М О Т И В И
Към присъда по НОХД № 18/2017 г. по описа на КРС
По отношение на подсъдимият С.И.М.
е повдигнато обвинение и е внесен обвинителен акт, за това че на
22.12.2016 г. в гр. К., П. обл., в едногодишен срок
от наказването му по административен ред за управление на моторно превозно
средство без съответно свидетелство за управление с наказателно постановление №
15-0281-000910/17.11.2015 г. на Началника на РУ на МВР гр. К. при ОД на МВР гр.
Пловдив, влязло в законна сила на 04.10.2016 г. и наказателно постановление №
15-0281-001052/09.12.2015 г. на Началника на РУ на МВР гр. К. при ОД на МВР гр.
Пловдив, влязло в законна сила на 04.10.2016 г. е управлявал моторно превозно
средство- лек автомобил марка „Ровър“, модел „827“ с
рег. № **** без съответно свидетелство за управление- престъпление по чл.343в
ал.2 от НК.
Направено е искане от страна на
подсъдимия М. и защитника му за разглеждане на делото при условията на чл.371
т.1 от НПК, като същите след разясняване на правата им по чл.371 от НПК са дали
съгласие да не се разпитват посочените от прокурора в обвинителния акт
свидетели К., А. и Б., като се ползват протоколите за разпит от досъдебното
производство. Съдът след като е преценил, че посочените следствени действия са
извършени при условията и по реда на НПК е постановил разглеждане на делото при
условията на чл.371 т.1 от НПК.
Районна прокуратура гр. К.,
представлявана в с.з. от прокурора Петя Радева поддържа повдигнатото обвинение,
като счита, че са налице безспорни и категорични доказателства подс. М. да е извършил престъплението, за което му е
повдигнато обвинение. Пледира да му се наложи наказание лишаване от свобода за
срок от две години, което да се изтърпи при първоначален строг режим, както и
глоба в размер на 1000 лв. и на основание чл.68 от НК да се постанови
изтърпяване отделно и изцяло на отложеното спрямо подс.
М. наказание по НОХД № 3391/2012 г. на РС Пловдив- лишаване от свобода за срок
от една година и шест месеца.
Подс. М.,
разбирайки обвинението не се признава за виновен. Дава обяснения. В последно
заседание по делото, подс. М., който е надлежно
уведомен, не се е явил без да посочи уважителна причина за това, поради което
съдът е постановил разглеждане на делото в негово отсъствие на основание чл.269
ал.3 т.3 от НПК.
Защитникът на подсъдимия- адв. Р. пледира за налагане на възможно на- лекото
наказание по отношение на неговия подзащитен.
Съдът,
след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК, всички доказателства по
делото- обясненията на подс. М., показанията на
свидетелите К.К., А.А. и В.Б.,
обективирани в протоколи, прочетени и приобщени по
реда на чл.373 ал.1, във вр. с чл.283 от НПК, заключението на изготвената съдебно-
почеркова експертиза, приетите на основание чл.283 от НПК писмени доказателства- АУАН от 22.12.2016 г., заверени копия от наказателно
постановление № 15-0281-000910/17.11.2015 г. на Началника на РУ на МВР гр. К.
при ОД на МВР гр. Пловдив, наказателно постановление №
15-0281-001052/09.12.2015 г. на Началника на РУ на МВР гр. К. при ОД на МВР гр.
Пловдив, и наказателно постановление № 15-0281-001183 от 05.01.2016 г., справка
за нарушител, справка от ОД на МВР Пловдив, Сектор „ПП“, заповед за ПАМ №
17096/11.12.2007 г., копие от СРМПС, справка АИС БДС, справка за съдимост,
характеристична справка, бюлетини за съдимост, протоколно определение по чл.25 вр. чл.23 от НК, справка от ОД на МВР Пловдив, сектор „ПП“,
писмо- отговор от ОД на МВР Пловдив, сектор „ПП“, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият С.И.М., ЕГН **********
е роден на *** ***. *****живее на съпружески начала с И.В.. От съжителството им
имат родени две деца. ******. Има постоянен адрес *** и настоящ адрес ***.
Осъждан е многократно. В периода 2007- 2016 г. спрямо подс.
М. са влезли в сила четири присъди за престъпления по чл.206, чл.209, чл.210 и
чл.345 от НК. От значение за процесното деяние се
явява осъждането му за престъпление по чл.210 ал.1 т.4 вр.
чл.209 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК с присъда по НОХД
№3391/2012 г. по описа на ПлРС, влязла в сила на
28.03.2013 г., с която на М. е било наложено наказание лишаване от свобода за
срок от една година и шест месеца, чието изпълнение на осн.
чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от четири години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Подс. М.
придобил правоспособност като водач на МПС, категории В,М и АМ на 12.08.1999 г.
Последното му издадено СУМПС с № ********* било със срок на валидност до
02.09.2012 г. На 11.12.2007 г. спрямо подсъдимият била издадена ЗППАМ № 17096/2007
г. за загуба на правоспособност /загуба на всички контролни точки/, връчена на
04.12.2009 г. и тъй като същият не спазил задължението си да върне СУМПС, то
било обявено за изземване.
За периода от 2001 г. до 2016
г. подс. М. бил наказван за нарушение на ЗДвП общо 29
пъти с наказателни постановления и имал съставен един фиш.
С наказателно постановление №
15-0281-000910/17.11.2015 г. на Началника на РУ на МВР гр. К. при ОД на МВР гр.
Пловдив, влязло в законна сила на 04.10.2016 г. С.М. бил наказан за нарушения
по чл.150 от ЗДвП, тъй като управлявал МПС, след като СУМПС му било отнето по
реда на чл.171 т.4 от ЗДвП; за нарушение на чл.5 ал.3 т.2 от ЗДвП, тъй като
управлява МПС, спряно от движение; за нарушение на чл.70 ал.3 от ЗДвП, тъй като
се движил с МПС през деня без задължително включени светлини за движение през
деня или къси светлини; и за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, тъй като
управлявал ППС, което не било представено на технически преглед. Наказателното
постановление било връчено лично на М. на 26.09.2016 г.
С наказателно постановление №
15-0281-001052/09.12.2015 г. на Началника на РУ на МВР гр. К. при ОД на МВР гр.
Пловдив, влязло в законна сила на 04.10.2016 г., С.М. бил наказан за нарушения
по чл.150 от ЗДвП, тъй като управлявал МПС, след като СУМПС му било отнето по
реда на чл.171 т.4 от ЗДвП и за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, тъй като
управлявал ППС, което не било представено на технически преглед. Наказателното
постановление било връчено лично на М. на 26.09.2016 г.
Подс. М.
знаел, че е неправоспособен водач, както и че е наказван два пъти с описаните
наказателни постановление за управление на МПС без съответно СУМПС. Въпреки
това обаче на 22.12.2016 г. подс. М. привел в
движение лек автомобил марка „Ровър” модел
„827” с per. № ******.
Около 14,50 ч. същият се движил по ул. „****“ в гр. К..
На 22.12.2016 г. св. А.А.- разузнавач и св. В. Б.- мл. разузнавач, и двамата
служители на РУ на МВР гр. К. били на работа и извършвали обход на района им
със служебен автомобил марка „Лада“, модел „Нива“. Около 14,50 часа двамата
свидетели се намирали в гр. К., обл. П. и движейки се
със служебния автомобил видели, че срещу тях се движи лек автомобил марка „Ровър”, модел „827” с peг. № ******, който бил управляван от подс. М.. Лицето им било познато, тъй като знаели, че има
съставени множество актове за управление на МПС без съответно свидетелство за
управление. Знаели също така, че му било водено бързо производство за
управление на моторно превозно средство с чужди табели. Поради тази причина
тръгнали след него. Подс. М. свил с управляваното от
него МПС по ул. “****“. Полицейските служители го спрели за проверка на същата
улица до № 22. Проверили документите на автомобила, като не констатирали
нарушения по тях. С.М. признал пред тях, че не притежава СУМПС. Поради това
същият бил доведен в сградата на РУ на МВР гр.К. за изясняване на случая.
Св. К.- мл. автоконтрольор
при РУ на МВР гр. К., който имал правомощия да съставя актове по ЗДвП, след
като взел предвид установеното от колегите му и след направена справка в служба
КАТ съставил на подс. М. АУАН серия Г бл. № 917981/22.12.2016
г. за нарушение на чл.150 от ЗДвП, който бил подписан от последния без
възражение.
От заключението на изготвената по
делото съдебно- почеркова експертиза се установява,
че подписите, положени в разписки за получаване на наказателни постановления №№ 15-0281-000910/17.11.2015 г. на Началника
на РУ на МВР гр. К. при ОД на МВР гр. Пловдив и № 15-0281-001052/09.12.2015 г. на
Началника на РУ на МВР гр. К. при ОД на МВР гр. Пловдив са изпълнени от подс. М.. Ръкописният текст „лично“ в двете наказателни
постановления бил изпълнен от подс. М..
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото
писмени, гласни доказателства, съдържащи се в обясненията на подсъдимия, както
и прочетените и приобщени на осн. чл.371 т.1 вр. чл.283 от НПК протоколи за разпит на свидетелите К., А.
и Б., както и заключението на съдебно- почерковата
експертиза по делото.
При постановяване на присъдата си, съдът ползва обясненията на подс. М., като отчита обстоятелството, че същите се явяват
както доказателствено средство, така и средство за
защита. В случая обаче подс. М. добросъвестно
обяснява, че е бил наясно, че свидетелството му за управление на МПС е било
отнето със заповед за ПАМ, както и че е наясно, че не е правоспособен водач,
поради което съдът ползва посочените обяснения като относими
към предмета на делото и безпротиворечиви с
останалите доказателства, кредитирани от съда. Направеното възражение от страна
подсъдимия и защитата му, че подписите в процесните
наказателни постановления, обуславящи наказателната отговорност в конкретния
случай, не са положени лично от подсъдимия се опровергават категорично от
заключението на изготвената по делото съдебно- почеркова
експертиза. Безспорно е, че както подписа в разписката за получаване на
посочените наказателни постановления, така и ръкописния текст, изписан под него
„лично“ са изпълнени от подс. М..
Показанията на свидетелите К., А. и Б., съдържащи се в прочетените на осн. чл.371 т.1 вр. чл.283 от НПК
протоколи за разпит от досъдебното производство са напълно безпротиворечиви
и последователни. Процесуално- следствените действия по събиране на тези
доказателства са извършени по реда и при условията на НПК. Тяхното съдържание е
пряко относимо към обстоятелствата от предмета на
доказване по делото. Същите установяват факта на управление на МПС от подс. М. на процесната дата,
както и съставянето на АУАН на същия за нарушение по чл.150 от ЗДвП. Поради
изложеното съдът ползва изцяло прочетените и приобщени на осн.
чл.371 т.1 вр. чл.283 от НПК протоколи за разпит на
свидетелите К., А. и Б.. Посочените факти, установяващи се от показанията на
свидетелите не се оспорват и от подсъдимия.
При постановяване на присъдата си, съдът ползва заключението на
съдебно- почерковата експертиза по делото, тъй като
същата е изготвена от лице с необходимата професионална квалификация и
специални знания, а даденото заключение касае пряко обстоятелствата от предмета
на делото.
Съдът ползва и писмените доказателства по делото, тъй като същите са
събрани по реда на НПК и в изискуемата форма, като същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
Поради изложеното, съдът намира, че подс. М.
е осъществил от обективна е субективна страна състава на престъплението по
чл.343в ал.2 от НК, тъй като на 22.12.2016 г. в гр. К., П. обл.,
в едногодишен срок от наказването му по административен ред за управление на
моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление с
наказателно постановление № 15-0281-000910/17.11.2015 г. на Началника на РУ на
МВР гр. К. при ОД на МВР гр. Пловдив, влязло в законна сила на 04.10.2016 г. и
наказателно постановление № 15-0281-001052/09.12.2015 г. на Началника на РУ на
МВР гр. К. при ОД на МВР гр. Пловдив, влязло в законна сила на 04.10.2016 г. е
управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Ровър“,
модел „827“ с рег. № **** без съответно свидетелство за управление, поради
което го призна за виновен по така повдигнатото му обвинение.
Подс. М. е субект на престъплението по чл.343в ал.2 от НК.
Същият е наказателно отговорно лице по смисъла на чл.31 ал.1 от НК, не
притежава свидетелство за правоуправление на МПС и не е правоспособен водач. Последното
му издадено СУМПС с № ********* е с изтекъл срок на валидност до 02.09.2012 г. отделно
от това спрямо подсъдимият е била издадена и ЗППАМ № 17096/2007 г. за загуба на
правоспособност /загуба на всички контролни точки/, връчена на 04.12.2009 г.
От обективна страна е осъществил изпълнителното деяние
на посочения престъпен състав, като на инкриминираната дата е управлявал лек
автомобил марка „Ровър“, модел „827“ с рег. № ****. Налице е и другия обективен елемент от състава на
престъплението- деянието е извършено в едногодишен срок от наказването на
подсъдимия по административен ред за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление с наказателно постановление №
15-0281-000910/17.11.2015 г. на Началника на РУ на МВР гр. К. при ОД на МВР гр.
Пловдив, влязло в законна сила на 04.10.2016 г. и наказателно постановление №
15-0281-001052/09.12.2015 г. на Началника на РУ на МВР гр. К. при ОД на МВР гр.
Пловдив, влязло в законна сила на 04.10.2016 г.
От субективна страна, М. е извършил деянието умишлено, като е съзнавал, че управлява МПС, без да притежава съответно
свидетелство за управление на такова, че е наказван по административен ред за
същото деяние и не е изтекъл едногодишен срок от тогава, предвиждал е, че по
този начин застрашава безопасността на движението по пътищата, в което се
изразява обществената опасност на деянието и е целял последното.
За
престъплението по чл.343в ал.2 от НК, законът предвижда наказание от една до
три години лишаване от свобода и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева. За
да определи вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на подс. М., съдът отчете степента на обществена опасност на
деянието и дееца.
Деянието
не представлява „тежко“ по смисъл на чл.93 т.7 от НК престъпление. Неговата
обществена опасност обаче не може да се счете за ниска такава, тъй като това
престъпление, касае обществените отношения, свързани с безопасността на
движението по пътищата. Налице е изключително широко разпространение на този
вид престъпления не само в съдебния район, но и в цялата страна, а като
последица от извършването им безспорно се явява застрашаването на живота и
здравето, както на останалите водачи на МПС, така и на пешеходците.
От
друга страна деецът следва да се определи като личност с немалка степен на
обществена опасност, предвид наличните четири осъждания, три от които за тежки
умишлени престъпления, което обстоятелство съдът отчита като отегчаващо. Като
смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът отчете семейната
ангажираност на подсъдимия, както и оказаното съдействие за разкриване на
обективната истина по делото. Подсъдимият, макар и да не се признава за
виновен, дава обяснения, в които заявява, че не се счита за правоспособен
водач.
Във
връзка с изложеното, съдът намира, че наказанието на подс.
М. за извършеното от него престъпление по чл.343в ал.2 от НК следва да се
определи при условията на чл.54 от НК. Отчитайки, както отегчаващите
отговорността обстоятелства, така и смекчаващите такива, и обществената
опасност на деянието, съдът определи наказание около средния, предвиден от
закона размер, а именно лишаване от свобода за срок от една година и шест
месеца и глоба в полза на държавата в размер на 800 лв. На основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС съдът
определи първоначален „строг“ режим на изтърпяване на така определеното
наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.
Тъй като процесното деяние подсъдимият е
извършил в изпитателния срок на осъждането му с присъда № 305/18.09.2012 г.
по НОХД № 3391/2012 г. на ПРС, влязла в законна сила на 28.01.2013 г., то на основание чл.68 ал.1 от НК съдът
постанови същият да изтърпи отделно и изцяло наказанието лишаване от
свобода за срок от една година и шест месеца, наложено му с присъда № 305/18.09.2012
г. по НОХД № 3391/2012 г. на ПРС, влязла в законна сила на 28.01.2013 г.,
изпълнението на което е било отложено за срок от четири години, като на
основание чл.57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС определи първоначален „строг“ режим на
изтърпяване на това наказание.
Съдът определи „строг“ режим
на изтърпяване на процесното наказание, както и на
приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода за срок от една година и
шест месеца, чието изпълнение е било отложено с четиригодишен изпитателен срок
по НОХД № 3391/2012 г. на ПРС, доколкото сбора от двете наказание надвишава две
години, съобразно изискванията на чл. 57 ал.1 т.2 б.“в“ от ЗИНЗС.
С
така определеното по вид и размер наказание, съдът намира, че ще се въздейства
предупредително и превъзпитателно по отношение на подсъдимия да спазва
установения правов ред в държавата, както и по отношение на останалите членове
на обществото.
Предвид
установената вина на подс. М. в извършване на
престъплението, за което му е повдигнато обвинение и на основание чл.189 ал.3
от НПК съдът остави в негова тежест направените по делото разноски от съдебното
производство в размер на 110 лв., представляващи изплатено възнаграждение на
вещо лице- графолог, които подсъдимия следва да заплати да заплати по бюджета
на съдебната власт, по бюджетна сметка на КРС.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
МТ