Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 63     

 

гр. Троян, 22.03.2013 год.

 

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

        Троянски районен съд, четвърти състав,  в публичното заседание на единадесети март две хиляди и тринадесета година в състав:

Председател: Десислава Ютерова

Съдебни заседатели:.....................................

                                                          Членове:.....................................

при секретаря М.С. и в присъствието на прокурора ……………………… като разгледа докладваното от съдията -  Ютерова гр. Дело № 626 по описа за 2012 год., за да се произнесе - съобрази:

          М.И.П. *** е предявила срещу П.И.В. и М.П.В.,*** иск с правно основание чл. 34 от Закона за собствеността – съдебна делба.

          Ищцата излага в исковата си молба, че с ответника, който е неин брат и съпругата му – втората ответница, са съсобственици на следните недвижим имот, находящ се в гр. Троян, обл. Ловешка, а именно:

- ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 73198.509.116  по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Троян, Община Троян, Ловешка област, одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. Троян, обл. Ловеч, ул. Генерал Карцов № 227, с площ 1188 кв. м, с трайно предназначение на територията : урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: *********, съседи: имот № 73198.509.136, № 73198.509.135, № 73198.509.231, № 73198.509.117, № 73198.509.249 ведно с построените в него сгради, както следва: СГРАДА с идентификатор № 73198.509.116.2, със застроена площ от 57 кв. м, брой етажи - 1, предназначение : друг вид сграда за обитаване; СГРАДА с идентификатор № 73198.509.116.3, със застроена площ от 44 кв. м, брой етажи - 1, предназначение: Селскостопанска сграда; СГРАДА с идентификатор № 3198.509.116.4 със застроена площ от 77 кв.м., брой етажи - 1, предназначение: селскостопанска сграда.

По реда на чл. 131 от ГПК на ответниците П.В. и М.В. е изпратено копие от ИМ и доказателствата. В законовия месечен срок е представен писмен отговор, с който се оспорва предявения иск за сграда с идентификатор № 3198.509.116.4, предмет на делбата, като се излагат аргументи, че същата е индивидуална собственост на двамата ответници при режим на СИО. Оспорва се и включването на ПИ идентификатор № 3198.509.116 в делбената маса, за което също се сочат подробно аргументи. В процеса ответниците са представлявани съответно първия от адв. Т.Б. и втората – от адв. А.Т., двамата от САК. За остналите сгради в имота адв. Б. е признал, че ищцата и първия ответник притежават по ½ ид. части.

          Правния интерес и легитимацията на страните се установява от представените писмени доказателства: удостоверение за наследници № 041216 от 10.07.2012 г.,  нотариален акт за дарение № 79 т.ІІ н.д. № 881/1975 г., нотариален акт № 21 т.І н.д. № 43/1968 г., нот. акт № 84 т.ІІІ н.д. № 886/1975 г.,  скица на поземлен имот № 34794/19.09.2011 г., скица на поземлен имот № 21104/20.07.2012 г.,  заявление от 12.07.1977 г. до отдел „Архитектура и благоустройство” при ГНС-Троян, протокол № 56 от 10.07.1977 г. за дадена строителна линия и определено ниво,  нот. акт № 68 т.ІІІ н.д. № 413/2011 г.,  удостоверение от отдел „Местни приходи”  при Община Троян изх. № 167/12.07.2012 г., строително разрешение № 121 от 18.10.1995 г., декларация от 14.02.1995 г., скица № 158  от 07.04.1992 г., протокол за определяне на строителна линия и нива на строеж № 38/04.10.1996 г.,  окомерна скица, 2 бр. вносна бележка  от 22.08.1995 г. и 24.08.1995 г., писмо изх. № Тр-ж/175/-00-612 от 27.07.2012 г. на РО”НСК”-  Ловеч, констативен акт от 17.07.2012 г. на РО”НСК” Ловеч, акт от 17.07.2012 г. на РО”НСК” Ловеч,  приходна квитанция № 25477/12.09.2011 г., приходна квитанция № 26934/11.10.2011 г., писмо на Община гр.Троян изх. № 0638-41 от 24.10.2012 г. и  удостоверение от Служба по вписвания гр.Троян изх. № 515 от 10.08.2012 г.

Съдът като прецени така изброените доказателства и доводите на страните приема за установено от фактическа и правна страна следното: Ищцата М.П. и първия ответник П.В. са брат и сестра и съответно единствени наследници на И. /Иван/ П. В.,***, починал на 22.07.1995 г. С нот. акт № 79 т. ІІ по нот. дело № 881/1975 г. на ТРС И. В. е дарил на дъщеря си – М. П. „1/2 част от парцел І-79, кв. 32 по плана на гр. Троян, кв. В., целия с площ около 900 кв. м, заедно с първия етаж от построената в парцела двуетажна жилищна сграда.” С нот. акт № 21 т. І по нот. дело № 43/1968 г. на ТРС Иванчо В. е учредил в полза на сина си П.В. право на строеж на втори етаж на описаната горе жилищна сграда. С нот. акт № 84 т. ІІІ по нот. дело № 886/1975 г. на ТРС Иван В. е дарил на сина си – П.В. „1/2 част от парцел І-79, кв. 32 по плана на гр. Троян, кв. Васшилевски, целия с площ около 900 кв. м, /без жилищната сграда/.”

          По делото е представена скица на ПИ идентификатор 73198.509.116 по КККР на гр. Троян, с площ 1188 кв. м и като собственици са записани М.П. и П.В., съответно с по ½ ид. част.

          През 1977 г. П. и В., като съсобственици на процесния имот са подали заявление по реда на чл. 56 ал. ІІ т. 3 от ЗТСУ с искане за построяване на два гаража и съответно всеки един е дал съгласие за това с посоченото заявление. С протокол № 56 от 10.07.1977 г. е дадена строителна линия и определено ниво за построяването на два масивни гаража. Ищцата излага в ИМ, че по сега действащата КК гаражите представляват имот с идент. 73198.509.116.5.

          Основния спор между страните по делото е за сграда с идент.  73198.509.116.4, за която ищцата твърди, че по силата на чл. 92 от ЗС е съсобствена, тъй като за изграждането на същата П. не е учредявала право на строеж, а и намира същата за незаконно построена.

            За процесната сграда П.В. и съпругата му М.В. са се снабдили с нот. акт за собственост № 68, т. ІІІ по нот. дело № 413/2011 г. на Нотариус Б. Кожухаров. Изискано е и приложено копие на нот. дело. Установява се, че за издаването на нот. акт е представена декларация с нот. заверка на подписа от 14.02.1995 г. от В.Б.Е., която като съсобственик на парцел ІІ, пл. № 80, кв. 32 по плана на гр. Троян, дала съгласие на П.В., като собственик на парцел І, пл. № 79, кв. 32 по същия плана, да построи по рег. линия между парцел І и ІІ стопанска сграда върху 70 кв. м . Представено е и строително разрешение № 121 от 18.10.1995 г. за строеж в кв. В.,***, с което на П.В. е позволено да построи стопанска постройка върху 100 кв. м върху собствено място кв. 32, парцел І-79. Относно законността на процесната постройка гл. архитект на Община Троян е удостоверил с нарочно удостоверение от 22.10.2012 г., че същата е законно изградена съгласно разрешение за строеж № 121 от 18.10.1995 г. и протокол за дадена строителна линия № 38 от 04.10.1996 г. Ищцата оспорва отбелязването в единия край на издаденото строително разрешение № 121 за представена нот. заверена декларация – съгласие по реда на чл. 56 от ЗТСУ /отм./ от М.И.П. от 22.08.1995 г., като ищцата твърди, че това не е вярно. Съгласно цитираната разпоредба - „Разрешение за строеж се издава на инвеститора (юридическо лице; собственика на имота; лице, което има право да строи в чужд имот).

3) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 1977 г., бр. 45 от 1984 г.)В съсобствен имот или в етажна собственост може да се извърши нов строеж, надстрояване или пристрояване от един или повече съсобственици или етажни собственици със съгласието на останалите, изразено в заявление до общината с нотариална заверка на подписите на съсобствениците или етажните собственици и на лицата, на които се разрешава извършването на строежа, надстрояването или пристрояването. Това заявление учредява право на надстрояване и пристрояване в полза на строителя, като прехвърля правото на собственост или правото на строеж върху идеална част от терена и правото на собственост върху съответните общи части от надстроената или пристроената сграда, както и върху посочените в него тавански, избени и други складови помещения в полза на строителя и подлежи на вписване в нотариалните книги. За частта, която общините и държавата притежават, правото на строеж се учредява по установения ред.”

По делото е изискана информация от Община Троян и Служба по вписванията и се установява, че описаната декларация не се съхранява.

          Ищцата М.П. е подала жалба до РДНСК като съсобственик на  парцел І, пл. № 79, кв. 32 в гр. Троян срещу незаконно строителство на стопанска постройка в имота от нейния брат П.В., без нейно съгласие и суперфиция, която е ползвана от него като дърводелска работилница, както и незаконна пристройка към нея с площ 51 кв. м. От представените доказателства се установява, че на 17.07.2012 г. е извършена проверка и е констатирано, че строежа е извършен съгласно издадените строителни книжа, но се ползва като дърводелска работилница, без да е въведена в експлоатация съгласно разпоредбите на ЗУТ. От същата дата е съставен констативен акт, в който е посочено, че същия е основание за започване на адм. процедура по ЗУТ за забрана ползването на строежа и прекъсването му с ел. енергия.       

В процеса съда е допуснал гласни доказателства. Свид. П. П. е съпруг на ищцата М.П., с която са сключили брак през 1986 г. По това време на мястото на процесната сграда /4/ е имало селскостопанска постройка от фазер, където са гледали крави ответника и родителите им. Не е имало спорове, всички са ползвали имота общо. Свидетелят и съпругата му живеели във Варна, но често по време на отпуски, както и през почивните дни идвали в Троян. М.П. е пребивавала и за по-дълго, когато е била в отпуск по майчинство. Покрива на тази постройка е бил двускатен и в първоначалния си вид е била преградена. След като е починал бащата на М. и П., постройката е била съборена и на нейно място ответника е изградил цех. След като се оженили, П. и съпругата му имали намерение да си построят отделна къща в дворното място, но този план не се осъществил, тогава М.П. имала около 3-4 хил. тухли и дървен материал, който бил складиран до къщата. В последствие строителните материали изчезнали, свидетеля заявява, че не знае дали са вложени в изграждането на дърводелския цех на ответника. Проданов е разбрал, че съпругата му е давала пари на брат си, но не знае каква е сумата и за какво са били.

          Свид. И.П. излага, че е съсед на процесния имот, познава страните. Постройките в имота са били изградени от бащата на страните. След 1995 г., когато баща му е бил починал, П. си е построил в имота нова работилница. На мястото на тази постройка е имало преди това бараки – там ответника е гледал крави. На свидетеля е направило впечатление, че от към улицата е имало складирани тухли, но не знае на кого са били. Бащата на страните е бил дърводелец и докато е бил жив е работил, имало е машини. Ответникът е започнал да се занимава с дърводелство след 1994 г. Тогава е работил в работилницата, в която е бил и баща му, произвеждали са мебели. Ищцата М.П. е идвала в имота по време на отпуски през лятото и зимата, тъй като живее в гр. Варна повече от 20 години. Новия цех в имота е построен от П.В. след смъртта на баща му, около 1995 г. П. е виждал камиони да стоварват строителни материали. Новопостроения цех се е ползвал от П. и неговия син П.. Свидетеля излага, че  познава съпругата на П. - М.В., но тя повече от 5 години не живее в имота.

          Свид. А.Г. излага, че живее в съседния имот на ул. Генерал Карцов № 225 от 1991 г. В имота има изграден цех, като преди това там е имало паянтов навес от фазер, покрит са ламарина. П. и сина му Пламен са я съборили и през 1995 – 1996 г. са изградил нова постройка. Двамата са искали разрешение от съседите за строежа. Георгиева си спомня, че за това са се подписали леля й баба й. От както е построена сградата се ползва за дърводелски цех от П. и П.. Г. си спомня, че баба й е изчакала първо да даде съгласието си за строежа М.П. и тогава тя се е подписала. Ищцата по делото не е имала претенции за тази сграда, тя си е идвала всяко лято. Свидетелката твърди, че не е виждала складирани тухли около процесното място. В момента сградата не се ползва от ответника и сина му. Първоначално в имота са живели П. и съпругата му М., но от 8-9 години В. живеел там сам, съпругата му живеела при майка си. 

Свид. Т.Б. работи във фирмата на ответника П.В. от 11-12 години. Когато е започнала работа, цеха е бил построен в двора на страните  - на ул. Генерал Карцов № 227. П. е идвал при тях всеки ден. Б. познава ищцата М.П., виждала е когато си идва през лятото, не знае между нея и брат й да е имало конфликти. П. е влизала и в цеха, но впечатлението на свидетелката е, че цеха се ползва самостоятелно от В.. Не си спомня в цеха да е имало материали на ищцата.

          Свид. Л.Л. е бил нает от П.В. за изграждането на цеха, тъй като се занимава със строителство. През 1995 г. бил изграден първия етаж, а през 1996 г. – втория. На мястото на цеха  преди това имало барака от фазер. Луков е участвал в събарянето на тази барака. После при строежа само П. е доставял строителни материали и е плащал на свидетеля на ръка, ищцата не е идвала там. Строителството на цеха е продължило около месец. От тогава до сега  помещението се ползва за дърводелски цех. При строежа са използвани и малко тухли от предната постройка. Л. изяснява, че за двата етажа са използвани около 1 000 тухли. П. е докарвал тухли с камион и свидетеля е участвал при разтоварването им на строежа. 

Назначената по делото графологическа експертиза е имала за предмет изследване подписа на вносител на вносна бележка от 22.08.1995 г. на ТБ „Балканбанк” – клон Троян. Вещото лице М.К. е констатирал, че този подпис не е положен от ищцата М.П. 

Към експертизата е поставена допълнителна задача, вещото лице да изследва сравнителен материал – подписа на ищцата, полаган на документи от 1995 – 1996 г. К. в допълнителното си заключение е констатирал отново, че подписа на вносната бележка не е положен от ищцата М.П.. 

На основание чл. 193 от ГПК съдът е открил производство по оспорване верността на строително разрешение № 121 от 18.10.1995 г., в частта отнасяща се до отразеното в нотариално заверена декларация по чл.56 ал.4 от ППЗТСУ от М.И.  от 22.08.1995 г., верността и автентичността на квитанция, приложена на лист 31 от делото, в частта в която е посочено, че М.И.П. е вносител по вносна бележка с дата 22.08.1995 г. и верността на удостоверение издадено от Община гр. Троян с № У0601-72 от 22.10.2012 г.,  подписано от арх. Боян Кръстев, относно неговото съдържание.

С оглед на изложеното от правна страна съда приема, че е сезиран с иск за съдебна делба, което е особено исково конститутивно производство, по реда на което се установява и принудително осъществява потестативното право на делба, тъй като страните не са могли да извършат това доброволно. Потестативното право на делба принадлежи на всеки един от съсобствениците. Това е право, по силата на което носителят му с едностранно волеизявление по реда на това производство, независимо от волята на останалите съсобственици, може да предизвика прекратяване на съсобствеността спрямо всички. Страните в делбения процес се явяват едновременно и ищци по отношение на дела си спрямо останалите, и ответници, спрямо другите съделители. В първата фаза по допускане на делбата, както е в настоящия случай, следва да бъдат установени съделителите и техните законови права, както и да се формира делбената маса.

Относно предявения иск за делба на поземления имот с идентификатор 73198.509.116 съда намира, че същия няма характер на самостоятелен обект, а има обслужваща функция по отношение на построените в него сгради, тъй като в имота са налице сгради и части от сгради, които са индивидуална собственост на съделителите. В този смисъл е налице трайна практика -  Решение № 227 от 16.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 316/2010 г., I г. о., ГК, докладчик Гълъбина Генчева, където са цитирани и задължителните за съдилищата разпоредби на т. 1, б. "д" на Постановление № 2/1982 г. на Пленума на ВС – „делбата на дворно място, имащо статут на обща част по смисъла на чл. 38 ал. І от ЗС, е недопустима.” В тази връзка е цитирана и многобройна съдебна практика от пълномощника на ответника адв. Б., която съда изцяло възприема.

Предвид на изложеното съда намира, че следва да се извърши делба  на СГРАДА с идентификатор № 73198.509.116.2, със застроена площ от 57 кв. м, брой етажи - 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване и СГРАДА с идентификатор № 73198.509.116.3, със застроена площ от 44 кв. м, брой етажи - 1, предназначение: Селскостопанска сграда; Посочените сгради по наследство от Иванчо /Иван/ В. са съсобствени между дъщеря му - ищцата М.П. и сина му - ответника П.В.. Относно спорната сграда с идентификатор № 3198.509.116.4 със застроена площ от 77 кв.м., брой етажи - 1, предназначение: селскостопанска сграда съда приема, че е индивидуална собственост при режим на СИО на двамата ответници и не следва да бъде включена в делбената маса. Следва да се приеме, че процедурата по издаване на строителното разрешение към онзи момент е спазена. Както беше цитирана горе разпоредбата на чл. 56 ал. ІІІ от ЗТСУ /отм./, за да построи единия съсобственик сграда в съсобствения имот е /както е в настоящия случай/ е било необходимо да се даде съгласие от ищцата с нот. заверено заявление  - декларация, което е отразено изрично в издаденото строително разрешение. Вярно е, че подобна декларация не се съхранява, но предвид и останалите доказателства по делото, не може да се приеме, че такава е липсвала при издаване на стр. разрешение. Видно от представени по делото данъчна данъчна декларация на ищцата и удостоверение, ищцата не е декларирала този имот в данъчната служба до началото на настоящия съдебен процес. В тази връзка са и свидетелските показания на свидетелката А.Г., която излага, че при даване на съгласие за строежа от страна на нейната баба, като съсед, същата първо е изчакала М.П. да се подпише. При тези съображения съда намира, че процесната сграда следва да бъде изключена от делбената маса.

По отношение на втората ответница М.В., не се установи в процеса, че същата притежават права върху останалите вещи, които съда е включил в делбената маса и същата следва да бъдат изключена от съделителите. Законовите права на страните следва да бъдат определени съгласно разпоредбата на чл. 5 ал. І от ЗН – „Децата на починалия наследяват по равни части”. В настоящия казус ищцата и първия ответник следва да получат по ½ идеална част, т. е.  ще следва от делбената маса да бъдат образувани два равни дяла.

Както беше описано горе, съда е открил производство по оспорване истинността на цитираните писмени доказателства по ре да на чл. 193 от ГПК. При извършена проверка по реда на чл. 194 от ГПК съда приема, че оспорването не е доказано, с изключение на оспорената автентичност на вносна бележка с дата 22.08.1995 г., която следва да бъде изключена от доказателствата по делото.

Относно сторените съдебно-деловодни разноски съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК страните ги заплащат съобразно дяловете си, по което съда ще се произнесе с решението по втората фаза на реалното извършване на делбата. Ще следва с оглед изхода на делото ищцата да заплати на ответницата М. В. 1000 лева сторени разноски за адв. възнаграждение. 

Водим от изложеното съдът

 

Р       Е       Ш     И       :

 

          ДОПУСКА ДА СЕ ИЗВЪРШИ СЪДЕБНА ДЕЛБА по реда на 34 от ЗС, вр. чл. 69 от ЗН между М.И.П., ЕГН ********** *** и П.И.В., ЕГН **********,***, на следните съсобствен недвижим имот, находящи се в гр. Троян, обл. Ловешка, а именно: СГРАДА с идентификатор № 73198.509.116.2, със застроена площ от 57 кв. м, брой етажи - 1, предназначение: друг вид сграда за обитаване и СГРАДА с идентификатор № 73198.509.116.3, със застроена площ от 44 кв. м, брой етажи - 1, предназначение: Селскостопанска сграда, които са изградени в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор № 73198.509.116 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Троян, Община Троян, Ловешка област, одобрени със заповед № РД-18-11/20.04.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК с адрес на поземления имот: гр. Троян, обл. Ловеч, ул. Генерал Карцов № 227, с площ 1188 кв. м, с трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м/, стар идентификатор: няма, номер по предходен план: *********, съседи: имот № 73198.509.136, № 73198.509.135, № 73198.509.231, № 73198.509.117, № 73198.509.249, както от имота бъдат образувани ДВА РАВНИ ДЯЛА, от които за М.П., с горните данни се отрежда ЕДИН ДЯЛ /1/2 идеална част/ и за П.И.В., с горните данни се отрежда ЕДИН ДЯЛ /1/2 идеална част/, ОТХВЪРЛЯ искането за допускане на делба на сграда с идентификатор № 3198.509.116.4 със застроена площ от 77 кв.м., брой етажи - 1, предназначение: селскостопанска сграда, тъй като същата е индивидуална собственост при режим на СИО на двамата ответници, както ОТХВЪРЛЯ и искането за допускане на делба на ПИ с идентификатор 73198.509.116 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Троян, тъй като същия има статут на обща част по смисъла на чл. 38 ал. ал. ІV от ЗС. 

ОТХВЪРЛЯ предявения иск за делба по отношение на М.П.В., ЕГН **********,***.

ОСЪЖДА М.И.П., с горните данни да заплати на М.П.В., с горните данни сумата 1000 – хиляда лева, сторени съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на въззивно обжалване по реда на глава 20 от ГПК пред Ловешки окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на страните, че е изготвено с мотивите.

 

 

                                                          Районен съдия: