№ 905
гр. П***, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Ани Харизанова
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ани Харизанова Гражданско дело №
20205220102417 по описа за 2020 година
В исковата си молба срещу Т. СТ. К. с ЕГН ********** от град П***, ул.“П***
Б***“№***, ет***, ап*** ищецът П. Л. М. с ЕГН ********** от град П***, ул.“П***“№***
твърди, че с решение №1107/29.12.2017г по гр.д.№3443/2016г по описа на РС-Пазарджик
бракът им с ответницата е прекратен. Със същото решение упражняването на родителските
права по отношение на роденото от брака дете Б*** П*** М. с ЕГН ********** е
предоставено на майката- ответницата по делото като е определен режим на лични
отношения между бащата и детето. Със същото решение бащата е осъден да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 160лв. Твърди се, че обстоятелствата , при които са
били предоставени родителските права по отношение на малолетното дете на страните са се
променили коренно. Още по гр.д.№3443/2016г било доказано, че ответницата страда от
психично заболяване , което е наложило нейния баща да поиска принудителното и
настаняване в психиатрична клиника, където е престояла повече от три месеца. Независимо,
че към момента на постановяване на решението за развод състоянието на ответницата се е
било подобрило с течение на времето ,след прекратяване на брака това състояние започнало
да се влошава неимоверно много. Ответницата постоянно неглижира родителските си
задължения . Грижи за детето се полагат от нейните родители и от ищеца . Имало периоди в
този тригодишен период от прекратяване на брака, когато ответницата изобщо не е била в
Б*** и е била обявено от баща и за издирване като по този повод ищецът е викан в
полицията и разпитван за наличие на контакти с ответницата. Твърди се, че през 2019г
1
ищецът отново бил викан в полицията, в ДСП, където писал обяснения по повод подадена
жалба от ответницата срещу нейните родители. Ищецът твърди, че няма контакти с
ответницата, тъй като в режима на лични контакти с детето винаги го взима или от бабата
или от дядото по майчина линия и го предава на същите и никога от и на ответницата.
Твърди се, че преди година и половина детето получило заболяване/ хроничен запек/, което
му причинявало големи болки и се наложило бащата и дядото да заведат детето на
специалист д-р Я*** в град П***, детски гастроентеролог, в частния му кабинет като
същият предписал медикаментозно лечение на детето. Впоследствие поради усложнения в
дефекацията на детето ищецът е водил детето на лекари в София, „Ситиклиник“, където
потвърдили диагнозата и лечението. Твърди се, че на 26.08.2020г се наложило заради
усложнения детето отново да бъде заведено от бащата и дядото по майчина линия при д-р
Я*** и същият след преглед и ехография заявил, чене се изпълняват предписанията на
доктора , че детето не пие редовно прахчетата и че в края дебелото черво е започнало да се
разтяга. Дядото признал пред доктора ,че не му дават редовно предписаните прахчета.
Докторът заявил категорично, че прахчетата трябва да се пият, защото може да се получи
тежко увреждане за детето както физическо, така и присическо / обясни болките, които
изпитва при изхождане , ако не е пило прахчетата. Силно притеснен от състоянието на
детето след като се върнали от прегледа ищецът обяснил на бабата на детето по майчина
линия, че е наложително прахчетата да се пият, при което му било отговорено , че
ответницата не разрешава да се пият. На 28.08.2020г ищецът бил извикат в центъра за
закрила на детето по повод на подаден на тел.112 телефон, че детето е в опасност. Разказал
на социалните работници цялата картина и от тях разбрал, че дядото е говорил пред тях, че
детето има нужда от логопед. Казали му, че стаята, която посетили в дома на ответницата,
била цялата надраскана в кръгове. От социалните работници ищецът разбрал, че майката на
ответницата споделила с тях, че дъщеря и е диагностицирана с шизофрения. Ищецът твърди,
че всеки ден разбира от приятели и познати, че ответницата се държи неадекватно на
улицата, на обществени места, многократно е задържана в полицията, има оплаквания
срещу нея. Ищецът твърди, че разполага с апартамент , застроен върху 120 кв.м., в който
живее заедно с майка си, която е вдовица, пенсионерка. Същата има опит с малки деца, тъй
като цял живот е работила като медицинска сестра. Твърди, че при него условията за
отглеждане на детето са много по-добри и по-спокойни. Твърди, че всичко описано по-горе,
сочи, че детето му е в риск. Твърди, че здравословното състояние на ответницата ,средата, в
която детето понастоящем живее представляват опасност за физическото и психическото
оцеляване на детето. Моли се съда да постанови решение, с което да се измени решение
№1107 по гр.д.№3443/2016г по описа на РС-Пазарджик досежно упражняване на
родителските права , лични отношения и издръжка на детето като вместо това :
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Б*** да се
предостави на ищеца. Да са определи режим на лични отношения между майката и детето
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа на съботния ден до
18:00 часа в неделя с преспиване както и 15 дни през лятото, когато платеният годишен
отпуск на бащата не съвпада с този на майката. Да се осъди ответницата да заплаща на
2
детето си месечна издръжка в размер на 160лв., считано от влизане в сила на съдебното
решение. Да се определи местоживеене на детето на адреса на бащата в град П***,
ул.“П***“№***. Претендират се сторените по делото разноски. В подкрепа на твърденията
си ищецът ангажира доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК от ответницата не е подаден писмен отговор.
В съдебно заседание ищецът, чрез пълномощника си, поддържа предявения иск.
Подробни съображения по съществото на спора са развити в хода на устните състезания.
Развиват се доводи ,че режимът на лични отношения между майката и детето следва да се
редуцира до 3-4 часа на ден в събота и неделя и да е без преспиване , а не така както е
поискано в петитумната час на исковата молба.
В съдебно заседание ответницата, чрез особения си представител адвокат П.Г.,
оспорва предявения иск. Твърди се, че въпреки данните за здравословното състояние на
ответницата детето не е в риск. При евентуално уважаване на иска се поддържа довод,
режимът на лични отношения между майката и детето да е този, който е предложен с
петитума на исковата молба. се представлява от служебен адвокат в ли
Пазарджишкият районен съд след като се запозна с изложените в исковата молба
фактически твърдения, след като обсъди и анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна.
Не е спорно между страните, а и от представените към исковата молба писмени
доказателства, се установява, че с решение №1107 от 29.12.2017г, постановено по гр.д.
№3443/2016г по описа на РС-Пазарджик , влязло в сила на 23.01.2018г. бракът между
ищеца и ответницата е прекратен. С това съдебно решение упражняването на родителските
права по отношение на роденото от брака дете Б*** П*** М. с ЕГН ********** е
предоставено на майката – ответницата Т.С. К*** –М.а. Определен е режим на лични
отношения между бащата и детето както следва: всяка първа и трета събота и неделя от
месеца от 10700 часа в събота до 18:00 часа в неделя с пренощуване при бащата, както и 15
дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск. Със същото решение бащата
е осъден да заплаща на малолетното си дете месечна издръжка в размер на 160 лв., считано
от влизане в сила на решението.
За изясняване на спора от фактическа страна от ищеца са ангажирани гласни
доказателствени средства чрез разпит на свидетели . От разпита на свидетеля Г*** М./ брат
на ищеца/ се установи, че детето дефакто се отглежда от родителите на ответницата, а не
лично от нея. Когато ищеца отива да взима детето , го взима от бащата на ответницата и го
връща пак на бащата на ответницита. Двамата родители не контактуват, тъй като
ответницата дори не си вдига телефона. Свидетелят знае, че детето има здравословни
3
проблеми/ страда от запек/ и на лекар в П*** е водено от ищеца. Лекарят указал, че
медикаментите трябва да се дават редовно на детето, за да се подобри състоянието
му.Свидетелят допълни ,че брат му живее в четиристаен апартамент в град Пазарджик,
заедно с родителите им. Майка им преди да се пенсионира е била медицинска сестра.
От разпита на свидетелката П*** В*** С*** –М.а / съпруга на свидетеля Г*** М./
се установи ,че детето се чувства много добре, когато е при баща си и баба си по бащина
линия. Според лични наблюдения на свидетелката, когато детето идвало от дома на майка си
било изморено и изнервено. При баща си се успокоява и спи продължително. Според
свидетелката до преди осем –девет месеца детето не можело свободно да говори.
Свидетелката разказа, че ответницата я е търсила на работното и място – Математическата
гимназия, където свидетелката работи като учител по физическо възпитание, директно е
влязла във физкултурния салон на училището и започнала да прави забележки на учениците,
че екипите им не били подходящи. След това ответницата отишла в кабинета на директора
и се представила, че е от Инспектората и идва да проверка . Започнала да разпитва защо
няма дисциплина в училище, защо децата не били в подходящ екип и други въпроси ,
свързани със самото училище. Според свидетелката детето ще се чувства по- добре при баща
си и същият ще бъде подкрепян в грижите за детето от майка си/ нейната свекърва/, която е
много добър и спокоен човек и която е помагала много при отглеждането на децата на
свидетелката. Според свидетелката бащата на ответницата е избухлив и невъздържан по
характер.
По делото е изготвени няколко социални доклада от ДСП-Пазарджик. Видно от
констатациите, залегнали в доклада изготвен на 02.09.2020г., след извършеното социално
проучване е установено, че жилищно- битовите и хигиенни условия, при които се отглежда
понастоящем детето Б*** са оптимални. Майката и детето живеят в жилището, собственост
на нейните родители и представляващо тристаен апартамент като майката и детето
обитават отделно спално помещение. В грижите за детето майката е подкрепяна от нейните
родители- бабата и дядото на детето по майчина линия.Детето е силно привързано към тях
.Детето посещава детска градина. По информация от дядото детето се нуждае от логопед,
тъй като има известни проблеми с говора . Представителите на ОЗД при ДСП-Пазарджик не
са могли да осъществят среща- разговор с майката на детето, тъй като същата е отказала .
Проведени за разговори с дядото Стоил Караджов, който демонстрирал на моменти
арогантно поведение. Омаловажил сериозността на работата на социалните работници, с
което затруднил процеса на извършената социална работа. В социалния доклад вх.
№6172/08.04.2021г констатациите се припокриват с тези от предходния доклад ,поради
което не се налага да бъде подробно обсъждан. Следва да се отбележи, че при социалното
проучване е установено, че след 17.03.2021г детето вече се отглежда в дома на баща му, в
което жилище живее и бабата по бащина линия Емилия М.а . В проведен разговор с детето
от социални работници е установено, че детето добре познава членовете на семейството на
баща си, общува спокойно в присъствието на баба си по бащина линия. Между детето и
бащата има изградена силна емоционална връзка. Социалното проучване сочи, че детето е
4
спокойно и усмихнато както в присъствието на баща си, така и в присъствието на бабата по
бащина линия. Бабата по бащина линия е споделила, че оказва помощ и подкрепа на сина си
в грижите за детето. В поредното социално проучване майката не е оказала съдействие на
представителите на ОЗД при ДСП-Пазарджик.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото бяха изслушани две
експертизи – съдебно –психологическа и съдебно- психиатрична. Двете експертни
заключения съдът кредитира като компетентно и обосновано изготвени. От заключението
по съдебно –психологическата експертиза и от разясненията на вещото лице Е.К. в съдебно
заседание се установи, че когато за първи път детето е било доведено в кабинета на
психолога същото е било изключително плаха, страхливо като страхът бил основната
поведенческа реакция, която е движела неговата мисловна дейност , поведение , отговори.
По време на психологическото изследване детето първоначално било психомоторно
неспокойно, подозрително, двигателно активно като впоследствие/ по време на втората
среща с психолога / тези фрагменти са отшумели и детето показало видимо желание да
участва в изследването и да отговаря на въпросите.Страхът у детето бил изчезнал, детето
смело назовавало нещата от живота, уверено искало и казвало какво жела еда прави. Детето
е с добре структуриран мисловен процес, с речников запас, съответен за възрастта. Памет и
интелект- съхранени, без клинични дефицити.Налична ситуативна тревожност на следно
ниво. Във връзка с психологичното изследване на детето вещото лице е приложило
рисувателни методики, тъй като в рисунките си децата изобразяват не толкова реалността,
колкото отношението си към нея и след психологическата интерпретация на рисунката
„къща, дърво, човек“ вещото лице заключава, че детето демонстрира недоволство,
тревожност, тъга от ситуацията . Вещото лице разяснява, че нарисувана къща асоциира на
конфликт в семейството, липса на любим човек и стремеж да се търси някакъв начин за
справяне с нежеланата ситуация . Детето с готовност е започнало да рисува рисунка на тема
„ Моето семейство“. Вещото лице дава психологическа интерпретация на нарисуваното, а
именно че детето желае да демонстрира добри взаимоотношения, близост с родителите си,
което е силен емоционален индикатор за привързаност , потребност от сигурност и защита
за него. То търси обич и подкрепа и по този начин се чувства значимо, обичано и желано, с
демонстрант на тъга, по- скоро тревожност от преживяното и възможност за
непосредствено общуване. Липсата на слънце в рисунката показва емоционален недостиг,
който самото дете обяснява с отсъствието на майката . След проведените психолохически
интервюта с родителите, детето, с бабата по бащина линия Емилия М.а и дядото по майчина
линия Стоил Караджов вещото лице заключава, че е възможно стресът, на който детето е
било подложено във времето , когато е живяло при майката , да е отключило здравословния
му проблем- дефекация. Сегашното му психоемоционално състояние в семейството на
бащата е редуцирано , вследствие на което дефекацията е овладяна. Към този момент не се
налага медикаментозна терапия на детето. На въпроса как ще се отрази стресът на бъдещото
развитие на детето вещото лице дава следния отговор: Предвид още детската възраст на
момчето, както и фактът, че към момента грижите по отглеждане основно са поети от
5
бащата и неговото семейство , където има отсъствие на психотравмираща атмосфера и
среда, във времето не може да се очаква развитие на тежки личностови и поведенчески
разстройства. Според вещото лице на детето се неолходими добри образци на подражание,
спокоен микроклимат на взаимоотношения, лишени от висок невротизъм и психотизъм.
Детето има нужда от отношения на позитивизъм обич и топлота, които да способстват един
ползотворен възпитателен процес.
В съдебно заседание, проведено на 28.05.2021г., ответницата Т.К. бе изслушана в
присъствието на двете вещи лица –вещото лице Е.К. и вещото лице д-р Т.Щ.. Във фокуса на
обясненията бе ситуация, развила се на 24- ти май по повод посещение на майката в дома
на бащата да види детето с оглед наложените от съда привременни мерки. Касае се за това
какви лекарства е носила със себе си майката и е искала да даде на детето си. В това съдебно
заседание вещото лице К. обясни ,че ответницата е дала достатъчно ясни маркери за
нейното психическо състояние, както и за цялостната и психична и личностова структура на
мислене и поведенчески реакции. Според вещото лице д-р Щ. цялото поведение, целият
разговор , целият монолог, който ответницата е провела в това съдебно заседание,
невъзможността да се осъществи диалог и след всеки зададен нов въпрос отговаряла
неадекватно, в съдебна зала ответницата е била в състояние на активна психоза, което
заболяване е от най- висок ранг в психиартията. Вещото лице допълва,че в такова състояние
ответницата представлява опасност както за себе си, така и за детето и за околните.
Проявните форми на такова състояние са – налудно говорене, писане на жалби до различни
институции, създаване на конфликти и скандали на публични места.
Съдът намира за необходимо да обсъди представения от ответницата амбулаторен
лист №002222 от 20.12.2020г, издаден от д-р Иван Я*** СИПМ№002132/ на лист 182 от
делото/ за извършен амбулаторен вторичен преглед на детето Б*** П*** М.. Като основна
диагноза в амбулаторния лист е вписано „запек, незадържане на изпражнения“. В част
Анамнеза е записано“Касае се за дете с нормално НПР. Със запек от дълго време. Няма
повръщане или подуване на корема. Оплакванията са се появили при сваляне на памперса и
приучване към дефекация на гърне. От няколко месеца се изхожда с малък обем твърди
изпражнения. Провежда лечение с „Ефокол“ с добър ефект. Приема „Фрутилакс“. Все още
със страх от изхождане на гърне, въпреки сваления памперс. В частта „Обективно
състояние“ е записано“ В добро състояние , добър тургур и еластичност, без обриви по
кожата, корем-мек, неболезнен, не се палпират фекаломи по хода. Без ХСМ. Ехография на
корем и коремни органи- черен дроб с хомогенен, неуголемен, жл.мехур- без конкременти,
слезка- неуголемена, бъбреци- без дренажни нарушения . В част „Терапия“ е записано“ да се
продължи лечението с „Ефекол“ и „Фрутилакс“.
От постъпилото в хода на делото писмо вх.№15126/18.08.2021г от Държавна
психиатрична болница –П*** е видно, че считано от 13.08.2021г. на основание
определение№167/24.06.2021г. по ЧНД№898/2021г. на РС-Пазарджик, с което по отношение
на ответницата са постановени принудителни медицински мерки- задължително лечение в
6
обикновено психоневрологично заведение същата е хоспитализирана в Държавна
психиатрична болница –П***. Изписана е от специализираното медицинско заведение на
18.10.2021г.
От заключението на вещото лице д-р Т.Щ. по изслушаната съдебно-психиатрична
експертиза се установява, че началото на психичните проблеми на ответницата е отчетено
през 2013г. Има регистрирана хоспитализация за лечение в Държавна психиатрична
болница –П*** за времето от 20.08.2016г до 18.10.2016г ,когато е изписана с диагноза F23.8
Друго остро и преходно психотично разстройство. Понастоящем в страната не съществува
единна информационна система и диспансеризация на психично болните с цел запазване на
конфиденциалност и премахване на стигмата към личността. Вещото лице заключава, че
ответницата страна от следното психично заболяване: F 20.0 Параноидна шизофрения.
Напрегнато протичане, напредваща емоционално волева промяна на личността по
шизофренен тип с изразен афективно/ емоционално/ когнитивно/ умствено/ , волеви/
действена продуктивност/ дефицити. Трайна личностна и социална дезадаптация. Според
МКБ10 и Справочник за диагностичните критерии на ДСН-IV ревизия на Американската
психиатрична асоциация шизофренният процес е характеризира с налудности,
халюцинации, разкъсана реч, грубо дезорганизирано или кататонно поведение, негативни
симптоми, емоционално нивелиране/ изравняване/, алогия/ липса на логическо мислене/ ,
абулия/ липса на действена активност/. Вещото лице обобщава, че възприемането и
интерпретацията на събитията, контрола над поведението , импулсите, емоциите, волевата
активност , отношенията с околните, придържането към социални норми и очаквания на
околните, реда, морала и закона и ответницата са качествено променени, неадекватни .
Отчита се пълна липса на прозрение за болест и липса на критичност към преживяванията и
поведението. Поради дългогодишната давност на психозата, видно от анамнезата и данните
по делото и липсата от страна на ответницата на съзнание за болест и на адекватно лечение
заболяването и приема непрекъснат ход с персистиране на шизофренни симптоми през
целия период на просредяване след двумесечното и лечение пред периода август –октомври
2016г., довели до трайна дезадаптация в личностен, интерперсонален и социален план,
изразяващи се в оттегляне от подкрепящага я социална среда ,загуба на пълноценни
интерперсонални контакти, загуба на способност да се справя с ежедневието и да се грижи
адекватно както за себе си, така и за детето си. Реализирано рисково поведение както по
отношение на себе си, детето което отглежда, така и към обществото.Според вещото лице
ответницата е неспособна да осмисля постъпките си , да планира и реализира адекватно
социално приемливо поведение. Вещото лице обобщава, че шизофренната психоза е процес,
който започва дискретно и незабалежимо и постепенно се разгръща в пълната си клинична
картина като при ответницата този процес е напълно разгърнат и се характеризира с
налудности в параноидно- мегаломанен и еревнаторен / ревностов/ стил на бурен
емоционален фон. Шизофренията е психоза, която понастоящем се приема, че има
нарушение в предаването на нервни импулси по невронни вериги в главния мозък, поради
което единственото сигурно лечение е по биологичен начин с медикаменти, наречени
7
антипсихотици.Според вещето лице връзката на ответницата с реалността е прекъсната.
Няма пълноценни контакти с близки и околни . Болестта я е поставила в социална изолация
и неспособност да се справя с ежедневието, да общува пълноценно и да отглежда адекватно
детето си в цялостното му психофизическо развитие и здраве. Според вещото лице след
престоя на ответницата в Психиатричната клиника за времето август-октомври 2016г. е
отчетено подобрение. Изписана е контакта, адекватна , ориентирана , апсихотична , тоест в
състояние еквивалент на психично здраве. В резултат на прекъсване на
психофармакологичното лечение и неспазване препоръките след дехоспитализацията за
редовни посещетия при амбулаторен психиатър , понастоящем се констатира шизофренна
психоза в активна фаза, попадаща в ограничителя на продължително разстройство на
съзнанието.Понатоящем ответницата е контактна, неадекватна, грубо ориентирана,
емоционално лабилна, конфликтна , вербално агресивна.У нея липсва критичност към
необходимостта от поддържащо антипсихотично лечение под контрола на амбулаторен
психиатър.
В съдебно заседание вещото лице д-р Т.Щ. уточни, че към настоящия момент
ответницата е с оформени сериозни дефицити във всички психични сфери – възприятия,
представа, мислене, емоции, поведение, напреднала емоционално –волева промяна на
личността по шизофренен път. Болестта я прави непълноценна, негодна да се грижи както за
себе си, така и за близки хора, да формира и програмира просоциално поведение и да има
пълноценни персонални контакти. По отношение на поведението спрямо детето вещото
лице изходи от ситуацията, развила се в съдебна зала на 28.05.2021г. във връзка с
донесените в залата от ответницата шишета без етикет, без надпис, без рецепта от лекар и е
настоявала детето да приеме съдържанието в тези бутилки и даде заключение, че това е
изключително опасно поведение по отношение на детето. Вещото лице даде песимистична
прогноза за състоянието на ответницата и обясни, че този извод се базира на липсата у
ответницата на критичност, липсата на прозрение за болест, липса на социална подкрепа и
липса на нагласа да се поддържа с медикаменти.Ако се преодолеят тези фактори
заболяването може да се постави под контрол и ремисия. В съдебно заседание вещото лице
за пореден път разясни, че в момента ответницата е в състояние на активна психоза като
това състояние с времето ще се задълбочава, защото дори и болестта да пъде поставена под
контрол ответницата след като излезе от болницата няма да взима поддържащата терапия и
тази своя позиция същата е заявила многократно пред всички екипи, които до момента са се
грижили за нея.
Въз основа на така очертаната по делото фактическа обстановка от правна страна
съдът прави следните изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК- за промяна на мерките за
упражняване на родителските права по отношение на детето на страните. Иска се
родителските права, които сега се упражняват от майката да бъдат предоставени за
упражняване на бащата със съответните на това последици касателно местоживеенето на
8
детето , което да бъде определено при бащата, определяне на режим на лични отношения на
детето с майката и задължение на последната за издръжка на детето.
Съгласно визираната разпоредба ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на
единия от родителите, по искане на ДСП или служебно може да измени постановените по-
рано мерки и да определи нови.Постановените по-рано мерки по смисъла на разпоредбата
включват определения режим на лични отношения между детето и родителя, на който не е
предоставено упражняването на родителските права в производство по иск с правно
основание чл.49 от СК, молба по чл.127, ал.2 от СК или развод по взаимно съгласие по
чл.330 от ГПК във вр.с чл.51 от СК.В тежест на ищеца – заинтересованият родител, е да
установи факта на настъпване на тази промяна на обстоятелствата. Съдебната практика
сочи, че промяната на взети предвид при определяне на първоначалните мерки
обстоятелства , може да има различни проявни форми, но във всички случаи това са
обстоятелства, които засягат положението на детето. Във всеки конкретен случай съдът е
длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на
ефикасността на по-рано взетите мерки, ръководен от интереса на детето/ в т.см.решение
№160 от 25.06.2014г. по гр.д.№214/2014г на ВКС, решение №129 от 17.06.2014г по гр.д.
№7660/2013г на ВКС, решение №288 от 15.03.2016г по гр.д.№2640/2015г на ВКС.Интересът
на детето е установен като основен критерий при решаване на спор между родителите
относно мерките на лични отношения между тях и детето.
Съгласно дадените в т.V във вр. с т.II от ППВС №1/12.11.1974г. задължителни
указания по тълкуването и прилагането на закона под „изменение на обстоятелствата“ се
разбират както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя,
при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелства , с които би се
подобрило положението му при новото разрешение, като във всички случаи съдът е длъжен
да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на
взетите по-рано мерки , при която преценка следва да се изхожда изключително от
интересите на детето.Съдебната практика трайно приема, че разрешенията, дадени в
Постановлението на Пленума на ВС запазват силата си и са актуални и към момента при
действието на новия Семеен кодекс/ 2009г./В този смисъл е решение №291 от
09.10.2012г.по гр.д.№115/2012г на ВКС.
По своето съдържание изменението на обстоятелствата , респ.новите обстоятелства
могат да имат най-различна проявна форма, като във всички случаи съдът е длъжен да
обсъди дали комплексът от тези обстоятелства се отразява и по какъв начин на положението
на детето и на ефикасността на мерките, които определят същото, като висшият критерий за
решението на съда е интересът на детето. Налага се изследване на въпроса налице ли е
изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 от СК.
Безспорно се установи, че с влязло в сила решение за развод упражняването на
родителските права по отношение на роденото от брака на страните дете- Б*** П*** М. е
9
предоставено на майката- ответницата по делото.
Ищецът основава претенцията си за изменение на обстоятелствата, при които са
определени предходните мерки с твърдение, че майката страда от психично заболяване,
което се е задълбочило и което е довело до напълно неглижиране от нейна страна на
грижите за детето, които грижи са били поети изцяло от бабата и дядото на детето по
майчина линия. Твърди се, че от година и половина детето страда от хроничен запек и
бащата лично е предприел необходимото за осигуряване на адекватното му лечение, тъй
като майката дефакто е абдикирала от това свое задължение.
Безспорно се установи от изслушаната съдебно- психиатрична експертиза, че
майката Т.К. страда от психично заболяване „Параноидна шизофрения“ . През 2016г същата
е била настанена за лечение в Държавна психиатрична болница –П*** с диагноза „Друго
остро и преходно психотично разстройство“. Установи се ,че в резултат на прекъсване на
психофармакологично лечение и неспазване на препоръките след дехоспитализацията за
редовни посещения при амбулаторен психиатър, понастоящем е развила шизофренната
психоза в активна фаза, попадаща в ограничителна на продължително разстройство .
Установи се, че в такова състояние същата е неспособна да се грижи както за себе си, така
и за малолетното си дете. Вещото лице даде песимистична прогноза относно психичното и
заболяване и заяви, че с времето състоянието и ще се влошава , тъй като същата
многократно е заявила, че не желае да вземе поддържаща терапия.
При тези данни съдът намира, че е налице съществена промяна на обстоятелствата,
при които са били постановени предходните мерки относно упражняването на родителските
права, режим на лични отношения, местоживеене и издръжка на детето. Предвид
изложеното и за да се обезпечи принципа , прокламиран в разпоредбата на л.3,т.3 от
ЗЗДетето, а именно - осигуряване на най-добрия интерес на детето се налага изменение на
тези мерки. В пар.5 от ДР на ЗЗДетето е дадена легална дефиниция на понятието“ най-добър
интерес на детето“, което понятие, съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика,
е отправната точка ,от която следва да се ръководи решаващия състав на съда при
формиране на своите фактически и правни изводи.Следвайки каталога от обстоятелства,
визирани в пар.5 от ДР, които съдът е длъжен да прецени, за да даде отговор дали интересът
на детето е защитен в максимална степен настоящият състав счита ,че с оглед физическите
, психически и емоционални потребности на детето Б***, неговата възраст и пол,
способността към настоящия момент на всеки от родителите на поема адекватни грижи за
детето си, спокойната семейна среда ,която бащата осигурява на детето , силната
емоционална връзка между бащата и детето от една страна и от друга между детето и
бабата по бащина линия/ за които обстоятелства съдът почерпи данни от социалните
доклади и от гласните доказателства/ упражняването на родителските права по отношение
на малолетното дете следва да се предостави на бащата ,като в тази връзка следва да се
измени решение №1107/29.12.2017г по гр.д.№3443/ 2016г по описа на РС-Пазарджик в
частта досежно упражняване на родителските права по отношение на малолетното дете Б***
10
П*** М..
Следва да се определи режим на лични отношения между майката и детето. Тук е
момента да се посочи ,че съгласно практиката на ВКС формирана по реда на чл.290 от ГПК /
решение №59/04.05.2018г по гр.д.№2396/2017г. на ВКС, решение №217 от 27.05.2015г по
гр.д.№6851/2014г по описа на ВКС, решение №243 от 08.07.2014г по гр.д.№7289/2013г на
ВКС в спора относно личните отношения с детето съдът не е обвързан от предложенията на
родителите, още повече в случаите, когато липсва нормална комуникация между тях . Чрез
режима на лични отношения се цели да се осигури възможност детето да се развива под
грижата и подкрепата на двамата родители.
В хода на устните състезания ищецът поддържаше искане за изключително
рестриктивен според съда режим на лични отношения между детето и майката, а именно по
3-4 часа дневно през съботния и през неделния ден, в присъствие на бащата и без
преспиване. Следва да се отбележи , че в хода на съдебното дирене се установи, че
психичното заболяване на майката датира от 2013г. Детето от раждането си до настоящия
момент се е отглеждало от майката с активната подкрепа на нейните родители- бабата и
дядото на детето по майчина линия. Не се установи у детето психоемоционална травма,
която да е в причинно- следствена връзка с поведението на майката, продиктувано от
психичното и заболяване. Действително на този етап майката е в активна фаза на
шизофренна психоза и този факт мотивира съда да вземе решение и да възложи
упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата. Установи се от
психологическото изследване, изготвено от вещото лице К., че детето Б*** демонстрира
добри взаимоотношения, близост с родителите си, което е силен емоционален индикатор за
привързаност, потребност от сигурност и защита за него.Детето търси обич и подкрепа и по
този начин се чувства значимо, обичано и желано. Липсата на слънце в рисунката на детето
показва емоционален недостиг, който самото дете обяснява с отсъствието на майка му . При
тази психологическа интерпретация от вещото лице на чувствата, усещанията, емоциите на
детето, които то изпитва към майката , на неговата силна привързаност към майка, а и с
оглед възрастта на детето , което е само на 5 години, съдът счита, че контакт само от 3-4
часа между майка и дете и то през седмица, както е поискано от бащата би довело сериозен
психоемоционален дефицит у детето и до развитие на синдром на родителско отчуждение,
от който синдром основно детето ще търпи негативните последици в бъдеще. Не без
значение е обстоятелството, че пет години детето е живяло и е отглеждано в семейната
среда на своята майка и нейните родители, която среда до този момент по никакъв начин
не му е навредила физически и психоемоционално/ липсват каквито и да са данни за
обратното/. Не се установиха твърденията на ищеца,че стресогенен фактор е отключил
здравословния проблем на дететето, а именно -хроничния запек. Съдът не е длъжен
безкритично приеме предположението на вещото лице К. ,че стресът на който е било
подложено детето, е отключил дефекацията, на първо място защото това вещо лице е
клиничен психолог и е извън неговата компетентност на прави такива изводи. Ето защо
съдът не кредитира посочените изводи на вещото лице. Тези изводи се опровергават от
11
анализирания от съда по-горе в мотивите амбулаторен лист, касаещ въпросното заболяване
на детето, в който лист подробно е описана анамнезата на заболяването, обективното
състояние и терапия и при все, че това писмено доказателство изхожда от лекар-
специалист в съответната област съдът го кредитира. По отношение на довода,че майката
извършва действия, които не са в интерес на детето и които биха могли да заплашат
физическото му здраве, тъй като тя му дава неподходящи лекарства, съдът намира, че дори и
да има такива индиции майката живее в едно домакинство със своите родители, които с
оглед данните по делото, а и твърденията в исковата молба , до този момент основно и
напълно отговорно са полагали грижи за детето и онова, което майката не може да изпълни
адекватно , го изпълняват те.В контекста на тези разсъждения съдът счита,че няма пречка
режимът на лични отношение с майката да се изпълнява с преспиване на детето в дома на
майката, а и така контактът им би бил пълноценен и би се съхранила силната привързаност
на детето към майката. В противен случай връзката майка и дете ще се разпадне и този
разпад ще доведе до трайни , дълбоки и и необратими дефицити в неукрепналата психика
на детето.
Предвид изложеното съдът счита, следва да се определи следния режим налични
отношения между майката и детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00
часа на съботния ден до 18:00 часа в неделния ден с преспиване при майката, както и 15 дни
през лятото , когато платеният годишен отпуск на бащата не съвпада с този на майката.
Следва местоживеенето на детето да е на адреса на бащата: град П***,
ул.“П***“№***.
С оглед предоставяне на родителските права за упражняване на бащата, майката
следва да бъде осъдена да заплаща издръжка на детето си. Издръжката следва да се определи
в поискания от ищеца размер от 160лв., тъй като е недопустимо да се присъди нещо повече
от поисканото. Издръжката следва да се присъди, считана от влизане в сила на съдебното
решение, до настъпване на обстоятелства за нейното изменение или прекратяване.
По разноските:
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответницата следва да
бъде осъдена да заплати на ищеца сторените по делото разноски в размер на 1 280лв.
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК .
Следва ответницата да бъде осъдена да заплати в полза на РС-Пазарджик държавна
такса в размер на 230.40 лв. върху присъдената издръжка.
Воден от горното Пазарджишкият районен съд
12
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА на основание чл.59, ал.9 от СК определените с решение №1107 от
29.12.2017г по гр.д.№3443/2016г по описа на РС-Пазарджик мерки и за упражняване на
родителски права, местоживеене , лични отношения и издръжка по отношение на
малолетното дете Б*** П*** М. с ЕГН ********** като :
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на
малолетното дете Б*** П*** М. с ЕГН ********** на бащата П. Л. М. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ местоживеенето на детето Б*** П*** М. с ЕГН ********** при
бащата П. Л. М. с ЕГН ********** на адрес град П*** ,ул.“П***“№***
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения между майката Т. СТ. К. с ЕГН
********** от град П***, ул.“П*** Б***“№***, ет***, ап*** и детето Б*** П*** М. с ЕГН
********** както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10:00 часа в
събота до 18:00 часа в неделя с преспиване при майката както и 15 дни през лятото, когато
платеният годишен отпуск на майката не съвпада с този на бащата.
ОСЪЖДА Т. СТ. К. с ЕГН ********** от град П***, ул.“П*** Б***“№***, ет***,
ап.13 да заплаща на малолетното си дете Б*** П*** М. с ЕГН **********чрез неговия баща
и законен представител П. Л. М. с ЕГН ********** от град П*** ,ул.“П***“№*** издръжка
в размер на 160лв./ сто и шестдесет лева/, считано от влизане в сила на решението до
настъпване на законна причина за нейното изменяване или прекратяване , ведно със
законната лихва за всяка закъсняла вноска.
ОСЪЖДА Т. СТ. К. с ЕГН ********** от град П***, ул.“П*** Б***“№***, ет***,
ап*** да заплати на П. Л. М. с ЕГН ********** от град П*** ,ул.“П***“№*** сумата от
1 280 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА Т. СТ. К. с ЕГН ********** от град П***, ул.“П*** Б***“№***, ет***,
ап*** да заплати в полза на РС-Пазарджик държавна такса в размер на 230.40лв.върху
присъдената издръжка
Решението е неокончателно и подлежи на обжалване пред Окръжен съд -Пазарджик
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
13