№ 175
гр. Плевен , 08.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветелина М. Янкулова
Стоянова
Членове:Рени В. Георгиева
Емилия Ат. Кунчева
при участието на секретаря АЛЕКСАНДЪР Г. ПЕТРОВ
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Кунчева Въззивно гражданско
дело № 20214400500114 по описа за 2021 година
Въззивно производство по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260578 от 15.12.2020 г., постановено по гр.д. №
2805/2020 г., Плевенският районен съд е признал за установено по отношение
на ответника „***“ ЕАД, със седалище гр. Плевен, че ищецът А.. Б. Ц., от гр.
Плевен, не му дължи сумата от 937,47 лв., от които 913,29 лв.
представляващи главница – стойността на доставена топлоенергия за периода
от 01.11.2019 г. до 30.04.2020 г., и 24,18 лв., представляващи лихва за забава
за периода от 06.01.2020 г. до 06.07.2020 г., като за разликата до сумата от
1349,35 лв. /включваща главница в размер на 397,06 лв. и лихва за забава в
размер на 14,82 лв./ предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен
като неоснователен.
Постъпила е въззивна жалба срещу така постановеното решение на
районния съд в отхвърлителната му част, подадена от А.. Б. Ц. – ищец в
първоинстанционното производство. В жалбата са изложени оплаквания, че
през процесния период „***“ ЕАД е издало 6 бр. данъчни фактури за
1
задължения на въззивника, които не са били анулирани. Издадено е кредитно
известие от 30.06.2020 г. за изменение и допълнение на ЗЕ от 24.04.2020 г., но
данъчните фактури за сумата от 1310,35 лв. не са анулирани, не са издадени
фактури за сума от 397,06 лв., съответно разликата не е била сторнирана.
Твърди се още, че през процесния период топлинният счетоводител не е
изпълнявал своето задължение да извършва месечен отчет на ИРУ и на
водомера за топла вода, при което, вместо да заплаща реалното потребление,
на въззивника са били начислявани суми по служебни отчети, които са
завишени. Също така, сумата от 397,06 лв. е неколкократно завишена в
сравнение с реалните суми, които са заплатили други абонати за целия
отоплителен сезон 2019/2020 г. Въззивникът счита, че вещите лица по
назначените в първоинстанционното производство експертизи не могат да
извършват дялово разпределение и топлинно счетоводство, защото не са
публичния регистър на Министерство на енергетиката. Навежда още
оплаквания, че за процесната сума и период по заведения от него отрицателен
установителен иск ответникът е подал заявление пред РС-София за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, което представлява нарушение
на процесуални норми. С въззивната жалба се претендира отмяната на
първоинстанционното решение в обжалваната му част и уважаване на
предявения иск в пълния му предявен размер за главница и лихва за забава.
Ответникът по въззивната „***“ ЕАД гр. Плевен счита жалбата за
неоснователна и пледира за потвърждаване на решението на
първоинстанционния съд в обжалваната му част чрез процесуалния си
представител юрк. цв. м.. Подробни съображения са изложени в представения
писмен отговор на жалбата от пълномощника юрк. С. С...
Въззивната жалба е подадена в предвидения от закона преклузивен
срок, от надлежна страна в процеса, при наличието на правен интерес от
обжалване на първоинстанционното решение в отхвърлителната му част, с
оглед на което разглеждането й е процесуално допустимо.
По същество жалбата е неоснователна, предвид следните съображения.
От събраните по делото писмени доказателства се установява, че
ищецът-въззивник А.Ц. е потребител на топлинна енергия, доставяна в
жилището му в гр. Плевен, ул. „***“ № 18, вх, ***, ет.***, ап. *** от „***“
2
ЕАД гр. Плевен, което жилище се намира в сграда-етажна собственост, като
отчитането и дяловото разпределение на топлинната енергия се извършва от
„***“ ЕООД гр. София. За същото жилище при ответното дружество ищецът
има открита партида с потребителски номер 26169. За консумираната
топлинна енергия в периода 01.11.2019 г. – 30.04.2020 г. доставчикът е издал
на ищеца шест броя данъчни фактури на обща стойност в размер на 1310,35
лв. На 11.06.2020 г. е извършен допълнителен отчет, при който са снети
показанията на измервателните уреди в жилището на ищеца и същите са
обективирани в приложените по делото констативен протокол и справка. От
съдържанието на тези документи се установява, че показанията на ИРУ към
момента на отчета са следните: ИРУ № 1341 /спалня/ - 98 дялови единици;
ИРУ № 1362 /кухня/ - 0 дялови единици; ИРУ 1364 /хол/ - 1 дялова единица;
ИРУ № 1366 /спалня/ - 1 дялова единица, а показанието на индивидуалния
водомер е 86,60 куб.м., с посочена последна метрологична проверка от 2005
г.
Тези обстоятелства не са били спорни между страните.
Спорен остава въпросът какъв е размерът на задължението на ищеца
към ответното дружество за доставената в жилището му топлинна енергия
през процесния период.
За изясняване на този спорен въпрос в първоинстанционното
производство са назначени съдебно-икономическа и съдебно-техническа
експертизи. От приетото по делото и неоспорено от страните заключение на
вещото лице Т.И. по първата експертиза се установява, че първоначално
начислената главница на задължението за процесния период е в размер на
1310,35 лв., като сумата представлява сумарната стойност по процесните 6 бр.
данъчни фактури. Впоследствие е била извършена корекция
/преразпределение на доставената топлинна енергия за периода от 01.11.2019
г. до 29.02.2020 г./ в размер на 913,29 лв. по четири броя фактури чрез
издаване на четири кредитни известия. Подадената сума за корекция е била
отчетена от „***“ ЕАД на 25.06.2020 г. След корекцията дължимата главница
за процесния период остава в размер на сумата от 397,06 лв., а дължимата
лихва за забава върху тази главница за периода от 02.01.2020 г. до 06.07.2020
г. /датата на подаване на исковата молба/ е в размер на 14,82 лв. При
3
изслушването на вещото лице Т.И. в съдебно заседание пред първата
инстанция същата е обяснила механизма за анулиране на счетоводни
документи и за издаване на кредитни известия. В тази връзка е посочила, че
анулиране на документ е допустимо, когато в момента на издаването му или
докато все още не е подаден като информация към съответната ТД на НАП, е
установена техническа грешка в документа. След като обаче този документ е
бил осчетоводен, отразен е в счетоводните регистри на дружеството и е
подаден към ТД на НАП, следва да се издаде кредитно известие за корекция
на документа. Такъв е и настоящият случай, поради което процесните
фактури не са анулирани, а са били издадени кредитни известия, като е била
намалена данъчната основа и съответното ДДС в дневниците за продажби на
дружеството. Вещото лице е посочила още, че кредитните известия са
издадени на 30.06.2020 г. и единственият механизъм към момента на
установяване несъответствието между начисленото и действително
отчетеното количество ползвана топлинна енергия е бил да се сторнира
съответната част от задължението, т.е. да бъдат издадени кредитни известия и
част от задълженията да бъдат намалени по този начин.
Установява се въз основа на приетото заключение на вещото лице
инж.Й.Й. по назчначената съдебно-техническа експертиза, което заключение
също не е било оспорено от страните, че в жилището на ищеца има
монтирани 4 бр. отоплителни тела – по 1 бр. в кухня, хол и двете спални.
Банята в имота на ищеца не се отоплява. Също така в жилището е монтиран
индивидуален водомер за измерване потреблението на топла вода. За
процесния период е била начислявана служебно консумация на топлинна
енергия и ползваното БГВ. През м.юни 2020 г. е направено изравняване на
показанията, като действителните показания на отчетените топлинни единици
и консумираната топла вода са, както следва: ИРУ 1341 /спалня/ - 98 единици;
ИРУ 1362 /кухня/ - 0 единици; ИРУ 1364 /хол/ - 1 единица; ИРУ 1366 /спалня/
- 1 единица; водомер за топла вода – 87 единици. Съгласно заключението,
след отчета на действителните показания на уредите е било извършено ново
преразпределение, като надвишаващите количества топлинна енергия са били
сторнирани.
При тези данни се налага извод, че процесните 6 бр. данъчни фактури,
издадени от „***“ ЕАД на ищеца-въззивник, в качеството му на клиент на
4
топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от Закона за енергетиката, чиято
обща стойност е в размер на сумата от 1310,35 лв., обективират задължения
за ползваната през периода 01.11.2019 г. – 30.04.2020 г. топлинна енергия и
БГВ в жилището му на база служебно начислявана консумация от топлинния
счетоводител, а не по реално извършвани отчети на измервателните уреди.
Въпросът дали са били налице нормативно регламентираните предпоставки за
служебно начисляване на консумация в случая не е от решаващо значение за
изхода на правния спор, тъй като по делото е безспорно установено, че след
края на отоплителния сезон 2019/2020 г. е било извършено реално отчитане
на показанията на измервателните уреди в жилището на ищеца /ИРУ – 4бр. и
водомер за топла вода/, въз основа на което топлинният счетоводител е
извършил ново разпределение на ползваната топлинна енергия и БГВ.
Данните от същото са били предоставени на „***“ ЕАД.
Въз основа на отчетените действителни показания на уредите и
извършеното преразпределение, доставчикът на топлинна енергия е
преизчислил задължението на ищеца, като е определил същото в общ размер
на сумата от 397,06 лв., вместо първоначално определения общ размер от
1310,35 лв. Може да се приеме, въз основа заключенията на вещите лица, че
тази сума съответства напълно на реално отчетените показания на уредите в
жилището на ищеца, които показания не са били оспорени от него, доколкото
същият е подписал съставените в тази връзка констативен протокол и справка
без възражения.
С оглед на така определения размер на задължението, ответното
дружество е сторнирало сума в общ размер на 913,29 лв. по четири от общо
издадените 6 бр. данъчни фактури, при което остатъчният размер на
задължението по тези фактури е в посочения по-горе размер за главницата от
397,06 лв. Дължимите мораторни лихви върху тази главница, съгласно
заключението на вещото лице Т.И. са в размер на 14,82 лв. Механизмът на
взетите счетоводни операции е изяснен от същото вещо лице и намира своя
нормативен регламент в разпоредбата на чл. 115 от ЗДДС. Доколкото в
случая се касае за намаляване на данъчната основа по издадени данъчни
фактури, то на основание чл. 115, ал. 3 от ЗДДС доставчикът е следвало да
издаде кредитни известия, което той е сторил. Т.е. не е било допустимо
анулиране на фактурите и издаване на нови такива за намалената данъчна
5
основа с нова обща стойност от 397,06 лв.
Предвид гореизложените съображения, въззивният съд приема, че
предявеният отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1
от ГПК е основателен и следва да бъде уважен до размера на сумата от 913,29
лв. - главница, представляваща стойността на доставена топлинна енергия
през процесния период, и до размера на сумата от 24,18 лв. – лихви за забава,
която сума представлява разликата между дължимата сума за мораторни
лихви /14,82 лв./ върху дължимата главница от 397,06 лв. и заявената искова
претенция за мораторни лихви в размер на 39 лв. за периода 06.01.2020 г. до
06.07.2020 г. За разликата до общо претендираната сума от 1349,35 лв. за
главница и мораторни лихви, която разлика включва дължимата главница от
397,06 лв. и дължимата лихва за забава върху тази главница от 14,82 лв.,
искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Като е достигнал до същите фактически и правни изводи,
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което подлежи на
потвърждаване в обжалваната му част.
За правна яснота следва да бъде посочено, че приетите във въззивното
производство писмени доказателства /шест броя фактури за периода
30.11.2020 г. до 30.04.2021 г./, представени от ищеца-въззивник, се явяват
неотносими към съществото на правния спор, с оглед на което същите не
подлежат на обсъждане, респективно съобразяване при съвкупната преценка
на релевА.ния доказателствен материал по делото.
Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията във въззивната
жалба, че вещите лица не могат да извършват дялово разпределение и
топлинно счетоводство, тъй като не са вписани в публичния регистър на
Министерство на енергетиката. Експертизите в случая са били допуснати от
първоинстанционния съд с оглед изясняване на спорните въпроси по делото и
при необходимост от специални знания в съответните области, като
назначените вещи лица са включени в утвърдения списък на вещите лица и
притежават необходимата специалност и квалификация да изготвят
заключение по поставените им въпроси.
Що се касае до издадената в полза на „***“ ЕАД срещу длъжника А.. Б.
6
Ц. заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от 23.11.2020 г. по ч.гр.д.
№ 54448/2020 г. по описа на Софийски районен съд, то самият
въззивник е заявил в съдебно заседание, че заповедта му връчена и той е
подал възражение срещу нея още в началото на м.февруари 2021 г., но не е
получил искова молба и няма информация дали има заведено дело срещу
него нито в СРС, нито в ПлРС. От своя страна ответникът по въззивната
жалба е навел твърдения в представения писмен отговор на жалбата, че
заявлението, въз основа на което е образувано цитираното по-горе дело по
описа на СРС, е било оттеглено, като делото е било между същите страни, за
същия период и идентичен предмет с този по гр.д. № 2805/2020 г. на ПлРС.
При това положение и при липсата на други данни не може да се приеме, че в
случая е налице хипотезата на чл. 126, ал. 1 от ГПК.
Ответникът по въззивната жалба е претендирал разноски за настоящата
инстанция и с оглед изхода на спора следва да му бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв.
Така мотивиран и на основание чл. 271, ал. 1 от ГПК, Плевенският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260578 от 15.12.2020 г. на Районен съд –
Плевен, постановено по гр.д. № 2805/2020 г., в обжалваната му част.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК А.. Б. Ц.,
с ЕГН **********, да заплати в полза на „***“ ЕАД гр. Плевен, ЕИК ***,
сумата от 100 лв., представляваща деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение във въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7