Решение по дело №1972/2024 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Единадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Образувано е по искова молба на В. И. И. понастоящем в Затвора – Пловдив чрез адв.Н.Д. против ГДИН за осъждането й да заплати сумата от:

- 10 000 лева, която представлява обезщетение за неимуществени вреди за периода от 01.03.2020г. до 13.04.2023г. за престоя му в Затвора – Пловдив ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба – 04.09.2024г. до окончателното й изплащане /първи иск/ и мораторна лихва за периода от 13.04.2023г. до 04.09.2024г. в размер на сумата от 1868,23 лева;

- 1000 лева, която представлява обезщетение за неимуществени вреди за периода от 22.03.2024г. до 04.09.2024г за престоя му в Затвора – Пловдив ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба – 04.09.2024г. до окончателното й изплащане /втори иск/;

И по двата иска ищецът твърди, че е преживял болки и страдания, обида, огорчение и възмущение, внушаване на чувство за малоценност в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода и по конкретно:

- Липса на достатъчно жилищна площ;

- Липса на вентилация в килията;

- Лошо състояние на тоалетната и липса на шумоизолация;

- Лошо състояние на банята, затворниците се налагало да се къпят по 30-40 човека, което го поставяло в унизително положение, душовете са само 5-6 като от тях тече или гореща или ледена вода, затворниците като отивали към помещението за къпане да са само по хавлия и като се връщат от него мокри да преминават през открита площ, наречена „карето“, което през зимния период водело до различни заболявания;

- Водата е с лошо качество и не ставала за пиене;

- Липса на достатъчно слънчева светлина, нарушен бил чл. 113 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правилата и нормативите за устройството на отделните видове територии и устройствени зони;

- Наличие на хлебарки, дървеници и гризачи;

- Натрупване на мухъл по стените;

- Липса на мебелировка в помещението в което ищецът е бил настанен.

И двете обезщетения се претендират от действия/бездействия на специализираната администрация и касаещи нарушения на разпоредбите на чл.3 от ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС.

Според ищеца бездействието на затворническата администрация – Затвора – гр. Пловдив е довело до нечовешкото му и унизително третиране, което е накърнило човешкото му достойнство, довело е до отчаяние и страдание. Унизителното и недостойно отношение е довело и до възникването на заплаха за здравето поради липсата на спазването на елементарни изисквания за стандарта на живот. Ищецът в резултат на бездействието на затворническата администрация – Затвора – гр. Пловдив е изпитвал негативни психически състояния – страх, стрес, безсъние, отчаяние, нервност, депресия, тревожност, агресия;

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Ответник ГДИН чрез юрк. Тр.Ч. оспорва предявените искове. Посочва, че ищецът е търпял наказание лишаване от свобода за периода от 22.03.2024г. до 13.09.2024г. когато е бил преместен в Затвора – София;

Поддържа се, че в затвора на ищеца е осигуряван достъп до тоалетна и течаща вода като се отрича да е преживян психически и физически дискомфорт, възмущение, както и се отрича да е налице нечовешко и унизително третиране на лишения от свобода.

Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за неоснователност на исковите претенции.

Административен съд – Пловдив, II отд., XXX състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Исковете са предявени от надлежна страна, доколкото за ищеца са налице данни да е бил действително лишен от свобода за периода от 04.02.2019г. до 11.09.2020г.; 17.03.2021г. до 13.04.2023г. и 22.03.2024г. до 13.09.2024г. в Затвора – Пловдив, което се установява от справка вх. № 17738/31.10.2024г. от Началник Затвора – Пловдив.

Исковете са предявени и против надлежен ответник, доколкото съгласно чл.285, ал.1 от ЗИНЗС, искът се разглежда по реда на глава 11 от АПК, а според чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода от специализираните органи по изпълнение на наказанията. Според правилото на чл.205 АПК, искът се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, със седалище в град София, съгласно чл.12, ал.2 от ЗИНЗС е юридическо лице към Министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби.

В случая се претендира обезщетение за извършени нарушения от специализираната администрация по чл.3 от ЗИНЗС в място за лишаване от свобода Затвора-Пловдив, а съгласно чл.12, ал.3 от ЗИНЗС, затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ са териториални служби на ГДИН. Затова и за вреди, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на специализираната администрация в затвор следва да отговаря именно юридическото лице Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, което има, както процесуална, така и материално-правна легитимация да отговаря по предявения иск.

По първия исков период: 01.03.2020г. – 13.04.2023г.

От справка изготвена от Г. А. - инспектор СДВР:

Постъпва в Затвора – Пловдив на 04.02.2019г. за изтърпяване на наказание по чл. 196 НК в размер на 2 год. лишаване от свобода. Освободен поради изтърпяването на наказанието лишаване от свобода на 11.09.2020г.

За периода от 01.03.2020г. до 11.09.2020г. ищецът е бил настанен в Затвора – Пловдив. Няма съхранени данни за какъв период е бил в Приемно отделение. Наличните и приобщени по делото данни са за периода от 12.05.2020г. до 11.09.2020г., т.е за периода от 01.03.2020г. до 12.05.2020г. или за 73 календарни дни ответникът не представя доказателства за помещението в което е бил настанен ищеца, квадратура и брой лишени от свобода с които И. е пребивавал като се позовава че информацията за справка за брой лишени от свобода по спални помещения е „Сведение за разпределение и движение на лишените от свобода“, което по утвърдена „Номенклатура на делата със срокове за съхраняване на ГДИН и териториалните поделения“ – ТС-НО-5 утвърдено със заповед № Л-42/02.01.2020г. на гл.директор на ГДИН и утвърдена от ДА „Архиви“ се съхранява за срок от 3 години.

За периода от 12.05.2020г. до 11.09.2020г. / 123 календарни дни/ ищецът е бил настанен на 2-ри пост като отново липсват данни за брой настанени лишени от свобода в спалното помещение, което И. е обитавал. Посочено е от ИСДВР П.Унджиян /л.45 от делото/, че пост № 2 има две стаи № 71 и 82 като стая № 71 е с площ от 25.98 кв.м без санитарен възел, а площта на санитарния възел е 4.51 кв.м, налични са 2 броя прозорци в това спално помещение с размери 0.60x1.17 и 0.94x1.17, а размерите на прозорците в санитарния възел са 0.15x1.17, респ. за стая № 82 е посочено че е с площ от 56.09 кв.м с площ от 2.71 кв.м, с 2 броя прозорци в спалното помещение и размер на прозорците 0.65x1.15 и 1.20x1.20, a размерът на прозореца в санитарния възел е 0.40x1.17. В справката е посочено още, че всяко спално помещение е обзаведено стандартно с легло и шкаф за всеки л.св., с размери на леглото 90х180см. И шкафове с размери 45х50см. Всяко помещение е с течаща вода и санитарен възел като в спалното помещение л.св. имат неограничен достъп до санитарен възел с постоянно течаща вода. Затвора гр. Пловдив се отоплява с централно парно, стаите са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествено проветрение. Проветряването на помещенията се извършва от самите лишени от свобода. При постъпването в затвора на всеки л.св. се предоставя комплект спално бельо и завивки, като при желание от страна на л.св. могат да се осигурят допълнителни завивки, както и л.св. имат право да получават бельо и завивки от своите близки, които да използват в ротация със служебните. Прането става по усмотрение на самия лишен от свобода – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. На ищеца е осигурено правото да ползва баня съобразно график за разпределение на времето на л.св. от съответната група.

За периода от 11.09.2020г. до 17.03.2021г. ищецът не е пребивавал в Затвора – Пловдив, тъй като на 11.09.2020г. е освободен и видно от справка на л. 39 от делото на 17.03.2021г. е преведен от ОЗСА – Пловдив в Затвора – Пловдив като е бил настанен в стая ОП-2 на Приемно отделение където пребивава до 23.03.2021г. когато е разпределен в 5 група. Стая ОП-2 е с площ от 26,28 кв.м и за да бъде спазено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м за всеки л.св. е необходимо да бъдат настанени до 6 лица, а видно от справката за целия период от 17.03.2021г. до 23.03.2021г. /7 календарни дни/ в стая ОП-2 са били настанени 7 и повече лишени от свобода, следователно е нарушено правото на И. на минимална жилищна площ като помещение в което е пребивавал е било пренаселено.

За периода от 23.03.2021г. до 21.05.2021г. /60 календарни дни/ справка ИСДВР Пайтакова л. 41 от делото ищецът е бил настанен в помещение № 54, на пост V като размерите на това спално помещение са 25.51 кв.м без санитарен възел с два отваряеми прозореца с размери 0.95х1.15м и 0.47х1.15м, санитарният възел е 2.42 кв.м с един отваряем прозорец – 0.32х1.15м. Липсват данни за брой настанени лишени от свобода в спалното помещение, което И. е обитавал;

За периода от 21.05.2021г. до 18.06.2021г. /29 календарни дни/ справка ИСДВР Пайтакова л. 41 – гръб ищецът е бил настанен в помещение № 57, пост V като размерите на спалното помещение са 27.11. кв.м без санитарния възел, помещението е с два отваряеми прозореца с размер 0.97х1.17м и 0.45х1.17, а санитарният възел е с площ от 2.53 кв.м и с един отваряем прозорец – 0.35х1.17м. Липсват данни за брой настанени лишени от свобода в спалното помещение, което И. е обитавал. Бил е извършен ремонт на помещенията в V група като са били подменени изцяло подовата настилка, боя и дограма в спалните помещения, стаите са оборудвани с нови легла, били са поставени маси, столове и шкафчета като са били извършвани допълнителни текущи ремонти и е бил осигуряван инвентар след увреждане;

За периода от 18.06.2021г. до 13.04.2023г. вкл. от справка л.47-50 от делото изготвена от ИСДВР Пачеджиева ищецът е бил настанен на пост VI, стая № 15, стая № 12, стая № 8, стая № 5. В рамките на този период са следните подпериоди:

За периода от 18.06.2021г. до 20.07.2021г. /34 дни/ за стая № 15 липсват данни за брой настанени лишени от свобода в спалното помещение, което И. е обитавал, това спално помещение е с размери 28.18 кв.м без санитарен възел, с два отваряеми прозореца с размери 0.99мх1.15м, 0.45мх1.15м като санитарният възел е обособено помещение с размери 2.69 кв.м с един отваряем прозорец с размери 0.33.х.1.15м.

За периода от 20.07.2021г. до 05.08.2021г. / 17 календарни дни/ в стая № 15 са били настанени 8 л.св. поради като е нарушено изискването за минимална жилищна площ.

За периода от 05.08.2021г. до 16.08.2021г. са били настанени между 5 и 7 лв.св. като не е нарушено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м.

За периода от 17.08.2021г. до 06.01.2023г. ищецът е настанен в стая № 12, която е с площ от 41.65 кв.м без санитарен възел с три отваряеми прозореца с размер 1.50х1.10м, 1.00 х.1.10 и 1.00м.х1.10м. като санитарният възел е обособено помещение с размери 2.56 кв.м с един отваряем прозорец с размер 0.30м х.1.15. За периода от 17.08.2021г. до 19.09.2021г. / 34 календарни дни/ е нарушено изискването за минимална жилищна площ от 4 кв.м тъй като капацитета на помещение е до 10 л.св. при което за всеки лишен от свобода би имало минимална изискуема жилищна площ. За периода от 24.09.2021г. до 30.09.2021г. /7 календарни дни/ също не е спазено изискването за минимална жилищна площ.

За периода от 01.10.2021г. до 05.01.2023г. в стая № 12 са били настанени максимум до 10 л.св. поради което и за тази част от исковия период няма нарушение на изискването за минимална жилищна площ;

За периода от 06.01.2023г. до 19.01.2023г. също няма нарушение на изискването за минимална жилищна площ като ищецът е бил настанен в стая № 8 с площ от 29,66 кв.м като през този период са пребивавали 5 л.св.

За периода от 20.01.2023г. до 13.04.2023г. ищецът е бил настанен в стая № 5, на пост VI като размерите на помещението са 28.52 кв.м без санитарен възел, с два отваряеми прозореца с размери 0.98мх1.15м и 0.48мx1.15м санитарният възел е обособено помещение с размер 2.46 кв.м с един отваряем прозорец с размер 0.31мх1.10м като в стаята са били настанен между 5 и 6 л.св. няма нарушение на изискването за минимална жилищна площ.

Следователно за първия исков период 01.03.2020г. – 13.04.2023г по делото се установи, че за общо 384 календарни дни е нарушено изискването за минимална жилищна площ за ищеца през време на пребиваването му в Затвора – Пловдив тъй като ответникът или не представя доказателства за брой настанени лишени от свобода или от представените справки е установено, че в определени период е имало пренаселеност в затворническите помещения в които ищецът е бил настанен.

За първия исков период е доказано от ответника, че на ищеца е осигурено легло, дюшек и постеловъчен инвентар, същият е могъл да получи от близките си чаршафи, одеяла и други разрешени вещи, предмети и хранителни продукти. Бил е осигурен достъп до течаща топла вода / съобразно утвърден график за ползване на баня от лишените от свобода от съответната група/. Ищецът е имал възможност да ползва и пералня съобразно утвърден график, във всеки санитарен възел има достъп до течаща студена вода като санитарния възел във всяка стая представлява обособено помещение с отделен вход. Водата в Затвора – Пловдив е от обичайната водоснабдителна мрежа за града с качество от което се ползват всички граждани в условията на свободен живот. Отоплението се осъществява чрез централно-локално парно отопление през отоплителния сезон. Проветряването на стаята е по желание на лишените от свобода и могат да правят това чрез отваряне на прозорците. Хигиената в спалните помещения се осъществява от настанените в съответното помещение като за целта получават съответните прибори, като могат да закупуват допълнителни от лавката на затвора или да им бъдат донасяни от близките съгласно списък на разрешението вещи, предмети и хранителни продукти, които лишените от свобода могат да получават, ползват и държат при себе си. Спалните помещения, където е пребивавал ищеца са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Проветряването се извършва от лишените от свобода, настанените вътре, във всяко спално помещение има постоянно течаща вода като лишените от свобода са имали неограничен достъп до нея. Санитарните възели са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт с тях. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация. Никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена и не би следвало да има мухъл. С постъпването си в затвора на лишените от свобода е осигурен комплект спално бельо и завивки, при желание от страна на лишения от свобода, домакинът осигурява колкото комплекта са необходими. Всеки лишен от свобода има право да получава от своите близки спално бельо и одеяла, т.е да използва личните такива в ротация със служебните. Прането става по график и по усмотрение на самия лишен от свобода – в пералнята на затвора, ръчно или чрез изнасяне за пране от близките. Сушенето на дрехи става в сушилната машина, когато се ползва пералня, а когато прането е ръчно има пригодени простори в общото помещение на поста или отвън на карето. Банята е обща за лишението от свобода, пода е с мозайка, а стените са с фаянсови плочи. Банята се ползва от лишените от свобода по утвърден график. Всички работещи лишени от свобода, какъвто е ищеца имат осигурена възможност всеки работен ден да използват баня след приключването на работното време. Утвърдена е Таблица № 6 за перилни, миещи, дезинфекциращи препарати и хигиенни консумати в местата за лишаване от свобода за 1 месец като на всеки лишен от свобода се предоставят сапун – тоалетен за къпане и миене, обикновен сапун за пране, перилен препарат – прах за пране, препарат за миене на ръце.

Видно от графиците за разпределение времето на лишените от свобода ищецът е имал възможност да ползва на библиотеката към Затвора – Пловдив, включително и ищецът е имал възможност за престой на открито, както и е имал възможност за задоволяване на социално-битови и културни нужди

ГДИН сключва централен договор за ДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в Затвора - Пловдив, в подкрепа на което са приложени Протоколи за извършени услуги, Протоколи – инспекционен лист за извършена ДДД обработка съставени на съответните дати на които е била осъществена обработката, видно от които е била извършена цялостна дезинсекция на общи помещения – килии, вишки, дюшеци, кухня, стени, бани, шкафчета, коридори, без установени наличия на вредители. Обработката е механична и биоцидна като е била срещу хлебарки, бълхи, дървеници, мишки и плъхове - л. 24 от делото до л. 37 и л. 74 – л. 79 от делото.

По отношение на оплакването за нарушение на чл. 20, ал.2 ППЗИНЗС – в стаите в които ищецът е пребивавал за исковия период да е липсвала достатъчно слънчева светлина, тъй като не са отговаряли на предвидените стандарти в чл. 113 от Наредба № 7 от 22.12.2003г. за правилата и нормативите за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, а именно: стаите и кухните трябва да има пряко странично осветление като площта на отворите е най малко 1/6 от площта на дневните и 1/7 от площта на спалните, детските стаи, кабинетите и кухните следва да се посочи, че количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление и проветрение се определят в зависимост от изискванията на съответните стандарти за обществени сгради. Посочената от ищеца разпоредба на чл. 113 от Наредба № 7/22.12.2003 е в раздел III глава 26 която урежда правила и нормативи за проектиране на жилища и жилищни сгради, а в конкретния случай затворническите помещения в които И. е пребивавал нямат характеристиките на жилище, респ. Затвора – Пловдив не е жилищна, а обществена сграда. Съгласно чл.108 от Наредбата жилището се проектира като група от функционално и пространствено обединени помещения и отворени покрити и открити пространства, които трябва да задоволяват жилищните нужди на определен брой обитатели, респ. жилищните сгради съгласно легалната дефиниция уредена в ДР на Наредбата в пар.5, т.29 пък е сграда, предназначена за постоянно обитаване, и се състои от едно или повече жилища, които заемат най-малко 60 на сто от нейната разгъната застроена площ. Нито Затвора – Пловдив, нито затворническите помещения могат логически и правно да се свържат с тези легални дефиниции, изключая обстоятелството, че се касае до задоволяване на жилищна нужда до колкото лишените от свобода за даден времеви период следва да пребивават в такава обществена сграда. Следователно и посочените от ищеца правила и нормативи за осветеност касаят жилищно помещение, а не затворническо такова, респ. не касаят обществена сграда. Няма правно основание за прилагане по аналогия изискванията за осветеност на жилище към изискванията за осветеност на затворническото помещение, тъй като естеството и предназначението на двете е различно, което в никакъв случай не означава различно или неравно третиране, а касае спецификата на помещенията като част от обществена сграда съпоставени със спецификата на жилищата като част от жилищни сгради. В тази връзка установените в хода на първоинстанционното производство за обитаваните от ищеца стаи няма основание да се приеме че не отговарят на утвърдения стандарт БДС EN 17037:2018+A1:2022 за естествено осветление на обществените сгради каквато се явява Затвора – Пловдив поради което и няма основание да се приеме, че е налице нарушение на този стандарт, а от там и че е налице нарушение на чл. 20, ал.2 ППЗИНЗС вр. с чл. 3 ЗИНЗС.л. 38.

Относно втория исков период 22.03.2024г. до 04.09.2024г. се установява от справка на л. 38 от делото изготвена от Инспектор СДВР Г. А., че ищец И. е постъпил в Затвора – Пловдив на 22.03.2024г. като е настанен в стая РЦ на Приемно отделение където пребивава до 04.04.2024г., считано от 05.04.2024г. до 07.04.2024г. е настанен в стая ОП-2, а на 08.04.2024г. е върнат в стая РЦ и от 09.04.2024г. е разпределен в шеста група. За периода от 22.03.2024г. до 09.04.2024г. няма нарушение на изискването за минимална жилищна площ, тъй като стая РЦ е с площ от 27,04 кв.м. и за целия период максималния брой л.св. които са били настанени е бил 6 души като преобладаващия брой л.св. са били от 3 до 4-5 л.св. Посочени са размерите на отваряемите прозорци за стая РЦ както следва: 0.49мх1.2 и 1.0мх1.2, санитарният възел е с площ от 2.66 кв и разполага с един прозорец с размер 0.34мх1.2м. В санитарният възел има постоянно течаща студена вода, самостоятелно осветление и възможност за вентилация. Стая РЦ разполага с две осветителни тела и достатъчно дневна светлина, отоплява с централно парно отопление.

За периода от 09.04.2024г. до 04.09.2024г. ищецът е бил настанен в стая № 18 и стая № 15 на пост VI – справка ИСДВР Пачеджиева. Стая № 18 е с площ от 26,32 кв.м без санитарен възел в 2 отваряеми прозореца с размери 1.15мх1.15м и 1.00м и 1.00м като санитарният възел е обособено помещение с размери 2.92 кв.м с отдушник с рамери ф.1.10м в тази стая са били настанени до 6 л.св. поради което и за периода на пребиваване на ищеца в нея от 09.04.2024г. до 25.04.2024г. не е било нарушено изискването за минимална жилищна площ.

От 26.04.2024г. до 04.09.2024г. ищецът е настанен в стая № 15, която както по-горе се посочи е с площ от 28.18 кв.м. и за целия този период максималният брой л.св. не е надвишавал 7 души т.е ищецът не е пребивавал в това помещение в условията на пренеселеност тъй като във всеки момент е било гарантирано правото му на минимална жилищна площ от 4 кв.м. Отново от справката е установено, че за всички лишени от свобода е осигурено легло с размер 90x180, шкафовете са с размери 45x50. На всички лишени от свобода е осигурен достъп до течаща топла вода съгласно график за разпределение на времето на л.св., като работещите имат достъп до баня всеки работен ден. Във всеки санитарен възел има течаща студена вода.

Установено е че ищецът е участвал в специализирана групова работа: краткосрочна програма за алкохол и наркотици от 20.09.2022г. до 01.11.2022г. и в специализирана групова работа: „Програма за личностово саморазвитие за периода от 11.06.2024г. до 10.09.2024г.

И през двата искови периода не се установи ищецът да е подавал оплаквания до ответника за лоши санитарно хигиенни-битови условия, лошо състояние на тоалетната, липса на шумоизолация, липса на осветление, липса на вентилация в спалните помещения.

По отношение оплакванията за преминаване през открита площ /каре/ за достъп до баня използването на банята в Затвора Пловдив предполага преминаване на л.св. през двора, но е ноторен факт че банята се намира в закрито оборудвано помещение, в което има съблекалня. До извод в обратната насока не водят и показанията на разпитания по делото свидетел В. П., доколкото в случая не се установява че се е налагало л.св. да се къпят по 30-40 човека, нито пък че работещите душове са 5-6. Показанията на св. П. не могат да бъдат кредитирани тъй като дори да се приеме, че не са заинтересовани / въпреки че е служебно известно на настоящия състав, че този свидетел е водел дело срещу ответника със сходен предмет/ са опровергани от събраните по делото писмени доказателства, а същевременно и тези показания не могат да бъдат приети безкритично, тъй като са противоречиви, защото свидетелят си спомня, че е бил с ищеца края на 2023г. а по делото се установи, че И. е освободен от Затвора – Пловдив пролетта на 2023г. – 13.04.2023г., респ. свидетелят си спомня, че ищецът е излязъл от общата килия в началото на 2024г., а същевременно се доказа, че И. е постъпил в Затвора – Пловдив на 22.03.2024г. Няма данни и за гръмнало парно както твърди свидетеля, респ. за пожар в котелното. Тези противоречия контрастират на останалия доказателствен материал и са достатъчни, за да се направи извод за недостоверност на показанията на разпитания свидетел, тъй като същият очевидно не пресъздава лични впечатления, до колкото въобще не е могъл да формира такива по отношение пребиваването на ищеца за втория исков период.

При така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи.

Разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че Държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 от ЗИНЗС. Съгласно чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр. София, съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл. 12, ал. 1 и 3 от ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице. При това положение, ГДИН за исковите периоди има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение (чл. 3, ал. 1), както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност (чл. 3, ал. 2).

Все в тази насока следва да се посочи, че според чл. 43, ал. 2 от ЗИНЗС, всяко място за лишаване от свобода трябва да разполага с необходимите жилищни, битови и други помещения за осъществяване на поправително въздействие, а арестите – за поддържане на физическото и психическото здраве и уважаване човешкото достойнство на задържаните лица. Посочената разпоредба е в съответствие и доразвива нормата на чл.3 от ЗИНЗС, съдържаща изискване осъдените и задържаните под стража да не бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение, която пък възпроизвежда дословно така визираното в чл.3 от ЕКПЧОС основно човешко право. Според нормата на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС, в редакцията ѝ в сила от 07.02.2017 г., конкретно по отношение на лишените от свобода, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените в чл.3, ал.2 от ЗИНЗС неблагоприятни условия за изтърпяване на наказание лишаване от свобода, причинени от действия, бездействия, или обстоятелства, са неизчерпателно изброени. С оглед на прякото приложение на чл.3 от КПЧОС по силата на чл.5 от КРБ, държавата, чрез нейната администрация е задължена да гарантира, че задържането в местата за лишаване от свобода ще е при условия, които са съвместими с опазване на човешкото достойнство и че начинът и методът на изпълнение на лишаването от свобода не подлагат на мъки или изпитания, надхвърлящи неизбежното страдание, свързано със задържането. Поради това и независимо от факта дали в съответното законодателство са били въведени конкретни изисквания и дали са предвидени конкретни задължения за специализираната администрация при изпълнение на лишаването от свобода, то при установяване нарушение на тези основни принципи, свързани с основно човешко право, ще са налице и основания за търсене отговорност от държавата. Тълкуването на разпоредбата на чл. 43, ал.2 ЗИНЗС, относима към изтърпяващите наказание лишаване от свобода в насока даденото в редица Решения на ЕСПЧ, като напр. делото „А. срещу България“, както и „Н. и др. срещу България“, за това, че независимо, че желателният стандарт, а в България и вече нормативно установен такъв, е четири квадратни метра жилищна площ на човек, то ако задържаните лица имат на разположение по-малко от три квадратни метра жилищна площ, тогава пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе сама по себе си, независимо от други фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията, а недостигът на пространството може да се утежни и от липсата на достатъчно отделни места за спане и дори и пренаселеността да не е толкова сериозна, че да представлява сама по себе си нарушение на чл.3 от Конвенцията, тя все пак може да доведе до нарушение на тази разпоредба, ако се комбинира с други аспекти на условията на задържане, като например: липса на уединение при използване на тоалетната, лоша вентилация, липса на достъп на естествена светлина и свеж въздух, липса на подходящо отопление, или липса на основна хигиена, което води до ниво на страдание, надвишаващо това, присъщо на задържането (дело Torreggiani and Others). От това, според ЕСПЧ, следва, че при оценката на това дали е налице нарушение на чл.3 от Конвенцията по отношение на липсата на лично пространство, трябва да се вземат предвид следните фактори: (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най-малко три квадратни метра жилищна площ; (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните лица да се движат свободно между мебелите, като липсата на някои от тези елементи сама по себе си поражда сериозно предположение, че условията на задържане са в нарушение на този член.

В чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС (в сила от 7.02.2017 г.) е установено изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода да не е по-малка от 4 кв.м. Доколкото обаче, не съществува легална дефиниция на понятието „жилищна площ“, то тя следва да се определя по общоприетите правила, а именно, като се измерва по контура на съответните вертикални конструктивни елементи – стени и колони. А за да е достатъчна тази жилищна площ, то тя следва да осигурява възможност лицата да сменят позата си и да извършват свободно движения за задоволяване на битовите си нужди - спане, обличане, занимания в затворени помещения, като гледане на телевизия, четене на книги и т.н.

Според чл. 43, ал. 5 от ЗИНЗС количеството дневна светлина, степента на изкуственото осветление, отопление и проветряване, достъпът до санитарни възли и течаща вода, както и минимумът обзавеждане на спалните помещения, се определят с правилника за прилагане на закона, като в чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС е конкретизирано, че на лишените от свобода се осигурява постоянен достъп до санитарен възел и течаща вода, като в заведенията от закрит тип и арестите в затворите ползването на санитарен възел и течаща вода се осъществява в спалните помещения.

В спорното съдебно производство, в т.ч. и исково такова, двете страни - ищец и ответник по иска са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Доказателствената тежест не е равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение дали те са представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт, от противната страна по административния спор, или пък са издирени служебно от съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е доказан. В този смисъл с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание, е разпределена доказателствената тежест и на страните са дадени указания за подлежащите на установяване факти и последиците от недоказването.

Неоснователни са всички оплаквания на ищеца и за двата искови периода извън оплакването му за пренеселеност на помещенията, които е обитавал за дните за които се установи, че не е спазено правото на минимален брой настанени лишени от свобода или за които се установи, че ответникът не представя доказателства за брой настанени лишени от свобода.

По отношение на останалите оплаквания в исковата молба не се установяват нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. Затвора-Пловдив се отоплява посредством централно-локално парно отопление. Проветряването е било по желание на лишените от свобода. Хигиената се осъществявала от настанените в спалното помещение л.св., за което им се осигурявали съответните прибори, които могат да закупят и от лавката на Затвора-Пловдив или да им бъдат донесени от техни близки. На всички л.св. е бил осигурен достъп до течаща топла вода по предварително изготвен график.

В Затвора-Пловдив не са извършвани основни ремонти, но се извършвали текущи ремонти, своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявали се течове, сменяли се осветителни тела и др.. При постъпване в Затвора-Пловдив на лишените от свобода се осигурява спално бельо и завивки, а при желание от страна на лишените от свобода им се осигурявало колкото комплекта са необходими, като имало възможност да получат такива и от близките си. Изпирането на личното и постелъчно бельо и ползването на пералня е било по усмотрение на лишения от свобода.

По делото няма данни ищецът да е правел искания за допълнителни завивки през зимата или пък да е подавал оплаквания за лоша или липсваща мебелировка, респ. да е подавал оплаквания за лоши битови условия и наличие на инсекти, дървеници, бълхи.

Редовно и по план график е била извършвана дератизация и дезинсекция от оторизирани фирми затова. Тоалетните са обособени помещения с отделен ход и са плътно преградени като по делото няма данни жалбоподателят да е бил лишен от възможност за усамотение и да е изпитвал неудобство. Във всяко спално помещение имало течаща вода и санитарен възел, до които л.св. имали неограничен достъп.

На ищеца е бил предоставен месечно тоалетен сапун за къпане и миене като същият е имал възможност да си закупува допълнително предвид обстоятелството, че е бил трудово ангажиран като е работел като личен асистент на друго лишено от свобода лице поради което и се отхвърлят като неоснователни твърденията затова че е бил лишен от възможност да поддържа лична хигиена и хигиена в спалното помещение.

Неоснователни са оплакванията за претърпени вреди от наличието на хлебарки, дървеници и гризачи в Затвора Пловдив, тъй като от страна на затворническата администрация са представени конкретни данни за извършвани периодично дезинфекция и дератизация, които се установи, че касаят целия период на престой на лицето в затвора като редовно е била извършвана цялостна дезинсекция на общи помещения – килии, дюшеци, кухня, стени, бани, тоалетни шкафчета, коридори, срещу хлебарки, бълхи, дървеници, мишки и плъхове.. Отделно от това, от страна на ищеца не се твърди, а и липсват ангажирани доказателства да е подавал оплаквания за хигиената в помещенията в Затвора Пловдив, в т.ч. и за наличието на инсекти и гризачи.

Дори да се приеме, че спалните помещения са с лоши хигиенни условия, то хигиената в тях изцяло зависи от настанените л.св. При така установеното няма как отговорността на ответника да бъде ангажирана за лошите хигиенни условия още повече, че в една от килиите в който ищеца е пребивавал е правен основен ремонт, а в останалите помещения са били извършвани текущи ремонти. Няма данни ищецът да е подавал оплаквания за наличието на лоша хигиена в спалното помещение

Следователно от всички твърдения в исковата молба е доказана липсата на достатъчно жилищна площ за посочените по-горе периоди, които създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на ищеца, както и за уронване на човешкото му достойнство. Тези неблагоприятни условия, освен пряко водещи до унизително и недостойно отношение към лишените от свобода, водят и до извода за заплаха за здравето им, поради липса на осъществени елементарни хигиенни стандарти. При това положение, правилото на чл. 284, ал. 5, във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС налага да се приеме, че ищецът е претърпял посочените по-горе неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни психически състояния.

Тук е мястото да се посочи, че отговорността на Държавата за причинените вреди по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС е обективна и освобождава ищеца от тежестта да доказва вина на конкретно длъжностно лице. Обективният характер означава още, че Държавата отговаря за вредите, причинени от нейните органи или длъжностни лица при изпълнение на административната дейност, които са последица от незаконосъобразните им актове, действия или бездействия, без значение дали са причинени виновно от тях. В конкретния случай ищецът твърди определени обстоятелства, свързани с липса на достатъчно жилищна площ, при които е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“. Тези обстоятелства, съгласно практиката на Съда по правата на човека, включително пилотното решение „Н. и други срещу България“, съставляват самостоятелно и достатъчно основание да се приеме, че ищецът е бил подложен на нечовешко и унизително отношение в разрез с разпоредбите на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

Така, съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите ЗЗД), приложим по препращане от § 1 ЗР на ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ е морално-етична категория и включва съотношението между деянието и възмездието. Всъщност, размерът на обезщетението като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди, се определя при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериални блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така, че обезщетението да не бъде средство за неправомерно обогатяване. Спазването на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква размерът на обезщетението за претърпени неимуществени вреди да бъде определен от съда, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице. С оглед характера на деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и периодите, през които е търпял неприемливите условия при изтърпяване на наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвора Пловдив и при отчитане икономическия стандарт на страната (за тези периоди), според настоящия състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в размер общо на 1915,18 лева, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ.

Тук е мястото да се посочи, че ЕСПЧ приема, че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Русия (така Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението се приема между 4 и 5,3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12, решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjàn vs Hungary, жалба 5433/17, решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения стандарт в България, за справедлив размер за исковите периоди (които са в рамките на 2020 г. – 2023 г.) би следвало да се счита такъв между 2,00 евро и 2,55 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 5,00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение.

Ето защо, според този съд, при положение, че се установи, че за период от 384 календарни дни е налице единствено установена липса на достатъчно жилищна площ в помещенията, в които е пребивавал ищецът в Затвора Пловдив, посоченият размер от 1915,18 лева най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените психически увреждания от ищеца и този размер именно съответства на конкретната преценка, направена от състава на база установените по делото факти и съобразно обществения критерий за справедливост.

При това положение първият иск за периода от 01.03.2020г. до 13.04.2023г. следва да се уважи до размера на сумата от 1915,18 лева ведно с мораторна лихва върху главницата за периода от 13.04.2023г. до 04.09.2024г. в размер на сумата от 357,81 лева като над тези суми до пълния претендиран размер от 10 000 лева главница и 1868,23 лева мораторна лихва исковете следва да се отхвърлят.

Вторият иск за периода от 22.03.2024г. до 04.09.2024г. следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан тъй като не се установиха твърдените нарушения на чл. 3 ЗИНЗС от страна на ответника чрез действия/бездействия на затворническа администрация в Затвора - Пловдив;

С оглед изхода на спора, на ищеца се дължи присъждане на сторените разноски за заплатена държавна такса в размер на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 275,22 лева по съразмерност на уважената част на исковете на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата в полза на адв. А. К..

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл. 286 от ЗИНЗС, а в ал. 2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 286, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл. 10, ал. 4 от ЗОДОВ и чл. 143, ал. 3 от АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи, поради което и искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати на В. И. И. с [ЕГН] понастоящем в Затвора – София сумата от 1 915,18 лева, която представлява главница - обезщетение за претърпени неимуществени вреди за нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС – липса на достатъчно жилищна площ за периода на пребиваване на ищеца в Затвора – Пловдив от 01.03.2020г. до 13.04.2023г. ведно с мораторна лихва за периода от 13.04.2023г. до 04.09.2024г. в размер на сумата от 357,81 лева и законна лихва за забава върху главницата от 1915,18 лева считано от датата на подаването на исковата молба 04.09.2024г. до окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ така предявения иск за главница за сумата над 1915,18 лева до пълния претендиран размер от 10 000 лева като неоснователен и недоказан ведно с мораторната лихва за сумата над 357,81 лева до пълния претендиран размер от 1 868,23 лева за периода от от 13.04.2023г. до 04.09.2024г.

ОТХВЪРЛЯ предявения иск от В. И. И. с [ЕГН] понастоящем в Затвора – София против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]за заплащане на сумата от 1000 лева, която представлява обезщетение за неимуществени вреди за периода от 22.03.2024г. до 04.09.2024г за престоя на ищеца в Затвора – Пловдив ведно със законната лихва считано от датата на подаването на исковата молба – 04.09.2024г. до окончателното й изплащане като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]да заплати в полза на В. И. И. сумата от 10 лева разноски по делото за държавна такса и в полза на адв. А. В. К. с адрес: гр. Пловдив, [улица] сумата от 275,22 лева адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част на исковете на основание чл. чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ - София, [улица]за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.