Решение по дело №467/2013 на Окръжен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 10 октомври 2014 г.
Съдия: Светла Желязкова Стоянова
Дело: 20131300900467
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 18 октомври 2013 г.

Съдържание на акта

 

 

 

 

 

                                           Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е №157

                       

                                             Гр . Видин  10.10.2014г.

 

                                 В    ИМЕТО    НА    НАРОДА

 

   Видински  окръжен съд    ГРАЖДАНСКА           КОЛЕГИЯ   В  ПУБЛИЧНОТО   ЗАСЕДАНИЕ  НА десети септември

ПРЕЗ две хиляди и четиринадесета ГОДИНА В СЪСТАВ:

 

                                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: С.С.                          

                                                   ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                                                         2.

ПРИ СЕКРЕТАРЯ             А.А.                                И В ПРИСЪСТВИЕТО НА

ПРОКУРОРА                                                              КАТО РАЗГЛЕДА ДОКЛАДВАНОТО  ОТ

  Съдия               С.С.         ГР.Д. № 467        ПО ОПИСА

ЗА     2013  ГОД.,ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ СЪОБРАЗИ СЛЕДНОТО:

 

Искът е с правно основание чл.630,ал.1 ТЗ.

 Делото е образувано е по молба на „Ф…”ООД-със седалище и адрес на управление гр.В.,представлявано от управителя П.Х.,чрез адв.пълномощника Г.С. срещу „Ф.”ООД със седалище и адрес на управление гр. В.,представлявано от управителя И.Т. Й. с правно основание чл.625 ТЗ.

Молителят твърди,че по силата на договор за цесия от 20.09.13г. ”Ф…”ООД-В. му е цедирано вземане срещу ответника в размер на 144 487,10евро.Твърди,че дружеството длъжник е уведомено за извършеното прехвърляне на вземане с писмено уведомление,получено на 24.09.13г.Задължението на ответника произтича от споразумения №.. и №…от …г. с ”Ф….”ООД-В. като при сключването му длъжникът е заплатил 12 000евро и остават дължими 132 487,10 евро.

Поддържа се,че ответникът е в състояние на неплатежоспособност и не е в състояние да изпълнява безспорни и изискуеми парични задължения.

Иска се от съда да постанови решение  по реда на  чл.625 ТЗ като обяви в несъстоятелност поради  неплатежоспособност и свръхзадълженост ответника и определи за начална дата на неплатежоспособността 30.02.2012г.

Към молбата са приложени посочените в чл.628,ал.2 и ал.3 ТЗ писмени доказателства по опис като дружеството молител е изпратило уведомления до НАП-ТД-В… в изпълнение разпоредбата на чл.78,ал.1 ДОПК за подаване молба до съда за откриване производство по несъстоятелност.

 Поискано е да се назначи  икономическа експертиза с поставена в ИМ задача.

Поискано  съдът да задължи ответника да представи по делото  препис от годишни финансов отчет,заверен от експерт-счетоводител,опис и оценка на пасивите и активите и списък на кредиторите.

„Ф.”ООД-В. е подал писмен отговор по реда на чл.367 ГПК,с който твърди,че молбата по чл.625 ТЗ е недопустима,а по същество неоснователна.

Счита,че молбата е недопустима поради липса на активна легитимация на молителя,тъй като „Ф…”ООД-В. не е уведомено за извършената цесия от предишния кредитор /цедента/ каквото е изискването на чл.99,ал.3 ЗЗД.Твърди,че уведомяването от цесионера е правно ирелевантно по отношение действието на цесията.

Твърди,че дружеството ответник не е уведомено за проведено заповедно или по общия исков ред производство и съответно за издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист въз основа на Споразумение от м. 02.12г. с ”Ф…”ООД-В...В този смисъл не са уведомени за наличие на  изискуемо парично задължение към ищеца.

Твърди,че дружеството е уведомено от „Ф…”ООД като предходен цедент да превеждат задълженията си директно към тях поради неизпълнение на задълженията на цесионера ”Ф…”ООД-В. и прекратяване на договора за цесия с последното дружество.

Твърди,че ответникът няма изискуемо парично задължение към ищеца „Ф…”ООД-В...

 По същество излага доводи,че сумите по всички 13 бр. фактури,от които произтича задължението на дружествата към „Ф…”ООД са изплатени като преди това по този повод се е провело производство по гр.д. №2709/118/2012 и №23.61/118/2012 в граждански съд в гр. К.-Р. и спорът е разрешен.

Предвид изложеното иска от съда да остави без разглеждане молбата по чл.625 ТЗ като недопустима или да я отхвърли като неоснователна поради липса на изискуемо парично задължение към молителя.

В срока по чл.629,ал.4 ТЗ в производството по несъстоятелност са подали молба за присъединяване в качеството на кредитори на „Ф…”ООД-В… В… със седалище  в гр.Г…,Ш. чрез адв. В.К. с адрес на кантората-гр.С…,ул.”К…”№.,адв. дружество „К…”,както и „Т.”АД-гр.С. чрез адв. И. Б. със съдебен адрес гр.С…,ул.”К. Ш.”№..,адв. дружество „К…”.Спазени са изискванията на чл.629,ал.5 ТЗ и присъединилите се кредитори са представили изискуемите в чл.628 ТЗ приложения към молбата по чл.625 ТЗ.В първото по делото открито  с.з. на 19.02.2014г. съдът е присъединили в производството по несъстоятелност В… със седалище  в гр.Г.,Ш. със съдебен адрес в гр. С. и „Т.”АД-гр.С. в качеството на кредитори на „Ф…”ООД-В...

Присъединилите се кредитори искат от съда спрямо  длъжника „Ф.”ООД-В. да се открие производство по несъстоятелност с начална дата на неплатежоспособността 12.08.2013г.,да назначи временен синдик и да наложи запор и възбрана върху имуществото на дружеството.Мотивират искането си както следва:

ВФС Интернешънъл АБ  със съдебен адрес в гр. С. твърди,че има изискуемо парично вземане към „Ф.”ООД-В.  по договор за покупко-продажба от 07.03.2008г. на един брой комбиниран челен товарач,марка В…,моделB…,който е доставен от продавача „С…”АД на купувача „Ф.”ООД-В. „С…”АД е прехвърлило вземането си на В..като „Ф.”ООД се е съгласило да изплати цената на В…съгласно погасителен план,неразделна част от договора и споразумение от 05.04.2011г.Твърди,че „Ф.”ООД остава да дължи по този договор 20 161 евро,от които 12 961евро главница ,946евро договорна лихва,6 076евро лихви за забава и 177 евро правни разноски във ръзка с пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ.

„Т.”АД-гр.С. също твърди ,че има изискуемо парично вземане спрямо „Ф”ООД-В. от търговска сделка като към 17.02.2014г. то е в размер на 153 379,10евро,които длъжникът не е в състояние да изплати.Вземането произхожда от отпуснат от банката банков кредит от 04.11.2008г. в размер на 200 000евро,напълно усвоен от кредитополучателя „Ф”ООД.Последвало е сключване на анекси за разсрочване на плащането като последното плащане е от 12.08.2013г. и от тогава длъжникът изцяло не изпълнява задълженията си по погасяване на кредита.

От данните по делото съдът констатира следното от фактическа страна:

По делото е назначена  икономическа експертиза като на  ВЛице Р.К. е поставена задача след проверка материалите по делото и счетоводството на „Ф.”ООД-В. да отговори на поставените в ИМ въпроси и посочи коефициентите на бърза и незабавна ликвидност и коефициент на автономност.Определеният от съда депозит за ВЛ не е внесен от молителя „Ф. Р.”ООД-В. и в първото по делото открито с. заседание на 19.02.14г. след присъединяване на В  със съдебен адрес в гр. С. и „Т.”АД-гр.С.съдът е определил назначената счетоводна екпертиза да бъде изпълнена от същото ВЛ  при поставените вече задачи като отговори и на поставените от В…въпроси.Определеният от съда депозит е внесен от страната и ВЛ е посетило счетоводството на „Ф.”ООД,но не са му били предоставени изисканите от него счетоводни документи.В проведеното на 28.05.14г. с.з.  съдът е дал отново възможност на ответника по делото да представи на ВЛ необходимите счетоводни документи, като процесуалните представители на „Ф.”ООД-адв.. И.В. и ю.к. М. Н. лично са се ангажирали, но до следващото с.з. ,проведено на 10.09.14г. не е била изготвена счетоводна експертиза отново поради непредставяне от страна на ответното дружество на необходимите счетоводни документи.В с.з. ВЛ е заявил,че след справка в ТР е констатирал,че „Ф.”ООД няма публикуван финансов отчет за нито една финансова година.

От представените от страните доказателства по делото се установява следното:

По вземането на „Ф…”ЕООД-В..

Със Споразумение от 09.02.12г.  „Ф…”А..”ООД-В. са се споразумели,че „Ф…”ООД дължи на ФМ”А…..”ООД 144 487,10евро,произтичащи от 13бр. фактури за извършена доставка на гориво.Чрез договор за цесия от 20.09.13г. ФМ”А….”ООД е прехвърлило вземането си на „Ф…”ЕООД-В.,за което „Ф…”ООД е уведомен от цесионера,а не от цедента.Вземането на ФМ”А…”ООД е по силата на цесионен договор №1 от 28.07.11г.,с който ФМ”Е…”Лтд е цедирало вземането си срещу „Ф…”ООД на   ФМ”А…”ООД,а с цесионен договор №… от същата дата ФМ „Б…”Л е прехвърлило вземането си срещу „Ф…”ООД на   ФМ”А…”ООД.По повод задълженията по сочените 13бр. ф-ри,предмет на изброените цесионни договори се е развило производство пред съда в гр. К… в Р.. и спорът е разрешен със Споразумение от 28.03.12г. меж””Л и„Ф….”ООД.

 По вземането на В АБ  -със съдебен адрес в гр. С...

Съгласно договор за покупко-продажба от 07.03.2008г. на един брой комбиниран челен товарач,марка В……същият е доставен  на 19.03.08г. от продавача „С…”АД на купувача „Ф”ООД-В... „С…”АД е прехвърлило вземането си на В  като „Ф”ООД се е съгласило да изплати цената на В….. АБ   съгласно погасителен план,неразделна част от договора и споразумение от 05.04.2011г.За обезпечение на вземането е вписан особен залог  в полза на В АБ   от залогодателя „Ф”ООД на 07.03.08г.

По вземането на „Т…”АД-С..

Между банката и„Ф”ООД е сключен банков кредит от 04.11.2008г. в размер на 200 000евро,напълно усвоен от кредитополучателя „Ф”ООД.Последвало е сключване на анекси за разсрочване на плащането. В А. №… от 29.12.11г. към договор от ….,подписан и от двете страни, е посочено,че задължението на „Ф….”ООД  дата на сключване на анекса е в размер на 166 520евро.По реда на чл.417 ГПК е издадена Заповед за изпълнение на парично вземане от 16.08.13г. и е издаден изпълнителен лист на 19.08.13г., според който „Ф”ООД е осъдено да заплати на „Т….”АД 145 190,16 евро-главница,3 621,02 евро просрочени лихви от 30.04.13г. до 14.08.13г. ведно със законната лихва върху главницата след тази дата и 5 820,98лв-д. такса.Подадено е възражение от „Ф….”ООД  до ВРС на 04.03.14г. по реда на чл.414 ГПК.

При тези данни съдът достигна до следните изводи:

За откриване производство по несъстоятелност следва да са налице следните кумулативните материално правни предпоставки: подадена до компетентният по смисъла на чл. 613 ТЗ съд молба от лицата, изрично изброени в чл. 625 ТЗ, съответно лицата по чл. 742, ал. 2 ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; наличие на неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ /евентуално свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 ТЗ, ако е корпоративно търговско дружество/ и затрудненията на длъжника да не са временни, като състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /арг. чл. 631 ТЗ/.

Настоящата молба по чл.625 и сл. от ТЗ е подадена от лица,които попадат в кръга на лицата,имащи право да сезират съда с искане за откриване на производство по несъстоятелност по отношениена лице,за което твърдят,че е техен длъжник по търговска сделка и това лице има качеството на търговец.

Молбата е подадена до компетентния по смисъла на чл.613 ТЗ съд.

 По своята правна същност, производството по несъстоятелност е универсално изпълнително производство, поради което и споровете, относно отделните вземания не са в преюдициална връзка с решението по откриването му, а касаят стадия на приемане на вземанията на кредиторите от синдика. Установителното действие на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ се разпростира върху обективното имуществено състояние на длъжника и има действие по отношение на всички - чл. 630, ал. 3 ТЗ. Решението за откриване производство по несъстоятелност няма за предмет установяването със силата на присъдено нещо на конкретното вземане на кредитора спрямо длъжника по несъстоятелността, но наличието на изискуемо задължение на длъжника по търговска сделка е една от предпоставките за откриване производство по несъстоятелност, поради което и без да формира сила на присъдено нещо по отношение на вземането, посоченото в молбата по чл. 625 ТЗ, съдът следва да прецени наличието на търговски характер на вземането и неговата изискуемост. За да установи основанието на вземането си молителят следва да докаже съществуването на юридическият факт, който поражда вземането, а в случай че длъжникът го оспорва, то той - длъжникът следва да докаже съществуването на такъв юридически факт, който към датата на приключване на съдебното дирене, или правопрекратява вземането или отрича съществуването на твърдения от молителя  правопораждащ юридически факт.

При изследване конкретно  на въпросите относно наличие на изискуемо парично задължение по търговска сделка,на неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608,ал.1 ТЗ /или свръхзадълженост по чл.742,ал.1 ТЗ/ както и при изследване на въпроса дали затрудненията на длъжника  са временни ,или състоянието на неплатежоспособност е обективно и трайно по арг. на чл.631 ТЗ съдът ще обсъди събраните по делото доказателства, а тези които не е успял да събере поради възпрепятстване от страна на ответното дружество ще приеме за доказани предвид разпоредбата на чл.161 ГПК.

Относно наличие на изискуемо парично задължение по търговска сделка:

От данните по делото не се доказа по категоричен начин наличие на вземането на „Ф….”ЕООД-В… към „Ф…”ООД. От представените цесионни договори може да се направи извод,че на „Ф…”ЕООД-В. е било цедирано вземане срещу „Ф…”ООД-В.,но в развилото се производство пред съда в гр. К… в Р… спорът относно 13бр. ф-ри,предмет на изброените цесионни договори е разрешен със Споразумение от 28.03.12г. между ФМ”Е…”Л… и „Ф…”ООД-В..

От събраните по делото писмени доказателства съдът приема,че е налице изискуемо парично задължение по търговска сделка в полза на В….  -със съдебен адрес в гр. С.. спрямо „Ф.”ООД-В… .Не е спорно,че по силата на  договор за покупко-продажба от 07.03.2008г. на един брой комбиниран челен товарач,марка В… същият е доставен  на 19.03.08г. на купувача „Ф”ООД-В...Съдът не кредитира представената от „Ф.”ООД-В. счетоводна справка за изплащане изцяло на сумата по договора и дори надвнасяне на сума в размер на 2 592/не е посочена паричната еденица/,тъй като в хода на делото се установи,че ответното дружество не води редовно счетоводство предвид факта,че няма обявени годишни финансови отчети в ТР  съгласно ЗСч.,а освен това е създало пречки като не е предоставило счетоводни документи и не е дало достъп на ВЛ до счетоводтвото на дружеството.така представената счетоводна справка съставлява частен документ,изходящ от страната и не се ползва с доказателствена сила.В този смисъл съдът приема наличие на изискуемо парично задължение по търговска сделка в полза на В….-със съдебен адрес в гр. С… спрямо „Ф…”ООД-В… във връзка с договор за покупко-продажба от 07.03.2008г.,по който не е изплатена изцяло продажната цена,което е станало повод за сключване на споразумение от 05.04.2011г. за разсрочване на плащанията от страна на„Ф…”ООД на остатъка от сумата в размер на 35 640евро съгласно погасителен план .Вземането не е категорично  установено по размер,тъй като няма данни дали и доколко този погасителен план е изпълняван.

Съдът приема,че е налице изискуемо парично задължение по търговска сделка в полза на „Т..”АД- С… спрямо „Ф…”ООД-В... Не се оспорва от страните,че между банката и„Ф”ООД е сключен банков кредит от 04.11.2008г. в размер на 200 000евро,напълно усвоен от кредитополучателя „Ф.”ООД. В А. №. от ..г. към договор от ..г.,подписан и от двете страни, е посочено,че задължението на „Ф”ООД  дата на сключване на анекса е в размер на 166 520евро.По реда на чл.417 ГПК кредиторът се е снабдил със Заповед за изпълнение на парично вземане от 16.08.13г. и  изпълнителен лист на …г., според който „Ф”ООД е осъдено да заплати на „Т…”АД 145 190,16 евро-главница,3 621,02 евро просрочени лихви от 30.04.13г. до 14.08.13г. ведно със законната лихва върху главницата след тази дата и 5 820,98лв-д. такса.Подаденото възражение от „Ф”ООД  до ВРС на 04.03.14г. по реда на чл.414 ГПК не опорвергава дължимостта на сумата предвид представеното извлечение от сметка,представено от банката в производството по чл.417 ГПК.Това е въпрос, който ще бъде разрешен по реда на чл.422 ГПК,но до приключванена съдебното дирене в производството по несъстоятелност данни за недължимост на вземането не са представени от длъжника.

Относно наличие на неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 ТЗ и необходимостта затрудненията му да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно /арг. чл. 631 ТЗ/:

 Легалното определение на понятието “неплатежоспособност” е дадено в ал.1 на чл.608 ТЗ,а именно- търговецът да не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение по търговска сделка или публичноправно задължение към държавата и общините,свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане. Неплатежоспособността се предполага съгласно ал.2 на чл.608 ТЗ при спиране на плащанията.

По своята правна същност, неплатежоспособността е обективна невъзможност на търговеца да изпълни задълженията си, т. е. спирането на плащанията трябва да се дължи на липсата на краткосрочни активи с достатъчна степен на активност да покрият краткосрочните задължения. Неплатежоспособността е фактическо състояние на длъжника, което не зависи от волята му и което се изразява в липсата на налични парични средства, с които да изпълни изискуемите вземания по търговски сделки или публичноправните си задължения. Преценявайки наличието, респ. липсата на това състояние, съдът следва да се съобрази с цялостното обективно икономическо състояние на длъжника, а не единствено с отделни показатели на счетоводните стандарти.

Като е възпрепятствал изготвянето на счетоводната експертиза ответникът „Ф…”ООД-В. е станал причина по делото да не збъде изготвено заключениет на ВЛ с поставени от съда и страните въпроси и съответно да бъдат определени коефициентите на обща, бърза, незабавна и абсолютна ликвидност на дружеството.

Прилагайки последиците,предвидени в чл.161 ГПК съдът приема,че „Ф…”ООД-В. е изпаднал в неплатежоспособност,тъй като не  изпълнява задълженията си по изискуеми парични вземания спрямо присъединилите се кредитори В….АБ  -със съдебен адрес в гр. С. и „Т…”АД-С., а също,че  спирането на плащанията към кредитори е фактическо състояние на длъжника,  което се изразява в липсата на налични парични средства и затрудненията му не са с временен характер.

По делото липсват ангажирани от длъжника доказателства, че неизпълнението на задълженията са дължи на временни затруднения или че разполага с имущество, достатъчно да покрие задълженията му без опасност за интересите на кредитора по см. на чл. 631 ТЗ. При така установената фактическа обстановка съдът приема, че за начална датата на неплатежоспособността следва да бъде определена 12.08.2013г.-посочена от присъединилите се кередитори с установени изискуеми вземания.

За временен синдик следва да бъде назначен М.И. Н., с месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв.По делото г-н М.И. Н. е депозирал декларация за съгласие и  липса на пречки по чл.655 ТЗ.

 ССъдът свиква Първо събрание на кредиторите  на 05.11.2014 г. - 14ч., в зала №13 на ІІет.в съдебната палата на Видински окръжен съд.

Разноски по делото не следва да се присъждат.

Водим от горното и на основание чл.630,ал.1 ТЗ съдът

Р     Е     Ш     И     :

 

ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Ф…”ООД-гр.В...

 ОПРЕДЕЛЯ начална дата неплатежоспособността -12.08.2013г.

ОТКРИВА  ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на „Ф…”ООД-гр.В...

НАЗНАЧАВА за временен синдик М.И. Н. с месечно възнаграждение в размер на 1 000 лв., който да пристъпи към изпълнение на задълженията си считано от деня на вписване на решението в търговския регистър, като същият е представил декларация според изискванията на  чл. 655 ТЗ чл. 656 ТЗ 

ДОПУСКА ОБЕЗПЕЧЕНИЕ като налага запор и възбрана върху движимото и недвижимо имущество на „Ф…”ООД-гр.В..

НАСРОЧВА Първо събрание на кредиторите за  05.11.2014г. от 14,00ч. в зала №13 ,ет.ІІ на Окръжен съд-гр.Видин.

Решението подлежи на вписване в търговския регистър към Агенцията по вписванията.

Препис от решението, на основание чл. 14 ЗТР, да се изпрати незабавно за вписване в търговския регистър на Агенцията по вписванията.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд –София в четиринадесетдневен срок от връчването му на страните.

 

                      Окръжен съдия: