Р Е
Ш Е Н
И Е
№
260001/17.08.2020
г., гр.Варна,
ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателно отделение в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети
юни две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЯНКО ЯНКОВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
СВЕТЛА ДАСКАЛОВА
с
участието на секретаря Соня Дичева и прокурора Илия Николов, като разгледа
докладваното от съдия Даскалова ВНОХД № 35 по описа за 2020 год. на ВАпС, наказателно отделение, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото съдебно производство е по
реда на чл.313 и сл. От НПК и e образувано по въззивна
жалба от адв.Й.Й., защитник
на подс.М.А.А. ЕГН **********,
против присъда № 1, постановена на 10.01.2020 г. по НОХД № 203/2019 г. от ОС,
гр. Търговище, с която А. е бил признат за виновен по обвинение по чл.116,
ал.1, т.6, вр. чл.115, като при условията на чл.54 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от петнадесет
години, което да бъде изтърпяно при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът
е зачел времето, през което подс.А. е бил задържан,
считано от 13.06.2019 г.
Със същата присъда подс.А. е бил признат за невинен и оправдан по първоначално
възведеното обвинение по т.5 на чл.116, ал.1 от НК.
Във въззивната
жалба на адв.Й. се навеждат оплаквания, че
наказанието, наложено на подс.А. е явно
несправедливо. Според защитата деянието е извършено от подсъдимия не при пряк умисъл,
както е приел първоинстанционния съд, а при
евентуален, т.к. А. не е допускал, че с нанесените удари би причинил смъртта на
пострадалия С..
Въззивната инстанция е сезирана с искане по чл.337, ал.1, т.1 от НПК за изменяване на присъдата, прилагайки чл.55 от НК и
намаляване на срока на наложеното наказание лишаване от свобода поради неговата
явна несправедливост.
В съдебно заседание представителят
на въззивната прокуратура изразява становище за
неоснователност на жалбата. Намира първоинстанционната
присъда за правилна, законосъобразна и добре мотивирана. Според прокурора,
наложеното от ТОС наказание, в минимума по чл.116 от НК, не е явно
несправедливо – съдът правилно е отчел смекчаващите отговорността обстоятелства,
като дори е проявил снизхождение, като не е отчел обстоятелствата, че деянието
е извършено нощем, в дома а пострадалия, където подсъдимият е отишъл неканен,
поводът за конфликта с пострадалия – „задължението от 70 лв,
което е несъпоставимо с човешкия живот“, като всичко това според обвинението
очертава доста тежка субективна страна на деянието.
Повереникът на гражданските ищци и частни
обвинители - адв. Н. изразява становище,
солидаризирайки се с доводите на държавното обвинение, че атакуваната присъда е
правилна и законосъобразна, а наказанието, определено в минимума – не е
несправедливо. Претендира присъждане на възнаграждение по чл.13, т.5 от Надедбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Защитата на подс.
А. - адв.Й. поддържа жалбата си на изложените в нея
основания, като моли за намаляване на наложеното наказание, изтъквайки
обстоятелствата, че подсъдимия и пострадалия са били в близки отношения, като
последният е бил на издръжка на А., че освен самопризнанията на подсъдимия няма
др.доказателства които да установяват по какъв начин е получена тръвмата на врата, където се е счупила подезичната кост.
Според защитата тези обстоятелства, наред с отчетените от ТОС като смекчаващи, следва да бъдат оценени като многобройни и да
обусловят приложението на чл.55 от НК.
В личната си защита подс.А. и пред тази инстанция заявява, че съжалява. Твърди,
че е познавал пострадалия от повече от 20 г. и много често му е давал дребни
суми. Въпросната вечер е бил поканен от пострадалия, който отново му поискал
5-6 лева. Според А. при възникналия спор помежду им и под въздействието на
изпития алкохол, той е извършил деянието без пряк умисъл, за което изразява
съжаление. В последната си дума моли да
му бъде намалено наложеното наказание, тъй като не е мръзил
пострадалия и не е имал мотив да го убие, а е действал „на пияна глава“.
Съдът, след преценка на събраните по
делото доказателства и въз основа императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на постановеният акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.314 от НПК
намира за установено следното:
Предмет на въззивна
проверка е присъда № 1/10.01.2020 г, постановена по НОХД № 203/2019 г. от ТОС,
с която М.А.А. е бил признат за виновен в това, че на
12.06.2019 год. в с. Ковачевец, общ. Попово, умишлено умъртвил М.Ю. ***, като
убийството е било извършено по особено мъчителен начин за убития и с особена
жестокост, като на основание чл.116, ал.1 т.6 във вр.
с чл.115 от НК, и чл.36, чл.54, от НК му е било наложено наказание лишаване от
свобода за срок от петнадесет години при първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК съдът
е зачел времето, през което подс.А. е бил задържан,
считано от 13.06.2019 г.
Със същата присъда подс.А. е бил признат за невинен и оправдан по първоначално
възведеното обвинение по т.5 на чл.116, ал.1 от НК.
С присъдата подс.А.
е бил осъден да заплати на :
- М.м.Ю.и
на ю.М.Ю., деца на пострадалия, обезщетение за причинените им неимуществени
вреди от престъплението, на осн. чл.45 от ЗЗД, в
размер на по 30 000 лв. на всеки един от тях, а на
- малолетния И.- Г.Ю.Ю., внук на пстрадалия, представляван от баща си -Ю.М.Ю., на основание чл. 45 от ЗЗД, обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие причинените му вреди от
престъплението в размер на 5 000 лева
ведно
със законната лихва, считано от 12.06.2019 год., до окончателното им изплащане,
като исковете са били отхвърлени до пълните им размери като неоснователни.
Със същата присъда подс.А.е бил осъден да заплати и възнаграждение на повереника на гражданските ищци и частни обвинители на
основание чл.13 т.5 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в размер на 6 000 лева.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по сторените по
делото разноски и по веществените доказателства.
Въззивните жалби са процесуално допустими,
подадени са в срока за обжалване и от надлежни страни, като разгледани по
същество се преценяват като неоснователни по следните аргументи:
Въз основа на събраните в хода на първоинстанционното съдебно следствие доказателства
настоящата инстанция приема за безспорно установена следната фактическа
обстановка:
Подс.А.и
М.С.живеели в с. Ковачевец, общ. Попово и се познавали.
След
смъртта на съпругата си през 1988 год., С.започнал да злоупотребява с алкохол. Постепенно той
занемарил дома си, като често бил посещаван от хора, злоупотребяващи с алкохол.
Децата му - Ю.Ю.и М.Ю.не живеели с него, а в други населени места със
семействата си.
С.бил
безработен, но от известно време започнал да получава част от пенсията на
починала си съпруга. За да се издържа, работел, когато го повикат по къщите на
съселяните си.
Подс. М.А.работел
в гр. Шумен, бил кротък и добър човек когато бил трезвен. Когато пиел, ставал
изключително конфликтен, като често налитал на бой и се заяждал с хората.
С.многократно
бил взимал от подсъдимия малки суми пари
назаем, така се натрупала сума в общ размер на 70 лева.
Тъй
като все обещавал да върне дълга, а не го връщал, подс. А., особено след
употреба на алкохол, се сещал за невърнатия дълг от страна на С.и му се
заканвал със саморазправа.
Надвечер
на 12.06.2019 год. М.С.бил пред магазина на свид. Т.в с.Ковачевец, като носел
със себе си пластмасово шише от 500 мл. с домашна ракия. Стоял там до около
21.00 часа, след което се прибрал в дома си.
Подс. А.,
след работа, също отишъл пред магазина и си купил първоначално 200 гр. водка, а
по късно и 200 гр. уиски „Савой“. Бил видимо пиян, спомнил си за парите, които
му дължал С.и си ги поискал, като последният му казал, че ще му ги върне в
началото на следващия месец.
Около
22.30 часа подсъдимият тръгнал към дома си, но по пътя решил да се отбие у М.С..
Влязъл в двора като извадил входната метална врата от пантите. Вратите на
къщата били отворени и А.влязъл в помещението, в което се намирал С.. Изпили
носеното от А.уиски, като последният поискал обяснение кога С.ще му върне дължимата
сума и двамата влезли в спор, относно начина и срока на издължаването й. Спорът
прераснал в побой, при който А.нанесъл множество удари с юмруци и ритници по
глава, лицето и цялото тяло на С.. Последния паднал на пода и А.го натиснал
силно по предната гръдна стена. Ударите по главата и натиска по гръдния кош
довели пострадалия до безпомощно състояние. След това подс. стиснал с ръце С.за
шията, в следствие на което настъпила смъртта му.
Подс.А.си
тръгнал, като оставил С.да лежи на пода в стаята. Като се прибрал легнал да
спи, а на другия ден облякъл същите си дрехи и отишъл на работа в гр.Шумен.
Видно от изложеното въззивната инстанция възприема фактическа обстановка,
идентична на тази, установена от първоинстанционния съд.
При тази фактическа основа,
първостепенният съд от правна страна е достигнал до правилни правни изводи,
придавайки вярната квалификация на стореното от подс.А..
В мотивите на присъдата съставът на
ТОС е изложил съображения по въпросите, визирани в чл.301 от НПК. Съдържанието
на мотивите на присъдата отговаря на законовите изисквания, посочени в чл.305,
ал.2 от НПК, понеже е изложена възприетата фактическа обстановка, доказателствената основа, послужила за изграждане на
фактическите изводи, както и съображенията за съставомерността
на деянието и е обективиран процесът на
индивидуализация на наказанието.
Първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на
събраните по делото доказателствени материали, като е
обсъдил задълбочено и аналитично както относимостта и
процесуалната годност на отделните доказателства и доказателствени
източници към предмета на доказване, касаещ
обвинението срещу подсъдимия, така и относимостта на
съответните доказателствени източници към
установяването на релевантните за това обвинение факти и обстоятелства.
Търговишкият окръжен съд е
приел за установена описаната фактическа обстановка въз основа на анализа на
приобщените по реда на чл.373, ал.1 вр. с чл.372, ал.3 и чл.283 от НПК
показания на свидетелите: Е.М.Н., С.Н.А., М.М.И., С.С.Т., П.П.П.и Г.С.М., както
и на приобщените чрез прочитане заключения на вещите лица по съдебно-медицинска
експертиза за определяне на кръвна група, допълнителна съдебна медицинска
експертиза, съдебно-химическа експертиза, съдебно-биологична експертиза, СМЕ за
причината за смъртта на С., допълнителните уточнения и разяснения, дадени от
вещото лице д-р Г., показанията на свид. Ю.Ю.и М.Ю.и свидетелите Е.Т.Л., В.И. Т.и
О.К.О., обясненията на подс. М.А., дадени
пред ТОС, както и прочетените на основание чл.279, ал.2 вр. с ал.1, т.4,
пр.последно от НПК обяснения на А., дадени в хода на ДП.
От показанията на свидетелите Н.,
А., И.ов, Т., П.и М.и от обясненията на подс.А.се установява, че вечерта на
12.06.2019 год. и подсъдимия и пострадалия са се намирали пред селския магазин
като и двамата са употребявали алкохол. Това обстоятелство /че пострадалият е
употребил алкохол/ е потвърдено и от съдебно-медицинската експертиза, която
установява, че в кръвта му е била налична концентрация 1.03 промила алкохол.
Свид. П.посочва, че подс. още
пред магазина е поискал от пострадалия да му върне дълга, като пострадалия го е
уверявал, че това ще стане следващия месец.
От разпита на тези свидетели
се установява, че подсъдимия след употреба на алкохол ставал агресивен и
заядлив и никой не искал да е в компанията му, когато е пил. Това се установява
и от приложените характеристики от районния полицейски инспектор в гр.Попово и
от Кмета на с.Ковачевец, Община Попово.
От показанията на свидетелите Н.,
А., П.и Т.се установява, че вечерта на 12.06.2019 г. подсъдимият е употребил
значително количество алкохол. Според тези свидетели той «беше видимо пиян» /Н. и А./, «пийнал, но не
беше много пиян… не можеше да произнася правилно думите» /според Т./.
Правилно първоинстанционният
съд е дал вяра на показанията на свидетелите Н., А., И.ов, Т., П.и М.като
непротиворечиви, взаимно подкрепящи се, като същите не противоречат и на
обясненията на самия подсъдим, дадени в хода на ДП и пред първоинстанционния
съд.
За обстоятелствата по влизане
на подсъдимия в дома на пострадалия, какво се е случило вътре в къщата
първоинстанционният съд е кредитирал с доверие обясненията на подсъдимия в с.з.
и пред органите на ДП.
Окръжен съд, гр. Търговище е
подложил на внимателен анализ обясненията на подсъдимия. Съгласно правната
доктрина и съдебната практика обясненията са не само доказателствено
средство, но и средство за защита. Преценявайки ги, отделно и в съвкупност с
останалите доказателства по делото, правилно първоинстанционният
съд ги е кредитирал, тъй като се подкрепят от съдебно-медицинската
експертиза на труп, която потвърждава обясненията на подсъдимия относно начина на
причинените телесни увреждания. Потвърждават се също от протокола за оглед на
местопроизшествие и фото-албума към него. От тях е видим начинът, по който А.е
влязъл в двора на пострадалия - чрез изваждането на металната входна врата от
пантите, както и обстановката вътре при огледа на стаята, където е извършено
убийството.
Признанията му, че е нанасял удари с
юмруци по главата, че го е ритал с крака по тялото и по главата, че го е хващал
за врата с ръце, също следва да се кредитират, тъй като не се оборват от
другите доказателства, напротив потвърждават се от заключението на СМЕ на труп.
Освен това по делото безспорно
е установено, че С.е бил с кръвна група „А“ с положителен резус фактор, а подс.
А.с кръвна група „В“ с положителен резус фактор. Това се установява от
съдебно-медицинската експертиза на труп и съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни. Видно от приобщената чрез прочитане съдебно-биологична
експертиза по дрехите на подс.А., се установява, че по: мъжко яке, 2 бр.
ластици-накитници, гащеризон, слипове, тениска са открити кървави следи с
кръвна група „А“ по системата АВ0. Следи от кръв са намерени по обувките на
подсъдимия, но поради малкото им количество не са изследвани.
Варненският апелативен съд намира,
че при така описаната фактическа обстановка е установено по несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимият А.е извършил престъпление по чл.116, ал.1,
т.6 вр. чл.115 от НК, тъй като е осъществил
елементите на този престъпен състав.
А.е годен субект, тъй като е наказателноотговорно лице - пълнолетен е, могъл е да
разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си -
липсват каквито и да било съмнения относно неговата вменяемост.
Законосъобразно Окръжен съд
гр.Търговище е стигнал до извода, че подсъдимият е лишил от живот пострадалия С.,
тъй като чрез активните си действия- нанасяне на побой на пострадалия и
най-вече стискайки го за шията, при което е спрял притока на кръв към мозъка, с
последващо счупване на подезичната кост, той е
въздействал върху организма му по начин да предизвика биологичната му смърт,
която е настъпила. Т.е. съставомерният резултат е
пряка последица от активните действия на подс.А..
Обосновано първоинстанционният
съд е постановил, че деянието е осъществено при по-тежко квалифициращи
обстоятелства.
Едно от тях е с оглед начина на
извършване - с особена жестокост като качество на субекта. Този признак от
обективна страна се проявява чрез избрания способ за умъртвяване. Според
постоянната практика на ВКС при преценката дали деецът е проявил особена
жестокост се вземат предвид такива обстоятелства като предхождащото и последващото му поведение, броя на нанесените удари и
тяхната сила, причинените телесни увреждания на пострадалия, отношението на
извършителя към него по време на извършване на изпълнителното деяние,
характеристичните данни за личността на дееца.
Подсъдимият А.е нанесъл множество удари със значителна сила на пострадалия С..
Ритал го е по тялото, удрял го е с юмруци по главата. В резултат на побоя на
пострадалия С.са били причинени черепно-мозъчна
и гръдна травми, получени от нанесени удари с твърди тъпи предмети, силен
натиск върху гръдния кош и последвало стискане с ръце в областта на шията.
Установените увреждания - разкъсно контузни ранни по окосмената теменна и тилна
област на главата, множество разкъсано контузни ранни, охлузвания и
кръвонасядания по лицевата част на главата, кръвонасядане по предната повърхност
на шията и кръвонасядания по предната гръдна стена в горната част, охлузвания
по ръцете и краката, счупване на долната челюст двустранно, ограничен
травматичен излив на кръв под меките мозъчни обвивки, кръв в мозъчните
стомахчета, мозъчен оток, счупване на
ребра двустранно с кръвоизливи по междуребрената мускулатура, контузия на белия
дроб, масивни кръвонасядания към корена на езика и по хода на дихателната тръба
и хранопровода, счупване на подезичната кост в дясно с кръвоизлив в меките
тъкани около счупването, са изключително многобройни и в различни части на
тялото и главата.
Според вещото лице, изготвило СМЕ на труп,
последователността на нараняванията най-вероятно е в следния ред: нанасяне на
множество удари с твърди тъпи предмети по главата и лицето, нанасяне на силни
удари или силен натиск по предната гръдна стена и стискане с ръце за шията, в
следствие на което е настъпила смъртта. При нанасяне на ударите по главата,
лицето и гръдния кош, пострадалия е съзнавал какво става, изпитвал е силни болки
и страдание. Смъртта след стискане на шията е настъпила сравнително бързо и е
била неизбежна.
Броят и силата на ударите се извеждат от установените от заключението на
съдебномедицинската експертиза на труп разкъсно- контузни ранни по окосмената теменна и тилна област на главата,
множество разкъсано-контузни ранни, кръвонасядания и охлузвания по лицевата част на главата,
предната повърхност на шията, предната гръдна стена, ръцете, краката, техните
размери и разположение, броя на счупените ребра.
Пострадалият с поведението си не е предизвикал подсъдимия. Още след първите
удари по главата, той е паднал на земята и е останал там през цялото време. Не
е оказвал съпротива и не се е отбранявал.
Квалифициращият признак особена жестокост за подс.А.е
налице, тъй като по интензитет изпълнителната му дейност надхвърля необходимото
за причиняване на смъртта на пострадалия С.и сочи на допълнително субективно
отношение към последния, отличаващо се с неоправдана злоба, ярост, ожесточеност
и свирепост. С подобно поведение спрямо възрастния пострадал, който не е
оказвал съпротива и не се е отбранявал, с безразличието си към стенанията му,
подсъдимият е проявил коравосърдечие и безчовечност,
демонстрирал е отсъствие на състрадание. Тези негови субективни качества са
проявени при осъществяване на деянието и го характеризират като жесток човек.
Доказателства за субективните качества на дееца се съдържат и в гласните
доказателства. По-голяма част от свидетелите го описват като агресивен и
конфликтен когато е употребил алкохол, както в инкриминираната вечер.
Другото по-тежко квалифициращо обстоятелство с оглед начина на
осъществяване е свързан с преживяванията на пострадалия С.по време на деянието -
по особено мъчителен начин за него. С оглед уврежданията на същия като вид,
място, брой, механизма, по който са причинени, може да се направи извод, че
преди да умре той е изживял големи болки и страдания, тежки предсмъртни мъки.
Всички увреждания са прижизнени. Според заключението на вещото лице, изготвило съдебно -
медицинска експертиза № 182/2019 г. Въпреки
установената концентрация на алкохол 1.03 промила в кръвта на С.,
отговаряща на лека степен на алкохолно опИ.е, възприятията за болка са напълно
запазени.
Пострадалият С.е изпитвал болки в момента на нанасяне на ударите и е агонизирал след тях, осъзнавайки неизбежния си край и собствената си
безпомощност, в продължение на минути до изпадането си в безсъзнание /при стискането на шията му от подсъдимия/.
От
заключението на съдебно-медицинската експертиза на труп се установява, че
причината за смъртта на С.е комплексна и се дължи на черепно-мозъчна и гръдна
травми, получени от нанесени удари с твърди тъпи предмети, силен натиск върху
гръдния кош и последвало стискане с ръце в областта на шията. Според вещото
лице при нанасяне на ударите по главата, лицето и гръдния кош, пострадалия е
съзнавал какво става, изпитвал е силни болки и страдание. Смъртта след стискане
на шията е настъпила сравнително бързо и е била неизбежна.
Тези изживени от пострадалия С.болки и
страдания са повече от тези при обикновения случай на убийство, тъй като са
продължили по време на целия побой - до стискането на врата му и изпадането в
безсъзнание, скоро след което е настъпила и смъртта му.
Горното дава основание и на въззивната инстанция да
приеме кумулативното наличие и на двата квалифициращи белега на убийството
"особена жестокост", демонстрирана от подсъдимия и "особено
мъчителен начин".
По отношение формата на вината:
Вината е субективен елемент на престъплението, свързан с
определено психическо състояние на дееца, отразяваща неговото субективно
отношение към общественоопасния характер и общественоопасните последици.
Изводите досежно вината, без оглед на нейната форма следва да се основават на
обективните данни по делото. Решавайки въпроса за съдържанието на умисъла при
престъпленията против личността, съдът е длъжен да изхожда от съвкупната
преценка на всички обстоятелства, касаещи извършеното.
Основният въпрос поставен във въззивната жалба,
на който трябва да се отговори в този случай, е как се обективират
намеренията на подсъдимия, тъй като за умисъла му, се прави извод от реално
извършеното от него. В конкретният случай, след като окръжният съд правилно е
приел, че е нанесен жесток побой на пострадалия с юмруци, ритници и след като
са наранени жизнено важни центрове на човешкото тяло – гръдния кош и главата,
след като шията на пострадалия е била стискана с ръце от подсъдимия, и то
прилагайки „значителна сила“ както посочва в.л. в с.з. на 10.01.2020 г. пред
ТОС, то това поведение на подсъдимия обективно показва, какво е било неговото
намерение, а именно- той пряко е целял настъпването на общественоопасните
последици- смъртта на пострадалия С..
При преценката си относно вида на умисъла, въззивният
съд изходи от психическото отношение на подс.А.към
резултата, като прецени начина на причиняване на уврежданията, механизма на
нанасяне на ударите, тяхната сила, локализация, интензивност и многобройност,
уязвимостта на частите на тялото, в която са били съсредоточени, както и
душенето със значителна сила, при което е настъпила и смъртта. Това навежда и въззивната инстанция на извода, че подсъдимият е действал
при форма на вината пряк умисъл. Ударите са били концентрирани в жизненоважни
органи, каквито са главата и гръдния кош на човек, душенето чрез стискането на
шията със значителна сила са обективни данни за поведението на подсъдимия и
дават основание да се заключи, че той е съзнавал неизбежното настъпване на
смъртта и е желаел настъпването на смъртния резултат. В този смисъл от
субективна страна, престъпното деяние е извършено от подс.А.при
пряк, а не при евентуален умисъл, каквато е защитната позиция на подсъдимия и
неговия защитник - адв.Йорданов. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието си, искал е и
пряко е целял настъпването на общественоопасните
вредоносни последици - смъртта на пострадалия С..
Като се вземе предвид интензивността на посегателството не може да се
приеме, че подс.А.е действал при евентуален умисъл,
т. е. наред с целения резултат да е допускал, че може да настъпи и смъртта на
пострадалия С., но да са е отнесъл безразлично към нея. Допускането съдържа в
себе си предположение или известна степен на вероятност за настъпване на
последиците. То означава още, че макар и възможен, допълнителният резултат не е
непременно неизбежен. В случая ритайки, удряйки и най-вече душейки пострадалия,
подсъдимият е съзнавал, че неизбежно, закономерно и задължително ще настъпи
смъртта на същия.
Отделно от изложеното следва да се подчертае, че макар и да съществуват
разлики между двете форми на умисъла /пряк и евентуален/, тези разлики не
оказват никакво влияние върху правната квалификация на извършеното от подс.А.престъпление както и върху неговата
наказуемост.
Обоснован и правилен е изводът в проверявания съдебен акт относно липсата
на квалифициращия признак по т.5 на чл.116, ал.1 от НК, тъй като не е
установено пострадалият С.поначало да се е намирал в безпомощно състояние и
възползвайки се от това негово състояние подсъдимият да го е умъртвил.
По отношение на оплакванията за
несправедливост на наложеното наказание:
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че и при индивидуализацията на
наказанията, съответно на обществената опасност на деянието и дееца, ОС,
гр.Търговище не е допуснал нарушения на закона. ТОС е отчел чистото съдебно
минало на подсъдимия, направените самопризнания, изразеното съжаление за
стореното и процесуалното му поведение като смекчаващи наказателната му
отговорност обстоятелства. От друга страна, обаче деянието се отличава с
изключително висока степен на обществена опасност.
Обсъждайки становищата
на страните, изразени в съдебно заседание пред ВАпС, въззивната инстанция намира следното: неоснователни са
доводите на държавното обвинение, че първоинстанционният
съд не е отчел при преценка на отегчаващите вината обстоятелствата фактите,
свързани с мястото на извършване на деянието и проявената жестокост към
пострадалия. Всички тези обстоятелства са включени в обхвата на квалифициращите
обстоятелства по чл.116, ал.1, т.6 от НК, а именно особено мъчителния за убития
начин и проявената особената жестокост, с която е извършено убийството.
Отчитането на тези обстоятелства повторно и като отегчаващи отговорността е
недопустимо и би било неправилно.
При така изложените факти, първоинстанционният
съд правилно е преценил, при алтернативно предвидените наказания в санкционната
част на чл.116 от НК, че следва да наложи на подсъдимия наказание
"лишаване от свобода". Останалите две възможности- "доживотен
затвор" и "доживотен затвор без право на замяна" в настоящият
случай са несъразмерно тежки и не отговарящи на целите на наказанието, визирани
в чл.36 от НК. Те се налагат, когато инкриминираното деяние е изключително
тежко и посочените в чл.36 от НК цели не могат да се постигнат с налагането на
по-леко наказание. В настоящият случай, правилно ТОС е приел, че с оглед
спецификата на конкретното престъпно деяние целите на наказанието могат да
бъдат изпълнени с налагане на наказание "лишаване от свобода". Факт
е, че е извършено най-сериозното престъпление срещу личността, но при
индивидуализиране на наказанието, съдът дължи, както преценка на отегчаващите и
смекчаващи вината обстоятелства, така и търси баланс за постигане целите на
генералната и специалната превенции. Преценяйки тези
изисквания, Търговишкият окръжен съд обосновано е
приел, че не се налага пожизнена изолация на подсъдимия от обществото и че с
определяне на наказание "лишаване от свобода" ще се постигне
превъзпитателно –поправителния и превантивен ефекти на наказанието.
Досежно
индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, в предвидените в чл.116
от НК граници, ТОС отчитайки изброените вече смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства, е определил на подс.А.наказание
от 15 години лишаване от свобода, при
превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Въззивният съд
намира, че така определено по вид и размер
наложеното наказание на подс.А., правилно
отчита степента на обществена опасност на стореното от него, както и че ще
изпълни целите на генералната и специалната превенции.
Въззивният съд не установи да са налице
условията за намаляване на това наказание, тъй като евентуалното им редуциране
би поставило в опасност постигането на специалната превенция, а и не би
допринесло за постигане на генералната превенция. Поради това не се налага да
се намали, каквото е искането на защитата. Определеният период на изолация на
подсъдимия в пенитенциарно заведение от една страна
ще въздейства предупредително и възпиращо на членовете на обществото, а от
друга ще даде възможност за поправянето и превъзпитанието му.
По изложените съображения въззивната инстанция не споделя виждането на защитата за
наличие на някакви обстоятелства, които да обосновават допълнително смекчаване
на наказателната репресия.
В съответствие с разпоредбата на чл.57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, първоинстанционният съд е постановил подс.А.да
изтърпи санкцията лишаване от свобода при първоначален строг режим.
Законосъобразно, на основание чл.59, ал.1 от НК, ТОС е постановил при
изпълнението на наказанието да се приспадне времето на задържане на А., считано
от 13.06.2019 г.
Законосъобразно подсъдимият е осъден
да заплати на гражданските ищци М.мустафова
Ю.и юсеин М.Ю., деца на
пострадалия, обезщетение за причинените
им неимуществени вреди от престъплението, на осн.
чл.45 от ЗЗД, в размер на по 30 000 лв. на всеки един от тях, а на малолетния И.- Г.Ю.Ю.,
внук на пстрадалия,
представляван от баща си -Ю.М.Ю., на основание чл. 45 от ЗЗД, обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди, вследствие причинените му вреди от
престъплението в размер на 5 000 лева, както и законната лихва, считано от
12.06.2019 год., до окончателното им изплащане.
Предявените граждански искове над
тези суми, правилно са били отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Обоснован е извода на първоинстанционният съд, че
гражданските искове са доказани по основание. От събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че е изпълнен фактическият състав на
чл.45 от ЗЗД, а именно: противоправно действие, вина
под формата на умисъл, вреди и причинна връзка между деянието на подс.А.и причинените на гражданските ищци неимуществени
вреди.
Въззивният съд
намира, че присъдените суми, като обезщетение за неимуществени вреди,
справедливо ще репарират претърпените болки и страдания от децата, съответно
внука на пострадалия, т.к. те са изгубили близък родственик. Въпреки че не са
поддържали най-близки отношения, загубата е предизвикала неприятни и тягостни
усещания, емоционален дискомфорт у гражданските ищци.
Първоинстанционният съд се е произнесъл относно веществените доказателства по делото, което въззивният съд намира за правилно.
Съобразно нормата начл.189 от НПК в тежест на
подсъдимия са възложени направените разноски по делото, както и държавна такса
върху уважената част от гражданските искове.
С оглед на изложеното Варненският апелативен съд счита атакуваната присъда
за обоснована и законосъобразна. Не са налице основания за нейната отмяна и
изменение, поради което същата следва да бъде потвърдена. Жалбата срещу нея,
като неоснователна, следва да се остави без уважение.
С оглед направеното искане от повереника на
гр.ищци и частни обвинители – адв.Н.за определяне на адв.възнаграждение и осъждане на подс.А.да
го заплати, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв следва да бъде определено възнаграждение в размера по чл.13 т.5 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, а именно 2000 лева, като на основание чл.38, ал.2 същите се възложат
на подсъдимия.
С оглед на изложеното и на основание чл.338 от НПК, Варненският апелативен
съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № № 1, постановена на
10.01.2020 г. по НОХД № 203/2019 г. от ОС, гр. Търговище.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.13 т.5 от Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения на повереника адв.П.Ц.Н.от АК, гр.Разград възнаграждение в размер на
2000 лева, като на
основание чл.38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗАдв ОСЪЖДА подсъдимия М.А.А.да
заплати на адв.Н.2 000 (две хиляди) лева.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано в 15 дневен срок от съобщаването му пред ВКС
на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.