РЕШЕНИЕ
№ 848
гр. Плевен, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело №
20234430107230 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „А1 България“ ЕАД, срещу Р. О. К., ЕГН
**********, за признаване на установено, че дължи ответницата дължи на ищеца сумите, за
които е издадена заповед за изпълнение № ***/*** г. по ч. гр. д. № ***/20*** г. на РС ***.
В исковата молба ищецът твърди, че на *** г. между „Мобилтел” ЕАД /сега „А1
България“ ЕАД/, в качеството на мобилен оператор, от една страна и от друга – Р. О. К., в
качеството на абонат, е бил сключен общ рамков договор идентифициран с негов уникален
номер ***, по силата на който ищецът се е задължил да предоставя електронни
съобщителни услуги на ответницата, а именно A1 ONE, за срок от две години и
промоционална месечна такса в размер на 25,99 лв. В Приложение № ***/***г. е уговорена
и услугата A1 ONE Unlimited 30 срещу месечна абонатна такса в размер на 30,99 лв. за 24
месеца. С всички условия ответницата била надлежно запозната, вкл. със задълженията и
неустойката по договора. На *** г. ответницата е сключила договор за продажба на
устройство на изплащане в размер на 8,50 лв. за срок от 24 месеца. С приемно -
предавателния протокол устройството е определено като ***. На *** г. сключила втори
договор за устройство ***.
По-нататък, ищецът твърди, че претендираните суми, произтичат от горепосочените
договори, както следва: 1)за електронни съобщителни услуги, предоставяни със системен
партиден номер ***, като част от рамков Договор, идентифициран с неговия уникален
номер ***, задълженията за периода от 17.03.2021 г. до 11.10.2021 г. общо на стойност
737,67 лв., състояща се от а) неплатени суми за предоставени електронни съобщителни
услуги на обща стойност 427,09 лв., и б ) 310,58 лв. неустойка, поради предсрочно
прекратяване на договора по вина на абоната. 2) За електронни съобщителни услуги,
предоставяни със системен партиден номер ***, като част от рамков Договор,
идентифициран с неговия уникален номер ***, задълженията за периода от 26.05.2021 г. до
12.10.2021 г. са на обща стойност 948,51 лв., представляваща обща стойност на неплатени
1
суми за предоставени електронни съобщителни услуги. 3) За електронни съобщителни
услуги, предоставяни със системен партиден номер ***, като част от рамков Договор,
идентифициран с неговия уникален номер ***, задълженията за периода от 12.04.2021 г. до
08.10.2021 г. са на обща стойност 261,49 лв., представляваща общата стойност на неплатени
суми за предоставени електронни съобщителни услуги. За описаните парични вземания са
издадени счетоводни документи. Твърди се още, че по силата на сключения договор и във
връзка с предоставяните електронни услуги и устройство на изплащане, ищецът е издавал
ежемесечно фактури, като съгласно чл. 26.5 от Общите условия ответницата е разполагала с
15-дневен срок след издаването на всяка фактура да заплати посочената в нея сума, през
който период от време вземането е ликвидно, а след изтичането му става изискуемо.
Ищцовото дружество твърди, че е депозирало пред Районен съд – *** заявление за
издаване на заповед за парично изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, като на 11.09.2023 г. е
образувано ЧГД № ***/20*** г. и е издадена заповед за изпълнение. В законоустановения
срок е било депозирано писмено възражение от страна на ответницата, а това обусловило и
дадените от съда указания. Затова в изпълнение на разпореждане на съда предявява
настоящата искова молба. Иска от съда да уважи предявените искови претенции и
претендира сторените разноски.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответницата.
В с. з. ищецът редовно призован, не се явява и представлява, поддържа исковата молба
и моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски, за които представя
списък по чл. 80 от ГПК и релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.
В с. з. ответникът редовно призован не се явява, не изразява становище, но с писмено
изявление посочва, че отсъства от страната за 2 месеца. Не е направено искане за отлагане на
делото.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:
Въз основа на заявление на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е образувано ч. гр. д. № ***/20*** г.
на РС ***. Издадена е Заповед за изпълнение № ***/*** г. по делото, с която е разпоредено
длъжникът Р. О. К., ЕГН **********, да заплати на заявителя сумата от 427,09 лв.,
неплатени суми за предоставени ел. съобщителни услуги, сумата от 310,58 лв., неустойка за
предсрочно прекратяване на договора, сумата от 948,51 лв., неплатени за суми за
предоставени ел. услуги, сумата от 261,49 лв., представляваща неплатени суми за
предоставени ел. съобщ. услуги, сумата от 380,33 лв., представляваща мораторна лихва за
периода от 12.04.2021 г. до 10.09.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата от
1947,67 лв., от датата на подаване на заявлението, до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 686,56 лв., за сторените деловодни разноски.
Препис от издадената заповед за изпълнение е връчен на длъжника на 27.10.2023 г.
лично, като на *** г. е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, в което е заявено, че не се
дължат вземаният по издадената заповед за изпълнение.
С Разпореждане № ***/*** г. по ч. гр. д. № ***/20*** г. на РС *** е указано на
заявителя да предявени в едномесечен срок иск за установяване на вземането си, като
препис от разпореждането е връчен на 21.11.2023 г. на заявителя. Исковата молба е
подадена на 21.12.2023 г. от заявителя.
От представения договор за продажба на изплащане № *** от *** г., се установява, че
е сключен между „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД като продавач и Р. О. К. като купувач, по силата на
който продавачът прехвърля правото на собственост на купувача на една или няколко вещи
срещу цена, която купувачът заплащане в размер или при условията на разсрочено плащане,
определени с договора и приложението към него. Съгласно т.3 закупуването на вещта
обвързва купувача с ползването на електронни съобщителни услуги, предоставени от
купувача на основание договор за услуги. Уговорено е заплащане на първоначална вноска от
купувача в размер на 8,50 лв. и 23 месечни вноски с вкл. лихва в размер на 5% годишно, и
респ. оставаща сума на вноски-195,51 лв. Първоначалната вноска е уговорено да се заплати
2
при подписване на договора, за което продавачът издава фактура за цялата стойност на
вещта и първоначалната вноска. За месечните вноски е уговорено съгласно чл. 6.1 да се
издават месечни таксуващи фактури по договора за услуги. Съгласно чл. 12.3 от договора,
при неплащане на две последователни месечни вноски от купувача, всички суми, дължими
до кР. на договора, стават изискуеми от датата на издаване на фактурата и следва да бъдат
заплатени от купувача в срока посочен във фактурите. Фактурите се издават от датата
определена за издаване на месечните таксуващи фактури.
Видно от приложение № *** към договор № ***, че абонатът Р. О. К., SIM № ***, е
приела условията на тарифен план A1 One unlimited 26 на *** г. за телефонен № **********
Срокът на тарифния план е 2г., с месечна абонамента такса (МАТ) - стандартна такса 28,99
лв. и промоционална 25,99 лв.. Промоционалните такси е уговорено да се прилагат в срока
за ползване от 2 години, след което се прилагат стандартните условия между страните.
Срокът за използване на услугата съгласно 6.3. е считано от *** г., а крайната дата е
20.12.2020 г. С чл. 6.5 от договора уговорило, че ако в последния месец абонатът не уведоми
писмено оператора, че желае договорът да бъде прекратен с изтичане на срока, или че желае
да продължи ползването на нов срок при определени условия, ползването на услугите по
приложението продължава за неопределен срок при същите условия. Уговорено е още
между страните съгласно чл. 7.1. ако абонаментът по договора за услуги бъде прекратен по
вина или инициатива на абоната преди изтичане на срока за ползване, абонатът да дължи на
оператора неустойка в размер на месечните абонаментни такси, дължими за абонамента, за
който договорът се прекратява, по техния стандартен размер, без отстъпка, вкл. за
допълнителния пакет. Когато абонатът е физическо лице, максималният размер на
неустойката е уговорено да не надвишава трикратния размер на месечните абонаментни
такси по техния стандартен размер без отстъпка. В тази хипотеза е уговорено още, че
абонатът дължи на оператора и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове и от пазарните цени на крайните устройства, съответстващи на
оставащия срок на ползване на съответния абонамент. Съгласно чл. 7.5. отстъпката от
пазарната цена на крайното устройство, закупено с абонамента е 337,87 лв.
Видно от приложение № *** към договор № ***, е че същият абонат е приел условията
и на тарифен план A1 ONE Unlimited 300, на *** г., със срок от 2г. стандартна такса от 34,99
лв., и промоционална от 30,99 лв., за телефонен номер ***. Срокът на ползване на услугата
е с начална дата *** г. и крайна дата 03.06.2021 г. В останалата част уговорките между
страните останали непроменени, като от уговорката в чл.7.4 се установява, че отстъпката от
пазарната цена на крайното устройство с абонамента е 272,50 лв.
Към договор № *** страните подписали анекс за фиксирана услуга с телефонен № ***,
с който се удължава срокът за ползване на услугите по договора с 24 месечна, считано от
датата на издаване на първата фактура след подписване на анекса – *** г. до 15.06.2022 г. С
клаузата на чл. 3.5 страните уговорили същите видове неустойка, а съгласно чл. 3.6 изр.
последно отстъпката предоставена от пазарната цена на крайното устройство, закупено с
пакет за услуги по приложение, е в размер на 357.50 лв.
От допълнително приложение към приложение № 1 към договор № ***, се установява,
че Р. О. К. е приела условията за ползване на екстра дигитални услуги на *** г. със
стандартна цена от 3,00 лв. и промоционална цена от 2,00 лв. за телефон ***. Приета са и
условията за активиране и ползване на допълнителен пакет за мобилен интернет за телефон
*** с месечна такса за 1 бр. екстра – 1,00 лв., и 5лв. за общо 5 бр. екстри.
Видно от представените приемо-предавателни протоколи е, че 1 ) на *** г. абонатът е
приел без възражение телефон ***, с телефонен номер **********, за който е издадена и
приложена към делото гаранционна карта № ***, закупен на *** г.; 2) на *** г. абонатът
приел без възражения телефон *** с телефон № ***, за което е издадена и гаранционна
карта № ***; 3) на 15.06.2022 г. абонатът приел телефон ***, с номер на услугата – ***, без
възражения, за което е издадена и гаранционна карта № ***, закупен на *** г.
От представеното допълнение към приложение № *** от *** г., се установява, че Р. О.
К. се е запознала с общите условия, политиката за защита на лични данни, предварителна
3
информация, както и че ще бъде уведомявана на посочения от нея електронен адрес за
издадените фактури с детайлизирани сметки.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмено
доказателствени средства, на които съдът дава пълна вяра и не са налице данни, които да
внесат съмнение в тяхната достоверност.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявени са допустими обективно съединени положителни установителни искове по
чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС, вр. чл. 92 ЗЗД и
чл. 86 от ЗЗД, с оглед приложеното ч. гр. д. № ***/20*** г. по описа на РС ***. В законовия
едномесечен срок съгласно чл. 415, ал. 4 от ГПК е предявена исковата молба и е налице
пълен идентитет между претенциите, за които е издадена заповедта за изпълнение, и тези,
предмет на производството по делото.
Съдът приема за безспорно доказано, че между страните са възникнали валидни
облигационни правоотношения по силата на сключени между тях: договор № ***/*** г. и
Приложения № *** към този договор, в който се съдържат тарифните планове, като за всяко
приложение е прието мобилно устройство без възражение с отделен тарифен план и срок на
продължителност на услугите за телефонни номера ********** (*** г. - 20.12.2020 г.), ***
(*** г. - 03.06.2021 г.) и *** (*** г. -15.06.2022 г.). Т.е. по силата на тези облигационни
отношения операторът е предоставил на абоната фиксирани услуги и мобилни устройства
при уговорени месечни такси и срокове, срещу задължението на абоната да заплати
уговорената цена на месечните такси. В договорите се съдържа описание на тарифните
планове и ценовите условия, като са посочени задълженията на абоната и последиците от
неизпълнението им, свързани с начисляване на неустойки. Настоящият съдебен състав
намира, че така сключените договори отговарят на изискванията за договор за сключен при
общи условия, тъй като са уредени необходимите реквизити за страни, предмет, срок и
описания на допълнителни услуги. Приетите с положен подпис от абоната общи условия
също могат да заместят липсващи елементи на договора. Абонатът освен това е декларирал,
че е запознат с тях, поради което следва, че всички документи по делото, отнасящи се до
ответника, са подписани от него като абонат/ купувач, поради което не са налице
основанията за нищожност на договорите за мобилни услуги поради противоречието им с
нормата на чл. 228 от ЗЕС.
На следващо място, безспорно се установява, че задълженията на абоната по
предоставени услуги са падежирали за всяка услуга, предоставена по тарифните планове за
различните устройства с оглед условията по договора и издадените фактури. Правно
ирелевантно е обстоятелството дали издадените фактури са достигнали до знанието на
абоната, но е релевантно кога са издадени, тъй като от този момент тече доброволният срок
за плащане-чл.21.5 от ОУ и 6-месечния срок за оспорване на дължимите суми – чл. 21.6 от
ОУ. Няма данни абонатът да е упражнил това свое право през този шестмесечен период от
време, а в настоящото производство е предприел пълна пасивност. След като клиентът има
сключен договор, по който получава изпълнение, той следва да дължи и насрещно такова.
Основанието за плащане е предоставени месечни мобилни услуги, а изискуемостта е
настъпила с изтичане на доброволния срок за плащане. В неоспорените по делото фактури е
направена подробна разпечатка на вина, продължителността и стойността на
предоставените услуги по договорите. В тежест на ответникът е да докаже, че е заплатил
цената за предоставените му мобилни услуги, но по делото не са представени доказателства
за установяване на този факт, въпреки дадените указания. Ето защо, съдът намира, че съдът
намира, че са налице и следващите две предпоставки – изправност на мобилния оператор и
настъпила изискуемост на вземанията.
Претенцията на оператора е с настъпила изискуемост за периода от 11.04.2021 г. до
12.10.2021 г. Плащането се дължи независимо от това дали съответните мобилни услуги
(разговори, смс, интернет) са ползвани или не, тъй като при всички положения абонаментна
такса при действащ договор винаги ще се дължи, като вече ползването на отделните услуги,
4
в случай че има начислено такова, подлежи на доказване и остойностяване, а такова се
установи в случая. Потребителят по време на действие на договора, когато принципно за
него би могла да се породи възможността, не е оспорил (няма такива данни по делото)
обстоятелството, че мобилният оператор не е изпълнил своите задължения, нито пък е
възразил срещу фактурите или цената на услугите, вписана в тях, поради което следва да се
приеме, че той е приел изпълнението на ищеца, за което пък ще дължи съответното му
възнаграждение. Ето защо, предявените установителни искове за съществуване на парични
вземания, представляващи неплатени месечни абонаментни такси по отделните тарифни
планове, са доказани по основание и размер, и следва да бъдат уважени.
В приложенията към договорите за закупени крайни устройства, в главата
"Отговорност" изрично е записано, че при прекратяване на договорите по вина на абоната,
той дължи неустойка в максимален размер, който не надвишава трикратния размер на
абонаментните такси по техния стандартен размер без отстъпка, както и възстановяване на
част от стойността на отстъпките от абонаментните планове и пазарните цени на крайните
устройства, съобразно оставащия срок на ползване на съответния абонамент. В
разглеждания случай се установява, че абонатът не е заплащал дължимите месечни
абонаментни такси в продължение на повече от 124 дни съгласно чл. 54.12 от ОУ, предвид
факта, че първото задължение е падежирало на 11.04.2021 г. Ето защо, съдът намира, че
договорът, произтичащ от приложение 1 с уникален № *** на основание чл. 54.12 от ОУ, е
прекратен по вина на абонатът. Това обстоятелство от своя страна поражда предвидената в
раздела „Отговорност“ неустойка за заплащане на стандартен трикратен размер на месечни
такси, възстановява на отстъпките от абонаментните планове и възстановяване на пазарните
цени на крайните устройства. Неустойката се равнява на стойността на отстъпката от
пазарната цена на устройството на изплащане и тя е санкция за абоната за това, че е станал
причина за прекратяване на договора с неплащане на вноските си, поради което от него се
търси разликата от цената на устройството, каквато тя би била, ако то беше закупено без
договор за абонамент за мобилна услуга. С оглед представените фактури, установените от
договора и приложенията месечни такси и пазарни цени на устройствата, съдът намира за
изцяло основателни исковете по чл. 92 от ЗЗД за сумата от 174,96 лв. представляваща три
месечни такси стандартна цена без ДДС и за сумата от 135.62 лв. остатък от крайната
пазарна цена на мобилно устройство.
При забавата в плащането на горните задължения за главница, се дължи и съответната
мораторна лихва, като това обезщетение принципно е винаги дължимо при неизпълнение в
срок на парично задължение. Както във фактурата, така и в трите сметки, има посочен краен
падеж, като липсата на плащане обуславя и начисляването на лихвата. Тя е търсена от
съответния падеж, за три години напред, като в исковата молба конкретно и подробно за
всяка една сума е направена отделна разбивка за лихва. Съдът намира за доказан размерът й
общо от 380,33 лева, на основание чл. 162 от ГПК, след извършена служебна справка от
електронен калкулатор.
При този изход на спора и на основание л. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да
понесе сторените от ищцовото дружество разноски за платена държавна такса в общ размер
на 165,48 лв. за заповедното и исково производство. По отношение на искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение съдът намира, че не е доказано плащане на
адвокатско възнаграждение по настоящото производство. Видно от материалите, приложени
към ч. гр. д. № ***/20*** г. на РС ***, е че е сключен договор за абонаментно обслужване
на *** г. между ЕАД „Г.“ и „Кол Пойнт“ ЕООД с предмет абонаментно правно обслужване
срещу възнаграждение, което съгласно раздел IV е дължимо за всеки казус, преди приемане
на първите процесуални действия, по приложен списък, който е неразделна част от
договора. От страна на изпълнителя ЕАД „Г.“ е издадена фактура № ***/*** г. на стойност
101 089 лв., с основание адв. хонорар по горния договор и приложение № ***, като
възнаграждението е платено на 26.07.2023 г. от възложителя „Кол Пойнт“ ЕООД. При това
положение не се установява дали изпълнителят е предоставил правна услуга на ищцовото
дружество, което не е „Кол Пойнт“-възложител и не се установява плащане по договор
5
между „А1 България“ и пълномощника. В представената фактура и платежно нареждане е
извършено общо плащане, като към делото не е представено и приложение № ***, което е
прието от възложителя и изпълнителя като неразделна част от договора. Само, когато е
доказано извършването на разноски в производството, те могат да се присъдят по правилата
на чл. 78 ГПК / т. 1 от ТР №6/2013 г. по тълк. Д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС/. Така в
разглеждания случай не е доказано извършване на претендираните от ищеца разноски в
производството за да бъдат присъдени по правилата на чл. 78 от ГПК.
Ръководен от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. О. К.-Г. , ЕГН
**********, с настоящ адрес: ***, дължи на „А1 БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Кукуш“ № 1, представлявано от М. М. и А.
Д., на основание чл. 422, ал. 1 вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 228 ЗЕС,
вр. чл. 92 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, следните суми:
-427,09 лв. неплатени суми за предоставени ел. съобщителни услуги и 310,58 лв.
неустойка поради предсрочно прекратяване на договор с уникален номер ***, партиден
номер *** за периода от 17.03.2021 г. до 11.10.2021 г.;
-948,51 лв. неплатени суми за предоставени ел. съобщителни услуги по договор с
уникален № ***, партиден № *** за периода от 26.05.2021 г. до 12.10.2021 г.;
-261,49 лв. неплатени суми за предоставени ел. съобщителни услуги по договор № ***,
партиден № ***;
-380,33 лв., мораторна лихва върху отделните вземания, за периода от 12.04.2021 г. до
10.09.2023 г.,
- ведно със законната лихва върху всяка главница, считано от 11.09.2023 г. до
окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с № *** от *** г. по ч. гр. д. № ***/20*** г. по описа
на Районен съд ***.
ОСЪЖДА Р. О. К.-Г. , ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на А1
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Кукуш“ № 1, представлявано от М. М. и А. Д., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от
165,48 лв. представляваща заплатена държавна такса за исковото и заповедно производство.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните с въззивна жалба пред ОС Плевен.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6