Р Е Ш Е Н И Е
№………./…...12.2019 год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и втори ноември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ТОНИ КРЪСТЕВ
при секретар Мая Иванова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 1756 по описа за 2018 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на В.С.В. и К.Т.В. и двамата с постоянен адрес *** против „КТМ ЕКС“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище гр. Варна, за прогласяване на нищожност поради
противоречие с добрите нрави на договор за замяна, обективиран в нотариален акт
№ 67, том 4, peг. № 9087, дело № 346/05.09.2014 г. на
нотариус peг. № 363 с район на действие – PC Варна, с
който ищците В.С.В. и К.Т.В. са прехвърлили на „КТМ ЕКС“ ЕООД, с ЕИК *********
собствеността върху Поземлен имот с идентификатор 10135.3506.693, находящ се в
гр. Варна, р-н Младост, местност «Пчелина» с площ от 1649 кв.м. срещу телевизор
„***“.
Ищците
твърдят, че е налице значителна неравностойност в насрещните престации по
атакуваната сделка, тъй като данъчната оценка на недвижимия имот към датата на
замяната е в размер на 34 752,70 лева, докато телевизорът, който е получен
в замяна срещу недвижимия имот, е на стойност от 139,00 лева. Според ищците
данъчната оценка на имота е 250 пъти по-висока от тази на получения в замяна
телевизор, което е равносилно на липса на престация от страна на заменителя
„КТМ ЕКС“ ЕООД. Поддържат, че понятието добри нрави предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се
прави извод за нарушение водещо до нищожност на сделката.
Ответникът
оспорва предявения иск. Твърди, че замяната е била извършена по настояване на
самите ищци, които са имали ясното съзнание за стойността на насрещните
престации, знаели са, че имотът, освен че е с изключително неблагоприятни
характеристики, не е тяхна собственост. Възразява, че не противоречи на добрите
нрави договор, при който даденото е значително по-малко от полученото, тъй като
в този случай е приложима унищожаемостта поради
крайна нужда и явно неизгодни условия. Счита, че продажбата на недвижимия имот
по данъчна оценка и на движимата вещ – телевизор по пазарна цена не
представлява нарушение на принципа на справедливостта. Движимата вещ не можела
да се приравни на нулева престация, тъй като същата била нова, закупена на
04.09.2014 г., очевидно с цел да задоволи изискванията на ищците за
осъществяване на замяната. Волята на ищците изрично се съдържала в
пълномощното, дадено за сделката от К. на В. и ползвано при замяната.
Подробно изложение на твърденията и възраженията на
страните, разграничаването на спорните и безспорни релевантни за спора факти и
разпределянето на тежестта за тяхното доказване е извършено с доклада по делото
в открито съдебно заседание от 22.11.2019 година.
В съдебно заседание страните поддържат доводите и
възраженията си. Процесуалният представителна ищците изтъква, че процесната
сделка е извършена при несъразмерност на престациите
1004 пъти. Процесуалният представител на ответното дружество застъпва тезата,
че несъразмерността в престациите не е достатъчен
критерий за доказване на противоречието на добрите нрави, като акцентира върху
свободата на договаряне, както и наличието на достатъчно време за обмисляне на
сделката от страна на ищците.
За да се произнесе по същество на предявените
искове, съдът, след анализ на събраните по делото доказателства и съобразяване
на приложимите към спора правни норми, взе предвид следното:
Страните по делото не спорят, че между тях е сключен договор за замяна,
обективиран в нотариален акт № 67, том 4, peг. №
9087, дело № 346/05.09.2014 г. на нотариус peг. № 363
с район на действие – PC Варна, вписан в Имотен регистър при АВп – акт № 136, том 51, дело № 10680/05.09.2014г., дв. вх. peг. №
19479/05.09.2014г., с който ищците В.С.В., ЕГН ********** и К.Т.В., ЕГН **********
са прехвърлили на „КТМ ЕКС“ ЕООД, с ЕИК ********* собствеността върху Поземлен
имот с идентификатор 10135.3506.693, находящ се в гр. Варна, р-н Младост,
местност «Пчелина» с площ от 1649 кв.м. при граници поземлени имоти с
идентификатори 10135.3506.696, 10135.3506.695, 10135.3506.694, 10135.3506.692,
10135.3506.691, 10135.3506.690, 10135.3506.681, 10135.3506.678, 10135.3506.666;
срещу телевизор „***“ на стойност 139 лева.
Горното обстоятелство се
потвърждава от приетите по делото писмени доказателства: Нотариален акт за
замяна на недвижим имот срещу движима вещ № 136, том 4, дело № 10680 на Служба
по вписванията – Варна; скица на поземлен имот № 15-312733-03.09.2014 г.;
разписка № 02000809143169 от 30.10.2018 г.; скица на поземлен имот №
15-840635-13.11.2018 г.; Удостоверение за данъчна оценка изх.№ ********** от
13.11.2018 г.; Нотариален акт № 144, том 59, дело № 12441 от 23.10.2012 г. на
Служба по вписванията – Варна.
От приетото по делото заключение на
вещото лице по допуснатата съдебно-оценителна експертиза, което съдът кредитира
като изчерпателно, безпристрастно и съответстващо на професионалните стандарти,
се установява, че пазарната стойност на процесния недвижим имот *********.693,
находящ се в гр.Варна, район Младост, местност „Пчелина"', с площ 1 649 кв.м.
към 05.09.2014 г. възлиза на 139 700 (сто тридесет и девет хиляди и
седемстотин) лева. Вещото лице е използвало два метода за оценка – на пазарните
аналози и остатъчен, при тегловни коефициенти, съответно, 80 и 20 на сто. В
съдебно заседание вещото лице сочи, че това са методите, по които се определя
цената на поземлен имот. Поддържа, че са взети предвид характеристиките на
имота, в т.ч. липса на ограда, път, канализация, ток и вода в имота, както и голямата
денивелация, както и положителните му характеристики – разстояние от града,
разстояние от път, разположение, строителство в околните имоти, предназначение
по общия устройствен план.
Правни
изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро от ЗЗД – хипотезата накърняване на добрите
нрави.
Ищците извеждат накърняването с процесната сделка на добрите нрави от явната
нееквивалентността на престациите по договора.
Съгласно чл. 9 ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се
рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от
"добрите нрави". Нарушаването на императивно поставените корективи
води до нищожност на сделката.
Съдебната практика приема, че накърняване на добрите нрави е налице,
когато сделката противоречи на общо установените нравствено етични правила на
морала. Добрите нрави не са писани и конкретизирани, а съществуват като общи
принципи, на чието нарушаване законодателят е придал правно значение, приравнявайки
го по последица с нарушение на закона, затова вложеният в това понятие смисъл,
следва да се тълкува, че в посочената категория попадат само онези наложили се
правила и норми, които бранят правила, принципи, права и ценности, които са
общи за всички правни субекти и чието зачитане е в интерес на обществените
отношения като цяло, а не само на интереса на някоя от договарящите страни –
такива са принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в
гражданските и търговските взаимоотношения, намерили израз в отделни правни
норми, а целта е предотвратяване на несправедливо облагодетелстване.
Теорията приема, че поради накърняване на добрите нрави са нищожни
сделките, които по своето явно съдържание, по цели, по външно установими мотиви за сключване противоречат на морала (В.Таджер, 2001, Гражданско право, Обща част, Дял ІІ, с. 494).
Това разбиране явно държи сметка за сигурността в гражданския оборот с оглед
необходимостта порокът на сделката да е установим за третите лица по обективни
признаци.
Следва да се има предвид, че само наличието на нееквивалентност на
насрещните престации не е достатъчно, за да се стигне до извода, че сделката е
нищожна поради накърняване на добрите нрави. Известна обективна
нееквивалентност е допустима, тъй като свободата на договаряне предполага
преценката за равностойността на престациите да се
извършва от страните с оглед техния интерес. Следващата степен на
нееквивалентност на престациите може да представлява
сделка, сключена при явно неизгодни условия и ако страната е в състояние на
крайна нужда, порокът би бил унищожаемост по чл. 33 от ЗЗД. При най-високата
степен на нееквивалентност на престациите съществува
такова съотношение, че едната от тях е незначителна и практически нулева.
Тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща
дарение, тя е нищожна поради накърняване на добрите нрави (така Решение № 24 от
9.02.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2419/2015 г., III г. о., ГК).
В случая насрещните престации са очевидно неквивалентни,
до степен липса на престация от едната страна по сделката. Посочено е в
нотариалния акт за замяна, че данъчната оценка на процесния недвижим имот към
датата на замяната е в размер на 34 752,70 лева, докато телевизорът, който
е получен в замяна е на стойност от 139,00 лева. От изслушаната по делото
съдебно-оценителна експертиза се установи, че в действителност
нееквивалентността на насрещните престации е много по-голяма, тъй като
определената от вещото лице пазарна стойност на имота към датата на сключване
на сделката е в размер на 139 700,00
лева.
Никоя от страните не твърди крайна нужда или симулативност на сделката,
респ. не са ангажирани доказателства в тази насока. Установява се по несъмнен
начин, че процесният недвижим имот е стотици пъти по-скъп от получения в замяна
телевизор „***“. Практически липсва насрещна престация от страна на търговското
дружество по договора за замяна. Преценена с оглед на интереса на страните по
процесния договор, тази нееквивалентност несъмнено води до извод за накърняване
на добрите нрави, тъй като не се твърди и не се установява дарствено
намерение, респ. симулативност на извършената замяна. При това положение е
очевидно, че договорът е бил сключен при накърняване добрите нрави, тъй като
сделката несъмнено води до несправедливо облагодетелстване на една от страните.
Видно е от уговорените между страните условия, че договорната свобода в случая
излиза извън рамките на императивно поставените от закона ограничения, в т.ч.
съблюдаването на морално-етичните норми. Обстоятелството, че единият от ищците
е бил представляван от другия въз основа на изрично писмено пълномощно, не
променя този извод.
Ето защо съдът намира иска за нищожност на договора поради противоречие с
добрите нрави за основателен и същият ще се уважи.
Отговорност за разноски.
С оглед на изхода от спора ищците имат право на
сторените съдебно-деловодни разноски. Съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, същите възлизат на 822,53 лева, от
които 347,53 лева държавна такса и 535 лева възнаграждение на вещо лице.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОБЯВЯВА
ЗА НИЩОЖЕН договор за замяна на недвижим имот срещу
движима вещ, обективиран в нотариален акт № 67, том 4, peг.
№ 9087, дело № 346/05.09.2014 г. на нотариус peг. №
363 с район на действие – PC Варна, вписан в Имотен регистър при АВп – акт № 136, том 51, дело № 10680/05.09.2014г., дв. вх. peг. №
19479/05.09.2014г., с който ищците В.С.В., ЕГН ********** и К.Т.В., ЕГН **********
са прехвърлили на „КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, собствеността върху Поземлен
имот с идентификатор 10135.3506.693, находящ се в гр. Варна, р-н Младост,
местност «Пчелина» с площ от 1649 кв.м. при граници поземлени имоти с
идентификатори 10135.3506.696, 10135.3506.695, 10135.3506.694, 10135.3506.692,
10135.3506.691, 10135.3506.690, 10135.3506.681, 10135.3506.678, 10135.3506.666;
срещу телевизор „***“ на стойност 139,00 лева, поради накърняване на добрите нрави, на основание чл. 26, ал. 1, предл. 2-ро ЗЗД.
ОСЪЖДА „КТМ ЕКС“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на В.С.В.,
ЕГН ********** и К.Т.В., ЕГН **********, двамата с постоянен адрес ***, сумата 822,53
лева съдебно-деловодни разноски на осн. чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: