Р Е Ш Е Н И Е
№…….
гр. Пазарджик, 08.01.2020 г.
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГР. ПАЗАРДЖИК, Наказателна колегия, Х състав, в публичното
заседание на единадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
ТАНЯ ПЕТКОВА
при секретаря Соня Моллова, като
разгледа докладваното от районен съдия Петкова АНД № 2020/2019 г. по описа на
Районен съд гр. Пазарджик, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от С.П.Ч., с ЕГН- **********, с адрес ***, против
Наказателно постановление № 19-1006-003442 от 30.08.2019 г. издадено от
Началник Група в Сектор „ПП” при ОД на МВР- Пазарджик, с което за нарушение на
чл.6 т.1 от ЗДвП на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер
на 100 лева.
В жалбата обобщено се твърди, че НП е незаконосъобразно, т.к. вмененото
нарушение не било извършено от жалбоподателя, поради което се иска и отмяна на
НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично,
поддържа жалбата си, ангажира доказателства, дава обяснения и прави искане за
отмяна на НП по изложените в жалбата доводи.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща законов или процесуален
представител. От същата с изпращането на административната преписка е
депозирано становище, в което са изложени обосновани доводи за
законосъобразност на НП, издадено в пълно съответствие с относимите материално
правни и процесуални разпоредби, с което се иска потвърждаване на същото и
отхвърляне на жалбата като неоснователна.
Съдът провери основателността на жалбата, след като съобрази становищата на
страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните
по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63
от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е санкциониран с НП, за това, че на 16.08.2019 г., в 19,19
ч., в гр. в гр. Пазарджик, на
кръстовището на бул. „България“ и бул. „Княгиня Мария Луиза“, е управлявал лек
автомобил „***“ с рег. № ***, собственост на Р. Д. Ч., като е навлязъл в
кръстовището и преминал на забраняващ черен светлинен сигнал на нормално
работеща трисекционна светофарна уредба.
Всичко това било възприето от автопатрул на сектор „ПП“ при ОДМВР-
Пазарджик, в чиито състав бил актосъставителят св. В.Р.- мл. автоконтрольор,
който съставил срещу жалбоподателя АУАН с бл. № 24812/16.08.2019 г. за
извършеното от него нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, след което му го предявил и
връчил срещу подпис.
Въз основа на акта на 30.08.2019 г. било издадено атакуваното НП.
Последното било връчено лично на жалбоподателя на 27.09.2019 г., видно от
разписката към НП. Жалбата срещу последното била подадена лично от
санкционираното лице чрез АНО по пощата на 04.10.2019 г., видно от пощенското
клеймо на плика (л.5 от делото), поради което е процесуално ДОПУСТИМА, като
подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН от лице активнолегитимирано
да инициира съдебен контрол за законосъобразност на НП пред компетентния съд.
Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе въз
основа на събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
актосъставителя- св. В.Р. и частично от показанията на св. Р. Ч. и обясненията
на жалбоподателя.
При така установената фактология от правна страна
съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства
и показанията на св. Р., които по съществото си са достоверни, ясни,
непротиворечиви и взаимно допълващи се, като по категоричен начин очертават
гореописаната фактическа обстановка. Съдът даде вяра на показанията на св. В.Р.,
макар да се намира в служебни отношения с АНО, т.к. по делото липсват каквито и
да е доказателства, че този свидетел е заинтересован от изхода на делото от
една страна, а от друга няма какъвто и да било личен мотив да уличава
жалбоподателя в нарушение, което да не е извършил.
Св. Р. по категоричен начин сочи, че жалбоподателят на
процесното кръстовище, регулирано с трисекционна светофарна
уредба, която била в работен режим, в посоката за жалбоподателя подавала червен
сигнал, забраняващ навлизането и преминаването в кръстовището. Въпреки забрана,
жалбоподателят навлязъл в кръстовището и изпълнил маневра завой „наляво“ (от
бул. „България“ към бул. „Княгиня Мария Луиза“), което се случило точно пред
управлявания от свидетеля полицейски автомобил. След като възприели действията
на жалбоподателя, полицейските служители последвали автомобила му и го спрели
със светлинен и звуков сигнал. Св. Р. е пряк очевидец на действията на
жалбоподателя и неговите показания се явяват пряко доказателство за извършеното
от жалбоподателя. Неговите показания не можаха да се опровергаят по категоричен
начин нито от обясненията на жалбоподателя, нито от тези на св. Р. Ч., съпруга
на жалбоподателя, която е пътувала в управлявания от него автомобил. В
показанията си тя твърди, че съпругът й не е спирал автомобила на кръстовището,
защото светофарът за тях светел в зелено и затова завил наляво. Тези показания
обаче са в противоречие с показанията на св. Р., който посочи, че техният
автомобил е изчаквал на кръстовището зад друг автомобил, докато светне зелената
секция на светофара и едва след като светнала и автомобилът пред тях потеглил,
тогава и техният автомобил навлязъл в кръстовището, като почти в средата му
пред тях завил автомобила на жалбоподателя. Съдът дава вяра на заявеното от св.
Р. поради това, че неговите показания кореспондират със заявеното от св. Ч., че
веднага след като са завили, полицейският автомобил ги е спрял. Това означава,
че техният автомобил действително е изпълнил маневрата на забранителен сигнал и
е минал в кръстовището пред полицейския автомобил. Съдът не даде вярна и на
обясненията на жалбоподателя, в които твърди, че е завил наляво, защото
светофарът за него светел в зелена светлина, не само защото противоречат на
показанията на св. Р., но и с оглед на това, че самият подсъдим сочи в
обясненията си, че автомобилите, които са се движили в съседното до него пътно
платно са били спрели на кръстовището. Това показва, че светофарът е показвал
за тяхната посока червен, забранителен за движение сигнал. Съдът не даде вяра
на твърденията на жалбоподателя и по отношение на това, че светофарът бил сетел
червен сигнал само за автомобилите, които завивали надясно (т.е. тези
пристроени до него- бел. моя), тъй като светофарната уредба, регулираща
процесното кръстовище е една трисекционна и е една за цялата лента за движение
в посока към центъра на града, независимо дали движението продължава направо,
надясно или наляво, като същата е снабдена и с брояч на времето за зеления,
респ. червения светлинен сигнал.
Освен това съдът взе под внимание и отговорът на началника на Сектор „ПП“
до жалбоподателя (л.9 от делото), от който става ясно, че при прегледа на
видеозаписа от видеокамерата, с която е снабден полицейският автомобил, се
констатират действията на жалбоподателя, които не променят констатациите в
АУАН.
С оглед на изложеното, съдът намира, жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна стана състава на
административното нарушение по чл.6
т.1 от ЗДвП. Безспорно се установиха всички елементи на
административното нарушение. Преминаване на забранен светлинен сигнал на светофара при
нормално работеща светофарна уредба, представлява нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП, който вменява задължение на участниците в движението, какъвто е водачът
на МПС да съобразяват своето поведение със светлинните сигнали.
При това положение правилно е била ангажирана отговорността на
жалбоподателя чрез налагане на глоба в размер на 100 лв. на основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП. АНО
правилно е приложил материалния закон с налагане на глоба съгласно правилно
определената санкционна норма. Глобата е в твърд размер съгласно посочената
санкционна норма и няма основание за нейното изменение
Въпреки че в жалбата не са изложени възражения за нарушение на
процесуалните правила в АНП, съдът намира че следва да провери законността, т.е. дали правилно са
приложени процесуалния и материалния закони, действайки като инстанция по
същество, по аргумент от чл.314 ал.1 от НПК във вр. с чл.84 от ЗАНН. В
изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
съставени от компетентни органи. Проведеното против жалбоподателя
административнонаказателно производство е започнало със съставяне на АУАН. В
това производство при съставяне на акта и издаване на процесното НП са спазени
изискванията, визирани в разпоредбите на чл.42
и чл.57
от ЗАНН. Налице е съответствие между словесното и цифровото описание на
нарушението. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се
защитава. Посочена е датата и мястото на нарушението и действията
на нарушителя.
Съдът намира, че в случая е
неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, предвид обществената опасност на
деянието и дееца. Самото естество на описаното
нарушение е показателно за неговата тежест и не би могло да се третира като
маловажен случай. Напротив, случаят е с по-висока степен на обществена опасност
спрямо други случаи на нарушения от същия вид. Предвид конкретиката на
настоящият казус, имайки предвид, че с поведението си жалбоподателят е
поставил в риск живота и здравето на пътуващата в управлявания от него автомобил-
св. Ч., както и на другите участници в движението. Освен това обществената
опасност на дееца също е завишена предвид обременения му статус като водач-
санкциониран е с 2 фиша за нарушения на ЗДвП, като едно от тях е от вида на
процесното. При това положение случаят не може да бъде определен като
маловажен.
По изложените съображения и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд
гр. Пазарджик в настоящия си състав,
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 19-1006-003442 от 30.08.2019 г. издадено от Началник Група в
Сектор „ПП” при ОД на МВР- Пазарджик, с което на
С.П.Ч., с ЕГН- **********, с адрес ***, за нарушение на чл.6 т.1 от ЗДвП на
основание чл.183 ал.5 т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 100 лева, като законосъобразно.
Решението може да се обжалва в
14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Административен съд гр.
Пазарджик.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: