№ 1627
гр. Варна, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело №
20223100501532 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба
вх.№ 265620/26.05.2022 г., подадена от Потребителна кооперация „Сотир Костов“ срещу
Решение № 260245/21.04.2022 г., постановено по гр.д. № 2856/2021 г. на РС – Варна, с коeто
са отхвърлени предявените от Потребителна кооперация „Сотир Костов“ искове срещу К. В.
К. за заплащане на сумата от 4950 лева, представляваща припадащата му се част от
стойността на извършени подобрения през периода 2004-2005 г., а именно засадени
ябълкови дръвчета в имот с кадастрален номер 115079, обособен в парцел № 79 от масив №
115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни чифлик, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, и срещу П. В.
К. за заплащане на сумата от 4950 лева, представляваща припадащата му се част от
стойността на извършени подобрения през периода 2004-2005 г., а именно засадени
ябълкови дръвчета в имот с кадастрален номер 115079, обособен в парцел № 79 от масив №
115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни чифлик, ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, на основание
чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ, като жалбоподателят е осъден да заплати сторените от ответниците
съдебно-деловодни разноски.
Във въззивната жалба се поддържа неправилност на обжалваното решение като се
излагат доводи за необоснованост, незаконосъобразност и нарушение на процесуалните
1
правила. Въззивникът счита, че първоинстанционният съд, поради недопускане на
относими, необходими и допустими доказателства, е установил неправилно фактическата
обстановка, което е довело и до нарушение на материалния закон. Оспорва извода, че не е
налице валидно сключен договор за аренда с наследодателя на ответниците като обоснован
само и единствено със съдебно-почерковата експертиза и счита, че съдът в нарушение на
съдопроизводствените правила не е допуснал направени от ищеца доказателствени искания
във връзка с оспорването на подписа на наследодателя на ответниците върху процесния
договор за аренда от 29.03.2004 г. Обосновава искането си за допускане на представените
след второто по делото заседание доказателства с оглед заключението на вещото лице, че
подписът не е на сочения в документа автор, което счита за ново обстоятелство. Моли за
отмяна на решението и присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемите К. В. К. и П. В. К. депозират отговор
на въззивна жалба, с който оспорват същата като неоснователна. Поддържат, изложените
пред ВРС доводи по съществото на спора. Считат исканията за допускане на доказателства
пред въззивния съд за неоснователни. Молят за потвърждаване на обжалваното решение и
присъждане на съдебно-деловодни разноски.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежно
легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
За да се произнесе по спора Варненски Окръжен съд съобрази следното:
ВРС е бил сезиран със субективно съединени искове по чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ за
осъждане на всеки от ответниците да заплати сума в размер на 4950 лева, представляваща
стойността на извършени подобрения през периода 2004-2005 г., а именно засадени
ябълкови дръвчета в имот с кадастрален номер 115079, обособен в парцел № 79 от масив №
115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долни чифлик, със съгласието на
арендодателя В. К. П. по договор за аренда № 57 от 29.03.2004 г., ведно със законната лихва
върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
В исковата молба се излага, че между наследодателя на ответниците В. К. П. и
Потребителна кооперация „Сотир Костов“ е сключен договор за аренда № 57 от
29.03.2004г., по силата на който арендодателят В. К. П. е предоставил на ищеца за ползване
недвижим имот, представляващ нива с площ от 13,230 дка, находяща се в землището на гр.
Долни чифлик с кадастрален номер 115079, обособен в парцел № 79 от масив № 115 по
плана за земеразделяне на землище гр. Долен Чифлик, за срок от 15 години. Към датата на
сключване на договора имотът представлявал нива, но след това със съгласие на
арендодателя в периода 2004-2005г. арендаторът засадил трайни насаждения, а именно
12510 броя ябълкови дръвчета с обща остатъчна стойност към датата на изтичане на срока
2
на договора – 29.03.2019 г. – 9 900,00 лева. Твърди се, че съгласно чл.12, ал. 2 от ЗАЗ и чл. 9,
раздел III от арендния договор при прекратяване на договора, арендодателят дължи сумата, с
която е увеличена стойността на имота вследствие на извършените с негово съгласие
подобрения. Тъй като арендодателят починал преди изтичане срок на договора същият бил
заместен като от страна от своите наследници – ответниците по делото.
Ответниците са подали писмени отговори, с които оспорват предявените искове като
неоснователни. Твърдят, че договора за аренда не е подписан от наследодателя им В. К. П.,
поради което същият не е давал съгласие за извършването на подобрения в имота. В
условията на евентуалност, ако се установи, че В. К. П. е подписал договор, считат, че също
липсва съгласие за извършване на промяна на трайното ползване на имота, предвид че не е
дал съгласие за засаждане на овошки, още по-малко за конкретни такива. Позовават се на
чл.4 от раздел IV от договора, съгласно който арендаторът има право да изменя и подобрява
земята само в случай, че това не се отразява върху ползването на обекта след изтичане срока
на договора.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази
предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките
на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно. Същото е
и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора в
рамките на посоченото в жалбата.
По предявен иск с правно основание чл.12, ал.2 от Закона за арендата в земеделието
(ЗАЗ) в тежест на ищеца е да докаже, че е налице валидно сключен между страните договор
за аренда, който е прекратен, наличие на подобрения в процесния имот, а именно
твърдените трайни насаждения, писмено съгласие на арендодателя за засаждането им, както
и увеличената стойност на имота вследствие от извършените подобрения към датата на
прекратяване на договора.
Видно от приетия по делото договор за аренда № 57 от 29.03.2004г., вписан под №
167, том IV, р. № 3438/2004г., В. К. П. в качеството си на арендодател е предоставил на
ответника в качеството му на арендатор за непрекъснато ползване в течение на 15 години
свой недвижими имоти, един от които нива с площ от 13,230 дка, находяща се в землището
на гр. Долни чифлик, местност „Али Кочевото“, с кадастрален номер 115079, обособен в
парцел № 79 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр. Долен Чифлик. В
раздел III, т.9 от договора е уговорено, че при прекратяване на договора арендодателят
дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на договора вследствие на
извършените с неговото съгласие подобрения. В раздел IV, т.3 от договора е уговорено
изрично правото на арендатора да засажда в имота трайни насаждения ведно с изграждане
на необходимите за тях съоръжения и инсталации. В договора са положени подписи за
арендодателя В. К. П. и за арендатора от Владимир Минев Минев, които са нотариално
заверени.
3
От заключението на допусната по делото съдебно-почеркова експертиза, оспорено от
ищеца, се установява, че подписът, положен за арендодател в процесния договор за аренда
не е изпълнен от В. К. П..
Видно от удостоверение за наследници от 23.06.2021г. (л. 81 от делото) В. К. П. е
починал на 30.11.2006г. и е оставил за наследници синовете си К. В. К. и П. В. К..
По делото е прието като доказателство пълномощно с официална заверка на подписа
рег. № 1533 от 29.12.2004 г. на длъжностното лице при Община долни чифлик, по силата на
което В. К. П. е упълномощил втория ответник П. В. К. да го представлява пред кооперация
„Сотир Костов“ с подписа си във връзка с отдадените от упълномощителя земеделски земи;
да сключва договори и получава полагащите му се ренти.
От приетите като доказателства документи за извършени арендни плащания по
процесния договор, а именно: разходни касови ордери, разписки и пощенски записи
издадени в периода от 2006 г. до 2016 г. е видно, че след 2006 г. ответниците са получавали
арендните плащания, а рентата за 2005 г. е получена от П. В. К. като пълномощник на В. К.
П..
С покани от 29.03.2019г. ищецът е поканил ответниците да заплатят съгласно чл.9 от
процесния договор и чл.12 от ЗАЗ сумата от 9900 лева, представляваща остатъчна стойност
на засадени в обекта на договора трайни насаждения – ябълкови дръвчета, в срок до
29.04.2019г.
От приетата по делото комплексна съдебно-икономическа и агротехническа
експертиза, неоспорена от страните, се установява, че на 10,500 дка от процесния имот №
115079 са засадени с общо 111 бр. ябълкови дръвчета на декар. Дръвчетата са били засадени
през 2004 г. съгласно изготвен план-проект. Посадените ябълкови дръвчета са включени в
счетоводството на ищеца като дълготраен актив през 2007 г., когато са били въведени в
плододаване. Според т. 6 от заключението към датата на прекратяване на договора за аренда
– 27.03.2019 г. единичната цена на ябълковите дръвчета е 27,44 лева, която след намаляване
с 20 % за закържавяване и заплевяване възлиза на 21,95 лева. Вещите лица са приели, че
стойността на изсъхналите дръвчета като дърва за огрев се равнява на 60,00 лева за куб. м.
като са приели, че 31 бр. дръвчета се равняват на един куб.м. дървесина.
Според експертизата ябълковата градина е с интензивно отглеждане и завършен
плододаващ период от 15-20 години, от което, предвид установената за начало на
плододавне 2007 г., следва, че към датата на прекратяване на договора за наем – 27.03.2019
г. този период не е бил изтекъл. Констатацията на експертизата, че дръвчетата не са в добро
физиологично, агротехническо и здравно състояние и нямат остатъчна стойност се отнася за
датата на извършване на експертизата – 28.01.2022 г. поради което е ирелевантна за
предмета на спора.
При така установеното от фактическа страна по спорните в производството пред
въззивната инстанция въпроси, въведени с въззивната жалба, съдът намира следното:
4
Нотариалното удостоверяване на подписа, съставлява официален свидетелстващ
документ. Възможно е, като всеки свидетелстващ документ, то да е неистинско –
неавтентично или невярно. В първия случай удостоверяването не изхожда изцяло или
отчасти от нотариалния орган, на който се приписва, а вторият случай е налице, когато
удостоверителното изявление на нотариалния орган не отговаря на действителността, т. е.
обстоятелството, удостоверено от нотариалния орган, не съществува, поради което е налице
несъответствие между свидетелстващия документ и удостовереното с него.
Когато договорът е с нотариална заверка на подписите, в тази част той има характер
на официален свидетелствуващ документ ползващ се с материална доказателствена сила –
чл. 179, ал. 1 от ГПК. Нотариусът удостоверява с обвързваща съда доказателствена сила, че
страната се е явила лично и е одобрила съдържанието на договора, като отразяващо точно
волята и. За да се опровергае материалната доказателствена сила на договора с нотариална
́
заверка на подписите, респ. че липсва съгласие за сключването на договора, не е достатъчно
да се установи, че подписа не е положен от страната. Съгласно приложимата към датата на
процесната нотариалната заверка разпоредба на чл. 485, ал. 2 от ГПК (отм.), която е
възпроизведена и в сега действащата разпоредба на чл. 589, ал. 2 от ГПК, страната следва да
се е яви лично и да положи подписа си пред нотариуса или да потвърди пред нотариуса вече
положения подпис. В последния случай нотариусът не проверява дали вече положения
подпис действително принадлежи на лицето. С нотариалното удостоверяване на договора
нотариусът удостоверява личното явяване на страните пред него, че същите са положили
или потвърдили подписите си под договора и по този начин са заявили, че той отразява
точно волята им.
В разглеждания случай ответниците в подадените от тях отговори на исковата молба
са оспорили само автентичността на подписа на своя наследодател В. К. П., но не са
оспорили истинността на нотариалното удостоверяване на подписа, което, в качеството си
на официален свидетелстващ документ издаден от длъжностно лице по установения за това
ред, се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. При удостоверяване
подписи върху частен писмен документ, лицата трябва да се явят лично пред съответното
длъжностно лице и да положат подписа си или лично да потвърдят пред него вече
положените от тях подписи. И двете възможности са еднакво валидни според процесуалния
закон. В случая не е оспорено спазването на изискването за лично явяване на наследодателя
на ищците и потвърждаване от негова страна пред нотариуса на положения върху документа
подпис, респ. не е оборена материалната доказателствена сила на нотариалната заверка.
Впоследствие, с даденото в полза на сина му П. В. К. пълномощно с официална заверка на
подписа рег. № 1533 от 29.12.2004 г., В. К. П. е потвърдил лично, че е страна по договора за
отдаване под аренда на земеделски земи на кооперация „Сотир Костов“, т.е. още веднъж е
потвърдил изразената от него воля за сключване на договора. Страните не твърдят и по
делото не се установява наличие на сключен с В. К. П. друг договор освен процесния № 57
от 29.03.2004 г. Ето защо, независимо от установеното от графологичната експертиза, съдът
приема, че В. К. П. е надлежна страна – арендодател по договор за аренда от 29.03.2004 г.,
5
нотариално заверен под № 167, том ІV, р. № 3438/01.06.2004 г. на нотариус А. А., и е
обвързан от клаузите на същия.
Възражението на ответниците, че липсва съгласие за извършване на промяна на
трайното ползване на имота, тъй като наследодателят им не е дал съгласие за засаждане на
овошки, е неоснователно. В раздел IV, т. 3 от договора е уговорено изрично правото на
арендатора да засади в имота трайни насаждения ведно с изграждане на необходимите за тях
съоръжения и инсталации. Без съмнение засаждането на овощната ябълкова градина
представлява създаване на трайни насаждения и в този смисъл е налице изрично писмено
съгласие на арендодателя, обективирано в цитираната договорна клауза. Наличието на обща
воля на страните процесният имот да се ползва като овощна градина кореспондира и с
поетото задължение от арендатора по т. ІV.6 от договора да заплати от името на
арендодателя дължимите разходи и остатъчната стойност на градините на „Интерфрукт
Камчия“ АД до 31.12.2004 г.
Позоваването от страна на ответниците на т. 4 от раздел IV от договора, съгласно
който арендаторът има право да изменя и подобрява земята само в случай, че това не се
отразява върху ползването на обекта след изтичане срока на договора, не променя горния
извод. Уговорките в т. 3 и т. 4 от раздел IV на договора на практика възпроизвеждат
разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от ЗАЗ, съгласно първото изречение на която арендаторът може
да изменя начина на трайно ползване на обекта на договора и да извършва подобрения в
него само с предварително писмено съгласие на арендодателя. Второто изречение на ал. 3
предвижда, че съгласие не е необходимо, когато измененията и подобренията не се
отразяват върху ползването на обекта на договора след изтичане на срока на договора. Като
е приел в т. IV.3 от договора, че арендаторът има право да засади трайни насаждения,
арендодателят е дал предварително писмено съгласие да бъде изменен начинът на трайно
ползване на обекта на договора и да се извършат посочените подобрения. Точка ІV.4 от
договора следва да се тълкува като отнасяща се до изменения и подобрения на земята, за
които арендодателят не е дал съгласие, и които са различни от създаването на трайни
насаждения и свързаните с тях подобрения, изрично уговорени в т. IV.3.
В раздел III, т. 9 от договора е уговорено, че при прекратяване на договора
арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на договора
вследствие на извършените с неговото съгласие подобрения. Тази уговорка кореспондира на
разпоредбата на чл. 12, ал. 2 от ЗАЗ, съгласно която при прекратяване на договора
арендодателят дължи сумата, с която се е увеличила стойността на обекта на договора
вследствие на извършените с негово съгласие подобрения.
Със заключението на приетата по делото комплексна съдебно-икономическа и
агротехническа експертиза – т. 7 – е установено, че в имот № 115079 са налични 1155 броя
дръвчета, от които 40 %, или 462 бр., са изсъхнали. Съобразно посочената от експертите
единична цена на дръвчетата към 27.03.2019 г., съдът приема, че останалите (неизсъхналите)
693 бр., всяко от които с коригирана цена 21,95 лева, са на обща стойност 15 211,35 лева.
Изсъхналите дръвчета, имат стойност като дърва за огрев. Съгласно приетото от
6
експертизата количество 31 бр. дръвчета в един куб. м. за 462 бр. се получават общо 14,9
куб. м. При цена от 60 лева за куб.м. за 14,9 куб. м. дървесина се получава обща стойност на
изсъхналите дръвчета в размер на 894,00 лева. При това положение общата увеличена
стойност на процесния имот към датата на прекратяване на договора – 27.03.2019 г. –
възлиза на 16 105,35 лева.
Предявените субективно съединени искове са за сума в общ размер 9 900 лева, която
е по-малка от установената по делото увеличена стойност на имот № 115079, поради което
исковете се явяват основателни. На основание гореизложеното, обжалваното решение ще
бъде изцяло отменено, а предявените искове – уважени.
С оглед на изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на въззивника
следва да бъдат присъдени сторените в производството пред ВРС съдебно-деловодни
разноски в размер на 2 016,00 лева и сторените пред ВОС съдебно-деловодни разноски в
размер на 198,00 лева съгласно своевременно представени списъци по чл. 80 от ГПК и
доказателства за извършването им.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 260245/21.04.2022 г., постановено по гр.д. № 2856/2021
г. на РС – Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН **********, с адрес: ******, да заплати на Потребителна
кооперация „Сотир Костов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Долни
чифлик, Фуражен цех, сумата от 4 950,00 лева (четири хиляди деветстотин и петдесет лв.),
представляваща припадащата му се част от стойността на извършени подобрения през
периода 2004-2005г, а именно засадени ябълкови дръвчета в имот с кадастрален номер
115079, обособен в парцел № 79 от масив № 115 по плана за земеразделяне на землище гр.
Долни чифлик при граници и съседи на имота: имоти №№ 86, 75, 120, 78, 77, 76, 75, 74 и 73,
със съгласието на арендодателя В. К. П. по договор за аренда № 57 от 29.03.2004г., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане, на основание чл.12, ал.2 от ЗАЗ.
ОСЪЖДА П. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Долни Чифлик, ул. „Камчия“ № 27,
да заплати на Потребителна кооперация „Сотир Костов“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Долни чифлик, Фуражен цех, сумата от 4 950,00 лева (четири
хиляди деветстотин и петдесет лв.), представляваща припадащата му се част от стойността
на извършени подобрения през периода 2004-2005г, а именно засадени ябълкови дръвчета в
имот с кадастрален номер 115079, обособен в парцел № 79 от масив № 115 по плана за
земеразделяне на землище гр. Долни чифлик при граници и съседи на имота: имоти №№ 86,
75, 120, 78, 77, 76, 75, 74 и 73, със съгласието на арендодателя В. К. П. по договор за аренда
№ 57 от 29.03.2004г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното плащане, на основание чл.12, ал.2 от ЗАЗ.
7
ОСЪЖДА К. В. К., ЕГН **********, с адрес: ******, и П. В. К., ЕГН **********, с
адрес: гр. Долни Чифлик, ул. „Камчия“ № 27, да заплатят на Потребителна кооперация
„Сотир Костов“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Долни чифлик,
Фуражен цех, сумата от 2 214,00 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски
в производството пред първата и втората съдебни инстанции, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване съгласно разпоредбата на чл.
280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8