Решение по дело №3764/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1283
Дата: 22 октомври 2019 г. (в сила от 6 март 2020 г.)
Съдия: Мариета Димитрова Бушандрова
Дело: 20192120203764
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 27 август 2019 г.

Съдържание на акта

 

                                                    Р Е Ш Е Н И Е

 

1283                                             22.10.2019г.                           град Бургас

 

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,          наказателно отделение, XII-ти състав

На втори октомври                                                               година 2019

В публично заседание в следния състав:

 

                                           Председател: МАРИЕТА БУШАНДРОВА

                                           Съдебни заседатели:

 

Секретар: Камелия Славейкова

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдия Бушандрова

НАХД № 3764 по описа на съда за 2019 година

за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на „***” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, ул. „***” № 22, представлявано от управител Д.К.Б.против НП № К19_54- F425789/08.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас, упълномощен със Заповед ЗЦУ - ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, с което за нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция, в размер на 5712,38 лв.

В жалбата се моли, съдът да постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление или да приложи разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание, за дружеството – жалбоподател, не се явява представител. В писмо, изпратено до БРС изразяват становище, че поддържат жалбата и молят НП, да бъде отменено. Не сочат доказателства.

В съдебно заседание, процесуалният представител на ТД на НАП - Бургас оспорва жалбата и моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Съдът намира жалбата за допустима, тъй като същата е подадена в срок и съдържа необходимите реквизити, поради което и производството по нея е редовно образувано пред РС-Бургас.

Бургаският районен съд след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Във връзка с подадено заявление за регистрация по ЗДДС с вх.№ 023911801823299/07.09.2018г. от „***“ ЕООД, ЕИК ***била възложена документална проверка за наличие на основания за регистрация на задълженото лице, по реда на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. С РИП № 022691801825492/07.09.2018г., било връчено искане за представяне на документи с изх. № 023911801823299/07.09.2018г. от фирмата – жалбоподател. „***“ЕООД, ЕИК ********* било вписано в Търговския регистър на 12.05.2015г. и подали заявление за регистрация по ЗДДС на 07.09.2018г., с вх.№ 023911801823299, на основание чл. 96, ал.1 от ЗДДС - задължителна регистрация във връзка с облагаем оборот за предходините 12 месеца преди текущия, в размер на 79 533,93лв. След представяне на изисканите от органа по приходите документи било установено, че фирмата - жалбоподател е реализирала оборот, в размер на 79533,93лв., за период от 01.09.2017 г. до 31.08.2018 г., от които 51625,52лв. бил реализиран за период от 01.07.2018г. до 13.08.2018г., т. е. за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия. На 13.08.2018г., дружеството достигнало облагаем оборот за задължителна регистрация по ЗДДС, в размер на 51 625,52лв. и е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, на основание чл.96, ал.1 ЗДДС, за периода от 14.08.2018г. до 20.08.2018г. включително. Било установено, че дружеството - жалбоподател е следвало да подаде заявление за регистрация по чл. 96, ал.1 от ЗДДС най- късно до 20.08.2018г. За периода 13.08.2018г. - 21.09.2018г., „***“ЕООД, ЕИК ********* не е начислило ДДС, в размер на 5712,38 лв., изчислен на основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС.

За извършената проверка и направените констатации бил издаден Акт за регистрация по ЗДДС с № 020421801916204/20.09.2018 г., който бил връчен на 21.09.2018г.

Въз основа на установената фактическа обстановка, на 17.10.2018 г. бил съставен акт за установяване на административно нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. Въз основа на съставения акт и след проверка на неговата законосъобразност, АНО издал атакуваното НП на 08.02.2019 г., в което било пресъздадено съдържанието на акта и с което, за нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция, в размер на 5712.38 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на изслушаните показания на актосъставителя, както и от приложените по делото писмени доказателства, съдържащи се в административнонаказателната преписка.

Съдът, с оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, намира от правна страна следното:

Съдът при проверката на процедурата по констатирането на нарушението и съставянето на АУАН, както и при издаването на НП, не откри съществени процесуални нарушения, които да доведат до опорочаване на административно-наказателното производство срещу дружеството и нарушаване на правото му на защита, поради което съдът възприема наведените доводи в тази насока като защитна теза, с цел избягване на административно наказателна отговорност. В обстоятелствената част на АУАН, възпроизведена впоследствие в НП, присъстват всички съществени реквизити, предвидени в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, които дават възможност на нарушителя да разбере в какво е обвинен и да реализира защитата си – посочен е срока, в който според контролния орган задължението е трябвало да се изпълни, мястото на изпълнение на задължението за подаване на заявлението за регистрация, както и в какво се състои деянието. Фактите, описващи обективната страна на нарушението, за което дружеството е привлечено към административнонаказателна отговорност, съответстват на нормата на чл. 96, ал. 1 ЗДДС. АУАН е връчен на упълномощено лице. Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН.

На регистрация по ЗДДС подлежи всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6, което получава услуги с място на изпълнение на територията на страната, които са облагаеми и за които данъкът е изискуем от получателя по чл. 82, ал. 2 от ЗДДС. На регистрация по този закона подлежи и всяко данъчно задължено лице по чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона, установено на територията на страната, което предоставя услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка.

Съгласно разпоредбата на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, Всяко данъчно задължено лице с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. Не се спори, че размерът на реализиран облагаем оборот от дружеството - жалбоподател за период от 14.08.2018г. - 20.08.2018г., т.е. за период не по-дълъг от два последователни месеца, вкл. текущият е достигнат облагаем оборот от 50 000 лв, а именно 51 625.52 лв.

Следователно дружеството е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, в 7 дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът, т.е. най-късно до 20.08.2018г. С оглед горното, по делото е безспорно установено, че дружеството е допуснало нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.

По силата на чл. 180, ал. 1 от ЗДДС, регистрирано лице, което, като е длъжно, не начисли данък в предвидените в този закон срокове, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер на неначисления данък, но не по-малко от 500 лв. При повторно нарушение размерът на глобата или имуществената санкция е в двоен размер на неначисления данък, но не по-малко от 1 000 лв. Според предвиденото в ал. 2 на чл. 180 ЗДДС, алинея 1 се прилага и когато лицето не е начислило данък, тъй като не е подало заявление за регистрация и не се е регистрирало по този закон в срок. Следователно, деянието, за което е наложена на дружеството - жалбоподател административно наказание - имуществена санкция е обявено от закона за наказуемо.

Наказанието е с фиксиран размер и е формирано от датата, на която е надвишен оборота, до датата, на която е регистрирано от органа по приходите, т.е. не може да бъде изменено от Съда. Настоящият състав намира, че наказанието е определено правилно и законосъобразно и с налагането му, ще бъдат постигнати целите по чл. 12 от ЗАНН без да се засяга прекалено имуществената сфера на дружеството, като така ще се спази принципа за пропорционалност между обществената опасност на нарушението и наказанието.

Настоящият състав счита, че в конкретната хипотеза не следва да намери приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице маловажност на случая. При определяне на маловажните случаи при административните нарушения съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на ВКС по н. д. № 1/2007 г., ОСНК следва да се съобразяват разпоредбите на НК и по точно разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, съгласно която маловажен случай е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. В случая, с процесното нарушение се засягат важни обществени отношения, чрез които се гарантира обхващането на данъчно задължените по ЗДДС лица и които осигуряват специалната данъчна регистрация по ЗДДС, с цел идентифициране на данъчно задължените лица и извършваните от тях облагаеми доставки, подлежащи на контрол. Съдът счита, че липсата на вреди не може да се приеме като достатъчно смекчаващо обстоятелство, което да обоснове приложението на чл. 28 от ЗАНН, защото самото нарушение е формално и от него по принцип няма имуществени вреди за държавата. Ето защо съдът счита, че в случая деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид, поради което не представлява маловажен случай.

Предвид гореизложеното, съдът намери обжалваното постановление за законосъобразно и обосновано, поради което следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

          Р    Е    Ш    И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП № К19_54- F425789/08.02.2019 г. на Директора на Дирекция „Контрол” при ТД на НАП Бургас, упълномощен със Заповед ЗЦУ - ОПР-17 от 17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП против „***” ЕООД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр. Поморие, ул. „***” № 22, представлявано от управител Д.К.Б., с което за нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС, на основание чл. 180, ал. 2 от ЗДДС, на дружеството - жалбоподател е наложена имуществена санкция, в размер на 5712,38 лв.

 

РЕШЕНИЕТО на настоящата инстанция подлежи на касационно обжалване пред Бургаски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването.

 

 

 

                                                                                        

                                                                        СЪДИЯ: M. БУШАНДРОВА

В.О.: К.С.