РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Благоевград, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЕДИНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Владимир Ковачев
при участието на секретаря Теофания Лазова
като разгледа докладваното от Владимир Ковачев Търговско дело №
20211200900075 по описа за 2021 година
съобрази следното:
Настоящият съдебен процес се развива по искова молба, подадена от Х. Г. М.,
ЕГН **********, адрес гр. Г.Д., ул. „***“ № **, срещу ЗК „***“ АД, ЕИК ***,
седалище и адрес на управление гр. С., район „С.“, бул. „***“ № **,
представлявано от С. Н.А. и П.В.Д.. В нея се твърди, че на 25.05.2016 г., около
17:50 ч., на път II-19, в района на 54 км, Н. К. Н., като водач на лек автомобил
„БМВ 530Д“, с peг. № СА2727ТР, поради неупражнен постоянен контрол върху
управляваното от него МПС, се блъснал в задната част на товарна композиция,
състояща се от влекач MAH с peг. № СА6832НС и полуремарке с peг. № С1426ЕС.
За настъпилото произшествие бил съставен констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 9 от 2016 г., в който били отразени обстоятелствата, при
които е настъпило процесното ПТП. Ищецът бил пътник в лекия автомобил, като
получил телесни повреди - черепно-мозъчна травма, счупване на носни кости,
изкривена носна преграда и контузия на меките тъкани на гърба. Било извършено
наместване на костните фрагменти под местна анестезия и била поставена гипсова
лонгета за фиксирането им. Проведена била и медикаментозна терапия.
Лечението и възстановяването от получените телесни повреди били съпътствани
от интензивни болки и страдания, както и от неизбежните битови неудобства и
1
стрес от преживяното произшествие. От получените увреждания, както и от
фиксирането на костните фрагменти, М. изпитал интензивни болки, съпроводени
с главоболие, гадене и световъртеж. Имало негативно отражение и върху
психиката му. След преживения инцидент, той изпитвал страх от автомобили,
притеснение и безпокойство при необходимост да пресича път с автомобилно
движение, ставал тревожен без видима причина. Преживяното го направило по-
затворен, вече не излизал, не се срещал толкова често с приятели, както преди
катастрофата. Всички негативни последици от процесното ПТП, получените
телесни увреждания, тяхното лечение и възстановителният период
представлявали за него неимуществени вреди. Инцидентът виновно бил причинен
от водача на лекия автомобил. Гражданската му отговорност била застрахована от
ответника. Ищецът отправил доброволна претенция до застрахователя за
определяне и изплащане на обезщетение за претърпените неимуществени вреди,
но последвал отказ. Моли се за осъждане на ответника да заплати на ищеца
обезщетение за претърпените от него болки и страдания от получените
увреждания от ПТП, настъпило на 25.05.2016 г., в размер на 50 000 лева, заедно
със законната лихва, считано от датата на увреждането - 25.05.2016 г., до
окончателното изплащане, както и съдебните разноски.
Застрахователят е представил отговор, в който се излагат аргументи за
неоснователност на предявените искове. Оспорва се описания в исковата молба
механизъм на настъпване на ПТП. Оспорва се твърдението за вина на водача Н. К.
Н. за настъпване на ПТП и за настъпване на претендираните от ищеца
увреждания. Алтернативно се навежда твърдение за съпричиняване на ПТП и на
вредоносния резултат от водача на товарния автомобил, който нарушил
установеното в чл. 25, ал. 1 от ЗДвП задължение, преди да започне маневра
завиване наляво за навлизане в крайпътен имот, да се убеди, че няма да създаде
опасност за участниците в движението, които се движат след него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение, както нарушил и установената в чл. 63, ал. 2, т. 1 от ППЗДвП забрана
да застъпва и пресича единична непрекъсната линия. Оспорва се твърдението за
причинно-следствена връзка на претендираните неимуществени вреди с ПТП от
25.05.2016 г., както и твърдения механизъм на настъпването им. Алтернативно се
навежда твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца, който, като пътник в лекия автомобил, нарушил установеното в чл. 137а,
ал. 1 от ЗДвП задължение да използва обезопасителен колан. Оспорва се
направеното от ищеца твърдение за търпени от него неимуществени вреди - болки
2
и страдания, както и твърдението за тяхната продължителност и интензитет.
Претенцията за неимуществени вреди била предявена в завишен размер и не
отговаряла на принципа за справедливост и на трайната съдебна практика.
Оспорва се предявения акцесорен иск за присъждане на лихва за забава, както и
началната дата, от която същата се претендирала. Не били представени изрично
посочени и поискани от застрахователя документи. Можело да се претендира
лихва за забава след 11.06.2021 г., а не от датата на настъпване на ПТП. Признава
се наличието на валидно застрахователно правоотношение между ответника и
водача на лекия автомобил към датата на ПТП. Моли се за отхвърляне на
предявените искове.
