РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Берковица, 23.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА Н. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА АНГ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241610100288 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от ищеца
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД против Г. Е. Г.
обективно съединени искове по реда на чл. 422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр.
с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД - за установяване спрямо
ответника съществуването на вземания, а именно – 13 055.17 лева, частично
претендирана сума по договор за потребителски кредит № ...., сключен на
21.03.2016 г., представляваща частично претендирана главница за периода от
20.02.2021 г. до 20.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението и
11 944.83 лева, представляващи обезщетение за забава: считано от 14.07.2020
г. до датата на подаване на заявлението в съда – 22.12.2023 г., за които е
издадена Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 13/2024 г. по описа на РС –
Берковица.
Ищецът „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД твърди в
исковата си молба, че на 21.03.2016 г. между „БНП Париба Пърсънъл
Файненс С.А., клон България", като кредитор и Г. Е. Г., като кредитополучател
1
е склочен договор за потребителски кредит с № HOUS-12990800, по силата на
който му е предоставил сума в размер на 60 000 лева.
Вземането е прехвърлено от кредитора в полза на „Агенция за събиране
на вземания” ООД на основание чл. 99 от ЗЗД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на 12.02.2019 г.,
когато е подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г.
Твърди, че длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. З от 33Д за
извършената продажба на вземането от страна на БНП Париба Пърсънал
Файненс СА.- клон България с Уведомително писмо, изпратено с известие за
доставяне и получено от длъжника, за което представя обратна разписка, в
случай, че уведомяването бъде счетено за ненадлежно представя с исковата
молба Уведомително писмо с изх. № УПЦ-С-БНП/HOUS-12990800 от
16.04.2024 г., което да бъде връчено на ответника.
Поради неизпълнение от страна на длъжника ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч. гр. д. № 13/2024 г. по описа на РС – Берковица, по което била
издадена заповед за изпълнение срещу длъжника.
В хода на заповедното производство било подадено възражение от
длъжника срещу издадената заповед за изпълнение.
Поради което ищецът предявява правата си при условията на чл. 415 от
ГПК.
Моли съда да постанови решение, с което да установи съществуването на
вземането в полза на „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД
против Г. Е. Г. за следните суми, за които е издадена Заповед за изпълнение по
ч. гр. д. № 13/2024 г. на РС – Берковица, а именно:
- 13 055.17 лв., частично претендирана сума по договор за
потребителски кредит № HOUS-12990800, сключен на 21.03.2016 г.,
представляваща частично претендирана главница за периода от 20.02.2021 г.
до 20.07.2022 г.;
- 11 944.83 лв., представляващи обезщетение за забава: считано от
14.07.2020 г. до датата на подаване на заявлението в съда,
- Законна лихва: от датата на подаване на заявлението в районен съд до
2
окончателното изплащане на задължението
Претендира разноски за исковото и за заповедното производство.
Ответната страна Г. Е. Г. е подал отговор и взема становище по
допустимостта и основателността на предявения иск в дадения му по чл. 131
от ГПК едномесечен срок. Оспорва иска.
Оспорва извършената цесия, както и че е бил уведомяван за нейното
извършване. Възразява, че договора за кредит е недействителен. Прави
възражение за погасяване по давност на част от претендираното вземане.
Оспорва размера на претендираните вземания, както и че е бил уведомен за
предсрочната изискуемост. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички доказателства
по делото и доводите на страните, и като съобрази разпоредбите на закона, на
основание чл. 235, ал.2 от ГПК, във вр. с чл. 12 от ГПК, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 240,
ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД ищецът следва да докаже кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на валидно облигационно
отношение по договор за кредит и неговите елементи, по силата на което са възникнали
задължения за ответника и техния размер, настъпилата изискуемост на задълженията по
договора /включително предсрочната му изискуемост/, респ.възникнало е задължение за
ответника за плащане в претендирания размер, наличието на договор за цесия между ищеца
и кредитодателя на ответника, който е породил правни последици спрямо длъжника, вкл. че
последният е уведомен за сключването му.
По иска за обезщетение за забавено плащане с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
ищецът следва да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и
размера на обезщетението за забава.
По делото е приложен Договор за потребителски кредит, издаване и
ползване на кредитна карта № .... /л. 4-9/, от който е видно, че на 21.03.2016 г.
между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, като кредитор и Г. Е. Г., като
кредитополучател е склочен договор, по силата на който кредитора е
предоставил на Г. Е. Г. в заем сума в размер на 60 000 лева.
Няма спор, че сумата по кредита е усвоена и е била предоставена от
кредитодателя на кредитополучателя /което се потвърждава и от изготвената
по делото съдебно-икономическа експертиза от вещото лице К. Н. на л. 151-
162 по делото и дадения отговор на първи въпрос, че сумата, предмет на
процесния договор за кредит е усвоена на 22.03.2016 г./.
3
Съгласно чл. 4 от условията на договора кредитополучателят се е
задължил да върне заетата сума в срок до 20.03.2024 г. съгласно погасителен
план на 96 равни месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на
904.11 лева.
На 12.02.2019 г. кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД /чрез
своя правоприемник „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България"/ е
прехвърлил вземането си по кредита на ищеца „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД с Приложение 1 към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от дата 27.07.2017 г. /видно от съдържанието на
приложените по делото на л. 56-67 официално заверени преписи от Рамковия
договор, допълнителни споразумения и извлечение от Приложение 1 към
рамковия договор на л. 68-70/.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че
извършената цесия не обхваща процесното вземане.
С пар.2, ал. 1 от Рамковия договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 27.07.2017 г. кредиторът „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
се е задължил да прехвърля и продава на „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД всеки месец за срока на договора определено портфолио от вземания,
произтичащи от договори за потребителски кредит, сключени от него с
длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели по тях,
определени всеки месец в Приложение № 1, неразделна част към договора,
като под „вземане“ съгласно пар.1 от договора е уговорено да се разбират
всички суми, дължими на продавача по цесията, ведно с привилегиите,
обезпеченията и другите им принадлежности, които включват, но не се
ограничава до – дължима главница, лихва, просрочена лихва, неустойки,
такси и всички разноски, дължими от главницата.
С допълнителни споразумения /л. 64-67/ между страните по Рамковия
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. срокът на
договора е удължен до 26.07.2019 г., съответно до 15.08.2019 г.
В срока на Рамковия договор – на 12.02.2019 г. е подписано Приложение
№ 1, от което извлечение, приложено на л. 69 по делото е видно, че вземането
по процесния договор за кредит № HOUS-12990800 е включено в списъка на
прехвърлените вземания, като същото е индивидуализирано в достатъчна
степен, така че не остава съмнение относно конкретното вземане - чрез
4
посочване на номера на договора, имената на длъжника, датата на сключване
на договора, размер на отпусната главница и остатъка на дължимите суми,
които са прехвърлени на цесионера, а именно – 47 424.48 лева главница, 12
946.20 договорна лихва и 1468.10 лихва за просрочие.
Предвид което съдът намира за доказано, че процесното вземане е
прехвърлено от кредитора на ищеца „Агенция за събиране на вземания” ЕАД.
Относно възражението на ответника, че не бил уведомен за
извършената цесия:
Към исковата молба е приложено Уведомително писмо изх. № УПЦ-С-
БНП/HOUS-12990800 /л. 19/ от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон
България" чрез „Агенция за събиране на вземания” ЕАД /като пълномощник/,
с което уведомява заемателя Г. Е. Г. за така извършеното прехвърляне на
вземането на ищеца.
Действително съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение на
цедента е да съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането.
Целта на това съобщаване е да защити длъжника срещу ненадлежно
изпълнение на неговото задължение на лице, което не е носител на вземането.
Тъй като прехвърленото вземане възниква от правоотношение между
длъжника и стария кредитор /цедента/, законът изисква съобщението за
прехвърлянето на вземането да бъде извършено именно от стария кредитор
/цедента/. Съобщаването обаче може да бъде извършено както лично, така и
чрез изрично упълномощено от стария кредитор /цедент/ друго лице, като
това друго лице може и да е включително цесионера.
В случая цедентът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България"
с пълномощно № 3230/2018 на л. 13 от делото е упълномощил „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД да уведомява всички длъжници, съгласно
разпоредбата на чл. 99 ЗЗД за сключения Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. и всички допълнителни
споразумения и приложения към него.
Предвид което съдът намира, че „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
е надлежно упълномощена да уведоми длъжника за цесията и така
направеното уведомление, приложено на л. 19 от делото е правно валидно,
действително и поражда правните си последици, като прехвърлянето на
5
вземането има действие спрямо длъжника и негов кредитор се явява „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД.
С Решение №123/24.06.2009 г.на ВКС по т.д. № 12/2009 г. ІІ т.о, съдът се
е произнесъл, че поради отсъствие на специални изисквания в закона за
начина, по който длъжникът следва да бъде уведомен от цедента за
извършената цесия, цесията следва да се счете за надлежно съобщена на
длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е връчено на
длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор е
предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към
исковата молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при
решаването на делото, с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 ГПК.
Аналогично становище е застъпено и в Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д.
№1711/2013 г. на ВКС І т.о. като в това решение е прието, че изходящото от
цедента уведомление, приложено към исковата молба на цесионера и
достигнало до длъжника с нея, съставлява надлежно съобщаване на цесията,
съгласно чл. 99, ал. 3, пр. 1 ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника на основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД.
В изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК в хода на производството на
ответника са връчени преписи на приложените към исковата молба
доказателства за прехвърлянето на вземането и уведомлението за извършената
цесия.
Предвид което с оглед на разпоредбата на чл. 235 ГПК съдът следва да
приеме, че е налице надлежно уведомяване за извършената цесия.
Ето защо съдът намира, че ищецът „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД се явява кредитор на ответника Г. Е. Г. за прехвърленото вземане по
Договор за потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта №
HOUS-12990800 в размера съгласно Приложение № 1 от 12.02.2019 г., а
именно 47 424.48 лева главница, 12 946.20 договорна лихва и 1468.10 лихва за
просрочие.
Относно възраженията на ответника за нищожност на Договора за
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта № ....,
съответно на отделни уговорки в него:
6
С отговора на исковата молба ответникът е навел няколко основания за
нищожност на договора за кредит, съответно на отделни уговорки.
На основание чл. 7, ал. 3 от ГПК съдът има задължение и служебно да
следи за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител,
какъвто е настоящия случай.
По възражението, че шрифтът на договора е по-малък от 12 пунка,
в противоречие с разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗПК:
По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза от вещо лице –
графолог П. М. П. /л. 77-л. 82/, която не е оспорена от страните и от която се
установи, че процесният договор заедно с останалите му елементи е съставен
в еднакъв по вид, формат и размер на шрифта с нормален шрифт “Garamond”
с размер 12 пункта, имайки предвид стандартния MS Word пакет.
Предвид което това възражение се явява неоснователно.
По възражението за неправилно посочване на годишния процент на
разходите / ГПР/, в противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК:
По този въпрос е изготвена съдебно-икономическа експертиза от вещото
лице К. Н. на л. 151-162 по делото .
Съгласно заключението на вещото лице /по въпрос 2.2 от отговора на
исковата молба/ годишния процент на разходите / ГПР/ е 10.895 % с
включена такса „Ангажимент“ в разходите.
Вещото лице е посочило, че е налице минимално отклонение при
пресмятането на ГПР, като разликата е в размер на 3.68 лева и се дължи на
закръгляването в пресмятането, но ГПР не превишава повече от 5 пъти
годишния лихвен процент на законната лихва.
Така посоченото отклонение е незначително, поради което същото не
може да обуслови нищожността на договора, респективно на уговорката за
дължимия ГПР.
По възражението за непосочване на лихвения процент на ден, в
противоречие с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, респективно за
непосочване на механизма за начисляване на възнаградителната лихва:
С чл. 3 от Условията по договора за кредит страните са уговорили
„Лихвеният процент по кредита е фиксиран за срока на Договора“, като в
7
параметрите на договора е посочено, че същият е в размер на 9.80 %.
След като договорът е сключен при фиксиран лихвен процент не е
необходимо да се сочи изрично лихвеният процент на ден, съответно
механизма на начисляване на лихвата.
Такова посочване е необходимо в случаите, в които са приложими
различни лихвени проценти, за да се внесе яснота за потребителя какъв е
конкретният размер на лихвения процент на ден, съответно как се изчислява
лихвата с оглед да бъде предоставена възможност на потребителя да се
запознае с правата и задълженията си преди да сключи договора.
Когато обаче не са приложими различни лихвени проценти, а договора е
сключен при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора, както е в
настоящия случай, не е необходимо отделно да се сочи какъв е размера на
главницата и на лихвите, които се погасят с погасителната вноска посочена в
погасителния план /в този смисъл Решение № 50007 от 29.03.2024 г. на ВКС
по гр.д. №1023/22 г.на I т.о., Решение № 106 от 03.06.2022 г. на ВКС по гр.д.
№ 3253/2021 г. на III г.о./
Решение № 50007 от 29.03.2024 г. на ВКС по гр.д. №1023/22 г.на I т.о. е
постановено по аналогичен казус - за установяване на вземания по сключен
договор за потребителски кредит с фиксиран лихвен процент, по който
кредитора „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД е прехвърлил вземането си
на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД с Приложение № 1 към Рамков
договор за прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г. ВКС приема, че когато
не са приложими различни лихвени проценти, не е необходимо в
погасителния план да се съдържа посочване отделно на главницата и
лихвите, които се погасяват с погасителната вноска. Тълкуването на
нормите на чл.11, ал.1, точки 11 и 12 от Закона за потребителския кредит се
основава на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. В т.10, параграф 2, буква „з“ от
Директивата, където е уредено, че в договора за кредит трябва да се посочат
само размерът, броят и периодичността на дължимите погасителни
вноски и когато е уместно, редът на разпределение на вноските между
различни неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за
целите на погасяването. Според чл.10, параграф 2, буква „и“ и параграф 3 от
Директивата само при наличие на искане от потребителя кредиторът е длъжен
8
безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план. В
т.3 на решението на Съда на Европейския съюз от 9.11.2016 г. по дело С-42-15
Home credit Slovakia a.s. срещу Klara Biroova е дадено тълкуване на чл.10,
параграф 2, букви „з“ и „и“ от Директивата в насока, че тези разпоредби
трябва да се тълкуват в смисъл, че в срочния договор за кредит, предвиждащ
погасяването на главницата чрез последователни вноски, не трябва да се
уточнява под формата на погасителен план каква част от съответната
вноска е предназначена за погасяването на тази главница.
Неотносимо към настоящия случай е цитираното от ответника в
представената писмена защита Решение № 50173 от 13.10.2022 г. на ВКС по
гр. д. № 4674/2021 г., III г. о., ГК е, тъй като в него е разгледан различен казус,
при който не е уговорен фиксиран лихвен процент, а променлив такъв, който е
бил обусловен от базовия лихвен процент на банката за евро, увеличен с
надбавка от 8, 61 пункта, като банката е разполагала с възможността
едностранно да променя лихвения процент.
Ето защо и това възражение на ответника се явява неоснователно.
По изложените по-горе мотиви съдът намира, че не са налице основания
обуславящи нищожност на процесния договор за кредит и същият е валиден,
поради което възприема заключението по изготвена съдебно-икономическа
експертиза от вещото лице К. Н. на л. 151-162 по делото във варианта, в който
сочи непогасените суми за действителен договор за кредит, а именно, че
неплатената главница по договора за кредит за процесния период, за който се
претендира – 20.02.2021 г. до 20.07.2022 г. е в размер на 12 811.39 лева,
съответно лихвата за забава за претендирания период от 14.07.2020 г. до
22.12.2023 г. е в размер на 10 635.09 лева. Като с оглед заключението на
вещото лице претенцията на ищеца над посочените суми до пълния
претендиран от него размер се явява недоказана и подлежи на отхвърляне.
Ето защо съдът следва разгледа и релевираното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност:
Относно давността при уговорено погасяване на парично задължение на
отделни погасителни вноски, както е в настоящия случай, ВКС се е
произнесъл в задължителното за съдилищата Тълкувателно решение № 3 от
21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г., ОСГТК, че „При уговорено
погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с
9
различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на
изискуемостта на съответната вноска.“
За главницата е приложима общата 5-годишна давност по чл. 110 ЗЗД, а за
обезщетението за забава /лихвата/ е приложима 3-годишната давност по чл.
111 ЗЗД, считано от момента на изискуемостта на съответната вноска.
Следва да се има предвид, че давността е прекъсната и е спряла да тече от
момента на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК в съда – 22.12.2023 г.
/видно от известието за доставяне на л. 16 по приложеното ч. гр. д. № 13/2024
г. по описа на на РС – Берковица /, от която дата установителният иск се счита
предявен – по аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. „б“ ЗЗД, респективно
чл. 115, б. „ж“ /в този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/.
Тоест давността по отношение на вземането за главницата не е изтекла и
възражението на ответника е неоснователно.
Възражението обаче е частично основателно по отношение за вземането
за лихвата за периода 14.07.2020 г. до 21.12.2020 г., като съгласно
заключението на вещото лице К. Н. общата сума на неиздължената лихва за
периода 22.12.2020 г. до 22.12.2023 г. е в размер на 10 148.49 лева, поради
което претенцията за лихва следва да бъде отхвърлена над този размер.
Следователно за посочения период възражението на ответника следва да
се уважи, като искът се отхвърли за погасената по давност част от вземането
за лихва – за периода 14.07.2020 г. до 21.12.2020 г. над сумата 10 148.49 лева.
Относно разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото предвид разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК
ищецът има право на направените от него разноски както за заповедното, така
и за исковото производство съобразно уважената част на иска или 0.92 % в
какъвто процент следва да се присъдят и направените разноски, а именно –
1015.68 лева за исковото производство /от общо заплатените суми, а именно -
10
500 лева за ДТ, 250 лева първоначален депозит за вещо лице, 174 лева
допълнителен депозит за вещо лице и 180 лева юрисконсултско
възнаграждение, определено при условията на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл. 25,
ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ с оглед фактическата и
правна сложност на делото/ и 625.6 лева за заповедното производство /от
общо 680 лева за ДТ и юрисконсултско възнаграждение/.
Ответникът също има право на направените от него разноски. Същият не
е направил разноски за заповедното производство. На ответника се дължат
направените от него разноски за исковото производство при условията на чл.
78, ал. 3 ГПК съобразно представения списък и приложените към него
доказателства в общ размер на 290.85 лева /от общо заплатените 552.70 лева
първоначален депозит за вещо лице по СТЕ и ССче, 177.15 лева допълнителен
депозит за вещо лице по ССче, 2.89 лева пощенски разходи, 2.84 лева
пощенски разходи и 2650 лева адвокатско възнаграждение, което е в
минимален размер, изчислено съобразно чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за
заплащане на минималните адвокатски възнаграждения и допълнително
адвокатско възнаграждение в размер на 250 лева на основание чл. 7, ал. 6 от
същата Наредба./.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.
422 вр. чл. 415, ал.1, т. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във
вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 9, ал. 1 ЗПК и чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, че Г. Е. Г. с ЕГН ********** от гр. Б., ДЪЛЖИ НА „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25, офис-сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, СУМАТА 12 811.39 лева - главница, частично
претендирана сума по договор за потребителски кредит № HOUS-12990800,
сключен на 21.03.2016 г., представляваща частично претендирана главница за
периода от 20.02.2021 г. до 20.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението в съда - 22.12.2023 г. и 10 148.49 лева,
представляващи обезщетение за забава: считано от 22.12.2020 г. до датата на
подаване на заявлението в съда – 22.12.2023 г., за която сума е издадена
11
Заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 13/2024 г. по описа на РС – Берковица,
като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над посочените суми до пълния
предявен размер от 13 055.17 лева за главницата, съответно от 11 944.83 лева
за лихвата и за периода за лихвата от 14.07.2020 г. до 21.12.2020 г.
ОСЪЖДА Г. Е. Г. с ЕГН ********** от гр. Б., ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър Дертлиев № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, СУМАТА 1015.68 лева - разноски за
исковото производство и 625.6 лева - разноски за заповедното производство.
ОСЪЖДА „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. Д-р Петър
Дертлиев № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Е. Г.
с ЕГН ********** от гр. Б., СУМАТА 290.85 лева - разноски за исковото
производство.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд - Монтана в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
12