РЕШЕНИЕ
№ 1802
гр. София, 08.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20211110131177 по описа за 2021 година
Предявени са установителни искове с правно основание по чл. 422 ГПК вр.
чл. 59 ЗЗД и чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от „Топлофикация
София“ ЕАД срещу ЮЛ. АТ. Т. и М. АТ. Т. след развило се заповедно производство по
ч. гр. дело № г. по описа на СРС.
Ищецът „Тя“ ЕАД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
изпълнение на парично задължение срещу ЮЛ. АТ. Т. и М. АТ. Т. да заплатят на
заявителя разделно суми в общ размер: сумата от 114,18 лв., представляваща цена на
доставена от ишцовото дружество топлинна енергия за периода от 1.2.2018 г. до
30.4.2020 г., ведно със законна лихва от 23.3.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 20,15 лв. за периода от 31.3.2018 г. до 11.3.2021 г., сумата
от 36,09 лв., представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 1.2.2018 г. до 29.2.2020 г., ведно със законна лихва от 23.3.2021 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 6,36 лв. за периода от 31.3.2018
г. до 11.3.2021 г. и 75 лв. разноски по делото, от които: 25,00 лв. – държавна такса и
50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение. Срещу всеки от ответниците се
претендира сума в размер на по 1/2 от общия размер на предявеното вземане.
След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за
вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Ищецът „Т София“ ЕАД твърди, че между него и ответниците не е налице договор
за доставка на топлинна енергия, но дружеството е доставяло топлинна енергия до
обект, собственост на ответниците. Твърди, че доставената енергия е използвана за
небитови нужди. Сочи, че ответниците са клиенти на ТЕ с адрес на топлоснабдения
имот: гр. София, 1606, ул. „Кч“ №15, партер, магазин . Твърди, че ответниците с
получаването на доставените количества ТЕ и незаплащането им, предвид липсата на
1
договор между страните, са се обогатили неоснователно за сметка на ищеца. Моли съда
да установи съществуването на претендираното вземане така както е установено в
заповедното производство. Претендира разноски.
В срочно подаден съвместно от ответниците отговор се оспорва, че доставената от
ишцовото дружество топлинна енергия е била използвана за небитови нужди,
доколкото според твърденията на ответниците в помещението, което притежават не се
осъществява стопанска дейност. Не оспорват, че са собственици на процесния
недвижим имот, поради което твърдят, че по силата на ЗЕ са в договорни отношения с
„Т София“ ЕАД от момента на закупуване на недвижимия имот и придобиване на
собствеността върху него. Поради това оспорват иска по основание, като твърдят, че за
получаването на доставената топлинна енергия е налице основание и това е договор по
чл. 153 ЗЕ между ответниците в качеството им на битови клиенти и ишцовото
дружество. Не оспорват начина, по който е определено количеството топлинна
енергия, реалното доставяне на топлинна енергия, както и не оспорват, че не са
заплащали сумите за доставяне на топлинна енергия. Оспорват изпадането си в забава
с твърденията, че клаузите на чл. 33, ал.1 и 2 ЗЕ са нищожни като неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и че не са получавали покана по чл. 84, ал. 2
ЗЗД от ищеца за заплащане на процесните суми. Молят предявените искове да бъдат
отхвърлени. Претендират разноски.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Тс“ ЕООД счита, че отчитането и
разпределянето на топлинна енергия в процесния имот е извършено в съответствие с
действащата нормативна уредба.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД:
В тежест на ищеца по предявените искове е да установи обогатяване на
ответниците за сметка на ищеца, количеството на реално доставената от ищеца
топлинна енергия за процесния период и размера на нейната цена, както и че през
процесния период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана
услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е
възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответниците е да докажат, че
са погасили претендираното вземане.
С проекта за доклад по делото, обективиран в определение № 9701/29.11.2021 г.,
приет за окончателен без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от
доказване между страните са отделени обстоятелствата, че до магазин №1 с аб.№ ,
находящ се в гр. София, 1606, ул. „К“ №15, партер, който е съсобствен на двамата
ответници, е доставяна топлинна енергия от „Т С“ ЕАД в твърдените от ищеца
количества, равняващи на процесните суми, както и че ответниците не са заплатили
сумите за доставената ТЕ и дялово разпределение.
Отделените като безспорни обстоятелства се установяват и от събраните в
производството доказателства. Видно от нотариален акт за продажба на недвижим
имот № описа на нотариус В П с район на действие СРС, ответникът ЮЛ. АТ. Т. е
придобил собствеността върху УПИ, находящо се в гр. София, р-н Красно село, ул.
„Кч“ № , върху който се намира процесния имот.
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № ., рег. № дело № по описа на
нотариус В П с район на действие СРС, ответникът ЮЛ. АТ. Т. е дарил на своята
сестра – ответницата М. АТ. Т. ½ ид. част от своя недвижим имот – процесния магазин
2
№ 1.
По делото е приет договор, сключен с третото лице – помагач „Т С“ ЕООД, за
извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Представени от
ищеца са и приложимите през процесния период Общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди от ищцовото дружество на потребители в
гр.София.
По делото са представени документи, касаещи извършваното от третото лице-
помагач дялово разпределение през исковия период за процесния имот.
Основният спорен въпрос между страните е налице ли е основание за ищцовото
дружество да претендира процесната сума на осн. чл. 59 ЗЗД. Съдът намира следното:
Съгласно разпоредбите на § 1, т.43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция до
17.07.2012 г.) и § 1, т.33а от ДР на ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) потребител на енергия
или природен газ за стопански нужди, респ. небитов клиент, е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди.
Разпоредбата на чл.149, ал.1, т.3 ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна
енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени
между топлопреносното предприятие и потребителя на топлинна енергия за небитови
нужди. Това е предвидено и в чл.1, ал.2 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, действащи към исковия период. Липсва спор между
страните, че писмен договор между тях не е сключен, поради което ищецът не може да
претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения. В този
случай той разполага с иск по чл.59 ЗЗД (в този смисъл са напр. Решение № 261491 от
1.12.2020 г. на СГС по в. гр. д. № 2828/2020 г., Решение № 2914 от 28.04.2017 г. по в.
гр. д. № 12505/2016 г. по описа на СГС, Решение № 3687 от 26.05.2017 г. по в. гр. д. №
15934/2016 г. по описа на СГС и др.).
Ответниците не оспорват, а и от представените по делото доказателства се
установява, че са собственици на процесния недвижим имот при права по ½ ид. част за
всеки от тях, представляващ магазин № 1, находящ се в сграда в гр. София, ул. „Кирил
Пейчинович“ №15, партер, която сграда е в режим на етажна собственост, била
присъединена към топлопреносната мрежа и до който имот ищецът е доставял
топлинна енергия през процесния период.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение.
Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл.139 –
чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната енергия за отопление
на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за
отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Ответниците не оспорват, че в процесния период е доставяна топлинна енергия от
„Тя С“ ЕАД в твърдените от ищеца количества, равняващи на процесните суми, както и
че същите не са заплатени.
Неоснователно е възражението на ответниците, че са клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, а не за небитови нужди. Нуждите, за които се ползва
топлинна енергия в конкретен обект, обуславя и вида на правоотношението, което
може да възникне с топлопреносното предприятие по повод доставката на топлинна
енергия, т. е. не е възможно по отношение на този имот да възникне както
3
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за небитови нужди, така
и правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди.
Доколкото в случая доставяната в процесния имот топлинна енергия е била ползвана в
обект, имащ характер на магазин, в който обичайно се осъществява търговска дейност,
като противното нито се твърди, нито се установява по делото, то неоснователно се
явява възражението за наличието на договор за доставка на топлинна енергия за
битови нужди между страните.
Предвид гореизложеното, настоящият съд намира, че по делото е установено по
категоричен начин, че потребената в процесния имот топлоенергия е в количество и в
посочената стойност за исковия период. По този начин ответникът се е обогатил чрез
спестяване на имуществени разходи, които е следвало да направи за доставените от
ищеца услуги, а ищецът се е обеднил, неполучавайки цената на услугата, т.е. налице е
обогатяване без основание, като обогатяването на ответника и обедняването на ищеца
произтичат от едни и същи факт. Ето защо искът за стойността на потребената от
ответниците в имота топлинна енергия и за услугата за дялово разпределение, за което
се доказа, че е налице сключен договор с третото лице – помагач, е основателен до
размера от 150,27 лева, или по 75,14 лева за всекиго от ответниците. На ищеца следва
да се присъди и законна лихва върху главницата, считано от датата на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 23.03.2021 г.
По исковете по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
За основателността на иска за лихва за забава в тежест на ищеца е да установи, че
е налице изискуемо главно задължение, което е останало непогасено през релевирания
от ищеца период на забава. При неоснователното обогатяване липсва предвиден срок
за изпълнение, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2
ЗЗД. От събраните по делото доказателства не се установява такава да е отправена до
ответника. Следователно ответникът не е изпаднал в забава преди предявяване на
претенцията по съдебен ред, с оглед на което искът за лихва за забава върху
претендираната главница следва да се отхвърли.
По разноските:
При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква и за двете
страни.
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на
ищцовото дружество сумата от общо 148,76 лева или по 74,38 лева всеки от тях,
пропорционално на уважената част от исковете, включваща заплатена държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение.
С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от
18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство
дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство
съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за
разноски в размер на 25,00 лева държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско
възнаграждение, като съобразно уважената част от исковете, в полза на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена сумата от общо 63,75 лева или по 31,88 лева от
всекиго от ответниците.
Ответниците съща са направили искане за присъждане на разноски, като
доказателства за сторени такива са представени от ответника Ю.Т.. В полза на
последния следва да бъде присъдена сумата от 44,99 лева, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение, пропорционално на отхвърлената част от исковете спрямо
него.
Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД, че
ЮЛ. АТ. Т., ЕГН: ********** дължи на „Т С” ЕАД, ЕИК следните суми: 57,09 лева,
представляваща цена на доставена от ишцовото дружество топлинна енергия за
периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. . в имот, находящ се в гр. София, 1606, ул. „К
и сумата от 18,05 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово
разпределение за периода от 01.02.2018 г. до 29.02.2020 г., с които суми ответникът се
е обогатил неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законна лихва върху тях,
считано от 23.3.2021 г. до погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявените
искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземания за сумата от на
сумите от 10,08 лева, представляваща обезщетение за забава в погасяване на
задължението за топлинна енергия за периода 31.03.2018 г. – 11.03.2021 г. и сумата
3,18 лева, представляваща обезщетение за забава в погасяване на задължението за
дялово разпределение за периода 31.03.2018 г. – 11.03.2021 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № . на СРС, 33 с-в.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 59 ЗЗД, че М.
АТ. Т., ЕГН: ********** дължи на „Т С” ЕАД, ЕИК следните суми: 57,09 лева,
представляваща цена на доставена от ишцовото дружество топлинна енергия за
периода от 01.02.2018 г. до 30.04.2020 г. . в имот, находящ се в гр. София, и сумата от
18,05 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за
периода от 01.02.2018 г. до 29.02.2020 г., с които суми ответникът се е обогатил
неоснователно за сметка на ищеца, ведно със законна лихва върху тях, считано от
23.3.2021 г. до погасяване на задължението, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове по
чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване на вземания за сумата от на сумите от
10,08 лева, представляваща обезщетение за забава в погасяване на задължението за
топлинна енергия за периода 31.03.2018 г. – 11.03.2021 г. и сумата 3,18 лева,
представляваща обезщетение за забава в погасяване на задължението за дялово
разпределение за периода 31.03.2018 г. – 11.03.2021 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЮЛ. АТ. Т., ЕГН: ********** да
заплати на „Тя“ ЕАД, ЕИК със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. сумата
от 74,38 лева разноски в исковото производство и сумата от 31,88 лева разноски в
заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК М. АТ. Т., ЕГН: ********** да заплати
на „Тя“ ЕАД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.сумата от 74,38
лева разноски в исковото производство и сумата от 31,88 лева разноски в заповедното
производство.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК „Т С“ ЕАД, ЕИК, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. да заплати на ЮЛ. АТ. Т., ЕГН: ********** сумата от 44,99
лева, представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната
на ищеца „Тс“ ЕООД .
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5