РЕШЕНИЕ
№ 1553
гр. Бургас, 09.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско
дело № 20212120104421 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по повод подадена искова молба от В. Д. П., ЕГН
**********, съдебен адрес в ...................., чрез адв.Ю.Г., против ПФК „Нефтохимик Бургас
1962“ АД, ЕИК .............., седалище и адрес на управление в ......................., представлявано от
М.А.И., за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 8400 лева, представляваща трудово възнаграждение за м.август, септември
и октомври 2020 г. и сумата от 700,00 лева, представляваща обезщетение за неползван
платен годишен отпуск, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 26.11.2020 г., за които суми има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1395/2021 г. по описа на
РС-Бургас.
Ищецът твърди, че считано от 23.07.2020 г. е бил в трудово правоотношение при ответника,
като е заемал длъжността ....................., както и че определеното му с трудов договор №....
възнаграждение е било в размер на 2800 лева с периодичност на изплащане веднъж
месечно, платимо до 10-то число на месеца, следващ месеца на положения труд. Ищецът
твърди, че трудовото възнаграждение за м.август, септември и октомври 2020 г. не му е
било заплатено, както и че със Заповед №...../27.10.2020 г. трудовото правоотношение е било
прекратено на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ. Според изнесените в исковата молба
фактически твърдения, ответникът не заплатил на ищеца и дължимото му обезщетение за
неползван платен годишен отпуск за 2020 г. в размер на три дни. Твърди се още, че за
дължимите суми ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично задължение по
1
чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№1395/2021 г. по описа на РС-Бургас.
В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – работодател е депозирал писмен отговор, в който
оспорва исковете по размер, като твърди, че по ведомост на заплати дължи на ищеца сумата
от 7445,98 лева, от която е заплатил сума в размер на 2000 лева и е налице неплатен остатък
в размер на 5445,93 лева. Ангажира доказателства.
ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявените искове е по чл.422 от ГПК, вр.чл.128, т.2,
чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Бургаският районен съд, като взе предвид събраните по делото писмени доказателства и
като съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
Между страните не се спори, а и видно от доказателствата по делото е, че страните са били
обвързани в трудово правоотношение, възникнало на основание сключен на 23.07.2020 г.
трудов договор №....., по силата на който ищецът е приел да изпълнява при ответника
длъжността ............................ срещу заплащане на основно месечно възнаграждение в размер
на 2800 лева, платимо в срок до 10-то число на месеца, следващ месеца на положения труд.
Страните са договорили и правото на ищеца на платен годишен отпуск в размер на 20
работни дни.
Договорът между страните е бил сключен като срочен, за срок до 23.07.2021 г. и същият е
бил прекратен със Заповед №..... от 27.10.2020 г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ.
Ответникът не оспорва, че в периода м.08-м.10.2020 г. ищецът е престирал труд и признава,
че от дължимата сума за трудово възнаграждение, която по ведомост за заплати възлиза на
сума в размер на 7445,98 лева – нетен размер за м.юли, август, септември и октомври 2020
г., не е заплатил сума в размер на 5445,98 лева и ангажира доказателства в подкрепа на
твърдението си, че е заплатил разликата от 2000 лева. В тази връзка приети като
доказателства по делото са извлечения от разчетно-платежна ведомост за м.07, 08, 09 и
10.2020 г. и Разходен касов ордер от 03.07.2020 г.
По делото е приложено ч.гр.д.№1395/2021 г. по описа на РС-Бургас от съдържанието на
което става ясно, че по заявление на ищеца, подадено на 26.11.2020 г. има издадена на
01.03.2021 г. Заповед №260770 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с
която е разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата от 9100,00 лева, дължима
съгласно сключен между страните трудов договор №......./23.07.2020 г., от която 8400 лева –
главница за неизплатено трудово възнаграждение за месеците август, септември и октомври
2020 г. и 700,00 лева - главница за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск,
ведно със законната лихва за забава върху сборната главница от 8400 лева, считано от
26.11.2020 г. до изплащането й.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
При условията на чл.422 от ГПК са предявени обективно съединени искове с правно
основание чл.128, т.2, чл.224 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на вземане на
2
ищеца, предмет на издадена по ч.гр.д.№1395/2021 г. по описа на БРС Заповед
№260770/01.03.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК. Размерът на
иска е под 25 000 лева, поради което и родово компетентен да се произнесе по него е
настоящия съд.
Настоящият иск е предявен след успешно провеждане на производство по чл.410 от ГПК,
надлежно депозирано възражение от длъжника по реда на чл.414, ал.1 от ГПК, в срока,
предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК, което го прави допустим, като за ищеца в
настоящето производство съществува правен интерес от установяване на оспореното
вземане за главница и лихва със сила на присъдено нещо по отношение на длъжника.
Съгласно нормата на чл.128, т.2 от КТ, работодателят е длъжен в установените срокове да
плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, а начинът за плащането
му е уреден в разпоредбата на чл.270, ал.3 от КТ, съгласно която изпълнението на
произтичащото от писмения трудов договор парично задължение за изплащане на
дължимото трудово възнаграждение се удостоверява с подписа на работника или посочено
от него лице във ведомостта, в разписка, както и в документ за банков превод по влог на
работника.
Установи се по делото, че в периода м.07-м.10.2020 г. страните са били обвързани от
трудово правоотношение, както и че в този период ищецът е престирал труд, поради което и
в тежест на работодателя е възникнало задължението да заплати уговореното в полза на
работника месечно възнаграждение, чийто размер е посочен в сключения договор.
Ищецът не оспорва, че е подписал РКО от 03.07.2020 г., но доколкото този свидетелстващ
документ не материализира извънсъдебното му признание, че сумата от 2000 лева е била
получена като част от дължимо за периода м.август-м.октомври 2020 г. трудово
възнаграждение, то изводът, който се налага е, че документът не удостоверява по
категоричен начин плащането на част от дължимото на ищеца трудово възнаграждение и
тъй като и приетите като доказателство ведомости за работни заплати за м.август, септември
и октомври 2020 г., не са подписани от ищеца то изводът който се налага е, че искът по
чл.128, т.2 от КТ е основателен. Същият е доказан в претендирания размер от 8400 лева,
представляващ дължимото за периода м.август – м.октомври 2020 г. брутно трудово
възнаграждение, ведно с акцесорната претенция за законна лихва, начиная от подаване на
заявлението по чл. 410, ГПК – 26.11.2020 г. Въпреки задължението си, ответникът не
представи по делото личното трудово досие на ищеца, в което се съдържат необходимите
писмени доказателства, от които да се установи ползвал ли е ищецът полагащият му се за
2020 г. отпуск и в какъв размер, поради което и съдът, прилагайки неблагоприятните
последици от неизпълнение на задължението на ответника по чл.190 от ГПК, прие, че на
ищеца се дължи обезщетение за неползван отпуск в размер на 3 дни за 2020 г. в посочения
от ищеца размер от 700,00 лева.
Искът следователно е основателен и доказан по размер и следва да се уважи.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените по делото
3
разноски в размер на 1000,00 лева за платен адвокатски хонорар.
Съобразявайки задължителните указания на ВКС по т.12 от Тълкувателно решение №4/2013
на ОСГТК, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени и направените в заповедното
производство разноски в размер на 1000,00 лева.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът дължи в полза на РС-Бургас дължимата по
делото държавна такса в общ размер от 386,00 лева.
Мотивиран от изложеното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422, ал.1 от ГПК, че ПФК „Нефтохимик
Бургас 1962“ АД, ЕИК ................, седалище и адрес на управление в .......................,
представлявано от М.А.И., дължи на ищеца В. Д. П., ЕГН **********, съдебен адрес в
...................., чрез адв.Ю.Г., сумата от 8 400,00 лева (осем хиляди и четиристотин лева),
представляваща дължимо за м.август, септември и октомври 2020 г. брутно трудово
възнаграждение, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК на 26.11.2020 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 700,00 лева (седемстотин лева), представляваща обезщетение за неползван платен
годишен отпуск за 2020 г. в размер на 3 дни, за които суми има издадена по ч.гр.д.
№1395/2021 г. по описа на РС-Бургас Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 от ГПК №260770/01.03.2020 г.
ОСЪЖДА ПФК „Нефтохимик Бургас 1962“ АД, ЕИК ................, седалище и адрес на
управление в ............................., представлявано от М.А.И., да заплати на ищеца В. Д. П.,
ЕГН **********, съдебен адрес в ......................, чрез адв.Ю.Г., сумата от 1000,00 лева
(хиляда лева) представляваща съдебно-деловодни разноски в исковото производство, както
и разноски в заповедното производство в размер на 1000,00 лева (хиляда лева).
ОСЪЖДА ПФК „Нефтохимик Бургас 1962“ АД, ЕИК ................, седалище и адрес на
управление в ..............................., представлявано от М.А.И., ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
БРС държавна такса върху уважения размер на предявените искове в размер общо на 386,00
лева (триста осемдесет и шест лева).
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала: Ж. С.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4