Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260173 / 29.9.2020г.
гр.
П., 29.09.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД П.,
Гражданско отделение, I
състав, в открито заседание на двадесет и четвърти септември, две хиляди и двадесета
година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО КОЛЕВ
При
секретаря Теодора Тодорова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
8005 по описа на ПРС за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на „Водоснабдяване и канализация“ ООД срещу
В.Н.Г., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове
за осъждане на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 9806,62 лева, представляваща стойността
на доставена, отведена и пречистена, но незаплатена питейна вода за битови
нужди за имот, находящ се в гр. П., ул. „***за периода от 22.12.2011 г. до 20.07.2019 г., както и сумата в размер на 1878,17 лева, представляваща законна
лихва за забава върху месечните задължения за периода от 13.02.2012 до 28.08.2019 г.
Ищецът твърди, че между него и ответника
в качеството му на потребител и клиент за битови нужди съществува облигационно
правоотношение с предмет доставка, отвеждане и пречистване на питейна вода за битови
нужди, възникнало въз основа на закона и регулирано от публично известни общи
условия, чиито клаузи обвързват ответника без да е необходимо изричното им
приемане. Поддържа, че процесният недвижим имот е водоснабден, като ответникът
е задължено лице за заплащане стойността на консумираната питейна вода и на
отведените канални такива от момента на присъединяването му към ВиК системата.
Твърди още, че от своя страна потребителят не е изпълнил насрещното си
задължение за заплащане на дължимата цена. Липсата на плащане на падежа,
обуславя начисляването и на законна лихва за забава. С тези съображения се
отправя искане за уважаване на предявените искови претенции. Претендират се
разноски.
В съдебно заседание поддържа така
изложеното в исковата молба.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът
оспорва твърдението на ищеца, че е потребител на доставяните от него услуги,
доставката и размера на исковата претенция. Намира процесните вземания за
погасени по давност.
Съдът,
след като прецени събраните по делото релевантни за спора доказателства и
обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и
правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно и
субективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79,
ал. 1, пр. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Предмет на доказване по делото е парично
вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на доставка, отвеждане и
пречистване на питейна вода за битови нужди, сключени с ответника. При релевираните
в исковата молба твърдения възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на действително правоотношение през процесния период по договор за
продажба (доставка) на водоснабдителни и канализационни услуги – като установи,
че ответника е/или бил собственик или носители на вещно право на ползване на
процесния водоснабден недвижим имот, което отношение е регулирано от надлежно оповестени
Общи условия, както и че е изпълнил задължението си и през исковия период
реално е доставял В и К услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадни води до водоснабдения имот, обема на доставената услуга
и нейната стойност, респ. на компонентите, включени в нея.
По акцесорния иск за обезщетение за
забава е необходимо да бъде установено изпадането на ответника в забава и
размера на търсеното във връзка с това обезщетение.
При установяване на тези обстоятелства в
тежест на ответника е да докаже, че претендираните вземания са погасени. По конкретното защитно възражение, че вземането е погасено
по давност, същият не носи доказателствена тежест, тъй като отговорът на този
въпрос се съдържа в съответната материалноправна разпоредба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1,
т. 1 от приложимата към процесната хипотеза Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на В и К
системи, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни
води. Същевременно съгласно нормата на чл. 8, ал. 1 от Наредбата получаването
на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика (собствениците) на водоснабдителните и
канализационните системи или от оправомощени от него (тях) лица и от съответния
регулаторен орган. Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и
в един местен всекидневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централния ежедневник – арг. чл. 8, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата).
Следователно, при придобиване на правото
на собственост/ползване върху водоснабден имот по силата на закона и без да е
необходимо изрично волеизявление, собственикът/ползвателят на имота става
страна по продажбеното правоотношение. В този смисъл е и клаузата на чл. 2, ал.
1 от процесните Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от
ВиК оператор, приложими от ищеца „Водоснабдяване и канализация“ ООД – гр. П.,
одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-09/11.08.2014 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 2
от процесните Общи условия, потребителите следва да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях водоснабдителни и канализационни услуги в срок до 30 дни след
датата на фактурирането им, като при неплащане в този срок и на основание чл.
86, вр. чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД длъжникът изпада в забава и дължи заплащането
на обезщетение в размер на законната лихва, без да е необходимо изрично
волеизявление на ищеца в този смисъл. Отново в чл. 33, ал. 2 от Общите условия
недвусмислено се определя изискуемостта
на вземането – датата на издаване на фактурата, и изпадането в забава – 30 дни след издаването ѝ.
При тази правна рамка, съдът дължи
произнасяне по конкретно твърдените права и факти, както и по възраженията,
релевирани от страните по делото.
В настоящия случай между страните са
спорни всички елементи от фактическия състав на предявените искове, за които
ищецът носи доказателствена тежест.
По делото ищецът, който носи
доказатеслвената тежест и която му е своевременно указана, не сочи и не представя
никакви доказателства в подкрепа на исковата си претенция и твърдяната
облигационна връзка с ответника. Представена е справка-извлечение по партида на
трето за спора лице – Н.Ш., изготвена едностранно от ищцовото дружество, не
установява твърдяната облигационна връзка. Със същата доказателствена стойност
е и представеното по делото удостоверение, издадено от община П., съгласно
което за процесния имот не е подавана декларация по чл. 14 ЗМДТ от ответника.
При тези фактически данни, настоящият
състав приема, че ищецът, чиято е била доказателствената тежест не установи
наличието на валидна облигационна връзка с ответника, поради което искът е
неоснователен. При този извод съдът намира за безпредметно останалите
възражения на ответника относно недоказаност на доставката, стойността и
съответно възражението за погасяване на вземанията по давност.
При неоснователност на главната
претенция, такава е и тази за присъждане на законна лихва за забава предвид
акцесорният ѝ характер.
По
разноските:
При този изход от спора ищецът няма
право на разноски.
Ответникът не е сторил такива, поради
което също не следва да му бъдат присъждани.
Разноски са заявени своевременно то адв.
В.К., осъществила правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА, поради което
такива следва да ѝ бъдат присъдени в определения от съда размер – 880,54
лева.
В светлината на гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
изцяло предявените
от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „Средец“ № 11
срещу В.Н.Г., ЕГН **********,*** обективно
кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника, че дължи на ищцовото дружество
сумата в размер на 9806,62 лева, представляваща стойността на доставена,
отведена и пречистена, но незаплатена питейна вода за битови нужди за имот, находящ
се в гр. П., ул. „***за периода от 22.12.2011 г. до 20.07.2019 г., както и
сумата в размер на 1878,17 лева, представляваща законна лихва за забава върху
месечните задължения за периода от 13.02.2012 до 28.08.2019 г.
ОСЪЖДА
на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ
И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ООД ДА ЗАПЛАТИ на адв.
В.К., осъществила правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 от ЗА сума в размер на
880,54 лева.
Решението може да бъде обжалвано с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд
П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на
страните.
СЪДИЯ_________________