О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260270
гр. Хасково, 09.04.2021 год.
Хасковският окръжен
съд……………………………………………… в открито
заседание на десети март две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТОШКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ПЕТКОВА
ЙОНКО ГЕОРГИЕВ
при секретаря М.С……...……………………………..…и
в присъствието на прокурора…………………………………………...…………………………..…………….като разгледа
докладваното от съдия
ИВАНОВА......в.ч.гр.д. № 100 /
2021 год., взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по частни жалби, подадени от М.М.Г. против определение №
260165 от 16.11.2020 год., с което е прекратено гр.д. № 498 / 2020 год. по
описа на Районен съд – Харманли, поради недопустимост на иска и против
определение № 260246 от 09.12.2020 год., постановено в производство по чл.248
от ГПК по същото дело, с искане за отмяна на обжалваните определения и връщане
на делото на първостепенния съд за продължаване на съдопроизводстевните
действия.
Постъпил
е отговор от М.В.Г. със съображения за неоснователност на частната жалба,
подадена против прекратителното определение.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Производството
по гр.д. № 498 / 2020 год. по описа на Районен съд – Харманли е образувано по
искова молба, подадена от М.М.Г. против М.В.Г. за признаване правото на
собственост върху недвижим имот – краварник с площ от 618 кв.м., находящ се в
УПИ III, с площ от 8.643 д-ка, в
кв.55 по плана на село ***, Хасковска област. Посоченият в исковата молба
придобивен способ е давностно владение, установено през 2008 год.
С
определението, предмет на обжалване в настоящото производство, съдът е
прекратил производството по делото по предявения установителния иск, приемайки,
че с решение № 37 от 23.03.2018 год., постановено по гр.д. № 465 / 2016 год. по
описа на Районен съд – Харманли, по иск с правно основание чл.108 от ЗС, предявен от М.В.Г. против
наследодателя на ищеца – М.И.Г., заместен от последния на основание чл.227 от ГПК, е формирана сила на присъдено нещо, явяваща се отрицателна процесуална
предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по
чл.124, ал.1 от ГПК.
Определението
за прекратяване на производството по делото е съобщено на ищеца на 03.12.2020 год.,
а подадената от него частна жалба е приета в съда на 08.12.2020 год., от което
следва извода, че е постъпила в едноседмичния срок за обжалване, съгласно
чл.275, ал.1 от ГПК, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване акт,
поради което се явява допустима, а разгледана по същество е и основателна, по
следните съображения:
С
решение № 37 от 23.03.2018 год., постановено по гр.д. № 465 / 2016 год. по
описа на Районен съд – Харманли, изискано и приложено по настоящото дело, е
признато за установено по отношение на М.И.Г., че М.В.Г. е собственик по недвижим
имот – краварник с площ от 618 кв.м., находящ се в УПИ III, с площ от 8.643 д-ка, в кв.55 по плана на село ***,
Хасковска област. Със същото решение ответникът Г. е осъден да предаде на
ищцата Г. владението върху имота.
С Решение №
470 от 29.11.2018 год., постановено по в.гр.д. № 574 / 2018 год. по описа на
Окръжен съд - Хасково е потвърдено решение № 37 от 23.03.2018 год., постановено
по гр.д. № 465 / 2016 год. по описа на Районен съд – Харманли.
По касационна
жалба, подадена на 01.02.2019 год. от М.Г. е образувано гр.д. № 2555 / 2019
год. по описа на Върховен касационен съд. Поради настъпилата на 22.02.2019 год.
смърт на жалбоподателя Г., производството по делото е продължило в лицето на
неговите наследници – С.Г., К. Г. и М.Г. – жалбоподател в настоящото
производство.
С определение
№ 32 от 20.01.2020 год., постановено по
гр.д. № 2555 / 2019 год. по описа на Върховен касационен съд не е
допуснато касационно обжалване на решение № 470 от 29.11.2018 год., постановено
по в.гр.д. № 574 / 2018 год. по описа на Окръжен съд – Хасково.
При така
установената по делото фактическа обстановка, правният въпрос се свежда доколко
решението, с което е уважен иска с
правно основание чл.108 от ЗС, предявен срещу наследодателя на ищеца, формира
сила на присъдено нещо и по отношение на правоприемника му - жалбоподател в
настоящото производство и доколко същата може да послужи като отвод за
присъдено нещо по отношение на иска, предявен от последния против лицето,
участвало като ищец по посоченото дело.
Отговорът на
поставения въпрос се съдържа в нормата на чл.299 от ГПК, визираната в която забрана
за непререшаемост на спора се явява приложима само в случаите на пълен
идентитет между страните, искането и основанието между повторно заведеното дело и
това, приключило с влязло в сила съдебно решение. В разглеждания случай съдът
приема, че не е налице идентичност в предмета на спора, доколкото с иска,
предявен от наследника, заместил наследодателя си по време на висящността на
процеса, се предявяват самостоятелни права върху имота, видно от изложените в
исковата молба твърдения за това, че правото на собственост е придобито от
ищеца по давност, а не по наследство. В исковата молба не се съдържат твърдения
и за това, че владението на ищеца, предвид заявения от него придобивен способ –
давност, е било присъединено към това на наследодателя му. Жалбоподателят в
настоящото производство е заместил наследодателя си в производството по
предявен срещу последния ревандикационен иск, при което процесуалното приемството съгласно чл.227 от ГПК се явява възможно и без
материалноправно приемство и по-специално без приемство в спорното право
– хипотеза, в която попада и разглеждания случай по предявения установителен
иск относно правоотношение – чуждо на
това на наследодателя, доколкото правоприемника му основава правото си на
собственост на собствено придобивно основание.
С оглед на
изложеното съдът приема, че няма тъждество между правото, предмет на силата на
присъдено нещо и правото, предмет на новото дело.
Достигайки до
изводи в противна насока, първоинстанционният съд е постановил неправилно
определение, което по изложените по-горе съображения следва да бъде отменено и
делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по предявения установителен иск.
Незаконосъобразността
на прекратителното определение, обуславящо неговата отмяна и връщане на делото
на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, с
което се продължава висящността на спора, обуславя незаконосъобразност и на обжалваното определението,
постановено в производство по чл.248 от ГПК, доколкото въпросът за дължимостта
на разноските следва да бъде разгледан при решаване на спора по същество.
Мотивиран
така, съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 260165 от
16.11.2020 год., постановено гр.д. № 498
/ 2020 год. по описа на Районен съд – Харманли.
ОТМЕНЯ определение № 260246
от 09.12.2020 год., постановено гр.д. №
498 / 2020 год. по описа на Районен съд – Харманли.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Харманли
за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: