Присъда по дело №1841/2022 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 144 от 18.10.2022 г. по НОХД 1841/2022г. по описа на РС-
Бургас

Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу И. Д. К. с ЕГН **********, с който той е обвинен в това, че в периода от месец
юли 2021 г. до месец март 2022 г. включително, след като е осъден с Решение №
1278/12.06.2020 г. по гр.д. № 9958/2019 г. по описа на Районен съд гр.Бургас, влязло в сила
на 27.06.2020 г., да издържа свой низходящ - малолетната си дъщеря И. И. К., родена на * г.,
чрез нейната майка и законен представител Я. Я. А., съзнателно не изпълнил задължението
си в размер на повече от две месечни вноски, а именно 9 /девет/ месечни вноски, всяка в
размер на 200 лв. /двеста/ лева, равняващи се общо на сумата 1800 лв. /хиляда и осемстотин/
лева, платими в гр.Бургас - престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
В първото съдебно заседание съдът конституира като частен обвинител по делото И.
И. К., действаща чрез нейната майка и законен представител Я. Я. А..
Пред съда, производството по делото протече по реда на Глава ХХVІІ от НПК, като
при условията на чл. 371, т. 2 НПК подсъдимият К. призна изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласи да не се събират доказателства
за тези факти.
В хода на съдебното производство подсъдимият представи доказателства, че след
внасяне на обвинителния акт в съда е заплатил изцяло дължимата издръжка.
В пледоарията си прокурорът поддържа повдигнатото обвинение досежно
фактическата обстановка, изнесена в обвинителния акт, позовавайки се на събраните в хода
на производството доказателства, подкрепени от направените от подсъдимия
самопризнания. Счита, че с оглед изплащане на дължимата сума за издръжка, подсъдимият
следва да бъде признат за виновен и освободен от наказателна отговорност с прилагане на
чл. 78а НК. Относно конкретния размер на административното наказание прокурорът счита,
че той следва да се индивидуализира към минимума, за да може да се даде възможност на
подсъдимия да заплаща за в бъдеще дължимата издръжка на детето си.
Повереникът на частния обвинител - адв. С. К. – БАК, също счита, че са налице
предпоставките за приложение на чл. 78а НК, като се присъединява към становището на
прокурора, че на подсъдимия следва да се определи наказание към минимума, предвиден в
закона. Претендира присъждане на разноски.
Законният представител на частния обвинител - Я. Я. А. заявява, че основната й цел
не е да осъди бащата на детето си, а да го накара да плаща дължимата издръжка.
Служебният защитник на подсъдимия - адв. Т. Д. - БАК, също посочва, че неговият
подзащитен следва да бъде освободен от наказателна отговорност с прилагане на чл. 78а
НК, като конкретния размер на глобата да бъде минималния възможен. Моли разноските да
не бъдат възлагани в тежест на К., доколкото той самият е в затруднено положение и
използва услугите на служебен защитник.
Подсъдимият К. заявява, че се присъединява към казаното от защитника си. В
предоставената от съда възможност за последна дума заявява, че няма какво да добави.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:

От фактическа страна:

1

Подсъдимият И. Д. К. с ЕГН: ********** *
Свидетелката Я. Я. А. и подсъдимият И. Д. К. сключили граждански брак през месец
Юни 2009 г. По време на брака им се родило едно дете - И. И. К., родена на * г. С Решение
№ 1417 от 01.11.2012 г. по гражданско дело № 3919/2012 г. по описа на Районен съд - гр.
Бургас, влязло в законна сила на 01.11.2012 г., бракът между двамата бил прекратен, а на
майката било предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето
И. К.. Видно от съдържанието на решението, подсъдимият И. Д. К. бил осъден да заплаща
на детето си И. И. К. месечна издръжка чрез неговата майка и законен представител Я. Я. А.
в размер на 80 (осемдесет) лева, считано от 01.05.2012 г. до настъпване на законни причини
за нейното изменение или прекратяване. Сумата следвало да бъде изплащана по банков път,
в сметка, открита от майката на детето. С Решение № 1278/12.06.2020 г. по гр. дело №
9958/2019 г. на Районен съд - Бургас, влязло в сила на 27.06.2020 г., Районен съд - Бургас
изменил размера на месечната издръжка, дължима на малолетното дете И. И. К., определена
с Решение № 1417/01.11.2012 г. по гр. дело № 3919/2020 г. на PC-Бургас, като го увеличил
от 80 (осемдесет) на 200 (двеста) лева. Едновременно с това, К. бил осъден да заплаща
увеличения размер на издръжката, начиная от подаване на исковата молба - 22.11.2019 г. до
настъпване на основание за изменение или прекратяване на задължението. По отношение на
решението в частта му относно увеличената месечна издръжка било постановено
предварително изпълнение
Въпреки, че бил осъден, обвиняемият К. не изплащал редовно дължимата издръжка
През 2019 г. св. Я. А. подала жалба до РП-Бургас, тъй като подс. К. не заплащал
дължимата месечна издръжка за детето им. С Присъда № 27/22.06.2021 г. на PC-Бургас по
НОХД № 1526/2021 г., в сила от 08.07.2021 г. И. К. бил признат за виновен, но на осн.
чл.183, ал. 3, вр. ал.1 от НК - не бил наказан, тъй като преди постановяване на Присъдата от
първата инстанция заплатил задължението си в общ размер на 1220 лв. - представляващо
стойността на сумите за издръжка за периода м. април 2019 г. до м. октомври 2020 г.
За периода от м. ноември 2020 г. до м. юни 2021 г. подс. К. също заплатил месечните
вноски за издръжка на дъщеря си, след което спрял да плаща.
За периода от м. юли 2021 г. до м. март 2022 г. подс. К. не платил присъдената
месечна издръжка за малолетната си дъщеря - И. И. К., родена на * г., чрез нейната майка и
законен представител Я. А., в размер на 9 месечни вноски, всяка по 200 лв., равняващи се
общо на сумата 1800 лв., платими в гр.Бургас.
Това мотивирало св. А. отново да сезира РП-Бургас и на 17.01.2022 г. било
образувано настоящето производство за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.
На 14.02.2022 г. подс. К. превел по банковата сметка на Я. А., сумата от 1200 лв. за
издръжка на детето си - И. К., с която сума погасил част от задължението си за издръжка, но
не изцяло.
К. бил привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 183, ал. 1 НК,
като в последвалия разпит в качеството на обвиняем, в присъствието на служебен защитник,
признал за извършеното престъпление и изразил съжаление за него.
В хода на съдебното производство по внесения обвинителен акт, преди
постановяване на присъдата, подс. К. заплатил по банков път цялата дължима сума от 1800
лева на своето дете.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от направеното
2

от подсъдимия К. самопризнание, което се подкрепя от събраните в производство
доказателствени материали, а именно:
От гласните доказателствени средства: показанията на свидетеля Я. А. (л. 16-17 и л.
56 от ДП) и от обясненията на обвиняемия И. К. (л. 51 от ДП).
От писмените доказателства: справка за съдимост (л. 17 от съдебното производство);
банкови нареждания (л. 15, л. 16 и л. 28 - 30 от съдебното производство); копие от Решение
№ 1278/12.06.2020 г. на РС-Бургас (л. 10-11 от ДП); копие от Решение № 1417/01.11.2012 г.
на РС-Бургас (л. 22-23 от ДП); удостоверение за раждане (л. 30 от ДП); справка от ТП на
НОИ (л. 32 от ДП); справка за трудови договори (л. 40 от ДП); справка от Агенцията по
вписванията (л. 34 - 36 от ДП); справка от Сектор „ПП“ (л. 38 от ДП); справка от ТД на
НАП (л. 43-44 от ДП) и банково нареждане (л.57 от ДП).
Съдът прецени събраните в хода на досъдебното производство доказателства на
основание чл. 373, ал. 3 НПК, като не констатира противоречия, несъответствия и
непоследователност.
Самопризнанията на подсъдимия К. се подкрепят от гореизброените доказателствени
източници, събрани в хода на производството, с оглед на което съдът прие за безспорно
установено извършването на инкриминираното деяние, както и авторството на същото в
лицето на привлеченото към наказателна отговорност лице. Предвид разпоредбата на чл.
373, ал. 3 НПК първоинстанционнният съд не осъществи подробен анализ на
доказателствата.
В случая, доколкото всички доказателствени материали са еднопосочни и
непротиворечиви, такъв доказателствен анализ е и безпредметен.

От правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 2 НПК, за да постанови осъдителна присъда,
съдът следва да установи по несъмнен начин, както авторството на инкриминираното
деяние, така и всички признаци от фактическия състав на престъплението. С оглед приетата
по-горе фактическа обстановка, настоящият състав счита, че подсъдимият е осъществил от
обективна и субективна страна всички признаци на състава на престъплението по чл. 183,
ал. 1 НК, за което му е повдигнато обвинение.
На първо място от обективна страна, безспорно с влизане в сила на Решение №
1417/01.11.2012 г. на РС-Бургас за подсъдимия е възникнало задължение да заплаща
издръжка, в размер от 80 лева месечно по отношение на дъщеря си, като с Решение
1278/12.06.2020 г. по гр. дело № 9958/2019 г. на PC-Бургас, размерът бил увеличен от 80 на
200 лева. От тогава К. бил коректен и изплатил дължимите суми за издръжка само до Март
2019 г. включително. След тази дата до м. Октомври 2020 г. включително подсъдимият не
изплатил на дъщеря си в срок дължимите общо 19 месечни вноски за издръжка. В
последствие за неплащането на тези издръжки било образувано наказателно производство,
като след внасяне на делото в съда, но преди постановяване на присъдата, К. заплатил
дължимата сума, поради което и той не бил наказан на основание чл. 183, ал. 3, вр. с ал. 1
НК.
Въпреки това К. отново спрял да плаща дължимата издръжка и в периода от месец
юли 2021 г. до месец март 2022 г. включително, не заплатил дължимите 9 месечни вноски
от по 200 лева или общо 1800 лева, за издръжка на дъщеря си, като по този начин
осъществил състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 НК.
От обективна страна изпълнителното деяние на престъплението е осъществено, чрез
бездействие - липса на фактическо и правно действие за плащане – даване или изпращане
3

чрез пощенски запис или аналогичен способ на дължимите пари. Дори да се приеме, че
подсъдимия през инкриминирания период (от месец юли 2021 г. до месец март 2022 г.) е бил
финансово затруднен, то това обстоятелство е ирелевантно за съставомерността на деянието,
предмет на обвинението, тъй като той дължи присъдената издръжка независимо дали е
трудово ангажиран и какво материално положение има. Следва да се посочи също така, че
целта на издръжката е да се осигурят средства за съществуването на децата.
Обстоятелството, че подсъдимия евентуално е имал финансови/здравословни затруднения
не го освобождава от задължението му да дава издръжка на детето си. Задължението на
родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно – с т.нар. „алиментен”
характер. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният социален и правен
аспект на родителското задължение. Тя е най-важният случай в системата на задълженията
за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата.
Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на
подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на
задължението, доколкото съгласно нормата на чл. 143, ал. 2 от СК, родителите са длъжни да
дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си, поради което и доводите за евентуални
затруднения, довели до невъзможност за заплащане на издръжка са ирелевантни.
Престъплението по чл. 183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с
едно деяние във форма само на бездействие и то трайно и непрекъснато в определен период
от време. В настоящия случай подсъдимият е осъществил състава на изпълнителното деяние
в периода месец юли 2021 г. до месец март 2022 г. включително, като е бездействал и не е
изплатил присъдената за детето му издръжка.
В конкретния случай е налице и другият изискуем обективен признак, а именно –
неизплатените суми за издръжка да са за повече от две месечни вноски. От доказателствата
по делото е видно, че неизплатените вноски са 9 пълни издръжки. В случая, макар и
престъплението да е формално по своя вид, са настъпили вредни последици, изразяващи се в
неполучаване на съдебно призната издръжка от детето на подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина „пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал. 2 НК, доколкото подсъдимият К. е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването именно на тези последици. Интелектуалната страна на умисъла обхваща
съзнаване от подсъдимия, че е осъден да заплаща издръжка на детето си с влязъл в сила
съдебен акт, предвиждане, че в следствие на бездействието си детето му няма да получи
дължимата издръжка за повече от два месеца, както и че по този начин то ще бъде лишено
от полагаемия му се финансов ресурс, но въпреки това от волева страна подсъдимият е
искал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, а именно –
лишаването на дъщеря му от издръжка за повече от два месеца.

По вида и размера на наказанието:

За престъплението, в което подсъдимият беше признат за виновен, законът
предвижда наказание „Лишаване от свобода” за срок до една година или „Пробация”.

Същевременно съдът съобрази, че до постановяване на първоинстанционната
присъда деецът е изплатил изцяло дължимата сума за издръжка, но вече веднъж се е ползвал
от привилегията на чл. 183, ал. 3 НК, поради което и няма как повторно да не бъде наказан.
Фактът на плащане на издръжката обаче не е ирелевантен. Съгласно възприетото в т
4

.2, б. “б“ от ППВС № 7/04.09.1985 г. – институтът на освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание по чл. 78а НК е приложим в случаите
когато лицето вече е освобождавано от наказателна отговорност поради несвоевременно
изпълнение на задълженията за издръжка, след това извърши ново престъпление по чл. 183,
ал. 3, пр. 1 НК, но в предвидените срокове изплати издръжката.
Доколкото практиката на съдилищата е константна, че винаги, когато са налице,
предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност, съдът е длъжен да приложи
този ред, то и настоящата инстанция намира, че в случая по силата на чл. 305, ал. 5 НПК, вр.
с чл. 78а НК - подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и да му се
наложи административно наказание. Това е така, доколкото в случая са налице и останалите
законовопредвидени предпоставки за приложение именно на чл. 78а от НК:
1. за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години;
2. причинените с престъплението имуществени вреди са възстановени;
3. към процесната дата подсъдимият е неосъждан и не е бил освобождаван от
наказателна отговорност по реда на глава VIII, Раздел IV от НК.
4. престъплението не е извършено спрямо орган на власт; не е причинена тежка
телесна повреда или смърт; подсъдимият не е бил в пияно състояние, нито са налице
множество престъпления.
В разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК е предвидено наказание „Глоба“ в размер от
хиляда до пет хиляди лева.
При определяне на конкретния размер на наказанието съдът отчете както
отегчаващите, така и смекчаващите отговорността обстоятелства.
В полза на подсъдимия следва да се отчете фактът, че до настоящия момент нямам
други данни за извършени криминални прояви. Същевременно настоящият състав счита, че
не следва да отчита като смекчаващо обстоятелство чистото съдебно минало на подсъдимия
(съгласно задължителните предписания на Тълкувателно Решение № 19/74 г. на ОСНК на
ВС: „присъдата по чл. 183, ал. 3 НК не е осъдителна и затова деецът, макар да е признат
за виновен, се счита за неосъждан“), доколкото същото е отчетено веднъж като
предпоставка за приложението на чл. 78а НК. На следващо място подс. К. е трудово
ангажиран, като е оказал съдействие на разследването и е изразил съжаление за постъпката
си. Всичко това кара съдът да приеме, че подсъдимият е лице със сравнително ниска степен
на общественаопасност. Съдът счита, че фактът, че подсъдимият е забавил плащането за
дълъг период следва да се отчете в негативен план, но само това не е в състояние да
разколебае всичко казано по-горе.
Поради тези съображение, отчитайки и имотното състояние на подсъдимия, съдът
счита, че спрямо него следва да се определи наказание при наличие на многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства в минималния предвиден в закона размер, а
именно – „Глоба“ в размер на 1000 лева.
Настоящият състав счита, че така индивидуализираното наказание в най-голяма
степен би постигнало целите, заложени в закона и би допринесло за поправяне и
превъзпитание на подсъдимия към спазване на законите и добрите нрави, като
същевременно ще въздейства предупредително върху него и възпитателно и
предупредително върху другите членове на обществото.
Определянето на по-голям размер на административното наказание потенциално би
затруднило подсъдимия до степен той да изпадне в невъзможност да заплаща издръжка на
детето си за в бъдеще, а от там индиректно би засегнало и правата на самото дете, което
според настоящия състав би влязло в противоречие със задължението на съда служебно да
следи за обезпечаване на „висшия интерес на детето“.
5

По разноските и веществените доказателства:

Видно от приложението към обвинителния акт - по делото няма сторени от
държавните органи разноски и няма приложени веществени доказателства, които да
изискват произнасяне на съда в тази насока.
Същевременно по делото са приложени доказателства, че частният обвинител,
действащ чрез своята майка и законен представител, е направил разноски в общ размер на
400 лева за заплатен адвокатски хонорар в хода на досъдебното производство, като до
приключване на съдебните прения е направено искане за присъждането им. Съобразно
правилото на чл. 189, ал. 3 НПК - когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го
осъжда да заплати разноските по делото, включително разноските, направени от частния
обвинител ако е направено такова искане, поради което и подсъдимият следва да бъде
осъден да заплати на И. К., действаща чрез своята майка и законен представител – Я. А.,
сума в размер на 400 лева.
В хода на съдебното производство частният обвинител, действащ чрез своята майка и
законен представител, е ползвал услугите на повереник – адв. С. К. – БАК. Видно от
приложения договор за правна защита и съдействие (л. 19 от съдебното производство) –
процесуалното представителство е било предоставено безплатно на основание чл. 38, ал. 1
Закона за адвокатурата, доколкото се касае за материално затруднено лице. В тези случаи
съгласно чл. 38, ал. 2 ЗАв - адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се
определя от съда в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2, след
което съдът осъжда подсъдимия да го заплати на адвоката. Съгласно чл. 13, ал. 1, т. 2 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
защита по дело, за което се предвижда наказание до 5 години „Лишаване от свобода“,
минималният размер на адвокатското възнаграждение е 600 лева, който размер съдът намира
за справедлив и под който, както стана дума, не може да слезе. Поради това подсъдимият
следва да бъде осъден да заплати сумата от 600 лева на адв. С. К. – БАК.
Тук е мястото да се посочи, че дължимостта на разноските е безусловна и се определя
единствено от произнасянето на съда по въпроса за вината. Без значение е дали
подсъдимият е финансово затруднен или не, поради което и ирелевантно се явява
възражението на защитата, че самият подсъдим е ползвал служебен защитник поради
затрудненото си финансово положение.

По тези съображения съдът постанови присъдата си.

Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	144
Дата:	18 октомври 2022 г.
Съдия:	Мартин Рачков Баев

Дело:	20222120201841
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 май 2022 г.

Присъда по дело №1841/2022 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите