РЕШЕНИЕ
№ 134
гр. Велико Търново, 23.05.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – Втори състав, в съдебно заседание
на втори май две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЧЕМШИРОВ
при участието на секретаря П.И. изслуша
докладваното от СЪДИЯ ЧЕМШИРОВ адм. д. № 100 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр.
с чл. 211 от Закона за МВР.
Образувано е по жалба
на Б.Р.П. ***, чрез адв. Н.П., срещу Заповед №Л-81/30.01.2023г.
на Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Велико Търново, с
която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, вр.
чл. 200, ал. 1, т. 12 и ал. 2, вр. чл. 19, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание
„порицание“ за срок от шест месеца. Жалбоподателят излага мотиви за
незаконосъобразност на процесната заповед, като
постановена при съществено нарушение на административнопроизводствените
правила, в противоречие с материалноправните
разпоредби и при несъответствие с целта на закона. Като конкретни пороци
изтъква неизпълнение от страна на наказващия орган на задължението за събиране
и оценка на всички доказателства за разкриване на обективната истина. Възразява,
че доказателствата са превратно и неправилно ценени, което е довело до неправилна
фактическа обстановка. Твърди, че липсва време на твърдените за извършени
нарушения доколкото са посочени единствено дати на публикации в социалната
мрежа, което довело да нарушение на правото на защита. Поддържа, че нарушенията
на Етичния кодекс не са установени по безспорен начин, като намира и
неустановена по категоричен начин самоличността на лицето, за което се твърди,
че е адресат на публикацията, че в действителност публикацията е насочена към
ръководителя на високо ниво в йерархията и връзката му с жалбоподателя и ГДИН.
Намира за нарушена и разпоредбата на чл. 197, ал. 3, т. 2 от ЗМВР, указваща
механизма за определяне на общо наказание за две нарушение с едно и също по вид
наказание. По тези съображения моли съда да отмени обжалваната заповед. В
съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез упълномощен адв.
П., поддържат жалбата по изложените в същата съображения. Обръща внимание за
наличието на доказателства за вмешателство в профила на жалбоподателя от трети
лица и възможността за направени изявления от него име в социалната мрежа.
Допълва, че по делото не е безспорно установено, че профилът в социалната
мрежа, чрез който е направена публикацията, принадлежи на наказания служителя,
авторството, както и адресатът на публикацията. Намира за недопустими претендираните от ответника
разноски доколкото не били налице доказателства за тяхното извършване и прави
възражение за тяхната прекомерност. Претендира за присъждане на разноски по
производството като представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК, вр. чл. 144 от АПК.
Ответникът по жалбата – Началник на
Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – В. Търново, чрез процесуалния си
представител юрк. О., в съдебно заседание и в
представени писмени бележки, оспорва жалбата като неоснователна и
недоказана. Счита, че заповедта е законосъобразна, издадена при спазване
на материално и процесуалноправните изисквания относно реда за издаванe,
от компетентен орган и със съответните реквизити. Спазени са изискванията на
ЗМВР, като са изяснени всички факти и обстоятелства, касаещи случая. Развива
подробни доводи по отношение законосъобразността на оспорения индивидуален
административен акт и поддържа становище, че безспорно от събраните
доказателства е видно, че е налице съставомерност на
извършените от П. нарушения на етичния кодекс. В тази връзка намира, че по
безспорен начин е доказано принадлежността на профила в социалната мрежа спрямо
жалбоподателя и субекта, спрямо който е била насочена публикацията. Моли за
отхвърляне на жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско
възнаграждение, за което представя списък с разноски.
Съдът като взе
предвид становищата на страните, основанията за издаването на оспорвания
административен акт и представените по делото доказателства, приема за
установено следното:
Предмет
на обжалване е Заповед №Л-81/30.01.2023г. на Началника на Областна служба
„Изпълнение на наказанията“ – Велико Търново, с която на мл. инсп. Б.Р.П. – надзирател I – степен
в арест В. Търново към Районна служба „Изпълнение на наказанията“ В. Търново
при Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - В. Търново на основание чл.
194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 и
ал. 2, вр. чл. 19, ал. 2 вр.
ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от
шест месеца.
Производството
е започнало по повод Заповед №Л-1751/12.12.2022г. на
Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ - Велико Търново, с
която е разпоредено да се извърши проверка на
постъпили данни, обективирани в писмо вх.
№5645/09.12.2022г. и приложена към него публикация във „фейсбук“
относно това дали в периода 08.12.2022г. – 09.12.2022г. мл. инспектор Бл. П. -
надзирател I-ва степен в арест в гр. В. Търново към
Районна служба Изпълкение на наказанията" – В.
Търново при Областна служба „Изпълнение на наказанията“- В. Търново е
осъществил активност в социалната мрежа „фейсбук“,
като написал непристоен коментар в страницата на Синдиката на служителите в
затворите в България спрямо длъжностно лице на ръководна позиция. Със заповедта
е определена комисия, която да извърши проверката и да изготви писмена справка
за резултата в срок до 12.01.2023г. Заповедта е връчена на Б.П. на
13.12.2022г., видно от направеното отбелязване. i== е подписал и декларация с
рег. №5701/14.12.2022г. относно правата му чл. 207, ал. 8 от ЗМВР.
В хода на образуваното
производство i== П. е отказал да даде обяснения, за което обстоятелство е
изготвен Протокол рег. №ИЗ-3962/14.12.2022г.
за отказ от даване на обяснения по повод образуваната проверка, подписан от
двама свидетели. При проверката е установено, че неприличният коментар бил
направен под побликация на „Капитал“ в 00:18 часа на
09.12.2022г. От комисията към материалите по преписката бил приобщен и друг
коментар от профила на младшия инспектор в социалната мрежа, свален в 14:57 час
на 12.12.2022г. и който бил направен в периода
08.12.2022г.
За резултата от
проверката комисията изготвила справка рег. №ИЗ-173/12.01.2023г. по описа на
Областна служба „Изпълнение на наказанията" – В. Търново, в която бил обективиран извод за допуснато нарушение на чл. 69 от
Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД „Охрана“ и ГД
„Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието, утвърдени със
Заповед №ЛC-04-4/02.01.2018г. на министъра на правосъдието. Нарушението е квалифицирано
като такова по чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 200,
ал.1, т. 12 и ал. 2 от ЗМВР, вр. чл. 19, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС. Според отразеното в справката,
комисията е приела, че с двете изявления във „Фейсбук“
от 08 и 09.12.2022г. се отнасят до тогавашния заместник - министър на
правосъдието, в чиито ресор е изпълнение на наказанията, и същите накърняват
достойнството и правата на адресата, заемащ ръководна държавна длъжност, и
създават негативен образ. Прието е, че двата коментара са направени от профила
в социалната мрежа на Бл. П., лично от него, при форма на вината
непредпазливост. В заключение е предложила на мл. инспектор П. да бъде наложено
дисциплинарно наказание „порицания“ за срок от една година. Видно от
направеното отбелязване i== се е запознал със справката на 10.01.2023г.
До жалбоподателя е
изпратена покана рег.№ИЗ-196 /16.01.2023г., с която му е указано на 17.01.2023г.
в 10:00 часа да се яви в Областната служба „Изпълнение на наказанията“ - В. Търново за запознаване с изготвената справка
рег. №ИЗ-173/12.01.2023г. и с всички материали по проверката, като му е
указано, че в срок от 24 часа след запознаването може да представи допълнителни
писмени обяснения или възражения. В срока по чл. 207, ал. 10 от ЗМВР, не са
депозирани писмени обяснения, за което е съставен Протокол с peг. №ИЗ-239/19.01.2023г., констатациите в който са
удостоверени с подписите на двама свидетели.
До служителя е
отправена покана за даване на писмени обяснения peг.
№240/19.01.2023г. по описа на ГДИН – В. Търново, като такива са били депозирани
с вх. № 332/23.01.2023г. от младшия инспектор П..
Въз основа на
материалите, събрани в хода на извършената проверка, възложена със Заповед №Л-1751/12.12.2022година на Началника на Областна служба „Изпълнение
на наказанията“ – В. Търново и представени ведно със справка рег. №ИЗ-173/12.01.2023г.
на комисията, Началникът на Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – В.
Търново, при съобразяване на дадените от държавния служител писмени обяснения, е
издал обжалваната в настоящото производство Заповед №Л-81/30.01.2023г., с която
на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 200, ал. 1,
т. 12 и ал. 2 от ЗМВР, вр. чл. 19, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС на мл. инсп.
Б.П. е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест месеца. В
заповедта подробно е описана фактическата обстановка, доказателствата, които са
събрани от комисията, нарушените разпоредби, правното основание за издаване на
акта. Наказващият орган е изследвал формата на вината и се е мотивирал защо
приема, че деянието е непредпазливо под форма на самонадеяност, настъпилите от
деянието вредни последици и обстоятелствата, при които е извършено,като
наказанието е преценено с оглед цялостното поведение на служителя по време на
службата му. Наказанието е наложено за това, че на дати 08.12.2022г. и
09.12.2022г. държавният служител е публикувал два коментара от профила си в
социалната мрежа „Фейсбук“, съдържащи обидни
квалификации и изрази, насочени към лице на ръководна държавна длъжност –
заместник-министъра на правосъдието М. П., които във висока степен накърняват
честа и достойнството на това лице, а възможността публикациите да бъдат
възприети от неограничен кръг лица, допринасяло за тежестта на нарушението и за
създаване като последица на негативен образ за адресата на коментарите. Прието
е, че с действията си жалбоподателят е извършил две нарушения, представляващи
неспазване на етичните правила за поведение на държавните служители в ГДИН, регламентирани
в чл. 69 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД „Охрана“
и ГД „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието, утвърдени със
Заповед №ЛC-04-4/02.01.2018г. на министъра на правосъдието, с които Б.П. е
запознат на 07.06.2019г. Нарушенията са квалифицирани като такива по 194, ал.
2, т. 4, вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 и ал. 2 от ЗМВР.
За установените две нарушения на жалбоподателят е наложено едно дисциплинарно
наказание „порицание“ за срок от шест месеца. Заповедта е връчена на Б.П. на 02.02.2023г. Последният е оспорил заповедта по съдебен ред с
жалба до АСВТ, подадена чрез административния орган на 16.02.2023г., видно от
дадения входящ номер.
В хода на съдебното
производство по делото e представена и приета
административната преписка по издаване на обжалвания акт.
По искане на
жалбоподателя като свидетел е разпитан П.Н.П.– надзирател в ГДИН, който
заявява, че е колега на жалбоподателя в ареста във Велико Търново и си спомня,
че през 2019г. е имало вмешателство в профила му в социалната мрежа „Фейсбук“, каквито оплаквания имало и от други негови колеги
и познати. Посочва, че на 08.12.2022г. от около 20:00 часа до към 00:30 часа
били седнали в пицария във Велико Търново, за да обсъдят състояло се на
05.12.2022г. събрание на синдиката на служителите, на което свидетелят бил
председател, а П. - зам
– председател и на което събрание св. Петков не присъствал. Твърди, че в
периода, през който са били заедно са обсъждали теми, свързани със синдикалната
дейност, като не му е направило впечатление жалбоподателят да използва телефона
си продължително време, можело да си е бил погледнал телефона, но за кратко
време, но не и да публикува в социални мрежи.
При
така установените факти настоящият състав стигна до следните правни изводи:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК. Същата е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол по предвидения в закона ред, в предвидената писмена
форма и от лице – неин пряк адресат, по отношение на което е постановено
дисциплинарно наказание и за което в този смисъл заповедта е неблагоприятна,
поради което жалбата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна като съображенията на съда за това са следните:
Разпоредбата
на чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗИНЗС определя, че част от служителите в Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" и в териториалните й служби са
държавни служители, които пряко осъществяват дейности по изпълнение на
наказанията или на мярката за неотклонение задържане под стража, като съгласно
ал. 2 на същата норма за тях се прилагат разпоредбите относно държавната служба
в Закона за Министерството на вътрешните работи, доколкото в този закон /ЗИНЗС/
не е предвидено друго.
Не се спори по
делото, а и видно от представените доказателства е, че дисциплинарно наказаното
лице Б.Р.П. е заемал длъжността надзирател I-ва
степен в ареста в гр. В. Търново към Районна служба „Изпълнение на наказанията“
– В. Търново при Областна служба „Изпълнение на наказанията" – В. Търново,
т.е същият е държавен служител в териториалната служба на ГДИН. Обжалваната
заповед е издадена от Началника на Областна служба „Изпълнение на наказанията“
– В. Търново, който съгласно чл. 16а, ал. 2 от ЗИНЗС е компетентен да налага
дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т.3 от ЗМВР – порицание, на служителите в териториалните
служби на ГДИН, какъвто е жалбоподателят.
При издаването на
оспорената заповед е спазена предвидената в чл. 59 от АПК и разпоредбата на чл.
210, ал. 1 от ЗМВР (специалния нормативен акт) писмена форма и съдържание на
заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, включително фактическо и
правно основание. В заповедта не се описват конкретни доказателства, а се сочи,
че нарушението на етичните правила за поведение на служителите в ГДИН е
установено в резултат на извършена проверка, като се посочва изготвената от нарочната
комисия справка рег. №ИЗ-173/12.01.2023г. и допълнително събраните материали
при проверката, поради което съдът счита, че административният орган се
позовава и на всички факти, обстоятелства и доказателства, установени и
посочени в справката, поради което не е налице нарушение на горната разпоредба,
както и е спазена нормата на чл. 210,
ал. 2 от ЗМВР. В подкрепа на този извод е и възприетото в съдебната практика,
че мотивите на административния орган може да се съдържат в друг документ,
съдържащ се в административната преписка/ТР №16/1975 на ОСГК на ВС на РБ/.
Не се констатира и несъответствие между фактическото
описание и правната квалификация на дисциплинарното нарушение. В оспорената
заповед е посочено какво деяние е извършил наказаният служител, датите на
извършване, като непосочването в заповедта на конкретен час на публикациите в
социалната мрежа не създава никаква неяснота за наказания до такава степен, че
същият да не може да разбере за какво дисциплинарно нарушение е наказан и не ограничава
правото му на защита срещу тези факти. Това обстоятелство по никакъв начин не
променя факта за наличието на отправени обидни квалификации към лице на
ръководна длъжност в страната чрез коментари в общоизвестна социална мрежа. Още
повече, че в обобщената справка на комисията, на която наказващият орган се е
позовал изрично и която е част от административната преписка, се съдържат
конкретни часове на извършване и на двете публикации, като на служителя е била
дадена възможност да се запознае с направените констатации и събраните
доказателства при проверката, от която същиятне се
възползвал. Изложените в оспорения акт обстоятелства са подробни, ясни и не
оставят съмнение за какво нарушение му е наложено дисциплинарното наказание. В
съдържанието на оспорената заповед липсва такава непълнота, неяснота или
противоречие, годни да доведат служителя до объркване относно вмененото му
дисциплинарно нарушение, и въз основа на която съдът да приеме, че е налице
нарушаване правото на защита на наказаното лице.
Неоснователни
са оплакванията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
издаване на оспорения административен акт, които да опорочават заповедта до
степен на отмяна. Производство по налагане на дисциплинарно наказание е
започнало с издаване на Заповед №Л-1751/12.12.2022г.
на началника
на Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ – В. Търново, с която е разпоредено извършване на проверка за изясняване на факти и
обстоятелства по повод данни за извършено дисциплинарно нарушение от държавния
служител и изготвяне на справка за резултатите от нея. С тази заповед е
назначена и комисия, която да извърши проверката, при която са събрани
писмени материали, дадена е възможност на служителя да даде обяснения, от която
не се е възползвал и е изготвена справка, която съдържа установените факти и
заключение по констатираните нарушения. Същата съдържа както достатъчно данни
за извършени нарушения и техния извършител по смисъла на чл. 205 от ЗМВР, така
и всички необходими доказателства. Събраните в хода на проверката доказателства
са допустими такива на основание чл. 206, ал. 4 от ЗМВР. Последните на общо
основание могат да се ползват за нуждите на дисциплинарното производство и не е
необходимо събиране на допълнителни доказателства, освен ако
дисциплинарно-наказващият орган прецени или i== поиска, представи и посочи
такива. В случая на служителя е била дадена и възможност да се запознае с
материалите от проверката и резултатите от нея, от която последният отново не
се е възползвал, за което има изрично отбелязване в справката. В съответствие с
разпоредбата на чл. 206 от ЗМВР, до жалбоподателят е изпратена покана за даване
на писмени обяснения peг. №240/19.01.2023г. по описа
на ГДИН – В. Търново, в отговор на която такива са били депозирани с вх. №332/23.01.2023г.
от младшия инспектор П.. На младши инспектор Бл. П. е предоставена възможност да
упражни в пълен обем правото си на защита. Производство е протекло в рамките на
сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта за налагане на наказанието е
издадена на 30.01.2023г., т. е в предвидения от закона срок.
Оспорената заповед е
постановена и след като са установени предвидените в закона материалноправни
предпоставки.
Нарушенията, за които се налага дисциплинарно
наказание „порицание“, са изброени в разпоредбата на чл. 200, ал.
1 от ЗМВР. Нормата, на която се позовава административният
орган, е нарушение по т. 12 от цитирания текст.
В случая е прието за установено, че жалбоподателят, младши инспектор и надзирател I-ва степен в ареста в Районна служба „Изпълнение на наказанията"
– В. Търново при Областна служба „Изпълнение на наказанията" – В. Търново, е публикувал на 08 и 09 декември
2022г. в социалната мрежа „Фейсбук“, от
профила си с наименование „b.p.“,
два
коментара, единият от които /този от 09.12.2022г./ под публикация в страницата
на Синдиката на служителите в затворите в България в същата социална мрежа,
адресирани към лице на ръководна длъжност в Министерството на правосъдието –
зам.министъра на правосъдието М. П., като
съдържащи се в коментарите изрази, обращения и
квалификации засягат чувството за чест и достойнство на лицето и необосновано
създават негативен образ за адресата. Това деяние на служителя правилно е
квалифицирано като накърняващо достойнството и правата на адресата, който е
негов ръководител. Извършените от служителя действия са в противоречие с
правилата на чл. 69 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от
ГД „Охрана“ и ГДИН, които задължават държавния служител да зачита достойнството
и правата на ръководителите си и спазва необходимата субординация както в
служебни помещения, така и на обществени места.
Според настоящия състав, извършването на описаното в заповедта нарушение на етичните
правила от жалбоподателя е доказано и съдът намира за неоснователни
изложените в жалбата доводи за наличие
на констатации в оспорения
административен акт, които не отговарят на фактическата
обстановка. Описаните в
оспорения административен акт нарушения са безспорно установени както от
доказателствата, събрани в производството пред административния орган, които
имат доказателствена сила пред съда на основание чл. 171,
ал. 1 от АПК, така и от тези, събрани в хода на съдебното производство.
В случая съдържанието
и точното време на публикациите се установяват от приложените по делото хартиени
разпечатки на коментари с автор, чиито „Фейсбук-профил“
е „B.P.“.В създадената от Синдиката на служителите в Затворите в България страницата
във „Фейсбук“ се установява, че под публикация на
синдиката относно изплащането на средства за транспорт до морето на служителите
на ГДИН, един от коментарите /този от 09.12.2022г./ от профил „B.P.“ е насочен
към „лицето П.“, използвайки обидни сравнения, както и още един от дата
08.12.2022г., в който от същия профил в дълъг пост се изразява недоволството
относно условията на труд във ведомството и работата на същото „лице П.“,
ползвайки обидни епитети и квалификации спрямо същото. Съдът намира за
безспорно доказано, че процесните две публикации от
08 и 09.12.2022г. са направени от личния профил на жалбоподателя от социалната
мрежа „Фейсбук“ в извънработно време. Принципно е
общоизвестно, че създаване на профил във „Фейсбук“ от
лице, фигуриращо във Фейсбук с имена, различни от
тези на действителния създател на профила, е възможно, но случая не е такъв,
тъй като в представената лично от жалбоподателя в хода на дисциплинарното
производство разпечатка от същия този профил с наименование „B.P.“ с
публикацията от 30 октомври 2019г./ л. 88 от делото/ и на която същият се
позовава, че е налице нерегламентиран достъп от трето неустановено лице, недвусмислено
сочи, че профилът в социалната мрежа „B.P.“ принадлежи на жалбоподателя. Това,
както и обстоятелството, че профилът с наименование „B.P.“ е с изображение и
допълнителни данни за местоживеене и мобилен телефонен номер, който не е спорно
по делото, че е на жалбоподателя, сочи че този акаунт в социалната мрежа е бил
ползван от наказаното лице. Въпреки дадените
от съда указания, не са ангажирани надлежни доказателства в подкрепа на
твърдението, че автор на публикациите е друго лице. Това че към 2019г. и то
единствено според публикация лично на жалбоподателя в личната му страницата във
фейсбук профила му, че трето лице е осъществило
нерегламентиран достъп в същия, по никакъв начин не може да обуслови подобно
вмешателство и в процесния период при липса на
каквито и да било доказателства за това. Твърдения за пробив в акаунта му към
датата на нарушенията са само хипотетични, след като по делото не са налице дори
данни проблемът да е бил докладван на помощния център на „фейсбук“.
Показанията на
разпитания в хода на съдебното производство свидетел Петков, не опровергават
изводите на съда за авторството. Обстоятелството, че двамата с жалбоподателя са
били заедно вечерта на 08.12.2022г. до към полунощ, това по никакъв начин не
опровергава описаните в заповедта действия на жалбоподателя, нарушаващи
общоприетите норми за общуване между служители в йерархическа подчиненост и
правила за етично поведение. Според тези показания двамата са обсъждали въпроси
относно синдикалната дейност като свидетелят не е напълно сигурен дали
жалбоподателят не е ползвал мобилния си телефон, но дори и да го е направил, не
му е направило впечатление да е било за дълго време особено, за да публикува в
социалната мрежа. При липса на данни за пробив в профила на П. в социалната
мрежа, показания на св. Петков сами по себе си не могат да наведат до обратния
извод, че към датата на двете нарушения жалбоподателят е нямал достъп до
акаунта си и не е публикувал никакво съдържание. В тази връзка лиса катерогичен отговор в показанията на свидетеля, че
жалбоподателят не е могъл да осъществи достъп до профила си, в т.ч. и
споделяне/публикуване на постове. При това, изводът на наказващия орган, че i==
лично е направил публикацията, не е опроверган.
Независимо че
адресатът на коментарите в социалната мрежа е обозначен единствено с фамилното
си име, несъмнено е, че същите са насочени към заместник – министърът на
правосъдието, определена от министъра на правосъдието като ресорен зам.
министър по отношение на ГДИН като второстепенен разпоредителна бюджетни
средства към Министерството на правосъдието. Доводите в жалбата за незнание от
страна на жалбоподателя относно това коя в действителност е М. П. и заеманият
от нея пост в държавната администрация е несъстоятелен доколкото жалбоподателят
П. като заместник - председател в синдиката на служителите няма как да не е
запознат и да не е информиран поименно както за ръководителите на ГДИН, така и
за ресорния зам. министър на правосъдието. Ирелевантна
за съставомерността на дисциплинарното нарушение е липсата
на лично познанство на жалбоподателя с адресата на коментарите. Това че
описаното в заповедта действие на младшия инспектор е извършено в извънработно
за служителя време по никакъв начин не е причина да не бъде реализирана
дисциплинарна отговорност доколкото задълженията на държавния служител изискват
уважение към всеки негов ръководител и лице на по – висока в йерархията
длъжност по всяко време, а не само при изпълнение на служебните задължения
докато е на смяна в ареста.
На следващо място, общоизвестно
е, че „Фейсбук“ е безплатна онлайн социална мрежа с
близо милиард потребители, което позволява интернет връзка с неограничен брой
лица, като направените публикации могат да бъдат споделяни и да достигнат до
всяко лице със създаден профил. В конкретния случай, употребените в писмените
коментари изрази са годни да накърнят авторитета, самочувствието и доброто име
на адресата. Същите не само че са публикувани в социалната мрежа, но са станали
достояние и на други служители в ГДИН или към част от неговата структура, което
без съмнение може да доведе до създаване на негативно мнение и неуважително
отношение към ръководител на структурата, както и до уронване на авторитета на заместник
- министъра на правосъдието, в чийто ресор министърът на правосъдието е
възложил дейността по изпълнение на наказанията. За съставомерността
на нарушението не е задължително авторитетът да е уронен.
С оспорената заповед
жалбоподателят Б.П. е наказан за две нарушения по чл. 69 от Етичния кодекс за
поведение на държавните служители от ГД „Охрана“ и ГДИН, извършени на 08 и
09.12.2022г., за които е наложено едно наказание „порицание“ за срок от шест
месеца. Такава възможност е предвидена в разпоредбата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, съгласно която на държавен служител,
който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната
дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да
наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на
нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо
наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането
на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. В случая така е
процедирал и административният орган като преди това е определил наказание за
всяко описано в обжалвания акт нарушение – „порицание“ от по една година за
всяко от двете дисциплинарни нарушения. Предвид това, органът е издал заповедта
си при спазване изискванията на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР и наведените в жалбата
доводи за противното са неоснователни. При определяне на размера на общото дисциплинарното
наказание, наказващият орган е съобразил цялостната дейност на служителя –
обстоятелството, че в срока на службата със заповед на ИФЗ Началник „Областна
служба „ Изпълнение на наказанията“ е бил награждаван два пъти с „писмена
похвала“; липсата на други наложени наказания; формата на вината; тежестта на
нарушението; обстоятелствата, при които е извършено и настъпилите
неблагоприятни последици, при което е наложил наказание в минимално определения
от закона размер.
С издаване на
оспорената заповед се постига и предвидената от законодателя цел по отношение на
жалбоподателя - да преосмисли поведението си и отношението си спрямо своите
ръководители и да не допуска неетични действия занапред.
Поради всичко
изложено съдът приема, че предпоставките за налагане на дисциплинарно наказание
са осъществени и дисциплинарната власт на административния орган е упражнена в
нормативно установените рамки. Заповедта е издадена в границите на
компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби и на целта на закона, поради
което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и
следва да се отхвърли.
При този изход от
спора, искането на пълномощника на ответника за присъждане на разноски по
делото следва да бъде уважено. Същите са поискани своевременно и на основание
чл. 144 от АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, чл. 37
от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, следва в полза на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв., който размер е съответен с фактическата и правна сложност на делото
и извършените процесуални действие, при което възражението за прекомерност е
неоснователно.
На основание чл. 211,
пр. последно от ЗМВР решението на административния съд по спорове за налагане
на дисциплинарни наказания по чл. 197, ал. 1, т. 1, 2, 3, 4, 5 не подлежи на
касационно оспорване.
Водим от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – В. Търново, ІІ-ри
състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Р.П.
срещу Заповед №Л-81/30.01.2023г. на Началника на Областна служба „Изпълнение на
наказанията“ – Велико Търново, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 и ал. 2, вр. чл. 19, ал. 2, вр. ал. 1, т.
1 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от шест
месеца.
ОСЪЖДА Б.Р.П. с ЕГН **********,
с адрес ***, да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 /сто/ лв.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: