№ 29230
гр. София, 08.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20241110108395 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 от Гражданския процесуален кодекс
( ГПК ).
Постъпила е молба от *** чрез адв.П. с искане за изменение на
решението в частта за разноските като бъде присъдено адвокатско
възнаграждение в общ размер от 800 лева вместо присъденото такова от 400
лева.
Насрещната страна *** изразява становище за неоснователност на
молбата.
Софийският районен съд намира молбата за допустима като подадена в
срока за въззивно обжалване и от страна,представила списък за разноски,а
разгледана по същество се явява частично основателна.
Разпоредбата на чл.81 от ГПК задължава съда да се произнесе по
дължимостта на разноските и на адвокатското възнаграждение с крайния си
акт като отговорността за разноски се разпределя при съобразяване
нормите,уредени съгласно чл.78 от ГПК. В хипотезата,когато искова
претенция е уважена,право на присъждане на разноски и на адвокатско
възнаграждение има страната ищец. В конкретния случай с решението съдът е
присъдил сумата от 450 лева,от които 50 лева държавна такса и 400 лева
адвокатско възнаграждение,а искането,формулирано от страната ищец с
молбата по чл.248 от ГПК е за присъждане на допълнително адвокатско
възнаграждение в размер от 400 лева.
Софийският районен съд приема,че молбата следва да бъде уважена за
сумата от 200 лева,а в частта за разликата над 200 лева до пълния претендиран
размер от 400 лева се явява неоснователна. В настоящия случай ищцата К.
първоначално е претендирала вземането за обезщетение за закъснял полет по
реда на заповедното производство,а след подадено възражение от страна на
дружеството длъжник се е развило производство по установителен иск. С
оглед наличието на две съдебни производства,по които страната –
първоначално заявител,а впоследствие ищец е ангажирала адвокат,както и
като съобрази,че адвокатът има право на възнаграждение по всяко
производство съдът намира,че следва да бъде присъдено адвокатско
1
възнаграждение и по двете дела,отчитайки инициирането на производствата
от представляваната от адвоката страна,което предпоставя предприемане на
действия по подготовка заявяването на претенцията пред съд. За да счете,че
молбата с правно основание чл.248 от ГПК следва да бъде уважена частично
за сумата от 200 лева,съдът взе предвид,че предметът на двете производства –
заповедното и исковото е идентичен,което рефлектира върху обема на
реализираните процесуални действия и общия обем дейности на процесуалния
представител. С оглед това,че принципно размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение следва да бъде определен при отчитане фактическата и
правна сложност на делото,както и при отчитане разглеждането на делото в
едно съдебно заседание,а и при съобразяване материалния интерес по
делото,съдът приема,че молбата подлежи на уважаване за сумата от 200
лева,докато в останалата част искането на ищеца се явява неоснователно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.248 от ГПК, Софийският
районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ решение № 16496/03.09.2024 г.,постановено по гражд.дело №
8395/2024 г. по описа на Софийския районен съд,42 състав като увеличава
размера на присъденото адвокатско възнаграждение от 400 на 600 (
шестстотин ) лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2