РЕШЕНИЕ
№ 372
гр. гр. ******, 14.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ******, СЕДМИ СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Лилия Й. Любенова Димитрова
при участието на секретаря Моника Ц. Василева
като разгледа докладваното от Лилия Й. Любенова Димитрова Гражданско
дело № 20231620101655 по описа за 2023 година
Делото е образувано пред Районен съд ****** по депозирана исковата
молба от ************* ЕАД /с предишно наименование ********* АД/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***** бул.
„*******” № ***, район ******, ******* ******, представлявано от Г. М. и В.
С. - членове на Управителния съвет, чрез представител по пълномощие - С. Й.-
юрисконсулт, срещу И. Л. П., ЕГН **********, с адрес: с. ****** ****, ул.
******** № *, за установяване дължимост на суми, за които е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ЧГД
445/2023г. по описа на РС ******.
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във
вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Предявени са при условията на първоначално обективно кумулативно
съединяване положителни установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК с правна
квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като се иска постановяване на
съдебно решение, с което да се признае за установено, че И. Л. П., ЕГН
**********, с адрес: с. ****** ****, ул. ******** № * дължи на **********
ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***** бул.
„*******” № ***, район ******, ******* ******, представлявано от Г. М. и В.
С. - членове на Управителния съвет, следните суми, за които е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД 445/2023г. по описа на РС
******, а именно: 1 682,28 лева /хиляда шестстотни осемдесет и два лева и
двадесет и осем стотинки/, представляващи сбора от задължения по следните
1
фактури: *******/02.12.2020г. за периода 30.08.2020г.-30.11.2020г. в размер на
850,28 лв. (осемстотин и петдесет лева и двадесет и осем ст.) и
********/06.04.2021г. за периода 01.01.2021г.-01.04.2021г. в размер на 832 лв.
(осемстотин тридесет и два лв.), и лихва върху главниците по
горепосочените фактури в общ размер на 346,36 лева /триста четиридесет и
шест лева и тридесет и шест стотинки/, както следва по следните фактури: №
*******/02.12.2020г. – лихва за забава в размер на 190,01 лв. (сто и деветдесет
лева и една ст.) начислена за периода 15.12.2020г.-28.02.2023г., и №********/
06.04.2021г. – лихва за забава в размер на 156,35 лв. (сто петдесет и шест лева
и тридесет и пет ст.), начислена за периода 23.04.2021г.-28.02.2023г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК -
15.03.3023г., до изплащане на вземането.
В исковата молба се сочи, че ********** ЕАД /******** ЕАД/, с
предишно наименование „********** АД е дружество, притежаващо
Лицензия за разпределение на електрическа енергия № ***** от 13.08.2004 г.,
издадена от Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР/ и
е собственик на разпределителната мрежа на лицензионната територия.
Твърди се, че в съответствие с притежаваната лицензия и на основание
приетите Правила за измерване на количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/ на обекта на ответника - къща в с.*********, ул.******** № *, общ.
*******, са направени две проверки, при които е констатирано неизмерване
на потребяваната електроенергия и са начислени претендираните в
настоящото производство суми по фактури. Твърди се, че ищецът и
ответникът са в облигационна връзка, регламентирана от публично известни
Общи условия, като последният потребява предоставените от дружеството
услуги при условията, предвидени в тези общи условия за посочения обект. В
ИМ се сочи, че във връзка с направените две проверки са издадени фактури по
реда на ПИКЕЕ, тъй като проверките на обекта на ответника са извършени
след обнародването им и влизането им в сила (в ДВ бр.35 от 3004.2019г.).
Сочи се, че в Раздел IX - членове от 49 до 58 включително - ПИКЕЕ урежда
реда и начина за преизчисляване на количеството електрическа енергия.
Съгласно чл. 56, ал.1 от ПИКЕЕ, в случаите на преизчисляване на
количествата електрическа енергия по раздел IX, операторът на
електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата
фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както
и информация за дължимата сума за мрежови услуги. В ал.2 на същия член е
посочено, че ползвателят на мрежата заплаща на оператора на мрежата
дължимата сума. Т.е. новите ПИКЕЕ предвиждат фактурата за преизчисление
на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия да
се издава от оператора на електроразпределителната мрежа. За територията на
Западна България това е ************* ЕАД - търговско дружеството
притежаващо лицензия за разпределение на електрическа енергия, издадена от
КЕВР с № *****/ 13.08.2004 г.
В исковата молба се излагат твърдения, че на 30.11.2020г. и 01.04.2021г.
служители от отдел „Нетехнически загуби“ към „********” АД са извършили
технически проверки на средство за търговско измерване с фабричен №
2
*******, обслужващ процесния обект на ответника - къща на адрес с.
*********, ул. ***** № *. За извършване на проверките е уведомено МВР с
позвъняване, като същото е описано във всеки един от съставените протоколи.
Сочи се, че присъствието на представител на МВР по време на проверката не
се изисква съгласно новите ПИКЕЕ.
В момента на всяка една от проверките е съставен констативен протокол в
присъствието на независими свидетели, които не са служители на „********“
ЕАД. Това е удостоверено с подписите им и потвърждава верността на
написаното в констативните протоколи. Предвид това се сочи от ответника, че
е спазена разпоредбата на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ. Съставени са общо 2 /два/ броя
констативни протоколи, както следва: КП № ******/30.11.2020г„ КП №
*********/01.04.2021г. Твърди се, че направените при проверките
констатации са описани на страница 3 от всеки КП - констатациите са за
промяна в схемата на свързване чрез направа на нерегламентирано
присъединение преди СТИ. Поради направените констатации служителите на
******** ЕАД са предприели действия след проверката: премахване на
нерегламентираното присъединение, извършено е ново п******биране на
клемния блок на електромера. Извършено е ново п******биране на щита.
Електромерът при нито една от проверките не е изпращан на метрологична
експертиза, тъй като манипулацията е била всеки път една и съща - промяна в
схемата на свързване.
Твърди се, че потребителят, ползващ обекта, е търсен от служителите на
******** непосредствено преди всяка една от процесиите проверки, за да
бъде поканен да присъства. Същият обаче не е бил открит на адреса, поради
което проверките са осъществени в присъствието на независимите свидетели -
представители на Федерация на потребителите. Търсенето и констатираното
отсъствие на потребителя е отразено в съставените КП. Твърди се, че
свидетелите от Федерация на потребителите са присъствали през цялото време
на проверките и при изготвянето на КП, поради което е спазено изискването
на чл. 49, ал. 3 от Правила за измерване количеството електрическа енергия
/ПИКЕЕ/, издадени от Комисията за енергийно и водно регулиране. Предвид
изложеното се сочи, че отсъствието на потребителя по време на проверките не
съставлява нарушение на правилата за тяхното извършване. Ищецът твърди,
че на клиента са изпращани писма, които са приложени към исковата молба, с
които същият е уведомяван за извършените проверки и са му изпращани
съставените констативни протоколи. Писмата са изпращани на адреса на
потребителя, веднага - още на следващия ден след съответната проверка. На
база констативните протоколи на „********“ ЕАД са извършени
преизчисления на сметките по реда на чл. 50, ал.2 от ПИКЕЕ за период
конкретно посочен във всяка една от издадените му фактури. Твърди се, че
периодите, за които са начислени процесиите суми, са ясно и конкретно
посочени в приложенията към самите фактури, които са приложени към
исковата молба. Сочи се в ИМ, че СТИ с фабр. № *******, обслужващо обекта
на ответника е многократно проверявано, поради което изготвените
предложения за корекция са за по-краткия период съгласно изискванията на
чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ.
3
В ИМ се твърди, че в издадените фактури в графа „Справка за
преизчислени количества електрическа енергия“ са посочени начислените
количества ел. енергия, като подробно е описан и начинът на извършване на
изчисленията. Във фактурите са посочени единичните цени, по които е
формирана сумата по съответната процесна фактура. Ищецът твърди, че във
връзка с изложените обстоятелства начинът на извършване на проверките и
периодите, и размерът, за които са извършени корекциите на сметки в резултат
на съставените КП, са изцяло съобразени с правилата на ПИКЕЕ.
Предвид това се претендира сума в размер на 1 682,28 лева /хиляда
шестстотин осемдесет и два лева и двадесет и осем стотинки/ по подробно
описаните в ИМ два броя фактури фактури и за периода 30.08.2020-30.11.2020
и за периода 01.01.2021-01.04.2021. Общият размер на претенцията за
мораторна лихва е в размер на 346,36 лева по посочените фактури и периоди.
Претендира се и законната лихва върху неплатените фактури от подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното плащане.
С оглед обосноваване на претенцията си от правна страна ищецът е
посочил и съдебна практика, касаеща материално-правната легитимация,
отговорността и неоснователно обогатяване.
Ищецът е основал искането си въз основа на изложеното. Претендират се
и направените разноски в настоящото производство, вкл. юрисконсултско
възнаграждение.
Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил от особения
представител на ответника. В същия се сочи бланкетно, че искът, предявен
срещу ответника, е неоснователен. Не са посочени доказателства. Не са
направени доказателствени искания, като е заявено, че ответникът не
проявява заинтеросованост по спора.
В съдебно заседание ищецът се представлява, като исковата претенция се
поддържа. Моли да бъде уважена като основателна и доказана.
Ответникът се представлява от назначеният му особен представител,
който моли делото да бъде решено съобразно събраните доказателства.
По делото са разпита свидетели, приети са писмени документи като
доказателства, допусната, изготвена и защитена в ОСЗ е съдебно-техническа
експертиза.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателствени
материали, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Установителният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК е специален положителен
установителен иск, който принадлежи на кредитора. Чрез него той може да
постигне защита със сила на присъдено нещо като се признае за установено
срещу длъжника съществуването на вземането му. Предявяването му е
обусловено от наличието на правен интерес, който е абсолютна процесуална
предпоставка за съществуването на правото на иск. С предявяване на този иск
се постига стабилизирането й като титул за осъществяване на принудително
изпълнение. В случая искът е предявен на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК.
4
С предявения иск се цели установяване съществуване на вземане, като
предметът на делото е обусловен от издадената заповед за изпълнение. Като
особен иск, протичащ след развило се друго, заповедно - „проверовъчно”
производство, искът по чл.422, ал.1 вр. чл.415 ГПК се характеризира, освен с
общите изисквания за допустимост, така и с особености, които са обусловени
именно от протеклото заповедно производство. Заради това в изпълнение на
задълженията си да осъществи служебно самостоятелна преценка на
специалните положителни процесуални предпоставки за допустимост на иска,
с оглед задължителните указания по т.10а от ТР № 4/18.06.2014г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът констатира, че е налице издадена заповед за
изпълнение в хода на заповедното производството за вземането, предмет на
настоящата искова молба. Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по
реда на чл. 47 ГПК. С разпореждане от 04.08.2023г. заповедният съд е указал,
че дружеството - заявител може да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок срещу длъжника. Същото е връчено на заявителя на
15.08.2023г. В срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК (на 05.09.2023г.) е предявен иск
по чл. 422 ГПК за установяване на вземането на ищеца срещу длъжника,
предмет на издадената заповед за изпълнение. Спазен е срокът за предявяване
на установителния иск. Ето защо исковата претенция се възприема за
допустима. Налице е и правен интерес от търсената защита. С оглед
изложеното, налице са всички положителни и липсват отрицателни
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
правото на иск при постановяване на съдебното решение, които обуславят
неговата допустимост. С оглед това съдът следва да разгледа исковата
претенция и да се произнесе по нейната основателност.
За основателността на предявените претенции ищецът следва да установи
следните кумулативни предпоставки: 1. наличие на облигационно
правоотношение с ответника по валидно сключен договор за доставка на
електрическа енергия при общи условия; 2. реално доставяне на електрическа
енергия от ищеца през посочения в исковата молба период /неточно, непълно
измерване/; 3. стойността на доставената електрическа енергия в
претендирания в исковата молба размер за процесния период, 4. настъпил
падеж.
С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните,
съдът е указал, че всяка от тях носи доказателствената тежест да докаже
твърдените в нейна полза обстоятелства, както и направените възражения.
Ищецът следва да докаже фактите, които сочи да обуславят исковата му
претенция - че претендираните от него вземания съществуват, в т.ч. наличието
валидно възникнало облигационно правоотношение между страните,
изпълнение на задълженията си за доставка на ел.енергия; неизмерването,
респ. непълно или неточно измерване на ел. енергия, т.е. че е било налице
основание за преизчисление по нормативно предвидена методика поради
констатиран нерегламентиран достъп до електромера, довел до
неотчитане/неточно отчитане на потребените от клиента количества
електрическа енергия, че тази корекция следва да се осъществи именно от
ищцовото дружество и че е спазена предвидената за това процедура, размерът
5
и изискуемостта на вземането, както и периодът, за който се дължи. В тежест
на ответника е да докаже, че е изпълнявал задължението си съгласно
уговореното в договорите, т.е. да докаже плащане на задълженията по тях,
респ. погасяване чрез други способи, респ. правопепятстващи възникването на
вземането на ищеца факти, като ответникът носи тежестта да докаже
възраженията си (правоунищожаващи, правоизключващи, правопогасяващи).
Т. е. в тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи
възраженията си.
По делото не се спори, а и от писмените доказателства, представени с
исковата молба, се установи, че ищцовото дружество притежава изключителна
лицензия да търгува с електроенергия с битови потребители за територията на
процесния имот (с.*********, общ.*******, ул. ******** № *). Срокът на
лицензията обхваща процесния период, за който са начислени претендираните
сумите за електроенергия (издадена е през 2004г. за срок от 35 г.).
Представени са Общите условия на ищцовото дружество, които са
обнародвани по предвидения в закона ред, за което също са депозирани
доказателства.
По делото се установи от приложените към исковата молба писмени
доказателства, както и от разпитите на свидетелите Р. П. Р. и Г. И. М., че от
служители на ищовото дружество са извършени две проверки за неточно
измерване и/или неизмерване на електрическа енергия в обект – имот в
с.*********, ул.******** № *, общ.*******, обл.Монтана, първата от които е
била на 30.11.2020г. По повод първата проверка бил съставен констативен
протокол № ****** от същата дата. Проверката се отнася за средство за
търговско измерване (СТИ) № *******, обслужващо обект - къща в с.
*********, общ. *******, ул. ******** № *. Протоколът е подписан от двама
служители, извършили проверката – Г. М. и Д. Т., както и от св.Н. Г. Т. от
Федерацията на потребителите, тъй като потребителят е отсъствал. В същия
протокол е отразено, че електромерът за таблото се намира в табло на стълб от
мрежа Н.Н. П******бата на предпазния щит е с прекъсната изходяща линия.
Констатирана е промяна на схемата за свързване, състояща се в направено
присъединение преди мрежата като изходящото фазово жило за абоната от
2
кабел тип СВТ-2х6мм е присъединено към входяща токова клена на главен
прекъсвач АП-63А. Видно от приложеното по делото заверено копие от КП от
30.11.2020г. е извършено уведомяване на МВР. Същото се установява и от
постъпилата справка вх. № 7126.09.08.2024г. от Дирекция „Национална
система 112“.
За извършената проверка и констатираната промяна в схемата на
свързване ответникът е уведомен с уведомление изх. № NTZ151706 от
01.12.2020г., получено от същия на 07.12.2020г. при отказ, видно от
приложеното по делото известие за доставяне. Било извършено
преизчисление, като била издадена справка за преизчислени количества ел.
енергия за периода от 30.08.2020г.-30.11.2020г., като била издадена и фактура
от ищеца № 000*******/02.12.2020г. със срок на плащане от 02.12.2020г. до
14.12.2020г. за сумата от 850,28 лв. Фактурата е с получател И. Л. П., адрес
6
с.*********, ул.******** № *, клиентски номер *********, абонатен номер
**********. Посочените документи са изпратени на ответника по делото
заедно с уведомление от 03.12.2020г. от страна на ищеца.
По делото се установи, че служители на ищеца са извършили проверка за
неточно измерване и/или неизмерване на електрическа енергия и на
01.04.2021г. на средство за търговско измерване (СТИ) № *******,
обслужващо обект - къща в с. *********, общ. *******, ул. ******** № *, за
което е бил съставен констативен протокол № ********* от същата дата.
Протоколът е подписан от двама служители, извършили проверката – Р.Р. и Д.
Т., както и от св. Л. М. П. от Федерацията на потребителите, тъй като
потребителят е отсъствал. В същия протокол е отразено, че електромерът се
намира в табло на стълб от мрежа Н.Н. Липсва п******бата на предпазния
щит. Абонатът е с прекъсната изходяща линия. Констатирана е промяна на
схемата за свързване, състояща се в направено присъединяване преди
2
мрежата, като изходящият фазов проводник на абоната тип ПВА 1-6мм е
присъединен към фазов проводник от мрежа Н.Н. По този начин цялата
изразходвана ел.енергия от абоната не се измерва от СТИ и не се заплаща.
Видно от приложеното по делото заверено копие от КП от 01.04.2021г. са
уведомени МВР.
За извършената проверка и констатираната промяна в схемата на
свързване ответникът е уведомен с уведомление изх. № NTZ157474 от
02.04.2020г., получено от същия на 08.04.2021г., видно от приложеното по
делото известие за доставяне. Било извършено преизчисление, като била
издадена справка за преизчислени количества ел. енергия за периода от
01.01.2021г.-01.04.2021г., на клиентски номер ********* за абонатен номер
**********, като била издадена и фактура от ищеца №
000********/06.04.2021г. с получател И. Л. П. със срок на плащане от
06.04.2021г. до 22.04.2021г. за сумата от 832 лв. Посочените документи са
изпратени на ответника по делото заедно с уведомление от 06.04.2021г. от
страна на ищеца.
По делото е приложена справка от Дирекция „Национална система 112“,
видно от която 30.11.2020г. в 11:56,58 ч. от мобилен телефон ********** е
подаден сигнал от лице, представило се като Г. М. - служител на *******, за
неправомерно ползване на ел. енергия на адрес: ул.******** № * в
с.*********, обл.Монтана. Инцидентът е предаден на ОДЧ на ОДМВР -
Монтана в 11:58:26 ч. На 01.04.2021г. на тел. 112 няма постъпили и
регистрирани сигнали за неправомерно ползване на електрическа енергия на
ул.******** № * в с.*********, обл.Монтана.
Св.Р. и М. са потвърдили подписите си върху КП. И двамата са
потвърдили, че при извършените проверки съответно на 30.11.2020г., на която
е присъствал св. М., и на 01.04.2021г., на която е присъствал св. Р., било
констатирано нерегламентирано свързване към мрежата, водещо до цялостно
неотчитане на ел. енергията на адрес с.*********, ул. ******** № *.
Свидетелите са заявили, че да уведомили полицията за това (на тел.112 или на
дежурния телефон в гр.******), а на самите проверки са присъствали
7
свидетели от Федерацията на потребителите, т.к. потребителят бил търсен, но
не бил намерен.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Р. и М., т.к. същите са ясни,
точни и непротиворечиви и не се опровергават от събраните по делото
доказателства.
Изготвена е и приета по делото съдебно-техническа експертиза. Видно от
заключението по същата посочените констатации в двата процесни КП
№:******/30.11.2020г и КП №:*********/01.04.2021г., представляват промяна
на схемата на свързване на СТИ в измервателната система, което води до
пълно неотчитане на потребената ел.енергия от потребителят. Потребителят е
с прекъснато електрозахранване от към електромера. Математически
справката за преизчислени количества ел. енергия по двата констативни
протокола е правилно изчислена, като е спазена методиката по реда на чл.50,
ал.2 от ПИКЕЕ. Извършеното преизчисление по справки за преизчислени
количества ел.енергия по двата констативни протокола с
№:******/30.11.2020г. и №:*********/01.04.2021г. е извършено по цени,
утвърдени от КЕВР - Решение Ц-29/01.07.2020г.
Настоящият състав намира, че експертизата е изготвена от компетентно
вещо лице, като същата е отговорила ясно и категорично на поставените
задачи. Предвид горното и с оглед обстоятелството, че заключението
кореспондира с останалия събран доказателствен материал, съдът не намира
основания да не кредитира заключението, още повече, че експертизата е
приета по делото без възражения от страните.
Сългасно пар. 1, т. 41а, б. „а“ от ДР на ЗЕ ползвател на мрежата е
фическо или юридическо лице - ползвател на електропреносна и/или
електроразпределителна мрежа, доставящо електрическа енергия в
електропреносната и/или електроразпределителна мрежа или снабдявано от
такава мрежа.
Според легалното определение на §27г от ДР на ЗЕ, „краен клиент“ е
клиент, който купува ел.енергия за собствено ползване, а съгласно
разпоредбата на чл.104а, ал.1 от ЗЕ крайните клиенти използват
електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към
която са присъединени, при публично известни общи условия.
Посочените разпоредби налагат извода, че отношенията между крайните
клиенти и разпределителните дружества-мрежови оператори, са уредени от
закона като договорни, сключени при публично известени общи условия и те
възникват в случаите, в които клиентът се присъедини към съответната
електропреносната или електроразпределителна мрежа. От своя страна,
съществуващите договорни отношения са основание за прилагането на
ПИКЕЕ, като нормативна база за осъществяване на дейността по чл.1 от
ПИКЕЕ, в т.ч. на дейността за преизчисляване на количеството електрическа
енергия при установяване на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Основание за прилагането на ПИКЕЕ, в т.ч. и на
разпоредбите на Раздел ІХ от същите, в случаите на съществуващи договорни
отношения, дава и самата разпоредба на §1, т.4 от ПИКЕЕ, според която
8
ползвател е клиент и/или производител на ел.енергия по смисъла на Закона за
енергетиката, а самите проверки, съставянето на констативни протоколи и
преизчисляването на сметки, обвързват единствено ползвателите-
клиенти. Единственото изключение от този принцип е предвидено в
разпоредбата на чл.51 от ПИКЕЕ, според която корекционната процедура се
прилага и в случаите на установено неправомерно присъединяване на обект
към електрическите мрежи.
В общия случай договорните отношения между крайния клиент и
електроразпределителното предприятие възникват по силата на
присъединяването на обект на клиента към разпределителната мрежа.
Начинът на изброяване в нормативните актове (Наредба № 6/24.02.2014 г. за
присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към
преносната или към разпределителните електрически мрежи /Обн. ДВ.
бр.31 от 4 Април 2014г., изм. и доп. ДВ. бр.36 от 13 Май 2016г., изм. и доп.
ДВ. бр.77 от 4 Октомври 2016г., изм. и доп. ДВ. бр.76 от 27 Септември
2019г., изм. и доп. ДВ. бр.18 от 24 Февруари 2023г., изм. и доп. ДВ. бр.55 от
27 Юни 2023г., отм. ДВ. бр.28 от 2 Април 2024г., и Наредба № 6 от 28 март
2024 г. за присъединяване на обекти към електрическите мрежи - ДВ, бр. 28 от
2 април 2024 г., в сила от 02.04.2024 г., с § 7 от преходните и заключителните
разпоредби на която се отменя Наредба 6/24.02.2014 г.) на правните субекти,
по чието искане се извършва присъединяването, показва, че както самото
присъединяване, така и следващите от него договорни отношения,
респ.отношения по измерване на количествата потребявана ел.енергия, е
обвързано от наличието на правна връзка между клиента и обекта на
присъединяване, а това са вещните права на собственост и на ползване и
правото на държане като наемател. Иначе казано клиенти на ел.енергия могат
да бъдат правни субекти, които държат, владеят или ползват обекта на правно
основание. Клиенти на електроразпределителното дружество могат да бъдат и
правни субекти, които ползват обекта за собствени нужди със съгласието на
собственика или носителя на вещното право на ползване и същевременно са
сключили договор за използване на електроразпределителната мрежа за този
обект при публично известените общи условия директно с дружеството.
Сключването на такъв договор обаче не се презумира с установяване на факта
на ползване на обекта, а подлежи на доказване по общия ред на ГПК,
например с открИ.ето на индивидуална партида /клиентски номер/ на
ползвателя (арг.ТР № 2/17.05.2018 г.по т.д.№ 2/2017 г. на ОСГК на ВКС).
Видно от приложените към ИМ писмени документи ответникът е клиент
на ищовото дружество с абонатен номер ********** и клиентски номер
********* за разкрита партида за обект – къща в с.*********, ул.******** №
*. Впрочем по тези обстоятелства не се и спори по делото, т.к. няма наведени
подобни възражения. С оглед горното се установи, че ответникът има
качеството на клиент и потребител на предоставяните от ищеца услуги.
По делото се установи, че ищецът въз основа на извършените две
проверки на 30.11.2020г. и на 01.04.2021г. в обект – къща, с.*********, ул.
******** № *, е начислил претендираната сума за електрическа енергия
поради нерагламентирана промяна в схемата на свързване на ответника към
9
преносната мрежа и съответно потребяване на ел. енергия без да се измерва
нейното количество. Не е оспорен размерът на претенциите.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от ОУ потребителят заплаща дължимата сума за
извършения пренос през разпределителната мрежа веднъж месечно по
определен график, съгласно ал. 2 продължителността на периода за плащане е
десет дни. Според ал. 3 дължимите суми се съобщават на потребителя от
крайния снабдител на ел.енергия по начин, регламентиран в ОУ на договорите
за продажба на ел.енергия. Такова съобщение, видно от гореизложеното, е
извършено от страна на ищеца по делото.
Както бе посочено, за преизчислените количества ел. енергия са издадени
два броя счетоводни документи – гореописаните фактура с посочените в тях
срокове за плащане. Ответникът е следвало да заплати задълженията по
посочените фактури съответно до 14.12.2020г. и до 22.04.2021г. С изтичането
на указания във фактурите срок за плащане длъжникът е изпаднал в забава и
дължи обезщетение на ищеца, т.к. в случая приложение намира разпоредбата
на чл. 86, ал. 1 ЗЗД, съгласно която когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Изчислена с общодостъпен онлайн калкулатор на уеб адрес:
https://irinakonstantinova.com/kalkulator-zakonna-lihva/ , законната лихва върху
главницата от 850,28 лв. за периода от 15.12.2020г. до28.02.2023г. е в размер на
192, 35 лв., претендираният размер от ищеца е 190,01 лв., поради което съдът
следва да присъди поискания размер. Изчислена по същия начин лихвата за
забава върху главницата в размер на 832 лв. за периода 23.04.2021г. до
28.02.2023г. е 158,40 лв. Ищецът претендира законна лихва върху тази
главница за посочения период в размер на 156,35 лв., като тази претенция
също следва да бъде уважена.
За пълнота следва да се посочи, че в настоящия случай дали ответникът
има или няма вина за неточното отчитане/пълното неотчитане на ел. енергия е
ирелевантен, тъй като отговорността при корекция на сметки, уредена в
ПИКЕЕ, е специална нормативно предвидена обективна /безвиновна/
отговорност, поради което само поради обективния факт на констатирано
неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия е
достатъчно да се ангажира отговорността на клиента. В този смисъл е
Решение № 115 от 20.09.2017 г. на ВКС по т. д. № 1156/2016 г., II т. о . , чието
становище трайно се застъпва в по-новата практика на ВКС. В него се
поддържа, че само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане
или неотчитане на доставяната електрическа енергия е достатъчно за
едностранно коригиране на сметката на клиента /потребителя/. Прието е, че в
предвидената в ПИКЕЕ корекционна процедура са регламентирани обективни
правила за измерване на доставената, но неотчетена или неточно отчетена
електрическа енергия, като целта на уредбата е да се възстанови настъпилото
без основание имуществено разместване. Поради това и с оглед уредените
начини за извършване на преизчисление на количеството електрическа
енергия, отчитащи и обективната невъзможност в определени случаи за
реално измерване на потребеното количество електрическа енергия, не е
10
необходимо да се доказва реално потребеното количество електрическа
енергия.
Виновно поведение, от което и да е лице, не е визирано като предпоставка
за извършването на едностранна корекция. Всъщност, единственото условие
за упражняване на правото на енергийния доставчик да извърши едностранна
корекция, в случай на неправомерно въздействие върху електромера, водещо
до неточно измерване на използваната електрическа енергия, е да бъде
установено, че е налице неизмерена, неправилно и/или неточно измерена
електрическа енергия. Става дума за изрично предвидена в правна норма
безвиновна, обективна отговорност в случай на неизмерена, неправилно и/или
неточно измерена електрическа енергия, независимо по каква причина. Затова
дали клиентът има или няма вина за неотчитането на потребената енергия е
ирелевантно.
С оглед горното исковите претенции се явяват основателни и доказани и
следва да бъдат уважени.
По разноските:
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, т. 12, съдът следва да
се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в
заповедното и исковото производство.
При този изход на делото на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ищецът има
право на направените от него разноски както за заповедното, така и за
исковото производство, които се претендират и за извършването на които има
налични доказателства по делото. Същите са в общ размер на 1352,86лв., от
които: 76,72 лв. внесена ДТ в исковото производство, 82,71 лв. довнесена ДТ
за исковото производство, 502,86 лв. депозит за особен представител в
исковото производство, 400лв. депозит за СТЕ в исковото производство, 40,57
лв. ДТ в заповедното производство, 100 лв. юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, юрисконсултско възнаграждение в исковото
производство в размер на 150 лева, определено при условията на чл. 25, ал. 1
от Наредбата за правната помощ и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и съобразено с фактическата и правна
сложност на делото - броя на съдебните заседания и обема на събраните
доказателства.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове с правна
квалификация по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 422 във вр.
чл. 415, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че И. Л. П., ЕГН **********, с
адрес: с. *********, ул. ******** № * дължи на ********** ЕАД ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С. ***** бул. „*******”
№ ***, район ******, ******* ******, представлявано от Г. М. и В. С. -
11
членове на Управителния съвет, следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ЧГД 445/2023г. по описа на РС ******, а
именно: 1 682,28 лева /хиляда шестстотни осемдесет и два лева и двадесет и
осем стотинки/, представляващи сбора от задължения по следните фактури:
*******/02.12.2020г. за периода 30.08.2020г.-30.11.2020г. в размер на 850,28
лв. (осемстотин и петдесет лева и двадесет и осем ст.) и ********/06.04.2021г.
за периода 01.01.2021г.-01.04.2021г. в размер на 832 лв. (осемстотин тридесет
и два лв.), и лихва върху главниците по горепосочените фактури в общ
размер на 346,36 лева /триста четиридесет и шест лева и тридесет и шест
стотинки/, както следва по следните фактури: № *******/02.12.2020г. – лихва
за забава в размер на 190,01 лв. (сто и деветдесет лева и една ст.) начислена за
периода 15.12.2020г.-28.02.2023г., и №********/ 06.04.2021г. – лихва за забава
в размер на 156,35 лв. (сто петдесет и шест лева и тридесет и пет ст.),
начислена за периода 23.04.2021г.-28.02.2023г.,, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 15.03.3023г., до изплащане
на вземането.
ОСЪЖДА И. Л. П., ЕГН ********** , с адрес: с. *********, ул. ********
№ * да заплати на ********** ЕАД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С. ***** бул. „*******” № ***, район ******, *******
******, представлявано от Г. М. и В. С. - членове на Управителния съвет,
сумата от 1352,86лв. (хиляда триста петдесет и два лева и осемдесет и шест
ст.), представляваща сторени разноски в исковото и в заповедното
производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд Монтана в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се изпрати на страните.
След влизане в сила на решението, да се отдели ЧГД № 445/2023г. по
описа на PС ****** от настоящото дело.
Съдия при Районен съд – ******: _______________________
12