№ 3177
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110149428 по описа за 2021 година
Предявени по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК са установителни искове с правно
основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 55, ал.1, пр.3 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД за признаване
за установено, че ответникът С.О., ЕИК ..., дължи на ищеца П. И. Х., ЕГН **********,
сумата от 200,00 лв., представляваща принудително събрана от ищеца на отпаднало
основание и преведена на ответника в качеството му на взискател по изпълнително дело №
20208380404725 по описа на Ч.С.И.М.Б., и сумата от 144,25 лв., представляващи събрани по
принудителен ред такси и разноски по изпълнителното дело, със стойността на които
ответникът – взискател по него, се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК – 10.06.2021 г. до окончателно изплащане на вземането,
които вземания са прехвърлени на ищеца по силата на договор за цесия от 01.06.2021 г., за
която ответникът е уведомен и за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение от 16.06.2021 г. по ч.гр.д. № 33335/2021 г. по описа на СРС, II ГО, 178
състав.
Ищецът твърди, че с Решение № 20060332 от 08.03.2021 г., постановено по гр.д. №
47172/2020 г. по описа на СРС, 85-ти състав, влязло в законна сила на 08.04.2021 г., е
признато за установено, че Живка Николова Асенова не дължи на ответника в настоящото
производство сумата от 200,00 лв., представляваща глоба, наложена с наказателно
постановление № 307620/2017 г., влязло в сила на 24.08.2017 г., издадено от кмета на С.О.,
за събирането на която е било образувано изпълнително дело № 20208380404725 по описа
на Ч.С.И.М.Б.. Излага, че в хода на изпълнителното дело и в резултат на принудително
изпълнение, от длъжника Живка Николова Асенова били събрани суми в общ размер на
344,25 лв. Твърди се, че по прекратено дело на взискателя С.О. била преведена сума в
1
размер на 200,00 лева, с която ответникът се е обогатил на отпаднало основание, а със
сумите от 20,55 лв. и 123,70 лв. (представляващи такси по ТТРЗЧСИ) се е обогатил без
основание, т.к. тези суми е следвало да се платят авансово от взискателя, но не са били
платени, поради което същият е спестил разходи. Твърди, че процесното вземане е
прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия от 01.06.2021 г., като за извършеното
прехвърляне на вземания ответникът бил уведомен на 09.06.2021 г. При тези твърдения
прави искане съда да уважи предявените искове. Претендира разноски. Представя списък
по чл. 80 от ГПК.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва предявените искове като неоснователни. Излага твърдения, че
процесните суми представляват разноски по уважен отрицателен установителен иск, поради
което ответникът счита, че е необходим изричен изпълнителен лист. Сочи, че с предявения
иск, ищецът цели допълнително натоварване с такси, което било злоупотреба с право. Моли
съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбата на чл. 235 ГПК, намира от
фактическа правна страна следното:
Ищецът в производството е депозирал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 10.06.2021 г. срещу С.О., по което е образувано ч. гр.
дело № 33335/2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав и на 16.06.2021 г. е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, с предмет описаните вземания за
посочените от съда периоди и възникнали на описаните основания.
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника и в срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
същият е подал възражение, поради което на ищеца са дадени указания да предяви
установителни искове с предмет вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение на
парично задължение по посоченото дело, които са процесуално допустими.
Предявени по реда на чл. 422 ГПК са установителни искове с правно основание чл.
99, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, по които в тежест на ищеца е да докаже, че
процесната сума от 200,00 лева е събрана принудително от Живка Николова Асенова по
изпълнително дело № 20208380404725, по описа на Ч.С.И.М.Б., образувано за
принудителното събиране на глоба, наложена с наказателно постановление № 307620/2017
г.; че сумата е получена от ответника; че с влязло в сила решение по предявен иск по чл. 439,
ал. 1 ГПК е признато за установено, че Живка Николова Асенова не дължи сумата по
наказателното постановление, както и че вземането е прехвърлено на ищеца въз основа на
валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил уведомен.
По иска с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже обедняването на праводателя си със сумата от 144,25 лева, обогатяването
на ответника, както и наличие на връзка между обогатяването и обедняването, както и че
вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за
което длъжникът е бил уведомен.
2
В тежест на ответника е да докаже, че има основание за имущественото разместване.
По делото не е спорно, поради което на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК, са
отделени като ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че е издадено наказателно
постановление № 307620/2017 г., влязло в сила на 24.08.2017 г., от кмета на С.О., с което е
наложено наказание глоба в размер на 200,00 лв. на Живка Николова Атанасова, за
събирането на която, е образувано изпълнително дело № 20208380404725 по описа на
Ч.С.И.М.Б.; че сумата в размер на 344,25 лв. е събрана принудително, като от нея 200,00 лв.
са преведени на ответника и получени от него, а 144,25 лв. са събрани в полза на съдебния
изпълнител като такси по ТТРЗЧСИ.
Тези обстоятелства се установяват и от представеното и прието по делото
удостоверение, издадено от Ч.С.И.М.Б., по изпълнително дело № 20208380404725.
Между страните не е спорно и че с влязло в сила на 08.04.2021 г. решение на
08.04.2021 г. по гр.д. 47172/2020 г. по описа на СРС, III ГО, 85 състав, е признато за
установено, че Живка Николова Атанасова, представлявана от адв. Х., не дължи на С.О.
сумата от 200 лв. – глоба, наложена с наказателно постановление № 307620/2017 г.
От приетия по делото и неоспорен от страните договор за цесия от 01.06.2021 г.
(л.10) се установява, че Живка Николова Атанасова е прехвърлила след приключване на
делото по иска с правно основание чл. 439 от ГПК, вземането си в размер на 344,25 лева,
представляващо принудително събрана сума по изпълнително дело № 20208380404725 по
описа на Ч.С.И.М.Б., с рег. № 838, за което ответникът в настоящото производство – С.О., е
уведомен от Живка Николова Атанасова чрез цесионера П. Х., видно от приложеното по
делото уведомление по чл. 99, ал. 3 ЗЗД, заведено в деловодството на С.О. с № СОА21-
ГР94-3144/09.06.2021 г. (л.11). Доколкото в договора за цесия е посочено, че вземането е
платено от цесионера (адвокат) на цедента (негов доверител по приключилото дело) и
същият е сключен на дата, следваща влизане в сила на решението по иска с правно
основание чл. 439 от ГПК, като не са налице твърдения за злоупотреба с права и
заобикаляне на закона, договорът не влиза в пряко противоречие с чл. 46 от Закона за
адвокатурата и чл. 15 от Етичния кодекс на адвоката, поради което съдът е длъжен да го
зачете.
С влизане в сила на решението по отрицателно установителния иск за недължимост
на сумата по влязлото в сила наказателно постановление, отпада основанието на което
сумата се събира по принудителен ред в хода на образуваното изпълнително производство и
подлежи на връщане по предявен иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД. С влизане в
сила на решението по чл. 439 от ГПК, с което отрицателният установителен иск е уважен,
със сила на пресъдено нещо е установено в отношенията между страните, че сумите по
наказателното постановление не се дължат поради релевираното от Живка Николова
Атанасова възражение за погасяването им по давност. Този въпрос не може да бъде
пререшаван в настоящото производство на основание чл. 299, ал.1 ГПК. Ето защо, събраната
на отпаднало основание сума по изпълнително дело № 20208380404725 по описа на
3
Ч.С.И.М.Б., с рег.№ 838, с район на действие СГС, в размер на 200 лева, преведена в полза
на взискателя, е събрана при отпаднало основание и следва да бъде върната на длъжника,
респективно неговия частен правоприемник, поради което искът с правно основание чл. 99,
ал. 1 ЗЗД вр. чл.55, ал.1, пр. 3 от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 99, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 59, ал. 1 от ЗЗД за сумата от
144,25 лева - събрани в полза на ЧСИ такси и разноски по изпълнителното дело:
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване е налице, в случаите когато е
увеличено без основание имуществото на едно лице за сметка на имуществото на друго
лице – обеднелият, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, следва да
произтичат от един общ факт или от обща група факти. Съгласно разпоредбата на чл. 79,
ал.1, т.1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен в случаите,
когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК, в това число при влязло в сила решение,
с което е уважен иск по чл. 439 или чл. 440 ГПК (ал. 433, ал.1, т.7 ГПК), какъвто е
настоящият случай. В тази хипотеза, при влязло в сила решение по чл. 439 от ГПК,
разноските по изпълнението не могат да останат за сметка на длъжника, а следва да се
възложат в тежест на взискателя. С принудителното събиране на разноските от длъжника
последният обеднява, тъй като същите реално са платени от него, без да са дължими по
аргумент от чл. 79, ал. 1, т.1 ГПК. Взискателят без основание се обогатява със спестяването
на тази сума събрана от длъжника като разноски по изпълнението, тъй като в крайна сметка
той следва да понесе тежестта за плащането й на съдебния изпълнител. Както бе посочено
по-горе с договор за цесия от 01.06.2021 г. Живка Николова Атанасова е прехвърлила
вземането си в полза на настоящия ищец в размер на 344,25 лева, от които 144,25 лева,
както бе установено в настоящото производство са събрани в полза на съдебния изпълнител
такси по ТТРЗЧСИ. По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 59
от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен.
Като законна последица от основателността на претенциите, се дължи и законната
лихва върху сумите от датата, на която е депозирано заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 10.06.2021 г.
По разноските:
При този изход на спора, на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, се дължат
разноските за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и разноските в първа
инстанция.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер на 325 лева – 25
(за държавна такса), както и 300 лева за адвокат, договорено и платено съгласно
представения договор за правна защита и съдействие от 10.06.2021 г., който служи и за
разписка за плащането на посочената сума в брой съгласно указанията в т. 1 от
Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС.
Ищецът е сторил разноски за държавна такса в исковото производство в общ размер
4
на 75,00 лева (л. 6 и л. 19), които следва да му бъдат присъдени, както и 300 лева за адвокат,
договорено и платено съгласно представения договор за правна защита и съдействие от
25.08.2021 г. (л. 5), който служи и за разписка за плащането на посочената сума в брой
съгласно указанията в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012г. от 06.11.2013г. на ОСГТК
на ВКС.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на ищец следва да бъде присъдена и
сумата в общ размер от 700 лева, от които 325 лева – разноски в заповедното производство
и 375 лева – разноски в исковото производство.
Мотивиран от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 99, ал. 1 от
ЗЗД във вр. с чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 59, ал. 1 от ЗЗД, че С.О., ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление ..., дължи на П. И. Х., ЕГН **********, с адрес ..., сумата от 200,00 лева,
представляваща принудително събрана от ищеца на отпаднало основание и преведена на
ответника в качеството му на взискател по изпълнително дело № 20208380404725 по описа
на Ч.С.И.М.Б., с рег. № 838 и с район на действие СГС, и сумата от 144,25 лева,
представляващи събрани по принудителен ред такси и разноски по изпълнителното дело,
със стойността на които ответникът – взискател по него, се е обогатил неоснователно за
сметка на ищеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 10.06.2021 г. до окончателно
изплащане на вземането, които вземания са прехвърлени на ищеца по силата на договор за
цесия от 01.06.2021 г., за което ответникът е уведомен и за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение от 16.06.2021 г. по ч.гр.д. № 33335/2021 г. по описа
на СРС, II ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА С.О., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление ... да заплати на П. И.
Х., ЕГН **********, с адрес ..., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата в размер на 700
лева – разноски в производството, от които 325,00 лв. за заповедното производство и 375,00
лв. за исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5