МОТИВИ към присъда
№4/15.01.2018г. по НОХД №987/2017г.
по описа на АРС ІІІ-ти, н.с.
Районна прокуратура гр.Асеновград е
повдигнала обвинение срещу подсъдимия А.Т.И. *** и същият е предаден на съд за извършено
престъпление по чл.196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т.
3, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б“, вр. чл. 26, ал. 1 от НК,
а именно за това, че на 26.11.2017 г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в
условията на продължавано престъпление, и в условията на опасен рецидив, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по
– малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и
след като е бил осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени
престъпления от общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на
наказанието не е отложено по ч. 66 от
НК, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел
чужди движими вещи, както следва:
На 26.11.2017г. в гр. Асеновград,
обл. Пловдивска, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. кон на стойност 600 лв., 1 бр. каруца
на стойност 300 лева, 1 бр. електрическа печка – фурна на стойност 51 лева, 1 бр.
фритюрник на стойност 5 лева и 1 бр. фритюрник на стойност 10 лева, всичко на
обща стойност 966 лева, от владението на Т.А.Й. и Р.А.Й..***, чрез разрушаване
на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи – 4
броя бали люцерна на обща стойност 32 лева и 1 брой амуниция за кон – комплект
на стойност 340 лева, всичко на обща стойност 372 лева от владението на Т.Р.Й.,
като всички откраднати вещи са на обща стойност
1338 лева, без съгласието на Т.А.Й., Р.А.Й. и Т.Р.Й., с намерение
противозаконно да ги присвои.
В хода на разпоредителното
заседание защитника на подс. И. направи искане делото да се разгледа по реда на
глава 27 от НПК, като заяви, че подсъдиия изразява желание да се възползва от
тази процедура. Това искане на защитника беше уважено, като след проведено
разпоределително заседаниее, преди даване ход на съдебното следствие на подсъдимия
бяха разяснени правата му по чл.371 от НПК и същия се уведоми, че съответните
доказателства от досъдебното производство и направеното от него самопризнание
по чл.371, т.2 от НПК ще се ползват при постановяване на присъдата. Подс. И. се
призна за виновен, като изцяло призна фактите изложени в обвинителният акт и
изрази съгласие да не се събират доказателства за тези факти.
В хода на съдебните прения,
представителят на прокуратурата поддържа обвинението, така както е повдигнато,
като счита същото за доказано по несъмнен начин. Намира, че от събраните по
делото доказателства се е установила фактическа обстановка идентична с
описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предлага, предвид това,
че производството се води по реда на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, с
оглед характеристичните данни на подсъдимия И., както и наличието на предишни
осъждания, да му се определи наказание при условията на чл.54, ал.1 от НК,
което да бъде в размер на четири години и шест месеца, което съобразно
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК да бъде намалено с една трета, или да му се
наложи окончателно наказание „Лишаване от свобода” в размер на три години. С
оглед предишните му осъждания, прокурора е на становище, че това наказание
следва да се изтърпи от подс. И. при първоначален строг режим. На основание
чл.59, ал.2 вр. ал.1 от НК от това наказание следва да се приспадне и времето,
през което подсъдимия е бил задържан по ЗМВР, по реда на НПК и времето, през което е бил с
мярка за неотклонение „задържане под стража” от 04.12.2017г. до влизане на
присъдата в сила, като по този начин прокурора, счита че ще се изпълнят целите
визирани в чл.36 от НК. Пледира
подсъдимия да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, за
извършената експертиза.
Сл. защитника на подсъдимия И.,
адв. Т.К., счита делото за изяснено от фактическа и правна страна. Не оспорва
правната квалификация относно повдигнатото спрямо неговия подзащитен обвинение.
Изтъквайки наличие на множество смекчаващи вината обстоятелства, счита, че
спрямо подс. И. следва да се определи минималното предвидено в закона наказание.
Подс. А.Т.И. се признава за
виновен, съжалява за случилото се и по същество моли за минимално наказание.
Съдът, след като обсъди на основание
чл.14 и чл.18 вр.чл.373 ал.2 и ал.3 вр. чл.372 ал.4 от НПК всички доказателства
по делото, признанието на фактите по обвинителния акт направено от страна
на подсъдимия, направено в съдебно
заседание, дадените от него обяснения на досъдебното производство, показанията
на свидетелите Т.А.Й., Т.Р.Й., Р.А.Й., В.Р.Й., Ф.Е.Т., Я.Т.А., като взе предвид
и заключението на вещото лице М.Г.А. по назначената по делото стоково оценъчна
експертиза, и писмените доказателства по делото – характеристична справка (л.
28 от дос. производство), справки за съдимост (от л.30 до л.32 от дос.
производство), и останалите приложени по делото писмени доказателства, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият А.Т.И. е роден на *** ***, българин, български
гражданин, неграмотен, неженен, безработен, осъждан, с адрес гр. Асеновград,
ул. „Лале баир” № 23, /понастоящем намиращ се в Затвора - гр. Пловдив/, с ЕГН **********.
Подсъдимия А.Т.И. призна изцяло фактите
отразени в обстоятелствената част на обвинителния акт, които са следните:
Св. Т.Й. и съпругът й св. Р.Й. ***. В двора си, те
имали изградени три свързани дървени постройки, като в първата постройка отглеждали
кон и съхранявали електрическа печка, 2 бр. фритюрници. Във втората постройка
техният син св. Т.Й. също отглеждал кон и съхранявал бали с люцерна, амуниция за коня и
други вещи. Пред същите постройки, в двора си сем. Й.и техния син съхранявали
по една каруца. Дворът имал отвор, ползван за свободно преминаване на конете и
каруците.
Подс. И. изтърпял последно наложеното
му ефективно наказание „лишаване от свобода“
на 16.04.2017г. След излизането си от затвора той заживял в гр.
Асеновград, ул. „Лале баир“ № 23, като не полагал общественополезен труд, но
изпитвал нужда от парични средства. Подс. И. е роднина по съребрена линия на
сем. Й.и бил напълно запознат с обстановката в имота им.
На 26.11.2017г. вечерта около 21,00
часа, подс. И. решил да извърши кражба на кон, каруца, амуниция за кон и други
вещи, които се намирали в двете дървени постройки собственост на Й.. Подс. И.
имал намерение да продаде откраднатото и по този начин да се сдобие с парични
средства. В изпълнение на замисленото подс. И. отишъл пред дома на сем. Й.,
влязъл през отвора на оградата, приближил се до входната врата на дървената
постройка, собственост на Т. и Р. Й., с
ръце разбил халката на катинара, с която била заключена вратата, влязъл вътре и
извел коня. След това последователно изнесъл електрическа печка – фурна и два
броя фритюрници, които оставил в каруцата собственост на семейството.
Впоследствие отишъл до входната врата на дървената постройка собственост и
ползвана от св. Т.Й.. По същия начин, с ръце изкъртил халките и катинара на
вратата и от там взел 1 бр. амуниция за кон – комплект и четири бали с люцерна,
които изнесъл и ги оставил в каруцата, на която били оставени печката и
фритюрниците. Подсъдимия поставил амуницията на коня и го впрегнал в същата
каруца, като напуснал с нея двора с намерение да продаде откраднатото. Движейки
се по ул. „Кокиче“ в гр. Асеновград, подсъдимият се срещнал със св. Феим Т.и му
предложил да му продаде печката и един от фритюрниците. Св. Т.отказал,след
което подсъдимият отишъл в гр. Садово, където се опитал да продаде откраднатите
вещи, но отново не успял. Рано сутринта на 27.11.2017г. той се придвижил с
каруцата до гр. Пловдив, където в кв.
„Столипиново“ продал печката и двата
фритюрника на неустановени в процеса лица. След това отишъл при св. Я.А.и му
продал коня, амуницията и каруцата за сумата от 500 лева, като му казал, че те
са негова собственост. С придобитите парични средства подсъдимият живял в гр. Пловдив и не се
завърнал в дома си.
Рано сутринта на 27.11.2017г. св.
Т.Й. отишъл да нахрани коня си и установил, че двете врати на помощните
постройки са отворени, а заключващите устройства са разбити. Веднага уведомил
баща си и двамата установили липсата на откраднатите от подсъдимия вещи. В
последствие Т. и Р. Й.отишли при св. В.Й. – брат на св.Т.Й.. След като говорили
с него, те обиколили с автомобил близките от Асеновград села и гр. Садово, с
цел да потърсят коня и каруцата. При това те разговаряли със свои близки и
познати от които научили, че подсъдимият е предлагал за продан техни вещи.
Впоследствие тримата отишли в гр. Пловдив, където се срещнали със св. Я.А.и
разпознали каруцата. След това св.Я.А.им заявил, че е закупил коня, амуницията
за кон и каруцата от подс. И. за сумата от 500 лева. Същият ден св. Т.Й. *** и
било образувано досъдебно производство ДП№ 929/2017г. по описа на РУП
Асеновград . Няколко дена след това св. Р.Й. откупил от св. Я.А.коня,
амуницията и каруцата.
Междувременно подс. И. бил
издирирен, като със Заповед № 239-ЗЗ-381/01.12.2017 г. /лист 2 от ДП/ той бил
задържан в 12.30 часа по ЗМВР. С Постановление на РП Асеновград, считано от
17.00 часа на 01.12.2017г. той бил задържан за срок от 72 часа. С Определение № 363/03.12.2017 г. по ЧНД № 932/2017 г. на Районен съд гр. Асеновград
спрямо подс. И. била взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“. Същото влязло в сила на 08.12.2017г. след
като не било обжалвано от страните.
От заключението по назначената
стоково оценъчна експертиза
/ на листи 25 от ДП / се установява, че общата стойност на отнетите вещи, ,
собственост на пострадалите Т.А.Й., Р.А.Й. и Т.Р.Й. възлиза на сумата от
1338.00лв., или както следва: 1 бр. кон на стойност 600.00 лв., 1 бр. каруца на
стойност 300.00 лева, 1 бр. електрическа печка – фурна на стойност 51.00 лева,
1 бр. фритюрник на стойност 5.00 лева и 1 бр. фритюрник на стойност 10.00 лева,
всичко на обща стойност 966.00 лева, от владението на Т.А.Й. и Р.А.Й. и 4 броя
бали люцерна на обща стойност 32.00 лева и 1 брой амуниция за кон – комплект на
стойност 340.00 лева, всичко на обща стойност 372.00 лева от владението на Т.Р.Й..
Описаната фактическа обстановка
безспорно се установява от събраните по делото и на досъдебното производство,
гласни и писмени доказателства, както и събраните в хода на съкратеното съдебно
следствие писмени доказателства. Тя се подкрепя и направеното от подсъдимия самопризнание
на фактите по обвинителния акт, като същото си
кореспондира и с останалите доказателства събрани по делото, от
показанията на свидетелите и писмените доказателства събрани по делото, както и
от изготвената по делото стоково оценъчна експертиза, заключението по която съдът възприема като обективно,
пълно и точно и от писмените доказателства, прочетени на основание чл.283 от НПК, както си кореспондират със събраните по делото и надлежно приобщените към
доказателствения материал – характеристична справка, справка за съдимост и др.
писмени доказателства.
Съдът
кредитира показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство, като
свидетели Т.А.Й., Т.Р.Й., Р.А.Й.,
В.Р.Й., Ф.Е.Т. и Я.Т.А., тъй като обясненията им са
логични и достоверни, като те взаимно се допълват и в тях не личи стремеж към
изопачаване на обективната действителност.
Съдът
кредитира и заключението на вещото лице по назначената стоково оценъчна експертиза
като пълно, точно и обективно.
По
отношение на дадените от страна на подс. И. обяснения в хода на досъдебното
производство следва да се отбележи, че същите се много оскъдни, като с отказа си
да даде подробни обяснения, същия не е затруднил изясняването на фактите и
обстоятелствата по делото.
От правна страна:
Подсъдимият А.Т.И. от обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението
по чл. 196, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 195, ал. 1, т. 3 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б“ вр. чл. 26,
ал. 1 от НК, а именно за това, че на 26.11.2017 г. в гр. Асеновград,
обл. Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, и в условията на
опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на
лишаване от свобода не по – малко от една година, изпълнението на което не е
отложено по чл. 66 от НК и след като е бил осъждан два или повече пъти на
лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, ако поне за едно
от тях изпълнението на наказанието не е
отложено по чл. 66 от НК, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за
защита на имот, е отнел чужди движими вещи, както следва:
На
26.11.2017г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, чрез разрушаване на прегради,
здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи – 1 бр. кон на
стойност 600 лв., 1 бр. каруца на стойност 300 лева, 1 бр. електрическа печка –
фурна на стойност 51 лева, 1 бр. фритюрник на стойност 5 лева и 1 бр. фритюрник
на стойност 10 лева, всичко на обща стойност 966 лева, от владението на Т.А.Й.
и Р.А.Й..***, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот,
е отнел чужди движими вещи – 4 броя бали люцерна на обща стойност 32 лева и 1
брой амуниция за кон – комплект на стойност 340 лева, всичко на обща стойност
372 лева от владението на Т.Р.Й., като всички откраднати вещи са на обща
стойност 1338 лева, без съгласието на Т.А.Й.,
Р.А.Й. и Т.Р.Й., с намерение противозаконно да ги присвои.
По тази правни квалификации,
съдът го призна за виновен.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че на 26.01.2017г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска,
подс. И. общо на два пъти е осъществили изпълнителното деяние на престъплението
по чл.194 ал.1 от НК. Двете деяния извършени от подсъдимия, се изразяват в
прекъсване на досегашната фактическа власт върху вещите, предмет на
престъплението и установяване на трайна такава върху тях от негова страна, като
това му е дало възможност да се ползва от вещите и да се разпорежда с тях.
От доказателствата по делото
безспорно се установи, че вредите са били причинени на свидетелите Т.А.Й., Р.А.Й.
и Т.Р.Й..
С оглед извършените от подс. И., общо две деяния, налице са квалифициращите
признаци на чл.195, ал.1, т.3 от НК, а именно кражбите са били извършени, чрез разрушаване на прегради здраво
направени за защита на имот- каквито се явяват взломяване на халките на катинарите на вратите на
имотите ползвани от Т.А.Й., Р.А.Й. и Т.Р.Й..
По отношение на тези две деяния осъществени от подсъдимия , в случая се
касае за продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК, тъй като
отделните деяния описани по-горе, осъществяват поотделно състави на едно и също
престъпление-кражба, извършени са през непродължителни периоди от време – в
рамките на около половин час, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината за всеки подсъдим – пряк умисъл, при което последващото се явява
продължение на предшестващото от обективна и субективна страна.
По отношение на подс. А.Т.И., че престъплението
е осъществено при наличие и на квалифициращия признак на чл. 196, ал.1, т.2 вр.
чл.29, ал.1,б. „а” и б. “б“ от НК, т.е. в условията на опасен рецидив, след
като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не
по-малко от една година, изпълнението на което не е отложено по чл. 66 от НК и
след като е бил осъждан два или повече пъти на „Лишаване от свобода“ за умишлени престъпления от общ характер,
като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл. 66 от НК
Видно от събраните по делото доказателства, до
момента по отношение на подс. И.
има постановени и влезли в сила пет
присъди и определения за одобрени споразумения, с които той е бил признат за
виновен в извършване на тежки умишлени престъпления от общ характер, които обуславят
общо четири осъждания. От значение за квалификацията по чл.29, ал.1,б. „а” и б.
“б“ от НК се явяват последните му две осъждания.
С определение №96/28.06.2013г. по
НОХД № 498/2013 г. по описа на Районен съд гр. Асеновград, подс. И. е бил
признат за виновен за извършено престъпление по чл. 195, ал.1, т.7 вр.чл. 194, ал.1,
вр.чл. 28, ал.1 вр. чл. 20, ал.2 от НК,
за което му е било наложено наказание „Лишаване от свобода” за срок от 4 месеца,
което да изтърпи при първоначален „строг“ режим. Определението е влязло в сила
на 28.06.2013 г. Наказанието е било изтърпяно за времето от 25.06.2013г. до
25.10.2013г. С определение №113/20.05.2016г. по НОХД № 526/ 2016 г. по описа на
Районен съд гр. Асеновград , подс. И. е бил признат за виновен за извършено
престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2 вр. чл. 195 ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1,
вр. чл.29, ал.1, б. „б“ от НК за което му е било наложено наказание „Лишаване
от свобода” за срок от една година, което да изтърпи при първоначален „строг“ режим.
Определението е влязло в сила на 20.05.2016 г. Наказанието е било изтърпяно за
времето от 16.05.2016г. до 16.04.2017г. Престъплението кражба, предмет на настоящето
наказателно производство е осъществено от подс. И. на 26.11.2017г. т.е. преди изтичане на
предвидения в чл.30, ал.1 от НК 5-годишен срок от изтърпяването на ефективните
наказания по двете посочени осъждания. Предвид и което, съдът квалифицира
извършеното от подс. И. и приложи разпоредбата на чл.196, ал.1,т.2 вр.чл.29,
ал.1, б.”а” и б.“б“ от НК, като същия беше признат за виновен в извършването
му.
Общата стойност на отнетите от подсъдимия
вещи, при две деяния, възлиза на сумата от 1338.00лв. Стойността на отнетите вещи се установява посредством заключението на
стоково-оценъчната експертиза.
Престъплението
е извършено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал
обществено опасният му характер, предвиждал е и е искал настъпването на неговите
обществено опасни последици.
Мотивите на подсъдимия за
извършване на престъплението се коренят в желанието му да се облагодетелствува
по непозволен начин, неговия нисък морал и правна култура, както и в незачитане
на установения в страната правов ред.
По наказанието:
Относно определяне на наказанието
съдът, с оглед приложението на процедурата по чл.372 ал.4 от НПК, предвид
императивноста на разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, определи наказанието за извършеното от подс.И. престъпление при условията
на чл.54, ал.1 от НК, съобразно правилата визирани в чл.58а от НК. При това взе предвид степента на обществената опасност на престъплението
кражба – висока, с оглед обществените отношения, които засяга,
разпространеността и последиците от същото, и степента на обществената опасност
на извършителя – също висока, и като отчете наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства – младата му възраст и това, че е създал семейство,
грижите за което са го принудили да извърши поредно тежко умишлено престъпление
с цел набавяне на средства и донякъде, макар и непълно е оказал съдействие на
органите на досъдебното производство, при документиране на престъплението,
семейното и материално му положение на подсъдимия, сравнително не толкова високата
стойност на предмета на престъплението, като взе предвид и отегчаващите
отговорността обстоятелства-изключително лошите характеристични данни и
осъжданията обосноваващи и извода, че
при подсъдимия е налице трайна тенденция към извършване на тежки умишлени
престъпления, доказващи,че той с
поведението си, макар, че вече е изтърпявал вече наказания “Лишаване от
свобода”, до момента не е показал, че се
е поправил, това, че то е извършено при условията на чл.26, ал.1 от НК, както и факта, че производството по делото се гледа при условията на
чл.372,ал.4 вр. чл.371, т.2 от НПК, счете, че
за извършеното престъпление по чл.196, ал.1,т.2 от НК, спрямо подсъдимия
следва да се определи първоначално наказание при условията на чл.54,ал.1 от НК,
а именно при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, което да бъде
„лишаване от свобода“ в размер на три години и девет месеца. Съобразно
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК, същото бе редуцирано с една трета, като
подс. И. бе осъден да изтърпи наказание „Лишаване от свобода” в размер на две
години и шест месеца
В
случая безспорно по отношение на подс. И. са налице смекчаващи вината
обстоятелства, но те не са явяват
изключителни и многобройни, поради и което съдът не определи наказанието
при условията на чл.55, ал.1,т.1 от НК и не слезе под минимума от две години
предвиден за извършено престъпление по чл.196, ал.1,т.2 от НК.
При
преценка на начина на изтърпяване на така определеното наказание в размер на
две години „лишаване от свобода”, съдът взе предвид текста на разпоредбата на чл.66, ал.1 от НК, който е
неприложим и счете, че изпълнението на същото следва да бъде ефективно. Съобразно
разпоредбата на чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от Закона за изпълнение на
наказанията и задържане под стража,съдът постанови така наложеното наказание
“лишаване от свобода” да се изтърпи от подсъдимият при първоначален „строг“
режим тъй като подс. И. се явява рецидивист по смисъла на ЗИНЗС.
На
основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1, т. 1 от НК от така наложеното на подс. А.Т.И.
наказание „лишаване от свобода“, съдът приспадна времето, през което той е бил задържан по реда ЗМВР, считано от 12,30
ч. до 17,00 ч. на 01.12.2017 г.; по чл.
64, ал. 2 от НПК с Постановление на РП Асеновград, считано от 17,00ч. на
01.12.2017 г. до 11,45 ч. на 04.12.2017
г., както и времето, през което е бил с мярка за неотклонение „задържане под
стража” по настоящото дело, считано от
04.12.2017 г. до влизане на настоящата присъда в сила.
С оглед
изхода делото, съдът осъди подс. А.Т.И. да заплати в полза на държавния бюджет, по сметка на ОД на МВР - Пловдив, сумата от 52.90 лв., представляваща разноски
по водене на делото.
По изложените съображения от
фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: