Решение по дело №142/2024 на Административен съд - Варна

Образувано е по жалба от „СК – Г“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Варна, [улица], представлявано от Г. А. К., подадена чрез пълномощник - адв. Л. К., против Решение № 1773/08.12.2023г. по АНД № 2082/2023 г. на Районен съд-Варна, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 03-013453 от 23.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна /ДИТ-Варна/, като наложената на дружеството на основание чл.416 ал.5 от КТ „имуществена санкция“ в размер на 1700 лв., за нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, е намалена по размер на 1500 лв. и е осъден настоящият касатор да заплати разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 35,29 лева.

С жалбата се настоява, че решението на РС – Варна е необосновано и незаконосъобразно като постановено в нарушение на материалния закон. Оспорват се изводите на съда за липса на допуснати в хода на административнонаказателното производство /АНП/ съществени нарушения. Сочи се, че НП е издадено при непълна фактическа обстановка, което е довело и до липса на категорични данни за извършване на вмененото нарушение. Твърди се, че с изплащането на възнаграждението от страна на дружеството, сторено на 26.08.2021 г., вмененото нарушение става несъставомерно. Поддържа се, че става въпрос за изплащане със закъснение на работна заплата на едни и същи служители, в рамките на период от няколко месеца, който период е в пика на пандемията от Covid-19. На следващо място се сочи, че НП не е в съответствие с целта на чл.12 от ЗАНН, т.к. не е налице необходимост от превъзпитателни мерки – дружеството е изплатило задълженията си, а и санкциите са изключително утежняващи финансовото му състояние. Изтъква се, че наказващият орган, както и районният съд не са изследвали наличието на основание за прилагане на чл.28 и чл.29 от ЗАНН, като се поддържа, че случая е маловажен. Искането е да се отмени обжалваното съдебно решение и да се отмени НП, а в условията на евентуалност – да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, или чл.415в, ал.1 от КТ и то в минимален размер, тъй като нарушението е отстранено незабавно след установяването му и от него не са настъпили вредни последици за работника.

В писмена молба жалбата се поддържа и по същество се пледира за нейното уважаване.

Ответникът – Директора на ДИТ - Варна, в подадено чрез процесуален представител – ю.к. Й. писмено становище, оспорва касационната жалба и отправя искане за оставяне в сила на обжалваното решение на РС – Варна. Претендира присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави искане за редуциране на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура -Варна дава заключение за неоснователност и на касационната жалба. Счита, че въззивното решение е правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и закона, паради което следва да се остави в сила.

Съдът, като прецени доводите на страните и фактите, които се извличат от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания съдебен акт, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни основания и предвид разпоредбата на чл. 218, ал. 2 АПК, определяща обхвата на служебната проверка, намира за установено следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и пред надлежния съд, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна, по следните съображения:

Производството пред районния съд е образувано по жалба от настоящия касатор срещу НП № 03-013453 от 23.12.2020 г. на Директора на ДИТ-Варна, с което за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ на СК – Г“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1700 лв., на основание чл.416 ал.1 от КТ. За да постанови оспореният съдебен акт, въззивният съд е приел, че през м.октомври 2020г. служители на ДИТ- Варна, сред които и св.М. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство от страна на „СГ - К“ ЕООД. В хода на проверката от представените от въззивното дружество документи, в това число и трудови договори и ведомости за заплати за 2020г. и др., било установено, че от същото, в качеството му на работодател не било изплатено начисленото в платежните ведомости за месец юли и август 2020 г., парично обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на лицето С. В. П., на длъжност „сладкар“, за времето, през което е останала без работа след прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 14.07.2020 г., със заповед №3/13.07.2020 г. Резултатите от проверката били обективирани в КП № ПР2028536/27.10.2020г., в който били дадени и задължителни предписания, в т.ч. под т.17 да се изплати начисленото в платежните ведомости за месец юли и август 2020 г., парично обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на лицето С. В. П., на длъжност „сладкар“, за времето, през което е останала без работа след прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 14.07.2020 г., със заповед №3/13.07.2020 г., в срок до 23.11.2020 год. При последваща проверка през месец декември 2020г. било установено, че това предписание не е изпълнено, за което на 17.12.2020г. срещу въззивното дружество бил съставен АУАН за нарушение разпоредбата на чл. 415, ал. 1 от КТ. Актът бил надлежно предявен и връчен на управителя, който го подписал, вписвайки в съдържанието му, че сумата ще бъде изплатена в кратък срок. До момента на издаване на НП, обезщетението не е било изплатено. АНО като възприел описаната в акта фактическа обстановка и дадената правна квалификация, издал атакуваното НП, с което наложил на дружеството административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1700 лв., при прилагане нормата на чл.416 ал.1 от КТ.

Въззивният съд е приел, че описаната по делото фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – писмени такива приобщени с административнонаказателната преписка и представени с жалбата, и допълнително събрани в хода на съдебното производство свидетелски показания. В хода на въззивното производство са представени доказателства, че процесното обезщетение е изплатено на П. на 26.08.2021 г.

В решението си съдът е изложил мотиви, че АНП е проведено без нарушаване на процесуалните правила визирани в ЗАНН; същото е започнало въз основа редовно съставен АУАН, издаден от компетентен орган; НП е мотивирано; съставено е от компетентен орган, в законоустановения по чл.34 от ЗАНН срок; отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН, като наведените от въззивника възражения в тази насока, съдът е приел за неоснователни.

ВРС е изложил мотиви, че установената въз основа събраните по делото доказателства фактическа обстановка, отнесена към приложимата нормативна уредба, безспорно установява осъществен от дружеството състав на нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, тъй като даденото от контролните органи предписание, не е било изпълнено в указания срок. Посочил е, че изтъкнатите от дружеството причини за забавянето, са ирелевантни към вмененото нарушение, доколкото в случая се касае за ангажирана обективна безвиновна отговорност.

Изложил е мотиви, че с оглед характера на нарушението, нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима, поради което искането на наказаното лице в тази насока, е неоснователно.

Приел е, че правилно АНО е определил санкционната разпоредба по чл.416 ал.1 от КТ, доколкото нарушението не е било отстранено в дадения от проверяващите срок, определен в издадените задължителни предписания.

За да измени НП и определи санкцията в предвидения в закона минимален размер, ВРС е отчел липсата на изложени от АНО мотиви, въз основа на които е определен размерът на наложената с процесното НП имуществена санкция, както и е приел, че регламентираните в чл.12 от ЗАНН цели на наказанието, биха се постигнали и с налагане на предвидения в закона минимален размер за конкретното деяние.

Обжалваното решение настоящата инстанция намира за правилно и законосъобразно. Не са налице наведените касационни основания.

РС - Варна е установил правилно фактите по делото. Обосновано е прието, че не се установяват съществени процесуални нарушения в хода на АНП, които да представляват основание за отмяна на НП. Правилно е прието и че безспорно се установява извършването на административното нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, за което е ангажирана отговорността на касатора. Касационната инстанция напълно споделя мотивите на РС – Варна в горепосочения аспект и препраща към тях на основание чл. 221, ал. 2 АПК.

Несъстоятелни са доводите на касатора за неизясненост на фактите по делото и декларативно заявеното твърдение за недоказаност на състава на нарушението. Процесното предписание по т.17 е със срок за изпълнение - 23.11.2020г. Както самият жалбоподател установява с представените от него доказателства, разпореденото с предписанието задължение за изплащане на дължимото обезщетение е изплатено едва в хода на въззивното производство. Тук следва да се подчертае и факта, че предписанието не е било обжалвано и е влязло в сила, поради което е и станало задължително за изпълнение. Наведените във връзка с неговата законосъобразност твърдения, не следва да се обсъждат в настоящото производство.

Обстоятелството, че в НП, АУАН и в протокола не е посочен размерът на обезщетението, което е следвало касаторът да доизплати на работника, не опорочава НП в степен да бъде отменено. Не е налице засягане на правото на защита на наказаното лице, тъй като НП препраща към платежните ведомости за м.юли и август 2020г., където е посочен конкретен размер. Ведомостта е съставена и е представена в хода на проверката именно от дружеството-касатор, т.е. за работодателят е налице яснота каква сума следва да изплати, а и процесното нарушение е неизпълнение на предписанието в определения срок – 23.11.2020 г.

Фактите по делото са обективно и напълно изяснени от въззивния съд, поради което не са налице допуснати съдопроизводствени нарушения в този аспект.

Неоснователно е и възражението на касатора, че РС - Варна не е обсъдил твърденията на наказаното дружество за незаконосъобразност на НП. Въззивната инстанция обосновано посочва защо не споделя наведените с жалбата основания за отмяна на НП.

При правилно приложение на материалния закон районният съд приема неприложимост на института маловажен случай за процесното деяние, както и на чл.415в, ал.1 от КТ. Разпоредбата на чл.415в, ал.1 от КТ, явяваща се специална спрямо общата разпоредба на чл.28 от ЗАНН, регламентира предпоставките за ангажиране на отговорността за маловажно нарушение, а именно: нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в КТ, и от нарушението да не са произтекли вредни последици за работници и служители. В случая няма как да се приеме от съда, че нарушението е отстранено веднага след констатирането му, при положение, че сумите са изплатени едва на 26.08.2021 г., повече от 9 месеца след установяване на нарушението.

Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав намира, че не се установиха наведените с жалбата касационни основания. Атакуваното решение на ВРС е валидно, допустимо и постановено при спазване на правилата на процесуалния закон и на материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила.

При този изход на спора и на основание чл.63д от ЗАНН, основателно се явява своевременно направеното от процесуалния представител на ответника искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски, поради което касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника ю.к.възнагаждение в размер на 80 лв. на основание чл.143 от АПК, вр. чл.78 ал.8 от ГПК вр. чл.37 от ЗПП вр. чл.27е от НЗПП.

Воден от горното, настоящият състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1773/08.12.2023г. по АНД № 2082/2023 г. на Районен съд-Варна, с което е изменено Наказателно постановление /НП/ № 03-013453 от 23.12.2020 г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна /ДИТ-Варна/, като наложената на дружеството на основание чл.416 ал.5 от КТ „имуществена санкция“ в размер на 1700 лв., за нарушение по чл.415 ал.1 от КТ, е намалена по размер на 1500 лв.

ОСЪЖДА „СК – Г“ ЕООД, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр.Варна, [улица], представлявано от Г. А. К., ДА ЗАПЛАТИ на Дирекция „Инспекция по труда“- Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лв.

Решението е окончателно.