РЕШЕНИЕ
№…
13.07. 2017 г. гр.Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
на
четиринадесети юни пред две хиляди и седемнадесета година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СИЛВИЯ
КРЪСТЕВА
ЧЛЕНОВЕ:1………………………
2……………………….
Секретар А. Д.
Прокурор …………………
като разгледа
докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
ТД №182 по описа за 2016 год.
ИСК с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД с
цена на иска 43 399, 20 лева.
Ищецът „***“ООД
с ЕИК*** твърди, че е кредитор на ответника „*** – ***“ЕООД с ЕИК*** по силата
на договор за цесия от 17.10.2016 г, с който ЗКПУ“***- с.Згалево е прехвърлила
на ищеца вземането си към ответника в размер на 43 399, 20 лева, въз
основа на фактура № ***/ 30.06.2009 г. на стойност 9720 лева с ДДС, фактура № ***/
08.07.2009 г. на стойност 9259, 20 лева и фактура № ***/ 14.09.2016 г. на
стойност 24420 лева с ДДС, като вземанията са прехвърлени ведно със законната
лихва върху главниците за периода от дата на падежа на всяка една от фактурите
до окончателното им изплащане, както и всички вземания за деловодни разноски по
обезпечителното производство и
принудителното изпълнение на задълженията.Твърди се, че ответникът не е
изплатил задълженията си по ***ните фактури, поради което ищецът е отправил
искане до съда да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден
да заплати на ищеца сумата от 43 399, 20 лева, представляваща главница по ***ните
фактури, ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените
деловодни разноски в обезпечителното производство по ЧТД № 161/ 216 г. по описа на Плевенския окръжен
съд и 90 лева за ЧСИ в образуваното изпълнително производство, както и разноски
в настоящото исково производство.
Ответникът „***
– ***“ЕООД с ЕИК*** е изразил становище, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан. Ответникът е направил възражение
за изтекла давност на основание чл.110 от ЗЗД на вземанията на ищеца по
фактури №№ ***/ 30.06.2009 г. на стойност 9720 лева и по фактура № ***/
08.07.2009 г. на стойност 9259 лева, общо на стойност 18 970, 20 лева.
Ответникът твърди, че не дължи и
сумата по фактура № ***/ 14.09.2016 г., като по отношение на първата пътно-
прехвърлителна разписка № ***/ 04.11.2010 г. прави възражение за изтекла
давност по реда на чл.110 от ЗЗД.По отношение на останалата сума ответникът
твърди, че фактурата не е получавана от ответника и съответно не е
осчетоводявана от него по надлежния ред.Твърди се, че не закупувал посочената в
пътно- прехвърлителните разписки количества пшеница от кооперацията и не е
имало сключен договор за такава доставка.Отправено е искане за отхвърляне на
иска като неоснователен и недоказан и е отправено искане за присъждане на деловодни
разноски.
ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като
прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира
за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Ищецът е издал три данъчни фактури
за покупко- продажба на пшеница на
ответника №№ ***/ 30.06.2009 г. на стойност 9720 лева с ДДС; № ***/ 08.07. 2009
г. на стойност 9259, 20 лева с ДДС и № ***/ 14.09. 2016 г. на стойност 24420
лева с ДДС.
На 17.10.2016 г. между ЗКПУ“*** “ и ищеца е сключен договор за цесия, по силата
на който кооперацията прехвърля на ищеца изцяло и възмездно вземането си към
ответника на обща стойност 43399, 20 лева, въз основа на №№ 219/ 30.06.2009 г.
на стойност 9720 лева с ДДС; № 220/ 08.07. 2009 г. на стойност 9259, 20 лева с
ДДС и № 2045/ 14.09. 2016 г. на стойност 24420 лева с ДДС.
За сключения договор за цесия ЗКПУ“***“
е връчила уведомление на ответника по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД, получено от
ответника на 18.10.2016 г.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Между страните се спори дължи ми ли
са сумите по трите фактури от ответника на ищеца и съответно налице ли е
изтекла погасителна давност за фактури №№***/ 30.06.2009 г. на стойност 9720
лева с ДДС; № ***/ 08.07. 2009 г. на стойност 9259, 20 лева с ДДС.
Съдът счита, че по отношение на фактури №№ ***/ 30.06.2009 г. на
стойност 9720 лева с ДДС; № ***/ 08.07. 2009 г. на стойност 9259, 20 лева с ДДС
е изтекла погасителната давност съгласно чл.110 от ЗЗД, съгласно който с
изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът
не предвижда друг срок.Видно от доказателствата по делото искът е предявен на
24.10.2016 г., а срокът по чл.110 от ЗЗД за фактура №***/ 20.06.2009 г. е
изтекъл на 30.06.2014 г. и съответно този срок е изтекъл за фактура №***/
08.07.2009 г. на 08.07.2014 г.След като ответникът се позовава на изтеклата
петгодишна давност за главниците по двете фактури, то следва съдът да се
съобрази с направеното възражение за изтекла погасителна давност и следва да се
приеме, че към датата на предявяване на иска сумите по двете фактури не са
дължими на основание чл.110 от ЗЗД.
По отношение на фактура № ***/14.09.2016 г. на стойност 24 420 лева
с ДДС ответникът е изразил становище, че сумата не е дължима, тъй като пшеница не е доставяна на ответника от ищеца
и е оспорил пътно- прехвърлителните разписки, въз основа на които е издадена ***ната
фактура: №**/ 04.11.2010 г., № ***/ 26. 07. 2012 г., № ***/ 26.09.2012 г., № ***/
27.09. 2012 г., № ***/ 18.07. 2013 г. и № ***/ 18.07.2013 г.
За истинността на пътно- прехвърлителните разписки е открито
производство по реда на чл.193, ал.1 от ГПК, като е указано на ищеца, че
тежестта на доказване пада върху него.
За изясняване на въпроса относно
основателността на ищцовата претенция е допусната съдебно- счетоводна
експертиза, от заключението на която се установява, че ***ните фактури са осчетоводени в счетоводството на ЗКПУ“*** “ по сметка 411 „Клиенти, 1091, *** *** ЕООД“ и са включени в дневниците за продажби
по ЗДДС за данъчен период, съответстващ
на датата на издаването на фактурите.Вещото лице е посочило, че по ***ните
фактури не са извършвани и съответно отразени плащания.Посочено е, че фактура №
***/ 14.09.2016 г. не е осчетоводена при ответника.
Вещото лице е посочило в
заключението си, че за фактура № ***/ 14.09.2016 г. за продажба на 97 680
тона пшеница са издадени пътно- прехвърлителни разписки, както следва: №***/
04.11.2010 г., № ***/ 26. 07. 2012 г., № ***/ 26.09.2012 г., № ***/ 27.09. 2012
г., № ***/ 18.07. 2013 г. и № ***/ 18.07.2013 г.В заключението е отразено, че
пътно- прехвърлителните разписки са заведени в счетоводството на кооперацията
като вземане по счетоводна сметка 498 „Други дебитори, кредитори, контрагент
100 *** – Кир.Т.“.Посочено е, че дебитното салдо по сметка 498 намира отражение
в актива на счетоводния баланс за
периода от 2011 г. до 2015 г. включително в раздел „Вземания“, статия „Други
вземания“.В отговор на поставените задачи вещото лице е установило, че
реквизитите на пътно- прехвърлителните разписки са достатъчни, с които
доставката може да се опише достатъчно съгласно чл.7 от Закона за
счетоводството, с изключение на разписки № ***/ 26.09.2012 г. и № ***/ 27.09.
2012 г. , при които няма посочен номер на превозното средство, с което се
превозва стоката, липсва име на водача
на превозното средство и не са положени подписи за „приел“/ „Получил“.
В хода на съдебното дирене са
разпитани като свидетели Д. М. С. за
пътно- прехвърлителна разписка № ***/ 18. 07. 2013 г. и В.Г.Ц. за пътно-
прехвърлителна разписка № 63/ 26.07.2012 г.
Свидетелят Д.С. твърди, че подписът на
„получил“ на разписката е негов, но не си спомня кога и какъв товар е
превозвал, като отразеният регистрационен номер на камиона е номерът на МПС,
който той е карал като шофьор в ЕТ“***“ – гр.Пордим.
При разпита на свидетеля В.Г.Ц.
става ясно, че същият е работил през 2012 г. в ЕТ“***“- гр.Пордим, управлявал е
камионът, чийто номер е отразен в пътно-
прехвърлителна разписка № 63/ 26.07.2012 г., но подписът на „получил“ на
разписката не е на свидетеля.
По делото ищецът е представил фактура № 814/ 27.07.2012
г., издадена от ЕТ“***“ на стойност 823, 68 лева за извършен превоз на жито на
„*** ***“- гр.Плевен, като количеството
на извозеното жито е 24 960 кг и 73 320 кг.Във фактурата не е
отразено от къде и съответно къде е откарана пшеницата, какво представлява тази
пшеница и съответно дали това е собствена пшеница на ответника или закупена от
трето лице, както се твърди от ищеца в исковата молба.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за
установено, че ищецът не е доказал твърденията си за дължимост на сумата по фактура № 2045/ 14.09.2016 г. по следните
съображения:
По делото се установява, че ***ната
фактура е издадена въз основа на оспорените от ответника пътно- прехвърлителни
разписки за доставени определени количества пшеница от ЗКПУ „***“ на ответника.Тези
разписки са оспорени от ответника в хода на съдебното дирене, като от
разпитаните свидетели се установява, че те са превозвали пшеница като шофьори
на ЕТ“***“.По отношение на пътно- прехвърлителна разписка № 40/ 18.07.2013 г.
се установява, че подписът на „получил“ Н на разписката е на свидетеля Д.С., но по отношение на пътно-
прехвърлителна разписка № 63/ 26.07.2012 г. подписът на „получил“ не е на
свидетеля В.Г., който е посочен в разписката като шофьор на камион с определен
регистрационен номер.За останалите пътно- прехвърлителни разписки ищецът не е
представил доказателства във връзка с производството по оспорването на тези
разписки.
Въз основа на доказателствата в
процедурата по оспорването на разписките съдът приема , че ищецът не е доказал
по безспорен начин, че представените пътно- прехвърлителни разписки установяват
доставката на пшеница от ЗКПУ“***“ до ответника
и тази доставка счетоводно е
отразена във фактура № 2045/ 14.09.2016 г. и съответно, че тази сума е дължима
от ответника.По делото е представена фактура № ***/ 27.07.2012 г., от която е
видно, че ЕТ“***“ е извършвал транспортна услуга на ответника за превоз на
пшеница, като е отразено количество от 24 960 кг, които кореспондират с
отразеното количество в пътно- прехвърлителна разписка № **/ 26.07.2012 г., но
свидетелят В.Г.Ц. твърди, че не е налице негов подпис на разписката на „приел“.По отношение на разписка № ***/
18.07.2013 г. съдът счита, че не е налице връзка с представената от ЕТ“***“
фактура, тъй като същата е издадена значително по- рано от датата на разписката
– на 27.07.2012 г.По отношение на останалите разписки ищецът не е доказал също
по убедителен и безспорен начин, че е доставено определено количество пшеница
от ЗКПУ“***“ на ответника, като
ответникът твърди, че не са доставяни такива количества пшеница, а ищецът не е
представил доказателства в обратен смисъл.
Въз основа на направения анализ на
доказателствата съдът приема за установено, че не са налице безспорни
доказателства за доставка на 97 680 кг пшеница от ЗКПУ“***“ на ответника по оспорените пътно- прехвърлителни разписки
и съответно сумата по фактура № ***/ 14.09.2016 г. в размер на 24 420 лева с ДДС не е дължима от
ответника на ищеца.
Ответникът е изложил доводи за
нищожност на сделката за доставка на жита съгласно фактура № ***/ 14.09.2016
г., като твърди, че съгласно чл.28, ал.1 от Закона за съхранение и търговия със зърно сделката със зърно, която
разпоредба изисква писмена форма на договора и декларация от производителя за
произход и добра земеделска практика.Съдът счита, че сделката не е
недействително и е налице писмена форма, като сделката е отразена във фактура №
***/ 14.09.2016 г., но от доказателствата по делото не се установява реално
извършена доставка, за да е налице задължение за ответника да заплати цената на
доставената пшеница.
По изложените съображения съдът
счита, че предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан с оглед на това, че за сумите
по фактури № ***/ 30.06.2009 г. и № ***/ 08.07.2009 г. е изтекла погасителната
давност по чл.110 от ЗЗД, а по отношение на сумата по фактура № ***/ 14.
09.2016 г. съдът приема, че не е дължима, тъй като не е доказана доставка на
пшеница от ЗКПУ“***“ и цедент по договора за цесия с ищеца по отношение на ответника
като купувач по доставката на пшеница.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.78, ал.3 вр. чл.80 от ГПК ищецът следва да заплати на ответника
направените по делото разноски в размер на 1850 лева.
По изложените съображения, съдът
Р
Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И
НЕДОКАЗАН предявения от „***“ООД с ЕИК ***, гр.***, у.“***“№5, представлявано
от управителя Ц.А.А., чрез адв.И.А. ***, със СЪДЕБЕН АДРЕС *** срещу „*** – ***“ЕООД
с ЕИК***, гр.***, ул.“***“№5, представлявано от управителя Н. П.Т.а на
основание чл.327, ал.1 от ТЗ вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД иск за сумата 43 399,
20 лева, въз основа на фактура № ***/ 30.06.2009 г. на стойност 9720 лева с
ДДС, фактура № ***/ 08.07.2009 г. на стойност 9259, 20 лева и фактура № ***/
14.09.2016 г. на стойност 24420 лева с ДДС, ведно със законната лихва върху
главницата считано от 24.10.2016 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 вр.
чл.80 от ГПК „***“ООД с ЕИК *** да заплати на „*** – ***“ЕООД с ЕИК***
направените по делото разноски в размер на 1850 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВТАС.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: