Р Е Ш
Е Н И Е
гр. Ихтиман, 27.06.2018 година
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
ИХТИМАНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВИ СЪСТАВ, в открито
съдебно заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА
при участието на секретаря Маргарита Минчева, като
разгледа докладваното от съдията Йорданова гр. д. № 12 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по
делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422 ГПК, вр. 79 ЗЗД, от
„П..........„ ЕООД, ЕИК ......, със
седалище и адрес на управление гр.София, бул.»Б...... »№ .........., срещу М.Н.Й.
ЕГН ********** *** за установяване на
съществуване на вземане в размер на 4967,28
лв. (четири хиляди деветстотин шестдесет и седем лева и двадесет и осем
стотинки) - главница, заедно със законната лихва върху главницата от 15.08.2017
г. до изплащане на вземането Иска се и осъждането на ответника за заплащането
на сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
Ищецът твърди, че по силата на Договор за
потребителски кредит № ..........от ....2016 г., на ответника била
предоставена сумата от 2000 лева, която
той е следвало да върне за 24 месеца при месечна вноска от 123,64 лева. Освен
това е уговорено закупуване на пакет от допълнителни услуги в размер на 1999,92
лева, като общият размер на задължението на ответника възлиза на 4967,28 лева.
Ответникът не изпълнил задължението си за връщане на дадената в заем сума,
поради което договорът е бил едностранно прекратен
Ответникът,
в срока по чл. 131 ГПК не представя писмен отговор, не взема становище по иска.
В
съдебно заседание ответникът не оспорва иска по отношение на главницата и
договорната лихва, като възразява по отношение на останалите претендирани от
ищеца суми.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните писмени доказателства, по отделно
и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй като е налице правен интерес от предявяването
му, което се доказва от приложеното ч.гр.д. № ………………/2017 г. по описа на ИРС,
по което срещу ответника е издадена Заповед № ……………….2017 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 4967,28 лв. - непогасено задължение по
договор за заем, както и 13,03 законна лихва за забава за периода от
06.08.12016 г. до 11.10.2016 г., ведно със
законната лихва върху тези суми считано от 15.08.2017 г. до окончателното изплащане на задълженията. Длъжникът не е намерен на регистрирания му постоянен и настоящ адрес,
поради което на кредитора е дадено указание за предявяване на иск за
установяване на вземането.
По
делото е представен Договор за потребителски кредит № ..........от ....2016 г.,
сключен между „П..........“ ЕООД и М.Н.Й., по силата на който заемодателят е
предоставил на заемателя парична сума от 2000 лева, за срок от 24 месеца при
вноска от 123,64 лева, при годишен лихвен процент от 41,17 %, и годишен процент
на разходите – 49,89 %, като общият размер на всички плащания е 2967,39 лева. В
договора е посочено и допълнително възнаграждение за закупен пакет от
допълнителни услуги в размер на 1999,92 лева, по който размерът на вноската е
83,33 лева, като общото задължение по кредита и пакета от допълнителни услуги е
4967,28 лева.
Съгласно
представеното споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги
същите се изразяват в приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски, възможност
за намаляване на определен брой погасителни вноски, възможност за смяна дата на
падеж, улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства Съгласно
приложените общи условия към договора за кредит /т. 12.3./ при просрочие на
една месечна вноска с повече от 30 календарни дни настъпва автоматично
прекратяване на договора и се обявява неговата предсрочна изискуемост без да е
необходимо да се изпраща уведомление до длъжника
От
представеното платежно нареждане, което не е оспорено от ответника, се
установява, че на ....2016 г. М.Й. е получил сумата от 2000 лева
Съгласно
представеното писмо от ……………….2016 г. /без данни същото да е получено/ Й. е бил
уведомен, че договорът е едностранно прекратен, като е поканен са изплати
задължението си, което възлиза на 4967,28 лева главница и 13,03 лева лихва за
забава.
От
представеното извлечение от сметката по договор да потребителски кредит № ..........се
установява, че не са извършвани плащания по погасяване на договора за кредит
От
заключението на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира, се установява, че при
проверка в счетоводството на ищеца е установено, че ответникът не е заплатил
нито една от вноските за погасяване на получения кредит.
При така установеното от фактическа
страна съдът достигна до следните правни изводи:
В
производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане взискателят следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си
срещу него. Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на
твърденията на страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите,
въз основа на които претендира изпълнение от ответника – в случая валидно облигационно отношение между „П..........“ ЕООД и М.Й. по
договор за предоставяне на паричен заем. В тежест на ответника е да докаже изпълнение
на задължението си за връщане на получената в заем сума.
Ищецът "П.........." ЕООД претендира като главница сумата от 4968,28
лв., в която обаче е включил освен реално отпуснатата главница по кредита,
която е била усвоена (2000 лв.), договорна лихва (967,36 лв.), и възнаграждението по допълнителния пакет
услуги (1999,92 лв.). Въпреки, че претендираните вземания произтичат от един
договор за кредит дължимостта на всяка от тях обаче следва да бъде преценена
отделно, тъй като произтича от различни договорни клаузи.
По отношение на иска по чл. 422, ал.1
вр. чл. 79
ЗЗД за сумата от 2967,36 лева съдът приема следното:
Страните са били обвързани от договор за заем
(потребителски кредит) от ....2016г. При сключване на договора ответникът е
действал в качеството на физическо лице, а ищецът - в рамките на своята
търговска дейност, като в този случай е бил приложим Закона за потребителския кредит (в сила от 12.05.2010г.). Съгласието по договора е било
постигнато от страните изрично в изискуемата от ЗПК писмена форма. По договора
ищеца като кредитор, е бил предоставен на ответника, като потребител, кредит
под формата на заем - 2000 лева, при уговорен годишен процент на разходите от 49,89
%., които са били общите разходи по кредита за потребителя, съгласно чл. 19,
ал. 1 от ЗПК, изчислени съгласно Приложение № 1 към ЗПК. Договорът за кредит е
бил с продължителност от 24 месеца. Към момента на сключване на договора, към него е била приложима разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК -
нова, ДВ, бр. 35 от 2014г., в сила от 23.07.2014г. - че годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република Б.......
По делото не се спори, че ищецът, който е небанкова
финансова институция, е предоставил заемната сума. По делото не са представени надлежни доказателства за
изпълнение на поетото договорно задължение за връщане на получената в заем
сума, ведно с договореното възнаграждение за заемодателя, настоящият състав
приема, че е установено съществуването на вземане на ищеца по отношение претендираната главница в размер на 2000,00
лева, както и възнаградителната лихва в размер на 967,36 лева, която
представлява печалбата на заемодателя
По отношение на претенцията за установяване на
вземане, представляващо възнаграждение за закупуване на "пакет
допълнителни услуги" съдът приема следното:
Според съда тази клауза в общите условия е
неравноправна на основание чл. 146, ал.1
ЗЗП, поради което и нищожна.
Между страните е сключен договор за потребителски кредит. Съгласно чл. 12 от
Закона за потребителските кредити, за договора за потребителски кредит се
прилагат и чл. 143 - 148
от Закона за
защита на потребителите. Съгласно чл. 143
ЗЗП, неравноправна клауза
в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. В
разпоредбата неизчерпателно са посочени хипотези, при наличието на които такава
уговорка може да е неравноправна. Съгласно Решение № 23 от 07.07.2016г. по
т.д.№ 3686/2014г., I т.о. на ВКС, съдът
следи служебно за наличие по делото на фактически и/или правни обстоятелства,
обуславящи неравноправност на клауза/и в потребителски договор.
В настоящия случай, клаузата за заплащане на
възнаграждение за допълнителен пакет услуги, не отговаря на изискванията за
добросъвестност, тъй като е налице явна нееквивалентност на престациите. В чл.
143, т. 5 ЗЗП е предвидено, че са неравноправни клаузите, които задължават
потребителя при неизпълнение на задължение да заплати необосновано високо
обезщетение или неустойка. Неравновесието между правата на
търговеца и тези на потребителя в случая се изразява в това, че за ползването
на една сума, потребителят трябва да заплати веднъж възнаграждение под формата
на договорна лихва, втори път – обезщетение за забавеното плащане и трети път –
възнаграждение за пакет допълнителни услуги, които няма данни да е ползвал.
Това възнаграждение на практика се равнява на получената в заем сума и подобна
уговорка е в противоречие с добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД. Добрите нрави са
неписани общовалидни морални норми, които съществуват като общи принципи или
произтичат от тях и са критерии за оценка на сделките. В решение № 452 от
25.06.2010 г. по гр. д. № 4277 по описа за 2008 г. на I Г. О. на ВКС е
посочено, че решение, съгласно чл. 9 ЗЗД страните имат свобода
на договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови
разпоредби и от добрите нрави. Понятието добри нрави предполага известна
еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се
прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. ВКС счита, че тази
неравностойност би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса
на престация. Следователно значителна и явна нееквивалентност на насрещните
престации, която води до нищожност поради противоречие с добрите нрави, е
налице, когато насрещната престация е практически нулева. В настоящия случай
съдът намира, че се касае именно за такава драстично изразена липса на
еквивалентност, тъй като стойността на сделката за допълнителни услуги се
равнява на стойността на отпуснатия кредит, с който е обвързана, а същевременно
по делото няма данни ответникът да се е възползвал реално от този допълнителен
пакет услуги. Приоритетното разглеждане на искането за кредит и
изплащане на самия кредит, се покрива с действие, което така или иначе е
дължимо от кредитора - да осъществи преценка за наличие на условията за
отпускане на кредита, и се различава единствено по срочността си.
Приоритетността на разглеждането на искането за отпускане на кредит не е
очертана чрез обективни параметри, така че е невъзможно да се прецени, че в
действителност заемодателят е осъществил подобна услуга. По делото няма данни
кредитополучателят да се е възползвал от възможността за отлагане или
намаляване на вноските или да е искал предоставяне на подобна възможност Затова
и според съда е налице нееквивалентност между престациите, което води до нищожност
на споразумението за допълнителни услуги към договора за кредит. Затова и искът за установяване на вземане,
представляващо възнаграждение по ползван пакет от допълнителни услуги в размер
на 1999,92 лева се явява неоснователен.
По разноските:
При този изход на спора по делото, в съответствие с
чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът съответно на уважения размер на
иска. В случая нему следва да бъдат присъдена сумата от 776,77 лева, включващи
сторените в хода на заповедното и в хода на исковото производство за заплатени
държавни такси, възнаграждение на вещо лице по съдебно счетоводната експертиза
и юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М.Н.Й. ЕГН ********** *** дължи на „П..........„
ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Б......“ № .......... сумата от сумата 2 967,36 лв. (две хиляди деветстотин
шестдесет и седем лева и тридесет и шест стотинки) - непогасено задължение по Договор
за потребителски кредит № ..........от ....2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от …………...2017 г. до изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ
иска на П..........„
ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Б......“ № .......... срещу М.Н.Й. ЕГН ********** *** за установяване на вземане в
размер на сумата 1999,92 лв. (хиляда деветстотин деветдесет и девет лева
и деветдесет и две стотинки) – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни
услуги.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК М.Н.Й. ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на „П..........„
ЕООД, ЕИК ......, със седалище и адрес
на управление гр.София, бул. „Б......“ № .........., сумата от 776,77
лв. /седемстотин седемдесет и шест лева и седемдесет и седем стотинки/ разноски
в заповедното и в исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Р. Йорданова/