Р Е Ш Е Н И
Е № 1433
гр. Пловдив, 04.12.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ІV гр.
състав, в публично съдебно заседание на 26.11.2019г, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ПОЛИНА БЕШКОВА
при секретаря Елена Ангелова, като разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 417 по
описа на съда за 2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Отрицателни установителни искове с правно основание
чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на суми, предмет на
принудително удовлетворяване в изпълнително производство, поради погасяването
им по давност.
Делото е образувано по искова молба, подадена от К.С.М.
с ЕГН ********** и адрес *** чрез упълномощения процесуален представител адв. Х.В.М.
против „Юробанк Бългрия“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и адрес на
управление р-н Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260. Изложени са твърдения, че
въз основа на Заповед за незабавно изпълнение по ЧГД № 8963 / 2012 г. по описа
на РС – Пловдив е издаден Изпълнителен лист от 05.07.2012 г., съгласно който К.С.М.
дължи на кредитора „Алфа Банк“ АД, a след прехвърляне на търговското
предприятие правоприемник и кредитор е „Юробанк България“ АД, следните суми:
- 80 647,35 €, представляваща просрочена главница
по Договор за кредит № 240-212/2008 от 09.06.2008 г., ОУ на банката и Анекс № 1
от 20.12.2011 г.;
- 1 670,24 €, представляваща просрочена лихва върху редовна главница за
периода 20.12.2011 г. – 25.04.2012 г. вкл.;
- 1 394,14 €, представляваща наказателна лихва
върху просрочена главница за периода 26.04.2012 г. – 05.06.2012 г. вкл.;
- 63,89 €, представляваща наказателна лихва върху
просрочена главница за периода 20.01.2012 г. – 05.06.2012 г.;
- 781,05 €, представляваща годишна такса за управление
на кредита за 2011 г. и 2012 г.;
- 67,20 €, представляваща разноски по връчване на
нотариална покана;
- разноски по частното гр. дело – 3 308,91 лв. държавна
такса и 2 104,46 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че още през 2011 г.
„Алфа Банк“ АД е образувало изпълнително производство против М. при ЧСИ А.А. за
други свои вземания – изпълнително дело № 702 / 2011 г. Цитираните по-горе
вземания са присъединени в това производство. С разпореждане от 22.08.2017 г. ЧСИ е прекратил делото на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като последното
изпълнително действие е от месец 02.2012г., т.е. перемцията е настъпила към дата - 20.02.2014г. По жалба на взискателя прекратителното постановление на
ЧСИ било потвърдено от ПОС, като съдебният акт обвързва страните в настоящото
производство. Ищецът
твърди, че след перемпцията всички извършени действия по изпълнително дело №
702 / 2011 г. са невалидни и като такива са негодни да прекъснат давността. Въз
основа на Заповедта за незабавно изпълнение и Изпълнителния лист, издадени по
ЧГД № 8963 / 2012 г. по описа на РС – Пловдив, банката-кредитор е подала молба
за образуване на изпълнително производство пред ЧСИ С.Г.и е образувано
изпълнително дело № 20188250400799. На 15.02.2019 г. на ищеца в качеството му
на длъжник по това дело е връчена ПДИ изх. № 2656 / 12.02.2019 г., като в
поканата е посочено, че съгласно изявление на взискателя задължението на М. към
банката възлиза общо на сумата от 278 927,69 лв., от които:
151 962,38 лв. главница, 5 487,53 лв. законна лихва за периода
19.10.2018 г. – 26.02.2019 г., 97 825,34 лв. – неолихвяеми вземания, 121
лв. разноски и 11 752,29 лв. такси по
ТТРЗЧСИ. Ищецът твърди, че изпълнителното дело, образувано по описа на ЧСИ Г.,
е въз основа на изпълнителен лист от дата 05.07.2012 г., като за описаните в
него вземания е изтекла 5-годишната погасителна давност. Поддържа, че давността
не е прекъсвана, независимо от обстоятелството, че вземанията по този
изпълнителен титул са били присъединени по изпълнително дело № 702 / 2011 г. на
ЧСИ А., тъй като последното е прекратено поради настъпилата още на дата
20.02.2014 г. перемпция. Предвид всичко гореизложено се иска от съда да
постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника
„Юробанк България“ АД, че е погасено правото на принудително изпълнение спрямо
вземанията, произтичащи от Заповед за незабавно изпълнение, издадена по ЧГД №
8963 / 2012 г. по описа на РС – Пловдив
и Изпълнителен лист от 05.07.2012 г., а именно: 151 962,38 лв.
главница, 5 487,53 лв. законна лихва за периода 19.10.2018 г. – 26.02.2019
г., 97 825,34 лв. – неолихвяеми вземания, както и сумата от 121 лв.
разноски – предмет на изпълнително дело № 201882500799 по описа на ЧСИ С.Г..
Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК ответникът
„Юробанк България“ АД с ЕИК ********* депозира отговор чрез пълномощника адв. В.П.,
с който взема становище за неоснователност на предявения иск, като твърди, че
процесните вземания не са погасени по давност. На свой ред посочва, че
изпълнително дело № 702 / 2011 г. е образувано по молба на взискател, различен
от банката, като изпълнителният титул в нейна полза е издаден на дата
05.07.2012 г. – месеци след твърдяното последно изпълнително действие. „Алфа
Банк“ се конституира като взискател през месец юли 2012 г., като с молбата си
иска извършване на изпълнителни действия в своя полза. Ответникът твърди, че на
дата 25.07.2012 г. ЧСИ извършва превод на сума от продажба на имущество, което
е било ипотекирано в полза на банката. През месец май 2014 г. „Алфа Банк“
подава молба за извършването на опис на движими вещи на длъжника, а след това
ежегодно входира молби за извършване на изпълнителни действия. Оспорва ищцовите
твърдения, че срокът на погасителната давност досежно процесните вземания е
започнал да тече от датата на последното изпълнително действие - 20.02.2012 г.,
тъй като към онзи момент банката все още не се е била сдобила с изпълнителен
титул и следователно вземанията още не са били изискуеми. На следващо място
ответникът посочва, че през 2013 г. процесните вземания на банката са вече
предмет на друго изпълнително дело № 20137590404275 по описа на ЧСИ Н.В.. Дори
ищцовите твърдения относно началния момент на погасителната давност да са
състоятелни, то с по-късно образуваното изпълнително дело срокът е бил
прекъснат и е започнал да тече нов. Няма съдебно решение, което да постановява,
че изпълнително дело № 20137590404275 по описа на ЧСИ В. е прекратено поради
перемпция. Ответникът твърди още, че към дата 20.02.2012 г. ТР № 2 по тълк.
дело № 2 / 2013 г. на ОСГТК на ВКС още не е било постановено. Тълкувателното
решение е от дата 26.06.2015 г., а до този момент приложение е имала друга
задължителна практика – ППВС № 3 / 1980 г. При постановяване на нов
тълкувателен акт за приложението на правна норма е налице промяна в начина, по
който ще бъде прилагана нормата, като по-новото тълкуване поражда действие от
момента на постановяване на по-новия тълкувателен акт, а предшестващият
престава да се прилага (така Решение №
170 от 17.09.2018 г. по гр. дело № 2382 / 2017 г. на ВКС), т.е. съдилищата
не могат да прилагат тълкувателни ППВС и ТР преди същите да са постановени и
обявени по съответния за това ред. Следвайки логиката на ВКС, ответната страна
счита, че следва да се приеме, че за периода от образуване на изп. дело № 702 /
2011 г. по описа на ЧСИ А. до 26.06.2015 г., когато е постановено ТР № 2 /
26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността не е изтекла на основание действащото
към онзи момент ППВС № 3 / 1980 г. Новото изпълнително дело по описа на ЧСИ Г.е
образувано на 12.11.2018 г. и следователно за периода 26.06.2015 г. – 12.11.2018 г. не е налице изтекла
погасителна давност на вземането на банката. Претендира разноски.
Съдът, от събраните доказателства и фактите,
които се установяват с тях, прие следното:
При
разпределение на доказателствената тежест в процеса съдът е указал на страните,
че ищецът носи
доказателствената тежест да установи, че е настъпил правопогасителен факт по
отношение на процесните вземания, а именно, че е изтекъл предвиденият в закона
давностен срок. В тежест на ответника е да установи правоизключващите си
възражения за спиране и прекъсване на общата 5 - годишна давност.
По делото няма спор
относно следните факти, които се установяват и от доказателствения материал:
Изп.д. № 702/2011г по описа на ЧСИ А. А., с рег.№ *** на КЧСИ, с
район на действие ПОС, е образувано по молба на трето за спора лице - П.С., за
събиране на негово вземане от длъжника М. – ищец по делото. При насочване на
изпълнението върху ипотекиран в полза на „Алфа банк“, клон България, /праводател
на банката - ответник/ имот ипотекарният кредитор е уведомен за започналото
изпълнение. С молба от 28.12.2011г. /л. 43/ банката е заявила вземанията си към
длъжника в размер на 80 647.35 евро – редовна главница и 84.95 евро –
лихва и е поискала при евентуална продажба на имота да бъдат заделени
претендираните суми за удовлетворяване на вземането й. Извършена е публична
продан, като постановлението за възлагане на продадения недвижим имот на
длъжника е влязло в законна сила и е вписано на 20.02.2012г. На 21.03.2012г. е
предявено разпределение на получените от публичната продан суми, включително за
ипотекарния кредитор.
С молба от 24.07.2012г.
/л. 333/ банката е представила изпълнителен лист и заповед за незабавно
изпълнение от 05.07.2012г за
вземането си /размерът на главницата е същият, добавени обаче са наказателни и
просрочени лихви, годишни такси и разноски, вкл. за заповедното производство/.
Именно това са сумите, за които сега ищецът претендира, че са погасени по
давност. С молбата си от 24.07.2012г банката е поискала плащане на сумите по
изпълнителния лист.
С молба от 26.03.2014г
/л. 337/ „Алфа банк“ АД е поискало налагането на запор върху МПС на длъжника,
както и възбрана върху конкретно посочени недвижими имоти. Тази молба е
адресирана до ЧСИ Н.В. с твърдение, че е по горното изпълнително дело на ЧСИ А.
А..
С последваща
молба /л. 346 – със заличена дата на входящия печат, която не се чете/ по
изп.д. № 4275/2013г на ЧСИ В. банката е поискала налагането на запор върху индивидуализирано
трудово правоотношение на длъжника, както и насочване на принудителното
изпълнение върху движимото му имущество, находящо се на посочен в молбата
адрес. Настоява за възможно най- бързо насрочване на дата за опис и оценка на
това имущество. Доколкото видно от покана до длъжника на л. 350 описът на
движимите вещи е насрочен за 17.06.2014г, очевидно коментираната молба е
подадена преди тази дата.
Наложен е и
исканият запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.
В
придружителното писмо на л. 222 е посочено, че изп. д. № 702/2011г по описа на ЧСИ
А. А. е изп.д. № 4275/2013г по описа на ЧСИ В., като на съда е служебно
известно, че се касае до временно прехвърляне архива на ЧСИ А. на ЧСИ В., от
което именно идва разликата в съдебните изпълнители и делата, но на практика се
касае за едно и също изпълнително производство.
Видно от
запорни съобщения на л. 364 запор върху МПС на длъжника е наложен на
02.07.2014г.
По искането
за налагане на възбрана Служба вписвания – Смолян с писмо на л. 353 указва
необходимостта от авансово внасяне на такса от страна на взискателя.
С молба от 29.07.2015г /л. 367/ банката
отново сочи изпълнителни способи – запор върху вземания на длъжника по няколко
банкови сметки и пристъпване към опис на секвестируемото движимо имущество.
Връчени са
запорни съобщения до банките, като една от сметките е блокирана до пълния
размер на дължимата сума /писмо на л. 377/.
Следват и
други молби вече от името на ответника, като правоприемник на първоначалния
взискател, с които се сочат изпълнителни способи /напр. молба на л. 391 от
15.12.2016г, молба на л. 425 от 04.12.2017г/.
С молба на
л. 423 длъжникът иска прекратяване на изпълнителното производство с позоваване
на ТР № 2/2015г, тъй като последното изпълнително действие по делото е от 15.12.2011г, респ. 20.02.2012г, когато е влязло в сила постановлението за
възлагане, като до 26.03.2014г по делото не са извършвани други изпълнителни
действия, годни да прекъснат давността, с оглед на което и всички действия след
26.03.2014г следва да се считат за обезсилени по право.
С
разпореждане от 22.08.2017г на ЧСИ А. А. изпълнителното дело е обявено за
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Жалбата на ответника срещу
прекратителния акт на ЧСИ е оставена без уважение от съда в образуваното
контролно – отменително производство. Позовавайки се на ТР № 2/2015г, съдът
приема, че след последното действие по принудително изпълнение – влизане в сила
на постановлението за възлагане /20.02.2012г./, не е извършвано изпълнително
действие в продължение на две години, годно да прекъсне срока за перемиране на
делото. Такова е едва налагането за запор върху МПС на 03.07.2014г. Т.е.
перемпцията е настъпила на 20.02.2014г.
Споделя се
обаче от настоящия съд като разумно и справедливо приетото в решение № 170 от
17.09.2018г по гр.д. № 2382 по описа за 2017г на ВКС, постановено по реда на
чл. 290 ГПК, където в сходна на настоящата ситуация се приема разрешението, че извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г отмяна
на ППВС № 3/18.11.1980г поражда действие
от датата на обявяването на ТР, като
така даденото с т. 10 ново разрешение се
прилага от тази дата и то само по отношение на висящите към този момент
изпълнителни производства, но не и към тези, които са приключили преди това.
Най – общо мотивите за този извод са, че съгласно даденото с ППВС №
3/18.11.1980 година тълкуване образуването на изпълнителното производство
прекъсва давността, като по време на изпълнителното производство давност не
тече. С т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, обаче е дадено съвсем различно разрешение, като е
прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие
по принудително изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова
давност, но давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното
ППВС. Прилагането на даденото с
посоченото ТР тълкуване за период преди постановяването му би имало за
последица погасяването по давност на дадени вземания, които са били предмет на
изпълнителни производства, но по тях не са предприемани действия за период
по-голям от този срок. С оглед на това давността
ще се счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на
тълкувателното решение, но въз основа на даденото с него тълкуване, което би
довело и до несъобразяване на действащото към онзи момент ППВС. Поради
даденото с отмененото тълкувателно ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва
да намери приложение и след отмяната на същото, когато спорът се отнася до
последиците от нормата, които са били реализирани за периода преди отмяната на
тълкувателния акт, като новото ТР ще се
прилага от този момент за в бъдеще.
Следователно, при така дадените разяснения, които
напълно се споделят от настоящия съд, резонно е възражението на ответника в отговора
му, че за периода от
образуване на изп. дело № 702/2011 г. до 26.06.2015 г., когато е постановено ТР
№ 2/ 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността не е изтекла на основание действащото
до този момент ППВС № 3/1980 г. Това е така, защото до отмяната на ППВС
взискателят е съобразявал поведението си с неговите постановки, а именно, че изпълнителното
производство прекъсва давността, като по време на висящността му давност не
тече. След отмяната на ППВС с ТР от 26.06.2015 г взискателят е длъжен да съобразява
поведението си с новото разрешение, а именно, че в рамките на изпълнителното
производство давност тече и за да бъде прекъсната тя, е необходимо извършването
на надлежно действие по принудително изпълнение, считано от което ще започне да
тече нова давност.
В случая
след прекратяване на изп. дело № 702/2011 г. взискателят е образувал ново
изпълнително дело по описа на ЧСИ Г.с молба от 12.11.2018 г./л. 79/, в рамките
на което са извършвани годни да прекъснат давността изпълнителни действия. За
нуждите на настоящия спор обаче тези действия са без значение, тъй като от 26.06.2015
г, когато взискателят е следвало да започне да се съобразява с новите
постановки на ТР, до датата на подаване на ИМ не е изтекла общата 5 – годишна погасителна
давност за вземането на банката. Всъщност взискателят е съобразил поведението
си с новото разрешение и по „прекратеното“ изпълнително дело, видно от
депозираните молби на л. 391 от 15.12.2016г, на л. 425 от 04.12.2017г и др.,
т.е. не е налице бездействие на кредитора до образуване на новото изпълнително
дело. На практика същото е образувано чак на 12.11.2018г, тъй като преди това
ответникът е обжалвал прекратителния акт на ЧСИ по предходното изпълнително дело
и до влизането му в сила /19.09.2018г, когато е постановено решението на ПОС/
не е имало основание за образуване на ново производство.
Освен
неприложимостта на новите постановки на ТР към разглеждания казус налице е и
друго съображение за неоснователност на претенцията.
Няма
как срок за перемиране на изпълнително дело да тече преди в полза на взискателя
да е възникнал изпълнителният титул, въз основа на който е предявено за принудително
събиране вземането му. В случая заповедта за изпълнение и изпълнителният лист в
полза на праводателя на ответника са издадени на 05.07.2012г, като молбата на взискателя за присъединяване към
образуваното вече изпълнително производство на присъдените със заповедта за
незабавно изпълнение суми е от 24.07.2012г. Преди тази дата качеството на
праводателя на ответника е на ипотекарен кредитор, който има право на
предпочтително удовлетворение за обезпеченото с ипотека свое вземане в случай
на публична продан на ипотекирания имот и за него следва да бъдат заделени суми
при изготвянето на разпределение. Присъединен взискател на собствено основание за
сумите по заповедта за изпълнение и изпълнителен лист, чието съществуване
ищецът отрича в настоящото производство, той става след едва издаването им и след
подаването на молба за принудителното им събиране, от който момент може да сочи
годни изпълнителни способи, прекъсващи течението на срока за перемиране на
производството. А в случая ищецът твърди, че последното изпълнително действие,
от когато е започнал да тече 2 – годишният срок за настъпване на перемпция, е
от преди тази дата, а именно 20.02.2012г,
когато е влязло в сила постановлението за възлагане и което действие на практика
касае първоначалния взискател, тъй като в полза на банката все още не са били
присъдени процесните вземания, чието съществуване се отрича поради погасяването
им по давност.
В тази
връзка е необходимо да се разясни и следното:
Разпоредбата на чл. 439 ГПК предвижда защита на
длъжника по исков ред, след като
кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на изпълнителното
основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се основава само
на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по
което е издадено изпълнителното основание. Фактите следва да са настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. По реда на действащия ГПК заповедите за изпълнение се
ползват със стабилитет, тъй като влизат в сила, за разликата от несъдебните
изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). Поради това разпоредбата на чл.
439, ал. 2 ГПК следва да се прилага и за факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато заповедното
производство е приключило, независимо, че съдебно дирене не се провежда. Новите
факти следва да са настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение по
правилото на чл. 416 ГПК. Неподаването на възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК,
оттеглянето му или влизането в сила на съдебното решение по иска за
установяване на вземането по чл. 422 или чл. 451, ал. 1 ГПК имат за последица създаване на стабилитет на
заповедта за изпълнение. Към това разрешение се е ориентирала и съдебната
практика.
В случая не
се твърди и установява длъжникът да е възразил срещу заповедта за незабавно
неизпълнение, като данните по делото навеждат на извода, че тя е влязла в сила
в резултат на неподаването на възражение в срока за това. Следователно по реда
на чл. 439 ГПК длъжникът може да оспори вземането само въз основа на факти, настъпили след влизане в сила на заповедта за
изпълнение и тези факти безспорно следват по време датата
на издаването й. Докато в случая ищецът се позовава на изтекла давност с
начален момент - 20.02.2012г, когато заповедта за изпълнение все още
не е била издадена, още по – малко влязла в сила. За да е налице обаче новонастъпил правопогасителен факт, той
трябва да следва по време влизането в сила на заповедта за незабавно изпълнение
или когато се касае за погасителна давност, както е в случая, началото на
нейния срок трябва да следва, а не да предхожда този момент. Ако го предхожда,
позоваването е недопустимо като преклудирано и несвоевременно въведено с
възражение срещу заповедта.
При
това положение на практика приетата от ЧСИ, а после и от съда, перемпция, касае
вземането на първоначалния взискател и годните да прекъснат давността за него изпълнителни действия, респ. да
прекъснат срока за перемиране на производството за принудителното му събиране,
а не това на ответника, което още не е било присъдено с изпълнителен титул, респ.
не е подлежало на принудително изпълнение, за да се преценява годността на изпълнителните способи да прекъснат давността
за него. Вземането на ответника е присъединено за принудително събиране с
молбата от 24.07.2012г, като за настъпване на перемпция, респ. за последно
изпълнително действие спрямо него, не би могло да се говори преди да е издаден
изпълнителният титул за принудителното му събиране и той да е предявен с тази
цел пред съответния ЧСИ. Няма спор,
като това е установено и от съда, че на 03.07.2014г. е наложен запор върху МПС, собственост
на длъжника, което изпълнително действие надлежно прекъсва давността спрямо
банката и от този момент тече нова. Извършвани са и други годни да прекъснат
давността изпълнителни способи по искане на ответника съобразно приетите за
установени по делото факти. Не е налице процесуална пасивност на взискателя, който в
продължение на две години от присъединяване на процесните вземания по
изпълнителното дело за принудителното им събиране да не е поискал извършването
на изпълнителни действия, задължаващи съдебния изпълнител да ги приложи, /а
такива на практика са и прилагани/. Поради това и не следва да бъде
санкциониран за бездействие, респ. дезинтересиране от вземането си, каквато санкция на практика е погасителната
давност.
Налага се изводът, че предявените отрицателни
установителни искове са изцяло неоснователни и като такива ще се отхвърлят.
Въпреки изхода на спора и претенцията за това, на
ответника не следва да се присъждат разноски, тъй като не доказва да е направил
такива. В отговора по чл. 131 ГПК на л. 48 от делото заявява, че претенцията си
за разноски ще индивидуализира в нарочен списък, „който ще представи“. Такъв
обаче до приключване на делото не е представен, вкл. към молбата на л. 74, с
която е направено евентуално възражение за прекомерност на платеното от ищеца
адвокатско възнаграждение.
По изложените мотиви съдът
Р Е
Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.С.М. с ЕГН **********
и адрес *** против „Юробанк Бългрия“ АД с ЕИК *********, седалище гр. София и
адрес на управление р-н Витоша, ул. „Околовръстен път“ № 260, отрицателни
установителни искове с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за недължимост на следните суми, за
които респективно се е погасило правото на банката за принудително изпълнение,
а именно: сумата от 151 962,38 лева, представляваща главница, сумата от 5 487,53 лева, представляваща законна лихва за периода
от ***г. — ***г., сумата от 97 825,34 лева, представляваща
неолихвяеми вземания, както и сумата от 121 лева, представляваща присъдени разноски по
заповедното производство – предмет
на Заповед за незабавно
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 8963 от 2012г. на PC - Пловдив, 21-ви гр. състав и изпълнителен лист от 05.07.2012г., въз основа на които е образувано изпълнително дело №
20188250400799 по описа на ЧСИ С. Г..
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен
срок от връчването му пред Пловдивския апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: