РЕШЕНИЕ
Номер 51228.10.2020 г.Град Силистра
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Силистра
На 14.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
Секретар:И.М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20203420100836 по описа за 2020 година
Ищецът В. А. Н. твърди, че по силата на трудов договор № .....от 19.04.2011 г.,
изменен с допълнително споразумение от 14.11.2011 г. той изпълнявал при ответника
длъжността „домакин“. В периода от м. януари 2019 г. до 27.02.2020 г. ищецът ползвал
продължителен отпуск поради временна неработоспособност, а след тази дата до 15.06.2020
г. – платен годишен отпуск. По време на отпуска му по болест по искане на работодателя
страните подписали допълнително споразумение от 01.02.2020 г., чрез което била
променена длъжността на ищеца от „домакин“ на „склададжия“, като му била връчена нова
длъжностна характеристика, но за длъжността „началник – склад“. С експертно решение №
1861 от 05.05.2020 г. на ТЕЛК било признато трайното намаляване на работоспособността
на ищеца (75 %) и този документ бил представен своевременно на работодателя. След
приключване на отпуска на ищеца с писмо от 15.06.2020 г. работодателят изискал от него
представянето на конкретно посочени документи, всред които и такъв за завършено средно
образование. Ищецът представил същите, но въпреки това на 18.06.2020 г. му била връчена
заповед № 74 от същата дата за прекратяване на трудовото му правоотношение, считано от
19.06.2020 г., на основание чл. 328, а 1, т. 6 КТ поради липса на необходимото образование
за изпълнение на възложената работа, а именно средно такова. Ищецът счита, че
уволнението му е незаконосъобразно, тъй като той има средно образование, видно от
представеното на работодателя свидетелство № ............от 14.06.1976 г. за завършено
Професионално – техническо училище по дървообработване – гр. С., въз основа на което
той е бил назначен и на предходната си длъжност „домакин“ към същата кооперация. Счита
също така, че основанието на прекратяване на трудовото правоотношение, визирано в чл.
328, ал. 1, т. 6 КТ е приложимо, когато изискванията за заемане на длъжността са променени
след възникване на трудовото правоотношение, а не когато работникът изначално не е
отговарял на изискванията, въпреки което е бил назначен на длъжността и е изпълнявал
1
същата. Отделно от това заявява, че при подписването на допълнителното споразумение от
01.02.2020 г. не му е била връчена длъжностна характеристика за длъжността „склададжия“,
поради което той не е наясно дали притежаването на средно образование е изискване за
нейното заемане.
Ищецът счита, че уволнението му е незаконосъобразно и поради обстоятелството, че
работодателят е инициирал преместването му на друга длъжност докато той е ползвал
отпуск поради временна неработоспособност именно с цел да прекрати трудовото му
правоотношение, без да се съобразява със закрилата по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, приложима по
отношение на трудоустроените работници и служители. Уволнението си ищецът определя
като проява на дискриминация, поради което моли съда да признае неговата
незаконосъобразност, като го отмени, да го възстанови на заеманата преди уволнението
длъжност, както и да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето, през което е
останал без работа, изчислено на базата на получаваното от него БТВ в размер на 1315,19
лв. заедно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 10.08.2020
г. до окончателното ѝ плащане. Претендира и направените по делото разноски.
Ответникът ЗК „16 Д.” депозира писмен отговор, чрез който заявява, че предявените
искове са неоснователни, поради което моли съда да ги остави без уважение. Счита, че
ищецът действително не отговаря на изискванията за заеманата длъжност, тъй като не
притежава средно образование, което било видно от представеното от него свидетелство №
046806 от 14.06.1976 г., удостоверяващо единствено завършен двугодишен курс на
Професионално – техническо училище по дървообработване – гр. С.. Признава пропуска си
да предостави на ищеца длъжностната характеристика за новата му длъжност „склададжия“,
но твърди, че за заемането се изисква средно образование. Оспорва обвинението, че
промяната на длъжността на ищеца е била предприета с оглед бъдещото прекратяване на
трудовото му правоотношение, като заявява, че тя се наложила поради прехвърляне на част
от задълженията на домакина към друг служител. Твърди, че изискването за средно
образование било относимо и за двете длъжности („домакин“ и „склададжия“), като счита,
че изначалната липса на такова също е основание за уволнение на работника съгласно
нормата на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ. Твърди, че спрямо ищеца никога не е проявявана
дискриминация във връзка с неговото заболяване, за което свидетелствало решение на УС от
07.03.2019 г. за отпускане на финансова помощ от 2000 лв. При отхвърляне на иска
претендира направените по делото разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа и от правна страна следното:
Предявените от ищеца искове са с правно основание чл. 344, ал.1, т. 1, 2 и 3 във вр.
чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На основание представен по делото трудов договор № 67 от 19.04.2011 г. ищецът
постъпил в ответната кооперация на длъжността „шофьор снабдител“ на пълен работен ден
2
и за неопределен срок от време, а чрез допълнително споразумение от 14.11.2011 г. той бил
преназначен на длъжността „домакин“. На по – късен етап чрез допълнително споразумение
от 01.02.2020 г. ищецът преминал на нова длъжност – „склададжия“, за която съгласно
представена от ответника длъжностна характеристика се изисква средно икономическо
образование, отразено в щатното разписание като „ср. категор.“ образование. Това
двусмислие налага извода, че изискването за икономически профил на средното
образование, обективирано в длъжностната характеристика, е завишено в сравнение с
изискванията на щатното разписание, поради което необходимото за длъжността
„склададжия“ образование съгласно критериите на работодателя следва да се приеме като
средно такова. Същата степен на образование е била условие за заемането и на предходната
длъжност на ищеца – „домакин“, видно от представената по делото длъжностна
характеристика за изпълнението на тази служебна функция.
С писмо от 15.06.2020 г. ищецът бил поканен от работодателя си да му представи
конкретно посочени документи, всред които и копие от диплома за средно образование, в
отговор на което той представил свидетелство № ......от 04.07.1976 г. на Министерство на
народната просвета, което не е спорно, че отпреди било приложено към трудовото му досие.
Работодателят приел, че това свидетелство удостоверява завършен двугодишен курс в
Професионално – техническо училище по дървообработване в гр. С., а не доказва
придобиването на средно образование, поради което издал заповед № ....от 18.06.2020 г. за
прекратяване на трудовото правоотношение на работника на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ
поради липса на изискуемото за заеманата длъжност образование, а именно средно такова.
Съдът не споделя становището на ищеца, че представеното от него свидетелство №
.........на Министерство на народната просвета удостоверява придобиването на средно
образование, тъй като от него става ясно, че той е завършил единствено двугодишен курс в
Професионално – техническо училище по дървообработване в гр. С., специалност
„мебелист“, специализация „мебелно производство“, поради което с решение на Държавната
квалификационна комисия от 30.06.1976 г. му била дадена квалификация „работник
специалист по мебелно производство, трети разряд“. Този документ не удостоверява
образователната степен, която ищецът твърди, че притежава, въпреки че към момента на
издаването му тя е била обозначена в нормативната уредба със същата терминология.
Според чл. 13, ал. 1 от действащия към датата на издаване на свидетелството Закон за
по-тясна връзка на училището с живота и за по-нататъшно развитие на народното
образование в НР Б. постъпването в професионално-техническите училища (каквото е било
училището по дървообработване в С.) става след завършено основно образование, а курсът
на обучение в тях трае от 1 до 3 години - в зависимост от изучаваната професия. Този
законов текст не обвързва завършването на курса с получаването на средно образование, а
ал. 2 на същата разпоредба гласи, че на завършилите тези училища се дава възможност да
получат средно образование, като им се признава изучаваният материал, което потвърждава
становището на работодателя, че преминатият курс на обучение в професионално –
3
техническо училище не е достатъчен за придобиването на образователната степен,
необходима за заемането на длъжността, на която ищецът е бил назначен.
Чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ гласи, че работодателят може да прекрати трудовия договор,
като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в сроковете по чл. 326, ал.
2, когато работникът или служителят не притежава необходимото образование или
професионална квалификация за изпълняваната работа. Съдът счита, че това основание за
прекратяване на трудовото правоотношение намира приложение при въвеждане на
изисквания за образование или за професионална квалификация за съответната длъжност
след възникване на правоотношението, а не в хипотезата, при която работникът изначално
не е отговарял на изискванията за заемането на длъжността, но въпреки това е бил назначен
на същата и е изпълнявал вменените му с длъжностната характеристика трудови
задължения. От самото начало на правоотношението работодателят е разполагал с
документите, удостоверяващи образователната степен на неговия служител, и е приел, че те
са достатъчни за назначаването му на длъжността, поради което последващата промяна на
становището му, съответно по – късното проучване на документите, не може да послужи
като основание за прекратяване на договора, сключен именно при същите условия, т.е. без
да е налице каквато и да било промяна, относима към правомощията на работодателя да
сложи край на трудовоправната обвързаност на страните. Обратното би означавало, че
действието на трудов договор, сключен в нарушение с изискванията за образование и
професионална квалификация, зависи изцяло от преценката на работодателя, без същата да
е ограничена от предпоставките по чл. 325 и следващите от КТ, което парализира защитната
функция на трудовото законодателство и поставя развитието на правоотношението във
властта на по – силната страна. Отделно от това става ясно, че в конкретния случай години
наред ищецът се е справял с изпълнението на задълженията за длъжността „домакин“,
сходна по трудови функции с тази на „склададжия“ и за която също се е изисквало средно
образование, откъдето следва, че той фактически притежава уменията, необходими за
работата му, за които изискуемата образователна степен е само предварителна гаранция.
Поради изложените причини съдът счита, че в тази ситуация не се е осъществило
предвиденото в чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ основание за уволнение и извършеното такова се явява
незаконосъобразно, поради което следва да се отмени (в този смисъл решение 2202 от
02.03.2001 г. на ВКС по гр.д. № 912 от 2006 г, III г.о., решение 1099 от 02.10.2008 г. на ВКС
по гр.д. № 1781 от 2005 г, IV г.о., решение по гр.д. № 979/2014 г. на ВКС, IV г.о.). Горният
извод би се променил в случай, че изискванията на работодателя за завършено образование
бъдат нормативно въведени след възникване на трудовото правоотношение, но в конкретния
случай тази хипотеза не е налице, поради което предявеният иск за отмяна на уволнението
следва да бъде уважен.
Съгласно чл. 225, ал. 1 КТ при незаконно уволнение работникът или служителят има
право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за
времето, през което е останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
Между страните не се спори, че БТВ на ищеца за м. май 2020 г. (месеца, предхождащ месеца
4
на възникване на основанието за уволнение съгласно чл. 228 КТ) възлиза на посочената в
исковата молба сума от 1315,19 лв., поради което същата следва да се приеме като
достоверна. Ищецът е представил доказателства, че не е встъпил в друго трудово
правоотношение към момента на заседанието, в което са проведени устните състезания по
делото – 14.10.2020 г., поради което предявеният иск за заплащане на обезщетение за
оставането му без работа следва да се уважи в пълен размер за периода от 19.06.2020 г. до
14.10.2020 г., като му се присъди сумата от 5021,62 лв. заедно със законната лихва от датата
на постъпването на исковата молба в съда – 10.08.2020 г., до окончателното му плащане (чл.
86, ал. 1 ЗЗД).
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят направените
по делото разноски за адвокатски хонорар; ответникът е направил възражение за
прекомерност на тези разноски, сторени в размер на 1500 лв., което съдът намира за
основателно, тъй като минималното възнаграждение по чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 610 лв.
Поради тези причини съдът намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
адвокатски хонорар в размер на 1200 лв.; на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва
да бъде осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 300,86 лв. (по 50
лв. за първите два иска и 200,86 лв. по иска за заплащане на обезщетение). Воден от горното
и на основание чл. 235 ГПК, С. районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на В. А. Н. с ЕГН ...........от **********, ул.
„Ч.“ № ., извършено със заповед № 74 от 18.06.2020 г. на председателя на ЗК „16 Д.” с ЕИК
............и адрес на управление: **********, представлявана от И.Д. И. като ОТМЕНЯ
същото.
ВЪЗСТАНОВЯВА В. А. Н. с ЕГН ............от **********, ул. „Ч.“ № ..на длъжност
„склададжия” в ЗК „16 Д.” с ЕИК ......и адрес на управление: **********, представлявана от
И.Д. И.
ОСЪЖДА ЗК „16 Д.” с ЕИК .....и адрес на управление: **********, представлявана
от И. Д. И., да заплати на В. А. Н. с ЕГН .......от **********, ул. „Ч.“ № ...сумата от 5021,62
лв. (пет хиляди двадесет и един лв. и 62 ст.), представляваща обезщетение за оставането на
ищеца без работа за периода от 19.06.2020 г. до 14.10.2020 г., законната лихва върху тази
сума от датата на постъпването на исковата молба в съда – 10.08.2020 г., до окончателното
плащане, както и направените по делото разноски в размер на 1200 лв. (хиляда и двеста лв.)
за адвокатски хонорар, като ОТХВЪРЛЯ искането за присъждане на разноски за адвокатски
хонорар над така посочената сума.
ОСЪЖДА ЗК „16 Д.” с ЕИК .....и адрес на управление: **********, представлявана
5
от И. Д. И., да заплати по сметка на СРС държавна такса за настоящото производство в
размер на 300,86 лв. (триста лв. и 86 ст.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред С. окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от 28.10.2020 г.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
6