Р Е Ш
Е Н И Е
№ 16
гр.
Силистра, 11 март 2021 година
СИЛИСТРЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в публично заседание на седемнадесети февруари през две
хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Павлина Георгиева-Железова
ЧЛЕНОВЕ:
Валери Раданов
Елена Чернева
при секретаря Виолина Рамова и с участието на Окръжния прокурор Теодор Желев,
като разгледа докладваното от съдия Чернева КАНД № 114 по описа на съда за 2020година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 63 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на „Бийч Ризорт“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Силистра, ул. “Добруджа“ № 41, ет. 5, представлявано от И.Н.Й.с ЕГН **********,
против Решение № 260331 от 13. 11. 2020 г. на Районен съд гр. Силистра,
постановено по АНД № 439 / 2020 г., с което е потвърдено Наказателно
постановление № 513423 - F 543820 / 21. 05. 2020 г. на Директора на офис
Силистра при ТД на НАП - гр. Варна.
Касаторът счита, че решението на РС-Силистра е
постановено в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 1 от НПК, във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН. Посочва, че
първоинстанционният съд в противоречие на събраните доказателства не е отчел,
че деянието съставлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Моли за
отмяна на първоинстанционния акт и решаване на спора по същество посредством
отмяна на наказателното постановление.
Ответната страна Териториална дирекция на Националната
агенция за приходите – Варна, действаща чрез процесуалния си представител ст.
юриск. Н. О., е депозирала писмено становище, че жалбата е неоснователна и моли
за отхвърлянето ѝ.
Окръжният прокурор изразява
становище, че изложените аргументи за наличието на предпоставки за приложението
на чл. 28 от ЗАНН следва да бъдат споделени, поради което жалбата се явява
основателна.
Касационната жалба е
постъпила от надлежна страна, в законния срок поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.
Предмет на обжалване е
решение на районния съд, потвърждаващо Наказателно постановление № 513423 - F
543820 / 21. 05. 2020 г. на Директора на офис Силистра при ТД на НАП - гр.
Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 500,00
лева за извършено нарушение по чл. 132,
ал. 2 от ЗДДС.
От фактическа страна пред съда е установено, че на 11. 03. 2020 г.
е сключен дружествен договор за учредяването на „Бийч Ризорт“ ЕООД. Съдружници
в новоучреденото дружество са
„Екопродукт“ ЕООД с ЕИК ********* с. Попина и „Интер Лес-11“ ООД с ЕИК
********* гр. Дулово. Съгласно договора капиталът на „Бийч Ризорт“ЕООД е 2 261 400. 00 лева, от които
внесена непарична вноска (апорт) в размер на 2 035 262. 00 лева и
парична вноска в размер на 226 140. 00лева.
На 16. 03. 2020 г. „Бийч
Ризорт“ ЕООД е вписано в Търговския регистър.
Към посочената дата и двете дружества-учредители са били
регистрирани по ЗДДС.
По електронен път в офис
Силистра на ТД на НАП Варна с вх. №
ДДС.0000-0070451 / 02. 04. 2020 г. е постъпило Заявление за регистрация по Закона
за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на търговското дружество, подписано с
квалифициран електронен подпис. При извършена проверка от служител на НАП по
повод подаденото заявление е констатирано, че регистрацията на дружеството в
търговския регистър е извършена на 16. 03. 2020 г., а заявлението за
регистрация по ЗДДС е постъпило в компетентната ТД на НАП на 02. 04. 2020 г. В
тази връзка е преценено, че не е спазен срока по чл. 132, ал. 2 от ЗДДС, тъй
като позитивното задължение за подаване на заявление е следвало да бъде
изпълнено до 23. 03. 2020 г.
Във връзка с констатациите на
14. 04. 2020 г. е съставен АУАН № F 543820, в който се съдържат описаните
по-горе фактически обстоятелства и е
предявено обвинение за извършено нарушение на чл. 132, ал. 2 от ЗДДС,
възприети в последствие изцяло от административнонаказващия орган. Въз основа
на акта на 21. 05. 2020 г. е издадено и оспорваното НП, в което се
възпроизвежда напълно установената с акта фактическа обстановка, като на
основание чл. 53 ал. 1, чл. 83 от ЗАНН и чл.178 от ЗДДС на дружеството е
наложена имуществена санкция в размер на
500 лева.
При така установените факти
по делото съдът е формирал извод за законосъобразност на оспореното наказателно
постановление. Коментирал е, че образуваното и водено
административнонаказателно производство е протекло законосъобразно, при
спазване изискванията и сроковете на ЗАНН и без процесуални нарушения, довели
до ограничаване на правото на защита на санкционираното дружество. Приел е, че
нарушението е установено с допустими от закона доказателствени средства, които не
са били оспорени в производството. Приел е за безспорно установено, че
заявлението за регистрация по ЗДДС е следвало да се подаде най-късно до 23. 03.
2020 г. вкл., а е подадено 10 дни по-късно. Обсъдил е, че нарушението е
осъществено чрез бездействие, за което
търговецът носи обективна, безвиновна
отговорност. Подробно е аргументирал изводите си, че деянието не
съставлява маловажен случай. В тази връзка освен на факта, че отговорността на
дружеството се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина,
степента на обществена опасност на дееца и т. н., съдът се е позовал и на
обстоятелството, че в Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за
преодоляване на последиците (Загл. доп. – ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от
14.05.2020 г.) не е предвидено спиране
на сроковете по ЗДДС. В тази връзка е приел, че нарушението в конкретния случай
не се отличава със степен на обществена опасност, различна от обичайната за
съответния вид. Коментирал е, че наказващият орган се е съобразил с всички
обстоятелства, визирани в чл. 27 от ЗАНН, поради което е наложил наказание в
минималния определен в закона размер.
Съгласно чл. 218, ал. 1 и 2 АПК настоящата
касационна инстанция следва да обсъди посочените в жалбата пороци на решението
и да извърши служебна проверка за валидността му, допустимостта му и
съответствието му с материалния закон.
Основното наведено в жалбата
основание е, че решението е постановено при неправилно приложение на
материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 във вр. с ал.
2 от НПК, като това основание попада в обхвата и на служебната проверка на
акта, която се дължи от съда съгласно чл. 218, ал. 2 АПК.
Мотивите, изложени от
въззивния съд, са правилни и задълбочени, но не обхващат всички обстоятелства,
относими към преценката на предпоставките, свързани с прилагането на чл. 28 от ЗАНН.
Общоизвестен факт е, че с
решение на Народното събрание от 13. 03. 2020 г. върху цялата територия на
Република България е обявено извънредно положение. В тази връзка е приет Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение
на Народното събрание от 13 март 2020 г., обнародван в ДВ, бр. 28 от 24.03.2020
г., като съгласно § 52 от ПЗР законът е с ретроактивно действие и влиза в сила
от 13 март 2020 г., с изключение на чл. 5, § 3, § 12, § 25 – 31, § 41, § 49 и §
51, които влизат в сила от деня на обнародването, т. е. от 24. 03. 2020 г. В
посочения нормативен акт, в актуалната редакция към времето на установеното
бездействие от страна на дружеството, има две разпоредби, които имат отношение
към настоящата хипотеза – това са чл. 4, т. 1 (в сила от 13. 03. 2020 г.) и § 49
(в сила от 24.03.2020 г.). Разпоредбата на чл. 4, т. 1 предвижда удължаване с един месец от отмяната на
извънредното положение на сроковете, определени в закон, извън тези по чл. 3,
които изтичат по време на извънредното положение и са свързани с упражняване на
права или изпълнение на задължения на частноправни субекти. Срокът по чл. 132,
ал. 2 от ЗДДС за подаване на заявление
за регистрация по ЗДДС до седем дни от вписване в търговския регистър или
вписване в регистър БУЛСТАТ на новообразуваното дружество с ограничена
отговорност, в което е направена непарична вноска от регистрирано по ЗДДС лице,
несъмнено попада в обхвата на сроковете по чл. 4, т. 1 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, но удължаването е само за времето
от 13. 03. 2020 г. до влизане в сила на специалната разпоредба на § 49 от ПЗР
на 24. 03. 2020 г., предвиждаща, че сроковете и производствата по установяване,
деклариране, внасяне, обезпечаване и събиране на задължения за мита, данъци,
включително и акцизи (…), регламентирани в (…) Закона за данък върху добавената
стойност, (…) не се променят. В конкретния случай задължението за подаване на
заявление за регистрация е възникнало след 16. 03. 2020 г., като по силата на
чл. 4, т. 1 от закона до 24. 03. 2020 г. субектът не би могъл да изпадне в просрочие,
поради което следва да се счете, че седмодневният срок по чл. 132, ал. 2 ЗДДС е
започнал да тече от влизане в сила на § 49 ЗДДС, т. е. от 24. 03. 2020 г. и е
изтекъл на 31. 03. 2020 г. Подаването на заявление за регистрация по ЗДДС от
страна на дружеството на втория ден след изтичане на срока (02. 04. 2020 г.) несъмнено
сочи деяние с много по-ниска степен на обществена опасност, още повече, че в
периода от регистрацията в ТР до подаването на заявление за регистрация по ЗДДС
дружеството не е извършвало сделки, за които да начислява и внася ДДС, т. е.
фискът не е бил ощетен.
Необходимо е да се отбележи
също, че от поведението на дружеството не може да се презумира намерение за
извършване на измама, на избягване
на данъчно облагане или заобикаляне на приложимия закон – касае се за
новообразувано дружество, което е допуснало просрочие от само два дни за
подаване на заявление за регистрация по ЗДДС и то в период на обявено
извънредно положение. Поради това и при наличието на възможност за приложение
разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, целта на закона би била изпълнена и с отправяне
на предупреждение на нарушителя, без същият да бъде санкциониран.
С оглед на така изложеното
настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд относно
установеността на деянието и наличие на предпоставки за ангажиране на
имуществената отговорност на дружеството. Налице е обаче неспазване от страна
на административнонаказващия орган на материално правната разпоредба на чл. 28
от ЗАНН, което е довело до нарушение на основния житейски и правен принцип на
справедливостта и на изискването за съразмерност. Като не е преценил това и е
потвърдил процесното наказателно постановление, първоинстанционният съд се е
произнесъл с един незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, както
следва да бъде отменено и потвърденото с него наказателно постановление.
Водим от горното, Силистренският
административен съд на основание чл. 221, ал.2 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение Решение №
260331 от 13. 11. 2020 г. на Районен съд гр. Силистра, постановено по АНД № 439
/ 2020 г., с което е потвърдено Наказателно постановление № 513423 - F 543820 /
21. 05. 2020 г. на Директора на офис Силистра при ТД на НАП - гр. Варна.
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 513423 - F
543820 / 21. 05. 2020 г. на Директора на офис Силистра при ТД на НАП - гр.
Варна, с което на „Бийч Ризорт“ ЕООД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул. “Добруджа“
№ 41, ет. 5, представлявано от И.Н.Й., е
наложена имуществена санкция в размер на 500,00 лева за извършено
нарушение по чл. 132, ал. 2 от ЗДДС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.