РЕШЕНИЕ
№ 422
гр. Ямбол, 20.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Весела К. Спасова
при участието на секретаря П.А.А.
като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело №
20212330100754 по описа за 2021 година
Подадена е искова молба от етажната собственост на сграда *** в
комплекс „***“ на гр. Б., кв. „***“, ул. „***“, представлявана от председателя
на управителния съвет Ж. К. Т., чрез адв. С. Р., срещу СТ. К. Н. и Н. Д. Н.,
двамата от гр.Я.. Твърди се, че последните са съпрузи и са били собственици
на ап.*** в сграда *** в комплекс „***“ на гр. Б., кв. „***“, ул. „***“ с площ
от 39,940 кв. м. Имат назаплатени задължения към етажната собственост в
общ размер на 569,83 лв.: дължими вноски за фонд „Управление и
поддържане на общите части на етажната собственост“ - за периода от месец
12.2018 г. до 30.06.2020 г. в общ размер на 359,44 лв. и дължими вноски за
фонд „Ремонт и поддръжка на етажната собственост“ - за периода от
01.10.2016 г. до 30.09.2020 г. в общ размер на 210,39 лв. Двамата съпрузи са
продали апартамента на 20.10.2020 г. без да заплатят дължимите вноски към
етажната собственост. Тъй като не са заплатили задълженията в срок, са
дължими лихви за забава в общ размер на 57,77 лв., изчислени от деня,
следващ датата на падежа, до 12.11.2020 г. Допълнително е уточнено, че
вземанията произтичат от решения на общото събрание на собствениците,
определящи размера на паричната вноска в двата фонда: решение от
1
29.08.2016 г., касаещо периода 2016-2017 г., решение от 03.07.2017 г. за
периода 2017-2018 г., решение от 25.06.2018 г. за периода 2018-2019 г.,
решение от 28.06.2019 г. за периода 2019-2020 г. и решение от 24.07.2020 г. за
периода 2020-2021 г.. За процесните суми, вкл. за законната лихва върху
главниците от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
до окончателното изплащане, е издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответниците са възразили в срок. От съда се иска да постанови решение, с
което да приеме за установено, че дължат на ищеца горепосочените суми,
ведно със законната лихва върху главницата от момента на подаване на
заявлението до окончателното изплащане. Иска се и присъждане на
направените по делото разноски и разноските по заповедното производство.
В с.з. исковете се поддържат от процесуалния представител.
В срока за отговор ответниците оспорват исковете като неоснователни.
Възраженията си основават на фактите, че представените протоколи от
проведени общи събрания от 28.06.2019 г. и 24.07.2020 г. не са годни
доказателства, тъй като са непълни. Оспорва се и верността на съдържанието
на протокол от 31.08.2020 г. за заседание на управителния съвет, като по
отношение на протокол от 31.07.2020 г. се твърди, че са налице разминавания
с препис от документа, с който разполагат ответниците и представения от
ищеца е дописван. Ответниците са изплатили всичките си задължения като
етажни собственици преди да продадат имота си, като са издадени фактури за
плащанията. Дължими са им 200 лв. обезщетение за вреди от наводнение с
фекални води, с които е следвало да се прихване остатъкът от неплатените им
задължения, ако е имало такъв. Протоколите за общи събрания не съдържат
ясно определени по размер месечни вноски от всеки собственик за фонд
„Ремонт и поддръжка на етажната собственост“. Освен това не са извършвани
дейности за ремонт, обновяване и пр. Ответниците се позовават и на изтекла
погасителна давност за част от лихвите. Възразяват, че решенията за плащане
на суми от собственици, които не живеят в имотите, са нищожни поради
противоречие със закона. Оспорват размера на исковата претенция за
мораторни лихви, като твърдят и че няма такъв падеж, след който същите се
претендират.
Съдът въз основа на доказателствата приема за установено от фактическа
страна следното:
2
Не се спори по делото, че ответницитe са били собственици на недвижим
имот -ап.*** в сграда ***в комплекс „***“ на гр. Б., кв. „***“, ул. „***“
(видно и от Справка №*** от 29.04.2021 г. от Агенция по вписвания,
приложена по делото, относно вписването на продажбата на недвижимия
имот от ответниците на 08.10.2020 г.). Ответната страна признава, че в
определени периоди имотът се обитава, но пълномощникът не може да
посочи точно кои.
Видно от Протокол №*** г. за проведено съвместно общо събрание на
собствениците на етажната собственост, на събранието е взето решение за
избор на управителен съвет, в който член е и Ж. К. Т.. Същата е избрана за
председател на УС с решение по Протокол № *** г. от заседание на УС,
представено с другите протоколи от събранията на управителните органи.
В Протокол от проведено ОС на собствениците на сграда Б от 29.08.2016
г., т.3 от дневния ред, буква „Б" е прието решение, размерът на паричните
вноски за фонд „Управление и поддръжка" да е 6,5 евро на квадратен метър
годишно за площта на собствения имот, за всеки отделен собственик. Всички
плащания по този фонд се извършват от собствениците на 4 вноски - авансово
от първо до десето число в началото на първия месец от всяко тримесечие.
Паричните вноски за Фонд „Ремонт и обновяване" са 0,5 евро на квадратен
метър годишно за собственика. Съгласно Протокол от проведено ОС на
собствениците на сграда *** от 03.07.2017 г. вноските остават същите. С
решението по Протокол от проведено ОС на собствениците на сграда Б от
25.06.2018 г., т.9 е прието вноската за фонд „Управление и поддръжка" да
стане 2,5 евро. Няма промяна на другата вноска. Съгласно Протокол от
проведено ОС на собствениците на сграда Б от 28.06.2019 г., в т.7 от дневния
ред е гласувано вноската за първия фонд да бъде 2,5 евро на квадратен метър
плюс 5 лв. за ел.енергия, а за втория- 5 лв. на месец. Гласувано е
предложението относно внасянето на сумите по двата фонда да е всеки месец,
а може и предварително до една година. Размерът на вноските за първия фонд
остава и за следващата година съгласно Протокол №*** г. за проведено
съвместно общо събрание на собствениците на етажната собственост, а
вноската за фонд „Ремонт“ във вход Б става 5 лв. на година, считано от
2018/2019 г. Гласувано е решение за оправомощаване на УС да води дела
срещу некоректните платци по отчета му за 2019 г..
3
Представени са и Протокол №*** г. и №*** г. (в оригинал) от заседания
на УС. На първото по т.6 е взето решение за отпускане на 200 лв. обезщетение
на собственика на ап.5 за наводнение от мръсен канал с фекални води, само в
случай, че заплати всички дължими суми за фонд „Управление“ и „Ремонт“.
Решение с аналогично съдържание е удостоверено и в представения Протокол
от 31.07.2020 г. за заседание на УС, като приложеният към исковата молба
съдържа дописване „към протокол №***“, а този към отговора –без това
дописване. С решението по Протокол №*** г. УС е отменил ветото
предходно решение за отпускане на сумата от 200 лв. поради неплащане на
вноските от ответницата. Взето е и решение за завеждане на съдебен иск за
събирането им.
Съгласно заключението по счетоводната експертиза общият размер на
задълженията на ответниците за фонд „Управление и поддържане на общите
части на етажната собственост", Фонд „Ремонт и обновяване", както и за
ел.енергия, за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2020 г. е 1 766,80 лв. Според
таблица №5 от заключението дължимите суми за първия фонд са 1472,17 лв.,
за втория- 204,62 лв. и за ел.енергия -121 лв. Платените от ответниците суми
са в размер на общо 1 191,26 лв., като плащанията не са регулярни. На
29.12.2016 г. по сметката на етажната собственост е внесена сума в размер на
300 лв. с основание „вноска управление и поддръжка". На 28.12.2017 г. по
сметката на етажната собственост е внесена сума в размер на 400 лв., като в
основанието е записано „вноска в брой“. На 05.04.2019 г. по сметката на
етажната собственост е внесена сумата 100 лв. с основание „за чистачка
сграда Б, ап.5". На 15.07.2019 г. в брой е платена сумата по фактура № *** г. в
размер на 85,00 лв. В основанието на фактурата е записано „от 01.07.2018 г.
до 30.06.2019 г. доплащане". На 08.06.2020 г. в брой е платена сумата по
фактура № *** г. в размер на 245 лв. В основанието на фактурата е записано
„фонд Управление". В полето „мярка" е посочено „12 м". На 06.10.2020 г. в
брой е платена сумата по фактура № *** г. в размер на 61,26 лв. В
основанието на фактурата е записано „ф. Управление и ток за 3 месеца 7, 8 9".
В първото си заключение вещото лице е изчислило размера на неплатените от
ответниците вноски, отнасяйки извършените плащания към най-старите
задължения. Установило е неплатен размер за периода 2018 г. - 2020 г. общо
от 575,54 лв. -за фонд „Управление и поддържане на общите части на
етажната собственост", за периода от месец 12.2018 г. до 30.06.2020 г. е
4
359,44 лв., а за фонд „Ремонт и обновяване" - 193,27 лв. Мораторната лихва
върху задълженията на ответниците за фонд „Управление и поддържане на
общите части на етажната собственост е общо 25,11 лв. за периода 01.07.2019
г.-12.11.2020 г., а лихвата за фонд „Ремонт и обновяване" е общо 30,32 лв. за
периода 01.01.2017 г.- 12.11.2020 г. По допълнително поставената задача -да
вземе предвид посочените в документите основания за плащане и да изчисли
кои вземания са погасени въз основа на тези плащания и кои не са, вещото
лице е взело предвид само извършените в процесния период плащания,
считайки предходните за относими към извънпроцесни задължения, а относно
основанията в платежните документи е установило, че изрично се съдържа
такова само в платежното нареждане за сумата 100 лв- „за чистачка“ и по
фактура № *** г. в размер на 245 лв. -„фонд Управление". Същевременно
липсва посочване за кой период се отнасят плащанията, като липсва изобщо
или не е посочена годината на периода от посочени месеци. Пълно записване
на датите на периода се съдържа само във фактура № *** г. в размер на 85,00
лв. - от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г. Изхождайки от тези обстоятелства
вещото лице е приспадало платени суми и от задълженията по двата фонда,
стъпвайки на предположения относно годините, за които се отнасят
плащанията. Тъй като предположенията не могат да обосноват категорични
изводи, съдът не кредитира и обсъжда същите.
По реда на чл. 176 от ГПК Ж.К. заявява, че ответницата е плащала такива
суми, каквито прецени и когато пожелае, като не е съобщила, че ще се
разпореждат с имота, за да се уредят окончателно отношенията във връзка
със задълженията към етажната собственост. Ответницата е заплащала само
суми за фонд „Управление и поддържане на общите части на етажната
собственост", който факт същата е заявила и на своя процесуален
представител, според неговото изявление в с.з. Според Ж.К. с платените суми
са били погасявани задълженията по този фонд по реда на възникването им.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК въз основа на подадено от ищеца заявление срещу ответниците за
процесните суми, видно и от приложеното ч.гр.д. № *** г. на ЯРС. От
ответниците е подадено възражение срещу нея в срок.
Въз основа на горното съдът прави следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно осн.
5
чл.422 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК вр. чл. чл. 38 ал.1 от ЗУЕС и чл. 86 от ЗЗД.
Исковете са допустими, като подадени в едномесечния срок от
съобщението по заповедното производство. Лицето, подписало
пълномощното на адвоката, е имало качеството на председател на
управителния съвет на етажната собственост. Избрано е било за член на
съвета с решение на ОС по представения по делото протокол от 2020 г., а с
решение на УС от 25.07.2020 г. е избрано за председател. В качеството на
такъв е задължено да се яви лично и да отговори на поставени от ответниците
въпроси. Без значение е дали и кога е регистриран, т.к. съгласно измененията,
публикувани с ДВ бр. 57/2011 г., първоначалният регистрационен режим е
променен в уведомителен, съгласно новата разпоредба на чл. 46б от ЗУЕС.
Съгласно нормата на чл. 38 ал.1 от ЗУЕС решенията на общото събрание
се изпълняват в определените в тях срокове. Когато срокът не е определен,
решенията се изпълняват в 14-дневен срок от оповестяването им по реда на
чл. 16, ал. 7.
Чл. 38, ал. 2 от ЗУЕС разпорежда, че когато собственик, ползвател или
обитател не изпълни решение в определения срок, председателят на
управителния съвет (управителят) може да подаде заявление за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410, ал. 1 ГПК. Към заявлението се
прилага препис от решението на общото събрание.
Исковете са частично основателни. В случая вземането на ищеца
произтича от посочени в цитираните разпоредби решения на общото
събрание на етажната собственост. С тях е определен размерът на
задълженията и срокът за изпълнението им. (Задължението на всеки
съсобственик, съразмерно с дела си в общите части да участва в разноските,
необходими за поддържането или за възстановяването им, и в полезните
разноски, за извършването на които е взето решение от общото събрание, е
уредено и в чл. 41 ЗС).
Касае се за валидни решения, взети от собствениците на самостоятелни
обекти в сградата. Неоснователни са възраженията на ответниците, че
протоколите от проведени общи събрания от 28.06.2019 г. и 24.07.2020 г. не
са годни доказателства, тъй като са непълни. Касае се за редовни от външна
страна документи, съдържащи подписи на съставилите ги лица.
Допълнително са представени от ищеца издадените във връзка със свикването
6
и провеждането на събранията документи. Съдът намира, че въпросите
относно процедурата по провеждане на събранията са ирелевантни за
настоящия спор, вкл. колко и кои лица са присъствали на събранията, поради
което възражението за непосочването им в протоколите, е неотносимо към
предмета на делото. В ЗУЕС (чл. 16, ал.7 и 9 и чл. 40) е предвиден специален
ред за тези оспорвания, вкл. специално съдебно производство по оспорване
законосъобразността на решенията на ОС, обусловена от спазване на
процедурата за провеждането му (за свикване, кворум, право на участие,
надлежно представителство и т.н.). Съгласно чл. 40, ал. 1 от ЗУЕС всеки
собственик може да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото
събрание, като молбата се подава до районния съд по местонахождението на
етажната собственост в 30-дневен срок от оповестяването на решението по
реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС. Съществуването на самостоятелно уредено
съдебно производство по отношение на конститутивния иск за отмяна на
решенията изисква упражняване на това право от ответната страна именно по
този ред. Разпоредбата, уреждаща при това преклузивен срок за оспорването,
не може да бъде дерогирана от настоящия съд, който да изземе функциите на
съда, оправомощен да разгледа специалния конститутивен иск. По делото не
са налице твърдения и не се представят доказателства в указания от ЗУЕС
срок ответниците да са предявили този иск, поради което следва да се счита,
че не са оспорили решенията на ОС по предвидения в ЗУЕС ред, т.е. същите,
след като не са отменени, пораждат правни последици и е преклудирана
възможността за оспорването им. Поради това протоколите за ОС
удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане на ищците - етажни
собственици, представлявани от председателя на УС.
Възражението на ответната страна за нищожност на решенията също касае
спор по чл. 40 от ЗУЕС. Отделен е въпросът, че не се касае за етажни
собственици, които не ползват имота си, доколкото в с.з. се признава, че в
определени периоди имотът се обитава, но пълномощникът не може да
посочи точно кои.
По делото е установен размерът на дължимите от ответниците вноски.
Установени са всички извършени от тях плащания, които не са направени в
сроковете, приети от ОС по представените протоколи. Доколкото в някои от
платежните документи се съдържат данни, вноските за кои фондове се
отнасят, всички те са свързани с фонд „Управление и поддържане на общите
7
части на етажната собственост". По делото не е спорен фактът, че всички
плащания през годините са направени само за този фонд, а относно
задълженията по другия ответниците считат, че те се покриват от сумата,
отпусната през 2020 г. от УС като обезщетение. С оглед на това съдът не
кредитира заключението на вещото лице в частта, в която е отнасяло част от
плащанията към фонд „Ремонт“ по своя преценка.
Съдът счита, че плащанията следва да се отнасят към фонд „Управление“,
съобразно критериите на чл. 76 ал.1 от ЗЗД. Според разпоредбата, този, който
има към едно и също лице няколко еднородни задължения, ако изпълнението
не е достатъчно да погаси всичките, може да заяви кое от тях погасява. Ако
не е заявил това, погасява се най-обременителното за него задължение. При
няколко еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако
всички са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
В случая се касае за еднородни задължения, за които са извършвани
частични плащания. През 2018 г. не е правено плащане на вноски, а през
следващата 2019 г. е преведена сумата от 100 лв., без уточнение на
задължението по периода от време, за който се отнася. Съобразно чл. 76 ал.1
изр.3 следва да погаси най-старото задължение, както е приело вещото лице в
първоначалното си заключение. Следващото плащане през 2019 г. е отново
частично -по фактура № *** г. за сумата от 85 лв. Тъй като е записан
периодът, за който се отнася задължението- от 01.07.2018 г. до 30.06.2019 г.,
приложимо е изр.1- погасява се това заявено задължение. Неправилно в
първото заключение вещото лице го е отнесло към старите задължения, тъй
като всъщност е относимо към процесните. Поради това сумата следва да се
приспадне от дължимата за процесния период. Според заключението същата
е 359,44 лв. Или остатъкът е 274,44 лв. Плащанията през 2020 г. отново са
частични. В документите за тях не се съдържа точен период на задълженията-
липсва годината. Предвид начина, по който са се уреждали отношенията
между страните до момента –плащанията обичайно да се отнасят към
задълженията по реда на възникването им, не може да се приеме, че
плащанията касаят последните по време на възникване задължения и да
останат неплатени установените от вещото лице по-стари задължения.
Липсват доказателства за твърденията на ответниците, че са заявили към
датите на плащанията през 2020 г., че ще продават апартамента и искат да
8
изплатят всичките си задължения към етажната собственост, който факт
председателят на УС отрича. Поради това съдът намира за правилно
отнасянето на плащанията към старите задължения. С оглед на това остава
дължима сумата от 274,44 лв. и искът за нея следва да бъде уважен, а за
разликата до претендирания размер следва да бъде отхвърлен.
По отношение на задълженията за фонд „Ремонт“ съдът намира следното:
Вещото лице е изчислило дължимия им размер съобразно определените от
ОС размери на вноските през годините, а именно общо от 193,27 лв. за
процесния период. След като не е спорно, че всички плащания са касаели
фонд „Управление“, няма основание да бъдат приспадани суми от
задълженията за фонд „Ремонт“, още повече при липса на данни в платежните
документи за такова заявление от длъжника и за годината на възникването на
задълженията. Поради това тези изчисления на вещото лице, направени чрез
изваждане на платени суми, не следва да бъдат приети.
Неоснователни са доводите на ответниците, че вземанията следва да се
считат погасени с извършено прихващане със сумата от 200 лв., отпусната от
УС като обезщетение. Не се касае за безспорно насрещно вземане. Установи
се, че самото решение на УС съдържа условие за отпускане на сумата-
ответниците да изпълнят всичките си задължения за вноски по двата фонда.
Това условие не се е осъществило и следователно вземането не е възникнало.
Отделно решението е отменено от УС, като дори и протоколът за заседание
от 31.08.2020 г. да не е съставен на посочената в него дата, решение е взето и
е породило правни последици. Не се касае за свидетелстващ, а за
диспозитивен документ, за да бъде оспорвана верността на съдържанието му.
Поради това оспорването на ответната страна е неоснователно. Не е и
доказано твърдяното извънсъдебно изявление за прихващане от тази страна.
Поради това задължението към фонда не е погасено.
В настоящото производство е неотносимо, дали е извършван ремонт, тъй
като тези факти не са релевантни към задължението на собственика да
заплати определените с решението на ОС на ЕС разходи за ремонт, съотв. към
основателността на иска.
Искът следва да бъде уважен за установената от вещото лице сума на
задължението, а за разликата до претендирания размер следва да се отхвърли
като неоснователен. Т.е. следва да се приеме за установено общо задължение
9
по двата фонда в размер на 467,71 лв.
От частичната основателност на главните искове следва и частична такава
на акцесорните. Неоснователни са възраженията, че вземанията не са
обвързани със срок. Налице са решения на ОС за сроковете на плащане.
Освен това претенцията е изчислена от ищеца (съгласно заявлението в
заповедното производство) и от вещото лице от началото на следващата
година- след възникване на задълженията, за които е гласувано месечно
плащане на вноските.
Съгласно чл. 111 б. „в” пр.1 от ЗЗД, с изтичането на тригодишна давност
се погасяват вземанията и за лихви. Вземанията, свързани с фонд
„Управление“ не са погасени по давност, доколкото от 01.07.2019 г. до
подаване на заявлението пред съда на 03.12.2020 г. по куриер, видно от
датата на пощенския плик, не е изтекъл 3-годишен срок за лихвата върху
вноските. Относно втория фонд изчисленията са от 01.01.2017 г., т.е.
тригодишен срок е изтекъл за лихвата, дължима до 03.12.2017 г. Поради това
вземането за лихви се е погасило и искът за този период е неоснователен.
Поради това искът следва да бъде уважен за сумата от 19,17 лв.–лихви
върху вноските за фонд „Управление“ и 26,10 лв. –лихви върху вноските за
втория фонд.
Дължима е и законната лихва върху главницата от предявяване пред съда
на претенцията с подаване на заявлението.
Искането на ищеца за присъждане на разноските е основателно и следва да
се уважи съгласно чл. 78 ал.1 от ГПК-съразмерно на уважената част от
исковете, като са направени разноски освен за ДТ в размер на 25 лв., 150 лв.
за в.л. и платено възнаграждение за адвокат в размер на 350 лв..
Ответниците имат право на разноски съразмерно на отхвърлената част от
исковете. Направили са разноски общо от 480 лв.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на
ВКС, съдът следва да присъди разноските по заповедното производство в
исковото производство.
Водим от горното ЯРС
РЕШИ:
10
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че С. К. Н., ЕГН ********** и Н. Д. Н.,
ЕГН: **********, двамата от гр.Я., ж.к. ***, дължат на етажната собственост
на сграда *** в комплекс „***“ на гр. Б., кв. „***“, ул. „***“, представлявана
от председателя на управителния съвет Ж. К. Т., чрез адв. С. Р., сумата от
467,71 лв., представляваща незаплатени задължения за заплащане на вноски
за фонд „Управление и поддържане на общите части на етажната
собственост“ за периода от месец 12.2018 г. до 30.06.2020 г. и за фонд
„Ремонт и поддръжка на етажната собственост“ за периода от 01.10.2016 г.
до 30.09.2020 г., мораторна лихва за периода от 03.12.2017 г. до 12.11.2020 г.
в размер на 45,27 лв. и законната лихва върху главницата, считано от
04.12.2020 г. до изплащане на вземането, за които е издадена Заповед за
изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на ЯРС, а исковете за неплатени
вноски за разликата над 467,71 лв. до 569,83 лв. и за мораторна лихва за
разликата над 45,27 лв. до 57,77 лв. като неоснователни ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА СТ. К. Н. ЕГН ********** и Н. Д. Н. ЕГН: **********,
двамата от гр.Я., ж.к. *** да заплатят на сграда*** в комплекс „***“ на гр. Б.,
кв. „***“, ул. „***“, направените по делото разноски в размер на 429.12 лв.
както и разноски по заповедното производство в размер на 286,08 лв.
ОСЪЖДА етажната собственост на сграда *** в комплекс „***“ на гр.
Б., кв. „***“, ул. „***“ да заплати на С. К. Н. ЕГН ********** и Н. Д. Н. ЕГН:
**********, двамата от гр.Я., ж.к. ***, направените по делото разноски в
размер на 87.66 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ЯОС.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
11