Р Е Ш Е Н И
Е
№
гр.Д., 20.07.20**г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Д. РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХІ–ви
състав, в публично съдебно заседание проведено на осемнадесети юни през две
хиляди и петнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИРОСЛАВА НЕДЕЛЧЕВА
при секретаря С.Б., като разгледа докладваното от съдията
гр. дело №2406 по описа за **г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е образувано по
предявени от В.И.С. с ЕГН **********,***,
чрез упълномощения адвокат И.Ж. от ** и от Я.И.С., ЕГН **********,*** срещу М.К.К. с ЕГН **********
***, П.С.Б.,
ЕГН **********,*** и М.П.Б., ЕГН **********,***.
Искът е с правно основание чл.440, ал.1 от ГПК, за установяване в отношенията между страните, че
недвижим имот: ** с площ от 30.70 кв. м. с административен адрес: гр.Д., ул. „**”
№**, вх.**, ет.**, с идентификатор №**, при граници и съседи: на същия
етаж – имот с идентификатор №**, имот с №**, имот с №**, под обекта – **, над
обекта – имот с №**, имот с №**, срещу който е насочено изпълнение по
изпълнително дело №**. по описа на ЧСИ С.С.,
вписан с рег. №** в КЧСИ с район на действие – Окръжен
съд-Д., не принадлежи на длъжника по изпълнителното дело М.К.К.
Ищците излагат, че са собственици на недвижим имот, а именно: ** с площ от 30.70 кв. м. с административен адрес:
гр.Д., ул. „**” №**, **, **, с идентификатор №**, при граници и съседи: на
същия етаж – имот с идентификатор №**, имот с №**, имот с №**, под обекта – **,
над обекта – имот с №**, имот с №** Сочи се, че собствеността върху
гореописания имот сем. С. са придобили по давност /в режим на
**/, чрез установено непрекъснато и несмущавано владение от м. декември **г.
до настоящия момент. Владението им е било предадено от изпълнителите на строежа
на сградата, в която се намира обекта, а именно: от ЕТ „**” и
ЕТ „**”, след фактическото му завършване, в изпълнение на поети от едноличните
търговци задължения по договор за изграждане на обект от **г.
След като е било издадено разрешение за
ползване на сградата, не се стигнало до прехвърляне на собствеността по
нотариален ред, тъй-като изпълнителите имали неуредени отношения със
собствениците на имотите, върху които е била построена сградата, а също така и
другият обект, за който ищците са имали сключен договор с едноличните търговци
не бил предаден.
Независимо от горните обстоятелства,
ищцовата страна твърди, че от момента на предаване на владението върху **а единствено те са упражнявали фактическата власт
върху обекта лично или чрез трети лица /наематели/, като върху свой имот и
никой не е извършвал действия, с които да смути владението им.
В средата на м. май **,
ищците узнали, че върху имота им има насочено принудително изпълнение за
събиране на вземане на втория и третия ответник срещу първия – М.К..***, ищецът В. С. узнал, че М. К. К. се е снабдил с титул
за собственост, чрез оформена сделка – покупко-продажба на недвижим имот,
оформена с нот. акт №**, том **, дело №**г. на СВ гр.Д.
и върху имота има нало** възбрана от ЧСИ С.С. по изп. дело
№**. Към настоящия момент бил извършен опис на имота и предстояло обявяване на
публична продан на същия.
Ищците твърдят, че М.К.
не е собственик на ** с площ от 30.70 кв. м. с
административен адрес: гр.Д., ул. „**” №**, **, с
идентификатор №**, тъй-като, при осъществяване на покупко-продажбата през **г.
липсвало съгласие на продавачите за извършване на сделката, тъй-като **ло надлежно упълномощаване и защото ищците придобили имота
по давност – чрез установено непрекъснато и несмущавано владение от месец
декември **г. до настоящия момент.
Предвид гореизложените обстоятелства, В.
С. и ** му сочат, че за тях възниква правен интерес от
установяване липсата на права на първия ответник М. К. върху процесния имот.
Ищците са формирали петитум, с който
искат съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на
ответниците П.Б. и М.Б., че М.К. не е собственик на описания по-горе недвижим имот.
В срока по чл.131 от ГПК,
ответникът М.К. е депозирал отговор на исковата молба, като излага, че оспорва
иска, счита го за неоснователен. Твърди, че от 20.**.**г.
единствено той е собственик на процесния имот, като в подкрепа на това си
твърдение прилага нот. акт №**, том **, рег. №**, дело №**г. по описа на СВ гр.Д.. Ответникът
сочи, че предишните собственици на постройката и терена върху него, а именно: М.М.А., З.М.Д., К.К.С., И.В.С., Г.М. П., И.И.Т., П. Д.Т., Ж.Н. И., М. И. П., И. П. И., чрез пълномощниците си са
продали на М. К. процесния имот за сумата от 8802 лв.
В горепосочения нот. акт са цитирани приложените към
молбата за изповядване на сделката документи, а именно: пълномощни от
продавачите, което опровергавало твърдението на ищцовата страна, че при
извършване на покупко-продажбата през **г. липсвало надлежно упълномощаване,
следователно сделката била нищожна.
Ответникът заявява, че ищецът В.С.
е бил уведомен за гореупоменатата сделка в края на м. декември
**г., като между последния и М. К. е било
подписано споразумение за уреждане на отношенията им, но то не е било изпълнено
от ищеца и е престанало да има действие между страните след 31.03.**г.
В отговора на ИМ се излага, че през годините са били
провеждани няколко разговора между В. С. и ответника К., но те не са довели до
уреждане на имуществените им отношения. Така, първата покана за диалог е била
отправена от М.К. до В.И. на 22.**.**г.,
придру** със справка и рекапитулация на задълженията
му, досежно процесния имот. В дадения на ищеца 3-дн. срок по тази първа покана
не е последвал отговор от страна на поканения.
К. излага, че нотариална
покана е била изпратена от него до ищеца на **.11.**г.
Същата е била получена от В. С. на 21.11.**г. Била е
проведена среща между страните, съставен е бил протокол, но той не е бил
подписан от ищеца, като отново не се е стигнало до постигане на споразумение
между спорещите.
С оглед гореизложеното, М. К. твърди, че В. И. не е
осъществявал, както сочи „необезпокоявано, непрекъснато и несмущавано владение”
върху процесния имот. Ответникът оспорва обстоятелството, изложено в ИМ от
ищеца, че е придобил спорния имот по давност, която е започнала да тече от **г. до сега.
През м. март **г., ответникът
е узнал, че „**” ООД с ЕИК **** ползва под наем сградата като фризьорски салон.
С нотариална покана, М. К. е поканил на разговор съдружничките в горепосоченото ООД – А.Б.
и П.К., за да разбере кой,
кога, при какви условия и как е отдал под наем процесния имот, но въпреки, че
поканата е била получена от двете управителки на горевизираното ЮЛ на **.03.**г., но до среща и разговор не се е стигнало.
М. К. твърди, че е подал
жалба с вх. №**.**г.до РП гр.Д., по повод
невъзможността да ползва имота си, но прокуратурата е отказала да образува
досъдебно производство с Постановление от 12.06.**г.
Ответникът заявява, че след изграждане на блока по ул. „**” №**, обектите в него, включително и процесния **,
са станали собственост на собствениците на терена по силата на приращението по
смисъла на чл.** от ЗС. Всички обекти на горепосочения административен адрес са
били изброени в Разрешение за строеж №** от **.06.**г. и в издадените по-късно нотариални актове за собственост.
В тези документи ищецът В.С. не фигурирал като
собственик.
През **г., носителите на правото на собственост на обектите в
сградата на цитирания адрес упълномощили М. К. и А.Д.Ж. да се разпореждат с процесния имот, включително и с
правото упълномощените лица да договарят сами със себе си.
Ответникът сочи, че от 20.**.**г.
е собственик на спорния **, а до тази дата той е заплатил всички данъци и такси
за него от името на собствениците, като в подкрепа на това твърдения е приложил
квитанции за платени задължения, в които стои неговия подпис. М. К. *** процесният имот се води на негово име.
Ответникът излага, че В. И., отдавайки под наем **а на трети лица е извършил едно неправомерно
действие, с което се е облагодетелствувал /неоснователно обогатил/ от чуждия
имот и е реализирал печалба.
М. К. оспорва истинността на
представеното от ищеца към ИМ Разрешение за ползване №**г., в частта, където В.
И. е записан като собственик на процесния имот, както и оспорва двата
нотариални акта /н.а. №**, том **, дело №**г. по описа на нотариус при ДРС и н.
а. №**, том **, н.д. №**г. по описа на Т. ** съд/ и договора
за наем и по-конкретно съдържащото се в него изявление, че наемодателят /ищеца/
предоставя за временно и възмездно ползване собствения си недвижим имот.
М. К. заявява, че представената от В. И. експертна
оценка на определената пазарна стойност на процесния имот е в размер на 9700
лв. и е прекалено зани**,
като твърди, че изготвената такава за нуждите на изпълнителното дело посочва
цена на имота в размер на 33000 лв.
В законоустановения срок по чл.131
от ГПК е постъпил отговор по ИМ от
двамата ответници П.С.Б. и М.П.Б.,
чрез упълномощения от тях адвокат Д. М. от **, в който
отговор последните заявяват, че предявеният иск е недопустим, а разгледан по
същество – неоснователен. Излагат се следните съображения: правното основание
на исковата претенция била чл.440 ал.1 от ГПК, като ИМ следвало да се подаде от
всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението по изпълнителното
дело, за да се установи, че имуществото върху което е било насочено
изпълнението не принадлежало на длъжника. В случая, ищецът трябвало да докаже
качеството си на трето лице, както и че имуществото не принадлежи на длъжника.
Ответната страна твърди, че В. И. не е доказал чрез представените доказателства
към ИМ, че има качеството на трето засегнато лице, въпреки твърденията му, че е
собственик на имота, обект на изпълнението по изпълнителното дело, както и че е
придобил процесния ** на основание придобивна давност,
считано от м. декември **г. до настоящия момент. Ответниците оспорват, че
ищецът е собственик на процесната сграда, че владението върху нея му е било
предадено от изпълнителите на строежа. В този аспет П. С. и М. Б. оспорват
приложените към ИМ схема №**г., /същата не била
актуална, с оглед датата и на съставяне/, в която като собственик на обекта
фигурирал ищецът, тъй-като схемата сама по себе си не можела да е доказателство
за титул на собственост, а също така се оспорва и договор за изграждане на
жилище от **г. От него не можело да се установи кога е завършен обекта, кога са
съставени акт №** и акт №** за въвеждане в
експлоатация и т.н. Ответниците предполагат, че след подписването на
горецитирания договор от **г. е имало и анекси към
него, които не са представени от ищеца. Предвид гореизложените обстоятелства
ответната страна счита, че всички права и задължения на страните по договора от **г. са погасени по давност.
П. С. и М. Б. излагат, че наличието на нот. акт №**, том **, дело №**г. на СВ гр.Д. категорично изключва
верността на ищцовото твърдение, че В. С. е владял имота от м.
****г. до сега, тъй-като продавачите по сделката от **г.
/покупко-продажба/ доказват, че до тази година собствениците на **а са били
други лица, а не ищецът, а също така и площта на обекта, посочен в нот. акт
била 34.38 кв. м., а не 30.70 кв. м., както твърди В. С..
От представеното към ИМ Разрешение за ползване №**г., изд. от РДНСК гр.Д., се налага съждението,
че процесният имот би могъл да бъде владян от ищеца най-рано, считано от 02.03.**г., а не от **г., както твърди В.И.. Същият
не бил приложил към доказателствата с ИМ описаните три документи в
горецитираното разрешение за ползване, а именно: нот. акт
№**, том **, дело №**г. и нот. акт №5**, том **, дело №**г. на РС Д. и разрешение за ползване
№**г. /тези три цитирани документа са приложени към отговора на М.К./.
Ответниците твърдят, че ищецът не се легитимира като
собственик на процесния ** и с представения от него
договор за наем №** от 07.01.**г.
В този договор отдаваният под наем имот бил описан като ** №** с площ от 30.70 кв.
м., без да е посочен идентификаторът му по КК на гр. Д.. Ответната
страна оспорва договора за наем, тъй-като същият не бил нотариално заверен, **ло меродавна дата,
което налага извода, че е бил съставен по повод настоящото дело и единствено за
целите на ищеца в процеса. От договнора следвал изводът, че В. С. е отдал под
наем един чужд имот.
Ответниците П. С. и М. Б. молят съдът да прекрати
производството по настоящото дело, поради недопустимост на предявения иск,
защото ищецът **л активната легитимация да го завежда,
тъй-като **л качеството на трето лице, на което да е засегнато определено право
от изпълнението по изпълнителното дело. От събраните доказателства се налагал
изводът, че ответникът М.К. се легитимира като
собственик на процесния имот /това било видно от нот. акт
№**, том **, дело №**г. на СВ гр.Д./, а не В.С.. Последният моли съдът да приеме за установено, че М. К. не е собственик на **а, което по същество е оспорване на
горецитирания нот. акт, но в случая ищецът не е бил страна
по сделката от **г. и поради това не бил активно легитимиран да я атакува, още
повече в производство с правно основание чл.440 ал.1 от ГПК, в което ищецът би
следвало да доказва, че имуществото върху което е насочено изпълнението за
парично вземане не принадлежи на длъжника.
При условията на алтернативност, ако съдът не прекрати
производството по делото, поради недопустимост на иска, ответниците молят, той
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, защото безспорно собственик
на процесния имот от **г. до сега е М.К., поради което
било невъзможно ищецът да е придобил собствеността по давност.
С определение №7/09.01.20**г.
по настоящото дело, съдът е прекратил производството по него, като е оставил
без разглеждане предявеният иск, като е приел, че ищецът ** правен интерес от
водене на делото, тъй-като владее процесната вещ. С отделно Определение
№81/12.03.20**г. ДРС е допълнил първото определение,
досежно разноските в процеса.
Определенията са били обжалвани пред ДОС само от ищеца
В.С. и са били отменени като неправилни с Определение
от 13.05.20**г. по в. гр. д.
№301/20**г., като въззивната инстанция е върнала
делото на първоинстанционния съд с указание за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждане на спора.
Макар определенията на ДРС да са били обжалвани само
от единия ищец – В. С., не и от втория ищеца – Я.С.,
делото следва да продължи своя ход и с двамата ищци, предвид нормата на чл.2** от ГПК, с оглед обстоятелството, че решението трябва
да бъде еднакво за всички необходими другари.
Районният съд е насрочил делото в открито съдебно
заседание на 18.06.20**г., в което ищецът В. С., чрез
процесуалния си представител поддържа предявения иск и моли да бъде уважен.
Претендира за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Ищцата Я.С., редовно призована, не се явява, не се
представлява и не изразява становище.
Ответникът
М.К., чрез процесуалните си представители поддържа отговорите
си и оспорванията, заявени в тях и моли за отхвърляне на предявения иск. Също
претендира за присъждане на съдебно-деловодните разноски.
Ответниците
П.Б. и М. Б., чрез процесуалния си представител
поддържат становищата си, изложени в отговар им и молят иска да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан. Претендират присъждане на сторените съдебни
разноски.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
/писмени и гласни/, по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на
страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа
страна:
Видно от
представения по делото договор за изграждане на жилищ по ул.
„**” от **г. /л.**-**/, ЕТ „В.С.” е възложил на
изпълнителите ЕТ „**” и ЕТ „**” да му построят и
предадат в срок от 24 месеца от подписването на договора няколко обекта в гр.Д.
по ул. „**” №**, а именно: офис №** с площ от **.64
кв.м., ** №** с площ от 30.70 кв.м. и гараж
/склад/ №** с площ от 20.** кв.м. срещу
сумата от ****48 неденоминирани лева. Към
този договор е бил подписан и Анекс №1 от 30.09.**г.,
който обаче не е представен по делото. Видно от приложеният на л.** опис на договорите за изграждане на жилища, **и и гаражи, под №**
фигурира името на ищеца В.С., където е описан и горепосочения анекс.
По делото
са представени Акт обр.** и Протокол обр.** /л.**/, от които е видно, кога са завършени възложените
обекти и от кога се прюзюмра, че са предадени във владение на ищците, т.е. от
края на месец ноември **г. Последните обаче **т
издаден нотариален акт за собственост върху процесния имот /** №**/. От приложените по делото писмени доказателства от
ищцовата страна /л.**-***/ се установява, че сем. С. са започнали да ползват и
владеят имота от края на **г. Този факт се потвърждава
и от събраните гласни доказателства. И към настоящия момент това владение
продължава, само ищците имат достъп до **а. Те не само
са владяли имота, но са го своили и са демонстрирали това пред ответника К.. В този аспект се събраха доказателства, че С. са
ползвали обекта като хранителен **, вкл. и за плодове и зеленчуци, отдавали са го под наем като
фризьорски салон и са вземали наема и продължават да го правят и сега,
независимо, че **т документ за собственост и не са плащали данъците му през
годините. Ищците са извършвали действия по вещта, която подсказва своене,
например: извършвали са ремонтни дейности, правили са подобрения в нея,
променяли са предназначението и като са я преустройвали от търговски обект в ** за пакетирани хранителни стоки, като това своене се
презюмира, освен от изброените по-горе фактически действия и от направени
постъпки от В. С. *** за вписването му в КК като
собственик на процесния имот, освен това е налице и подадено заявление от ищеца
за изменение на КК, като искането му е финализирано с обединение на СО №** и СО
№**, новополученият СО е запазил номера №** и е бил вписан с площ от 30.70 кв.м. с посочен
титуляр на правото на собственост - ищеца В.С.. На същия
му е било издадено и Разрешение за ползване №** от 02.03.**г., изд. от Началника на РДНСК-Д. /л.**/, като основание за
собственост в разрешението са посочени нот. акт №**,
том **, дело №**г. /л.**/, нот. акт №**, том **,
дело №**г. /л.**/ и Разрешение №** от 25.11.**г. /л.**/.
Вписването в кадастъра на последния като собственик на обект с идентификатор ** е било извършено на основание изработен от
ЕТ „**” проект за изменение на схеми на самостоятелни обекти в сградата,
одобрен със Заповед №**/19.12.**г. на Началника на СГКК гр.Д. /л.**/, като основание за собственост е посочен договор за
изграждане на жилище от **г. Ответниците своевременно са оспорили Разрешение за
ползване №** от 02.03.**г.,
изд. от Началника на РДНСК-Д., в частта, досежно това, кой е собственик на
имота и на какво правно основание, като твърдят, че цитираният административен
акт е с невярно съдържание, а в описаните два нотариални акта като собственици
фигурират К.К.С. /л.**/ и Г.М.
П. /л.**/, а в разрешението за ползване от **г. като
собственици на терена, върху който са построени **ите
отново са посочени имената на двете жени.
Ответникът
М.К. се е снабдил с
нотариален акт за собственост за процесния имот, чрез покупко-продажба,
обективирана в н.а. №**, том **, дело №**г. по описа на СВ-Д. /л.**/.
Със
заявление от 12.03.**г. до Началника на СГКК-Д., К. е поискал последващо изменение на площта на процесния имот и
промяна на титуляра на собственост, като такава промяна на площта /от 30.70
кв.м. на 34.38 кв.м./ и собствеността е извършена и М.К. е вписан в КК като
новият собственик на търговския обект.
По делото
са назначени две СТЕ, със задача: да се установи на какво основание е вписан в
Кадастъра като собственик на процесния имот В.С. и на
какво основание е издадено Разрешение за ползване №**г.
с посочен собственик ищеца В. И.. Заключението на
проведената по делото първа експертиза /л.******/, поддържана в съдебно
заседание от вещото лице инж К. Д. не се кредитира от съда, тъй-като не е
обективно, пълно и всестранно изготвена, оспорена е от ответниците, и най-вече
съдържа правни изводи, което я прави негодно доказателство. Предвид горните
обстоятелства, съдът е назначил повторна единична СТЕ със същата задача, като
първата експертиза и видно от заключението на вещото лице инж. К. Б. /л.**-**/ се установява, че вписването в кадастъра на В.И.
като собственик на СО с №** е било извършено на
основание изработен от ЕТ „**” проект за изменение на схеми на самостоятелни
обекти в сградата, одобрен със Заповед №**/19.12.**г. на Началника на СГКК гр.Д.
/л.**/, като основание за собственост е посочен
договор за изграждане на жилище от **г., а издаденото разрешение №** от 02.03.**г., изд. от Началника на РДНСК-Д. е по молба на ищеца В. С.,
който се легитимира като собственик с договор за изграждане на жилище от **г. и Акт образец ** /** посочена пълна дата/, в който
под №** е вписан ищеца с двете си имена – В.С.. Съдът кредитира заключението на вещото лице по вторага
експертиза като пълно, обективно, безпристрастно и неоспорено от страните.
Съдът е
изискал от РДНСК-Д. и приобщил към доказателствения материал преписка по
издаване на разрешение за ползване №** от 02.03.**г., изд. от Началника на РДНСК-Д. /л.260-**0/.
В хода на
производството са събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите на
ищците и на ответниците.
Свидетелите
на ищците – А.С.А., И. Т.П. и
В. Г. А. /**/
посочват, че В.С. ползва процесния имот от **-**г.,
като първоначално обектът е бил ** за плод и зеленчук и сам ищеца е продавал, а
** му е помагала в търговията, през годините е правил подобрения в имота,
стопанисвал го е, но поради финансови проблеми е решил да отдаде под наем **а и
от около ** години обектът е фризьорски салон, като В. взема наема от
наемателите. Ищците имали в същия блок и апартамент, в който живеели и гараж.
Свидетелите не били чували някой да има претенции по отношение на имота. Само
св. А. заяви, че през последните ** години дочул от
фризьорките, че някой откраднал **а на В., че имало друг собственик и те не
знаели на кого да дават наема. Свидетелите са категорични, че В. и. не е имал имот, върху терена, на който е построен блока,
че не е бил собственик на земя или сграда в това дворно място или парцел, на
който е изграден блока по ул. „**”№**, следователно не е обезщетен с обекти в
него.
Свидетелите
на ответниците – С.Я.С С.Д.К.
заявяват, че знаят, че М.К. е
строил блока, в който има и гаражи и **и, един от които е процесният. Те
казаха, че са влизали в него, когато е бил в начален етап на строителство,
посочиха и квадратурата на обекта /около 30-35 кв.м./, знаят, че сега имота е
фризьорски салон. М.К. им е споделял, че не може да
ползва този имот, макар, че му плащал данъците и имал
нотариален акт за него. Свидетелите заявиха, че от К. знаят,
че той има проблеми с В.С. за този имот, че последният самоуправно се е
настанил в него и въпреки направените срещи и опити за уреждане на отношенията
между двамата, К. не може да си ползва имота. И св.С.
и св.Д. посочиха, че М.К. от построяването на блока счита **а на партера за свой и от
самото начало има проблем с този имот.
Съдът
кредитира показанията на свидетелите и на ищцовата и на ответната страна като
лични, непосредствени и безпристрастни, дадени от лица без родство със страните
и без интерес от изхода на спора. Свидетелите от години познават ищеца В. С. и
ответника М. К. и са в течение на отношението, което всеки един от двамата има
към имота.
Предвид
така установената фактическа обстановка съдът прави следните изводи от правна страна:
Искът по
чл.440 от ГПК предоставя защита в полза на трето лице, което без да владее
вещите предмет на принудително изпълнение заявява самостоятелни права по
отношение на тях. Целта на исковата защита е след като бъдат отречени правата
на длъжника-ответник по отношение на вещта, върху които се изпълнява,
имуществото да се запази, за да не послужи за удовлетворяване на вземането на
взискателя по изпълнителното дело и да се прекрати изпълнението върху него.
Допустимостта на предявения иск предполага наличието на твърдения на ищеца за
започнало и неприключило изпълнение върху имущество, което не принадлежи на
длъжника, защото по отношение на него ищецът притежава противопоставими и
защитими права – на собственост, облигационни права и други. Съдът намира, че
исковата претенция, с която е сезиран е процесуално допустима, доколкото с
извършения опис на процесната вещ от съдебния изпълнител е презумирано, че същата
е собственост на ответника М.К. и единствено
предявяването на установителния иск би разрешил спора, досежно принадлежността
на собствеността по отношение на недвижимия имот, така че да не бъде продадена
на търг собствена на ищците вещ за обезпечаване на задължение на ответника.
Съгласно правилото на чл.**4,
ал.1 от ГПК, доколкото ищците твърдят, че са собственици
на процесния **, то тяхна е тежестта да установят при условията на пълно и
главно доказване правото си на собственост. С. са навели твърдения, че са
придобили по давност обекта, като са започнали да го владеят, считано от края на **г. до сега. От ангажирани гласни доказателства чрез
разпит на свидетели и представените писмени доказателства се установи, че
владението на имота от ищците през периода от **г. до
подаване на исковата молба е било смущавано, обезпокоявано, правото им на
собственост – отричано от ответника М.К.. В подкрепа
на това са отправяните от последния покани за уреждане на въпроса, относно
„изпълнението на договорените ни взаимоотношения за изкупените от Вас обекти в
ж.б. по ул. „**” №**, съгласно покана с изх. №** от 22.**.**г. /л.***/, нотариална покана от **.11.**г. /л.***/, досежно „уреждане на
взаимоотношенията ни попредварителните договори за строеж на обектите по ул. „**”,
които в момента ползвате”, нотариална покана от 06.03.**г. /л.***/ до наемателя на процесния обект - „**” ООД. Подадената жалба до РП-Д. с вх. №**.**г. от М. К., както и
заявление №**-**/12.03.**г.
до Началника на СГКК-Д. са действия, които целят защита на правото на
собственост, бранят правата на К. и презюмират, че той
счита имота за свой, освен, че през **г. се е снабдил с нотариален акт за
собственост и е започнал да заплаща данъците на обекта и е бил вписан като собственик
в кадастъра. Така, с оглед на изложеното следва, че ищците не са успели да
придобият по давност процесния обект в срока по чл.79 от ЗС.
Съдът следва в мотивите към решението си да обсъди и
наведените от ищците твърдения, че нот. акт №**/**г.,
с който М. К. се легитимира като собственик на процесния имот е нищожен, не е
произвел правно действие, защото продавачите по сделката са действали чрез
пълномощник, който не бил надлежно упълномощен да ги представлява при
изповядването и. Така 6-те приложени пълномощни не съдържали описание на обекта
на сделката, нито на вида и, нито на цената, или други условия, следователно
при липса на упълномощителна сделка, извършеното разпореждане било такова без
представителна власт и недействително. Наведените от ищците твърдения в тази
насока са неоснователни. Видно от съдържанието на нот. акт
от 20.**.**г. и от приложените 6 броя пълнмощни /л.**-**3/, М.К. е имал надлежни упълномощавания от продавачите И.В.С., К.К.С., лично и като пълномощник на И.С.,
Г.М. П., М.М.А. лично и като пълномощник на З.М.Д., И.И.Т.
и П. Д.Т.. От съдържанието на пълномощните е видно, че
продавачите на процесния обект са упълномощили М.К. и А.Ж.
да ги „представляват пред нотариус, като подписват и се снабдяват с
необходимите документи за разпореждането – възмездно и безвъзмездно на когото
преценят и на цена по свой избор и на цена, каквато желае, както и да получи от
наше име и за наша сметка имот със съсобствените ни към момента на подписване
на това пълномощно недвижими имоти, находящи се в гр.Д.,
ул. „**” №**, вх.** и **, съставляващи дворно място
със застроена и незастроена площ, обозначено като **с пл. №****, пл. №*** и пл. №*** в кв.*по плана на гр.Д., ведно с построените жилища, **и,
гаражи и др. Подобни обекти в построената в същото дворно място четириетажна
сграда”, като овластените имат право да договарят сами със себе си. Към датата
на упълномощаването не е имала действаща кадастрална карта и обектите в блока
не са можели да имат кадастрални номера.
Извършената възмездна сделка не страда от сочения от
ищците порок и е произвела своето правно действие, с оглед на което легитимира М.К. като собственик на ** №** в партера на ** по ул. „**” №**.
От събраните доказателства се установява, че към **г. /когато е издадено Разрешение за ползване №**г./
собственици на процесния обект са били К.С. и Г.М.,
които са били собственички на терена, върху който е построен **а.
На 20.**.**г. собственик на
процесния имот е станал М.К.. Горното, от своя страна обуслови категоричен извод, че
ответникът М.К. е собственик на процесния имот.
Предявеният иск от В. С. и ** му Я.С. се явява неоснователен
и недоказан и на това основание следва да бъде отхвърлен.
За по-голяма акуратност, съдът следва да обсъди и
наведеното от проц. представител на ответника К. твърдение, че Разрешение за ползване №**г. на РДНСК-Д. и
Заповед №**/19.12.**г. на Началника на СГКК-Д. са
нищожни индивидуални административни актове, като на осн. чл.17, ал.2 от ГПК по
силата на косвения съдебен контрол, съдът дължи произнасяне по тяхната
валидност. Настоящият съдебен състав намира това искане на ответника за
неоснователно, защото ищците не се легитимират с тези актове за собственици на
процесния имот, а черпят права от тях, досежно доказване на твърдението им, че
са своили обекта през визирания в ИМ период, т.е. за доказване на субективния
елемент /animus/ на придобивната давност.
Предвид горното, ** основание за прилагане в случая на
косвен съдебен контрол по отношение на цитираните актове.
С оглед изхода на спора, съдът следва да се произнесе
по направените от ответниците искания за присъждане на сторените съэдебни
разноски на осн. чл.81 от ГПК във вр. с чл.78, ал.3 от ГПК. Видно от
представените по делото книжа, направените от ответника М.К.
разноски се състоят от уговорените възнаграждения за
адвокатска защита за двама адвокати - К. М. и Д. Д. – в тази насока са
представени договори за правна защита и съдействие /л.** и
л.**/, съгласно които, уговореното и изплатено възнаграждение между М. К. и адв.М. е 2**
лв., а между М. К. и адв. Д. е 500 лв. Отделно от това, ответникът е
заплатил държавни такси за копия от документи по делото в размер на 40.80 лв.
/л.**, л.**, л.**, л.**, 2.80/ и 300 лв. депозити за
вещи лице по СТЕ /л.** – ** лв. и л.3** – 200 лв./,
или общо 3000.08 лв.
Направените от ответниците П. Б. и М. Б. съдебни
разноски са в размер на **00.00 лв., представляващи уговорено и платено адвокатско възнаграждение
за един адвокат, видно от представения на л.** договор за правна защита и
съдействие.
Двамата процесуални представители на ответника М.К. са представили списъци с
разноски по смисъла на чл.80 от ГПК на л.** и л.** в общ размер на 2772.80 лв.,
като действителния размер на разноските е 3000.08 лв., но следва да се отчете
обстоятелството, че съдът трябва да присъди разноски само за един адвокат,
независимо от това колко процесуални представители е имала страната /по
аргумент от чл.78, ал.1 от ГПК/.
Липсата на представен списък
за разноски от страна на ответниците П. Б. и М. Б., лишава страната от
възможността да обжалва решението в частта му за разноските, но не и да търси
тяхното присъждане, когато съдът изобщо е пропуснал да ги присъди с решението
си.
Процесуалният представител на ищеца В. С.
е направил възражение за прекомерност на осн. чл.78, ал.5 от ГПК, досежно
адвокатския хонорар на упълномощения от М. К. адвокат К.
М., по което възражение, съдът дължи произнасяне. Адв. хонорар на адв. М. е в
размер на 2**.00 лв. с вкл.
ДДС, видно от приложения на л.** договор за правна
помощ и съдействие. Текстът на чл. 78 ал. 5 от ГПК
дава право на съда да намали размера на заплатеното от страната адвокатско
възнаграждение при неговата „прекомерност”. Понятието „прекомерност” е
дефинирано в същата правна норма – „когато заплатеното адвокатско
възнаграждение не е съобразено с действителната правна и фактическа сложност на
делото”. От съдържанието на правната
норма на чл.78 ал.5 от ГПК се стига до извода, че критерият „прекомерност” има
две кумулативни и взаимно съпоставими измерения:
-
действителната фактическа и
правна сложност на делото и
-
минимално определеното
адвокатско възнаграждение, съобразно чл.36
ал.ІІ от Закона за адвокатурата;
Настоящият съдебен състав счита, че
разпоредбата на параграф 2 от ДР на Наредба №1/09.07.**г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения не може да намери
приложение при определяне минималния размер на
дължимото възнаграждение (прекомерността
на адвокатското възнаграждение ) и на това, което следва да бъде присъдено при
намаляване на възнаграждението. Следва да се отбележи, че текстовете на чл.78 ал.5 от ГПК във вр. с чл.36 ал.ІІ от
Закона за адвокатурата /ЗА/ и този на
параграф 2 от ДР на Наредбата имат
двояко значение - от една страна „минимално определеното възнаграждение” е
критерий за определяне прекомерността
на адвокатското възнаграждение, а от друга страна е критерий
за присъждане на адвокатското
възнаграждението при неговото намаляване.
Разпоредбата на параграф 2 от ДР на
Наредбата не може да намери приложение, нито при определяне прекомерността на
адвокатското възнаграждение, нито при определяне минималния размер на
адвокатското възнаграждение, което следва да бъде присъдено, тъй като
разпоредбата противоречи на нормативен акт от по–висока степен
( чл.** ал.** от
ЗНА). Текстът на чл.78 ал.5 от ГПК
препраща към този на чл.36 от ЗА при определяне на минималния размер, който
следва да бъде присъден. В текста на чл. 36
ал.ІІ от ЗА този размер е
определен ясно и недвусмислено – минималното възнаграждение за съответния вид
работа според Наредбата. Разпоредбата на параграф 2 от
ДР на Наредбата противоречи на чл. 36
от ЗА , който е нормативен акт от по- висока степен и предвид разпоредбата на
чл. **ал. ** от ЗА следва да намери приложение. Ето защо критерии за
определяне, както „прекомерността” на адвокатското възнаграждение, така и
минималния размер, до който то следва да бъде присъдено при неговото намаляване е текста на чл.36 ал.ІІ
от ЗА, а не този на параграф 2 от ДР на Наредбата.
Следва да се отбележи, че при
определяне размера на дължимото адвокатско възнаграждение при необходимост от
неговото намаляване, съдът е обвързан единствено от минимално установения
размер по чл.36 ал.ІІ от ЗА. Действителният размер на възнаграждението следва
да се определи според фактическата и правна сложност на делото и вида на
съответната адвокатска услуга.
В чл.7 ал. ІІ, т.4
от Наредбата е посочено, че минималното
възнаграждение за защита по дела с
материален интерес над ** 000 лв. е 830 лв. + 3 % за горницата над **
000 лв. Според този минимален праг на адвокатското
възнаграждение следва да се прецени понятието „прекомерност” на
възнаграждението. Видно от данъчната оценка на процесния имот /л.**/, същата е 26534.80 лв., като тази сума определя и
цената на предявения иск. Съобразно чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/**г., минималният размер на адвокатското
възнаграждение в случая се изчислява на сумата от 1326.04 лв. /без ДДС/.
Уговореното и платено адв. възнаграждение между ответника М. К. и адв. М. е
1800 лв., т.е. над минималното, но следва да се отчете, че делото е с
фактическа и правна сложност.
Съпоставяйки действителната фактическа и
правна сложност на делото с минимално дължимото адвокатско възнаграждение за
съответния вид работа (вида на адвокатската услуга) съдът прави извода, че
уговореното между страните адвокатско възнаграждение от 2**
лв. не е „прекомерно” по смисъла на закона, още
повече, че в случая адвокат М., като пълномощник на ответника М. К. е извършвал
своевременно и акуратно необходимите процесуални действия в защита на клиента
си – подаване на отговор по ИМ в срока по чл.131 от ГПК, явяване в съдебни
заседания по делото, в които са правени своевременни и относими доказателствени
искания, извършвани са процесуални действия по водене на свидетели, формулирани
са възражения, оспорвани са доказателства, а също и заключение по СТЕ,
представяне на писмена защита и др. Предвид гореизложеното, съдът намира
възражението на ищеца с правно основание чл.78 ал.5 от ГПК за неоснователно и
като такова то трябва да бъде оставено без уважение.
Така, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на М. К. сторените съдебни разноски по делото в размер на 2500.80
лв., от които: 2**.80
лв. – адвокатски хонорар, 300.00 лв. – депозити за
вещи лица по две СТЕ и 40.80 лв. – такси за преписи на документи, отделно от
това и сумата от **00.00 лв. на другите ответници - П. Б. и М. Б., представляваща
сторените по делото съдебни разноски от ответниците за уговорено и платено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от така изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от В.И.С. с ЕГН **********,***, чрез упълномощения адвокат И.Ж. от ** и от Я.И.С., ЕГН **********,*** против М.К.К. с ЕГН **********
***, П.С.Б.,
ЕГН **********,*** и М.П.Б., ЕГН **********,***
иск с правно основание чл.440, ал.1 от ГПК, за
приемане за установено, че М.К.К. - длъжник по
изп. дело №**
по описа на ЧСИ С.С., вписан с рег. №** в КЧСИ с район на действие – Окръжен съд-Д. не е собственик на недвижим имот:
** с площ от 30.70 кв. м. с административен адрес: гр.Д., ул. „**” №**, **, **,
с идентификатор №**, при граници и съседи: на същия етаж – имот с
идентификатор №**, имот с №**, имот с №**, под обекта – **, над обекта – имот с
№**, имот с №**
ОСЪЖДА В.И.С. с ЕГН ********** и Я.И.С., ЕГН **********, двамата **
с адрес: ***, да заплатят на М.К.К. с ЕГН ********** ***, сумата от 2500.80
лв. /две хиляди петстотин лева и осемдесет стотинки/,
представляваща сторените по делото съдебни разноски от ответника за уговорено и
платено адвокатско възнаграждение за един упълномощен адвокат, депозит вещо
лице и държавни такси, от които: 2**.80 лв. –
адвокатски хонорар, 300.00 лв. – депозити за вещи лица по две СТЕ и 40.80 лв. –
такси за преписи на документи.
ОСЪЖДА В.И.С. с ЕГН ********** и Я.И.С., ЕГН **********, двамата ** с адрес: ***, да заплатят на П.С.Б., ЕГН **********,*** и М.П.Б., ЕГН **********,***
сумата от **00.00 лв. /хиляда
лева/, представляваща сторените по делото съдебни разноски от ответниците
за уговорено и платено адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Д. окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от
страните, че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: