Решение по дело №2148/2022 на Административен съд - Варна

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 16 декември 2022 г.
Съдия: Димитър Димитров Михов
Дело: 20227050702148
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 септември 2022 г.

Съдържание на акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

гр. Варна, 16.12.2022 г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВАРНА, Пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и трети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ

 

при участието на секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 2148/2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 68 от Закона за защита от дискриминация /ЗЗДискр/.

Образувано е по жалба на Председателя на Общински съвет – Варна, срещу Решение № 402/08.08.2022 г. на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/, Петчленен разширен заседателен състав.

Жалбоподателят намира обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно и необосновано поради неправилно приложение на материалния закон. По подробно изложени в жалбата съображения твърди, че не е налице дискриминация, тъй като регистрацията по постоянен или настоящ адрес не е субективно качество на личността, което да бъде дискриминационен признак, респ. обект на дискриминация. Отправя искане за отмяна на решението на КЗД и за присъждане на направените по делото разноски.

Чрез представител по пълномощие в съдебно заседание и в депозирана писмена защита жалбата се поддържа изцяло на посочените в нея основания.

Ответникът – Комисия за защита от дискриминация, чрез процесуален представител, оспорва жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна и недоказана. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заинтересованата страна – К.Д.Т., изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли искането на жалбоподателя за присъждане на разноски да не бъде уважавано, евентуално да бъдат присъдени разноски в минимален размер. Аргументи за законосъобразност на решението на КЗД са изложени в депозирани по делото писмени бележки.

Заинтересованите страни – Община Варна и Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“, не изразяват становище по жалбата.

Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното:

Производството пред КЗД е започнало по жалба вх. № 44-00-1469/02.06.2020 г. /л. 1-3 от адм. преписка/ и уточнение към нея /л. 9-10 от адм. преписка/, подадена от К.Д.Т. *** с изложени оплаквания за по-неблагоприятно третиране по признаците „лично положение“, „гражданство“ и „произход“, доколкото не е предвидена възможност за локално платено паркиране на ППС на живущите в обхвата на т.нар. „синя зона“ на гр. Варна по отношение на регистрираните по настоящ адрес лица. Твърди, че е регистриран по настоящ адрес ***, където обитава жилище под наем, а постоянният му адрес е в гр.Велико Търново, поради което е дискриминиран спрямо лицата с постоянен адрес в обхвата на „синята зона“ на гр. Варна, които има право да паркират автомобилите си до адреса, където живеят. Сочи, че към момента улицата, на която живее, все още е извън действащата „синя зона“, но се предвижда да попадне в нея при предстоящото ѝ разширяване.

С Разпореждане № 1186/27.07.2020 г. на Председателя на КЗД /л. 14 от адм. преписка/ е образувана преписка № 470/2020 г., като същата е разпределена за разглеждане на Петчленен състав при КЗД и са определени членовете на състава, на който е възложено разглеждането на преписката.

На заседание на състава на КЗД, определен с Разпореждане № 1186/27.07.2020 г., са определени председател и докладчик по преписката /л. 20 от адм. преписка/.

За образуване на преписката надлежно са уведомени подателят на жалбата К.Д.Т. /л. 16 от адм. преписка/, Председателят на Общински съвет – Варна /л. 36 от адм. преписка/, Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ /л. 22 от адм. преписка/ и Община Варна /л. 24 от адм. преписка/. От Председателя на Общински съвет – Варна и от Общинско предприятие „Общински паркинги и синя зона“ са депозирани писмени становища /л. 27-33 и л. 38-39 от адм. преписка/ с мнение за неоснователност на жалбата.

От докладчика по преписка № 470/2020 г. е изготвен доклад-заключение /л. 74-79 от адм. преписка/, в който подробно са описани твърденията в жалбата и в писмените становища, и е направено предложение за насрочване на открито заседание за разглеждане на преписката с призоваване на страните.

Страните са редовно призовани за проведените на 18.10.2021 г. и на 15.02.2022 г. открити заседания на състава на КЗД, резултатите от които са обективирани в протоколи от същите дати /л. 108-110 и л. 131-134 от адм. преписка/.

Със Заповед № 12-11-236/31.01.2022 г. на Председателя на КЗД /л. 113 от адм. преписка/ е заменен докладчикът на Трети заседателен състав в заседанието на 15.02.2022 г. от 13:00 ч. по преписка 470/2020 година.

Административното производство е финализирано с Решение № 402/08.08.2022 г. на КЗД, Петчленен разширен заседателен състав /л. 136-143 от адм. преписка/, с което, на основание чл. 64, ал. 1, чл. 65 и чл. 66 от ЗЗДискр, е установено, че Наредбата за организацията и движението на територията на Община Варна, в частта IV.2.4. Режим на локално платено паркиране на ППС на живущите в зоните за почасово платено паркиране – чл. 32, ал. 1 и ал. 2, създават предпоставки за по-неблагоприятно третиране по защитения признак съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр „лично положение“ по отношение на живущите с настоящ адрес ***, различен от постоянния адрес. Съгласно чл. 76, ал. 1, т. 1 от ЗЗДискр ответната страна – Общински съвет – Варна, представлявана от Председателя, е задължена да направи промени в Наредбата за организацията и движението на територията на Община Варна, като предвиди законовата възможност не само лица с постоянен, но и такива с настоящ адрес ***, да се възползват от правото да заплащат годишен абонамент за ползване на „синя зона“, с цел преустановяване на дискриминационната практика.

Изложени са мотиви, че чл. 32, ал. 1 и ал. 2 – ІV.2.4. Режим на локално паркиране на ППС на живущите в зоните за почасово платено паркиране от Наредбата за организацията на движението на територията на Община Варна, не представлява форма на пряка дискриминация, тъй като липсва един от елементите – законна цел, преследвана от различно третиране. Според състава на КЗД обаче въведеното ограничение, изразяващо се в изискването за постоянен адрес като предпоставка за упражняване на правото на регламентираното с посочената подзаконова разпоредба локално платено паркиране, създава предпоставки за непряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 3 от ЗЗДискр, основана на местожителството, доколкото последното, като трайна установена връзка на едно лице, е част от личното му положение. Посочено е, че в нарушение на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр, чрез една привидно неутрална разпоредба една част от адресно обвързаните в обхвата на т.нар. „синя зона“ жители на общината се поставят в по-неблагоприятно положение спрямо друга част от тях, разделяйки ги на адресен признак според вида на притежавания в обхвата на синята зона адрес – постоянен или настоящ. Тълкувайки нормите на Закона за гражданската регистрация /ЗГР/, и конкретно чл. 93 и чл. 94 от този нормативен акт, колективният административен орган приема, че при доказано живеене на територията на т.нар. „синя зона“, доколкото според чл. 94 от ЗГР настоящ адрес е адресът, на който лицето живее, е оправдано лицето да се нуждае от по-продължително паркиране на автомобила си в нея. Прието е също така, че възможността лицето да паркира автомобила си пред дома си /без значение постоянен или настоящ адрес/ е предоставяне на услуга, като съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр не се допуска предоставянето на услуги, но при по-ниско качество и при по-неблагоприятни условия  на лица – носители на защитен признак, вкл. местоживеене като част от личното положение на човек.

При така установеното от фактическа страна, Административен съд – Варна, Пети състав, намира от правна страна следното:

Жалбата е процесуално допустима – насочена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл. 68 от ЗЗДискр. Подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице – адресат на акта, с правен интерес от неговото обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения:

Обжалваният административен акт е издаден от компетентен административен орган – състав на КЗД, на когото е разпределена преписката с Разпореждане № 1186/27.07.2020 г. на Председателя на КЗД съгласно изискванията на чл. 54 от ЗЗДискр. Решението е подписано единодушно от членовете на заседателния състав съобразно нормата на чл.64 от ЗЗДискр. Същото е издадено в съответствие със законовите изисквания относно формата и съдържанието му съгласно разпоредбата на чл. 66 от ЗЗДискр.

Оспореното по съдебен ред решение на КЗД обаче е издадено при допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби – основания за оспорване по чл. 146, т. 3 и 4 от АПК.

По делото не се установи, че към датата на подаване на жалбата до КЗД лицето, инициирало административното производство – К.Д.Т., се явява засегнато лице по смисъла на чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр. Видно от приложеното на л. 112 от административната преписка удостоверение за настоящ адрес изх. № АУ014553ВН/08.02.2019 г. от дата 08.02.2019г. К.Д.Т. има заявен последен настоящ адрес:***. Посоченият адрес не попада в обхвата на „синята зона“ на гр. Варна съгласно Приложение № 3 към Наредбата за организацията и движението на територията на Община Варна, което обстоятелство не се оспорва от Т., видно от съдържанието на подадената от него жалба до КЗД, поради което с въведените в чл. 32, ал. 1 и 2 от Наредбата изисквания относно предвидената възможност за локално платено паркиране на ППС на живущите в обхвата на т.нар. „синя зона“ на гр. Варна не се засягат пряко негови права и законни интереси. За разлика от производство, образувано по сигнал /чл. 50, т. 3 от ЗЗДискр/ при производство пред КЗД, инициирано по жалба /чл. 50, т. 1 от ЗЗДискр/, какъвто безспорно е настоящият случай, винаги следва да се установи наличието на правен интерес на сезиралото Комисията лице. Разглеждайки жалбата на К.Т. и произнасяйки се по нея, без да е налице интерес от обжалване, решаващият заседателен състав на КЗД е постановил решението си при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което представлява отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК.

Въпреки че при извършената служебна проверка съдът констатира спазване на останалите изисквания, разписани в Глава ІV, раздел І от ЗЗДискр, гореизложеното обуславя извод за допуснато в хода на административното производство съществено процесуално нарушение, представляващо достатъчно основание за незаконосъобразност на оспореното решение.

Обжалваният административен акт е и материалнонезаконосъобразен.

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Решение № 402/08.08.2022 г. на КЗД, Петчленен разширен заседателен състав, с което е установено, че Наредбата за организацията и движението на територията на Община Варна, в частта IV.2.4. Режим на локално платено паркиране на ППС на живущите в зоните за почасово платено паркиране – чл. 32, ал. 1 и ал. 2, създава предпоставки за по-неблагоприятно третиране по защитения съгласно чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр признак „лично положение“ по отношение на живущите с настоящ адрес ***, различен от постоянния адрес, и Общински съвет – Варна е задължен да направи промени в Наредбата.

Съгласно § 1, т. 7 от Допълнителните разпоредби /ДР/ на ЗЗДискр „неблагоприятно третиране“ е всеки акт, действие или бездействие, които водят до по-малко благоприятно третиране на едно лице спрямо друго въз основа на признаците по чл. 4, ал. 1 или могат да поставят лице или лица, носители на признак по чл. 4, ал. 1, в особено неблагоприятно положение в сравнение с други лица.

В чл. 32, ал. 1 от Наредбата за организацията и движението на територията на Община Варна е регламентирано, че на улици, булеварди и площади – общинска собственост, с въведен режим на почасово платено паркиране, кметът на Община Варна със заповед въвежда режим на локално платено паркиране на ППС, чийто ползватели са от домакинството /по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ДОПК/ на собственици или наематели на обособени жилищни имоти, попадащи в зоните за почасово платено паркиране, и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на жилищния имот. Според чл. 32, ал. 2 от Наредбата за организацията и движението на територията на Община Варна правото по ал. 1 се предоставя на физически лица, които управляват ППС по силата на право на собственост или на правно основание, различно от правото на собственост, и са с постоянен адрес, идентичен с адреса на обособения жилищен имот, който използват за жилищни нужди.

Неправилно заседателният състав на КЗД е приел, че цитираните подзаконови правни норми създават предпоставки за непряка дискриминация, основана на местожителството, тъй като местожителството като трайна установена връзка на едно лице е част от личното му положение. Адресната регистрация не представлява личностна характеристика, за да е обект на дискриминация. Видно от въведената съгласно определението по чл. 4 от ЗЗДискр забрана за дискриминация, местоживеенето не е включено като защитен признак.

Според легалната дефиниция, дадена в чл. 89, ал. 1 от ЗГР, адресът е еднозначното описание на мястото, където лицето живее или където то получава кореспонденцията си. Според чл. 90, ал. 1 всяко лице, подлежащо на гражданска регистрация по този закон, е задължено да заяви писмено своя постоянен и настоящ адрес, който трябва да съответства на адрес по чл.89, ал.5. Съгласно чл.95 от ЗГР постоянният адрес, който по определението на чл.93, ал.1 от ЗГР е адресът в населеното място, което лицето избира да бъде вписано в регистъра на населението, се заявява чрез подаване на заявление от лицето до органите по чл. 92, ал. 1 от ЗГР – кмета на общината, на района или на кметството, като към заявлението се прилагат посочените в чл. 92, ал. 2 от ЗГР документи, установяващи право на собственост или право на ползване върху жилищен имот на територията на населеното място. Съгласно чл. 96, ал. 1, изречение първо от ЗГР настоящият адрес се заявява чрез подаване на адресна карта от лицето до същите органи. В нормите на чл. 98-99а от ЗГР са регламентирани редът и изискванията за извършване на промяна на постоянния и настоящия адрес.

От цитираната правна регламентация се установява, че адресната регистрация и промяната ѝ зависи изцяло от волята на лицето, като както постоянният, така и настоящият адрес, не са трайни величини. Следователно постоянният и настоящият адрес не са постоянна същностна характеристика на личността, която може да изпълни със съдържание признака „лично положение“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. Трайно и безпротиворечиво в съдебната практика е застъпено становището, че за разлика от други защитени признаци по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр – пол, раса, увреждане, възраст, семейно положение, които са иманентно присъщи на човека, защитеният признак „лично положение“ няма еднозначно, изначално прието и обективно съдържание. Това налага за всеки случай установяване и доказване на значим, обективен за личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита универсалния обхват на закона и абсолютната забрана за дискриминация. В този смисъл, постоянният и настоящият адрес не могат да бъдат значим, иманентно присъщ на лицето белег, сравним по значение с останалите защитени признаци, които обективно характеризират една личност като такава, за да се приеме, че изпълват съдържанието на защитения признак „лично положение“ по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В този смисъл е практиката на ВАС, изразена в Решение № 3429 от 16.03.2021 г. по адм. дело № 10485/2020 г., Решение № 5280 от 04.05.2020 г. по адм. дело № 8855/2019 г. и Решение № 6980 от 10.05.2019 г. по адм. дело № 9991/2018 година. Липсата на защитен признак обуславя липса на дискриминация, доколкото неблагоприятното третиране винаги се свързва с наличието на защитен признак. Поради това необосновани са изложените в оспореното решение на КЗД съображения, че въведеният режим на платено локално паркиране, представлява форма на непряка дискриминация.

В подкрепа на извода за липса на дискриминационно отношение в разглеждания случай е и нормата на чл. 99 от Закона за движението по пътищата, с която е регламентирана възможност за въвеждането на платено паркиране в населените места от собственика или администрацията, управляваща пътя. В случая собственикът на публичната общинска собственост е упражнил правото си да управлява и организира ползването на собствеността си /улиците, булевардите и площите, където са въведени зоните/. Доколкото няма правна уредба, предвиждаща осигуряване на право на паркиране, нито такова право е създадено с нормативен акт, същото не може да бъде защитавано като обект на дискриминация, тъй като не носи такова съдържание. В същия смисъл е Решение № 9045 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. дело № 11689/2014 година.

Несъответен на приложимите материалноправни разпоредби е и изводът на административния орган за допуснато нарушение на чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр, обоснован с предоставянето на услугата локално платено паркиране на ППС на живущите в зоните за почасово платено паркиране при по-неблагоприятни условия на лицата, които имат настоящ, но не и постоянен адрес ***. Съгласно чл. 93, ал. 6 от ЗГР постоянният адрес на гражданите служи за упражняване или ползване на права или услуги в случаите, определени в закон или друг нормативен акт. Подобна правна норма в ЗГР относно настоящия адрес липсва. В случая Наредбата за организацията и движението на територията на Община Варна, предвиждаща в чл. 32, ал. 1 и 2, предоставянето на право на локално платено паркиране съобразно постоянния адрес на лицата, е съобразена с посочената законова разпоредба. Не е налице по-неблагоприятно третиране на лица с постоянен адрес на територията на различни населени места, поради което не е нарушена и забраната по чл. 37, ал. 1 от ЗЗДискр.

Налага се извод, че Решение № 402/08.08.2022 г. на КЗД, Петчленен разширен заседателен състав е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

При този изход на делото претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Жалбоподателят също е направил искане за присъждане на разноски, като предвид положителния за него резултат от оспорването такива му се дължат. На л. 29 от делото е приложен договор за правна защита и съдействие, в който е договорено възнаграждение в размер на 1500 лева, като е посочено, че същото е платимо по банкова сметка, ***редставени доказателства за заплащане от страна на оспорващия на уговорения между страните по двустранната сделка адвокатски хонорар. С оглед горното и съобразявайки Тълкувателно решение № 6 от 6 ноември 2013 г. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегия на Върховния касационен съд на Република България, постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г., съгласно т. 1 от което съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, само когато страната е заплатила възнаграждението, настоящият съдебен състав счита, че разноски за адвокатско възнаграждение в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат, поради недоказване факта на тяхното извършване. На възмездяване подлежат единствено съдебно-деловодните разноски, за чието извършване са представени доказателства. Предвид гореизложеното ответната страна следва да бъде осъдена да заплати в полза на жалбоподателя направените и доказани съдебно деловодни-разноски за заплатена държавна такса за образуване на делото в размер на 50.00 лева.

По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2, предложение второ от АПК, Административен съд – Варна, Пети състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ Решение № 402/08.08.2022г. на Комисия за защита от дискриминация, Петчленен разширен заседателен състав.

 

ОСЪЖДА Комисия за защита от дискриминация да заплати в полза на Общински съвет – Варна сумата от 50 /петдесет/ лева, представляваща разноски по делото.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14–дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                     Съдия: