№ 83
гр. С., 02.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Недялка Н. Нинова
Кристина Ив. Тодорова
при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова
в присъствието на прокурора Н. Й. П.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20211800600643 по описа за 2021 година
С присъда № 260018 от 27.09.2021 г. на Районен съд – гр.И.,
постановена по н.о.х.д. № 162/2021 г. по описа на същия съд, подсъдимия Г.
Б. Н., от гр.С., с ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на
29.02.2020 г., в района на Пътен кантон „******” на път ТП – 822, в
землището на Община И., на ул.”Б.”, се заканил с убийство на длъжностно
лице – Г. Д. А.ов – гл. специалист – горски инспектор в Дирекция „Горско
стопанство” на РДГ С., при изпълнение на службата му, като заредил и опрял
в областта на главата му пистолет и му отправил думите: „Слизай, че ще те
гръмна! Ще те застрелям!” и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му , поради което и на основание чл.144 ал.3, във
вр. с ал.2, вр. ал.1 от НК и във вр. с чл.54 от НК му е наложено наказание
лишаване от свобода за срок от 6 /шест/ месеца, чието изтърпяване е
отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на
присъдата.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
1
адвокат Е. М. – упълномощен защитник на подсъдимия Г. Б. Н., с оплакване
за нейната неправилност, необоснованост и незаконосъобразност. Излагат се
твърдения за липса на безспорна доказаност на обвинителната теза за
осъществено от подсъдимия, от обективна и субективна страна, престъпно
деяние по чл.144 ал.3, вр. ал.1 от НК. В тази насока според защитникът, не е
било преценено от първостепенния съд, че съществуващите по делото
доказателства не установяват претендираната „закана за убийство“ да е била
осъществена от подсъдимия с инкриминираните действия /насочване на
пистолет в главата на пострадалия/ и заплашителни думи, отправени към
последния. Сочи се в този аспект, че първостепенният съд не е взел в предвид
обясненията на подсъдимия Н. за насочен от него спрямо пострадалия
метален ключ за моторна резачка, а не огнестрелно оръжие, както и
свидетелстването на самия пострадал за това, че е възприел този предмет
единствено с периферното си зрение. Все в тази връзка се излагат и доводи,
че относно този факт, неправилно районния съд е дал вяра единствено на
показанията на пострадалия свидетел А.ов, които не носят конкретна
информация и за съдържанието на заканителните думи. Твърди се и, че извън
вниманието на първостепенният съд е останало обстоятелството за
отсъствието на мотив в подсъдимия за извършване на заканата с убийство,
доколкото наличните данни по делото сочат, че предмета на
административното нарушение, за което той е бил задържан от служителите
на РДГ С., е с ниска парична равностойност. Възразява се от защитата и
срещу приетата от първата инстанция субективна съставомерност на
извършеното от подсъдимия, като се твърди, че той е действал единствено с
умисъл да попречи на органа на власт да извърши задължението си по служба
– да му състави АУАН. Иска се от въззивния съд, на основание чл.336 ал.1,
т.3, вр. чл.334 т.2 от НПК да отмени обжалваната присъда, като постанови
нова такава, с която подсъдимия Н. да бъде признат за невиновен и оправдан
по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.144 ал.3, вр.
ал.1 от НК. Алтернативно се прави искане от защитата въззивния съд да
измени атакуваната присъда, като намали размера на наложеното на
подсъдимия наказание, респ. да му наложи друг вид наказание – пробация.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на
подсъдимия Г. Н. в лицето на адвокат Е. М., поддържа жалбата срещу
осъдителната присъда на районния съд, с искане последната да бъде изцяло
2
отменена и подсъдимия оправдан. В тази насока защитникът поддържа
оплакванията си, заявени в жалбата, за допуснати от първата инстанция
съществени процесуални нарушения в оценъчната и доказателствената му
дейност; срещу приетата от първостепенния съд доказаност на обвинението;
срещу справедливостта на определеното и наложено на подсъдимия
наказание. В последно посоченият аспект се възразява срещу отказа на
първоинстанционния съд да определи това наказание в хипотезата на чл.55
ал.1, т.2, бук.”б” от НК, без да се сочат конкретни аргументи. Искането, което
се заявява в съответствие с тези направени оплаквания, е за изменение на
оспорената присъда, с определяне на наложеното на подсъдимия наказание
при условията на чл.55 от НК.
В последната си дума пред въззивния съд, подсъдимият Г. Б. Н.
поддържа изцяло казаното от неговия защитник и моли да му бъде
определено по-леко наказание.
В съдебно заседание пред въззивния съд, представителят на С. окръжна
прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата и пледира
присъдата да бъде потвърдена, като обоснована и законосъобразна. Твърди,
че първоинстанционният съд правилно е преценил събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, като е приел, че
обвинението досежно подсъдимия Н. е доказано по безспорен и категоричен
начин. Според прокурорът, наложеното с присъдата наказание на подсъдимия
също е справедливо определено и съобразно изискванията на чл.54 от НК,
като не са налични основания за ревизирането му. Прокурорът от СОП
твърди и, че в хода на разглеждане на делото от първия по степен съд, както и
при постановяване на присъдата, не са били допуснати съществени
процесуални нарушения. Моли жалбата на защитата да бъде оставена без
уважение и респективно присъдата да бъде потвърдена.
Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на
страните във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността
на атакуваната присъда съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за
установено следното:
Въз основа на доказателствените материали, събрани и проверени в
хода на първоинстанционното и на въззивното съдебно следствие, и след
цялостния анализ на доказателствената съвкупност, решаващият състав на
3
въззивния съд намира за безспорно установена и съответно възприема
следната, относима към предмета на делото фактическа обстановка, а именно:
Свидетелят Г. А.ов работел на длъжност Главен специалист „Горски
инспектор" в РДГ - С., а свидетелят В. К. - надзирател в Държавно ловно
стопанство „И.".
На 29.02.2020 г., привечер, свидетелят К., пътувайки със служебния си
автомобил по пътя от гр. И. за гр. С., чул звук от моторен трион край ловното
стопанство. Позвънил по телефона на началника си - свидетеля А. Д., както и
на свидетеля Г. А.ов. Последният веднага се отправил към посоченото място
със служебния автомобил „Лада Нива". В района на Пътен кантон „******",
на ТП – 822, свидетелят А.ов бил посрещнат от служителите на ДЛС „И." –
свидетелите В. К. и А. Д., който пътувал с лек автомобил „Тойота". Тъй като
лекият автомобил на свидетелят А.ов бил с най-висока проходимост, тримата
се качили в него и потеглили в гората, за да установят нарушителя. Движели
се по черен път, който водел до местността „******". В близост до подотдел
№ 39 от горския фонд, възприели срещу тях черен на цвят джип „Мицубиши
Монтеро", Тъй като пътят бил тесен двата автомобила не могли да се
разминат. Водач на автомобила „Мицубиши Монтеро" бил подсъдимия Г. Н.,
който пътувал сам в него. В превозното средство имало натоварени около
кубик и половина прясно нарязани дърва за огрев, без контролна марка.
Свидетелят А.ов поискал от подсъдимия Н. документи за добива на дървата,
но той не представил такива. Във връзка с констатираното нарушение на
Закона за горите, било решено подсъдимия да бъде отведен до РУ на МВР И..
Свидетелят А.ов се качил в джипа на подсъдимия Н., а свидетелите К. и Д. се
качили в служебната „Лада Нива" на РДГ. Тъй като пътят бил тесен
свидетелите К. и Д. се забавили с обръщането на автомобила. През това време
подсъдимият Н., достигайки до асфалтовия път И. - С., извадил пистолет,
заредил го и го опрял в главата на свидетеля А.ов, като му казал „Слизай, че
ще те гръмна!", „Ще те застрелям". Свидетелят А.ов възприел пистолета с
периферното си зрение и усетил допира му до главата си, като преди това чул
и звука от зареждането му, след което незабавно слязъл от джипа.
Подсъдимият Н. завил по асфалтовия път в посока гр.С.. Тъй като на мястото,
където А.ов слязъл от джипа нямало обхват на мобилния му телефон той
тръгнал пешком в посока гр. И. към кантона „******". Когато му се появил
обхват на телефона, той незабавно позвънил на спешния телефонен номер 112
4
и на ръководството на РДГ. Във връзка с подадения сигнал били уведомени
органите на МВР при РУ - И. и РУ - С., от където били изпратени полицейски
служители.
Междувременно когато свидетелите К. и Д. стигнали до асфалтовия път
видели, че следите от джипа завиват към гр. С.. Свидетелят Д. слязъл от
автомобила и се прехвърлил в служебната си кола, а свидетелят К. получил
обаждане от свидетеля А.ов, който споделил, че е бил заплашен с пистолет и
го уведомил, че се намира на кантона „******". Свидетелят К. се отправил
към мястото, за да го веземе. След като се срещнали свидетелите А.ов и К. се
отправили към гр.С.. По пътя, в близост до отбивката за стопанство „И."
видели джипа, управляван от подсъдимия Н., който се намирал в канавката и
бил със счупени стъкла. На мястото пристигнали полицейските служители на
РУ С. - свидетелите Й. А. и М. Б., които установили изоставения джип
„Мицубиши Монтеро" с рег.№ *****. В района пристигнали и свидетелите С.
М. и К. А. - служители на РУ-гр.И.. Тръгнали към мястото където било
извършено деянието, като по пътя видели свидетеля С. Л., който носел
моторен трион „Хускварна". Л. споделил, че е бил заедно с подсъдимия Н. в
гората, където рязали дърва.
В хода на проведеното въззивно съдебно следствие е назначена и
изготвена съдебно-техническа експертиза. Основавайки се на изслушания
звукозапис от телефона за спешни повиквания 112, вещото лице, изготвило
тази експертиза е извело заключение за съдържанието в текстови вид на
аудио-записа на подадения от пострадалия Г. А.ов сигнал в Дирекция
„Национална служба 112”, на датата 29.02.2020 г., в 19,21 часа. От
заключението е видно, че свидетелят А.ов е съобщил, че водача на джипа, в
който се качил, извадил пистолет и го заплашил, след което „го избутал” от
автомобила.
Възприетите от въззивната инстанция фактически положения /описани
по-горе/ напълно съответстват на направените от първоинстанционния съд
фактически констатации. Районният съд, в пълно съответствие със
законовите изисквания е обсъдил доказателствените материали по делото –
анализирал е показанията на разпитаните по делото свидетели, обясненията
на подсъдимия и писмените доказателствени средства, поради което е приел
за несъмнено установена описаната по-горе фактология на деянието, която
5
/както бе вече посочено по-горе/ се възприема и от настоящата инстанция.
Първоинстанционният съд правилно е възприел за достоверни и е
кредитирал изцяло показанията на пострадалия свидетел Г. А.ов, тъй като
същите са подробни, детайлни, последователни, непротиворечиви и логични.
Въпреки, че показанията на пострадалото лице са едновременно източник на
доказателства и средство за защита на накърнените му от престъплението
права, в случая втората инстанция също не намери основания да не даде вяра
на показанията на този свидетел. В частност, от показанията на свидетелят
А.ов безспорно се установяват действията на подсъдимия, изразяващи се в
упражненото върху личността му /на пострадалия/ психическо въздействие –
отправената спрямо него вербална заплаха и закана с опрян в главата му
пистолет от подсъдимия; начинът, по който същия се чувствал след заканата
– бил уплашен и стресиран, и действително слязъл от автомобила на
подсъдимия; обстоятелството, че веднага след инцидента подал сигнал на
телефонния номер 112, както и съобщил на колегите си за отправената към
него закана с пистолет.
Косвено твърденията на свидетелят А.ов, че върху личността му е било
упражнено по посочения начин психическо въздействие от страна на
подсъдимия, се потвърждават и от показанията на свидетелите В. К., А. Д., М.
В., които са видяли свидетеля А.ов веднага след деянието, и които в
показанията си заявяват, че същият е бил уплашен и притеснен. От
показанията на тези свидетели се установява също, че на тях, като колеги в
РДГ - С., свидетеля А.ов съобщил за адресираната спрямо него закана с
убийство, с насочен към главата му пистолет от подсъдимия. С оглед на тези
им характеристики, правилно и коментираните доказателствени източници са
заслужили доверието на първата инстанция.
Както правилно е съзрял и съответно отбелязал в мотивите си
първостепенният съд, показанията на пострадалия А.ов се подкрепят и от
показанията на свидетелите С. Л., С. М., К. А. и Й. А., които макар и пряко да
не са възприели обстоятелствата на инцидента, дават сведения за
извършеният от подсъдимия незаконен добив на дърва от горския фонд /св.Л./
и съответно транспортирането им с въпросния автомобил, без редовно
позволително /св.М., А., А./.
Все в тази връзка показанията на свидетелят А.ов кореспондират и със
6
събраните по делото писмени доказателствени средства, материализиращи
информация за подадения от него сигнал на телефонния номер за спешни
повиквания 112, датата на подаване и съдържанието му, както и с изготвеното
в тази връзка във въззивното производство експертно заключение. От
заключението е видно, че свидетелят А.ов конкретно е съобщил, че водача на
джипа, в който се качил, извадил пистолет и го заплашил, след което „го
избутал” от автомобила.
Във връзка с извършваният доказателствен анализ, тук е мястото
въззвината инстанция да отбележи като неоснователни, доводите на защитата
за липса на събрани по делото доказателства, подсъдимия да е насочвал
именно огнестрелно оръжие срещу пострадалия. Твърдение в този смисъл е
невярно и напълно се опровергава от ангажираните по делото гласни
доказателствени източници. По-конкретно, от показанията на пострадалият
свидетел А.ов без съмнение се установява, че подсъдимия е извадил метален
пистолет, който заредил с две ръце и опрял зад ухото му, отправяйки й
вербални закани за убийство, като същия цитиран дословно твърди: „..лицето
извади метален пистолет, зареди го и ми го опря в ляво, зад ухото…с две ръце
го зареди, за секунда пусна волана на автомобила, зареди го и го опря”.
Показанията на свидетелите В. К., А. Д., М. В. също са източник на
информация, че при проведения от тях разговор с подсъдимия веднага след
деянието, същият им съобщил за адресираната спрямо него закана с убийство,
конкретно с насочен към главата му пистолет от подсъдимия.
Поради това, за съставът на СОС не възникват съмнения в правдивостта
на дадените от свидетеля А.ов сведения в показанията му и в частност, на
тези, касаещи средството, с което подсъдимия осъществил заплахата с
убийство спрямо него. Още повече, че както беше отбелязано по-горе,
конкретно тези свидетелски твърдения на А.ов се потвърждават по
категоричен начин и от данните, съдържащи с в експертното заключение,
изготвено и прието във въззивното производство.
Поради тези съображения, изразените в жалбата съмнения на защитата
в обективността и правдивостта на показанията на свидетеля Г. А.ов са
напълно безпочвени, а доводите на защитата, че тези свидетелски показания
са противоречиви, необективни и некореспондиращи с останалите
ангажирани по делото доказателства – очевидно несъстоятелни.
7
Напълно споделен е от въззивната инстанция и направения анализ от
първостепенния съд на дадените пред него обяснения от подсъдимия Г. Н..
Правилно в частта им, в която установяват обстоятелствата относно мястото,
времето на събитието, присъствието му на това място, както и на другите
лица, включително и на пострадалия, обясненията на подсъдимия са приети
като източник на доказателства за интересуващите процеса факти, а в
останалите им части, досежно твърдяното от подсъдимия обстоятелство, че
не е насочвал оръжие срещу пострадалия, а опрял до главата му метален ключ
за затягане на верига, обясненията на подсъдимия са възприети като средство
за защита. Цитираното твърдение на подсъдимия Н. се явява изолирано, тъй
като не намира подкрепа и се опровергава от всички останали гласни и
писмени доказателства, които се възприемат и кредитират от съда. С
изнесените от първия съд аргументи, мотивирали го да не възприеме и
отхвърли тези обясненията на подсъдимия Н., като недостоверни,
необективни и лансиращи защитната му версия, въззивната инстанция
напълно се солидаризира и не открива необходимост от повторното им
излагане.
В обобщение на всичко гореизложено следва да се отбележи, че
въззивната инстанция напълно споделя дадената от първостепенния съд
оценка на събрания по делото доказателствен материал. Изводите си по
фактите, районният съд е извел именно въз основа на тази законосъобразна и
правилна интерпретация на доказателствата по делото, без да са били
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като при
оценката на доказателствените материали не са били допуснати и логически
грешки.
Въз основа на така изложените, правилно установени фактически
положения, подкрепящи се изцяло от доказателствата по делото и възприети
от въззивната инстанция, се налага правният извод, че подсъдимия Г. Н. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл.144 ал.3, във вр. с ал.2, вр. ал.1 от НК, в какъвто смисъл е и решаващият
правен извод на първия съд. Изводите на първоинстанционния съд относно
извършването на това деяние, авторството на деянието в лицето на
подсъдимия Н., квалификацията на деянието и приложението на материалния
закон, са напълно обосновани и се основават на верен и точен анализ на
8
събраните по делото доказателства.
От обективна страна, засегнатите обществени отношения са тези
свързани със свободното формиране на воля у човека и свободния избор на
поведение. Също от обективна страна безспорно се установи, че подсъдимия
Г. Н. на процесните дата и място, чрез своите действия, е обективирал
намерение към свидетеля А.ов, че ще извърши престъпление против
личността му – убийство. Тази заплаха /закана/ подсъдимия Н. е осъществил
като опрял пистолет в главата на пострадалия, отправяйки към него думите
„Слизай, че ще те гръмна! Ще те застрелям!”. Безспорно е установено и, че
посочената закана от страна на подсъдимия, е създала възможност за
възбуждане в пострадалия А.ов на основателен страх от извършване на
убийство.
Обосновани и верни са и изводите на първоинстанционния съд относно
субективната страна на извършеното от подсъдимия деяние. От субективна
страна подсъдимият Г. Н. е извършил посоченото деяние при форма на вината
пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй като същият е съзнавал
общественоопасния характер на своето деяние, предвиждал е
общественоопасните последици от него и е искал настъпването им.
Подсъдимият е съзнавал, че с действията и думите си отправя към
пострадалия заплаха с убийство, че заканата с това престъпление се
възприема от пострадалия, и че в последния може да възникне основателен
страх за осъществяването й. Във волево отношение подсъдимият е целял
заплахата да бъде възприета от пострадалия А.ов и той да изпита страх от
нейното осъществяване. Прекият умисъл у подсъдимия се извежда от
следните безспорно установени обстоятелства: подсъдимият изненадващо
извадил пистолета и го опрял в главата пострадалия; заканата спрямо
пострадалия била изпълнена не само с думи, но и с насочване на пистолет
срещу него; в момента на насочване на оръжието, подсъдимия и пострадалия
били сами в автомобила, който се движил в горска местност; след
отправената му закана, пострадалия слязъл от автомобила.
С оглед на изложените съображения, СОС намери за обоснована и
законосъобразна атакуваната първоинстанционна присъда, с която е
приложен правилно материалния закон и подсъдимия е бил признат за
виновен по правилната правна квалификация на деянието му, съставомерно
9
по чл.144 ал.3, вр. ал.2, вр. с ал.1 от НК.
Въззивната съдебна инстанция намери обаче, че наложеното на
подсъдимия Г. Н. наказание за извършеното престъпление е несправедливо,
тъй като е неоправдано завишено, определено е при известно подценяване на
наличните смекчаващи вината и отговорността му обстоятелства. В тази
насока правилно, но не и изчерпателно, са отчетени от районният съд като
такива - чистото съдебно минало на подсъдимия и невисоката степен на
обществената опасност на конкретното деяние, предвид липсата на настъпили
вредни последици от същото.
При индивидуализиране размера на наказанието на подсъдимия Н. за
процесното престъпление, въззивната инстанция се съобрази с конкретната
тежест на извършеното престъпление – невисока, с оглед обществените
отношения, които се засягат с него; с ниската степен на обществена опасност
на подсъдимия /същият не е осъждан и липсват отрицателни характеристични
данни за личността му/; трудовата му ангажираност; изразеното от
подсъдимия както пред първата, така и пред настоящата инстанция,
съжаление и разкаяние за извършеното; със спецификите на конкретното
деяние - за извършването на заканата с убийство, подсъдимия е използвал
огнестрелно оръжие, а също така деянието му е предхождано от извършено от
него нарушение на Закона за горите /като отегчаващо обстоятелство/.
Преценявайки в своята съвкупност всички тези обстоятелства и
отчитайки наличния превес на тези от тях, които са от естество да смекчат
отговорността на подсъдимия, въззивната инстанция намира, че за
престъплението по чл.144 ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК на подсъдимия Н.
следва да бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода в
размер на минималния такъв, предвиден за наказанието лишаване от свобода
в общата част на НК, а именно за срок от 3 /три/ месеца. Това налага
намаляване на определеното от районният съд наказание на подсъдимия от 6
/шест/ месеца лишаване от свобода на 3 /три/ месеца лишаване от свобода,
като в този смисъл присъдата ще следва да бъде изменена от настоящата
инстанция.
С оглед релевираната от защитата претенция в този аспект, настоящият
състав на СОС приема, че в случая не са налице нито изключителни, нито
многобройни смекчаващи обстоятелства, които от своя страна да обусловят
10
приложението на разпоредбата на чл.55 от НК. Горепосочените смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства не са изключителни по своя
характер, тъй като нито едно от тях, респ. всички заедно не обуславят една
по-ниска степен на обществена опасност на деянието. Те не могат да бъдат
квалифицирани и като многобройни, тъй като не са толкова много на брой, че
също да обуславят една сравнително по-ниска степен на обществена опасност
на деянието. С оглед на това, правилно при определяне на наказанието на
подсъдимия Н., районният съд не е приложил смекчения режим на
наказателната отговорност по чл.55 от НК, като и въззивната инстанция не
намери основания за приложението му.
Изводът на районния съд за наличие на материално-правните
предпоставки за прилагане на чл.66 от НК по отношение на така
определеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода, също е
правилен и законосъобразен. Този извод е обоснован с оглед данните за
съдимостта на подсъдимия и в частност – с обстоятелството, че същия не е
осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.
С оглед изхода на делото пред двете съдебни инстанции, в тежест на
подсъдимия следва да бъдат възложени направените във въззивното
производство разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 489 лева.
Предвид изложеното и след извършената на основание чл. 314 от НПК
служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, при която
проверка не се констатираха основания за неговото отменяване и
постановяване на нова присъда, респективно за неговото отменяване и
връщане за ново разглеждане, СОС намери, че същият следва да бъде
изменен в посочения по-горе смисъл.
По тези съображения и на основание чл.334 т.3, вр. чл.337 ал.1, т.1 от
НПК, С. окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА присъда № 260018 от 27.09.2021 г. на Районен съд – гр.И.,
постановена по н.о.х.д. № 162/2021 г. по описа на същия съд, като
НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Г. Б. Н. за
престъплението по чл.144 ал.3, вр. ал.2, вр. ал.1 от НК наказание лишаване от
11
свобода от 6 /шест/ месеца на 3 /ТРИ/ МЕСЕЦА.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
ОСЪЖДА подсъдимия Г. Б. Н. да заплати по сметка на Окръжен съд –
С. сумата от 489 лева, представляваща направени във въззивното
производство разноски за експертиза.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране по касационен ред.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12