Решение по дело №1123/2021 на Административен съд - Пазарджик

Номер на акта: 797
Дата: 25 октомври 2022 г.
Съдия: Мария Иванова Колева
Дело: 20217150701123
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 7 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 797 / 25.10.2022г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, -ти състав, в открито заседание на единадесети октомври две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

СЪДИЯ: МАРИЯ КОЛЕВА

 

при участието на секретаря Антоанета Метанова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 1123 по описа за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по жалбата на „Голсъпорт“ ЕООД – в ликвидация, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. …………., представлявано от Н. В. В. - ликвидатор, подадена чрез процесуален представител адвокат В.А., срещу Ревизионен акт (РА) № Р-16001320006923-091-001/07.06.2021 г. в частите, в които е потвърден и изменен с Решение № 469/30.08.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ (Д „ОДОП“) гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП). Релевирани са доводи за неправилност на РА, като издаден при допуснати съществени нарушения на процесуални правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Твърди се нищожност поради липса на мотиви в нарушение на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК. Посочва, че ревизионното производство е следвало да бъде спряно при наличие на данни за извършено престъпление по реда на чл. 34, ал. 2 ДОПК и материалите да бъдат изпратен на съответния прокурор и като не го е сторил, органът е допуснал съществено нарушение на процесуални правила. Твърди, че не са били налице, нито са доказани основанията за извършване на ревизията по реда на чл. 122 и чл. 124а ДОПК. Оспорва начина, по който са определени дължимите данъци като посочва, че фискалните бонове са издадени от устройство, което не е регистрирано от дружеството. По отношение на данъка по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО счита, че е недоказан, тъй като при ревизията не са установени лица, които да са полагали възмезден труд в полза на „Голсъпорт“ ЕООД. Излага доводи за незаконосъобразност на начислените лихви.

Ответникът - директорът на дирекция „ОДОП“ - Пловдив при ЦУ на НАП, в представен писмен отговор чрез процесуален представител юрисконсулт С.К., излага становище за неоснователност на жалбата и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав, като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт съобразно разпоредбата на чл. 160 ДОПК, приема за установено следното:

Ревизионното производство е започнало със заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) № Р-16001320006923-020-001/13.11.2020 г., издадена на основание чл. 112 и чл. 113 ДОПК от началник сектор „Ревизии“ в Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-Пловдив, оправомощен със Заповед № РД-09-1/03.01.2017 г. на директора на ТД на НАП-Пловдив. Със заповед за изменение на ЗВР (ЗИЗВР) № Р-16001320006923-020-002/17.02.2021 г. и ЗИЗВР № Р-16001320006923-020-003/12.03.2021 г., е определен срок за завършване на ревизията – 16.04.2021 г. С Уведомление № Р-16001320006923-113-001/08.03.2021 г. органът по приходите е уведомил „Голсъпорт“ ЕООД, че основата за облагане с данъци ще бъде определена по реда на чл. 122-124а ДОПК.

За резултатите от ревизията е съставен Ревизионен доклад (РД) № Р-16001320006923-092-001/29.04.2021 г., връчен на 10.05.2021 г. по електронен път, като дружеството е подало възражение срещу него, на основание чл. 117, ал. 5 от ДОПК.

Констатациите в РД са дали основание на ревизиращите да издадат процесният Ревизионен акт № Р-16001320006923-091-001/07.02.2021 г. от Т. В. П. на длъжност началник на сектор, възложил ревизията и В. К. К. на длъжност главен инспектор по приходите - ръководител на ревизията, на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, който е връчен по електронен път на 18.06.2021 г.

На 05.07.2021 г., в регламентирания по чл. 152, ал. 1 ДОПК срок, чрез ТД на НАП-Пловдив до директора на Дирекция „ОДОП“–Пловдив е подадена жалба вх.№ 20-30-44/07.07.2021 г., с която „Голсъпорт“ ЕООД оспорва РА № Р-16001320006923-091-001/07.02.2021 г., с който на дружеството допълнително са установени задължения за ДДС; за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения; за корпоративен данък и вноски за ДОО, ЗО и ДЗПО-УПФ в общ размер на 41 235,67 лв. главница и 6 634,68 лв. лихва.

Въз основа на събраните доказателства, установените факти и обстоятелства са направени следните констатации от органите по приходите:

За ревизирания период декларираната основна дейност на „Голсъпорт“ ЕООД е с код 5610-„Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване“, като от РЛ не е предоставена информация относно мястото, където се извършва дейността на дружеството – собствени или наети обекти. Констатирано е, че РЛ не е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти. В хода на ревизионното производство са извършени многобройни процесуални действия по събиране и проверка на доказателства, в това число насрещни проверки, изискани са документи, сведения, писмени обяснения и др. от ревизираното дружество и негови контрагенти, описани подробно в Ревизионния доклад, които настоящият състав не намира за необходимо да приповтаря. Установено е, че в подадените отчетни регистри по ЗДДС за ревизираните периоди дружеството не е декларирало начислен данък за доставки на стоки и услуги за лични нужди на собственика, на работниците и служителите или трети лица.

На основание чл. 37, ал. 2 и ал. 3 ДОПК е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения, в отговор на което представителят на дружеството посочва, че същото е създадено с цел закупуване на недвижими имоти в България и не е трябвало да развива търговска дейност. След извършване на вътрешна проверка било установено, че дейността е извършвана от предишните управители на дружеството – З. Х. и М. Ш., за което „Голсъпорт“ ЕООД е сезирало съответната прокуратура. След като е установено, че има реализирани обороти е подадена декларация за 2019 г. и са платени дължимия данък по ЗКПО със съответните лихви за забава.

С протокол от 30.03.2021 г. са приобщени доказателства от извършена проверка в обект, стопанисван от „Голсъпорт“ ЕООД – бистро „Генезис“ в гр. Ахтопол, като при контролна покупка от орган по приходите е издаден фискален бон, но е установена разлика в касата от 187 лв., за което е дадено обяснение, че е от „служебно въвеждане“ на пари в касата, което не е отразено във фискалните устройства. В хода на ревизията са изискани всички първични и вторични счетоводни документи, регистри, сключени договори и анексите към тях, банкови извлечения и касови книги, главни книги, оборотни ведомости, пътни листове и др. При проверка в информационната система на ТД на НАП-Пловдив е установено, че дружеството има регистрирани 3 бр. ЕКАФП за питейни заведения в гр. Ахтопол, чрез които са реализирани обороти от продажби общо в размер на 170 484,33 лв. Установено е, че след законоустановения срок е подадена ГДД по чл. 92 ЗКПО и е внесен дължим данък от 17 048,43 лв., ведно с прилежащите лихви за закъснението.

От ревизиращия екип е прието, че са налице обстоятелства по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК, които дават основание на органа по приходите да приложи установения от съответния закон размер на данъка, към определената от него данъчна основа по реда на чл. 122, ал. 2 ДОПК, за което на ЗЛ е връчено уведомление. След извършен анализ на всяка една от хипотезите по чл. 122, ал. 2 ДОПК е установено, че дружеството дължи ДДС за извършените облагаеми доставки (храни и напитки) в обект снекбар „Генезис“ в размер на 28 414,06 лв. на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС и лихва в размер на 5 273,82 лв. съгласно чл. 175 ДОПК и чл. 1 ЗЛВДТДПДВ. Данъкът е дължим за периода 18.04.2019 г. – датата на регистрация по реда на чл. 100 ЗДДС до 18.11.2019 г, когато е прекратена при установени обстоятелства по реда на чл. 176 ЗДДС.

По ЗКПО за 2019 г. е установен допълнителен корпоративен данък за внасяне в размер на 11 164,38 лв. главница и 1 995,89 лв. лихва, като органът е приел, че от ЗЛ не са посочени основанията за извършването декларираното увеличение на счетоводния финансов резултат по реда на чл. 28 ЗКПО, не е установено дали се дължат на липси на дълготрайни или краткотрайни активи, кога тези активи са получени от ЗЛ и по какъв начин.

По ЗДДФЛ поради непредставяне на изисканите документи и от извършените проверки е прието, че са налице данни за наети по трудови договори лица за периода м. 06.2019 г. – м. 08.2019 г., като за изплатените възнаграждения за този период РЛ не е начислило данък по чл. 24 ЗДДФЛ.

За да начисли вноски по КСО и ЗЗО органът по приходите е извършил проверка, от която е установил, че за ревизирания период 01.06.-31.08.2019 г. „Голсъпорт“ ЕООД е подало 11 броя уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за сключени договори. На всяко едно от лицата са изпратени ИПДПОТЛ, като само две от тях са отговорили, че не са полагали труд за дружеството, а от другите не са получени отговори. От документите от извършената проверка на обекта в гр. Ахтопол, приобщени към производството е установено, че на нея са присъствали лицата В. С. В. и Д. С. Д., който са наети от „Голсъпорт“ ЕООД и имат регистрирани договори, поради което за заетите лица са начислени осигурителни и здравни вноски от ревизиращия екип.

В РА са разгледани възраженията на дружеството, които не са приети. По отношение искането за спиране на производството на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК до изясняване на обстоятелствата относно наказателната отговорност на бившите управители З. Х. и М. Ш. органът е посочил, че е издадено Решение за отказ за спиране на производството № Р-16001320006923-104-001/27.05.2021 г. Приема също, че не е налице основание за спиране на производството поради липса на приложено удостоверение, издадено от СГП за наличието на висящо наказателно производство, нито информация за образувана прокурорска преписка.

При оспорването по административен ред директорът на ДОДОП е издал решение № 469/30.08.2021 г, с което е изменил РА в частта за установените задължения за осигурителни вноски, като е определил главница в размер на 513,24 лв. и лихва в размер на 93,41 лв., потвърдил го е в частта досежно дължимия ДДС в размер на 28 414,06 лв. главница и 5 273,82 лв. лихва, а в останалата част относно корпоративния данък и данъка върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения – РА е отменен.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд-Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 156, ал. 1 ДОПК, от ревизираното лице, до компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване на РА. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения:

Оспореният РА е валиден административен акт, като издаден от компетентен орган, след провеждане на ревизия, възложена от надлежно оправомощен административен орган. Съдът не констатира пороци, касаещи формалната, процесуалната и материалната законосъобразност на РА.

РА отговаря на изискванията за съдържание по чл. 120, ал. 1 ДОПК, предвид препращането към мотивите на РД изцяло, издаден е в срока по 119, ал. 3 от същия кодекс. Нормата на чл. 120, ал. 2 ДОПК определя, че ревизионният доклад е неразделна част от ревизионния акт, поради което фактическите и правни основания, посочени в доклада съставляват мотиви на ревизионния акт по смисъла на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК. Поради това липсата на мотиви в акта, при наличието на такива в ревизионния доклад, не представлява нарушение на изискванията за форма и съдържание по чл. 120, ал. 1 ДОПК. Релевираният довод от жалбоподателя, че РА е нищожен е неоснователно. Няма спор, че разпоредбата на чл. 120, ал. 1, т. 5 ДОПК поставя изискване ревизионният акт да притежава мотиви за издаването му, а в случая процесният РА не притежава такива, а препраща към ревизионния доклад. В съдебната практика се приема, че допуснатото процесуално нарушение не е от такова естество, че да прави издаденият ревизионен акт нищожен или незаконосъобразен единствено и само на това основание. Поради това не може да бъде прието, че на това основание актът е нищожен, в каквато посока е и цитираното от жалбоподателя решение по ТД № 4/2014 г. на ОСС на ВАС. Още повече, че съгласно т. 3 от Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС не е необходимо мотивите да съвпадат по време с издаването на административния акт или отказа за издаването му. Възможно е мотивите (съображенията, поради които органът е достигнал до едно или друго разрешение) да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване. Мотивите към административния акт могат да бъдат изложени отделно от самия акт, най-късно до изпращането на жалбата срещу него на по-горния административен орган, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка. В изложения смисъл е и нормативното правило на чл. 120, ал. 2 ДОПК, съгласно което ревизионният доклад се прилага към ревизионния акт и е неразделна част от него и изпълнява ролята на мотиви. Настоящият случай е именно такъв, тъй като ревизионният доклад е документ, предхождащ съставянето на ревизионния акт, поради което и формалното посочване на мотиви в самия РА не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила.

Неоснователно е твърдението в жалбата, че на „Голсъпорт“ ЕООД е нарушено правото му на защита, тъй като органът не е спрял ревизионното производство по реда на чл. 34, ал. 2 ДОПК. Съгласно чл. 34, ал. 1, т. 2 от същия кодекс производството се спира при образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му - след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано. Ясен е текстът на закона, че основната предпоставка за спиране на производството е висящо производство. В случая с Решение за отказ за спиране на производство № Р-16001320006923-104-001/27.05.2021 г. началникът на сектор при ТД на НАП-Пловдив е отказал спиране поради това, че към искането не е приложено удостоверение, издадено от СГП за наличието на висящо наказателно производство и няма информация за образувана прокурорска преписка. На дружеството е дадена възможност да се защити срещу издадения акт, но същото не го е обжалвало. С подаване на жалбата си до съда, „Голсъпорт“ ЕООД е направило особено искане за спиране изпълнението на РА на основание чл. 157 ДОПК, като с Определение № 1827/09.11.2021 г. съдът го е оставил без уважение поради липса на представени доказателства за направено обезпечение в размер на главницата и лихвите. Определението не е обжалвано и е влязло в сила. Отделно от това, съдът е уважил доказателственото искане на дружеството да бъдат изискани материалите по ДП № 130/2021 г. по описа на ГДНП-МВР, като е приел, че същите ще допринесат за по-пълното и правилно изясняване на предмета на правния спор. В писмо вх.№ 5860/04.07.2022 г. прокурорът при СГП посочва, че в ГДНП се води досъдебно производство № 3286-130/2021 г., образувано с Постановление на СГП от 26.08.2021 г., за това че в качеството си на управител на „Голсъпорт“ ЕООД, избегнал плащането на данъчни задължения в особено големи размери на стойност 65 907 лв., като съставил и използвал документи – фактури и фискални бонове с невярно съдържание – престъпление по чл. 255, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 6 НК. Посочва, че се извършват ОИМ и следствени действия, като разследването не е приключило. С писмо вх.№ 6252/19.07.2022 г. са представени оригиналите на материалите по ДП, като е посочено, че след запознаване с тях следва да бъдат върнати в СГП възможно най-бързо с оглед приключване на разследването. С оглед разпределената доказателствена тежест по реда на чл. 124, ал. 2 ДОПК, с Разпореждане № 1672/02.08.2022 г. и повторно Разпореждане № 1879/02.09.2022 г. съдът е дал възможност на страните да се запознаят с материалите по ДП и да посочат от кои документи ще се ползват, с оглед преценка за тяхното приобщаване по делото. Жалбоподателят не се е възползвал от предоставената му възможност, поради което материалите са върнати на СГП за приключване на разследването. При липса на каквато и да било процесуална активност от дружеството при извършената ревизия по реда на чл. 122 ДОПК и предоставената му възможност съдът счита, че фактическите констатации в РА не са оборени, нито пък му е нарушено правото на защита.

От друга страна спирането на ревизионното производство по чл. 34, ал. 1, т. 2 ДОПК държи сметка на обстоятелството образуваното друго производство, а в случая наказателно да е от значение за изхода на ревизионното производство. Това означава, че не във всички случаи на образувано друго производство - наказателно, административно или друго съдебно производство е налице хипотезата за спиране на започнало ревизионно производство, тъй като винаги се извършва преценка относно зависимостта между двете производства, за да се допусне спиране. При условие, че всички счетоводни документи са при органа по приходите, то не съществува пречка ревизията да бъде проведена, като по-нататъшния ход на наказателното производство не поставя в зависимост развитието на ревизионното производство.

Неоснователно е и твърдението, че органът не е обосновал наличие на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК за извършване на ревизията при особени случаи. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ДОПК, в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя. Следователно, в производството по съдебно обжалване на ревизионен акт, издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основанието за облагане по аналог, а в тежест на жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдяните от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. В хода на съдебното производство не са представени нови доказателства, нито се е възползвал от събиране на такива, въпреки че съдът е изпълнил задължението си и е указал на жалбоподателя доказателствената тежест, която носи.

При ревизията е установено, че дружеството е регистрирано на 01.04.2019 г. като от тази дата до 17.06.2019 г. управител е бил З. Х. Х., от 17.06.2019 г. до 20.03.2020 г. – М. С. Ш., от 20.03.2020 г. до 13.11.2020 г. – П. А. Б., след което управител, а към настоящия момент и ликвидатор е Н. В. В..

При ревизията са изискани документи и писмени обяснения от дружеството, отправени са запитвания и искания за представяне на документи и писмени обяснения до трети лица и са приобщени доказателства от информационните масиви на НАП, подробно описани в ревизионния доклад. Въз основа на анализ на събраните в хода на ревизията документи и получената информация от изследваните различни източници органите по приходите са преценили, че са налице хипотезите на чл. 122, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 4 и т. 5 ДОПК. На основание чл. 124, ал.1 ДОПК на дружеството е връчено уведомление, че основата му за облагане с данъци ще бъде определена по реда на чл. 122 и чл. 124а ДОПК. Заедно с уведомлението са връчени уведомление по чл. 17, ал. 1, т. 2 ДОПК и искане за представяне на документи и писмени обяснения.

След анализ на относимите обстоятелства за периода 18.04.-18.11.2019 г. е установено, че дружеството е извършвало продажби на храни и напитки в бистро „Генезис“, находящо се в гр. Ахтопол, като при извършен преглед на данните от регистрираните ЕКАПФ с дистанционна връзка с НАП е установен търговски оборот, като е налице разлика между декларираните данни в ежемесечния Дневник за продажби към СД по ЗДДС и данните от ЕКАФП. От дружеството не са представени първични документи, хронологични ведомости, оборотни ведомости и главни книги за ревизирания период, от които да е видно начисляването на дължимия ДДС във фактурите за покупки, поради което е прието, че са налице обстоятелствата по чл. 122, ал 1, т. 2, т. 4, т. 5 ДОПК. За приетите за извършен облагаеми доставки от „Голсъпорт“ ЕООД на основание чл. 86, ал. 1 и ал. 2 ЗДДС е установен дължим ДДС в размер на 28 414,06 лв., като за закъснението при внасяне на данъка е определена лихва в размер на 5 273,82 лв. съгласно чл. 175 ДОПК.

По отношение на начислените осигурителни вноски е установено, че от страна на „Голсъпорт“ ЕООД са подадени общо 11 броя уведомления по чл. 62, ал. 5 КТ за сключени трудови договори, като на всяко едно от лицата са изпратени ИПДПОТЛ, като само две от тях са отговорили, че не са полагали труд за дружеството, а от останалите не са постъпили отговори. С Протокол № Р-16001320006923-ППД-001/30.03.2021 г. са приобщени доказателствата от извършена проверка на бистро „Генезис“, като в обекта са присъствали лицата Венелина Симеонова Вънова и Димитър Симеонов Димитров. Същите са наети от „Голсъпорт“ ЕООД с регистрирани трудови договори и за тях то се явява работодател. Установено е, че за периода 01.06.-31.08.2019 г. задълженото лице не е подавало декларации по образец с приемо-предавателни протоколи и не е внасяло задължителните здравноосигурителни вноски. В хода на административното производство е установено, че неправилно е определен осигурителния доход, върху който дължат осигурителни вноски за ревизирания период, поради което решаващият орган е изменил РА в тази му част и е определил задължения за осигурителни вноски в общ размер на 513,24 лв. главница и 93,41 лв. лихви.

Въз основа на тези факти съдът намира, че оспореният ревизионен акт е законосъобразен и не са налице основания за неговата отмяна или изменение. Безспорно установен е фактът и за наличие на данни за укрити приходи или доходи (чл. 122, ал. 1, т. 2 ДОПК) с оглед получената информация от регистрираните на името на дружеството фискални устройства. Освен това е установено, че за 2019 г. жалбоподателят не е декларирал доходите от продажба на храни и напитки в стопанисвания от него обект в гр. Ахтопол. Безспорно установено е също и че не са внасяни осигурителни вноски на наетите от дружеството лица, както и че не е организирало и водило текущо счетоводно отчитане в съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и счетоводните стандарти. Наличието на хипотезите на чл. 122, ал. 1 ДОПК е основание да се приложи особения ред по чл. 122, ал. 2 ДОПК за определяне на данъчната основа за ревизираната година.

Чл. 122 ДОПК е процесуална норма и урежда процедурата за определяне на данъчната основа и основата за задължителните осигурителни вноски в случаите, когато в резултат на поведението на данъчно задълженото лице обективно това не може да стане. За да се приложи особеният ред за извършване на данъчна ревизия, следва да бъде установено наличието на някое от обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК, които са изчерпателно изброени, като за преминаване към особения ред е достатъчно установяването само на едно от тези обстоятелства. В конкретния случай наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните по преписката доказателства. За да създаде възможност така определената облагаема основа да е най-близко до обективната истина, законодателят е посочил различни критерии, по които това може да се извърши. При установено наличие на обстоятелство по чл. 122, ал. 1 ДОПК данъчната основа за облагане със съответния вид данък и осигурителния доход за определяне на задължителните осигурителни вноски се определят въз основа на анализ на обстоятелствата, посочени в ал. 2 на чл. 122 ДОПК. Анализът се прави въз основа на относимите обстоятелства на тези, за които има информация и които могат да имат значение за определяне на данъчната основа и осигурителния доход, които биха дали възможност те да се определят по възможно най-достоверния начин. За постигане на тази цел в задължение на органите по приходите е вменено, съблюдавайки принципите за обективност и служебно начало, да установят безпристрастно фактите и обстоятелствата от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица. Основният спор между страните е свързан с определяне на данъчната основа и основата за облагане със задължителни осигурителни вноски, като отново следва да се посочи, че в съдебното производство не са представени никакви доказателства, нито в ревизионното производство са представени доказателства, които да оборват констатациите на органа. В този смисъл напълно неоснователно е оплакването за липса на основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 ДОПК и за облагане по чл. 124а ДОПК. Твърденията на жалбоподателя, че по време на ревизирания период „няма намерен и конкретизиран 1 работник/служител“ не отговаря на събраните по преписката доказателства. Видно от протокол за извършена проверка серия АА, № 0343382/07.07.2019 г. същата е извършена в снек-бар ‚Генезис“ в присъствието на В. С. В. с неустановена длъжност и Д. С. Д. – салонен управител, които са подписали протокола и за които е установено, че има подадено уведомление по чл. 62, ал .5 КТ. Още повече, че в случая важи презумпцията на чл. 124, ал. 2 ДОПК - в производството по обжалването на ревизионния акт фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено със събраните доказателства. Както се каза вече, основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК в настоящия случай са установени по безспорен начин, съответно фактическите констатации на обжалвания ревизионен акт се считат за верни. При доказателствена тежест за жалбоподателя да обори верността им това не беше направено. Нито в хода на административното обжалване, нито в настоящото съдебно производство жалбоподателят не е оборил чрез пълно насрещно доказване тази законова презумпция. В хипотезата на извършването на ревизия по особен ред и определянето на данъчните основи, данъчните органи имат правото и са длъжни да вземат предвид всички относими факти и обстоятелства. Затова начинът, по който е определена данъчната основа от ревизиращите органи в РД и РА, следва да се приеме за единствения правилен и възможен, с оглед фактите по делото и специалните основания за извършване на ревизия по особения ред по чл. 122 ДОПК, като в противен случай би се достигнало до избягване на данъчно облагане за дружеството.

Предвид изложеното съдът намира, че оспореният РА, е постановен от компетентен орган, при спазена форма, мотивиран и обоснован, не са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон, които да обосновават отмяната му на това основание, поради което жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

С оглед изхода на делото и предявеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на НАП сумата от 1 558,84 лв., съобразно чл. 8, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 160, ал. 1 ДОПК, Административен съд-Пазарджик, IХ-ти състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Голсъпорт“ ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-16001320006923-091-001/07.06.2021 г. в частите, в които е потвърден и изменен с Решение № 469/30.08.2021 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ гр. Пловдив при Централно управление на Националната агенция за приходите, с които на дружеството допълнително е установен ДДС в размер на 28 414,06 лв. главница и 5 273,82 лв. лихви и осигурителни вноски в общ размер на 513,24 лв. главница и 93,41 лв. лихви.

ОСЪЖДА „Голсъпорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Стоян Ангелов“ № 32, представлявано от Н.В. В.-ликвидатор, да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 1 558,84 (хиляда петстотин петдесет и осем лева и 84 ст.) лева юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му.

На основание чл. 138, ал. 3 АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 АПК.

 

 

СЪДИЯ: /п/