№ 63
гр. Кюстендил, 16.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Росица Б. Савова
Членове:Татяна Хр. Костадинова
Мария Ст. Танева
като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Въззивно гражданско дело
№ 20211500500466 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 278, във вр. с чл. 463, ал. 1 от ГПК:
Производството е образувано по жалба на взискателя Д. СТ. СЛ., чрез
пълномощника си Тончо И. Славов, с която се възразява срещу изготвеното
разпределение по изп. дело 20207430400620 по описа на ** Твърди, че
неправилно получените вследствие на търг парични средства са разпределени
за погасяване на други задължения на длъжника АНДР. К. ИВ., а не за
погасяване на задължението към взискателя С., която е образувала
изпълнителното дело. Моли разпределението да бъде преразгледано и
взискателят С. да получи поне част от сумата.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК не са постъпили писмени възражения нито
от длъжника по изпълнителното дело АНДР. К. ИВ., нито от ТД на НАП
София, офис Кюстендил.
Съдебният изпълнител е приложил мотиви, съгласно чл. 436, ал. 3, изр.
второ от ГПК. Счита, че жалбата е неоснователна, тъй като разпределението е
извършено при спазване на чл. 136 от ЗЗД. Държавата на основание чл. 458 от
ГПК е винаги присъединен взискател за дължимите от длъжника публични
задължения, а съгласно Удостоверение № 100372102820053/27.08.2021 г. те
са в размер на ***. и се удоволетворяват предпочително.
На 13.09.2021 г. в законоустановения 3-дневен срок (12.09.2021 г. е бил
почивен ден) съгласно чл. 462, ал. 2 от ГПК взискателят Д.С. е предявила
жалба пред ЧСИ Христова. Жалбата е подадена от лице, имащо легитимация
за предявяването й, в законоустановения срок, след внасяне на дължимата
такса, поради което съдът я намира за допустима.
1
След се запозна с доказателствата по делото и становищата на страните,
съдът намира от фактическа и правна страна следното:
Изпълнителното производство е образувано по молба на Д. СТ. СЛ., с
представен изпълнителен лист срещу длъжника АНДР. К. ИВ., който е осъден
да и заплати главница в размер на 2000 лв., ведно със законна лихва върху нея
считано от 15.08.2019 г., както и съдебни разноски в размер на 712 лв. и 106
лв.
Срещу длъжника А.И. е образувано изп. дело № 0620/2020 г. по описа
на *** и е започнало принудително изпълнение.
Видно от Удостоверение за наличие или липса на задължения и
обезпечителни мерки от 03.09.2020 г. от НАП длъжника има задължение към
държавата в размер на *** лв.
Видно от приложената справка за общите задължения на АНДР. К. ИВ.
от НАП, за задължението от ** са образувани изпълнителни дела по описа на
публичен изпълнител Станислава Васева № 10050001499/2005 г., за сумата от
10,40 лв. и № 10050001499/2005 г., за сумата от 10 687,50 лв.
Наложена е възбрана върху 2/3 ид. ч. от притежаваните от И.
недвижими имоти.
Извършена е публична продан на 2/3 ид.ч. от недвижимите имоти ид.№
62181.7.26, ид. № 62181.7.2; ид. № 62181.7.322.
От осъществената публична продан е постъпила сума в размер на ** лв.
Средствата от продажбата на тези имоти, предмет на публична продан, са
разпределени с обжалвания протокол за разпределение, изготвен и предявен
на 09.09.2021 г.
1. В разпределението са определени размерите на вземанията на
взискателите, както следва:
1.1. Взискателят Д.С.: главница 2000 лв., законна лихва върху
главницата 420 лв. за периода 15.08.2019 г. до 09.09.2021 г., разноски по гр.
дело 818 лв., разноски по изп. дело 366.50 лв., частично погасени, от които
110 лв. за информация и документи свързани с длъжника, 180 лв.
възнаграждение за вещо лице, 76.50 лв. внесени авансово такси;
- Такси по чл. 79 ЗЧСИ: невнесени авансово такси за доплащане по т. 20
ТТР 241,20 лв., съобщения за нестанала публична продан, постановление за
възлагане, предявяване на разпределение по т. 4 (12 бр.) и т. 5 (9бр.);
изготвяне на разпределение 1 бр. по т. 13 от ТТР и по т. 31, 23.10 лв. = общо в
размер на 648.30 лв. с ДДС;
- Пропорционална такса по т. 26 ТТР в полза на ЧСИ Христова в размер
на 21,55 лв., след приспадане на таксата за опис по т. 20 ТТР.;
1.2. Публични задължения на длъжника: 10697,90 лв.,
- Пропорционална такса по т. 26 ТТР- 1034,24 лв.
2. Видно от протокол за разпределение от 09.09.2021 г. по изп. дело №
0620/2020 г. по описа на **като привилегировани вземания:
2.1. От първи ред, по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД са посочени сумите за:
2
- невнесени авансови такси в размер на 648,30 лв., в полза на ЧСИ
Христова;
- разноски в изпълнителното производство 366,50 лв., в полза на
взискателя С.;
- съразмерна на събраната сума част от пропорционалната такса по
т. 26 от ТТР към ЗЧСИ, в размер на 423,60 лв., в полза на ЧСИ Христова.
2.2. От шести ред, по чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД са определени вземанията
на държавата, за наличието на които има данни по делото от представеното в
срок удостоверение по чл. 191, ал. 3 ДОПК, които могат да бъдат частично
погасени до сумата в размер на 4 381,60 лв., поради недостиг на сумата.
2.3. На последно място по чл. 136, ал. 2 ЗЗД са определени вземанията
на хирографарния кредитор взискателя С., които според съдебния изпълнител
в настоящия случай не могат да бъдат погасени, поради недостиг на сумата.
3. В настоящия случай, предмет на оспорване е законосъобразността на
разпределението, т.е. начина, по който ще се извърши заплащането на
събраните при публичната продан средства, като се следва уредения в чл. 136
от ЗЗД ред за удовлетворяване вземанията на взискателите съобразно
специалните и общи привилегии.
При обжалване на извършено разпределение на суми по изпълнително
дело, съдът по необходимост и независимо от наведените от жалбоподателите
доводи, се произнася по законосъобразното извършване на цялото
разпределение, тъй като при преценка за неправилност не връща за ново
разпределение, а от своя страна следва да извърши разпределение /не е
контролно-отменителна инстанция/.
4. Според Кюстендилския окръжен съд в настоящия случай
разпределението е частично неправилно, като ще изложи по-долу мотивите си
за това.
4.1. Разпределението е акт на съдебния изпълнител, с който се определя
кои вземания подлежат на удовлетворяване, какъв е редът за
удовлетворяването им и каква сума се полага за пълното или частично
изплащане на всяко едно от тях.
В разпределението се включват тези вземания, които са били предявени
до деня на изготвянето му - на първоначалния взискател, на присъединените
по право или по искане взискатели, както и разноските по изпълнението,
които не са предварително внесени от взискател и които съдебният
изпълнител има право служебно да събере от длъжника съобразно чл. 79, ал.
2 от ГПК.
4.2. Според съда съдебният изпълнител неправилно е определил кои
притезания са привилегировани и кои хирографарни.
На разпределение подлежи всяко постъпление по сметката на съдебния
изпълнител, независимо от произхода му. При извършване на
разпределението съдебният изпълнител следва да определи естеството на
отделните притезания - кои са привилегировани и кои хирографарни, както и
какъв е редът на привилегированите притезания съгласно намиращата
3
приложение разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД. Съдебният изпълнител следва да
спази предвидения ред, като отдели необходимото за пълното
удовлетворяване на притезанието, което е първо по реда на привилегиите.
Остане ли свободна сума тя следва да се отдели за притезанието, което е
следващо по реда на привилегиите и след изчерпване на всички
привилегировани притезания се пристъпва към отделяне на суми за
притезанието, което следва привилегированите.
Хирографарните кредитори се удовлетворяват по съразмерност – чл.
133 от ЗЗД, пропорционално на размера на вземанията си. Съразмерно се
удовлетворяват и няколко еднакви по ред привилегировани притезания,
съгласно чл. 136, ал. 3 от ЗЗД.
4.3. Според съда неправилно съдебният изпълнител е определил
вземанията със специална привилегия по смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
Съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 6 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015г. на ВКС по тълк.дело № 2/2013г., ОСГТК , не
всички разноски по изпълнителното дело на първоначалния взискател се
ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД.
С такова право се ползват и в първия ред на специалните привилегии се
включват разноските на първоначалния взискател по осъществяването на
изпълнителния способ, постъпленията от който се разпределят. В този ред
може да бъдат включени и разноските на първоначалния взискател за
образуване на изпълнителното дело и за възнаграждение на един адвокат. Не
се ползват с право на предпочтително удовлетворяване по чл. 136, ал. 1, т. 1
ЗЗД разноските за други, реализирани по искане на първоначалния взискател
изпълнителни способи нито разноските, направени от него за изпълнителни
способи, които не са приложени.
Съобразно актуалната съдебна практика таксите, които не са
предварително събрани от страна на частния съдебен изпълнител не
представляват вземане за разноски. Разноски по делата, включително и
по изпълнителните дела правят страните по тях. Заплатените от
страните такси представляват за тези страни вземания за разноски.
Несъбраните такси от страна на частните съдебни изпълнители
представляват вземания за такси за тях, а не вземания за разноски. В т. 6
на Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с която се
тълкува разпоредбата на чл. 136 от ЗЗД се говори единствено за разноски
на страните като не е направено тълкувание, че несъбраните от съдебния
изпълнител такси представляват разноски, които се ползват с право на
привилегия (Решение № 294 от 31.03.2021 г. на САС по в. ч. гр. д. №
845/2021 г.).
Таксите по изпълнението се дължат от взискателя и се събират авансово,
но тяхното предварително внасяне от взискателя няма значение за
законосъобразността на извършените от частния съдебен изпълнител
изпълнителни действия – това от мотивите на т. 11 от Тълкувателно решение
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които също е посочено, че неизпълнението
4
на частния съдебен изпълнител на задължението му по чл. 80 ЗЧСИ, като
събере направо от длъжника таксата, дължима от взискателя, е
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 67 ЗЧСИ като предвидената
дисциплинарна отговорност е санкция за неправомерно поведение. По тази
причина и тъй като несъбирането на дължимите такси в изпълнителното
производство е предвидено от закона като нарушение, не е възможно
вземането на съдебния изпълнител за несъбраните такси да е предвидено като
привилегировано.
С право на предпочтително удовлетворяване не се ползват вземанията на
съдебния изпълнител за таксите в изпълнителното производство, тъй като
разпоредбата на чл. 136, ал. 1, т. 1 касае единствено разноските на кредитори
за заплатени от тях такси и разноски в изпълнението.
Предвид гореизложеното, в разпределението неправилно са включени по
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД несъбраните частният съдебен изпълнител от него
такси в изпълнителното дело: в общ размер от 1071,90 лв., представляващи
648,30 лв. невнесени авансово такси и 423,60 лв., представляващи съразмерна
на събраната сума част от пропорционалната такса по т. 26 ТТР към ЗЧСИ.
В допълнение Законът за частните съдебни изпълнители е уредил начина,
по който частните съдебни изпълнители следва да съберат незаплатените
предварително такси и разноски - съгласно чл. 79, ал. 3 от ГПК за дължимите
неплатени такси и разноски частният съдебен изпълнител може да поиска
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския
процесуален кодекс независимо от техния размер.
4.3.1. Според КОС, в първия ред на специалните привилегии по смисъла
на чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД трябва да се включат само заплатените
необходими разноски на взискателя С., а именно разноски, извършени в
изпълнителното производство в размер на 366,50 лв.
4.4. В разпределението част от вземанията на държавата неправилно са
определени като такива с право на предпочително удоволетворение по
смисъла на чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД.
Видно от представената справка от НАП на л. 233 от изпълнителното
дело основанието за вземането в размер на 10687,50 лв. е „изпълнителен
лист/глоба (по сметка на ВСС)“, посочено е че изпълнителното основание е
дело № 1138/2015 г. от 12.11.2015 г. на РС-Кюстендил. При служебна справка
на съда в публичния регистър на съдебните актове, поддържан от ВВС, на
сайта https://legalacts.justice.bg, се установи, че вземането представлява
наложена на длъжника глоба в рамките на наказателно производство по
НОХД №1128 по описа на КРС за 2015 година и сключено Споразумение за
прекратяване на наказателното производство на основание чл. 384 от НПК.
Съгласно чл. 136, ал.1, т. 6 ЗЗД ползват се с право на предпочтително
удовлетворение вземанията на държавата, освен тия за глоби. Посочената
разпоредба не може да се тълкува разширително. Следователно вземането за
глоба в размер на 10687,50 лв. не може да бъде попадне в шести ред,
независимо че представлява публично държавно вземане. За него не е
5
предвидена привилегия по см. на чл. 136 ЗЗД.
Според КОС в шести ред следва да бъде прието единствено вземането
на държавата в размер на 10,40 лв. - начислени лихви, което представлява
задължение за публични вземания за задължителни осигурителни вноски.
4.5. Според съда неправилно е определен реда на кредиторите без
привилегировани вземания.
В случая хирографарни кредитори са взискателят Д.С. за вземането в
размер на 3238 лв. и държавата за вземането в размер на 10687,50 лв.
Хирографарните кредитори се удовлетворяват по съразмерност – чл.
133 от ЗЗД, пропорционално на размера на вземанията си. Съразмерното
разпределение на остатъка от сумата предполага съотнасяне на размера на
вземането на всеки от кредиторите към сбора от двете вземания, а резултатът
следва да се умножи по подлежащата на разпределение сума.
Съгласно последното, общият размер на двете вземания е ***. (3 238 лв.
+ 10 687 лв. = ***.), от тази сума остатъка от публичната продан представлява
31,39 % (5 443 лв. е 39,09 % от ***.). Следователно всяко едно от вземанията
на двамата кредитори трябва да се удовлетвори съразмерно по 39,09 %. По
отношение на вземането на Д.С.: 39,09 % от 3238 лв. е 1 265,5 лв. По
отношение на вземането на държавата: 39,09 % от 10 687 лв. е 4 177,5 лв.
При така посочения алгоритъм на изчисление се налага извод, че от
остатъка от 5 443 лв. следва да се разпредели сума в размер на 1 265,5 лв.
за Д.С. и в размер на 4 177,5 лв. за държавата.
5. Изложеното очертава извод, че обжалваното разпределение следва да
бъде отменено. Доколкото, според чл. 463, ал. 1 от ГПК, окръжният съд
разглежда жалбата по реда на чл. 278 от ГПК, което означава, че при отмяна
на акта, съдът сам следва да реши въпроса по жалбата, то с настоящото
решение ОС-Кюстендил ще извърши разпределение, както следва:
5.1. Вземания за разноски по принудителното изпълнение съгласно
чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД:
5.1.1. За Д.С. 366,50 лв.
5.2. Вземането съгласно чл. 136, ал.1, т. 6 ЗЗД:
5.2.1. За държавата - 10,40 лв.
5.3. Вземания на хирографарните кредитори:
5.3.1. За Д.С. - 1 265,5 лв.
5.3.2. За държавата - 4 177,5 лв.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпределение от 09.09.2021 г. по изп. дело 20207430400620
по описа на ** като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
6
РАЗПРЕДЕЛЯ:
1. На основание чл. 136, ал. 1, т. 1 ЗЗД: на Д.С. 366,50 лв.
2. На основание чл. 136, ал. 1, т. 6 ЗЗД: на държавата - 10,40 лв.
3. На основание чл. 133 ЗЗД: на Д.С. - 1 265,5 лв. и на държавата - 4
177,5 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в 1-
седмичен срок, считано от датата на връчване на препис.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7