дисциплинарно наказание „забележка”, като незаконно. При правилно
разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и
изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК,
първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е
основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и
съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа
доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни
констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания
съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени
конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение
между страните и разрешаването на правния спор. Противно на изложеното във
въззивната жалба изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и
събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са
изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва
да се добави и следното:
В настоящия случай, основанието обосновало издаването на процесната
заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка”, видно от мотивите на
същата, е извършването от страна на П. Г. П., на длъжност „Машинист, локомотивен“,
в Локомотивно депо С. - район С., към ППП С., при „БДЖ-П.П.“-ЕООД, нарушение на
трудовата дисциплина, изразяващо се в обстоятелството, че на 25.01.2023 г. по
твърдение на П. П., при престой в гара Димитровград ЖС под локомотива се чуло
ударно изпускане на въздух. В мотивите на заповедта е посочено също така, че П. П. е
изключил локомотива без да се убеди, че има някаква задействана повреда и дали
главния компресор работи, след което бил поискал помощен локомотив. Даден му бил
помощен локомотив 46-235 за обслужване на влака до гара С., като след прибиране на
локомотив № 46-205 в депо С. е констатирано, че локомотива е изправен и главния
компресор работи нормално. Прието е от страна на работодателя, че посоченото в
заповедта представлява нарушение на трудовата дисциплина съгласно чл.187, ал.1, т.3,
предложение първо от КТ: „неизпълнение на възложената работа“ и чл.187, ал.1, т.10,
предложение първо и последно от КТ: „ неизпълнение на други трудови задължения,
предвидени в закони и други нормативни актове или определени при възникване на
трудовото правоотношение“.
Съгласно разпоредбата на чл.195, ал.1 от КТ дисциплинарното наказание се
налага с мотивирана писмена заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението
и кога е извършено, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага.
Разпоредбата на чл.186 от КТ дефинира нарушението на трудовата дисциплина, като
3
"виновно неизпълнение на трудовите задължения", а разпоредбата на чл.187 от КТ
посочва по изчерпателен начин видовете нарушения на трудовата дисциплина.
Съобразявайки цитираните законови разпоредби с оглед всички обстоятелства
по делото, съдът намира, че атакуваната от ищеца заповед за налагане на
дисциплинарно наказание „забележка” е незаконосъобразна.
Съдът приема, че наложеното на ищеца дисциплинарно наказание се явява
незаконно по следните съображения: Ищецът оспорва правилността и
законосъобразността на издадената от ответника заповед, като твърди, че не е
извършил нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо наложеното му от
работодателя дисциплинарно наказание "забележка". В случай на оспорване на
дисциплинарното наказание от страна на работника или служителя, доказателствената
тежест за установяване законосъобразността на наложеното наказание тежи върху
работодателя. В настоящия случай работодателят- ответник не е ангажирал безспорни
и категорични доказателства, установяващи вменените на ищеца П. Г. П. с процесната
заповед нарушения на трудовата дисциплина, визирани в цитираните по- горе
разпоредби на чл.187, ал.1, т.3, пр.1-во и т.10, пр. 1-во и последно от КТ, обосновали
налагането на дисциплинарно наказание. Съвкупният анализ на събраните в процеса
писмени доказателства не може да обоснове извод на въззивния съд за
законосъобразност на наложеното на ищеца дисциплинарно наказание. Противно на
изложеното във въззивната жалба, в процесния случай не се установява по несъмнен
начин обстоятелството, че ищецът е извършил посочените в процесната заповед
нарушения на трудовата дисциплина, които да са основание за налагане на
дисциплинарно наказание по чл.188, т.1 от КТ- забележка. Описаните в процесната
заповед действия, респективно бездействия, квалифицирани от работодателя- ответник
като извършени от ищеца дисциплинарни нарушения, не могат да бъдат подведени
под диспозицията на цитираните по- горе нормативни разпоредби и съответно- да
бъдат квалифицирани, като дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.186 от КТ,
определящ дефинитивно, че нарушение на трудовата дисциплина е виновното
неизпълнение на трудовите задължения, и по смисъла на чл.187 от КТ, в който са
посочени конкретните дисциплинарни нарушения, обосноваващи ангажирането на
дисциплинарна отговорност. Ангажираните от работодателя- ответник в тази насока
доказателства не са годни и достатъчни да установят наличието на горепосочените
дисциплинарни простъпки.
В настоящия случай от страна на ответника по делото, чрез неговия
процесуален представител не са ангажирани и представени в първоинстанционното
производство доказателства, обосноваващи извод за законосъобразност на наложеното
на ищеца П. Г. П. дисциплинарно наказание и в частност- за извършването от негова
страна на посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина. Съвкупната
4
преценка на събрания в процеса доказателствен материал налага приемането на правен
извод, че в процесния случай дисциплинарното наказание е наложено, без наказаният
работник да е извършил вменената му от работодателя дисциплинарна простъпка.
При тези данни и доказателства се налага извод, че дисциплинарната
отговорност на ищеца П. Г. П. е ангажирана за извършването на действия, които от
една страна не могат да бъдат квалифицирани като дисциплинарни нарушения по
смисъла на чл.186 от КТ и чл.187, ал.1, т.3 и т.10 от КТ, и от друга страна- не са
безспорно установени при условията на пълно доказване от страна на ответника. При
това положение наложеното на П. Г. П. дисциплинарно наказание „забележка” се
явява незаконно и като такова правилно е отменено с обжалваното решение.
Първоинстанционният съд, като е достигнал до същия правен извод е постановил
правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден на основание
чл.271, ал.1 от ГПК.
При така изложените съображения и поради съвпадане на приетите от двете
инстанции изводи, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, като
неоснователна, а съдебното решение, включително и в частта на разноските, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от
ГПК.
По отношение на разноските за въззивното производство.
При този изход на спора, на въззивника- ответник не се следват разноски за
настоящата възивна инстанция. На основание чл.273 от ГПК във вр. с чл.78, ал.1 от
ГПК на въззиваемата страна- ищец следва да се присъдят своевременно поисканите
разноски за въззивното производство, представляващи уговорено и заплатено
адвокатско възнаграждение, съгласно приложен договор за правна помощ и
съдействие от 08.04.2024 г. и списък по чл.80 от ГПК, като с оглед направеното от
въззивника- ответник, възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност, което съдът
намира за основателно, същото следва да бъде намалено до размер на сумата от 450,00
лв. В процесния случай, съгласно решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22
и определение № 343/15.02.2024 г. по т.дело № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о.,
минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба №
1/2004 г., нямат задължителна сила за съда. С оглед задължителния характер на
даденото от СЕС тълкуване на чл.101, пар.1 ДФЕС, определените с Наредба №
1/09.01.2004 г. минималните размери на адвокатските възнаграждение не са
задължителни за съда. Съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото пред въззивната инстанция и извършените от пълномощника на въззиваемата
страна- ищец процесуални действия в настоящата инстанция, съдът намира, че
претендираното от въззиваемата страна- ищец адвокатско възнаграждение в размер на
сумата от 950 лв. е прекомерно и следва да бъде намалено до размер на сумата от 450
лв.
На следващо място съдът констатира, че в диспозитива на обжалваното решение
е допусната фактическа грешка относно фамилното име на ищеца, като вместо П.,
5
същото неправилно е изписано като Б.. В тази връзка съдът намира, че е налице
очевидна фактическа грешка в решението на съда, поради което делото следва да се
върне на СРС, 65 с-в за поправка по реда на чл.247, ал.1 от ГПК на очевидна
фактическа грешка в решението на съда.
Така мотивиран Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1914 от 03.02.2024 г., постановено по гр.дело №
27912/2023 г. по описа на СРС, Г.О., 65 състав.
ОСЪЖДА ПОДЕЛЕНИЕ ЗА П.П.- С., към „БДЖ-П.П.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“****, да заплати на П. Г. П., ЕГН:
**********, с адрес: гр.Перник, ул.“****, на основание чл.78, ал.1 от ГПК във вр. с
чл.273 от ГПК, сумата от 450 лв./ четиристотин и петдесет лева/, представляваща
направените разноски пред въззивната инстанция /заплатено адвокатско
възнаграждение/.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на
чл.280, ал.3, т.3 от ГПК.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, Г.О., 65 състав, за осъществяване на
необходимите процесуални действия по отстраняване на допуснатата очевидна
фактическа грешка по реда на чл.247 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6