№ 99
гр. С., 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Надежда Н. Янакиева
Членове:Стефка Т. Михайлова Маринова
Симеон Ил. Светославов
при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно
гражданско дело № 20222200500127 по описа за 2022 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по две въззивни жалби против Решение №260503/21.12.2021г. по
гр.д.№829/2021г. на С.ски районен съд, с което е признато за установено, че К. АПТ.
М. – кредитополучател, ЮС. АПТ. АХМ. - поръчител и А.Ю. Аптулов - поръчител
дължат солидарно на „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.София следните суми, за
които по частно гр.д. №2260/2020г. по описа на СлРС е издадена Заповед
№957/30.07.2020г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 30.07.2020г., както следва: сумата 9644,32 евро,
представляваща непогасена главница по Договор за банков кредит от 06.06.2012г.,
ведно със законната лихва за забава върху нея, считано от 27.07.2020г. до
окончателното й изплащане; сумата от 1876,40 евро, представляваща непогасена
договорна лихва за периода от 01.07.2017г. до 12.03.2020г., дължима на основание т. 4,
раздел ІІ от договора за кредит; сумата от 6166,73 евро, представляваща наказателна
лихва за периода от 01.07.2017г. до 12.03.2020г., начислена на основание т. 10 от
раздел ІІ от договора за кредит; сумата от 369,01 евро, представляваща непогасена
договорна лихва за периода от 12.03.2017г. до 14.05.2020г., дължима на основание т. 4,
раздел ІІ от договора за кредит; сумата от 1,85 евро, представляваща непогасена
договорна лихва за периода от 14.05.2017г. до 01.06.2020г., дължима на основание т. 4,
раздел ІІ от договора за кредит; сумата от 683,94 евро, представляваща наказателна
1
лихва за периода от 14.05.2020г. до 28.07.2020г., дължима на основание т. 10, раздел ІІ
от договора за кредит и сумата 783,13лв. направени разноски по делото. С Решението
са присъдени на ищеца разноски за първоинстанционното исково производство в
размер на 1604,13лв.
Първата въззивна жалба е подадена от К. АПТ. М. чрез назначеният й по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Х.Ч., която обжалва посоченото
първоинстанционно решение изцяло.
Втората въззивна жалба е подадена от ЮС. АПТ. АХМ. и А.Ю. Аптулов чрез
пълномощника им адв. Н. от АК – Б., като се обжалва първоинстанционното решение
изцяло.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на всяка една от двете
въззивни жалби от насрещната страна - „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.София
чрез пълномощника юриск. Р., отговарящи на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2, вр. с ал.1 от ГПК няма подадена насрещна въззивна
жалба.
І. Въззивникът К. АПТ. М. чрез особения си представител по чл.47, ал.6 от ГПК
адв. Чолакова посочва, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно,
незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния закон и при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Посочва, че районният съд
въз основа на правилно установена фактическа обстановка е приложил неправилно
закона и е стигнал до неправилни и необосновани правни изводи. Посочва, че
първоинстанционният съд не е обсъдил нито едно от наведените с отговора
възражения за недействителност на договора за потребителски кредит, по които дължи
произнасяне и които поддържа. Поради това, въззивникът моли съда да отмени изцяло
първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли исковата
претенция изцяло като неоснователна.
С отговора на тази въззивна жалба, подаден от насрещната страна – ищеца в
първоинстанционното производство „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.София чрез
пълномощника юриск. Р. се оспорва същата като неоснователна. Въззиваемата страна
намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и мотивирано, поради
което моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че въззивната жалба е бланкетна и не
съдържа аргументи в какво точно се състои порочността на обжалвания съдебен акт.
Счита, че съдът е извършил проверка относно валидността на договора, но не е
констатирал наличие на клаузи, противоречащи на императивните правни норми, като
е отразил това изрично в решението. Претендира присъждане на направените по
делото пред въззивната инстанция разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. Въззивниците ЮС. АПТ. АХМ. и А.Ю. Аптулов чрез пълномощника адв. Н.
посочват, че обжалваното първоинстанционно решение е неправилно,
2
незаконосъобразно и необосновано, като при постановяването му са допуснати
съществени нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила.
Посочват, че в решението съдът не е обсъдил нито едно от наведените с отговора
възражения, което считат, че е липса на мотиви и води до нищожност на обжалваното
решение. С оглед приетото ТР по т.д. №5/2019г. на ОСГТК считат, че не следва да се
коментират възраженията за неспазване срока по чл.147 от ЗЗД, но поддържат
възраженията относно недействителност, както на самия договор за кредит, така и на
договорите за поръчителство. Въззивниците посочват, че договорите за поръчителство
не съдържат съществените условия на главната сделка /посочен е единствено размера
на заема, но не и останалите условия на главното задължение/. Това водело до
неопределеност на договора за поръчителство. Освен това ищецът признал, че
договора за кредит и общите условия не били връчени на поръчителите. Считат, че
тези пороци водят до липса на съгласие и предмет, т.е. до недействителност на
договорите за поръчителство. Освен това считат, че договорите за поръчителство
противоречат на добрите нрави, именно защото при подписването им на поръчителите
не са предоставени данни за компонентите на дълга по пера – главница, дължими
договорна и мораторна лихва, такси и разноски и данни за начина на определянето им.
Поради това не е налице валидно извършено поръчителство и не следва да се ангажира
тяхната отговорност, наред с първоначалния длъжник. На следващо място въззивиците
излагат съображения относно пороци, водещи до недействителност на договора за
кредит. Считат, че е нарушен чл.5 от ЗПК – не е предоставена необходимата
информация под формата на стандартен европейски формуляр. Твърдят нарушения на
чл.11, ал.1, т. 9 от ЗПК, като не били посочени условията за прилагането на базовия
лихвен процент, липсвала яснота относно базата, върху която се начислява лихвата.
Твърдят нарушение на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, като не са посочени
взетите предвид допускания, използвани при изчисляването на годишната лихва и
ГПР, липсвала методиката на формиране на ГПР. Предвидената възможност за
едностранна промяна на уговорения първоначално лихвен процент от страна на
банката водел до извода за недействителност на договора, поради неравноправие
между договарящите страни. Твърдят, че по изпълнителното дело са извършвани
принудителни изпълнения, които съдът е следвало да вземе предвид, съгласно нормата
на чл.235, ал.3 от ГПК. С оглед на изложеното, въззивниците молят съда да отмени
обжалваното първоинстанционно решение и да постанови ново, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират присъждане на
направените по делото разноски.
С отговора на тази въззивна жалба, въззиваемата страна „Първа инвестиционна
банка“ АД, гр.София чрез пълномощника юриск. Р. оспорва същата като
неоснователна. Намира обжалваното решение за правилно, законосъобразно и
мотивирано, поради което моли същото да бъде потвърдено. Посочва, че съдът е
3
извършил проверка относно валидността на договора, но не е констатирал наличие на
клаузи, противоречащи на императивните правни норми. Посочва, че договорът за
кредит е сключен в писмена форма и отговаря на изискванията на чл.11, т.7, 9, 11 и 12
от ЗПК. Включената клауза за едностранна корекция на БЛП и лихвената надбавка е
само възможност, от която банката не се е възползвала и тя не се отразява на
валидността на договора. Погасителния план съдържа разбивка на задълженията по
вид, размер, период. По отношение на липсата на методика за изчисляване на
референтния лихвен процент посочва, че договорът за кредит е сключен преди влизане
в сила на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК. Спазени били всички императивни
изисквания на закона при сключване на договора за кредит. Посочва, че договорите за
поръчителство са сключени в изискуемата форма и съдържат съществените условия на
главната сделка. Твърди, че банката няма задължение да предоставя на поръчителите
екземпляр от договора за кредит и общите условия към него, тъй като те не са страна
по него. Въззиваемият претендира присъждане на направените по делото разноски, в
т.ч. юрисконсултско възнаграждение.
С въззивните жалби и с отговорите към тях няма направени доказателствени
искания за въззивната фаза на производството.
В с.з. въззивникът К. АПТ. М., редовно призована, се представлява от
назначеният й по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител адв. Х.Ч., която
заявява, че поддържа въззивната жалба по изложените в нея съображения. Моли съда
да отмени изцяло първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да
отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
В с.з. въззивниците ЮС. АПТ. АХМ. и А.Ю. Аптулов, редовно призовани не се
явяват и не се представляват. По делото е постъпило писмено становище от
процесуалният им представител по пълномощие адв. Н., който посочва, че поддържа
подадената въззивна жалба и моли за уважаването по посочените в нея съображения.
Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни
инстанции.
В с.з. въззиваемата страна „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.София, редовно
призована, не се представлява. По делото е постъпило писмено становище от
процесуален представител по пълномощие юриск. Р., която посочва, че оспорва
въззивните жалби като неоснователни, поддържа изложените в отговорите им
съображения. Счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и
следва да бъде потвърдено. Претендира присъждане на направените пред въззивната
инстанция разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното по реда на
чл.36 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение от пълномощника на въззивниците.
Въззивният съд намира въззивните жалби за допустими, отговарящи на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същите са подадени в законовия срок, от
4
процесуално легитимирани субекти, имащи интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт съд.
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно. В тази насока е
направено възражение от въззивниците ЮС. АПТ. АХМ. и А.Ю. Аптулов, което съдът
намира за неоснователно. Възражението е за липса на мотиви. Запознавайки се с
първоинстанционния акт, въззивният състав констатира, че макар е лаконично и общо,
съдът е извършил проверка на валидността на въпросния договор за кредит и е извел
извод, че не са налице клаузи, противоречащи на императивна правна норма. Посочено
е че не са установени обстоятелства, водещи до отпадане отговорността на
ответниците. По този начин, макар и лаконичен в правните си изводи, атакуваният акт
не страда от твърдяната нищожност.
На следващо място, съдът извърши проверка относно допустимостта на
обжалваното решение и констатира, че същото е допустимо.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност
върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от двете въззивни жалби,
настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства,
намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.
Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна,
правилна и кореспондираща с доказателствения материал и ПРЕПРАЩА своята към
нея.
С.ският районен съд е бил сезиран с предявени при условията на субективно
пасивно и обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове за
установяване дължимостта на вземания по Договор за кредит от 06.06.2012г., сключен
между ответницата – кредитополучател К. АПТ. М. и ищцовата банка „Първа
инвестиционна банка“ АД, гр.София, обезпечен със сключени договори за
поръчителство между ПИБ АД и ответниците ЮС. АПТ. АХМ. и А.Ю. Аптулов от
06.06.2012г., както следва: сумата 9644,32 евро, представляваща непогасена главница
по Договор за банков кредит от 06.06.2012г., ведно със законната лихва за забава върху
нея, считано от 27.07.2020г. до окончателното й изплащане; сумата от 1876,40 евро,
представляваща непогасена договорна лихва за периода от 01.07.2017г. до
12.03.2020г., дължима на основание т. 4, раздел ІІ от договора за кредит; сумата от
6166,73 евро, представляваща наказателна лихва за периода от 01.07.2017г. до
12.03.2020г., начислена на основание т. 10 от раздел ІІ от договора за кредит; сумата от
369,01 евро, представляваща непогасена договорна лихва за периода от 12.03.2017г. до
14.05.2020г., дължима на основание т. 4, раздел ІІ от договора за кредит; сумата от 1,85
евро, представляваща непогасена договорна лихва за периода от 14.05.2017г. до
5
01.06.2020г., дължима на основание т. 4, раздел ІІ от договора за кредит; сумата от
683,94 евро, представляваща наказателна лихва за периода от 14.05.2020г. до
28.07.2020г., дължима на основание т. 10, раздел ІІ от договора за кредит, за които
вземания на ищцовата банка е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл.417 от ГПК, връчена на главния длъжник –
кредитополучател К. АПТ. М. при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, а от страна на
поръчителите ЮС. АПТ. АХМ. и А.Ю. Аптулов е подадено възражение по чл.414 от
ГПК. Правното основание на предявените искове е чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1, т.1 и
т.2, вр. с чл.124, ал.1 от ГПК.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет установяване
на съществуването, фактическата, материалната дължимост на сумите, за които е била
издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК. По тези искове следва с
пълно доказване ищеца, твърдящ съществуване на вземането си, да установи по
безспорен начин неговото възникване, съществуване и дължимост спрямо ответника –
длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже съществуването на фактите,
които са породили неговото вземане. Ответникът, при съответно твърдение, следва да
докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват вземането.
В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от сключен
между първия ответник в първоинстанционното производство К. АПТ. М. и ищцовата
банка „Първа инвестиционна банка“ АД, гр.София Договор за банков кредит от
06.06.2012г. Със същия ищцовата банка е предоставила на ответницата М. банков
кредит в размер на 12750 евро по посочена в договора разплащателна сметка за
погасяване на съществуващи задължения по договор за кредит от 05.11.201г., с
изрично посочен номер, със срок за усвояване на кредита до 14.06.2012г. и краен срок
за погасяване – 01.06.2020г., общ срок - 96 месеца, при ГПР от 18,89% и годишна лихва
в размер на Базовия лихвен процент на Банката в евро, увеличен с надбавка от 8,51
пункта, като към сключване на договора БЛП е 7,99%, т.е. ГЛП 16,5%, при обща
дължима сума по кредита 23437,31 евро.
Към договора е приложен погасителен план, подписан от кредитополучателя.
Посочени са съответните суми от главница, лихва и такса, включени във всяка отделна
вноска по кредита и дължимия остатък след съответната вноска.
Вземанията на Банката по договора за кредит са обезпечени с поръчителство от
ответниците ЮС. АПТ. АХМ. и А.Ю. Аптулов, всеки един от които е сключил
самостоятелен договор за поръчителство от 06.06.2012г. В договорите изрично е
посочен предмета – поръчителят отговаря пред Банката за изпълнението на
задълженията на К. АПТ. М. за главница, лихви, такси, комисионни и разноски,
произтичащи от отпуснат банков кредит в размер на 12750 евро, с посочване на
договора, като поръчителите са се задължили да отговарят солидарно с
6
кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на главното задължение,
включително лихвите и разноските. Изрично е посочено, че размерът на задълженията
на кредитополучателя по договора за кредит се установява въз основа на вписванията
по счетоводните книги на банката.
По наведените и с двете въззивни жалби възражения относно валидността на
договора за банков кредит, съдът ще изложи общо съображения, както следва:
На първо място следва да се посочи, че договорът за кредит, сключен между
кредитополучателя К. АПТ. М. и „Първа инвестиционна банка“ АД, отговаря на
изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК относно форма, разбираем език, формат, шрифт и
др.
Въззивният състав споделя напълно извода на първоинстанционния съд, че
договора за кредит във всичките му части е действителен, отговаря на законовите
изисквания относно форма, съдържание; към него има подписан подробен погасителен
план, отговарящ на изискванията на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК. Клиента е запознат и е
приел прилагането в отношенията с кредитора на общите условия към договора, по
които му е отпуснат кредита. Съдът не установи нищожни клаузи от договора за
кредит. Уговорените ГПР и ГЛП са в рамките на законоводопустимите, ясно
уговорени и не се явяват сами по себе си неравноправни клаузи.
Във връзка с възраженията относно лихвения процент, следва да се посочи, че
съдът не констатира нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, тъй като в
договора за кредит е посочено как се образува годишната лихва, в него и в
погасителния план изрично са посочени БЛП и надбавката, а в Общите условия,
неразделна част от договора, са подробно описани както понятията, така и са разписани
всички условия и процедури за промяната му /глава ІV лихви, такси и комисионни/.
Посочено е че методиката на Банката за определяне на РЛП е неразделна част от
договора. Следва обаче да се посочи, че изискванията на чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК е в
сила от 23.07.2014г., т.е. две години след сключване на договора за кредит. В Общите
условия са посочени и разходите, включени в ГПР – чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Освен
това, следва да се отбележи, че видно от заключението по назначената от районния съд
и кредитирана от настоящата инстанция СИЕ, през целия срок на договора за кредит,
ПИБ АД не е променяла стойността на базовия лихвен процент за EUR, от 01.05.2010г.
той е определен на 7,99 пункта и след тази дата промяна не е извършвана.
Дори и да се приеме, че предвидената възможност за едностранна промяна на
уговорения първоначално лихвен процент от страна на банката се явява неравноправна
клауза /неприложена от банката/, то тя не води до неговата недействителност, тъй като
договорът може и на практика се е прилагал и без тази клауза, от която кредиторът не
се е възползвал – чл.146, ал.3 от ЗЗП. Тази клауза не е променила уговорките относно
подлежащата на връщане сума.
7
Спазено е и изискването на чл.11, ал.1, т.20 от ЗПК, като изрично е уговорено
правото на клиента на отказ от договора, срока и условията за това – чл.7.4 от Общите
условия.
Във връзка с възраженията на представителя на К.М. за неспазване изискванията
на чл.11, ал.1, т.8 от ЗПК, следва да се отбележи, че същите са неоснователни. В
договора за кредит изрично е посочен договора за кредит, страна по който е именно К.
АПТ. М. и следва да е наясно със задълженията си по него, които се погасяват по
договорка между двете страни със сумата по новия кредит по договора от 06.06.2012г.
Именно за погасяване на задълженията по посочения изрично договор за кредит от
05.11.2010г. е отпуснат по искане на М. новия кредит. Видно от заключението на
вещото лице, назначено от районния съд, новоотпуснатия кредит от 12750 евро е
преведен по разплащателна сметка на М., от където е усвоена на 08.06.2012г. с
разпореждания от нейна страна за погасяване на кредит №044LD-R-00483 от
05.11.2010г., като остатъка от 498,43 евро е останал по разплащателната сметка и в
последствие са направени съответни погасявания по новия кредит.
От изложеното следва и безспорния извод, че отпуснатия кредит е усвоен от
кредитополучателя.
Във връзка с възраженията на въззивниците за непредоставяне на
кредитополучателя на предварително необходимата информация във формата на
стандартен европейски формуляр, следва да се отбележи, че в Общите условия е
посочено, че банката е предоставила на потребителите цялата предварителна
информация, в срок, достатъчен за вземане на информирано решение за ползване на
съответната услуга. Непредставянето на въпросния стандартен европейски формуляр
не води до недействителност на сключения договор за кредит. Подробна информация
се предоставя чрез Общите условия, Тарифата на Банката и другите относими
документи, до които Банката предоставя свободен достъп в помещенията за
обслужване на клиенти /чл.5, ал.8 от ЗПК/.
По отношение възраженията на въззивниците ЮС. АПТ. АХМ. и А.Ю. Аптулов
относно договорите за поръчителство, по които те са страна:
Следва да се отбележи, че изрично въззивниците са посочили, че пред
въззивната инстанция не поддържат възраженията за неспазване на срока по чл.147,
ал.1 от ЗЗД. Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение
№5/2019 от 21.01.2022г. по т.д. №5/2019г. на ОСГТК, при уговорено погасяване на
главното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи,
шестмесечният срок по чл. 147, ал. 1 ЗЗД започва да тече от настъпване на
изискуемостта на целия дълг, включително в хипотеза на предсрочна изискуемост. В
случая, кредиторът не се е възползвал от правната си възможност и не е обявил
предсрочна изискуемост на вземането си по процесния договор за кредит.
8
Изискуемостта на целия дълг е настъпила на 01.06.2020г. Заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК против главния длъжник и
поръчителите е подадено на 29.07.2020г., т.е. в срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД.
Макар и пред въззивната инстанция да не е поддържано и възражението за
погасителна давност, само следва да се отбележи, че искането по чл.417 от ГПК и
впоследствие и в исковото производство по чл.422 от ГПК касае вземането за главница
за периода от 01.08.2015г. до 01.06.2020г.; за договорна и мораторна лихва за периода
след 01.07.2017г., т.е. само за тази част от вземанията, спрямо които погасителна
давност не е изтекла.
По отношение на възражението, че договорите за поръчителство не съдържат
съществените условия на главната сделка и на поръчителите не са връчени общите
условия и договора за кредит на главния длъжник, поради което са недействителни,
поради липса на съгласие и предмет, съдът намира същото за неоснователно.
Запознавайки се подробно със съдържанието на двата договора за поръчителство,
съдът намира, че те са сключени в изискуемата писмена форма и съдържат
съществените условия на дълга на кредитополучателя М., чието изпълнение
обезпечават. Извън изричното посочване на размера на главното задължение по
договора за кредит на М., изрично е посочено, че те отговарят пред Банката за
изпълнението на задълженията на К. АПТ. М. за главница, лихви, такси, комисионни и
разноски, произтичащи от отпуснат банков кредит в размер на 12750 евро, с посочване
на договора, като поръчителите са се задължили да отговарят солидарно с
кредитополучателя за всички последици от неизпълнението на главното задължение,
включително лихвите и разноските. Изрично е посочено, че размерът на задълженията
на кредитополучателя по договора за кредит се установява въз основа на вписванията
по счетоводните книги на банката. Няма пречка поръчителите да изискват информация
за дълга. Поетото поръчителство е относно съществуващо задължение, точно и ясно
посочено в договора, поради което съдът не приема становище на пълномощника на
поръчителите, че договорите са сключени при липса на съгласие, още по-малко при
липса на предмет и са недействителни. Спазени са изискванията на чл.138 от ЗЗД и
поръчителството е редовно възникнало, обезпечаващо целия дълг на
кредитополучателя М. по договора за кредит от 06.06.2012г. и то е поето без
възражения от всеки един от двамата поръчители, подписали лично договора за
поръчителство.
С оглед изложеното, съдът намира, че договорът за кредит от една страна и
договорите за поръчителство от друга, са действителни, породили са действие за
страните, не страдат от сочените от въззивниците пороци. При служебната проверка
съдът не констатира наличие на неравноправни клаузи в тях по смисъла на чл.143 от
ЗЗП.
9
Възражението на въззивниците ЮС. АПТ. АХМ. и А.Ю. Аптулов, че при
произнасянето на съда следва да се вземат предвид, съгласно нормата на чл.235, ал.3 от
ГПК, извършваните по изпълнителното дело принудителни изпълнения, е
неоснователно. Съгласно задължителните указания в т. 9 на Тълкувателно решение №
4 от 18.06.2014 г. по Тълкувателно дело № 4/2013 на ОСГТК, ВКС, съществуването на
вземането по издадена заповед за изпълнение се установява към момента на
приключване на съдебното дирене в исковия процес, като в това производство нормата
на чл. 235, ал. 3 ГПК намира приложение по отношение на фактите, настъпили след
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, с изключение на факта
на удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително събиране на
сумите по издадения изпълнителен лист въз основа на разпореждането за незабавно
изпълнение в образувания изпълнителен процес. Фактите, относими към погасяване на
задължението и взети предвид съгласно чл.235, ал.3 ГПК от съда в исковото
производство, са факти, свързани с доброволното погасяване на вземането от
длъжника извън изпълнителното производство. Следователно, съдът не следва да
вземе предвид събраните в резултат на принудителното изпълнение суми при
произнасянето си по дължимостта на претендираните от кредитора вземания. За тези
суми длъжниците разполагат с възможността на издаване на обратен изпълнителен
лист в случай, че не съществува вземането на кредитора към момента на
осъщественото принудително изпълнение.
От кредитираното от съда заключение по назначената и изслушана СИЕ се
установи, че Банката кредитор е отпуснала уговорения размер на кредита, т.е.
изпълнила е своето насрещно задължение. Кредитополучателят М. е усвоила
отпуснатия й кредит на 08.06.2012г., като за нея е възникнало насрещното
задължението за връщане на взетата в заем сума, ведно с уговореното възнаграждение
за кредитора /възнаградителна лихва/ в уговорения с договора срок, по начина,
уговорен с подписания погасителен план. Кредитополучателя М. е направила отделни,
не и пълни вноски по кредита до 11.08.2014г., след което е преустановила плащанията
по него. С настъпване на крайния уговорен срок – 01.06.2020г., кредитът е станал
изискуем. По делото няма направени твърдения и ангажирани доказателства от страна
на ответниците, носещи доказателствената тежест, за заплащане на останалите,
дължими по договора за кредит суми. Задължението на ответника М. за процесния
период от 01.08.2015г. до 01.06.2020г. възлиза на сумата от 9644,32 евро. Договорната
лихва за периода 01.07.2017г. – 12.03.2020г. възлиза на сумата от 1876,40 евро, за
периода 13.03.2020г. – 13.05.2020г. – 182,16 евро, а за периода 14.05.2020г. –
01.06.2020г. – 1,85 евро.
Неизпълнението от страна на ответника - длъжник по договора за кредит, на
задължението му за връщане на дадената му като кредит парична сума в уговорените
срокове, обуславя ангажирането на неговата договорна отговорност при установеното
10
неизпълнение.
С оглед установеното просрочие на уговорените вноски, съгласно уговорките в
договора за заем, ответникът дължи и съответното уговорено обезщетение за забава.
Районният съд е установил размера му чрез назначена и неоспорена съдебно-
счетоводна експертиза, както следва: наказателна лихва за периода 01.07.2017г. –
12.03.2020г. в размер на 4136,17 евро и за периода 14.05.2020г. – 28.07.2020г. в размер
на 529,29 евро.
С оглед неизпълнението на задължението от страна на главния длъжник,
съгласно поетата с договора за поръчителство отговорност, то и за ответниците –
поръчители възниква задължението да отговарят за изпълнението на задължението на
кредитополучателя М., като се ангажира и тяхната отговорност за солидарно
изпълнение, наред с главния длъжник.
С оглед изложеното, съдът намира, че по категоричен начин се установи
съществуването на задълженията на ответниците – въззивници по договорите за
банков кредит и поръчителство от 06.06.2012г. спрямо кредитора „Първа
инвестиционна банка“ АД. Поради това предявените положителни установителни
искове следва да бъдат уважени, като основателни и доказани.
Върху главницата следва да се признае за дължима и законната лихва за забава,
считано от дата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
29.07.2020г., съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 от ЗЗД и чл.422, ал.1 от ГПК.
Поради това, щом правните изводи на двете инстанции съвпадат, въззивната
жалба се явява неоснователна. Атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден, като
правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на спора, правилно районният съд е присъдил на ищцовото
дружество в пълен размер разноските, направени в първоинстанционното
производство.
По отношение разноските, сторени от ищеца в заповедното производство,
въззивният съд не споделя процедирането на първоинстанционния съд, което е в разрез
със задължителните указания, дадени от ВКС с ТР №4/2013г. от 18.06.2014г. на
ОСГТК, т.12, но в тази насока определението, постановено по реда на чл.248 от ГПК не
е обжалвано и съдът няма основание да изменя решението в тази му част.
Претенция за присъждане на разноски пред въззивната инстанция са направили
и двете страни.
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция, на въззивниците не се
дължат разноски. Въззивниците следва да понесат своите разноски, така, както са ги
сторили и да заплатят на въззиваемата ПИБ АД сторените от нея във въззивното
производство разноски в общ размер от 450лв. /300лв. депозит за особен представител
11
по чл.47, ал.6 от ГПК и 150лв. юрисконсултско възнаграждение/.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло първоинстанционно Решение №260503/21.12.2021г.,
постановено по гр.д.№829/2021г. по описа на С.ски районен съд.
ОСЪЖДА К. АПТ. М. с ЕГН ********** от гр. С., кв. „Д.Г.“ 4-А-2, ЮС. АПТ.
АХМ. с ЕГН ********** от гр. Б., ул. „Ц.К.“ бл.41, ет.2, ап.5 и А.Ю. АПТУЛОВ с ЕГН
********* от гр. Б., ул. „Ц.К.“ бл.41, ет.2, ап.5 ДА ЗАПЛАТЯТ на „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“Драган Цанков“ №37 сумата от 450,00лв, представляваща направени
пред въззивната инстанция разноски.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на РБ в
едномесечен срок от връчване на препис от същото, при условията на чл.280, ал.1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12