РЕШЕНИЕ
№494
Стара
Загора, 12.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
административен съд –
III тричленен състав,
в публично съдебно заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и
четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при секретаря АЛБЕНА АНГЕЛОВА, като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТКО
МАЗНИКОВ административно дело № 186 по описа за 2023 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 179 и сл. от Административно-процесуалния кодекс
(АПК).
Образувано е по оспорване, направено със Заповед № АК-01-ЗД-6 от
29.03.2023 г. на Областния управител на област Стара Загора, и по жалба на „КУМАКС
ИНВЕСТ“ ЕООД гр. Казанлък, против Решение № 927 от 21.03.2023 г. на Общински съвет Казанлък.
В заповедта на Областния управител на област Стара Загора са изложени доводи за незаконосъобразност на оспореното решение, поради
неспазване на изискванията за съдържание на акта и неправилно приложение на
материалния закон. Твърди се, че решението е прието в нарушение на чл. 22, ал.
1, т. 2 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), тъй като в никой от маршрутите на
утвърдената транспортна схема не е предвидено използването на автогарата в гр.
Казанлък за спирка. Обосновава се, че липсват мотиви
и доказателства за приложението на чл. 22, ал. 1, т. 4 от ЗАвтПр във връзка с
чл. 15, ал. 4 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси (Наредба № 2 от 15.03.2002 г.), както и че не е посочено точното правно основание, на
което е прието решението. В съдебно заседание процесуалният представител на Областния управител на област Стара Загора поддържа заповедта за оспорване,
като навежда и доводи за неизпълнение на административно-производствените
правила във връзка с издаването на оспорения акт. По тези съображения иска от съда решението да бъде отменено. Претендира за юрисконсултско
възнаграждение.
В жалбата на „КУМАКС ИНВЕСТ“ ЕООД са
изложени оплаквания за нищожност и незаконосъобразност на оспореното решение.
Според дружеството решението е прието при липса на законово правомощие на
Общинския съвет да определя дали дадена автогара има наличен капацитет или е
изчерпана и да утвърждава маршрутни разписания за междуселищни линии, чиито
начални спирки не са Автогара Казанлък, която е действаща с непрекъсната
категоризация. Навежда доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила за приемането на акт с характеристиките на общ административен такъв,
както и за противоречие на обжалваното
решение с приложимия материален закон. По тези съображения иска от съда решението
да бъде обявено за нищожно или да бъде отменено като незаконосъобразно. Претендира
за направените по делото разноски.
Ответникът – Общински съвет (ОбС) Казанлък,
моли оспорването от Областния управител на област Стара Загора и от „КУМАКС
ИНВЕСТ“ ЕООД да бъде отхвърлено като неоснователно. Смята, че оспореното
решение е индивидуален административен акт, а притежаваният от оспорващото
дружество обект не е автогара по смисъла на закона.
Оспорването е публикувано
в ДВ, бр. 38 от 28.04.2023 г., на интернет страницата на Върховния
административен съд (ВАС) и на таблото за обяви на Административен съд (АС) Стара Загора.
Въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства съдът намира за установено от
фактическа страна следното:
С Решение № 900 по
Протокол № 50 от проведено на 23.02.2023 г. заседание (л. 147 – 157) ОбС Казанлък: 1. Утвърждава промяна в маршрутните разписания на
междуселищни автобусни линии от общинска транспортна схема на община Казанлък –
Приложения от № 1 до № 18; 2. Допуска предварително изпълнение на
решението. Решението е взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 25 от Закона за
местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), чл. 8, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 2
от 15.03.2002 г. и чл. 60, ал. 1 от АПК във връзка с чл. 17, ал. 4, т. 2 и ал.
5 от ЗАвтПр.
Със Заповед № АК-01-ЗД-2
от 07.03.2023 г. на основание чл. 32 и чл. 31, ал. 1, т. 5 от Закона за
администрацията (ЗА), чл. 45, ал. 4 от ЗМСМА, чл. 22 от ЗАвтПр и чл. 59, ал. 2, т. 4 във връзка
с ал. 1 от АПК Областният управител на област Стара Загора е върнал на ОбС Казанлък
Решение № 900 от 23.02.2023 г. за ново обсъждане, като незаконосъобразно (л. 20). Заповедта е
получена от ОбС Казанлък на 08.03.2023 г. (л. 22).
С оспореното Решение № 927 по Протокол № 51 от проведено
на 21.03.2023 г. заседание (л. 31 – 84) ОбС Казанлък е
изменил Решение № 900 от 23.02.2023 г., като: 1. Допълва и приема мотиви
към решението; 2. Утвърждава промяна в маршрутните разписания на
междуселищни автобусни линии от общинска транспортна схема на община Казанлък –
Приложения от № 1 до № 18; 3. Допуска предварително изпълнение на
решението. Решението е взето:
на основание чл. 21, ал.
1, т. 8 и чл. 45, ал. 9 и ал. 10 от ЗМСМА, чл. 8, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 и чл.
22, ал. 1, т. 3 и т. 4 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. във връзка с чл. 17, ал.
4, т. 2 и ал. 5 от ЗАвтПр и чл. 60, ал. 1 от АПК;
с 26 гласа „За“ и 6 гласа
„Въздаржал“ се, след поименно гласуване от присъствали 32 общински съветници (л. 146) от общо 37 (л. 145).
В утвърдените с оспореното
решение маршрутните разписания – Приложения от № 1 до № 18, не е предвидена
автогара като начална, междинна или крайна спирка.
В Решение № 927 от
21.03.2023 г. на ОбС Казанлък като негови адресати са посочени
единствено Кмета на Община Казанлък и Областния управител на област Стара
Загора. Решението е получено от Областен управител на област Стара Загора на
23.03.2023 г. (л. 13), а заповедта за оспорването му е подадена по
пощата на 29.03.2023 г. (л. 25). Жалбата на „КУМАКС ИНВЕСТ“ ЕООД, на
което оспореното решение не е съобщавано, доколкото липсват данни за това, а и
не се твърди да е било съобщавано, е подадена в съда по ел. път на 05.04.2023
г. (л. 6-лице от присъединеното
АД № 202/2023 г. на АС Стара Загора).
Като писмени доказателства
са приети документите от административната преписка, сред които посочените
по-горе, както и представените от „КУМАКС ИНВЕСТ“ ЕООД:
Постановление за възлагане на Старозагорския окръжен съд от 2002 г. (л. 8-лице и л. 9-гръб от
присъединеното АД № 202/2023 г. на АС Стара Загора), с което, след проведена публична продан в производство
по несъстоятелност на „ДИНАМАКА“ ЕООД, „КУМАКС ИНВЕСТ“ ЕООД е обявено за
купувач и съответно му е възложена Автогара, представляваща УПИ I в кв. 132 по плана на гр. Казанлък, ведно с построената в
него масивна сграда на два етажа, с изключение на сладкарницата на втория етаж;
Заповед № 624 от
20.11.2000 г. на кмета на Община Казанлък (л. 8-гръб от присъединеното АД № 202/2023 г. на АС Стара
Загора), с която за изпълнениие
на разпоредбите чл. 20, ал. 1 и чл. 22, ал. 1 от ЗАвтПр и на основание чл. 44,
ал. 1, т. 7 и ал. 2 от ЗМСМА, както и писмо на синдиците на „ДИНАМАКА“ ЕООД – в
несъстоятелност, обявява Автогара Казанлък с адрес гр. Казанлък, ул. „Софроний
Врачански“, намираща се в парцел I, кв. 132 по плана на гр.
Казанлък (т. е. придобитата
впоследствие от „КУМАКС ИНВЕСТ“ ЕООД въз основа на цитираното по-горе
постановление за възлагане на ОС Стара Загора), за официална автогара на гр.
Казанлък;
Заповед № РД-01-37 от
16.01.2019 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ – ИААА (л. 9-лице от присъединеното
АД № 202/2023 г. на АС Стара Загора), с която на основание чл. 59а, ал. 3 и чл. 60, ал. 9 от
Наредба № 33 от 03.11.1999 г. за обществен превоз на пътници товари на
територията на Република България (Наредба № 33 от 03.11.1999
г.) определя втора категория
на Автогара Казанлък, находяща се в гр. Казанлък, ул. „Софроний Врачански“ №
24, собственост на „КУМАКС ИНВЕСТ“ ЕООД;
Заповед № РД-01-775 от
16.11.2023 г. на изпълнителния директор на ИААА (л. 234), с която на основание чл.
60а, ал. 7 от Наредба № 33 от 03.11.1999 г. понижава категорията на Автогара
Казанлък, находяща се в гр. Казанлък, ул. „Софроний Врачански“ № 24,
собственост на „КУМАКС ИНВЕСТ“ ЕООД, от втора
категория на трета категория.
С определение от
22.06.2023 г. (л. 204 – 206) съдът изиска от ответника да представи доказателства за
уведомяването за предстоящото приемане на оспореното решение по реда на чл. 66
от АПК, определените от административния орган форми на участие на
заинтересованите лица в производството, публичното им оповестяване и срока за
това съобразно чл. 69 от АПК, обсъждането на предложенията и възраженията по
реда на чл. 71 от АПК и съобщаването на акта съобразно чл. 72 от АПК, като му
указа, че в противен случай делото ще бъде решено при наличните доказателства.
Определението е съобщено на ответника на 10.07.2023 г. (л. 210), но доказателства в тази насока не бяха представени,
като процесуалният представител на ответника заяви в съдебно заседание, че не
разполагат с такива (л. 241).
При тази фактическа
обстановка, като обсъди направените от оспорващите оплаквания, доводите и
становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 184 от АПК провери законосъобразността на оспореното решение на всички основания по
чл. 146 от АПК, съдът приема от правна страна следното:
Оспореното решение на ОбС
Казанлък съставлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 от АПК,
тъй като има еднократно правно действие и с него се създават права или
задължения или непосредствено се засягат права, свободи или законни интереси на
неопределен брой лица, в т. ч. на „КУМАКС ИНВЕСТ“ ЕООД с оглед на представените от него доказателства, че е собственик на
Автогара Казанлък, на транспортните дружества, осъществяващи обществения превоз
на пътници, и не на последно място на гражданите, които ползват обществения
транспорт в община Казанлък (в този смисъл са: постановеното във връзка с
обявена от съда нищожност на предварителното изпълнение на оспореното решение
Определение № 5505 от 26.05.2023 г. по АД № 4593/2023 г. на ВАС – VII о., както и Определение № 13205 от 22.12.2021 г. по АД № 11758/2021 г. на ВАС – VII о., Определение
№ 14042 от 15.11.2018 г. по АД № 13647/2018 г. на ВАС – IV о.; Решение
№ 4007 от 12.04.2023 г. по АД № 6532/2022 г. на ВАС – VII о.).
Оспорването е процесуално
допустимо, като направено в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на
съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от Областния управител на област Стара
Загора – при упражняване на правомощието му по чл. 45, ал. 11 във връзка с ал.
4, изречение първо във връзка с ал. 3 от ЗМСМА, а от „КУМАКС
ИНВЕСТ“ ЕООД гр. Казанлък – като лице, за което оспореният акт е
неблагоприятен по смисъла на чл. 147, ал. 1 във връзка с чл. 184 от АПК по
следните съображения:
Общественият превоз на
пътници е икономическа дейност, чрез която се извършва обществена услуга при
нормативно определени права и задължения на участниците. Икономическата дейност
на собственика на автогара по смисъла на §. 1, т. 12 от
ЗАвтПр е в пряка зависимост от акта на компетентния орган, с който в
населено място с една автогара същата се включва като обслужваща по маршрута на
междуселищните автобусни линии, имащи спирка в това населено място, а в
населено място с повече от една автогара – определя автогарите, които са
начални, междинни и крайни спирки по маршрута на междуселищните автобусните
линии, имащи спирка в това населено място, тъй като всички превозвачи,
извършващи превоз на пътници по междуселищни автобусни линии, задължително
ползват автогарите по изпълнявания от тях маршрут срещу заплащане – чл. 22, ал.
1, т. 1 и 2 от ЗАвтПр. Ето защо, тъй като с маршрутните разписания на
междуселищните линии се определят всички спирки (в т. ч. и автогари) по съответния
маршрут – § 1, т. 1, б. „а“ от Наредба № 2 от 15.03.2002 г., актът, с който се
утвърждават (приемат или променят) тези маршрутни разписания, определя дали
даден превозвач ще спира или не по маршрута на изпълняваната от него
междуселищна линия на конкретна автогара – в зависимост от това дали тя е
включена или не като спирка по маршрута, а това определя обема на икономическа
дейност на всеки един собственик на автогара в съответното населено място –
увеличава обема на дейността му, ако автогарата му е включена в маршрутното
разписание, респективно намалява обема на дейността му, ако автогарата му не е
включена в маршрутното разписание. В случая оспорващият „КУМАКС
ИНВЕСТ“ ЕООД се
легитимира като собственик на Автогара Казанлък, като твърди, позовавайки се на
представените от него документи, че тя е единствена за гр. Казанлък, а с обжалваното решение на ОбС Казанлък се утвърждава
промяна в маршрутните разписания на междуселищни автобусни линии от общинска
транспортна схема на община Казанлък, видно от които – Приложения от № 1 до №
18 към решението, нито едно от утвърдените маршрутни разписания не включват
като начална, междинна или крайна спирка автогара на територията на гр.
Казанлък, в т. ч. и собствената на „КУМАКС ИНВЕСТ“ ЕООД
Автогара Казанлък. В този смисъл за „КУМАКС ИНВЕСТ“ ЕООД е налице правен интерес от оспорване на решението на ОбС
Казанлък (дали притежаваният от
дружеството обект е автогара по смисъла на закона и ако е – дали е единствената
в населеното място, както и дали тя е с изчерпан капацитет, е въпрос по
съществото на спора, касаещ материалната законосъобразност на оспорения акт).
Съгласно чл. 17, ал. 4 от
ЗАвтПр и чл. 7, ал. 1 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. общинските транспортни схеми включват следните видове
автобусни линии: 1. градски основни и допълнителни – за превози между пунктове в
чертите на населеното място, определени със строителните му граници в
действащия устройствен план; 2. междуселищни – за
превози, свързващи две или повече
населени места в границите на общината. Съгласно чл. 17, ал. 5 от ЗАвтПр и чл. 8, ал. 3 от Наредба №
2 от 15.03.2002 г. общинските транспортни
схеми се утвърждават от съответните общински съвети. Съгласно
чл. 8, ал. 4 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. промени в общинските транспортни схеми
се утвърждават от съответните общински
съвети. В случая с оспореното решение се утвърждава промяна в маршрутните разписания на междуселищни
автобусни линии от общинската транспортна схема на община Казанлък, поради
което и с оглед на изложеното същото е прието от материално и териториално
компетентен административен орган – ОбС Казанлък. Последният е действал в
изпълнение на своите правомощия по чл. 21, ал. 1, т. 8 и чл. 45, ал. 9 и 10 от ЗМСМА, като решението е прието със съответното мнозинство – с повече от половината
от общия брой на общинските съветници.
Доводите на оспорващото дружество за
нищожност на обжалваното решение, поради некомпетентност на органа, са неоснователни.
Съгласно чл. 22, ал. 1, т. 4 от ЗАвтПр в компетентността на ОбС е да прецени
дали е изчерпан капацитетът на автогарите по т. 1 и 2, съответно да не ги
включи в маршрутните разписания, като определи автоспирките, които са начални,
междинни и крайни по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в съответното
населено място, а такива мотиви са изложени в т. 1 на обжалваното решение, поради
което неправилността на преценката му в тази насока не води до нищожност на
решението му, а съставлява основание за неговата унищожаемост – отмяната му
като незаконосъобразно, като взето в нарушение и при неправилно приложение на
материалния закон.
При приемане на оспорения акт са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В случая нито
се твърди, нито се установява да е спазен особения ред за издаване на общи
административни актове, регламентиран в Дял втори, Глава
пета, Раздел II на АПК. Напротив, изрично се заяви в съдебно
заседание, че този ред не е спазен. Откриването на производството по издаване
на общия административен акт не е оповестено публично чрез средствата за масово
осведомяване, чрез изпращането на проекта до организации на заинтересованите
лица или по друг подходящ начин, съобразно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от АПК. ОбС Казанлък не е определил и оповестил публично по реда,
определен в чл. 66, ал. 1 от АПК една или повече от посочените в чл. 69 от АПК
форми на участие на заинтересованите лица в производството по издаване на акта.
Не е осигурена възможност на заинтересованите лица да осъществят правото си на
участие в разумен срок, определен от административния орган, който не може да
бъде по-кратък от 1 месец от деня на уведомяването по чл. 66 от АПК.
Не е спазена и разпоредбата на чл. 71 от АПК,
която предвижда, че общият административен акт се издава, след като се изяснят
фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят предложенията и
възраженията на заинтересованите граждани и техните организации. Не се твърди,
а и не се установи да са били налице предпоставките и при издаване на
оспореното решение да е приложена разпоредбата на чл. 73 от АПК,
съгласно която, когато неотложно трябва да се издаде общ административен акт за
предотвратяване или преустановяване на нарушения, свързани с националната
сигурност и обществения ред, за осигуряване на живота, здравето и имуществото
на гражданите, може да не се спазят някои от разпоредбите на този раздел за
уведомяване и участие на заинтересованите лица в производството по издаване на
акта, като в тези случаи в хода на изпълнението на акта се оповестяват
съображенията за издаването му. Неспазването на процедурата за издаване на общ
административен акт се обосновава от ответника с тезата, че оспореното решение
е индивидуален административен акт – становище, което, както вече беше
отбелязано, не се споделя от съда. Ето защо и тъй като във всички случаи извън
изчерпателно посочените в чл. 73 от АПК
административният орган е длъжен да спази процедурата по издаване на общ
административен акт, неизпълнението на което и да е от горепосочените
процесуални правила за издаване на общ административен акт съставлява
съществено процесуално нарушение, опорочаващо акта до степен, налагаща неговата
отмяна.
По изложените съображения,
като констатира основанието по чл. 146, т. 3
във връзка с чл. 184 от АПК,
съдът намира, че следва да отмени като незаконосъобразно оспореното решение.
При този изход на делото
ответникът следва да бъде осъден да заплати сторените от оспорващите разноски,
както следва:
на Областен управител на област Стара Загора – сумата в размер на 120
лв.: 20 лв. такса за публикуване на оспорването в ДВ (л. 158) и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, т.е. в минималния размер,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ,
което съдът намира за адекватно на фактическата и правна сложност на
делото, вида и обема на осъществената от юрисконсулта на областния управител правна
помощ;
на „КУМАКС ИНВЕСТ“ ЕООД гр. Казанлък – сумата в размер на 1250 лв.: 50
лв. държавна такса (л. 1 от присъединеното АД №
202/2023 г. на АС Стара Загора) и 1200 лв.
адвокатско възнаграждение с ДДС (л. 239 – 240 иненото АД № 202/2023 г. на
АС Стара Загора), съответстващо на минималното такова,
предвидено в пар. 2а във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което съдът намира за
адекватно на фактическата и правна сложност на делото, вида и обема на
осъществената от пълномощника на дружеството правна помощ, още повече, че от
страна на ответника до приключване на устните състезания не е направено
възражение за неговата прекомерност.
Водим от горните мотиви,
Административен съд Стара Загора на основание чл. 184 във
връзка с чл. 172, ал. 2,
предложение второ и чл. 143, ал. 1 от АПК
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по оспорване
от Областен управител на област Стара Загора и по жалба на „КУМАКС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, Решение № 927 по Протокол № 51 от проведено на
21.03.2023 г. заседание на Общински съвет Казанлък.
ОСЪЖДА Общински
съвет Казанлък да заплати на Областен управител на област Стара Загора сумата
от 120 (сто и двадесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
ОСЪЖДА Общински
съвет Казанлък да заплати на Областен управител на КУМАКС ИНВЕСТ“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.
Казанлък, ул. „Софроний Врачански“ № 24, сумата от 1250 (хиляда двеста и
петдесет) лева, представляваща направени по делото разноски.
Решението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните чрез връчването на преписи от него.
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.