Правните основания на претенциите се съдържат в нормите на чл. 432, ал. 1 от КЗ
и чл. 86, ал. 1, изр. 1 от ЗЗДог, а тези на възраженията - в разпоредбите на чл. 51,
ал. 2 и чл. 52 от ЗЗДог.
Събраха се писмени доказателства. Разпитаха се свидетели. Изслуша се
заключение на вещи лица.
Исковете са редовни и допустими, поради което следва да бъдат разгледани по
същество.
Предявена е осъдителна претенция с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца от
застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“ водач. Съгласно посочената материалноправна норма,
увреденият, спрямо когото застрахованият е отговорен, има право да иска пряко
от застрахователя обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени
вреди. Успешното провеждане на прекия иск на пострадалия срещу
застрахователя на делинквента изисква установяване на две групи юридически
факти: от една страна, наличие на застрахователно правоотношение между
ответника, в качеството на застраховател, и прекия причинител на увреждането, в
качеството на застрахован, а от друга - всички елементи от сложния фактически
състав на непозволеното увреждане, включващ противоправно поведение
/действие или бездействие/, вреда, причинна връзка между деянието и вредата,
както и вина, която, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗДог, се предполага.
Съществуването на валидно застрахователно правоотношение се призна от
ответната страна. Несъмнен е и фактът на настъпилото ПТП. Във връзка с него е
постановена присъда по НОХД № 211 от 2019 г. на Окръжен съд Благоевград,
която е влязла в сила. Със същата водачът на лекия автомобил е санкциониран за
3
нарушаване на чл. 20, ал. 2, изр. 2 и чл. 23, ал. 1 от ЗДвП. Приложение намира
нормата на чл. 300 от ГПК. Вредите и причинната им връзка с противоправното
деяние се установиха от свидетелските показания и заключението на
комплексната експертиза. Презумпцията за вина на шофьора, закрепена в нормата
на чл. 45, ал. 2 от ЗЗДог, не беше оборена. Налице са всички предпоставки за
ангажиране на отговорността на ответното застрахователно дружество.
Според задължителните разяснения в Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на
Пленума на ВС, понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 от ЗЗДог не е
абстрактно по своя характер, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението - характер на увреждането, начин на
извършването му, обстоятелства, при които е извършено, допълнително
влошаване на състоянието на здравето, причинени морални страдания,
осакатявания, загрозявания и др. Обезщетението за неимуществени вреди следва в
най-пълна степен да възмезди увреденото лице, без да става източник на
неоснователно обогатяване.
Пострадалият е бил на 31 години към датата на ПТП - млада възраст, която
предполага по-бързо и по-безболезнено възстановяване. Причинено му е било
болезнено счупване на носните кости. Предприетото лечение е включвало
оперативно тяхно наместване, под локална анестезия, за възстановяване на
конфигурацията на носа и функционално възстановяване на проходимостта му,
чрез максимално довеждане на носната преграда до право срединно положение.
За да бъде предпазен от инфекции, ищецът е приемал антибиотик /цефтриаксон/,
както и обезболяващи средства за намаляване и обезсилване на болките в носа.
Ползвал е и мехлеми /унгвенти/, които са спомогнали за процеса на оздравяването
и възстановяването на носната лигавица. След наместването /репозицията/, му е
била поставена фиксажна лонгета за 2 седмици, която е държала носните кости и
фрагменти в желаната позиция, докато зараснат добре. Няма данни за проведени
контролни прегледи, както и липсва документация за амбулаторни прегледи,
рецепти и лечения при други специалисти - неврохирург, психиатър или
травматолог. От показанията на свидетелите Н. К. Н., Б.Н. М. и И.Н. М., които
кореспондират едни с други и не се обориха от останалия събран доказателствен
материал, се изясни, че при престоя във ВМА ищецът не можел да диша
нормално, не можел да става от леглото, не можел да се върти наляво и надясно,
бил с катетър, съпругата му го вдигала, хранела и обличала. Около месец след
изписването от ВМА той не можел да се обслужва сам. Престоят във ВМА бил 10
4
дни. Ищецът се оплаквал от счупването на носа, имал изкривяване, имал проблеми
с дишането, бил неспокоен, болките му трудно се повлиявали от успокоителни.
Дори и сега той все още изпитвал болки при определени движения. Носните му
прегради не били наместени добре и му създавали проблеми с дишането при
спане. Той не бил същият след катастрофата, изпаднал в „дупка“, спрял да общува
и да излиза с приятели, не искал да ходи на работа, получавал панически атаки и
сърцебиене, мислел, че нещо лошо ще му се случи. Около 3 години се чувствал
психически нестабилен. Съобразявайки всички тези релевантни факти и
обстоятелства, съдът счита, че справедливият размер на заместващото
обезщетение за преживените от ищеца болки и страдания вследствие на
настъпилото ПТП е 20 000 лева.
Основателно се явява направеното от ответника възражение за съпричиняване. В
практиката на ВКС неотклонно се приема, че за да е налице съпричиняване по
смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗДог, пострадалият трябва обективно да е допринесъл
за настъпването на вредоносния резултат със свое противоправно поведение,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно /Решение № 50072 от
01.11.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4101/2021 г., II г. о., ГК, докладчик съдията
Гергана Никова/. В такава насока разсъждава и правната доктрина - „Обезщетение
за неимуществени /морални/ вреди в България“ от Стоян Ставру, „Сиела“, С.,
2020 г., стр. 149-150. В случая категорично се установи, че ищецът е нарушил
разпоредбата на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и е пътувал без поставен предпазен колан.
Самият той признава този факт. Липсата на колан е констатирана и от вещите
лица. При това положение съдът намира, че приносът на пострадалия за
настъпването на вредите е 50 %. Ако той беше с поставен колан, вероятността за
счупване на носа му не би била голяма. На посоченото основание и при спазване
на Тълкувателно решение № 1 от 01.08.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2021 г.,
ОСГТК, докладвано от съдията Веска Райчева, размерът на обезщетението, което
трябва да бъде присъдено, следва да се намали на 10 000 лева. Въпросната сума
трябва да бъде преведена от застрахователя по банковата сметка на адвокат Т. Г.,
посочена в приложеното на лист 57 от делото удостоверение, тъй като са
изпълнени условията по чл. 338, ал. 1, изр. 1 от КЗ.
Претенцията за законна лихва е основателна, но не от претендираната дата.
Застрахователят е бил сезиран по надлежния ред, но е поискал представяне на
допълнителни документи, което не е било неоснователно, като липсват данни
такива да са му били дадени от страна на ищеца. Ето защо законна лихва за забава
5
се дължи от датата, следваща изтичането на тримесечния срок, предвиден в
нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 вр. чл. 496, ал. 1 от КЗ, а именно - от 22.08.2021 г.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на ищеца трябва да бъде присъдена частта от
направените от него разноски по делото за държавна такса и експертиза,
съответстваща на уважените части на претенциите му и възлизаща на сумата от
580 лева. Възнаграждение на адвокат Т. Г. на основание чл. 38 от ЗАдв не се
следва, защото не е представен договор, доказващ уговарянето на такова, а само
пълномощно.
Предвид изхода на спора и частичната неоснователност на главния иск, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, на застрахователя трябва да бъде присъдена
съответната част от направените по делото разноски от негова страна - 848 лева,
включваща юрисконсултско възнаграждение, депозити за свидетел и депозити за
експертиза.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗК „***“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., район
„С.“, бул. „***“ № 67А, представлявано от С. Н.А. и П.В.Д., да заплати на Х. Г.
М., ЕГН **********, адрес гр. Г.Д., ул. „***“ № 24, на правно основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева, съставляваща обезщетение за
претърпените от него неимуществени вреди - болки и страдания, от ПТП, станало
на 25.05.2016 г., около 17:50 ч., на път II-19, в района на 54 км, заедно със
законната лихва, считано от 22.08.2021 г. до окончателното изплащане, като
преведе парите по следната сметка в „Обединена българска банка“ АД, с титуляр
адвокат Т. Г. Г., ЕГН **********, а именно - BG87 UBBS 8888 1000 6499 58.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Х. Г. М., предявени срещу ЗК „***“ АД, за разликата
между присъденото обезщетение от 10 000 лева и претендираното такова от 50
000 лева и за законната лихва за периода 25.05.2016 г. - 21.08.2021 г.
ОСЪЖДА ЗК „***“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., район
„С.“, бул. „***“ № 67А, представлявано от С. Н.А. и П.В.Д., да заплати на Х. Г.
М., ЕГН **********, адрес гр. Г.Д., ул. „***“ № 24, разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, възлизащи на сумата от 580 /петстотин и
осемдесет/ лева.
ОСЪЖДА Х. Г. М., ЕГН **********, адрес гр. Г.Д., ул. „***“ № 24, да заплати на
6
ЗК „***“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. С., район „С.“, бул.
„***“ № 67А, представлявано от С. Н.А. и П.В.Д., разноски по делото на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, възлизащи на сумата от 848 /осемстотин
четиридесет и осем/ лева.
На страните да се връчат копия на настоящия съдебен акт, който може да бъде
обжалван от тях в двуседмичен срок, считано от връчването, пред Апелативен съд
С., с въззивна жалба, подадена чрез Окръжен съд Благоевград.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
7