Решение по дело №5282/2019 на Районен съд - Бургас

                                                        Р Е Ш Е Н И Е

 

№26300                                               09.10.2020г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,            наказателно отделение, XII-ти състав

На девети септември                                                              година 2020

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: Камелия Славейкова  

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 5282 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 59 и сл. ЗАНН и е образувано по повод жалба на А.В.А., ЕГН: **********, адрес: *** против Наказателно постановление № НП-1952/05.09.2019 г., издадено от Кмета на Община Бургас, с което на основание чл. 33, т.4 и чл.23а, ал.1 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.15, ал.2 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно, издадено при съществени нарушения на производствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби.

В открито съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от пълномощник, който поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Моли НП да бъде отменено. Прави искане за присъждане на разноски.

За административнонаказващия орган, се явява надлежно упълномощен представител, който оспорва жалбата и моли за потвърждаване на наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. Прави искане за присъждане на разноски.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна и с оглед липсата на доказателства, настоящият състав приема, че същата е в законоустановения срок против акт, подлежащ на обжалване пред РС.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 02.07.2019 г. в 12.20 часа, при извършена проверка от служители дирекция УКОРС в Община Бургас, проверяващите установили, че на строителен обект, находящ се в гр. Бургас, ул. „***“ №23, лицето А.В.А., в качеството си на технически ръководител в „***“ ООД, е допуснал извършването на строителни и монтажни работи - зидария към новострояща се жилищна сграда на територия и в период, в който са забранени с решение на Общински съвет-Бургас - Решение по т.8, протокол 54 от 26.02.2019 г. за периода от 01.07.2019 г. до 01.09.2019 г., съгласно Закона за устройство на черноморското крайбрежие.

Актосъставителят съставил АУАН на 02.07.2019 г., в който, като нарушена посочил разпоредбата на чл. 15, ал. 2 ЗУЧК. АУАН бил връчен на упълномощено лице, който го подписал с възражението, че не е извършил констатираното нарушение.

След връчване на АУАН, административнонаказващият орган, сезиран с преписката по акта, пристъпил към издаване на НП, като счел фактическите констатации за безспорно установени, поради което и издал обжалваното постановление, с което на основание чл. 33, т.4 и чл.23а, ал.1 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.15, ал.2 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание/санкция и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

На първо място нито в акта за установяване на административно нарушение, нито в наказателното постановление е посочена дата на извършване на нарушението. Датата на извършване на деянието е един от задължителните реквизити на АУАН и НП, най- малко с оглед преценка дали са спазени сроковете по чл. 34, ал.2 от ЗАНН. Липсата му не позволява и да се направи преценка дали строителните работи са били извършвани в посочения в чл. 15 от ЗУЧК забранителен срок. Препращането към констативен протокол не е достатъчно за да се приеме, че е налице дата. Същият не съставлява част от административнонаказателната преписка, тъй като тя започва със съставянето на акта за установяване на административно нарушение. Той не се връчва на нарушителя, поради което и не може да е основание да се издаде наказателно постановление както е направено в случая. Липсата на този реквизит е съществено процесуално нарушение и съставлява самостоятелно основание за отмяна на НП.

На следващо място, от изяснената по делото фактическа обстановка и приложените по делото доказателства, не може да се изведе извод, че жалбоподателят е допуснал нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност виновно. Не е безспорно установено, че именно жалбоподателят, в качеството си на технически ръководител е извършил нарушението, за което е санкциониран. Не е изяснено, дали в трудовата му характеристика фигурира задължението да взема решение за извършването/неизвършването на строителни и монтажни работи или тези решения се вземат от гирмата - работодател на жалбоподателя.

В административно наказателното производство, тежестта на доказване е на АНО. Именно АНО, следва да докаже, че въпросното нарушение е извършено именно от жалбоподателя виновно, като описанието му, следва да съответства на съдържанието на административно наказателната норма, която АНО е посочил като нарушена, от страна на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното и съгласно разпоредбата на чл. 6 ЗАНН, съгласно която деяние, което не е извършено виновно, не се явява административно нарушение, настоящият състав намира, че е налице още едно основание за отмяна на обжалваното НП.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства страните имат право на присъждане на разноски. В настоящия случай, НП е отменено, поради което, в полза на жалбоподателя, следва да бъдат присъдени разноски, които Съдът определи в размер на 300 /триста / лева, които следва да бъдат заплатени от Община Бургас.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен съд

 

                                             Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № НП-1952/05.09.2019 г., издадено от Кмета на Община Бургас против А.В.А., ЕГН: **********, адрес: ***, с което на основание чл. 33, т.4 и чл.23а, ал.1 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 1000 лева, за нарушение на чл.15, ал.2 от Закона за устройството на черноморското крайбрежие.

 

ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на А.В.А., ЕГН: **********, сумата от 300 /триста / лева за адвокатско възнаграждение

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр. Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: М. БУШАНДРОВА

В.О.: К.СЛ.