РЕШЕНИЕ
гр. София, 09.11.2022 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен
състав, в публичното заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
СТОЙЧО ПОПОВ
при секретаря Алина Тодорова, като разгледа
докладваното от мл. съдия Стойчо Попов ГД № 8763 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
С Решение № 81804 от 04.05.2020 г., постановено по ГД
№ 71741 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд (СРС), I ГО, 49 с-в, са отхвърлени
предявените от „Д.к.Б.“ АД срещу А.В.Р. по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК кумулативно
обективно съединени искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, за
признаване за установено, че А.В.Р. дължи на „Д.к.Б.“ АД сумата от 501,05 лв.,
представляваща главница по договор от 09.11.2015 г. за издаване на международна
револвираща карта DINERS CLUB и сумата от 132,83
лв., представляваща лихва, дължима съгласно т. 8 и 9 от процесния договор и т.
11.1 Раздел XI от Общите условия за периода от
01.10.2016 г. до 15.12.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 88257 по описа за 2017 г. на
СРС.
Решението е обжалвано от ищеца „Д.к.Б.“ АД в цялост. В
жалбата се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение.
Жалбоподателят не е съгласен с извода на първата инстанция, че процесния договор
е недействителен. Твърди се, че размерът на лихвения процент съгласно т. 8 от
процесния договор е фиксиран, недвусмислено и ясно определен, а съгласно изискванията
на ЗПК в договора е посочен и ГПР. Според жалбоподателя, в договора е отразен и
начинът, по който е формиран ГПР. Сочи се, че исковата претенция както за главницата,
така и за лихвата се подкрепя и от заключението на приетата по делото ССЕ. Ето
защо отправя искане до СГС като въззивна инстанция да отмени първоинстанционното
решение и вместо него да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на
въззивната жалба от въззиваемата страна А.В.Р., чрез назначения му особен
представител – адв. К.Б.-Т., с който се изразява становище за неоснователност
на въззивната жалба, респ. правилност на обжалваното решение по съображения,
подробно изложени в отговора. Твърди се, че процесният договор е недействителен,
тъй като не отговаря на изискванията на чл. 12, ал. 1, т. 8 и 9 от ЗПК. Сочи
се, че не е спазена и разпоредбата на чл. 8 от ЗПК. Излагат се доводи за
недействителност на процесния договор като сключен по отношение на кредитора от
лице без представителна власт. В тази връзка моли първоинстанционното решение
да бъде потвърдено.
Софийски
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във
връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните в жалбата въззивни
основания. Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във
въззивната жалба изрични доводи, като може да приложи и императивна норма в
хипотезата на т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. дело №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Съдът служебно трябва да даде и правна квалификация
на исковете.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни
норми. Поради това, съдът дължи произнасяне по съществото на правния спор в
рамките на доводите, изложени във въззивната жалба, от които е ограничен
съгласно разпоредбата на чл. 269, предл. 2 от ГПК, като в останалата част може
да препрати към мотивите на първоинстанционното решение по реда на чл. 272 от ГПК.
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е
подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на
първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на
правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е основателна,
респективно обжалваното решение е неправилно, по следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с предявени по реда
на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно
основание по чл. 79, ал. 1, вр. с чл. 240 от ЗЗД, вр. с чл. 92 от ЗЗД, вр. с
чл. 9, ал. 1 от ЗПК.
По делото е представен договор за издаване на
револвираща международна кредитна карта „Diners Club“ и предоставяне на
кредитен лимит (овърдрафт) от 09.11.2015 г. и общи условия (ОУ) към него,
двустранно подписани, от които се установява, че ищецът е предоставил на
ответника кредитен лимит в размер на 500,00 лв. за извършване на безналични
плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от банкомат или ПОС. За
всички операции, извършени с картата, отчетени през един отчетен период (без
конкретизация за параметрите му в ОУ или договора), длъжникът има право на
гратисен период от 45 дни, през който не се начислява уговорената годишна лихва
от 19 %, при условие, че до падежа е погасил пълния размер на всички отчетени
плащания през съответния отчетен период (т. 7 и т. 8 от договора). В т. 4 от
договора е предвидено, че след изтичане на отчетния период длъжникът да получава
извлечение по картата, както и че е длъжен да погасява усвоената част от
кредитния лимит, съгласно т. 5 от договора, във вр. с т. 10.1 от ОУ, или е
длъжен да погасява минималната погасителна вноска, съгласно т. 1.1, б. „и“ от
ОУ, освен ако не е сторил това в гратисния период и не е погасил пълния размер
на разходите си. Минималната погасителна вноска е сумата, която титулярът по
картата е длъжен да погасява ежемесечно и представлявала 10 % от размера на
главницата на задълженията, формирани по съответната карта към последния ден на
отчетния период плюс всички дължими към датата на падежа лихви, такси и
комисиони. При непогасяване до датата на падежа на съответния отчетен период на
пълния размер на минималната погасителна вноска, ответникът следва да заплаща
наказателна лихва върху непогасената част от минималната погасителна вноска за
просрочие, намалена с размера на дължимите към датата на падежа лихви за дните
на просрочие, което е в размер на договорената годишна лихва плюс наказателна
надбавка в размер на 6 процентни пункта (т. 9 от договора и т. 11.1 ОУ). В т. 8
от договора е предвидено, че върху непогасените суми се заплаща годишна лихва,
съгласно действащата към датата на прилагане тарифа за таксите, комисионите и
лихвите за издаване и обслужване на кредитни карти, като към датата на подписване
на договора годишната лихва е 19 %, а в т. 11 от договора е посочен годишен
процент на разходите (ГПР) по кредита в размер на 34,77 %, общата
дължима сума в размер на 652,80 лв., както и
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР.
С протокол от 13.11.2015 г. на ответника е
предоставена кредитната карта. Представени са извлечения по кредитната карта.
От заключението на назначената по делото ССЕ,
неоспорено от страните, което въззивният съд цени като обективно, компетентно и
изготвено с необходимите знания и умения, се установява, че общият размер на усвоената
главница по договора възлиза на 1266,79 лв., от тях погасена е сумата от 765,74
лв., като непогасеният размер на главницата възлиза на 501,05 лв. Претенцията
за лихва се състои от револвираща и наказателна лихва. Общият размер на
начислените лихви възлиза на 210,96 лв. (131,55 лв. – револвираща, и 79,41 лв.
– наказателна), погасена е лихва в размер на 78,13 лв. (75,54 лв. – револвираща,
и 2,59 лв. – наказателна), като непогасена е останала лихва в размер на 132,83
лв. (56,01 лв. – револвираща, и 76,82 лв. – наказателна).
Настоящият въззивен съдебен състав намира, че
ответникът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13,
т. 1 от ДРЗЗП, както и че процесният договор е за потребителски кредит, към който
приложение намират разпоредбите на ЗПК.
Разпоредбата на чл. 22 от ЗПК сочи, че когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и
чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е
недействителен.
Процесният договор е сключен в писмена форма, на
хартиен носител, по ясен и разбираем начин, с необходимия шрифт. Липсват
нарушения на формата и не се констатират нарушения по чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Посочен е общият размер на кредита и условията за усвояването му – т. 2 от
договора, реквизит по чл. 12, ал. 1, т. 7 от ЗПК. Посочен е лихвеният процент
по кредита, условията, приложими по отношение на лихвения процент, и когато е
необходимо, индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с
първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и процедурите за
промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, информацията по изречение първо се предоставя за всички
приложими лихвени проценти – т. 8, реквизит по чл. 12, ал. 1, т. 8 от ЗПК.
Посочени са ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в приложение № 1 начин – т. 11 от договора, реквизит по чл. 12, ал. 1, т. 9 от ЗПК.
Предоставянето, респ. получаването на предварителна информация е удостоверено в
договора, което обстоятелство е признато от ответника с полагането на подпис в
процесния договор. Всяка страница от договора е подписана от кредитополучателя.
Общите условия също са подписани на всяка страница от титуляра, които ОУ също
са представени по делото.
Претенцията на ищеца относно наказателните лихви има
характер на неустойка. Неустойката е договорно установена клауза, с която
предварително се определят последиците от евентуално неизпълнение на някоя от
страните в облигационното правоотношение, установена предварително отговорност
на длъжника в облигационната връзка, в случай че не изпълни или не изпълни
точно договорното си задължение. При позоваване на неустойка следва да бъдат
посочени както юридическият факт, който поражда неустойката, така и нейният
размер и период. Неустойката има обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функция, които функции не могат да бъдат открити в характера на сумите, които
следва да бъдат върнати. Страните могат свободно да уговарят размерът на
неустойката, което е сторено и в случая – т. 9 от договора и т. 11.1 от ОУ,
като не се установява някоя от страните да е била в неравностойно положение
спрямо другата и да е била принудена да се съгласи на подобна клауза. Този
размер на лихвата е определен при равностойна договорна обвързаност. Задължението
за наказателната лихва (неустойка) е въведено в договора с изрична клауза.
Предвид изложеното в случая се дължи и присъждане на сумата, представляваща
наказателна лихва.
С оглед изложеното, съдът приема, че договорът е
валидно сключен и между страните по него е възникнало договорно правоотношение,
породено от договор за издаване на револвираща международна кредитна карта
„Diners Club“ и предоставяне на кредитен лимит.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест за това,
не доказа положителния факт на плащането на задълженията по договора.
В допълнение следва да се посочи, че неспазването
изискванията по чл. 8 от ЗПК не е въведено от законодателя като обстоятелство,
обуславящо недействителност на договора за потребителски кредит – по арг. от
разпоредбата на чл. 22 от ЗПК.
Касателно оплакването, че договорът за потребителски
кредит по отношение на ищцовото дружество е сключен от лице без представителна
власт, въззивният съд намира следното. Представителната власт на изпълнителния
директор произтича от закона (чл. 235, ал. 2. във връзка с ал. 1 от ТЗ), поради
което той действа в качеството на гражданскоправен представител. Макар по
делото да са налични данни за промени в представителството на ищцовото
дружество – освобождаване на А.А.като член на Съвета на директорите, при извършена
служебна проверка в ТРРЮЛНЦ се установи, че към датата на сключване на
процесния договор – 09.11.2015 г., такава промяна не е вписана, като член на
Съвета на директорите и изрично посочена като представител на ищеца в ТРРЮЛНЦ към
тази дата фигурира А.С.А.(посочената информация е общодостъпна). Релевантно за
третите добросъвестни лица, включително и за съда, е вписаното в ТРРЮЛНЦ
обстоятелство – по арг. от разпоредбата на чл. 235, ал. 5 от ТЗ. В качеството си на представител по силата на закона А.А.е
положила подпис в процесния договор от името на ищеца. По изложените
съображения договорът не е сключен при липса на представителна власт. Но дори А.А.да
беше действала в хипотезата на excesus mandati, приложение щеше да намери
презумпцията по чл. 301 от ТЗ, според която ако търговецът от чието име са
извършени правни действия без представителна власт не се противопостави веднага
след узнаването, се счита, че ги е потвърдил. За пълнота следва да бъде
посочено, че не е допустимо ответникът да се позовава на порок в изразената от
ищеца воля, за да се освободи от отговорност. Такова право има единствено
лицето, от чието име са извършени действията без представителна власт.
Ето защо решението на СРС следва да бъде отменено,
като вместо него бъде постановено друго, с което исковата претенция да бъде
уважена изцяло.
По отношение
на разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски във въззивното производство има единствено въззивникът и
ищец в производството пред първата инстанция. Последният претендира и доказва
разноски, както следва: 37,50 лв. – за държавна такса, 150,00 лв. – депозит за
особения представител на ответника, претендира и юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно разпоредбата на чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ въззивният съд определя юрисконсултско възнаграждение за ответника в
размер на 100,00 лв. В тази връзка на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК на
ищеца следва да се присъдят разноски за въззивното производство в размер на 287,50
лв.
На ответника следва да бъдат присъдени разноски и за заповедното
и исковото производство на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съразмерно с уважената
част от исковете. На същия се дължат разноски, както следва: за заповедното
производство в общ размер на 75,00 лв., от които 25,00 лв. за държавна такса и
50,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение; за исковото производство в общ
размер на 525,00 лв., от които 75,00 лв. за държавна такса, 150,00 лв. за
депозит за особен представител на ответника, 200,00 лв. за депозит за вещо лице
и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение. В тази връзка на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК на ответника следва да се присъдят разноски, сторени в
заповедното и исковото производство в общ размер на 600,00 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
С оглед цената на иска на основание чл. 280, ал. 3, т.
1, предл. първо от ГПК настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 81804 от 04.05.2020 г., постановено по ГД №
71741 по описа за 2018 г. на Софийски районен съд, I ГО, 49 с-в, с което са
отхвърлени предявените от „Д.к.Б.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:*** срещу А.В.Р., ЕГН **********, с адрес: *** по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за признаване за установено, че А.В.Р., ЕГН **********
дължи на „Д.к.Б.“ АД, ЕИК ******* сумата от 501,05 лв., представляваща главница
по договор от 09.11.2015 г. за издаване на международна револвираща карта
DINERS CLUB и сумата от 132,83 лв., представляваща лихва, дължима съгласно т. 8
и 9 от процес-ния договор и т. 11.1 Раздел XI от Общите условия за периода от
01.10.2016 г. до 15.12.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 88257 по описа за 2017 г. на
СРС, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Д.к.Б.“ АД, ЕИК ******* срещу А.В.Р.,
ЕГН ********** по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК кумулативно обективно съединени
искове с правно основание по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за признаване за установено,
че А.В.Р., ЕГН ********** дължи на „Д.к.Б.“ АД, ЕИК ******* сумата от 501,05
лв., представляваща главница по договор от 09.11.2015 г. за издаване на международна
револвираща карта DINERS CLUB и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) и
сумата от 132,83 лв., представляваща лихва, дължима съгласно т. 8 и 9 от процес-ния
договор и т. 11.1 Раздел XI от Общите условия за периода от 01.10.2016 г. до
15.12.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 88257 по описа за 2017 г. на СРС.
ОСЪЖДА А.В.Р., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК да заплати на „Д.к.Б.“ АД, ЕИК ******* сумата от 600,00 лв., представляваща
разноски, сторени от ищеца в заповедното и исковото производство.
ОСЪЖДА А.В.Р., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал. 1 и
ал. 8 от ГПК да заплати на „Д.к.Б.“ АД, ЕИК ******* сумата от 287,50 лв.,
представляваща разноски, сторени от ищеца в производството пред въззивната
инстанция.
Решението
не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.