РЕШЕНИЕ №
гр. Пазарджик, 28.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
Районен
съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в открито заседание на двадесет и осми
февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М. НЕНОВА
в присъствието
на секретаря М. Кузева, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1684 по
описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощника юрисконсулт Б. твърди, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като кредитор и ответника Г.П.М. като кредитополучател е сключен Договор за кредит за покупка на стоки или услуги № РLUS-13493640 от 28.06.2016 г., по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя потребителски заем в размер на 2 000 лв., представляващ обща цена на закупените стоки, и застрахователна премия по застраховка „Защита на плащанията“ в размер на 240 лв., а ответникът се е съгласил да върне сумата в срок до 20.03.2018 г. на 20 броя равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 149,40 лв., дължими на падежни дати съгласно погасителен план, при договорена лихва в размер на 748 лв.
Твърди, че кредиторът е изпълнил задължението да предостави отпуснатата в заем сума като я е изплатил пряко на упълномощения търговски партньор на кредитодателя, а ответникът е заплатил по договора само сума в размер на 1 811,49 лв., с която е погасена главница в размер на 1 142,62 лв. и договорна лихва в размер на 668,87 лв.
Твърди, че на 18.04.2018 г. по силата на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, вземанията по процесния договор за кредит са му били прехвърлени от предишния кредитор, който го е упълномощил да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне.
За остатъка от дължимата главница в размер на 1 097,38 лв., договорна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 20.03.2018 г в размер на 79,13 лв. и лихва за забава за периода от 21.08.2017 г. до 01.11.2018 г. в размер на 117,44 лв. ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4446/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
Тъй като заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, моли да бъде установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й изплащане.
Претендира заплащане на сторените по делото разноски.
Ангажира доказателства.
С молба от 22.11.2019 г. ответникът Г.П.М. признава исковете и моли производството по делото да бъде прекратено.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не сочи доказателства.
С молби от 20.01.2020 г. и 26.02.2020 г. ищецът чрез пълномощниците си юрисконсулт Русев и юрисконсулт Б. е направил искане за постановяване на решение съобразно направеното признание на исковете.
Съдът като взе предвид доводите на страните и прецени поотделно и в съвкупност доказателствата по делото намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Производството е по реда на чл. 422 ГПК.
Налице са процесуалноправните предпоставки за
съществуването и надлежното упражняване на правото на иск, предявен по реда на
чл. 422 ГПК, тъй като в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК, връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, а исковата
молба е предявена в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК.
Предявени са кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва и лихва за забава по договор за потребителски кредит.
За
основателността на исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно
доказване да установи, че между ответника и предишния кредитор е съществувало
валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит, по
който кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на ответника
отпуснатата в заем сума и е настъпил срокът за връщане на заемната сума, както
и съществуването на валидно облигационно правоотношение по договор за
прехвърляне на вземания, по силата на който вземанията по договора за
потребителски кредит са прехвърлени на ищцовото дружество и длъжникът е
надлежно уведомен за това.
Ответникът е признал исковете изцяло.
Признанието на иска е неоттегляемо съгласно чл. 237, ал. 4 ГПК.
Ищецът е направил искане за постановяване на решение при признание на иска, а на основание чл. 237, ал. 1 ГПК съдът с протоколно определение от 28.02.2020 г. е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се произнесе с решение съобразно признанието.
Не са налице ограниченията по чл. 237, ал. 3 ГПК – признатото право да противоречи на закона или добрите нрави, или да е признато право, с което страната не може да се разпорежда.
Налице са следователно предпоставките за постановяване на решение при признание на иска без същото да се мотивира по същество, като съгласно чл. 237, ал. 2 ГПК е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
С оглед изхода на делото разноските следва да се поемат от ответника.
По изложените съображения и на основание 237, ал. 1 ГПК Районен съд – Пазарджик
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Г.П.М., ЕГН ********** ***
дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес
на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № .., офис сграда Л., ет. .., офис ..,
представлявано от пълномощника юрисконсулт Б., главница в размер на
1 097,38 лв., договорна лихва за периода от 20.08.2017 г. до 20.03.2018 г
в размер на 79,13 лв. и лихва за забава за периода от 21.08.2017 г. до датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда в размер
на 117,44 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение в съда – 01.11.2018 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание договор за кредит за покупка на стоки
или услуги № … от … г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по реда
на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4446/2018 г. по описа на Районен съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Г.П.М., ЕГН ********** *** да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Д-р П. Д.“ № .. офис сграда Лабиринт, ет…, офис .., представлявано от пълномощника юрисконсулт Б., разноски в исковото производство в размер на 124,12 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение и разноски в заповедното производство в размер на 25,88 лв. държавна такса и 75 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Пазарджик в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: