№ 12327
гр. София, 07.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ
при участието на секретаря СИМОНА ПЛ. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско
дело № 20221110121275 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. №
79708/20.04.2022 г. /подадена чрез Система за сигурно електронно връчване
на 19.04.2022 г./, предявена от СО, БУЛСТАТ ****** против ЗА, ЕИК *****.
Ищецът твърди, че на 07.01.2017 г., Радостин Илиева Маноилов,
управлявайки лек автомобил Ауди А6, рег. № СВ0195АХ по ул. Атанас
Дуков, в гр. София, с посока на движение от ул. Сребърна към бул. Никола
Вапцаров, срещу болница „Токуда“, поради управление на автомобила с
несъобразена с пътните условия скорост, реализира ПТП, при което уврежда
стълб на уличното осветление, който бил собственост на СО.
Поддържа, че към датата на реализиране на процесния инцидент
гражданската отговорност на лицата, управляващи лек автомобил Ауди А6,
рег. № СВ0195АХ, е била застрахована при ответника по задължителна
застраховака „Гражданска отговорност“.
Твърди, че стойността на извършения ремонт на увредения стълб на
уличното осветление и на осветителното тяло възлиза в размер на 1524,20
лева с ДДС.
Посочва, че заявил претенция пред застрахователя на виновния за
процесния пътен инцидент водач, но плащане на обезщетение не последвало.
1
Предвид горното се моли за постановяване на решение, с което
ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 1524,20 лева,
представляваща застрахователно обезщетение за причинени щети на
имущество, собственост на СО, представляващо увреден стълб на уличното
осветление и на осветителното тяло, в резултат на ПТП, реализирано на на
07.01.2017 г., в гр. София, на ул. Атанас Дуков, срещу болница „Токуда“, по
вина на водач, чиято „Гражданска отговорност“ е била застрахована при
ответното дружество към датата на реализиране на процесното ПТП, ведно
със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на
депозиране на исковата молба в съда /19.04.2022 г./ до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се разноски.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът ЗА, ЕИК ***** е
депозирал отговор на исковата молба, с който се излага становище за
неоснователност на предявения иск. Ответникът не оспорва и изрично
признава наличието на застрахователно правоотношение по застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ със срок на действие,
обхващащ датата на реализиране на процесното ПТП /07.01.2017 г./,
сключено между ответното дружество и собственика на лек автомобил Ауди
А6, рег. № СВ0195АХ. Оспорва се заявеният в исковата молба механизъм на
реализиране на процесното ПТП. Прави се възражение, че ищцовата
претенция е завишена по размер, като се излагат подробни съображения в
този смисъл. Оспорва се наличието на причинно-следствена връзка между
твърдените в исковата молба имуществени вреди и процесното проишествие.
Оспорва се вида, характера и степента на уврежданията по стълб на уличното
осветление и на осветителното тяло на същия стълб. Прави се възражение, че
процесните стълб на уличното осветление осветителното тяло на същия
стълб, са били увредени преди процесното ПТП.
Моли се за отхвърляне в цялост на предявения иск. Претендират се
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото релевантни
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
намира от фактическа и правна страна следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр.
2
чл. 432, ал. 1 КЗ.
По предявения иск в тежест на ищеца е да установи наличието на
валидно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност” между
ответника - застраховател и делинквента относно управлявания от последния
автомобил, настъпването на посочените в исковата молба вреди, техния
размер, както и причинната връзка с противоправно виновно поведение на
деликвента. Вината се предполага – чл.45, ал.2 от ЗЗД, като опровергаването
на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно
доказване.
При доказване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да
установи плащане в погашение на дълга.
С оглед твърденията и изявленията на страните, обективирани в
исковата молба и отговора на исковата молба, и на основание чл. 146, ал. 1, т.
3 и т. 4 ГПК, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване
между страните в производството, че към датата на реализиране на
процесното ПТП /07.01.2017 г./ гражданската отговорност на водачите на лек
автомобил Ауди А6, рег. № СВ0195АХ е била застрахована при ответното
дружество.
От представения по делото Протокол за ПТП от дата 07.01.2017 г. се
установява, че на горната дата, около 00:20 часа, лек автомобил Ауди А6, рег.
№ СВ0195АХ се движи в гр. София, по ул. Атанас Дуков, с посока на
движение от ул. Сребърна към бул. Н.Й. Вапцаров и в района срещу болница
„Токуда“, поради движение с несъобразена с пътните условия скорост,
водачът самокатастрофира, като реализира ПТП в стълб на уличното
осветление.. Посочено е, че въз основа на това ПТП са нанесени материални
щети, а именно: нанесени увреждания на 1 бр. стълб на уличното осветление
и 1 бр. осветително тяло. В протокола е обективирана и схема на ПТП, която
онагледява механизма на същото. По отношение на нанесените в резултат
въпросното ПТП щети, както и по отношение на разположението на соченото
за виновно МПС след инцидента, документът има характера на официален
удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК и в тази част обвързва съда с
материална доказателствена сила. Няма обаче такава обвързваща сила по
отношение на описания в него механизъм на ПТП. Независимо от горното,
така очертания механизъм на ПТП, участието на лицето, чиято гражданска
3
отговорност е застрахована при ответното дружество и вината за последното
за реализиране на процесния пътен инцидент се установяват от останалите
събраните по делото доказателства, в това число заключението на вещото
лице по допуснатата, приета и неоспорена от страните съдебна
автотехническа експертиза и документите, съдържащи се в приобщената към
доказателствения материал по делото АНП № 17-4332-000500/2017 г. по
описа на МВР, СДВР – отдел „Пътна полиция“, в това число акт за
установяване на административно нарушение бл. № 663808 от 07.01.2017 г.,
съставен на водача на лек автомобил Ауди А6, рег. № СВ0195АХ и
наказателно постановление № 17-4332-000500 от 08.02.2017 г., с което на
водача на лек автомобил Ауди А6, рег. № СВ0195АХ – Радостин Илиев
Манойлов е наложена глоба за това, че на 07.01.2017 г., около 00:20 часа, в гр.
София, по ул. Атанас Дуков, с посока на движение от ул. Сребърна към бул.
Н.Й. Вапцаров и в района срещу болница „Токуда“, управлява лек автомобил
Ауди А6, рег. № СВ0195АХ с несъобразена с пътните условия скорост и
реализирал ПТП в стълб за уличното осветление отдясно на пътя, като
наказателното постановление не е обжалвано от водача на лек автомобил
Ауди А6, рег. № СВ0195АХ и е влязло в законна сила на 09.03.2017 г.
Предвид горното, настоящият съдебен състав приема, че механизмът на
ПТП е именно този, описан в протокола за ПТП от дата 07.01.2017 г., като
вина за настъпване на последното има водачът на лек автомобил Ауди А6,
рег. № СВ0195АХ.
По делото е представена съставена от ДЗЗД „Улично осветление“
/изпълнител на ремонта на увреденото при процесното ПТП имущество/
количествено – стойностна сметка, в която са описани щетите, нанесени в
резултат на ПТП. Посочена е и тяхната левова равностойност.
От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че от така
описания механизъм на ПТП се налага извода, че щетите, нанесени при
инцидента на имуществото, собственост на СО, се намират в причинно –
следствена връзка с механизма на процесното ПТП.
В настоящия случай няма спор, че към датата на ПТП ответникът е бил
застраховател на гражданската отговорност на сочения за делинквент, а това
обстоятелство се установява и от представената по делото справка от
регистъра на Гаранционен фонд (на лист 5 от делото).
4
Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Отговорността на последния за заплащане на обезщетение за
вреди произтича от сключения застрахователен договор, а не от непозволено
увреждане. Тази гражданска отговорност е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие,
обстоятелство, което обуславя отговорност на застрахователя за всички
причинени от него вреди и при същите условия, при които отговаря самият
причинител на вредите (Решение № 6 от 28.01.2010 г. на ІІ т.о. на ВКС на РБ
по т. д. № 705/2009 г., приложимо и при действието на Кодекс на
застраховането в сила от 01.01.2016 г.).
С оглед гореизложеното, съдът намира, че в причинна връзка с виновно
и противоправно деяние на лице, управлявало МПС, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответното дружество, ищецът е претърпял
вреди в посочения вид, поради което е налице основание за ангажиране на
отговорността на ответното дружество за репариране на тези вреди.
Спорен е въпросът за размера на вредите, подлежащи на обезщетяване
от застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”.
По отношение на размера на дължимото от ответника застрахователно
обезщетение следва да се има предвид на първо място разпоредбата на чл.
386, ал. 2 КЗ, съгласно която при настъпване на застрахователно събитие
застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което е
равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена
застрахователна стойност. Съгласно константната съдебна практика
/включително на ВКС/, дължимото обезщетение следва да бъде определено по
пазарната стойност на ремонта за отстраняване на претърпяната вреда към
момента на настъпване на застрахователното събитие. Застрахователното
обезщетение не може да надвишава действителната (при пълна увреда), респ.
възстановителната (при частична увреда) стойност на увреденото имущество,
а действителната, респ. възстановителната стойност не може да бъде по-
голяма от пазарната му стойност към деня на настъпване на събитието.
Съгласно чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се смята стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и
5
качество. Чл. 400, ал. 2 КЗ определя възстановителната застрахователна
стойност като стойността за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка. Следователно,
размерът на застрахователното обезщетение се определя съобразно доказания
размер на претърпяната вследствие застрахователното събитие вреда, който
не може да надхвърля действителната, респ. възстановителната стойност на
увреденото имущество, определено по пазарната му стойност. При
изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент на
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата застрахователна
стойност (вж. Решение № 79 от 02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г., І Т. О.,
ВКС, Решение № 6 от 02.02.2011 г. по т. д. № 293/2010 г., І Т. О., ВКС).
Същевременно, по становище на настоящия съдебен състав, деликтната
отговорност е насочена към обезщетяване на негативния интерес (увреденото
лице да бъде поставено в състоянието преди деликта), но за постигане на тази
цел на увреденото лице не следва да се вменява в тежест възстановяването на
вредите с овехтени (вече употребявани) части, доколкото те несъмнено се
характеризират с по-ниско качество и различна техническа характеристика от
новите материали, а и в някои случаи влагането им би било невъзможно
предвид спецификата на увредената част. Ето защо обезщетението следва да е
в размер, необходим за възстановяване на вещта, като делинквентът, респ.
застрахователят на гражданската му отговорност, понесе и отговорността за
влагането на нови части при отстраняване на щетите.
За установяването размера на вредите, подлежащи на обезщетяване от
застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” е
прието заключение на вещо лице по изготвена съдебно – техническа
експертиза, съгласно което средната пазарна стойност на процесните щети
към датата на ПТП възлиза на 1524,20 лева.
Ето защо, общият размер на вземането на ищеца възлиза на 1524,20
лева, поради което и предявеният иск, следва да бъде уважен като
основателен и доказан.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски, за
6
извършването на които са представени доказателства в производството, а
именно в размер на 460,97 лв. – за заплатена държавна такса, заплатен
депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение /което съдът
определя в размер на 100 лева/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗА, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
************ да заплати на СО, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на
управление *********, на основание чл. 493, ал. 1 КЗ вр. чл. 432, ал. 1 КЗ,
сумата от 1524,20 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
причинени щети на имущество, собственост на СО, представляващо увреден
стълб на уличното осветление и на осветителното тяло, в резултат на ПТП,
реализирано на на 07.01.2017 г., в гр. София, на ул. Атанас Дуков, срещу
болница „Токуда“, по вина на водач, чиято „Гражданска отговорност“ е била
застрахована при ответното дружество към датата на реализиране на
процесното ПТП, ведно със законна лихва върху горепосочената сума,
считано от 19.04.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗА, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
************ да заплати на СО, БУЛСТАТ ******, със седалище и адрес на
управление *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 460,97 лева,
представляваща разноски в производството по гр.д. № 21275/2022 г. по описа
на СРС, II ГО, 160 състав.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7