Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260098
гр. Пловдив, 10.11.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в публичното
заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТАН ЦВЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТКО МИНЕВ
ВЕСЕЛИНА СЕМКОВА
при участието на секретаря СТЕФАНИ БОЖИНОВА, в присъствието
на прокурора ДИМИТЪР МАХМУДИЕВ като разгледа ВНАХД № 1494 по описа за 2020г.
докладвано от чл. съдия Петко Минев и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на глава ХХІ НПК.
С решение №
1154/21.07.2020г., постановено по АНД № 4971/2019г., РС – Пловдив, 8 н.с., е
признал обв. П.Й.Щ. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1,
б. „б“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като на основание чл.78а, ал.1 от НК го е
освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание
глоба в размер на 1000 лева. ПРС е осъдил обв. Щ. да заплати направените по
делото разноски в размер на 494 лева.
Решението е обжалвано от
защитника на обвиняемия П.Щ. – адв.
И.Д.. Твърди се, че обжалваният акт е незаконосъобразен, необоснован и
немотивиран и се иска неговата отмяна и постановяване на ново решение, с което
обв. П.Щ. да бъде оправдан. Твърди се, че има противоречия между гласните
доказателства и заключението на вещото лице, изготвило автотехническата
експертиза. Според защитника вещото лице борави с предположения за възможни
причини за падането на пешеходката и една от версиите изключва сблъсък с
автомобила. Акцентира се, че в мотивите си първоинстанционния съд не е
анализирал всички доказателства и е приел че между тях липсват противоречия,
което се оспорва от защитата.
В съдебно заседание, обв. П.Щ. не се явява. Защитникът му –
адв. И.Д. поддържа жалбата и иска отмяна на решението на ПРС и постановяване на
ново решение, с което обвиняемият Щ. да бъде оправдан. Същият излага доводи за
немотивираност на решението, противоречие между доказателствата и наличието на
различни версии, свързани с падането на пешеходката, които не са били изяснени.
В условията на алтернативност защитникът пледира за отмяна на решението и
връщане на делото на ПРС за разглеждането му от друг състав и отстраняване на
допуснатите съществени процесуални нарушения.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Пловдив счита, че жалбата на обв. Щ. е неоснователна и
следва да бъде оставена без уважение, а първоинстанционното решение –
потвърдено.
Въззивният съд, като съобрази
доводите на страните, провери служебно правилността на присъдата, съобразно
изискванията на чл. 313 и чл. 314 от НПК и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Първоинстанционният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка:
Обвиняемият
П.Й.Щ. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, работещ, женен, неосъждан, ЕГН
**********.
Обвиняемият П.Щ.
към инкриминирания период бил правоспособен водач на моторно превозно средство,
със СУМПС № *****, валидно до ****г. Пострадалата Р.А. Р. живеела в гр. К.,
обл. П., ул. „С.“ № ***. Двора на къщата ѝ имал вход и на ул. „Р.“. На
***г. около 18:00 часа св. Р. Р. излязла от двора си от входа към ул. „Р.“.
Огледала се и след като не видяла движещи се коли, а само спрели такива,
тръгнала да пресича пътното платно в посока от северния към южния тротоар.
По същото време
обв. П.Й.Щ. ***, лек автомобил марка „Пежо 406“ с рег. №
***. Докато още св. Р. Р. се намирала на пътното платно на около 1,5
метра от южния тротоар, обв. П.Щ.
предприел потегляне от място на заден ход, в южното платно за движение на ул.
„Р.“ в гр. К., с посока на движение от изток на запад. В момента, в който св.
Р.Р. все още се намирала на пътното платно, пресичайки го, обв. П.Щ. с
управлявания от лек автомобил марка „Пежо 406“
с рег. № ***, се движил назад със
скорост около 2-3км/ч. Последвал удар в задната дясна част на лекия автомобил и лявата страна на св. Р.. В следствие на
удара св. Р.А.Р. паднала на пътното платно, а обв. П.Щ. спрял лекия автомобил.
Обв. П.Щ. слязъл от лекия автомобил и заедно със св. Б. помогнали на Р. да се
изправи и да седне на близката пейка. Обв. П.Щ.
извикал по телефона линейка, която малко по-късно пристигнала и отвела
св. Р. Р. в УМБАЛ „Св. Георги“ гр. Пловдив, където последната била прегледана и
ѝ била оказана медицинска помощ.
В хода на
досъдебното производство е назначена и изготвена съдебномедицинска експертиза,
чието заключение е категорично, че при възникналото пътнотранспортно
произшествие на ***г. на пострадалата Р. е било причинено счупване с
разместване на дясната бедрена кост в горната част – в областта на
тазобедрената става. Така описаните травматични увреждания са причинени по
механизма на удар с или върху твърд тъп предмет. Отговарят по начин и време да
са били получени така, както било отразено в представените по делото материали
и както съобщават свидетелите по делото, а именно – при пътнотранспортно
произшествие. Счупването с разместване на дясната бедрена кост в горната част –
в областта на тазобедрената става е довело до трайно затрудняване на движението
на десния долен крайник, за срок от 7-8 месеца. Експертното заключение не се
оспорва от страните, а и самото то се подкрепя изцяло от приложените гласни и
писмени доказателства и най- вече от значителния обем медицинска документация,
включваща няколко епикризи от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД – Пловдив, история на
заболяването, анамнези, лечебно-диагностичен план, оперативен протокол от
04.05.2018г., резултати от образно-диагностично изследване, протокол от
лекарски консилиум и др.
В хода на
досъдебното производство е назначена и изготвена автотехническа експертиза, от
която се установява, че ударът между лек автомобил марка „Пежо 406“ с рег.
№ *** и пешеходката Р. Р. е настъпил
върху платното за движение на ул. „Р.“ пред №*** в гр. К., приблизително: по
дължина на до 0,2-0,7 м. западно след потегляне на автомобила до около 2 метра
западно от позицията му, описана в протокол за оглед и видна в албум, по широчина на около 1-1,5 м. северно от
южната граница на платното за движение /от бордюра на тротоара/. Скоростта на движение на лек автомобил марка
„Пежо 406“ с рег. № ***
непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около
2-3 км/ч.
Според
автотехническия експерт, водачът на лекия автомобил е имал техническа
възможност да възприеме пешеходката на платното за движение и да я пропусне,
след което да изпълни предприетата маневра. Основна причина за настъпилото
произшествие от техническа гледна точка е, че водачът на лек автомобил марка
„Пежо 406“ с рег. № *** – обв. П.Щ., е предприел движение на заден
ход по начин и в момент, когато това не е било безопасно. На стр. 64 от
дознанието, в обема на обсъжданата експертиза, видно от третата схема в
най-долната част на страницата, експертът подробно е проследил траекторията на
движение на тялото на пострадалата чрез схематична фигура в проекция. От нея
безспорно се установява, че към момента на предприемане на маневрата назад от страна
на обвиняемия, същият е имал физическата възможност, а и задължение като водач
на МПС да се убеди, че предприеманата от него маневра назад /макар и с
установена много ниска скорост – 2-3 км/ч е безопасна за останалите участници в
движението.
При разпита си
пред ПРС вещото лице С.е пояснил, че предвид установения механизъм на бутане на
пострадалата със задна дясна част на автомобила на обвиняемия, наличието на
„забърсване“ на праха по задната част на корпуса му се обяснява с контакта
точно в тази му част с лявата страна на тялото на Р.. Експертът е категоричен,
че не би следвало да има побитости по автомобила на Щ., тъй като такива
обикновено се получават при сходен удар, но нанесен със скорост надвишаваща
20км.ч., а установеното такава на л.а. „Пежо 406“ с рег. № ***
непосредствено преди задействане на спирачната му система е била около
2-3 kм/ч.
Обсъдени са показанията както на пострадалата
Р., така и на единствения присъствал произшествието – св. А. Б.. Според
пострадалата малко преди настъпването на инцидента, същата е пресичала уличното
платно от север на юг и наближавайки южния тротоар, до който й оставали 2-3
крачки, чула как свидетелката Б. извикала „Бабо Р., кола!“ и веднага усетила
удар в лявата страна на тялото си, вследствие на което паднала на дясната си
страна върху асфалтовата настилка. Пострадалата твърди, че след удара не
изпитала никаква болка, тъй като според нея била изпаднала в безсъзнание.
Единственият очевидец на произшествието – св. А. Б. – в показанията си изцяло
потвърждава заявеното от пострадалата, но същата няма преки впечатления Р.да е
била в безсъзнание.
ПРС е приел, че
показанията както на пострадалата, така и на св. Б. са логични, вътрешно
непротиворечиви и кореспондират във висока степен както помежду си, така и с
останалия доказателствен материал, поради което ги е кредитирал изцяло.
Обв. Щ. се
възползвал от правото си да не дава обяснения.
ПРС е приел, че
фактическата обстановка се установява по един безспорен и категоричен начин от
свидетелските показания, заключенията на
съдебномедицинската и автотехническа експертизи, протокола за оглед на
местопроизшествие и фотоалбума към него, справки от КАТ – Пловдив, справка за съдимост, характеристична справка
и останалите писмени доказателства.
ПРС е кредитирал с доверие заключенията на изготвените в хода на
досъдебното производство съдебномедицинска и автотехническа експертизи.
Анализирайки и
съпоставяйки свидетелските показания, заключенията на изготвените експертизи и
писмените доказателства по делото, първостепенният съд е стигнал до правния
извод, че обв. Щ. е извършил както от обективна, така и от
субективна страна престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал. 1
от НК, а именно: на ***г. в гр. К. обл. П. при управление на моторно превозно
средство – лек автомобил марка „Пежо 406“ с рег. № ***, е нарушил правилата за движение:
- чл. 40 ал.1 от ЗДвП – “ Преди да започне движение
назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници
в движението“;
- чл. 40 ал. 2 от ЗДвП – „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е
длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ и по
непредпазливост е причинил средна телесна повреда на Р.А.Р. ЕГН **********, изразяваща се в счупване с
разместване на дясната бедрена кост в горната част – в областта на
тазобедрената става, довело до трайно затрудняване на движенията на десния долен
крайник.
Първоинстанционният
съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 78а от НК, освободил е обв. Щ.
от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание глоба в
размер на 1000 лева. ПРС е мотивирал налагането на минималното по размер
административно наказание с чистото
съдебно минало на дееца, отличните характеристични данни, оказаната помощ на
пострадалата, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина, както и
липсата на системни нарушения на ЗДвП.
Пловдивският окръжен
съд като въззивна инстанция намира за установено следното: Жалбата на обв. Щ. е
процесуално допустима, но разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните
съображения:
Така приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е в
съответствие с доказателствата по делото и се възприема изцяло от въззивната
инстанция. За изследване на обстоятелствата, релевантни за повдигнатото
обвинение срещу обв. Щ., първата инстанция е извършила необходимите процесуално
- следствени действия, изясняващи значимите факти относно причиняването по
непредпазливост на средна телесна повреда от обв. Щ. при движението с
автомобила на заден ход. По безспорен начин е установено, че на ***г. в гр. П.
обв. Щ. при маневра „движение назад“ не се огледал назад и по непредпазливост е
блъснал преминаващата в този момент пострадала Р. Р., в резултат на което ѝ
причинил инкриминираните телесни увреждания, съставляващи средна телесна
повреда, съгласно заключението на СМЕ и допълнителната СМЕ. Налице е причинна
връзка между виновното поведение на обв. Щ. и престъпния резултат. Същият като
водач на МПС е следвало да се огледа при движение на заден ход и като е
продължил движението си, макар и с ниска скорост, блъскайки пострадалата Р.,
той по непредпазливост ѝ е причинил средна телесна повреда.
Неоснователни са
възраженията на защитата за липса на виновно поведение от страна на обв. Щ..
Именно неговият автомобил е бил в близост до пешеходката по време на ПТП.
Съгласно заключението на АТЕ при сблъсък със скорост под 20км/ч не остават побитости
по автомобила. В случая автомобилът се е движил със скорост 2-3км/ч.
Неоснователно е възражението, че липсват следи от удар, тъй като е установено
забърсване по задната част на автомобила именно в зоната, в която е настъпил
удара. Лансираната защитна версия за вероятност пешеходката сама да е паднала
се оборва от заключението на основната и допълнителната СМЕ, че констатираните
тежки травми са в резултат на удар при ПТП, а не при падане от собствен ръст.
Това обстоятелство се потвърждава и от формалната житейска логика – при удар от
лявата страна пешеходецът пада в обратна посока – надясно. Именно на дясната
тазобедрена кост на пострадалата е констатирано счупване с разместване.
Частично основателно е възражението на защитата за наличие на противоречие
между показанията на пострадалата Р. и свид. Б.. Такова противоречие е налице,
тъй като Р. твърди, че Б. ѝ е извикала преди удара, че има кола /което
предполага че е очевидец на сблъсъка/, а последната твърди, че изобщо не е
възприела сблъсъка, а едва след него е видяла пострадалата и е извикала. Това
противоречие не изключва достоверността на заявеното от двете свидетелки, тъй
като не касае главните факти, по които няма противоречия – че автомобилът на
обв. Щ. се е движил назад, че в този момент пешеходката Р. е пресичала и е
усетила удар, в резултат на който паднала, че Б. и обв. Щ. са се притекли на
помощ на пострадалата Р., а водачът се е обадил на тел. 112. Установено е
забърсване по задната страна на автомобила на Щ., а СМЕ е констатирала счупване
с разместване на дясната тазобедрена кост след удар от ляво и е дала заключение
че травмите са в резултат на ПТП. Според въззивната инстанция тази съвкупност
от доказателства изключва версията травмите да са причинени при падане от
собствен ръст и в тази насока изцяло кредитира заключението на СМЕ. При
самостоятелен прочит на събраните доказателства ПОС намира, че свид. Б. не е
била очевидец на ПТП, но такъв е била самата пострадала Р., като нейните
показания се подкрепят от заключенията на СМЕ и АТЕ, от забърсването на
автомобила отзад, вследствие на удара с ниска скорост, от обстоятелството, че
удара е бил отляво и пострадалата е паднала надясно и именно отдясно са
констатираните увреждания. И на последно място – от характера на тежката
травма, която според СМЕ е от ПТП и изключва версията за падане от собствен
ръст. Ето защо и въззивната инстанция намира, че обвинението е доказано по
несъмнен начин и правилно ПРС е признал обв. Щ. за виновен по повдигнатото му
обвинение.
Изводите на първата инстанция по въпросите на чл. 301, ал. 1 от НПК са основани на установените фактически положения при спазване изискванията
на процесуалния закон, като в съответствие с тях законосъобразно обвиняемия Щ.
е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
по предявеното му обвинение. Тези изводи за приложение на закона се споделят и
от настоящият състав.
Въз основа на приетите за установени фактически положения
първоинстанционният съд е стигнал до правилния правен извод, че обв. Щ. е
осъществил от обективна страна и субективна страна състава на престъплението
чл. 343, ал. 1, б. „б“ вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Правилно ПРС е приел, че от
субективна страна обв. Щ. е извършил престъплението по непредпазливост
/небрежност/.
Правилно
първоинстанционният съд е освободил обв. Щ. от наказателна отговорност по реда
на чл. 78а от НК и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на
1000 лева. Безспорно са налице предпоставките за приложението на този
привилегирован институт. Правилно ПРС не е наложил и допълнителното
наказание лишаване от право да се управлява МПС, тъй като цялостното поведение
на обв. Щ. в съчетание с липсата на системни нарушения като водач на МПС водят
до този извод.
С оглед изхода на
делото правилно разноските са присъдени в тежест на обв. Щ..
При извършената служебна проверка, Окръжният съд не констатира да са
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са достатъчно основание за
отмяна на атакуваното решение.
По изложените по-горе
съображения, Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав счита, че
решението следва да бъде потвърдено изцяло.
Водим от горното и на
основание чл.334, т.6, вр.с чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № № 1154/21.07.2020г.,
постановено по АНД № 4971/2019г. по описа на Пловдивски районен съд, 8 н.с.
Решението не
подлежи на обжалване и протестиране.
Страните да бъдат
уведомени за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.