РЕШЕНИЕ
№ 622
гр. Видин, 20.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, V СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Даниел Ив. Цветков
при участието на секретаря М.Г.Л.
като разгледа докладваното от Даниел Ив. Цветков Гражданско дело №
20231320102229 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба от „А.Ф.“ ЕООД /с предходно
наименование „М.Б.“ ООД/, ЕИК ****** със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул.
„А.К.“ № 5, представлявано от управителя П.И., чрез юрисконсулт К.И.К. с адрес за
призоваване: гр. С., бул. „Х.К.“ № 43, ет. 8 против Б. Б. М., с ЕГН **********, с адрес: с. К.,
общ. Б., обл. Видин, ул. „А.С.“ № 17, са предявени искове с правно основание чл. 422, ал. 1,
във връзка с чл. 415 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, във връзка с чл. 342, ал. 2 от
ТЗ, във връзка с чл. 92, ал. 1 от ЗЗД.
Твърди се от ищеца, че на 09.06.2022 г. между „А.Ф." ЕООД в качеството на
лизингодател и Б. Б. М. в качеството на лизингополучател е сключен Договор за финансов
лизинг със задължително придобиване на собствеността № AG0012065. В изпълнение на
задълженията си, лизингодателят е придобил собствеността върху посочения от
лизингополучателя мотопед марка „Znen" модел „Zn50qt 32", идентификационен номер на
рама L*************, рег. № С****T и е предоставил ползването му на лизингополучателя,
за което е съставен приемо - предавателен протокол от 09.06.2022 г.
Посочва се, че мотопедът е оценен на 2450.00 лева, лизингополучателят е имал
самоучастие в размер на 450.00 лева и размерът на финансирането е 2000.00. Всички
съществени условия са подробно описани в Договора, приетите от клиента Общи условия и
приложенията - неразделна част от Договора. В частност, лизингополучателят е поел
задължение за заплащане на месечни вноски, както и да използва вещта лично, по
предназначение и с грижата на добър стопанин.
Излага се, че е договорен срок от 37 месеца, изтичащ на 07.07.2025 г. съгласно
приложения Погасителен план - неразделна част от Договора за финансов лизинг. Договорен
е фиксиран лихвен процент в размер на 41.16 %, съответно размер на месечни анюитетни
вноски от 97.58 лева.
Поддържа се, че лизингополучателят е преустановил плащания по договорения
1
погасителен план. Заплатена е 1 /една/ лизингова вноска по погасителния план. Последното
плащане в размер на 73.89 лева е постъпило на 14.07.2022 г.
Излага се, че към 19.09.2022 г. неплатени са: вноски № 2 по погасителен план с падеж
07.08.2022 г. до вноска № 3 с падеж 07.09.2022 г. Сочи се, че предвид допуснатото
неизпълнение на договорни задължения, лизингодателят е развалил едностранно договора с
уведомление от 19.09.2022 г.
Поддържа се, че лизингополучателят е предал лизинговия актив на 28.09.2022 г. на
представител на лизингодателя, за което е съставен протокол.
Посочва се, че на основание чл. 345 от ТЗ, във вр. с чл. 8.1 от приложимите към
Договора Общи условия за периода до разваляне на договора за финансов лизинг,
лизингополучателят дължи заплащането на договорените месечни вноски по погасителен
план от вноска № 2 с падеж 07.08.2022 г. до вноска № 3 с падеж 07.09.2022 г. и част от
вноска № 4 пропорционално на дните ползване в общ размер от 302.18 лева, в това число
главница в размер на 93.05 лева и възнаградителна лихва в размер на 209.13 лева.
Поддържа се, че на основание чл. 15.1 от приложимите ОУ, предвид допуснатата
забава в плащанията на 2-ра до 3-та вноска е начислена неустойка в размер на 0.80 лева към
10.10.2022 г. в размер на законната лихва за забава за всеки ден просрочие върху главницата,
включена в съответната месечна вноска от датата на падежа.
Твърди се, че на основание чл. 15.5 от приложимите към Договора Общи условия,
лизингополучателят дължи на лизингодателя неустойка за прекратяване на договора по вина
на лизингополучателя в трикратен размер на договорената месечна вноска или общо 292.74
лева, дължима еднократно към датата на прекратяване на Договора.
Посочва се, че на основание чл. 14.4, във вр. с чл. 8.7.10 от Общите условия
лизингополучателят дължи да възстанови на лизингодателя направените разходи за
възстановяване на владението на лизинговия актив. За целта са ползвани услугите на трето
лице – „Глобъл Груп С.“ ЕООД съгласно сключен договор за поръчка. Дължимото
възнаграждение възлиза на 696.00 лева с ДДС за издирване и изземване на автомобили до
3.5 тона, евентуално възникналите допълнителни разходи в изпълнение на поръчката се
заплащат отделно. Размерът на разходите, дължими от лизингополучателя е определен в чл.
14.4 от ОУ, както и е посочен в т. 12А от действащата към датата на подписване на Договора
за лизинг Тарифа на Лизингодателя.
Твърди се, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК, въз основа на което е образувано ч. гр. д. № 444/2023 г. по описа на Районен съд -
Видин, по което е издадена заповед за изпълнение за сумата в общ размер 1291.72 лева,
която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да приеме за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг №
AG0012065:
93.05 лева - незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните
вноски с падеж 07.08.2022 г. до 10.10.2022 г.
209.13 лева - незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски
с падеж от 07.08.2022 г. до 10.10.2022 г.
0.80 лева - неустойка за забавени плащания за период от 07.08.2022 г. до 10.10.2022 г.
292.74 лева - неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя
696.00 лева – разходи за възстановяване на лизинговия актив,
ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявление по чл. 410 от
ГПК в съда.
Претендират се и разноските в настоящото и в заповедното производство.
2
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения особен
представител на ответника. Не се оспорва претенцията на ищеца за заплащане на
незаплатена главница в размер на 93.05 лева. Оспорват се сумите от 209.13 лева - лихва по
лизингови вноски, сумата от 292.74 лева и 696.00 лева – разходи за застрахователни премии
като неоснователни. Наведени са възражения за съдържащи се неравноправни клаузи в
договора за лизинг, а именно:
Част III – Разходи по кредита – т. 1 относно фиксирания годишен лихвен процент в
размер на 41.16 %; т. 2 относно ГПР – 49.76 %;
Част V – А – Разходи, направени от лизингодателя във връзка с възстановяване на
държането върху лизинговия актив при прекратяване на договора, където е записано, че тези
разходи са не по-малко от 700.00 лева.
Посочва се, че видно от представения от ищеца приемо-предавателен протокол,
подписан от двете страни по делото на 28.09.2022 г. е записано, че не е установено
техническото състояние на МПС-то, а е записано само, че е налице „счупен лост на дясна
спирачка“, като цената на този счупен лост не е записана. Посочва се, че от приемо-
предавателния протокол е видно, че ответникът лично е върнал лизинговото МПС на ищеца.
Излага се, че по делото не са представени от ищеца никакви писмени доказателства за
заплатени суми във връзка със счупения лост или каквото и да било друго. Моли исковете да
бъдат отхвърлени, като се уважи единствено исковата претенция за сумата от 93.05 лева.
Съдът, преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от
ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На 09.06.2022 г. е сключен Договор за финансов лизинг № AG0012065 със
задължително придобиване на собственост между „А.Ф.“ ЕООД като лизингодател и Б. Б.
М. като лизингополучател. В изпълнение на задълженията си лизингодателят е придобил
собствеността върху посочения от лизингополучателя мотопед марка „Znen“, модел „Zn50qt
32“, идентификационен номер на рама L************, рег. № С****Т и е предоставил
ползването му на лизингополучателя, за което е съставен приемо-предавателен протокол от
09.06.2022 г.
Мотопедът е оценен на 2450.00 лева, като лизингополучателят е имал самоучастие в
размер на 450.00 лева, а размерът на финансирането е 2000.00 лева, какъвто е и размерът на
главницата по договора. Срокът на договора е 37 месеца, при ГЛП от 41.16 %, фиксиран за
цЕ.я период в т. 5 и в т. 9 фиксира ГПР от 49.76 %, включващ лихва върху главницата.
В т. 7 от договора общият разход по кредита е 1579.19 лева и включва сумата като
разход за лихва, а в т. 8 от договора общата сума, дължима от лизингополучателя е 3579.19
лева.
Към договора са приложени Погасителен план, Пълномощно за застраховане и
съгласие за условията за застраховане на лизинговия актив, Приемо-предавателен протокол
от 09.06.2022 г. Декларация на лизингополучателя по чл. 4, ал. 7 и по чл. 6, ал. 5, т. 3 от
Закона за мерките срещу изпирането на пари, Декларация по чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗМИП,
двустранно подписани от страните Общи условия, Стандартен европейски формуляр,
Тарифа към Общите условия, Уведомление за прекратяване на договора за лизинг от
19.09.2022 г., Приемо-предавателен протокол от 28.09.2022 г.
Автомобилът, предмет на договора за лизинг е предаден на ответника на 09.06.2022 г.
в 16:30 часа, за което е съставен приемо-предавателен протокол, подписан от страните /лист
8 от делото/.
Ищцовото дружество е отправило уведомление за прекратяване на Договор за
финансов лизинг № AG0012065, получено лизингополучателя. От уведомлението е видно,
че ищецът е уведомил ответника Б. М., че във връзка с неизпълнение на задълженията му за
3
плащане на дължими суми и на основание чл. 13.5 от Общите условия, прекратява
сключения между тях Договор за финансов лизинг № AG0012065, считано от датата на
получаване на уведомлението. Ответникът е уведомен, че на основание чл. 14.1 от ОУ е
длъжен доброволно да предаде лизинговия актив по договора, заедно с всичките му
принадлежности и придружаващи документи. Уведомен е също, че дължи на ищеца сума в
общ размер на 1184.66 лева, състояща се от следните дължими плащания: дължими към
датата на прекратяването лизингови вноски в размер на 195.16 лева, дължима неустойка за
забава в размер на 0.76 лева, дължима към датата на прекратяването неустойка по чл. 15.5 от
Общите условия в размер на 292.74 лева и разходи за издирване и изземване на лизинговия
актив в размер на 696.00 лева. В случай, че ответникът не изпълни задълженията си по т. 1
и т. 2 от уведомлението, е уведомен, че ищецът може да упражни правата си по съдебен ред,
разноските за което ще бъдат за сметка на ответника.
На 28.09.2022 г. в 13.00 ч. процесният автомобил е предаден от ответника на ищеца,
видно от приемо-предавателен протокол от същата дата, подписан от ответника. От
съдържанието на приемо-предавателния протокол е видно, че мотопедът е върнат със счупен
лост на дясна спирачка.
По погасителен план ответникът е следвало да направи 36 бр. вноски х 97.58 лева,
което прави общо 3512.88 лева и 1 вноска от 66.31 лева общо 3579.19 лева + 450.00 лева
самоучастие, това прави 4029.19 лева обща сума за погасяване по погасителен план с
последна вноска на 07.07.2025 г.
Лизингополучателят е направил две вноски по договора за лизинг, като е внесъл
общо 727.89 лева на 09.06.2022 г. внесени 654.00 лева и на 14.07.2022 г. внесени 73.89 лева.
С така внесените суми са платени 450.00 лева за самоучастие, 204.00 лева – такса
регистрация, 7.58 лева – годишен пътен данък за 2022 г. и 1-ва погасителна вноска от 66.31
лева за лихва с падеж 09.07.2022 г.
Поради неплатени вноски по погасителен план към 19.09.2022 г. предвид допуснато
неизпълнение на договорни задължения лизингодателят е развалил едностранно договора с
уведомление от 19.09.2022 г. и лизингополучателят е предал лизинговия актив на 28.09.2022
г. на представител на лизингодателя, като е съставен протокол.
Вещото лице е посочило в съдебно-счетоводната експертиза, че за периода от
07.08.2022 г. до 10.10.2022 г. по погасителен план размерът на договорената и неплатена
главница е 93.05 лева, от които: 28.98 лева с падеж 07.08.2022 г., 29.97 лева с падеж
07.09.2022 г., 31.00 лева с падеж 07.10.2022 г. и 3.10 лева с падеж до 10.10.2022 г. От
заключението на вещото лице се установява, че размерът на договорената и неплатена по
погасителен план възнаградителна лихва за периода от 07.08.2022 г. до 10.10.2022 г. е 209.13
лева, от които: 68.60 лева с падеж 07.08.2022 г., 37.61 лева с падеж 07.09.2022 г., 66.58 лева с
падеж 07.10.2022 г. и 6.34 лева с падеж 10.10.2022 г. Размерът на неустойката за забавено
плащане е 0.80 лева за периода от 07.08.2022 г. до 22.10.2022 г. Размерът на начислената
неустойка запрекратяване по вина на лизингополучателя е 292.74 лева на основание чл. 15.5
от общите условия /3 договорени вноски х 97.58 лева/. Главницата по договора е 2000.00
лева, по която няма направено плащане.
Вещото лице е посочило, че на основание чл. 14.4, във връзка с чл. 8.7.10 от Общите
условия, лизингополучателят дължи да възстанови на лизингодателя направените разходи за
възстановяване на владението на лизинговия актив. Вещото лице в експертизата е посочило,
че за целта са ползвани услугите на трето лице – „Глобъл Груп С.“ ЕООД съгласно сключен
договор за поръчка. Дължимото възнаграждение възлиза на 696.00 с ДДС за издирване и
изземване на автомобили до 3.5 тона, евентуално възникналите допълнителни разходи в
изпълнение на поръчката се заплащат отделно. Размерът на разходите, дължими от
лизингополучателят е определен в чл. 14.4 от ОУ, както и в т. 12А от действащата към
4
датата на подписване на договора Тарифа на Лизингодателя.
Няма данни за направено плащане от ответника за платени разходи за възстановяване
на лизинговата вещ в размер на 696.00 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като мотивирано, обективно,
компетентно извършено и неоспорено от страните по делото.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните
изводи от правна страна:
Предмет на настоящето производство са вземания, претендирани като незаплатена
главница по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски с падеж 07.08.2022 г. до
10.10.2022 г., договорна възнаградителна лихва за периода от 07.08.2022 г. до 10.10.2022 г.,
неустойка за забавени плащания за периода от 07.08.2022 г. до 10.10.2022 г., неустойка за
прекратяване на договора по вина на ответника, начислена на основание чл. 15.5 от Общите
условия на ищцовото дружество, приложими към договора и разходи, сторени от ищеца за
възстановяване на лизинговия актив на основание чл. 14.4, във връзка с чл. 8.7.10 от
приложимите Общи условия.
Вземането в размер на 93.05 лева – главница за незаплатени лизингови вноски, съдът
счита за основателно. Договорът за финансов лизинг, приложенията към него, Общите
условия и погасителния план са подписани от ответника като страна по тях. Автентичността
на документите не е оспорена по надлежния ред. От заключението на вещото лице се
установява, че размерът на неплатената главница по договора е 93.05 лева.
Доказателствената тежест да докаже плащане на вземанията или съответно недължимост е
на ответника, а същият не проведе доказване в тази насока, поради което съдът счита, че
искът в размер на 93.05 лева следва да бъде уважен в пълен размер.
С договора за лизинг страните са уговорили дължимата на ищеца възнаградителна
лихва да се заплаща при приложим фиксиран лихвен процент в размер на 41.16 % за цЕ.я
срок на договора видно от Стандартен европейски формуляр. Съгласно § 13, т. 1 Закона за
защита на потребитЕ.те „потребител” е всяко физическо лице, което придобива стоки или
ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална
дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън
рамките на своята търговска или професионална дейност”. В т. 12 на § 13 от ДР на същият
закон е дадена дефиниция на „финансова услуга”. Преди изменението на разпоредбата /ДВ
бр. 61 от 25.07.2014 г./ договорът за финансов лизинг е посочен, наред с други договори като
„финансова услуга”. С изменението на разпоредбата /ДВ бр. 61 от 2014 г./ законодателят се е
отказал от изброяването на видовете финансови услуги и е дефинирал „финансовата услуга”
като всяка услуга, свързана с банкова дейност, кредитиране, застраховане, лично пенсионно
осигуряване, инвестиране или плащане. При така дефинираното определение за „финансова
услуга”, договорът за финансов лизинг попада в обхвата на услугите, които се ползват от
защитата на Закона за защита на потребитЕ.те, ако страната по този договор има качеството
на „потребител”. В правната теория и съдебна практика се приема, че договорът за финансов
лизинг, представлява особен вид инвестиционен кредит. При този договор общата стойност
на лизинговите вноски, които се дължат от лизингополучателя, са изчисляват така, че
покриват цената на вещта, по която е придобита собствеността й от лизингодателя,
разноските по придобиването и печалба, т.е. получава се ефекта на получен кредит, който се
погасява от лизингополучателя чрез заплащане на лизинговите вноски. В този смисъл
договорът за финансов лизинг е „финансова услуга“ по смисъла на Закона за защита на
потребитЕ.те и доколкото липсват твърдения и ангажирани доказателства автомобилът,
предмет на процесния договор, да е ползван за търговска или професионална дейност от
ответника, то съдът дължи проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора, които
са от значение за разрешаване на спорния предмет по делото.
5
Размерът на дължимата от ответника възнаградителна лихва представлява основен
елемент от договора между страните, клаузата е формулирана ясно и разбираемо, поради
което и на основание чл. 145, ал.2 от Закона за защита на потребитЕ.те не може да се прави
преценка за съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и
услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна.
Уговарянето между страните на възнаградителна лихва при приложим годишен
лихвен процент в размер на 41.16 % не противоречи и на добрите нрави. В съдебната
практика е прието, че уговарянето на възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния
размер на законната лихва противоречи на добрите нрави. С изменението на Закона за
потребителския кредит /ДВ, бр. 35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г./, с което е създадена
нова ал. 4 на чл. 19 и законодателно е закрепен максимален праг на годишния процент на
разходите по договори за потребителски кредит, в който е включен и праг на
възнаградителната лихва. С това изменение законодателят е приел, че годишния процент на
разходите по договори за потребителски кредит не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република България, а клаузите в договор,
надвишаващи тези размери се считат за нищожни. Уговарянето на годишен процент на
разходите в размер по-нисък от законово определения в чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде
прието за противоречащо на добрите нрави, като критерият посочен в ЗПК следва да се
приеме за приложим и по отношение на договорите за финансов лизинг, представляващ
особен вид инвестиционен кредит. През 2022 г. ОЛП на БНБ е 0.00 %, следователно
размерът на законната лихва за забава е 10.00 %. Определеният в Стандартен европейски
формуляр лихвен процент – 41.16 % не надвишава повече от пет пъти този размер. Затова
според съда, определената в договора за финансов лизинг договорна лихва не е договорена в
нарушение на добрите нрави, следователно клаузата не е нищожна по смисъла на чл. 26 ал. 1
от ЗЗД, поради което претенцията за лихва в размер на 209.13 лева за периода от 07.08.2022
г. до 10.10.2022 г. следва да се уважи в пълен размер.
В действащите между страните Общи условия (чл. 15.5) е предвидено, че
лизингополучателят дължи неустойка за прекратяване на договора по негова вина в размер
на три лизингови вноски, като неустойката се начислява на базата на последните три
лизингови вноски с настъпил падеж преди датата на прекратяване на договора. При
извършване на преценка дали клаузата, с която е уговорена неустойката отговаря на
изискването за добросъвестност и дали води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца и потребителя следва да се съобрази вида на сключения договор,
възможността за настъпване на вреди за лизингодателя при прекратяване на договора по
вина на лизингополучателя и дали уговореният размер на неустойката отговаря на цЕ.те
посочени в чл. 92, ал. 1 ЗЗД - обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението или ги надвишава. В Тълкувателно решение №
7/2013г. на ОСГТК на ВКС е прието, че по отношение на договорите с продължително или
периодично изпълнение за частта от сделката, чието действие се запазва, може да се търси
неустойка за забава, като наред с това кредиторът може да търси и неустойка за
обезщетяване на вредите поради настъпилото разваляне, ако такава е била уговорена.
Задължението на лизингополучателя по договора за лизинг за заплащане на лизингови
вноски е с периодично изпълнение, поради което развалянето на договора има действие за в
бъдеще и при него е допустимо дължимост на неустойка за забава и при разваляне, когато е
налице забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за частта от сделката, чието
действие се запазва. Едновременно с неустойката за забава на вноските, дължими до
момента на разваляне на договора, лизингодателят може да претендира и неустойка за
обезщетяване на вредите, настъпили поради развалянето - неустойка за разваляне, ако такава
е била уговорена. В облигационните отношения между страните е уговорен размер на
неустойката за забава – сборът на последните три лизингови вноски с настъпил падеж преди
6
прекратяване на договора. С оглед вредите, които могат да настъпят за ищеца от разваляне
на договора по вина на лизингополучателя, уговорката между страните за заплащане на
неустойка в размер на три месечни лизингови вноски не излиза извън присъщите на
неустойката обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и не представлява
неравноправна или противоречаща на добрите нрави клауза. В тази връзка съдът счита
вземанията за дължимите неустойка за забавени плащания, както и неустойка за
прекратяване по вина на лизингополучателя за основателни, поради което исковите
претенции в размер на 0.80 лева и 292.74 лева следва да се уважат изцяло.
Ищцовото дружество претендира установяване дължимостта на вземане в размер на
696.00 лева, което в адресната част на исковата молба и в заявлението по чл. 410 от ГПК е
посочено като разходи за възстановяване на лизинговия актив, а в петитума на исковата
молба сумата е посочена като разходи за застрахователни премии. С оглед събраните по
делото доказателства съдът намира, че основанието, на което се претендира сумата от 696.00
лева е разходи за възстановяване на лизинговия актив на основание чл. 14.4, във вр. с чл.
8.7.10 от Общите условия.
На основание чл. 14.4, във връзка с чл. 8.7.10 от Общите условия,
лизингополучателят дължи да възстанови на лизингодателя направените разходи за
възстановяване на владението на лизинговия актив. Вещото лице в експертизата е посочило,
че за целта са ползвани услугите на трето лице – „Глобъл Груп С.“ ЕООД съгласно сключен
договор за поръчка. Дължимото възнаграждение възлиза на 696.00 с ДДС за издирване и
изземване на автомобили до 3.5 тона, евентуално възникналите допълнителни разходи в
изпълнение на поръчката се заплащат отделно. Размерът на разходите, дължими от
лизингополучателят е определен в чл. 14.4 от ОУ, както и в т. 12А от действащата към
датата на подписване на договора Тарифа на Лизингодателя.
Няма данни за направено плащане от ответника за платени разходи за възстановяване
на лизинговата вещ в размер на 696.00 лева, поради което съдът приема, че същият дължи
горецитираната сума за възстановяване на лизинговия актив, поради което искът в размер на
696.00 лева следва да се уважи изцяло.
С оглед гореизложеното съдът намира, че следва да бъде признато за установено, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, дължими по Договор за финансов лизинг №
AG0012065/09.06.2022 г.
93.05 лева - незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните
вноски с падеж 07.08.2022 г. до 10.10.2022 г.
209.13 лева - незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски
с падеж от 07.08.2022 г. до 10.10.2022 г.
0.80 лева - неустойка за забавени плащания за период от 07.08.2022 г. до 10.10.2022 г.
292.74 лева - неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя
696.00 лева – разходи за възстановяване на лизинговия актив,
Ведно със законната лихва, считано от 14.03.2023 г. датата на подаване на заявление
по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане.
С оглед изхода на делото основателна се явява и претенцията за присъждане на
направените разноски.
Съобразявайки т. 12 на ТР № 4/2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и изхода
на делото ответникът следва да понесе отговорността за разноските, както в исковото, така и
в заповедното производство съобразно уважената част от исковете.
С оглед изхода на делото ответникът дължи на ищцовото дружество направените в
производството разноски.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ /изм. ДВ бр. 53 от 2025 г., в сила от 1.10.2025 г./ за защита по дела с определен
7
материален интерес възнаграждението е от 200.00 до 450.00 лв. На основание чл. 78, ал. 8
ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, съдът следва да опредЕ. размера на
юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния
интерес, както и липсата на фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че
следва да опредЕ. юрисконсултско възнаграждение в размер на 200.00 лева.
В тази връзка ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по
настоящето производството, в общ размер от 804.84 лева /25.84 лева – заплатена държавна
такса, 429.00 лева – разноски за особен представител, 150.00 лева – възнаграждение за вещо
лице и 200.00 лева - юрисконсултско възнаграждение/.
Ответникът следва да заплати на ищеца и направените в заповедното производство
разноски съразмерно с уважената част от исковете, които разноски възлизат на сумата в общ
размер от 125.83 лева /25.83 лева - за държавна такса и 100.00 лева - юрисконсултско
възнаграждение/.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Б. Б. М., с ЕГН **********, с
адрес: с. К., общ. Б., обл. Видин, ул. „А.С.“ № 17, че дължи на „А.Ф.“ ЕООД /с предишно
наименование „А.Ф.“ ЕООД /с предходно наименование „М.Б.“ ООД/, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А.К.“ № 5, представлявано от управителя П.И.,
чрез юрисконсулт К.И.К. с адрес за призоваване: гр. С., бул. „Х.К.“ № 43, ет. 8, следните
суми, дължими по Договор за финансов лизинг № AG0012065/09.06.2022 г.
93.05 лева - незаплатена главница по лизингови вноски, включена в анюитетните
вноски с падеж 07.08.2022 г. до 10.10.2022 г.
209.13 лева - незаплатена лихва по лизингови вноски, включена в анюитетните вноски
с падеж от 07.08.2022 г. до 10.10.2022 г.
0.80 лева - неустойка за забавени плащания за период от 07.08.2022 г. до 10.10.2022 г.
292.74 лева - неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя
696.00 лева – разходи за възстановяване на лизинговия актив,
Ведно със законната лихва, считано от 14.03.2023 г. датата на подаване на заявление
по чл. 410 от ГПК в съда до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА Б. Б. М., с ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Б., обл. В., ул. „А.С.“ № 17,
да заплати на „А.Ф.“ ЕООД /с предходно наименование „М.Б.“ ООД/, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А.К.“ № 5, представлявано от управителя П.И.,
чрез юрисконсулт К.И.К. с адрес за призоваване: гр. С., бул. „Х.К.“ № 43, ет. 8, направени
разноски в заповедното производство по ч.гр.д № 444/2023 г. по описа на Районен съд –
Видин в общ размер от 125.83 лева /25.83 лева - за държавна такса и 100.00 лева -
юрисконсултско възнаграждение/.
ОСЪЖДА Б. Б. М., с ЕГН **********, с адрес: с. К., общ. Б., обл.В., ул. „А.С.“ № 17,
да заплати на „А.Ф.“ ЕООД /с предходно наименование „М.Б.“ ООД/, ЕИК ****** със
седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „А.К.“ № 5, представлявано от управителя П.И.,
чрез юрисконсулт К.И.К. с адрес за призоваване: гр. С., бул. „Х.К.“ № 43, ет. 8, направени
разноски в исковото производство в общ размер от 804.84 лева /25.84 лева – заплатена
държавна такса, 429.00 лева – разноски за особен представител, 150.00 лева –
възнаграждение за вещо лице и 200.00 лева - юрисконсултско възнаграждение/.
8
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок
от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по ч.гр.д.
№ 444/2023 г. по описа на Районен съд - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
9