Р Е Ш
Е Н И Е №
гр. Пазарджик, 21.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Пазарджишкият
районен съд , гражданска колегия, в открито съдебно
заседание , проведено на девети октомври , през две хиляди и деветнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНА ПОПОВА
при секретаря Р. Димитрова…..………….…………………
и в присъствието на прокурора……………………………….…….. като разгледа докладваното от
районен съдия Н. Попова гражданско дело
№ 5212 по описа
за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 124 ал.1 ГПК във връзка
с 422 ГПК и във връзка с чл. 415 ГПК .
В подадената искова молба от „Агенция за
контрол на просрочени задължения“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано от Тервел
Янчев Кънчев, с процесуален представител юрисконсулт Д.А., съдебен адрес:*** срещу И.И. П., ЕГН **********,***, п.к. 4487,, **** се излагат обстоятелства, че бил подписан Договор за потребителски кредит № 2853190 от 17 октомври 2016 г. между „ Провидент
Файненшъл България“ ООД като Кредитор и И.И.
Паранкьозов като Кредитополучател, сключен при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит. С подписването на договора за
паричен заем, Заемателят удостоверявал, че е получил Стандартен
европейскиформуляр, предоставящ му целия обем преддоговорна и договорна
информация, относно условията на договора и стойността на всички разходи по
кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на
договора за кредит.
Сочи се, че на 01.07.2017 г. бил сключен
Договор за продажба на вземания /цесия/ между „Провидент Файненшъл България“ ООД, с ново име
„Файненшъл България“ ЕООД /цедент/ и „Изи Асет Мениджмънт“ АД /цесионер/, по
силата на който вземането е прехвърлено в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД
изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Твърди се още, че ищцовото дружество сключило Рамков договор за прехвърляне на парични
задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД и Приложение № 1 към него от 03 юли 2018 г. с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ********* /цедент/ , по силата,
на който вземането било прехвърлено в полза на „Агенция за контрол на
просрочени задължения” ООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности.
Съгласно сключения договор за заем, Кредиторът
се е задължил да отпусне на Кредитополучателя паричен заем в общ размер на 650,00
лева, а последният усвоява цялата сума веднага след сключване на процесния
договор, с което Кредиторът е изпълнил задължението си. И.И. Паранкьозов се е задължил да ползва и върне заемната
сума, ведно с начислената договорна лихва и такси, в сроковете указани в
договора, посредством заплащането на 60 седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 22.76 лв. Първата погасителна вноска е платима на 26 октомври 2016 г,
а последната погасителна вноска е с падеж 13 декември 2017 г.
По договора за паричен заем от И.И. П. било
извършено плащане в общ размер на
270.00 лв. Към настоящия момент дължимата главница
била в размер на 541.27 лв. За ползването на
предоставената заемна сума по сключения Договор
за потребителски кредит № 2853190 от 17 октомври 2016 г. между
страните, ответникът дължал
договорна лихва, в размер посочен в договора. В настоящия случай начислената договорна лихва била в размер на 84.31 лв.
за периода от 26 октомври 2016 г. - датата на първата вноска до 13
декември 2017 г. - датата на настъпване на падежа на договора.
Сочи се, че с подписване на договора,
кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за
допълнителни услуги. Същите съставляват: такса за оценка на кредитното досие, както и Такса Кредит У дома.
Съгласно клаузите на сключения Договор, таксата за оценка на досие е
платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие същата
да бъде включена в седмичните погасителни вноски, с цел улеснение на
Кредитополучателя. Такса Кредит У дома е по избор на Клиента, като Кредиторът
се е задължил да предоставя на Клиента допълнителна услуга, изразяваща се в
доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично
събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя,
наречена в договора услуга Такса Кредит У дома. За предоставяната услуга,
кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя такса. Подписвайки
договора, Клиентът е удостоверил, че разбира и се съгласява, че услугата Такса
Кредит У дома била допълнителна и се
предоставяла единствено и само по негово желание срещу определена в договора за
кредит такса. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга Такса
Кредит У дома била платима при подписване на договора, но страните са
постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел
улеснение на кредитополучателя. В настоящия случай, таксите и комисионните за
допълнителни услуги са били в размер на 469.57 лв.
Ответникът е трябвало да изплати целия заем
на 13 декември 2017 г. - последната падежна дата, като от тогава до подаването
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист, както
и на настоящата искова молба, сроковете по всички падежи на тези остатъчни
вноски са изтекли, а ответникът по делото продължавал виновно да не изпълнява задълженията си, поради което същият дължи и мораторна лихва върху непогасената главница,
в размер на 69.51 лв. от 14 декември 2017 г. - датата, следваща
деня на последната погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на
заявлението - 17 октомври 2018 г. ведно
със законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на дължимите суми.
Във връзка с изложеното, моли съда да постанови
съдебно решение, с което да
признае за установено, че И.И. П. дължи на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ сумите: 541.27 лв. главница; 84.31 лв. договорна
лихва за
периода от 04 юни 2014 г. - датата на първата вноска до 13 декември 2017 г. -
датата на настъпване на падежа на договора; 469.57 лв. - такси и комисионни за допълнителни услуги; мораторна лихва
върху непогасената главница, в размер на 69.51 лв. за периода от 14 декември 2017 г. - датата, следваща деня на последната
погасителна вноска на паричния заем до датата на подаване на заявлението - 17 октомври 2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от момента на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК до окончателното изплащане на дължимите суми.
Направено е искане да бъдат заплаени от ответника направените съдебни разноски. Представени
са писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В първото по делото съдебно заседание,
ответникът е
редовно призован ,но не се явява , не е направено искане за
разглеждането на делото в негово
отсъствие.
След преценка на събраните
доказателства и доводите на страните, съдът прие за установено следното:
От
приложеното ч. гр. дело № 4278/2018 г.
по описа на ПзРС се установява , че ищцовото дружество е подало заявление и е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК с разпореждане длъжникът И.И. П.
ЕГН:********** с постоянен и настоящ адрес: ***, п.код 4487 **** ДА ЗАПЛАТИ на „АГЕНЦИЯ ЗА КОНТРОЛ НА ПРОСРОЧЕНИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ" ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Васил
Левски" № 114, етаж Мецанин, п.к. 1527; Телефон: 0700 200 27 със законен представител: Тервел Янчев
Кънчев – Управител, с пълномощник юрисконсулт Д.В.А., Парично вземане: Размер и
валута: 541.27 лв. главница ;
Договорна лихва: 84.31 лв. от 26
октомври 2016 г. до 13 декември 2017 г.; такси
и комисионни за допълнителни услуги 469.57
лв.; мораторна
лихва: 69.51 лв. от 14 декември 2017
г. до 17 октомври 2018 г.; Законна лихва
от подаване на заявлението – 23.10.2018 г. до изплащане на вземането, както и съдебни разноски – държавна такса в размер на 25.00 лв. и възнаграждение за
процесуално представителство на основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.
26 от Наредбата за определяне на минималното адвокатско възнаграждение от ЗПрП
в общ размер на 50.00 лева.
Длъжникът в това производство е
подал в срок възражение по чл. 414 ГПК , поради което с разпореждане съдът е указал на заявителя да предяви иск относно вземането си в
едномесечен срок.
Искът е предявен в срока по чл. 415 ГПК и е процесуално допустим.
В съдебно заседание , ищецът чрез подадена писмена молба – становище моли при наличие на
предпоставки за това - да бъде постановено неприсъствено решение на основание чл. 238
ал.1 ГПК.
При тези данни съдът приема , че
са налице предпоставките на чл. 239 от ГПК, след като: на ответника са указани последиците от неподаването на
отговор и от неявяването му в съдебно
заседание. Съобразена е и разпоредбата
на чл. 131, ал. 1 от ГПК, едновременно със съобщението с указанията за
последиците от неподаването на отговор е връчен и препис от исковата молба.
Съдът, като
съобрази наличието на формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 от ГПК, както и
че искът е вероятно основателен - с оглед на твърдяното от ищеца намира, че
няма пречка да постанови неприсъствено решение в съответствие със заявения в
исковата молба петитум. При съвкупната преценка на фактите, наведени в исковата
молба и приложените към същата доказателства, които от външна страна са
формално редовни, може да бъде обоснована основателността на исковите претенции
с правно основание чл.422 ГПК така, както са предявени, като съдът намира ,че
те са доказани.
На основание чл. 239 ал.2 ГПК съдът
счита , че не следва да излага подробни мотиви
за своето решение , което се основава на наличието на предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно указанията дадени в т.12 от ТР № 4/ 2013 г. на
ОСГ И ТК по т.д. 4/ 2013 г. по описа на ВКС, съдът който разглежда иска по реда
на чл. 422 ГПК следва да се произнесе за
дължимостта на разноските направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските
както в исковото, така и в заповедното
производство. В случая в тежест на
ответника следва да се присъдят и сторените в заповедното производство разноски
в общ размер от 75,00 лв. – разноски за държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт , а в исковото производство разноски в размер
на 25,00 лв. за внесена държавна такса и
300,00 лв. за възнаграждение на адвокат съгласно представения от ищеца списък
по чл. 80 ГПК.
Водим от изложеното, Пазарджишкият
районен съд :
Р
Е Ш И
:
По
иска предявен от „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано от
Тервел Янчев Кънчев, с процесуален представител юрисконсулт Д.А., съдебен
адрес:*** срещу И.И. П., ЕГН **********,***, п.к. 4487,,
ул.“Шеста“ № 43-с правно основание чл. 422 ГПК във връзка с чл. 415 ал.1 ГПК ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на И.И. П., ЕГН **********,***, п.к. 4487,, **** че съществува паричното вземане на „Агенция
за контрол на просрочени задължения“, ЕООД , ЕИК *********, удостоверено в издадената заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр. д. № 4278/2018 г. по описа на ПзРС , включващо следните суми : 541.27 лв. главница, договорна лихва: 84.31
лв. считано от 26 октомври 2016 г. до 13 декември 2017 г.; такси и комисионни
за допълнителни услуги 469.57 лв.; мораторна лихва: 69.51 лв. от 14 декември
2017 г. до 17 октомври 2018 г. и законна лихва върху главницата от подаване на
заявлението – 23.10.2018 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА И.И. П., ЕГН **********,***, п.к. 4487,, ****
да заплати на от „Агенция за контрол на просрочени
задължения“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул.“Панайот Волов“ № 29, ет.3, представлявано от Тервел Янчев Кънчев, с
процесуален представител юрисконсулт Д.А., съдебен адрес:*** сторените в заповедното производство
разноски в общ размер от 75,00 лв. – разноски за държавна такса и възнаграждение на юрисконсулт , както и в исковото производство разноски в размер на
25,00 лв. за внесена държавна такса и
300,00 лв. за възнаграждение на адвокат.
Решението е постановено като неприсъствено, което на основание чл. 239 ал.4 ГПК не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: