Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 30.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, шести
административен състав, в открито съдебно заседание на двадесет и шести юни две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Любомира Кръстева
при секретаря Татяна Тотева, като разгледа
докладваното от съдия Кръстева адм.д. № 163 по описа за 2020 година, и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:
Производството
е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.405а от Кодекса на труда КТ/.
Административното дело е образувано по жалба с вх.№ 1364/03.04.2020 г.
подадена от „Макролайн“ ООД гр.Троян, обл.Ловеч, местност „Калейшко ханче“,
ЕИК200304852, с управител М.А.Н., чрез адвокат С.Т. от САК, срещу Постановление
за обявяване съществуването на трудово правоотношение №20015091/16.03.2020 г.,
издадено от служители на ДИТ - Ловеч.
В жалбата си оспорващият твърди,
че атакуваният акт е незаконосъобразен и немотивиран, тъй като на Т.П.Г. е
възложена работа по граждански договор от 04.03.2020 г. за услуга с личен труд,
което не е било взето предвид от органа. Излага многобройни доводи за разликата
между трудов и граждански договор. Сочи, че неправилно е определено
правоотношението като трудово, тъй като с Г. е уговорен само определен резултат.
Моли да се отмени оспорения акт.
В съдебно заседание оспорващият не
се представлява. Представени са писмени бележки по съществото на спора. Излагат
се доводи, че е било налице гражданско правоотношение, тъй като работата не е
била възложена с уговорено работно време - продължителност, непрекъснатост и
повторяемост, получаване на месечно възнаграждение в постоянен размер. Навеждат
се доводи, че попълнената от Г. декларация, послужила за обосноваване на
извода, че е налице трудово правоотношение, не е достатъчно доказателство за
това..
Ответникът по жалбата Дирекция
„Инспекция по труда” гр. Ловеч не се представлява. Представено е писмено
становище, в което се твърди, че предявената жалба е неоснователна, моли да се остави в сила оспорения акт като
законосъобразен, като излага подробни доводи в тази насока.
Заинтересованата страна Г. не се
явява и не се представлява, не изразява становище по основателността на
жалбата.
Административен съд Ловеч, шести
административен състав, след като обсъди доводите на страните и доказателствата
по делото, намира за установено от фактическа страна следното:
На 04.03.2020 г. в 14:50 ч. е
извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в „Цех за
производство на пелети“ в с. Калейца,
обл. Ловеч, местността „Калейшко ханче“ от инспектори от Дирекция „Инспекция по
труда” Ловеч.
При проверката в цеха е заварен
да работи на дробилка Т.П.Г. с ЕГН**********. Г. е попълнил декларация по
чл.402, ал.1, т.3 от КТ /л.16 от делото/, в която е отразил, че работи за
“Макролайн“ ООД в „Цех за производство на пелети“, Калейшко ханче, като
„оператор на дробилка“, на граждански договор, като средствата, с които работи,
са му предоставени от дружеството, с уговорено възнаграждение 30 лв.
За установеното при проверката е
съставен протокол за оглед /лист 15/ и е връчено уведомление на управителя на
дружеството за откриване на производство по прилагане на ПАМ.
Представен е граждански договор с
лицето Т.П.Г., регистър на уведомленията за трудови договори и ведомост за
заплатите на служителите за периода януари 2019г. – януари 2020г.
След обсъждане на събраните в
производството пред него доказателства административния орган е приел, че Т.П.,
е полагал труд на осигурена от дружеството работна площадка, с осигурени от
него средства и материали, като рискът от извършваната работа е за дружеството.
Направен е извод, че е налице предоставяне на работна сила в нарушение на чл.1,
ал.2 от КТ, за което е издадено и оспорваното в настоящото производство
Постановление изх.№ 20015091/16.03.2020 г., с което се обявява съществуването
на трудово правоотношение между работодателя „Макролайн ” ООД и работника Т.П.Г.
за извършване на работа като „общ работник” в експлоатирания от търговеца „Цех
за производство на пелети“, считано от 04.03.2020 г.
По делото са събрани писмени доказателства
– декларация от Г., протоколи за оглед, призовка за представяне на трудови
договори, уведомление, договор за услуга с личен труд, регистър на
уведомленията за трудови договори, копия от ведомости за заплати, копия от
служебни карти и длъжностни характеристики на проверяващите инспектори,
правилник за вътрешния трудов ред в дружеството жалбоподател.
Въз основа на установеното от
фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима
като подадена в законния срок по чл.149, ал.1 от АПК, пред местно компетентния
съд, от надлежно легитимирана страна – адресат на акта, имаща право и интерес
от оспорване.
След анализ поотделно и в тяхната
съвкупност на събраните по делото доказателства, становищата на страните и с
оглед разпоредбата на чл.168 от АПК, Ловешки административен съд, шести
административен състав, намира жалбата за неоснователна, по следните
съображения:
Оспореното постановление е
издадено от компетентен, съгласно чл.405а, ал.1 от КТ орган – инспектори при
Дирекция „Инспекция по труда” град Ловеч, които представляват контролен орган
на инспекцията по труда с необходимата териториална компетентност съгласно
Заповед № З-0035/29.01.2014г. /л.38/. Спазена е разпоредбата на чл.59 от АПК по
отношение формата и задължителните реквизити на оспорения индивидуален
административен акт. Постановлението съдържа както правното основание, така и
фактическите основания за неговото издаване, от който органът черпи упражненото
от него правомощие. Това са конкретните факти, въз основа на които същият е
счел, че следва да упражни предоставената му компетентност, и на базата на
които се извършва последващата съдебна преценка за законосъобразност на акта. В
него са включени констатации за фактическото положение и отношенията между
страните – жалбоподателя и заинтересованото лице, въз основа на които се
обявява съществуването на трудовото правоотношение.
Издаденото Постановление, с което
е обявено съществуването на трудовото правоотношение, е насочено да уреди чрез
изискуемата от КТ форма отношенията по престиране на труд. Посочените
фактически обстоятелства се обхващат от нормите на чл.405а, ал.1 от КТ във вр. с
чл.1, ал.2 от КТ, определени от органа като приложими правни основания за
издаване на акта. С оглед на изложеното съдът намира, че обжалваният акт е
издаден в писмена форма и съдържа всички реквизити по чл.59, ал.2 от АПК. При
издаването му не са допуснати нарушения на административно-производствените
правила.
Не е налице и противоречие на
оспорения акт с материалноправни разпоредби. Съгласно чл.405а, ал.1 от КТ контролните органи на инспекцията по труда
обявяват с постановление съществуването на трудово правоотношение, когато се
установи, че работна сила се предоставя в нарушение на чл.1, ал.2 от КТ. При
тълкуването на тази правна норма се налага изводът, че материалната
законосъобразност на оспорения акт изисква безспорно да се установи
съществуването на трудово правоотношение към момента на проверката, респ.
работникът трябва да престира труд към определен работодател на определено
работно място и в определено работно време срещу възнаграждение.
В конкретния случай съдът намира,
че са налице изискуемите материалноправни предпоставки, установени в нормата на
чл.405а от КТ, тъй като е безспорно установено съществуването на трудово правоотношение
между оспорващия „Макролайн” ООД, в качеството му на работодател, и Т.П.Г. като
работник.
Видно от доказателствата по
делото, в момента на проверката Т.Г. е работел на дробилка в цеха, обект на
контрол. Същият е подписал собственоръчно Декларация на основание чл.402, ал.1,
т.3 от КТ, в която е посочил, че работи като оператор на дробилка в цеха на
дружеството, със средства за производство на дружеството, с начало на работното
време 13,00 ч. на 04.03.2020 г., срещу възнаграждение 30 лв.
В представения граждански договор
е посочено, че лицето приема да извърши дейност с личен труд за раздробяване на
дървесина на 04.03.2020 г., за което ще му бъде заплатено възнаграждение 30 лв.
Предмет на договора очевидно е само
престиране на работна сила на 04.03.2020 г., тъй като възложената работа не е
била определена по обем или като краен резултат, нито се е извършвала със
собствени на изпълнителя средства, за да има характеристиките на договор за
изработка по чл. 258 от ЗЗД. Уговорено е изрично единствено престиране на личен
труд. Видът и характерът на уговорената с представения по делото граждански
договор дейност, без уговорен конкретен обем и краен резултат, предполагат само продължаващо престиране на трудова сила от
физическото лице в уговорен срок, на място и при условия собственост на и създадени
от работодателя. Продължителността на срочното трудово правоотношение е
ограничена само с максимален срок от закона /чл.68, ал.1, т.1 от КТ/, но не и с
минимален срок.
С договор за поръчка по чл. 280
от ЗЗД довереникът се задължава да извърши за сметка на доверителя възложените
му от последния действия, т.е., с оглед разпоредбата и на чл. 292 от ЗЗД,
предмет на договорът за поръчка е извършването от довереника на правни и
фактически действия от името и за сметка на доверителя, като при отчитане на
резултата се дължи възнаграждение. Т.е. за договора за поръчка е характерно
уговарянето на конкретен резултат, и самостоятелност на довереника при
постигането му на свой риск, като действията имат такова съдържание и характер,
че правният ефект от тях настъпва директно в правната сфера на доверителя. В
случая не е налице договор за поръчка. Не може да се приеме, че е налице и
договор за изработка по чл. 258 от ЗЗД, тъй като и при него се дължи краен
резултат, като една от основните характеристики е, че изпълнителят ползва свои
средства за изпълнението, освен ако не е уговорено изрично друго при сключване
на договора. В договора няма уговорка изпълнителят да ползва средства на
възложителя. Освен това не е уговорено получаването на краен резултат
/получаване на количество преработена дървесина/, а само престиране на личен
труд.
В чл. 1, ал. 2 КТ е регламентирано, че отношенията при предоставянето на работна
сила се уреждат само като трудови правоотношения. Това означава, че на
основание трудов договор и с оглед законовата му уредба, физическото лице
предоставя работната си сила за изпълнение на даден вид работа при определено
заплащане, работно време, работно място и др. Предметът на гражданския договор
е постигане на конкретен резултат, който пак е свързан с полагане на труд, но
при съответна самостоятелност и свой риск до получаване на крайния продукт,
предмет на облигаторното правоотношение. Работодател може да сключва граждански
договор за изпълнението на определени дейности, но при условие, че това не е
само юридически, но и фактически свързано с конкретен резултат. Недопустимо е
чрез симулация да се прикрива същинско предоставяне на работна сила.
В конкретния случай не е била
налице самостоятелност при изпълнението на дейността, а липсва и основна
характеристика на гражданския договор – няма данни лицето да извършва
възложената работа на свой риск, тъй като при проверката Г. е заварен да работи
като оператор на дробилка в цех, стопанисван от дружеството, а не в свой обект
и със своя дробилка.
В хода на административното и на
съдебното производство са събрани достатъчно доказателства за това, че Т.Г. е
предоставял работна сила, без да е налице сключен писмен трудов договор, което
е основание за обявяване на трудовото правоотношение с постановление по реда на
чл.405а, ал.1 от КТ, което замества трудовия договор.
Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ
отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови
правоотношения.
Безспорно се установи, че лицето Т.Г.
е било наето от жалбоподателя за престиране на работна сила в определен период
от време на определено място със средства на дружеството срещу определено
възнаграждение, при наличие на всички елементи, характеризиращи трудовото
правоотношение, и правилно с оспореното постановление административният орган е
обявил съществуването на трудово правоотношение между работодателя „Макролайн” ООД
и работника Т.П.Г. за извършване на работа като „общ работник”, считано от 04.03.2020
г.
Оспореното постановление е
издадено в съответствие с целите на закона, намиращи основание в закрилата на
труда, и в осигуряването на справедливи и достойни условия на труд при предоставянето
на работна сила ведно със съответстващото им възнаграждение.
Съдът счита, че Постановление
изх.№20015091/ 16.03.2020 г. на „Инспекция по труда” гр. Ловеч е законосъобразно и като такова
следва да бъде оставено в сила, а жалбата на „Макролайн” ООД да се отхвърли като
неоснователна.
Воден от горното и на основание
чл.172, ал.2, предложение последно от АПК, Ловешки административен съд, шести
административен състав,
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалба с вх.№ 1364/03.04.2020 г. подадена от „Макролайн“ ООД гр.Троян, обл.Ловеч,
местност Калейшко ханче, ЕИК200304852, с управител М.А.Н., срещу Постановление
за обявяване съществуването на трудово правоотношение №20015091/16.03.2020 г.,
издадено от служители на ДИТ – Ловеч, с което е обявено съществуването на трудово правоотношение
между работодателя „Макролайн” ООД и работника Т.П.Г. с ЕГН********** за
извършване на работа като „общ работник”, считано от 04.03.2020 г. в „Цех за производство на
пелети“ в с. Калейца, обл. Ловеч, местността „Калейшко ханче“.
Решението може да бъде обжалвано
пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до
страните, че е изготвено.
Препис от решението да се изпрати
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: