РЕШЕНИЕ
Номер 3072 17.07.2014 Година Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, ХVІІ граждански състав
На осми юли, две хиляди и
четиринадесета година
В публично заседание в
следния състав:
Председател: Иван Анастасов
Секретар: Елена Лянгова
като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 12348 по описа за 2014
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото са предявени обективно съединени искове по чл.124, ал.1, вр. чл.415 и 422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, вр. чл.240 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД от „Тонико недвижими имоти”ООД против „Д.П.- ВС”ЕООД и против Д.В.П. за това да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че същите дължат солидарно на ищеца сумата от 11700 лева- главница по договор за заем от 23.01.2009г., сумата от 3954 лева- мораторна лихва за периода 31.12.2009г.- 09.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК, както и направените в заповедното производство съдебни разноски.
Ответникът Д.П. оспорва иска, чрез назначения му особен представител адв.А.П.. От страна на ответното дружество не е изразено становище по иска.
ПРС, ХVІІ гр.с., като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
В исковата молба се сочи, че на 20.09.2008г. между страните бил подписан договор, по силата на който ищцовото дружество се задължило да предостави на 23.01.2009г. на ответното дружество в заем сумата от 11700 лева. Сумата била преведена на заемателя на 21.01.2009г. по банков път. Съгласно договора тя следвало да бъде върната в срок до 30.12.2009г.. За връщане на сумата солидарно с дружество- заемател се задължил и неговият законен представител- Д.П.. Задължението за връщане на заетата сума не било изпълнено. От страна на ответника П. се твърди, че не е сключен договор за заем, тъй като не е предоставена посочената в писмения договор сума. В договора била записана сума в размер от 11750 лева, а с преводното нареждане била преведена сума в размер от 11700 лева. Освен това в нареждането като основание за плащането бил посочен договор за наем от м.януари 2009г., поправен на договор за заем. Твърди се, че основанието за плащането не е договор за заем. В първото по делото съдебно заседание адв.П. оспори авторството на подписа, положен за заемател.
На база на приетото по делото заключение на в.л.С.С. категорично се установява, че подписът за заемател на договора за паричен заем от 20.09.2008г. /на л.6- в заверено копие, и на л.74- в оригинал/ е положен от Д.П.. В чл.2 от въпросния писмен договор е предвидено, че сумата от 11750 лева ща бъде предадена на заемателя на 23.01.2009г. по банков път, от която дата ще се счита, че е сключен договора. На л.7 по делото е налице заверено копие от преводно нареждане от 21.01.2009г., с което по сметка на ответното дружество е преведена сума в размер от 11700 лева. Като основание за плащането е записано „ Договор за наем от януари 2009г.”, като думата „наем” е поправена на „заем”. В писмения договор е записано също така, че заемател по същия е „Д.П.- ВС”ЕООД, а Д.П. е солидарен длъжник.
Съдът не възприема възражението на ответника П., че липсва договор за заем. Действително такъв не е сключен нито на 20.09.2008г., нито на 23.01.2009г., тъй като договорът за заем е реален и се сключва с изпълнението му. Изпълнението се изразява в предаване на договорената сума от заемодателя на заемателя. В случая това е станало на 21.01.2009г.. Липсват каквито и да било данни за това ищецът да е бил наемател на ответното дружество, а и плащането на наем на 21- во число по договор за наем, сключен през същия месец, е нещо необичайно. При това положение преводното нареждане може да се свърже единствено с договора от 20.09.2008г., който следва да се разглежда като предварителен. Действително, налице е известно разминаване между сумата по договора от 20.09.2008г. и преводното нареждане от 21.01.2009г., но това означава единствено, че заемодателят не е изпълнил изцяло поетото от него задължение да даде в заем сума в размер от 11750 лева. Дадени са с 50 лева по- малко, като следва да се приеме, че предмет на договора за заем е по- малката сума.
Независимо от липсата на втори подпис на Д.П. върху договора от 20.09.2008г., следва да се приеме, че той се е съгласил да отговаря солидарно с управляваното от него дружество за връщането на заема. Подписът е положен от физическото лице Д.П. на първо място като управител на „Д.П.- ВС”ЕООД, но също и в лично качество, с оглед на текста, че той ще е солидарен длъжник. Съгласието за солидарна отговорност е дадено предварително, т.е. преди сключване на договора за заем, но липсват данни за това то да е било оттеглено към 21.01.2009г.. Всъщност, ако Д.П. се е бил отказал от задължението си солидарно да отговаря за връщането на заема, то по всяка вероятност договорът въобще не би бил сключен, тъй като солидарната отговорност в случая има обезпечителна функция.
По отношение на размера на мораторните лихви за забава няма спор и именно поради това по отношение на същия не са събирани доказателства. Несъмнено лихвите се дължат на основание чл.86 от ЗЗД, като началният момент на периода е датата на падежа на задължението за връщане на заема- 30.12.2009г..
Съобразно с изложените по- горе мотиви съдът намира, че предявеният по делото иск ще следва да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени изцяло направените по настоящето и в заповедното производства съдебни разноски в размер съответно от 2186 лева и 715 лева.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Д.П.-*** и Д.В.П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.П., ЖК”Т.”, бл..., вх.”..”, ет.., ап..., че същите дължат солидарно на „Тонико недвижими имоти”ООД- гр.Пловдив, ул.”Иван Вазов”№ 60 сумата от 11700 лева- главница по договор за заем от 23.01.2009г. / 21.01.2009г.- датата на преводното нареждане, с което е предоставена заетата сума/, сумата от 3954 лева- мораторна лихва за периода 31.12.2009г.- 09.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.04.2013г.-датата на подаване на заявление по чл.410 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.П.-*** и Д.В.П., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.П., ЖК”Т.”, бл..., вх.”.”, ет.., ап.. да заплатят солидарно на Тонико недвижими имоти”ООД- гр.Пловдив, ул.”Иван Вазов”№ 60 сумата от 715 лева- съдебни разноски в производството по приложеното ч.гр.д.№ 6179/2013г. на ПРС, VІ гр.с., както и сумата от 2186 лева- съдебни разноски в производството по настоящето дело.
Решението подлежи на обжалване пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия: /п/ Иван Анастасов
Вярно с оригинала
ЕЛ