Р
Е Ш Е Н И Е
№ ............
гр. София, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Д въззивен
състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети декември две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЗДРАВКА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
мл. съдия КАЛИНА СТАНЧЕВА
при секретаря Виктория И.,
като разгледа докладваното от младши съдия Станчева в.гр.дело № 2922 по описа за 2021 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение
№ 20259780 от 24.11.2020 г., постановено по
гр. д. № 53509 по описа за 2019 г. на СРС, 34 състав, е
уважен иск с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 124 ГПК и чл. 7, т. 1 от
Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, предявен от З.О.П.
срещу „У.Е.У.“ Лтд., като е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата 782,33 лева, представляваща обезщетение по
чл. 7 от Регламент 261/2004 г. на ЕО за вреди от отменен полет № W6 4406 от Барселона
до София на 16.12.2018 г., ведно със законната лихва от 10.06.2019 г. /дата на
подаване на заявление по чл. 410 ГПК в съда/ до изплащане на вземането, за
които суми е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 32799/2019 г. на СРС, 34 състав.
С решението си
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът възложил в тежест на ответника
разноските по делото, както следва: сумата от 335 лева за
исковото производство, както и сумата от 325 лева - разноски по ч.гр.д. № 32799/2019 г. на СРС, 34 състав.
Недоволен от
постановеното решение останал ответникът в първоинстанционното производство,
предвид което и в срока чл. 259, ал. 1 ГПК депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт. В жалбата се излагат оплаквания
за неправилност и незаконосъобразност на решението на СРС. Твърди се, че при
постановяването му съдът не съобразил, че от страна на ответника в
производството било проведено доказване за наличието на изънредно обстоятелство
по см. на Регламент № 261/2004, което не е могло да бъде преодоляно, въпреки че
превозвачът взел всички необходими мерки. Поддържа се, че обстоятелството имало
такъв характер, че попадало извън ефективния контрол на авиокомпанията /лоши
метеорологични условия на летището в град София на 16.12.2018 г./. Излага
съображения, че в мотивите си СРС превратно е интерпретирал тълкуването, дадено
с решение на СЕС по дело С-315/15. Позовава се и на решение на СЕС по дело С-74/19
г. Искането до въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да постанови
друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендират се разноски за две
съдебни инстанции и се прави възражение за прекомерен размер на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца в
първоинстанционното производство, с който оспорва жалбата като неоснователна.
Заявява становище, че характерните за зимата метеорологични условия поначало не
възпрепятстват провеждането на полетите на самолети. Акцентира, че разпитан в
съдебно заседание експертът по СТЕ е посочил, че след 16:00 часа /местно време/
на летище София състоянието на пистите е било добро и е позволявало
безпрепятствено кацане и излитане на самолети. Навежда, че ответното дружество
не е извършило своевременни действия за намиране на подходящ самолет, който да
осъществи процесния полет от Барселона на 16.12.2018 г. в 21:55 часа /местно
време/ и краен пункт на пристигане летище София на 17.12.2018 г. в 01:55 часа
/местно време/. В тази връзка отбелязва, че решение по дело С-74/19 на СЕС разглежда
хипотеза на „разумна мярка“, освобождаваща превозвача от задължението му за
изплащане на обезщетение, каквато обаче в случая не е налице. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение и за присъждане на разноски за
въззивната инстанция, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК, в условията на
евентуалност при уважаване на въззивната жалба, прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
Софийски
градски съд, IV-Д въззивен състав, като
прецени събраните по делото доказателства, взе предвид наведените във въззивната
жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема
следното:
Предявен за
разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е установителен иск с правно
основание чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент /ЕО/261/2004 г. /Регламента/
за сумата от 782,33 лева, представляваща обезщетение за вреди поради отмяна на
полет.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен
състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и
нарушение на императивни материални норми.
По същество,
въззивният съд намира, че решението на СРС е правилно, обосновано и съответства
на приложимия материален закон, като съображенията за това са следните:
С оглед правната
квалификация на предявения иск правилно районният съд е разпределил
доказателствената тежест между страните по спора, като в тази връзка не са
наведени оплаквания във въззивната жалба.
С доклада по делото са отделени като
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства – че ищецът е имал закупен
билет за полет W6 4406, опериран от ответника от Барселона /Испания/ до София
/България/ на 16.12.2018 г., който следвало да излети в 21:55 часа /местно
време в Испания/, но същият бил отменен, както и, че ищецът се явил навреме на
летището.
Ето защо, по предявения
иск в тежест на въззивника - ответник е докаже, че закъснението е причинено от
събитие, представляващо извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде
избегнато, дори да са били взети всички необходими мерки, и че същото се намира
извън ефективния му контрол – чл. 154, ал. 1 ГПК, като доказването трябва да е пълно и главно, доколкото се касае до
правоизключващо отговорността обстоятелство.
С оглед доводите
на въззивника, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция въззивна жалба,
съдът приема, че в хода на съдебното дирене пред първата инстанция е
установено, че страните са обвързани от облигационно правоотношение по договор
за въздушен превоз за процесния полет, който бил отменен, както и че ищецът е
изправна страна по сключения договор.
По аргумент от чл.
2 от Регламент № 261/2004 „отмяна” на полет се дефинира като неексплоатация на
полет, който е предварително планиран и за който има поне едно резервирано
място. Съгласно чл. 5, пар. 3 от Регламента, опериращият въздушен превозвач не
е длъжен да изплаща обезщетение по член 7, ако може да докаже, че отмяната е
причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати,
дори да са били взети всички необходими мерки. Като извънредни обстоятелства по
смисъла на член 5, параграф 3 от Регламента могат да се квалифицират събития,
които поради своето естество или произход не са присъщи на нормалното
упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач и се намират извън
ефективния му контрол (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г.,
Wallentin-Hermann, C 549/07, EU: C: 2008: 771, т. 23, от 31 януари 2013 г.,
McDonagh, C 12/11, EU: C: 2013: 43, т. 29 и от 17 септември 2015 г., van der
Lans, C 257/14, EU: C: 2015: 618, т. 36).
Тъй като не всички
извънредни обстоятелства освобождават от отговорност, този, който иска да се
позове на тях, трябва да установи, че във всеки случай те не биха могли да
бъдат избегнати чрез съобразени със ситуацията мерки, тоест чрез мерки, които в
момента на настъпването на тези извънредни обстоятелства отговарят по-специално
на технически и икономически условия, поносими за съответния въздушен превозвач
(вж. решение от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C 294/10, EU: C: 2011: 303,
т. 25 и цитираната съдебна практика). В този смисъл той трябва да установи, че
дори като използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства,
с които разполага, явно не би могъл — освен с цената на непоносими жертви с
оглед на капацитета на предприятието си към дадения момент — да избегне
извънредните обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на
полета или до закъснение при пристигането му от три или повече часа (вж. в този
смисъл решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C 402/07 и C 432/07, EU:
C: 2009: 716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglitis и Ratnieks, C 294/10, EU: C:
2011: 303, т. 25).
Съгласно Конвенцията от Монреал, задълженията
на опериращите въздушни превозвачи следва да бъдат ограничени или отменени в
случаите, когато дадено събитие е причинено от извънредни обстоятелства, които
не са могли да бъдат избегнати, дори при вземане на всички разумни мерки.
Такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа
нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на
съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за
безопасност на полета и стачки, които оказват влияние върху дейността на
въздушния превозвач.
В настоящия случай
обосновано районният съд е приел, че не е налице извънредно обстоятелство по
отношение на процесния полет от Барселона до София. Неблагоприятното зимно
време и съпътстващите го климатични особености /снеговалеж, обледяване и пр./,
на които се позовава ответникът, касаят метеорологични условия на територията
на летище София, България, а не на територията на Испания, откъдето процесният
полет е следвало да излети. Отделно, съгласно СТЕ от METARсъобщенията, излъчвани от 07:30 часа /местно българско
време/ до 11:30 часа /местно българско време/ е видно, че пистата на летището
се е обработвала поради леден дъжд в периода от 07:30 часа до 11:00 часа, който
след това преминава в сняг до 12:00 часа.
Процесният полет,
по който се претендира заплащане на обезщетението, е с начална точка Барселона,
Испания и с крайна София, България. Макар предходният полет от София до Барселона
да е следвало да бъде извършен със същото въздухоплавателно средство, с което е
следвало да се да бъде извършен и процесният полет, това не обуславя
извънредност на събитието по отношение на полета Барселона – София. От събраните
писмени доказателства, а и предвид житейската логика на нещата се установява,
че ответникът е разполагал с информация за очаквани лоши метеорологични условия
много по-рано от датата на процесния неосъществен полет. Следователно това
събитие не е непредвидимо и неочаквано за ответника и същият е разполагал с
възможността да обезпечи точното изпълнение на задължението си във времево
отношение досежно процесния полет, като осигури друго въздухоплавателно
средство.
По делото не се
установява да са взети мерки от страна на превозвача за реогранизация на
изпълняваните от него полети, които да са довели до избягване на отмяната.
Напротив, независимо от очакваното евентуално забавяне и/или отмяна на полети поради
обичайните за това време на годината природни явления, ответникът не е осигурил
допълнителни летателни средства, извън първоначално предназначеното за тези
полети - самолет № HA-LХL.
Тоест, при
съобразяване на обстоятелството, че полетът от София до Барселона и този от Барселона
до София са последователни и съответно забавянето, а както в настоящия случай -
отмяната на единия ще доведе до забавяне, респективно отмяна на следващия,
ответникът не е предприел мерки за избягване на тези последици, а е счел, че ще
изпълни полетите с очаквано закъснение, като последното в случая е над 24 часа.
По делото няма ангажирани доказателства, че на процесната дата всички летателни
апарати на дружеството са били заети с планирани полети или че навременното
изпълнение на процесния полет би довело до непоносими икономически последици за
авиопревозвача, които евентуално биха могли да оправдаят поведението му. Ето
защо следва, че от страна на ответника не са предприети действия по
реорганизация, изразяващи се в промяна на въздухоплавателното средство, което
да осъществи и двата последователни полета /последният, от които е процесният/.
В случая не е
налице хипотеза на извънредно обстоятелство, което не е могло да бъде избегнато
при полагане на нужната грижа и предприемане на съответните мерки по планиране
ресурсите на превозвача и реорганизация на полетите. Въззивникът е разполагал с
достатъчно време, доколкото с настъпването на зимния сезон несъмнено следва да
бъдат предприети редица мерки за организация и реорганизация на ресурсите в неговите
бази по начин, че да не бъдат засегнати пътниците на процесния полет от Барселона
до София. Същият не твърди, нито представя доказателства за наличие на
невъзможност, с оглед капацитета на предприятието, да планира програмата си по
начин, че да не бъдат засегнати пътниците на процесния полет. Ето защо дължи
заплащане на претендираното обезщетение за забавения полет.
По конкретните
доводи, направени с въззивната жалба, съдът намира за необходимо да посочи и
следното:
Позоваването на
съображение 15 от Регламент № 261/2004 и на решението по дело С-74/19 на СЕС в
случая не може да освободи превозвача от отговорност. Съгласно даденото със
същото решение тълкуване извънредните обстоятелства могат да се отнасят само за
„опериран от самия него /въздушния превозвач/ със същото въздухоплавателно
средство предходен полет“, вследствие на това, че подобни обстоятелства са
засегнали предходен полет. Всъщност понятието „извънредни обстоятелства“ цели
да ограничи задълженията на въздушния превозвач, даже да го освободи от тях, когато
въпросното събитие не е могло да бъде избегнато, дори да са били взети всички
необходими мерки. Както се посочи и по-напред в решението, на ответника е
било известно обстоятелството за настъпващата зимна обстановка, която несъмнено
не е неочаквана /касае се за месец декември/, но същият въпреки това е взел
решение полетът Барселона – София да бъде изпълнен със същото въздухоплавателно
средство, като не е доказал по делото, че тази мярка, с оглед капацитета на
предприятието, е била единственият възможен начин за осъществяване на полета. В
тази връзка не е установено, че отреждането на друга машина за изпълнение на
процесния полет би представлявала за предприятието на ответника непоносима
жертва.
Неоснователно е оплакването на
въззивника, че в конкретния случай приложение не следва да намери тълкуването,
дадено с решение по дело С-315/15 на СЕС. Съгласно съображенията, изложени в
същото /параграф 29/, в тежест на превозвача е да установи, че дори като
използва всички човешки или материални ресурси и финансови средства, с които
разполага, явно не би могъл — освен с цената на непоносими жертви с оглед на
капацитета на предприятието си към дадения момент — да избегне това извънредните
обстоятелства, с които се сблъсква, да доведат до отмяната на полета или до
закъснение при пристигането му от три или повече часа (вж. в този смисъл
решения от 19 ноември 2009 г., Sturgeon и др., C-402/07 и C-432/07,
EU:C:2009:716, т. 61 и от 12 май 2011 г., Eglītis и Ratnieks, C-294/10,
EU:C:2011:303, т. 25). Именно защото тези обстоятелства не са установени по
делото, съдът не може да извърши преценка дали предвиждането и осигуряването на
друго въздухоплавателно средство, което да изпълни процесния полет Барселона – София,
би представлявало за предприятието на ответника непоносима жертва, а този извод
на съда няма как да почива на предположение.
С оглед изводите
на съда за основателност на предявения иск, въззивната жалба е неоснователна, а
решението на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в приложение на
чл. 271 ГПК.
По разноските:
Решението на
първоинстанционния съд следва да се потвърди и в частта за разноските.
Тъй като въззивната
жалба е неоснователна, разноски за въззивното производство се следват само на
въззиваемата страна. Искане за присъждането им е своевременно заявено, като от
представените доказателства се установява извършването на разноски в размер на
300 лв. - заплатено в брой на процесуалния представител на ответника адвокатско
възнаграждение. Съдът намира за неоснователно възражението на въззивника по чл.
78, ал. 5 ГПК, предвид обстоятелството, че заплатеният адвокатски хонорар не
надвишава минималния такъв съгласно разпоредбите на Наредба № 1 от 2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сума в посочения размер следва да се възложи в тежест на
въззивника.
Така мотивиран,
Софийски градски съд, IV Д въззивен
състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20259780 от 24.11.2020 г., постановено по
гр. д. № 53509 по описа за 2019 г. на СРС, 34 състав.
ОСЪЖДА „У.Е.У.“ Лтд., вписано в регистъра на дружествата под
№ 01-10-140174, със седалище в гр. Будапеща, Унгария, да заплати на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК на З.О.П., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, сумата от
300 лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е
окончателно на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.