Решение по дело №8005/2019 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260173
Дата: 29 септември 2020 г. (в сила от 30 октомври 2020 г.)
Съдия: Ивайло Юлиянов Колев
Дело: 20191720108005
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 11 декември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

 260173 / 29.9.2020г.

 

гр. П., 29.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД П., Гражданско отделение, I състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и двадесета година в състав :

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО КОЛЕВ

 

При секретаря Теодора Тодорова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8005 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу В.Н.Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове за осъждане на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 9806,62 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена питейна вода за битови нужди за имот, находящ се в гр. П., ул. „***за периода от 22.12.2011 г. до 20.07.2019 г., както и сумата в размер на 1878,17 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 13.02.2012 до 28.08.2019 г.

Ищецът твърди, че между него и ответника в качеството му на потребител и клиент за битови нужди съществува облигационно правоотношение с предмет доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови нужди, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот е водоснабден, като ответникът е задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК системата. Твърди още, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа, обуславя начисляването и на законна лихва за забава. С тези съображения се отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендират се разноски.

В съдебно заседание поддържа така изложеното в исковата молба.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва твърдението на ищеца, че е потребител на доставяните от него услуги, доставката и размера на исковата претенция. Намира процесните вземания за погасени по давност.

          Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд П. е сезиран с обективно и субективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предмет на доказване по делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови нужди, сключени с ответника. При релевираните в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) наличието на действително правоотношение през процесния период по договор за продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи, че ответника е/или бил собственик или носители на вещно право на ползване на процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия период реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.

По акцесорния иск за обезщетение за забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и размера на търсеното във връзка с това обезщетение.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени. По конкретното защитно възражение, че вземането е погасено по давност, същият не носи доказателствена тежест, тъй като отговорът на този въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са  собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).

Следователно, при придобиване на правото на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал. 1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П., одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл. 86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия недвусмислено се определя изискуемостта на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава – 30 дни след издаването ѝ.

При тази правна рамка, съдът дължи произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията, релевирани от страните по делото.

В настоящия случай между страните са спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които ищецът носи доказателствена тежест.

По делото ищецът, който носи доказатеслвената тежест и която му е своевременно указана, не сочи и не представя никакви доказателства в подкрепа на исковата си претенция и твърдяната облигационна връзка с ответника. Представена е справка-извлечение по партида на трето за спора лице – Н.Ш., изготвена едностранно от ищцовото дружество, не установява твърдяната облигационна връзка. Със същата доказателствена стойност е и представеното по делото удостоверение, издадено от община П., съгласно което за процесния имот не е подавана декларация по чл. 14 ЗМДТ от ответника.

При тези фактически данни, настоящият състав приема, че ищецът, чиято е била доказателствената тежест не установи наличието на валидна облигационна връзка с ответника, поради което искът е неоснователен. При този извод съдът намира за безпредметно останалите възражения на ответника относно недоказаност на доставката, стойността и съответно възражението за погасяване на вземанията по давност.

При неоснователност на главната претенция, такава е и тази за присъждане на законна лихва за забава предвид акцесорният ѝ характер.

По разноските:

При този изход от спора ищецът няма право на разноски.

Ответникът не е сторил такива, поради което също не следва да му бъдат присъждани.

Разноски са заявени своевременно то адв. В.К., осъществила правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА, поради което такива следва да ѝ бъдат присъдени в определения от съда размер – 880,54 лева.

В светлината на гореизложеното, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11 срещу В.Н.Г., ЕГН **********,*** обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 9806,62 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена питейна вода за битови нужди за имот, находящ се в гр. П., ул. „***за периода от 22.12.2011 г. до 20.07.2019 г., както и сумата в размер на 1878,17 лева, представляваща законна лихва за забава върху месечните задължения за периода от 13.02.2012 до 28.08.2019 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД ДА ЗАПЛАТИ на адв. В.К., осъществила правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА сума в размер на 880,54 лева.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд П..

Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.

 

СЪДИЯ_________________